дневник Мадейра - природа в сън

[Argentique]

преди 43 минути , Hazel каза:

 Времето е чудно слънчево и тихо.

Какви несъпоставими за моя опит условия виждам в едно изречение. 

 

Цитат

Четири пълни дни на Мадейра са крайно недостатъчни и ако някой ми каже да тръгваме пак, веднага потеглям. 

На някои и седем не им стигат. 

Аз пак да си кажа – ходи ми се, но веднага не потеглям. Вероятно ще ида някоя година, но не в натоварен топъл сезон.

Късна есен-зима. 
Не съм фен на студа и с радост изчезвам от тук в тези месеци.

Интересите си за този точно остров съм ги посочила по-горе (обикаляне по пътеки и гори с хилене, кулинарен туризъм ).
Ако някой иска да види и Тенерифе, и за там имам същите желания, предпочитания и интереси.
 

 

[Hazel]

@Argentique Сходни са и моите интереси, а на Тенерифе не съм била - планирах го за догодина, живот и здраве. Даже съм намерила най-близкото до Люксембург летище, Лиеж, откъдето има директен полет и което не ти смъква 100 кожи от гърба, както прави местната авиокомпания.

 

Иначе да не отварям дума за понши и мадейренски манджи... даже обмислям скоро да посетя тукашния ресторант "Мадейра", несъмнено основан от някой от над 90-те хиляди португалци в Люкс.

[Hazel]

За пръв път ям риба с банан и пия понша. И двете са чудесни и те карат да се почувстваш на екзотичен остров.

Ден 2, организирана разходка по левада 25 fontes. С бусче ни взеха от пред един хотел на 5 минути пеша от нашето място и почнахме да събираме групата предимно от Лидо - хотелската част на Фуншал. Моята спътница беше прекарала първите 2-3 дни там и въодушевено ми показа нейния хотел с басейн и морска гледка. Видяхме и други хубави хотели, от които към нас се присъединиха германски, испански, холандски и португалски пенсионери (e, не само, една баба беше с внучката си на около 20). Водачът/шофьорът обясняваше и отговаряше на въпроси на немски, испански, португалски и английски.

 

Разходката е доста красива и не е трудна, само дето се минава през дългичък тунел (800 м) и трябва да си светиш.

[Hazel]

Ден 3. Преходът от Пико до Пико ме притесняваше малко, а притеснението силно нарасна в 6 сутринта, когато в буса на Pico Tranfers се натовариха 6-7 млади и спортни създания. Ние със спътничката ми не сме нито едното, нито другото. Обаче пристигнахме първи на крайната точка, 4 часа и половина със спиране за снимки, сандвичи и тоалетна с дълга опашка. Силно препоръчвам на всеки, дълго е, но не е трудно. Залезът на Пико до Ареейро е фантастичен и си определено си струва ранното ставане.

На връщане минахме през Сантана. Шофьорката беше венецуелка, живееща в Мадейра от 7 тодини, и ни разказа много интересни неща за острова.

[Hazel]

Разбира се, че е _изгрев_ на Пико до Ареейро, но изгреви ми се случват рядко:)