дневник Мадейра - природа в сън

[Radnev]

Монте Палас - Японската градина

 

Калиграфия – изкуство, което изисква максимална съсредоточеност и спонтанност при изпълнението. Въздействието на естетиката е пълно. В самия дзен калиграфията е средство за медитация, път към познанието и духовно завещание за поколенията.

***

Японската градина.

Покой, хармония и тишина.

Съзерцанието в култ издигнато е тука,

а всяка дума изречена на глас,

кощунство срещу боговете.

 

Зелена папрат, червени павилиони.

Фонтан и малко езеро,

а в него щъкат рибки.

Отново шарени и тъй красиви.

 

Безкрайните стъбла на люшкащи се палми.

Зелени ручнати прически,

погалени от бриз на Атлантика.

Но тук листата са различни - ефирно нежни,

шептят със звук на източна коприна.

 

Статуи от мрамор и странни кули от гранит.

Армия със цветни униформи, създадена да бди.

Напомняща на всеки непознат,

че тук е място, от дето душата непрокудна,

ще вземе малко дъх и пак ще продължи.

Сред погледите празни, на толкова очи.

 

Ръми. Но сякаш да ръми е тъй нормално тука.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Дани Магелани]

преди 3 часа, Radnev каза:

Монте Палас - Японската градина

 

Калиграфия – изкуство, което изисква максимална съсредоточеност и спонтанност при изпълнението. Въздействието на естетиката е пълно. В самия дзен калиграфията е средство за медитация, път към познанието и духовно завещание за поколенията.

***

Японската градина.

Покой, хармония и тишина.

Съзерцанието в култ издигнато е тука,

а всяка дума изречена на глас,

кощунство срещу боговете.

 

Зелена папрат, червени павилиони.

Фонтан и малко езеро,

а в него щъкат рибки.

Отново шарени и тъй красиви.

 

Безкрайните стъбла на люшкащи се палми.

Зелени ручнати прически,

погалени от бриз на Атлантика.

Но тук листата са различни - ефирно нежни,

шептят със звук на източна коприна.

 

Статуи от мрамор и странни кули от гранит.

Армия със цветни униформи, създадена да бди.

Напомняща на всеки непознат,

че тук е място, от дето душата непрокудна,

ще вземе малко дъх и пак ще продължи.

Сред погледите празни, на толкова очи.

 

Ръми. Но сякаш да ръми е тъй нормално тука.

 

/cdn-cgi/mirage/c547e11bcd0d78776653963f8a1983ebab17d9c4724b22c87b548ec519753cfa/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_02/IMG_20221226_124931.jpg.60ec99c5245f1ccc3d3184d89a9de127.jpg

 

/cdn-cgi/mirage/c547e11bcd0d78776653963f8a1983ebab17d9c4724b22c87b548ec519753cfa/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_02/IMG_20221226_124703.jpg.5c4dabebfbd218d55d933973779f6f6a.jpg

 

/cdn-cgi/mirage/c547e11bcd0d78776653963f8a1983ebab17d9c4724b22c87b548ec519753cfa/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_02/IMG_20221226_125733.jpg.a14575df5a5248a261c1bbd882f76071.jpg

 

/cdn-cgi/mirage/c547e11bcd0d78776653963f8a1983ebab17d9c4724b22c87b548ec519753cfa/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_02/IMG_20221226_131644.jpg.9e1478679401f801c2a0ea988adc7f72.jpg

 

/cdn-cgi/mirage/c547e11bcd0d78776653963f8a1983ebab17d9c4724b22c87b548ec519753cfa/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_02/IMG_20221226_130824.jpg.a02ed2cb1befc8210d7b74b7aac28702.jpg

 

/cdn-cgi/mirage/c547e11bcd0d78776653963f8a1983ebab17d9c4724b22c87b548ec519753cfa/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_02/IMG_20221226_125831.jpg.ba5869123eab377d1df2ab005e70506f.jpg

 

 

 

 

Браво! Явно си ценител! Пожелавам ти една вишнева пролет и една огнена есен в Япония и нейните прелестни градини!

[Radnev]

Porto Moniz –Тропическата буря.

Обикаляхме лавовите басейни под пръските на лекия дъжд. Пенливите вълни на океана се разбиваха в изкуствено направените прегради, които донякъде разваляха впечатлението от тази особена природна забележителност.  

Вятърът започна да се усилва. Бяхме долу между скалите, така че не го усещахме като силен. А и предишния ден, по пътеките между пикотата, се бяхме борили с повеи достигащи до 100 км/ч.

Усетихме задаващата се буря по раздвижването на водата. Вълните започнаха да прииждат все по-бурни и все по-високи. Дори и зад скалите, вече бе невъзможно да се скрием от солените пръски на развилнялата се вода.

Хората бързо започнаха да се изнасят. Долу все пак бяха останали няколко ентусиаста, които рискуваха поредната вълна да ги повлече навътре в океана.

Над лавовите басейни бяха изградени няколко наблюдателни площадки. На една от тях се бе струпал доста народ. За радост на тълпата, точно там вълните се рабиваха с най-голям грохот. Вероятно, някъде дълбоко под водата, имаше подводен разлом, нещо като мини копие на Назаре.

Всяка вълна, която идваше към брега се сблъскваше с тази, която се връщаше. Водата изхвърчаше нагоре, сякаш изстреляна от гигантски фонтан. Вятърът подхващаше пръските и ги караше чак до строилите се на площадката. Всеки подобен сблъсък, бе съпроводен с мощни възгласи на одобрение.

В един момент обаче, нещо се промени. Мощта на океана, реши че няма как разломните форми на земята да я спрат. Прииждащите вълни станаха много по-големи и буквално пометоха връщащата се вода, която вместо да ги спре, сякаш ги направи още по-високи. Получаваше се някакъв странен ефект на люлката, но с много по-голяма засилка от страна на океана. Площадката бе висока около десетина метра, но вълните вече се разбиваха, току пред погледите на възхитената публика.

Океанът бе полудял. Пръските бързо се превърнаха във водни потоци, които прескочиха загражденията. Първите редици станаха вир вода. Ние бяхме малко по-назад, така че пораженията не бяха толкова страшни. Извадихме късмет, защото Порто Мониз бе първото, което трябвашеда видим за деня. Дръпнахме се назад, а мястото ни веднага бе заето.

Сякаш не осъзнавайки, че водата идва, много от хората продължаваха да се кефят. Следващата вълна бе още по-голяма и вече цялата площадка бе заляна. Народът хукна да се изнася. Сякаш имаше някакъв смисъл. Вече всички бяха вир вода.

Видях как една тъмна и дребна женица, вероятно португалка, влачеше детето си с все сила. От тъмната и коса се стичаше вода, а уж беше и с качулка. В погледа й се четеше паника, сякаш Порто Мониз се бе превърнал в корабокруширал, потъващ кораб. На няколко метра от нея пък, русоляв човек по къси гащи, най-вероятно скандинавец или руснак, изобщо не се притесняваше, че детето му се прави на риба в превърналата се в малък басейн наблюдателна площадка. Току до него плуваше разтворен чадър, който въпреки силния вятър, упорито отказваше да отлети.

Стихията продължи не повече от минута. После всичко утихна, сякаш никога не се бе случвало.

***

П.П. Някои не харесват лавовите басейни, считайки че човешката намеса е твърде груба. Според други, именно човешката намеса е превърнала разхвърляните наоколо скали в реална забележителност.

Снимките, които имам са все мрачни и трудно могат да покажат как реално изглежда това място, а на площадката вече бях скрил всякаква техника на сухо.

Качвам една лустросана снимка от visitmadeira.com. Нека всеки прецени за себе си.

[Radnev]

От Пико до Пико (Areeiro - Ruivo)

Всички казват, че трябва да си на Пико Ареейро още по изгрев. Гледките са невероятни, а усещането неземно!

Ние пристигнахме на Ареейро някъде към единайсет. Това нямаше никакво отношение към изгрева, защото тропическия циклон бе ударил острова още през нощта.

 

Горе заварихме непрогледна мъгла и силен вятър. А може да бяхме и сред облаците, които тук обичаха да се стелят особено ниско. Дъжд все още нямаше, така че все пак щяхме да повървим по легендарната пътека.

За нас думата „малко” е строго забранена, но обичаме да я изричаме, ей така - за да се заблуждаваме, че няма да се разбиваме твърде много. Та, с оглед краткия ни преход реших, че няма смисъл да обличам непромокаемото си долнище.

И така, поехме бавно напред. Пътеката се спускаше плавно надолу. Вървяхме по каменна алея. Всъщност, цялата пътека щеше да бъде изградена по този начин. Стъпалца, железни въжета, опънати като парапети и наредени каменни плочи. До известна степен, това убиваше чувството за истински планински преход, но пък правеше пътеката много цивилизована и достъпна за всякакъв вид туристи.

Изключвайки атмосферните условия, останалото бе твърде лесно, така че някак от само себе си, решихме малко да поудължим запланувания преход. И ето, че достигнахме първият си Мирадор – Pedra Rija. Огледахме се във всички посоки, а после си направихме и снимка, но освен мъгла не забелязахме нищо друго. Продължихме напред, надявайки се, все пак някъде да се открият и чудните мадейрански пейзажи.

Както всяка друга планинска пътека, тази също виеше наляво-надясно. Духаше вятър, а по някои от склоновете направо фучеше, но нищо в сравнение с това, което ни посрещна след първия ни тунел „Pico do Gato”

Бе дълъг около 200 метра. Прав и висок. За нас това бе „Тунелът на Хадес”, защото след него попаднахме в друг свят. Вятърът, който ни посрещна, буквално ни върна обратно в тунела. Покрай скалите ставаха невероятни завихряния, а повеите сигурно достигаха до 100 км/ч.

Зачудихме се дали пък да не се върнем. Бяхме излезли на северен склон и от тази страна на планината нещата ставаха коренно различни. Помислихме и верни на стила си, отново взехме решение да повървим още малко. Ако продължаваше да духа все така ужасно, щяхме да се върнем.

Вятърът не утихна, но склонът се завъртя по такъв начин, че повеите взеха да ни брулят от към гърба. В известна степен, това бе дори положително, защото едно-две нагорнища ги взехме, почти по инерция. За наша изненада тук срещнахме и цяла върволица от хора. Първо се разминахме с едно червенокосо ирландче, което обрулено от вятъра, измрънка през тракащи зъби „Very Windy - Very Windy” и бързо продължи напред. После срещнахме една начумерена двойка, която ни подмина по най-темерутския начин и дори не отговори на поздрава ни. А накрая се засякохме с едни източногерманци, които пък се оказаха крайно разговорливи и приятни хора. Знаеха руски, а някога дори бяха карали и море в България, така че носеха само мили спомени от нашата малка държава.

Срещнахме ги на едно от най-емблематичните места по пътеката. Нарекохме го: „Мястото с птичките”. 

Вятърът така ги брулеше, че се бяха скупчили и дори не мръднаха, докато минавахме край тях. Поредицата от приятни срещи ни окрили за нови подвизи и тук някъде решихме, че като сме тръгнали, “Windy – НеWindy” , ще я караме до края.

Времето бе много особено и се менеше буквално след всеки завой. Имаше места, на които така духаше, че буквално ни лашкаше между въжетата и вървяхме на зиг-заг, все едно се намирахме на кораб насред океана. На други пък се скривахме зад планински склонове и бяхме в състояние на пълно затишие. Най-лошото обаче бе, че след около два часа преход, дънките ми малко по-малко бяха попили толкова много влага, че си бяха станали възмокри. А когато духнеше ледения вятър, няма да ви казвам какъв студ наставаше за горките ми крачка.

В един момент, взех решение да скъсам единия дъждобран на две големи парчета и да ги увия около бедрата си. Това на пръв поглед допотопно решение, което ме караше да изглеждам като заблуден клошар, всъщност се оказа дотолкова ефикасно, че на връщане, дънките ми бяха почти изсъхнали само от топлината на тялото ми. Подминахме още няколко тунела и най-после зърнахме първата си, и единствена гледка за този шантав преход.

Табелките показваха, че Pico Ruivo е все по-близо. Надморската височина бе спаднала и вятърът вече не духаше така жестоко, но пък мъглата бе станала особено гъста. Докато бързах напред,  бяла кокалеста ръка изскочи сякаш от нищото. Отскочих по-рефлекс, а шапката ми остана да се вее като малко синьо знаме.

Бяхме попаднали на странно мистично-плашещо място. От гъстата мъгла, към нас се протягаха криви, сгърчени пипала на замръзнали във всякакви пози чудовища. Това бяха редицата изсъхнали и побелели дървета, до които бяхме достигнали предишния ден, само че от другата страна на пътеката. Стояхме на място преплитащо в себе си спокойствие и ням страх. Дори вятърът бе притихнал.

Ваня ме дръпна за ръкава и почти подскочих. За втори път в рамките на минута. Боязливо обърнахме гръб, на тези мъртви клонаци и поехме обратно.

Странно място бе Мадейра. Не бих казал, че успя да ни влезе под кожата, но не бих казал и че някога ще я забравим.

 

Още снимки от прехода:

 

 

 

 

[ДиянаВ]

На мен Мадейра определено ми влезе под кожата, но се уморих да пиша и ми секна музата🙂. Ще се пробвам до края на другата седмица да довърша пътуването. Остано малко, но дълго😜, защото 31 декември естествено приключва на 1 януари😃

[Radnev]

преди 5 часа, ДиянаВ каза:

На мен Мадейра определено ми влезе под кожата, но се уморих да пиша и ми секна музата🙂. Ще се пробвам до края на другата седмица да довърша пътуването. Остано малко, но дълго😜, защото 31 декември естествено приключва на 1 януари😃

Рано сутринта до летището ни хвърли един човек с малко Фиатче. С него съм започнал. От него разбрахме, че най-много пият в Порто Мониз, но също така разбрахме, че във Фуншал ставала невероятна заря, която била вписана в рекордите на Гинес. 

Очакваме да разберем така ли е наистина😃. 

[ДиянаВ]

Преди 1 час, Radnev каза:

Рано сутринта до летището ни хвърли един човек с малко Фиатче. С него съм започнал. От него разбрахме, че най-много пият в Порто Мониз, но също така разбрахме, че във Фуншал ставала невероятна заря, която била вписана в рекордите на Гинес. 

Очакваме да разберем така ли е наистина😃. 

Нашият западен гид каза, че зарята тази година е била за 1.6 милиона €. Аз на по-голяма заря не съм била, ама то и в Русе няма как да е като във Фуншал😄. Всъщност ние отскоро, от 2021-2022 г. започнахме да пропускаме Нова година и свързаните с нея приготовления, когато си вкъщи. Даже тая година 21-22 бяхме в Антверпен и официална заря там въобще нямаше, но много ни хареса усещането да не си въвлечен в новогодишната треска. Не зарята определя желанието ми да съм пътешественик по празниците. Под мой “натиск” тихомълком включих в пътуванията и Коледа, защото аз трябва да пазарувам в навалици и готвя😄. На път си безгрижен щастлив турист, купуваш едно шампанско, мезе, ядки и си готов🙂

Та да се върна на зарята във Фуншал. Пак са яко в действие реклами, като при изгрева на Ариейро😛. Скъпа заря, ама и какъв приход носи за острова. Мое мнение - губи се част от емоционалността. Всеки вторачено снима, сакън да не остане нещо неснимано. Не че критикувам. И аз не правя изключение от новия начин на живот🙂. Все пак бях единствената наоколо, която разчупи леда, като успях да озвуча хорските топ видеа с българска реч 🤣

[ДиянаВ]

Западен тур – 31 декември

 

Денят започва с още един изгрев. По прогноза времето ще е облачно с твърде възможни превалявания, включително и там, където отиваме, но каквото - такова.

 

Западният тур е най-популярният на острова и в сравнение с южния се предлага от повече фирми. Решавам да разнообразя агенцията и избирам тура на Feeling Madeira /30 евро, провежда се през повечето от дните на седмицата/ - https://www.feelingmadeira.pt/. Не че съм недоволна от Madeira Happy Tours, но искам да имам база за сравнение, а и ако се насоча само към една фирма, при евентуална издънка от нейна страна има риск да се провалят и двата тура. Избирам датата 31 декември, за да имаме поне две свободни дати като варианти за прехода Ариейро – Руиво. За тура не е толкова важно какво ще е времето.

Feeling Madeira имат само една точка за взимане на клиенти – пред офиса им в Marina Shopping Center. Пишат ми да сме там в 8:30 и завършват с явно любимата на острова фраза „Please give us 15 minutes tolerance“. Аха, викам си, отиде 9:00 часа тръгване, като при Madeira Happy Tours. Затова тази сутрин не се припираме толкова със закуската, но и не искаме нарочно да закъсняваме. Просто домакинята нещо се забавя със сервирането, а и ние малко с приготвянето. В 8:32, тъкмо сме излезли от хостела и ми звъни португалски номер. Ужас, гидът ми казва, че всички са се събрали и само нас чакат. За разлика от Кристиян, аз не обичам да закъснявам и ми става много неудобно. Отговарям: - Идваме. А той: - Кога? – Ей сега, 5 минути. Нещо ми казва, че не може така, а на мен ми идва да го контрирам как за тях може 15 минути толеранс, а за нас – не. Обаче това върви го обясни на английски🙉 и се отказвам. Все пак успявам да му рекна, че ако спрем да говорим по телефона, ще можем повече да бързаме😛. Последва един як сутрешен бяг до Марината и добре че е все по баирите надолу. Гидът ни чака на ъгъла на търговския център, разпознава ни отдалече, като единствените бягащи по улиците на Фуншал и когато стигаме до него без дъх, сменя тона с по-приветлив, може би заради окаяния ни вид. Естествено се извинявам за закъснението.

Който се качва последен, места не избира. Свободните са точно две: за мен най-отзад при две девойки, а за Кристиян най-отпред при гида. Хаха, каква несправедливост и то предложена от мен. Но в онзи момент още не знам, че Сержио /така се казва гидът/ е такъв сладур.

Подминаваме къщата на Роналдовата майка и … изненада. Сержио подава микрофон на Кристиян, при което милото глътва и малкото си английска граматика. – No, no – мисли си, че ще трябва да забавлява групата. Гидът не спира да го „окуражава“: – Можеш да изпееш песен или да кажеш стихотворение. Хаха, затова не исках да съм до шофьора – не се знае колко ще те ангажира с разговори. Всъщност идеята е всеки от пътниците да каже как се казва и откъде е. Групата ни включва осем човека: 4-членно семейство от Канада, двете девойки-приятелки от Австралия /учаща в Англия/ и от Испания и ние. Като чува България, испанката от областта на баските ме заговаря. Споделя, че брат й е работил тук и тя е идвала в Пловдив и София. Еха, за една седмица на този атлантически остров срещам втори човек, който харесва нашата страна.

Първа спирка от Западния тур е Câmara de Lobos. Спираме до рибарските лодки и не смеем да шаваме встрани по уличките. Като сме закъснели веднъж, не искаме да ни смятат за най-несериозните от групата. Градчето още спи, но местните общественици бистрят злободневието.

 

 

 

 

Отправяме се към отвеса Cabo Girão.

Гидът ни казва, че днес е последният ден със свободен достъп. От 1 януари ще има такса за вход – 2 евро. Не е голяма сума, но аз втори път не бих отишла там. Споделям мнението на Раднев, че стъклената тераса не покрива очакванията, дори и в слънчево време без вятър. Мадейра предлага десетки други далеч по-впечатляващи и спиращи дъха места. Но, като за първо посещение, Cabo Girão е включено в програмата.

И аз не оставам по-назад от азиатките 

Е, извън терасата също има какво да се види.

 

Добро утро от Ribeira Brava – нашата трета спирка.

Гидът ни обяснява, че в градчето живеят много емигранти от Венецуела. Изваяна венецуелка, като тези от конкурсите за красота, за краткия престой не срещаме, но спокойното утро носи други съзерцания за релакс.

 

 

От Рибейра Брава подхващаме северна посока по стария планински път за Sao Vicente преди да направят втория по големина тунел на острова.

Снимки от буса

 

 

 

Сержио е по-разговорлив и открит в сравнение с колегата си от южния тур. На няколко пъти в района ни показва хубави места за хапване и нощувки, но все още затворени от Ковид насам.

Целта на обикалянето ни по стария път е Encumeada.

Това място ми влезе под кожата. Определено бих се върнала в Мадейра, за да го докосна малко повече.

 

 

Оттук потегляме в северозападна посока през най-равнинната част на острова – платото Paúl da Serra. Смята се, че тук е изригнал вулкана, това е кратерът му и така се е образувал равнинният терен. Поне аз така разбрах от гида. За съжаление нямаме спирки с престой, а само инцидентни, за да осигурим предимство на домакините.

Попадаме в съвсем различна климатична зона. Най-накрая и аз да видя мъгла в Мадейра.

 

Сред тази чародейна картина и от сладките приказки на Сержио познайте какво се случва? Всички се унасяме в дрямка, освен Кристиян, който като седящ до местен, не го хваща заклинанието. И пак като на магия, веднага щом излизаме от мистериозната зона, всички се ококорваме готови за нова доза слънчева Мадейра.

Вече се намираме отгоре на баира към Porto Moniz - Miradouro da Santinha

 

Към 12:30 влизаме в Porto Moniz, където ще е големият ни престой от 2 часа. Още като правих резервацията за тура, избрах опцията да имаме обяд /цената му е 15 евро на човек/. Това е много добър вариант, ако не смятате да си носите храна в раниците. Като спряхме в Рибейра Брава Сержио ни попита какво искаме – рибно меню или пилешко, за да заръча. Така че като пристигаме, не се налага да се мотаем с избор на ресторант и четене на меню. Всъщност от групата само ние сме с предварително поръчан обяд, а в крайна сметка и останалите сядат на същото заведение /Dom Peixe Restaurante/. Назад в темата бях казала, че тук се случи неприятна ситуация, с която не се гордея. Ресторантът е с открита тераса, но по всички маси има табела „reserved“. Нас ни настаняват вътре и сме единствените. Питам дали не може навън – не. Добре, как да е. Обаче идват нови посетители, включително и от нашата група, които сядат навън на резервираните маси. Изнервена, повишавам тон на една възрастна сервитьорка, нещо като управител. Сержио пристига да провери какво става и малко отнася от киселото ми настроение, а не заслужава. - Човек, я виж има ли някой освен нас вътре, всички са навън – реквам му аз. Кристиян, който по принцип е по-нервния от нас, ми казва да спра с разправиите, да ядем набързо и да се разхождаме. Затова сме дошли. Прав е, мирясвам. Отказвам вино – ядосана съм, но като ми наливат да го пробвам, бързо размислям. Да се самонавиваш полза няма, напротив. Идва храната и намусените ми гримаси изчезват😋. Междувременно цялата вътрешна зала в ресторанта се изпълва с хора – някои на групи, други като нас по двама. А отвън все още има празни маси с табела. Загрявам, че може би вътре се обслужват клиентите с обедно меню, а на открито – тези на свободна консумация. Е, не можеха ли да ми обяснят вместо да се нервирам? Сконфузно ми става, защото не съм скандалджийка, снобарка, голямата претенция … Поглеждам менюто на ресторанта в Мапс – снимката е отпреди 9 месеца, но цените няма да са по-ниски. Основните ястия започват от 10 евро, супата 5 евро, нашата Емпада с банан е 15.50 евро. Не знам дали има разлика в грамажа, но ние за 15 евро на човек си похапваме доволно с:

- рибена супа

- емпада с банан

- десерт с маракуя

- чаша вино и кафе. Дори мислим, че виното не влиза в цената и искаме да платим каквото трябва. Сервитьорката и тя не разбрала, че сме с тур агенция, ни носи хвърчаща бележка 2х17 евро. Уточняваме се накрая, де, нищо не трябва да доплащаме, всичко влиза в цената. Даже сме на далавера по 2 евро на човек, плащайки за обяда предварително на Feeling Madeira😃

Уж набързо щяхме да хапваме, но отива един час. Остава ни още един за разходка. Пак сме по-напред с времето, защото другите от групата още седят по масите навън. Ето и Порто Муниш /така го произнасяше гида/. Снимките са насочени основно към океана, не само защото е най-магнетичен, но и заради яркото слънце в обратна посока към градчето и висините.

 

 

 

 

 

 

А ето така изглежда човек, когато прогнозата за времето дава дъжд Хаха, плаче … от слънце😂

 

Шумът на океана и играта на вълните ме впленяват. В сравнение със стихията, описана от Раднев, моето е все едно шум от душ в банята … но който, както се уреди

 

 

Потегляйки от Порто Муниш следва нова порция майтапи от Сержио, като например: Сега очаквайте да минем покрай най-големия супермаркет на острова и виждаме този

Или „Подгответе се да преминем през най-дългия тунел“. Докато се нагласим със снимащи устройства, тунелът свършил за секунди. Въобще много е готин нашият гид. Не досажда с приказките си, а напротив, забавлява по изкусен начин. Има нещо латино в него. Трябва да му напиша отзив в Гугъл, хем и като извинение за глупавото ми поведение, може да му повишат заплатата

Следва едно мирадору след Seixal - Miradouro do Véu da Noiva с гледка към водопад Cascata do Lombo, към черния плаж на Seixal, към още един по-далечен водопад, океан скали и такива неща

 

 

 

 

 

Турът е към своя край. Последна спирка е Sao Vicente – чаровно градче, сгушено между планините.

Наслаждаваме се на последните слънчеви часове от последния ден на 2022 година. По препоръка на Сержио влизам в местната църква, която е с красив интериор.

 

 

 

Наобратно, вече минаваме по новия път между Sao Vicente и Ribeira Brava през втория по големина тунел в Мадейра, който значително съкращава пътя до Фуншал.

Кой от двата тура – южен или западен, ми харесва повече, не мога да кажа. Като изпълнение от страна на агенцията Feeling Madeira определено водят пред Madeira Happy Tours, но в същото време си давам сметка, че емоциите ги създават хората 

[master_of_germs]

През януари на Кабо Жирао преди стъклената площадка имаше сложени турникети, но се минаваше свободно, не сме плащали. Освен работното време вече да е било свършило, понеже ние отидохме за залез. Но пък би било странно, понеже Кабо Жирао е топ-място именно за залез... Буквално за две-три минути видяхме толкова рязка промяна в цветовете на пейзажа, че все едно не сме били на същото място...

Там след прехода Арейро-Руйво-Арейро ми се бяха насъбрали много неща... температура, храчки, мускулна треска, вятър и студ, а може би дори и леко слънчево изгаряне. Действието на дегана вече преминаваше и ми се повръщаше. Отоплението в колата ме отпусна и унесе. В резултат на всичко това, при излизането навън тялото ми почна да трепери неистово, едвам си стоях на краката. Нямам никакъв страх от височини, мога да седя и да правя маймунджилъци по скални ръбове, но точно в оня момент се радвах, че има толкова висок парапет на стъклената площадка на Жирао. 🙂

Жалко е, че не са ви спрели горе в мъглата, но това е неприятното, като си с организиран тур. Пропускат се интересни места, но се примиряваш. И ние така в Мароко... Макар че там все пак @mary_shery възропта срещу пропускането на една легендарна гледка и шофорът в крайна сметка се отклони от маршрута си, за да я видим. После цялата група ни беше благодарна 🙂

 

 

[Argentique]

Но поне гледам, че мадейранските организирани турове не включват посещения на търговски обекти (из мюсюлманските страни – сувенири, килими, папируси, арган, чанти, кожени якета...) с цел на стриганье на овцете-туристи.  След четири арганови кооператива мога наизуст да им изнасям лекциите... 

[ДиянаВ]

Фуншал – Нова година

 

Отварям скоба за местата във Фуншал, откъдето може да се наблюдава новогодишната заря. При задаване в Гугъл на въпрос: Where can I watch fireworks in Funchal или нещо подобно, ще излязат различни предложения. Рекламира се като най-добро наблюдението от кораб в морето. Може и така да е, но това е най-скъпият вариант. По спомен цените почват от 150 евро, в които не очаквайте да влиза вечеря – най-много някое питие, за около половин час изживяване заедно с пътя. Най-общодостъпен вариант е крайбрежната улица – по Avenida Do Mar или до музея на Кристиано Роналдо. Неудобството му е наличието на прекалено голяма тълпа и ако не сте висок човек, поне колкото @Radnev, рискувате да се озовете сред гора от вдигнати ръце с телефони. Това съм го изживявала в Дисниленд Париж по време на светлинното шоу. Плюсът е, че се отказваш да снимаш, зарязваш техниката и се наслаждаваш на гледката пряко с очите си, без да се взираш в някакъв си екран. Всъщност, ако отново отида в Мадейра за Нова година, ще направя точно това – няма да снимам, а ще гледам … и пия. Обаче пак го има кофти моментът, че всички около теб са вторачени в екрани.

Ето в този сайт има интересни предложения откъде във Фуншал може да се наблюдава зарята безплатно - https://frommadeiratomars.com. Нашият хостел Vila Teresinha се намира на стотина метра от едно от тези места -  Miradouro da Quinta das Cruzes. Принципно и от терасата на пенсаото има страхотна гледка, но някой крайно несъобразителен е сложил стълб баш отпред. Светлината му вечер дава отблясъци и пречи на заветното снимане.

Едно ниво над нас е друго отбелязано място - Fortaleza de São João Baptista do Pico. В Гугъл мапс пише, че не работи. Така е, една вечер се разходих из района, прилежащата градина също е огладена и заключена. Поне аз не открих достъп посред нощите, но за сметка на това се изумих от наклона на баирите само едно ниво над нас.

От цялото мое мини проучване на местата за наблюдение, най-добро се оказва Miradouro da Quinta das Cruzes, а и е най-близо до хостела.

 

В хостела ни, половин час преди полунощ, тече трескава новогодишна подготовка. Хаха, много ми е чудно какво чете тази жена навръх Нова година. Не си мислете, че е сама – има дъщеря – мулатка, която също чете на чаша шампанско.

Достигайки въпросното близко мирадору десетина минути преди 0:00 часа, вече са се събрали доста хора. Получава се като с изгрева – заемаш една позиция и не можеш да шаваш. Разбира се, изнамира се някой друг нетактичен индивид, който застава по-напред и пречи на останалите, но след забележка се съобразява.

Откъслечни пукотевици и светлинни лъчове започват още преди 0:00 часа. Например тези снимки са правени някъде 12 без 5.

 

 

Едва сега на някои от тях виждам, че има светлинно цифрово табло за отброяване. Пу, а аз през цялото време се чудя как ще разбера кога точно ще стане 12:00 часа, като няма реч на президента😄. Заблудена от последния по-пищен пукот решавам, че вече е настъпила Новата година, а в онзи момент таблото отброява 6. Започвам да снимам клипче и случайно уцелвам началото на същинската заря.

 

На снимки не се получава добре. Отдалечено е, има облаци, допълнително и димилка се вдига, размазва се кадъра.

 

 

 

На клипче е по-добре.

 

Цялата заря продължава 8 минути. През това време всеки мълчаливо се взира напред към океана. Шампанско се отваря след като приключи събитието. Добре че до нас се озовават германци, с които да вдигнем наздравица🍾. Масово другите хора не носят бутилка шампанско – гледат филма и си тръгват. Какво ми празнуват с по един телефон в ръка, не знам 

Новогодишното настроение и веселба идват по-късно, половин час след полунощ . Мястото естествено е коледният базар с поншата, която никога не свършва.

 

[Argentique]

Браво, @ДиянаВ! Не ми пука много за НГ (макар досега да не съм си била у нас по това време от дете), ей това е моят тип празненство. С книга  шампанско в ръка, някъде по улиците навън, ако може да е на по-топло. Най-спонтанната ми НГ беше някъде около милениума, когато малко преди полунощ се качихме на виенско колело на площада пред пощата в Пловдив. Обслужващите го май бяха доста на градус, защото не знам как се случи, но колелото се развали пет минути преди 12, а ние се оказахме най-отгоре с бутилка шампанско в ръка и гледахме зарята. Долу жени и деца викаха „помооощ, свалете ниии“, а ние се хилихме „в никакъв слуууучай“. Колелото се оправи от само себе си по чудо десет минути след полунощ и даже ни повъртяха. 
Пак ми се приходи на Мадейра...

[ДиянаВ]

Фуншал – Лондон – финал

 

Първият ден от Новата година е нашият последен в Мадейра

Времето се разваля, но само за да ни стане още по-депресиращо тръгването от този приятелски остров. Иначе дъждът не ни бърка за стягането на багажа, нямаме разходки извън града. Късно вечерта ни очаква полет до Лондон, а за там прогнозата е цял ден януарско слънце. Остава да видим, сбъдват ли се прогнозите …

 

 

 

За пръв път посещавам английската столица и няма да повярвате какви необичайни впечатления оставя в мен 🤩 ...

Безлюдно Лондонско сити – пустите улици и стъклените небостъргачи създават усещане за нереалност. Чувствам се в ролята на Уил Смит във филма „Аз съм легенда“ 

 

 

Половин часов камбанен звън от Катедралата Свети Павел, заглушаващ всичко в радиус от стотици метри. Не знам точно накъде вървим и по кои улици ще преминем през цялото сити, но точно в 12:00 часа съвсем случайно се оказваме до St. Paul's Cathedral.

 

 

Коледен базар на Trafalgar Square, с чаша греяно вино и немски наденички😋. Тази комбинация определено ми липсваше в Мадейра, а от южния атлантически остров донесохме на англичаните това, което на тях им липсва – огромна доза слънце☀️.

 

На улица Carnaby дори и не помислям да се шмугна, а по Oxford street разминаването е като на слалом.

 

Иии най-любимият ми момент от лондонската разходка - Westminster Bridge и Лондон под звуците на саксофон. Нима може да има по-подходящ финал на това емоционално пътешествие 

 

П.п. Ако някой ми подскаже към коя песен е инструменталът, ще съм много благодарна🤗

 

 

преди 8 минути , Argentique каза:

Пак ми се приходи на Мадейра...

И на мен ... 

 

[master_of_germs]

преди 8 часа, Argentique каза:

 Долу жени и деца викаха „помооощ, свалете ниии“, а ние се хилихме „в никакъв слуууучай“. Колелото се оправи от само себе си по чудо десет минути след полунощ и даже ни повъртяха. 

Айде сега няма нужда допълнително да ви въртят! 😉 ... Тука сме си наши хора; признай си, че поначало сте си превъртели! 🙂 😛

 

[iaia_mama]

преди 9 часа, ДиянаВ каза:

 

П.п. Ако някой ми подскаже към коя песен е инструменталът, ще съм много благодарна🤗

Кратък е фрагментът, но на мен ми заприлича на вариация от това (може би):

 

 

[ДиянаВ]

преди 32 минути , iaia_mama каза:

Кратък е фрагментът, но на мен ми заприлича на вариация от това (може би):

 

 

Аз съм боса и по музика и по танци, но това, което си пуснала ми внушава друг ритъм - нещо латино. Търсеното от мен го оприличавам като филмова музика. В главата ми е, ама как да го изразя …🙂

Благодаря ти! Ще се сетим все някога. Дотогава ще си пускам клипчето такова кратко, но създаващо ми блажено настроение🙂

[Мрън]

Много, много благодаря на всички, писали в тази тема, които вдъхновиха и моето пътуване до този приказен остров. 

 

Рядко има места, на които бих искала да се върна - светът е голям все пак - но Мадейра ме спечели с неподправената си красота - толкова много, събрана на толкова малко кътче.

 

Само едно наум ако има и други като мен, които увлечени във въпроса какво да не изпуснат да посетят, не са обърнали внимание на особеностите на летището, кацането на което е силно зависимо от бързо променящите се и непредсказуеми метеорологични условия - на отиване закъснение от около 4 часа и извънредно кацане на Канарските острови, а на връщане - само два, защото идващият полет кацна по-близо. Та, ако сте с low cost връзка имайте го предвид, аз букнах нощувки в Бергамо и не съжалявам.

[wiliko]

Ето малко красоти от днешният ни преход от  Areeiro...гонихме се с мъглите, но пък беше незабравимо, за разлика от предишния ни опит на това място....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ДиянаВ]

Ще ви дърпам ушите, че си траете кога ще ходите😲. Не знаете ли, че Мадейра е още по-незабравима, когато срещнеш там магеланец😃 нали @Radnev😉? Виж какви ги вършат😄

[jul]

Моите 5 стотинки по темата. 

Маршрут - отиване Пловдив-Дъблин-Фуншал, връщане Фуншал-Станстед-Пловдив. Цена за всички отсечки около 100 евро на човек, като не се налагаше междинна нощувка. В Дъблин престой 4 часа, за Стансед бяха 7 часа.  

Пристигнахме късно във Фуншал, почти в 23ч. Имаше цяла редица таксита, които заминаваха с бясна скорост, докато се опитвахме да извикаме Bolt. Така и не се получи, но за протокола - имаше поне 3 вида коли /най-скъпите са жълти и пише едновременно такси и Болт и все пак бяха по-евтини от такситата/. Даваше цени между 15 и 25 евро до нашето настаняване, с таксито излезе 35 евро, като буквално изловихме предпоследното. В следващите дни разбрахме, че Фуншал /с изключение на центъра/ по това време вече спи и цари абсолютната тишина.

 

 

Настанихме се в Casa do Caseiro, на Camino Monte, около 500 метра под крайната точка на кошниците. Резервираната стая беше с гледка към градината, но пък океанът беше пред градината, така че не само от стаята, но и от прозореца на банята сутрин брояхме круизните кораби и отчитахме евентуалната метеопрогноза 🙂Както домакинята ни каза, ако корабите са 2, денят не е за Монте, защото ще е лудница 😜 За касата мога да кажа само хубави неща. Сутрин имахме закуска в прекрасната градина с прекрасна гледка. През деня сервират питиета и леки неща за хапване. Има мъничка кухня за общо ползване, която така и не ни влезе в употреба, но и обща трапезария. Всичко можеше да се ползва по всяко време, дори когато няма никой, като си взимаме вино, бира и каквото си искаме и си го записваме на едни хвърчащи бележки на стаята ..... Да не повярва човек, че още има такива неща! А, сетих се от какво да се оплача 😆 Всяка сутрин около 5 часА ме будеше хор на стотици птички, ама много и толкова силни песни, чак прекалено 🤣 Млъкваха точно преди зазоряване.   

 

 

 Въпреки, че ви четох, денивелацията във Фуншал ме изненада. Първият ден беше единствен без кола и веднагически се сдобихме с мускулна треска на прасците. Все си мислех, че работата ще се оправи на следващия ден, но трябва да призная, че още я има 🤪

Кола под наем взехме от местна компания - https://www.todriveinmadeira.com/ - препоръчвам ги с 2 ръце. Дадоха ни визитката по съседски, уговорихме се по месинджър, като на следващата сутрин ни докараха колата до касата. Полетът ни на прибиране беше в 6 сутринта, така че оставянето трябваше да е на летището около 4 часа сутринта. Първо мислех варианти да я оставим предната вечер, но като видях как нощем животът буквално спира в горните квартали, ми се видя твърде рисково да чакаме такси или транфер, без възможност за план Б, ако нещо се обърка. Поради близостта на офиса и къщата се уговорихме директно да тръгнем с тях към летището - хем те да стигнат лесно, хем ние да не търсим паркинги и хора там. На практика човекът ни закара и директно си продължи, което в този ранен час беше супер улесняващо за нас 👍 Колата беше Фиат Панда, чудно се справи на острова. Цена - 55 евро на ден с включена пълна застраховка, без депозит, без кредитна карта, с включено докарване до касата и изпращане на летището в нощен час. Ако за тези 3 дни бяхме ползвали 6 пъти транспорт/двама души по 3 дни/ по около 30 евро за пътувания из острова, щеше да е по-скъпо, без да включвам отиването ни до летището, а и свободата да сме мобилни беше голяма. Дадоха ни я наполовина пълна и да я върнем пак така, ма и да не била - нямало грижи 🙂

Писали сте и преди мен, но да кажа и аз, че силно съм впечатлена от инфраструктурата! Тунели, мостове, колони...... само може пример да се взима за усвояване на европейски средства! За 3 дни с колата успяхме да обиколим източната и западната половина, както и да се поразходим по някоя и друга верада. Пикотата ни посрещнаха с мъгла, вятър и дъжд и решихме да не си го причиняваме до край. Още повече, че трябваше да се връщаме до колата. Но достатъчно видяхме, включително кеклици 🙂

 

 

Вероятно заради мъглата и слънцето, но имаше многоизмерни ефекти. Магическо беше тук. Долу са градини, достъпът до които е с кабинките само. Teleférico das Achadas da Cruz

 

 

 

В Сантана освен туристическите шарени къщи, видяхме и няколко със сламени покриви, в които живееха хора.

 Храната - понеже закусвахме в касата, после нейде пътьом или по баирите, вечерите за по-близо хапвахме в кварталните кръчми. Определено имаше разлика в порциите и цените в центъра и на 500м. надморска височина - цените бяха наполовина по-малки, а порциите наполовина по-големи на високото. Всичко се приготвяше на момента, беше ужасно вкусно и нямаше изяждане. 

За кафето почти веднага установихме, че ако кажеш еспресо, носят чудно еспресо, но ако кажеш кафе, носят в средни чаши нещо като дълго кафе, което хич не ставаше за пиене. С еспресото на вечеря ни черпеха ликьорчета или ромчета примерно. Ако пък си поръчаш само бира/вино носят гризки някакви или сиренца.

Порция за 1! човек мешано месо /всяко парче е достатъчно за наяждане/ и мешана риба /3! шайби риба - бакаляу, сьомга и черната змиорка- и тук всяка парче според мен си е самостоятелна порция/, всяка чиния е две педи овал 🤪 13-15 евро. Тези двете са в кръчмата с октопода на @Argentique, за който също подкрепям, че е уникален и неизядаемо количество.

 

 

 

 

Това са шотчетата за проба в Монте /сухо и сладко/

 

Единственият кемпер, който видяхме на острова. И много бели Панди 🙂

 

На връщане в Лондон брахме страшен студ. Разходихме се до съседното градче за по един овчарски пай и да подновим резервите от чедър /като не прекачваме през Бергамо и чедърът е сирене 😀/

 

 

 

 

 

 

[Argentique]

За вечерно стигане до Фуншал си поръчах трансфер от gettransfer. Трябваше да кацам в 23 и нещо, но закъсня с над час. Моят чичо ме чакаше с лист с имена и беше единствен. Не е такси,  а вероятно лична кола. 18 евро летище - център.

Сайтът си е много популярен за трансфери по цял свят. 

 

[jul]

За пристигането ни предложиха трансфер, който отказах /с идеята да пробваме Болт/.  

За връщането обаче нямаше да ми е хич спокойно да чакам някой чичо да се е събудил навреме, защото практиката ме е научила да има винаги план А, план В и план "По дяволите" 😜  

За касата съм писала 500 метра под кошниците, а всъщност е 100м.

[master_of_germs]

Residencial Santo António
+351 291 524 198
https://maps.app.goo.gl/DkLsPuXPuv9vM8yi6

 

В Санта Круш долу, на пресечка от плажа и 20 минути пеш от летището.

Оставихме си багажите в хотелчето, после късно вечерта върнахме колата на летището, за да не се разправяме в малките часове и с това, а и да не плащаме допълнително. После се разходихме пеш обратно. Такси от хотелчето предлагат да ви викнат за 10 евро, ако не ви се разхожда в лошо време или сте багаж, или просто искате да поспите половин час повече преди ранен полет като нас.

На ъгъла е най-евтиното заведение и с най-вкусните и обилни порции за времето на престоя ни в Мадейра.

 

Recanto da Pitada
+351 291 631 883
https://maps.app.goo.gl/NKPZCs1ncHCrAkgt5

 

[jul]

Цените на хотелчето на @master_of_germs са наистина супер ниски - 45 евро за стая. Нашето настаняване беше 59 евро със закуска, като ми направи впечатление колко се вдигнаха цените не само в касата, но и наоколо, в рамките на 6 седмици от резервацията до пътуването. Обсъждахме с домакините ни кога има най-много туристи /защото в началото на март почти липсваха места за настаняване тип пансион/къща за гости/ и според тях последните 2 години няма сезонност, всичко е постоянно пълно. През пандемията хората започнали да предпочитат малки места за настаняване, обаче кликата на хотелиерите хич не останала доволна и се оплакали на властите. Сега, за да се пълнят И хотелите, било забранено да се регистрират нови къщи за гости.

Многото поляци били заради директните линии от Катовице, така че може и маршрутиране от там да се гледа.   

[ДиянаВ]

Докато бяхме, наоколо имаше доста поляци. Само те пушеха цигари като мен😄😛Поне в нашия период директната линия на Уиз от Катовице си държеше цена, т.е. беше много скъпа. Най-евтино и с най-голям избор на дати/часове е от Лисабон, ама пусто му стигане дотам😉 и то не е без пари.

Чак и по Ковид да са били пълни, не ми се вярва. Гледах клипове от миналата зима на коледния базар - празно беше, без алкохол. Изисквали са сертификати, тестове на не знам си кой ден и други такива. 
За Азорските острови съм чела, че местата за настаняване са още по-ограничени, регулира се броят им. Затова съм резервирала отсега. Нищо не ме бърка, след като нищо не се плаща на този етап🙂