дневник Мадейра - природа в сън

[Radnev]

На 5.03.2023 г. в 0:16, ДиянаВ каза:

Ще ви дърпам ушите, че си траете кога ще ходите😲. Не знаете ли, че Мадейра е още по-незабравима, когато срещнеш там магеланец😃 нали @Radnev😉? Виж какви ги вършат😄

Истинско безобразие😵‍💫😵‍💫😵‍💫

Интересно как, но дори не съм разбрал🤔, че в темата има публикувани толкова много постове след кратковременното затишие😳. 

[luba_rizova]

На 6.03.2023 г. в 12:51, jul каза:

Цените на хотелчето на @master_of_germs са наистина супер ниски - 45 евро за стая. Нашето настаняване беше 59 евро със закуска.

 Много яко, при лелята от (Словакия май беше или Хърватия, идвала е и в.България, ако още тя го държи,де) в Casa de Caseiro спахме при първото ни ходене за цяла седмица в Мадейра. А точно там бяхме, защото пък на първото не ходене от круиз бяхме някъде из Монте и на връщане минахме покрай това хотелче и много ни хареса, влезохме и пихме Мадейра вино и кейк и после на следващата година, вече без круиз, специално го потърсих. Тази година не отидохме само защото отпред е много неудобно за спиране на колата.

Като място за спане, с подземен паркинг, голям и удобен , и много удачно място и супер цена ,мога да препоръчам таз годишната ни находка -  Monte Verde, беше по 45 евро на ден, голяма, удобна стая и безплатен паркинг, както казах. Но, сега цената е друга, гледам. Може би влизат в сезон.

Иначе, за хранене препоръчвам Tahiti, на центъра е, много много много много евтин. И достатъчно вкусно. Ходихме 2 пъти за вечеря. Имат и обедна.блок маса за 7 евро.

 

 

[era123]

Много полезна тема. И ние отиваме началото на Април.

Препоръчайте занимания/разходки като за с 9 годишно. Има ли някой воден парк с парзалки и басейни?

Не обича много да ходи, така, че някоя пътека около 1ч общо ако препоръчате ще е супер. 

7 дни във Фуншал, като ще наема кола ден за ден ако се наложи. 

ПС. Ако има магеланци от 31 март до 7 април и искат да пием по една боза, пишете ЛС да обменим контакти. 

[jul]

преди 14 часа, luba_rizova каза:

 Много яко, при лелята от (Словакия май беше или Хърватия, идвала е и в.България, ако още тя го държи,де) в Casa de Caseiro спахме при първото ни ходене за цяла седмица в Мадейра. А точно там бяхме, защото пък на първото не ходене от круиз бяхме някъде из Монте и на връщане минахме покрай това хотелче и много ни хареса...

 

 

Тя е, Стефания, словачка е, голям образ 😄

Паркиране до къщата е трудно, но буквално на 50 метра надолу има паркинг, така че не е проблем това.

[Radnev]

Fanal Pond – Мистичната гора.

От няколко дни не спира да вали. Вече ясно разбираме защо всичко тук е винаги зелено. Оставили сме бурята да вилнее в Порто Муниз и се придвижваме към вътрешността на острова. Вие крив път. Тук-таме виждаме по някоя къщурка. Поради липса на място, колите са паркирани на платното за движение, но за Мадейра това е съвсем нормално.

Дъждът утихва и преминава в лек ръмеж. Чистачиките са стари и леко прискърцват. Парното е пуснато, но духа към краката ни, които са порядъчно мокри. Предното стъкло започва да се замъглява. Обстановката ни подготвя за най-мистичното място на острова – древната гора Фанал.

Виждаме отбивка с паркирали коли. Това трябва да е. Спираме и започваме да се приготвяме.  Заобиколени сме от ниски непроходими храсти. Търсим пътечка, но не намираме такава. Това със сигурност не е Фанал. Отново сме в колата. Завоите стават още по-насечени. През шубраците зърваме езерце - Lagoa do Fanal!

Отбиваме и сякаш точно за нас ръмежът спира. Озоваваме се пред една от най-странните гледки на острова. Малко езеро обвито в мъгла. Зеленина избождаща очите. Странни дървета, обрасли с лишеи и мъх. Процеждаща се влага. От мъха, по клоните на дърветата са прорасли папрати. Странна симбиоза между растителни видове. Над главите ни виси драперия от живи растения. Стичат се капки вода. Сякаш отново вали.

Тишината е пълна. Може би така съм си представял друидските светилища в Ирландия. Вървим по разкаляна пътечка и скоро излизаме на огромна поляна. Мъгливо е, но някъде в далечината чуваме човешки гласове. Мистичните дървета са някъде пред нас. Езерцето е било само прелюдия за това, което ни очаква. Вековни дървета, разкривени в странни пози. Как точно е оцеляла тази гора, си остава загадка. Както и много други неща тук.

Сред странните дървета тук-таме виждаме хора. До нас достига мелодията на Feliz Navidad. По дрезгавия глас разбираме, че стара баба пее на малкото си внуче. Хората са на стотина метра. Как успяваме да чуем всичко толкова ясно отново е загадка.

Продължаваме нагоре по хълма. Отново започва да ръми. Пред нас се появава океанът. Следват нови разкривени дървета. Измежду тях дочуваме непознат напевен глас. Сякаш древен шаман се е стаил между корените, за да извършва своите отдавна забравени ритуали. Приближаваме плахо, за да установим, че дългокосо момче прави видеоклип. Разстоянието между нас е не повече от двадесет метра, но гласът му звучи приглушено, сякаш е много-много далеч. Гората има свой собствен живот.

Мъглата става все по-гъста и Фанал започва да придобива още по-мистичен вид. Сякаш това е възможно.

Ръмежът се услива и преминава в лек дъжд. Ваня започва да трепери. Време е да се насочим към колата, а така не ми се тръгва. Мястото има скрита магия и създава усещане за безкрайност. Тук времето е спряло преди много векове, ако изобщо някога е тръгвало.

 

 

 

 

 

[Argentique]

Обичам, когато хората в този сайт си споделят емоциите – съпреживявам с тях момента, а и често това ме вдъхновява да отида някъде. Или поне да поискам да отида.
Obrigada, @Radnev!
Фанал е мястото, на което много исках да бъда, но нямаше как всичко наведнъж.

То, а също и превеликите Пикове, ще са една от причините да се върна на Мадейра.
И съчетанието от зелено и океан, ама това е ясно.
За следващо ходене обаче ще ми трябва шофьор.
Та ако на някой някога му залипсва компания за Мадейра, може да кара кола и не е китаец (задължително дискриминиращо условие), може да ми излезе с оферта. 
Минути за реклама: радвам се на живота, не се заяждам, трудно някой ще ме ядоса (хеле пък на Мадейра), уважавам кулинарния туризъм. 
 

[ВениК]

@ArgentiqueАко имаш сили да изтърпиш до май 2024 твоите хора сме. Аз и ММ. По-рано за жалост не можем...

[Argentique]

преди 2 часа, ВениК каза:

@ArgentiqueАко имаш сили да изтърпиш до май 2024 твоите хора сме. Аз и ММ. По-рано за жалост не можем...

Ако не скъсам синджира през зимата, може! 
Обичам зеленината и освежаващата мадейранска глътка през нашата зима ми е много необходима. 
Има време. Тук съм засега. 


 

[jul]

@Argentique, ако не станем китайци, като нищо може да се съчетаем за следващата Мадейра 😆 

 

 

[ДиянаВ]

преди 25 минути , jul каза:

@Argentique, ако не станем китайци, като нищо може да се съчетаем за следващата Мадейра 😆 

 

 

Защо не трябва да ставаме китайци? Не че ми е важно, но и аз искам Мадейра😄

[iMari]

преди 9 минути , ДиянаВ каза:

Защо не трябва да ставаме китайци?

Гледай "Всичко навсякъде наведнъж" и Вселената ще ти разясни. 😜

Лигавя се, предполагам, че @Argentique има предвид приключенията си в Северен Кипър. 🙂

Така и така започнах със спама, от известно време тактично се чудя дали част от пишештите в тази тема няма да разкажат и за мароканските си приключения. 🤩

 

[master_of_germs]

Преди 1 час, iMari каза:

Гледай "Всичко навсякъде наведнъж" и Вселената ще ти разясни. 😜

Лигавя се, предполагам, че @Argentique има предвид приключенията си в Северен Кипър. 🙂

Така и така започнах със спама, от известно време тактично се чудя дали част от пишештите в тази тема няма да разкажат и за мароканските си приключения. 🤩

 

Ами може да се направи сглобка от сводките ни във фейсбук, ама бих изчакал и @Граф Вронски. А на него много писане му се насъбра и до Мароко най-рано лятото го виждам да стигне, че доста неща хронологично има да описва 🙂

Но чисто и просто във форума има толкова много писано за Мароко, а ние не сме правили нищо по-нестандартно. Към този момент не мисля, че ще допринеса особено много, ако разказвам за това пътуване. В период на  доста писане съм, но по съвсем друга тематика. А, както съм включил на научен стил този месец, превключването към художествения не ми се удава лесно.

Но като обобщение - понеже в темата трябва да има трол 😄 ; Мароко ми хареса повече от Мадейра (което е изненада и за самия мене 😉 ). В кулинарно отношение също - обожавам тажините! Възможно е просто двете пътувания да се случиха твърде скоро едно след друго и просто на Мадейрата да не й остана достатъчно време да отлежи - това също е фактор при мене. За мене не е хубаво едно пътуване да се описва на момента - отлежалото си е най-добро и е много вероятно с времето да почне Мадейра много да ми липсва. 🙂

С което не казвам, че Мадейра не ми харесва. "Ентите" при Фанал ме пренесоха в напълно фантастичен свят, това е едновременно най-яркият и най-мъгливият ми спомен от последните години. 🙂  В моите сънища ще се появява понякога това място, също и гледките от скалите на западния бряг, но засега едва ли нещо друго от острова. На прословутите пикота така ме тресеше, че мъгла отвън не ми трябваше, съзнанието ми почваше да се замъглява. Гледам си снимките и знам,че съм бил там и че съм минал тоя маршрут в двете посоки, но все едно гледам чужди снимки, все едно чужди спомени... А мадейренската природа ще продължи да е в съня на @ДиянаВ и е чудесно, че е така...

А моя сън наЯве(а) аз вече съм го описал. 🙂

 

[Argentique]

Виждате лиии колко е важно човек да си направи подходяща реклама! 
За половин ден – две оферти. А даже не ме познават, нищо че живеем в една област. 😎
Благодаря, @jul! Аз съм отворена за предложения.
Практиката ме научи да не си трая – обадих се, без да искам, в радневската тема за затритите тях по турските вулкани, и отидох в Мароко с @master_of_germs. И хич не ми беше лошо. 
За Мароко качих много снимки във фейса с текст, но писането на тема изисква малко по-друг формат, не че не се оливам снимково в бурканите с тюркоаза, но там акцентът е по-скоро визуален. Интересна е гледната точка и на другия, защото може да сме били на едно място, но сме го видели по различни начини. Пък и все има някой чул-недочул – аз обикновено, щото блея съвсем по други неща. Времето ми е проблемно напоследък за писане на теми. Бе ще видим. 😉

@ДиянаВ, бях в Северен Кипър по трети март. Единия ден съвсем случайно ме развозваше китаец-съквартирант с кола под наем из половината остров. Китаец, който говореше само китайски.  Каза с гугъл преводача – ще ходим, където искаш, аз нищо не знам. И макар да си беше чист късмет (пък и вътрешно се забавлявах през цялото време на ситуацията), повече с китаец или такъв тип „бегач“ не искам да ходя. Не знам дали всички китайци са така, но този специално прави две снимки на обекта и бяга напред. Няма потребност да отдели време да се наслади на красотата. Та за половин ден обиколихме куп места и той се измори накрая, пък не сме минали повече от 5-6 км пеш за деня. Уж слаботелесен, пък една крепост нищо и никаква едвам качи. Както каза моята хазяйка-туркиня, с която пиехме португалско розе по-късно същата вечер – they are very, very different, not like us. 
С нея пък много си паснахме. Толкова вкъщи не съм се чувствала на непознато място. Но мястото го прави човекът. Защо си само за два дниии, как ще се разделяме – ме питаше тя. Хората идват и си отиват – някои за два дни, някои за двайсет години, такъв е животът, но поне ги срещаме - се правих на желязна аз. 😍 Не ми се беше случвало да рева при раздяла с хазяйка – е, случи ми се. И тя рева, докато ми нареждаше, че съм crazy woman.  Пък аз съм си съвсем нормална!  Но с времето започнах да се оставям повече на спонтанността и „моите“ неща взеха по-лесно ме намират. 
 

[ДиянаВ]

Да, да, схванах за китаеца и китайците още с насочването от @iMari😃. Първоначално се чудех да не е някакъв пловдивски лаф, който не знам😛

[jul]

@ДиянаВ Тц, не е пловдивски лаф.

Навремето в Лондон съм имала съквартиранти японци и корейци, наистина не са като нас. Например всички други се смеехме на нещо, а те с каменно лице питаха да обясним смешката 🙄 Друго чувство за хумор, друго усещане, друг свят. Макар че месеци наред бяхме заедно и с някои станахме близки тогава, така и с никой не запазихме контакт. Китайците ги слагам в отделна група и ги недолюбвам заради сблъсък с привичките им, особено когато са в група. Ще минат през теб като стадо добитък и няма даже да се обърнат, груби и невъзпитани.

@Argentique, то си има такъв лаф -да ходиш на екскурзия като японски/китайски турист. Европа за 10 дни и после по снимките гледаш къде си бил 😁

А маркетингът наистина е важно нещо 😄

П.с. айде и китайците намесихме 🤭

[Argentique]

Преди 1 час, jul каза:

......Друго чувство за хумор, друго усещане, друг свят.
....Ще минат през теб като стадо добитък и няма даже да се обърнат, груби и невъзпитани.....

Знаем ги.
Но „моят“ китаец ми отваряше вратата на колата, пускаше ме първа да минавам и все ме питаше дали съм ок като цяло или с начина му на шофиране. 

Обаче китаец от Китай да те вози на ляво движение в непризната държава си е изживяване.  Караше бързо и странно, а ако се случеше някой да го засече (рядко, че там рентакаровете са с червени номера и хората ги пазят), се смееше. Нулева агресия. Но успя да тресне колата отдолу два пъти, ама яката. Не знам в какъв вид я е върнал.
Падна му батерията на телефона и му бях навигатор, с картите съм ок. Научи посоките на английски, go on и straight.  Maps.me се справя чудесно в офлайн режим (там роумингът е скъп).

За навиците – мляскането и сърбането на маса на високи децибели не ме кефи, но един-два пъти ще го понеса. 
И, леле майко, с какви огромни кръгли китайски очи ни зяпаше, когато с Фахрие се прегръщахме и ревахме на раздяла. Изглеждаше силно шокиран. Но не ми беше до него въобще.

И за да бъде спамът ми само 99,9%... в Северен Кипър пак си търсех зелени баири с море. Не са баш като мадейранските, но се намират. Само че тук растеше копър до коляно. Нищо такова не е достъпно с автобус обаче.

 

 

[Radnev]

Великото прибиране

Четири сутринта е. Стягаме раниците и бързо поемаме по тихите улици на среднощния Фуншал. Гали ни лек окенаски бриз. Времето е приятно и якетата ни бързо се озовават под ръка. След половин час, наближаваме избраната спирка, само за да получим първата си доза адреналин🤯 за този луд-луд ден.

Много автобуси🚌 са с променени разписания. Други са спрени. Нормално е, хората празнуват🥳. За Аеробуса тези промени не важат, но въпреки това сме на тръни. Имаме три полета✈️ в един ден: Фуншал – Лисабон / Лисабон – Бергамо / Бергамо – София, а времето ни за прекачване е от санитарния двучасов минимум. Схемата ни е твърде сложна, за да се изложим още в началото.

На един от звоите виждаме как Аеробусът се плъзва покрай нас и продължава в някаква своя посока. Започваме да се панираме. Дали пък не го изпуснахме? Лошото е, че следващият е след час и половина и не ни върши никаква работа.

Нямаме голям избор и продължаваме към нашата спирка. По пътя малко се успокояваме и решаваме, че Аеробусът🚌, който сме видели всъщност идва от летището и след като обиколи спирките си, трябва да се завърти и да ни вземе от нашата. Звучи логично, но въпреки това притеснението продължава да ни стяга.

Спирката е пуста, а нашите погледи вперени в празния път. Появява се малко Фиатче🚗 и рязко заковава спирачки. През прозореца главата си подава прошарен, брадат фуншалец, който ни пита искаме ли да пътуваме с него до летището. Странно, този пък откъде ще знае закъде сме?

В този ранен час, на тази пуста спирка, едва ли е трудно да се досетиш за къде сме, така че скачаме при него и потегляме. Нашият шофьор се казва Жозе, кара като бесен и не спира да говори. Научаваме повече информация за Мадейра, отколкото за всичките ни дни на острова😄.

Озоваваме се на летището много преди полета, така че имаме време в изобилие. Мотаем се, пием кафета☕, минаваме проверки и най-после сме на самолета. Полетът е вътрешен и не би трябвало да имаме никакви проблеми. Аз съм настанен на първа редица и ширя краци, като вип персона😎.

Изключвам телефона, слагам си колана, но самолетът така и не излита. Скоро нещата започват да стават притеснителни. Каня се да попитам мило усмихващата ми се стюардеса, но по уредбата ни сюрпризират с новината, че в Лисабон има мъгла и излитането ще се забави за неопределено време🤯.

Не мога да повярвам, че във времена, в които навигиращата техника може да приземи и къртица на слънцето, ние се плашим от някаква мъгла. Висим, висим и пак висим. Минават десет, двайсет, трийсет минути. Вече не гледам часовника🕛 и се моля по уредбата да прозвучи спасителния глас, но минутите продължават неумолимо да текат.

Работата започва да става все по-ясна. Бързо проверявам за алтернативни полети. Петстотин евро през Рим не ни уреждат, така че се свързвам със застрахователя и го питам какво трябва да направя, за да получа обезщетение при изпуснат полет. Отговарят ми, че трябва да взема документ от летището, но какъв документ и кой точно ще ми го издаде, си нямат и хабер.

Ситуацията остава все така неясна. Най-после излитаме, но вече закъсняваме със седемдесет минути. Очаквам, поне във въздуха да наваксаме, но на лисабонското летище има задръстване и не могат да ни приемат, така че просто си кръжим.

Шансовете ни да хванем връзката за Лисабон вече клонят към нула. Привикал съм Ваня най-отпред при мен. Стюардесата нещо се мръщи и сякаш се чуди дали да не ни направи забележка, но киселата ми физиономия бързо я отказва.

Хаосът на португалското летище е пълен. Полетът ни от Фуншал каца на Терминал 1, а този за Бергамо излита от Терминал 2. Терминал 1 обаче е здръстен от закъснели полети и ни насочват за кацане към Терминал 2. Надяваме се след отварянето на вратите да ни пуснат да тичаме по пистата.  Надеждите ни са напразни, защото долу ни очаква автобус. Нахълтваме първи, но това няма никакво значение. Автобусът сякаш няма напълване, а когато най-после тръгва се насочва в противоположната на желаната от нас посока. Първо трябва да бъдем извозени до Терминал 1, за да минем паспортна проверка, а после да търчим към Терминал 2 за полета си до Бергамо. Мисията невъзможна осма част.

Стъпваме на Терминал 1 осемнайсет минути преди да затворят гейта ни на другия терминал. Шансовете ни вече са никакви, но търчим напред и бясно разбутваме разни хора. Изскачаме пред летището и се хвърляме към първото такси🚕. Заето е! Тичаме към друго. И то е заето! Явно всички са на повикване.

Виждам възрастна двойка. Опитвам се да им обясня, че сме за Терминал 2 и ако може да ни хвърлят до там. Потен и крещящ, явно съм бил много страшен, защото те директно ни отстъпват таксито. Таксиметровият шофьор обаче е разбрал по-добре от тях каква е ситуацията и няма намерение да се мине с нас само до другия терминал. Започват обяснения. През това време Ваня ме дърпа. Оказва се, че други хора са разбрали какъв ни е проблема и бързо ни викат в тяхното такси.

Пристигаме на Теминал 2 и отново бясно търчим. Раниците ни се махат на гърба и сме като същински турбо охлюви🐌. Някъде назад чувам звук от търкаляща се пластмаса. Ваня е съборила куфарите на някакъв човек, но нямаме време да се извиняваме.

Запазил съм Fast Track, което ни спасява. Минаваме секюрити проверката за секунди, а Ваня си губи колана някъде по пътя, но това ще го установим чак на следващата проверка в Бергамо. Влетяваме в залата с гейтовете и виждаме, че нашият е в края и всички са минали. Призлява ми, но крещя с цяло гърло, че сме за Бергамо и идваме. Виждат ни и ни дават знак, че все още не са затворили, но адреналинът така ни е ударил, че си продължаваме на спринт.

Не помним нищо ни от летище, ни от гейтове. Все едно никога не сме били там. Успели сме да се придвижим от Терминал 1 до Терминал 2 с всички проверки за 18 минути. Истинско чудо😲.

Влетяваме в самолета и за да бъде драмата пълна се оказва, че отново не можем да излетим. Този път няма мъгла, но пък има много самолети, а ние сме от най-последните. Докато се издигнем  минават нови 50 минути и отново сме с час назад🤯. На Бергамо ни очаква нова непрогледна мъгла, а вече е и тъмно. Кацаме на автопилот, а стюардесата ми изгежда притеснена. Самолетът яко се раздрусва, но всичко минава добре. Защо не го направихме и в Лисабон си нямам никаква идея.

Отново търчим по летището, но тук има и други закъснели, така че сме цяла група. Вече сме много по-внушителни и всички ни дават път. Отново имаме Fast Track, но тук бързата пътека не е толкова бърза. Пред нас има някакъв дядо и две-три баби, които изобщо не знаят къде се намират. За пореден път крещим, че сме с Fast Track и размахваме паспорти. Служителят нещо ни сочи, но ние сме толкова шашардисани, че ни трябва маса време, за да се усетим. Вратите за самочекиране са току до нас. Какви глупаци! Реално сме загубили не повече от минута, но тази минута ни се струва като цяла вечност.

На секюрити проверката установяваме, че на Ваня и липсва колана. Изнервена служителка нещо ни се кара, но вече сме претръпнали на всичко и всички. Движим се в като сън, в който сме ту в забързан, ту в забавен каданс. Секюритито е минато бързо, но летището в Бергамо се оказва много по-голямо от очакванията ни. Гейтът за България е на другия край на света. Пристигаме без дъх и отново крещим, че ние сме тука, и отново минаваме последна бройка.

Около един след полунощ стъпваме на родна земя. Пътуваме от двайсет часа. Ваня е на едно яйце. Кога пък е успяла да го изяде? Аз не съм слагал нищичко в уста. Не, че съм усетил някакъв глад.

Удряме по един свеж дюнер в Младост и потегляме за родния край🚗.

 

П.П.

Довиждане Мадейра - Ти си едно прекрасно място, което с времето оценявам все повече и повече.

 

 

Надявам се тази последна част от мен, да не е последната част на темата.

Мадейра е един прекрасен остров и се надявам още много - много магеланци да го посетят.

И най-важното - не крийте своите преживявания и емоции само за себе си.

Споделете ги с всички нас!

Наздраве:

 

[master_of_germs]

В цялата дандания изобщо не сте видели, че на летище Бергамо има трансферна зона. Понеже влизате с вътрешношенгенски полет, още като влезете от самолета в летището, не тръгвате напред с народа, а вдясно през врата по стълби и сте горе на гейтовете, без да минавате отново секюрити. 🙂

[Argentique]

преди 1 час, Radnev каза:

Ваня е на едно яйце. Кога пък е успяла да го изяде?

По-интересното е кога е успяла да го обели? Ако изобщо де. 

Още тогава ви се радвах, че успяхте. Лудостите трябва да се поощряват. Поне от зрителска гледна точка.  Пък и все пак имахте някакъв план – застраховки, fast tracks, не е съвсем урбулешката. Но който рискува – печели.

При мен понякога като тръгне зелената вълна и за части от секундата се хващат разни невъзможни връзки. Миналата седмица вратите на влака в метрото в София се затвориха на пет метра пред носовете ни. Но пак ги отвориха, специално.  В Малага на летището за три минути изпускахме автобуса за Марбея, затова за втори път в живота помолих трима сънародници съвсем човешки да ги прередим, но не, къде ти – те не били глупави и също бързат. Нищо подобно... Повече няма да го правя. Нооо заради бягане през все летище в стил турбо охлюв, закъснение на автобуса и доброто желание от страна на шофьора да изчака и нас, и други колеги от самолета да си купим билети от каса (!), изпуснахме чудната перспектива да дремем още час и половина на летището и успяхме да се озовем където и когато искаме.

@master_of_germs, отвориха ли го този трансфер най-сетне, че доста време седеше залостен заради ковид ли, или друго? Макар на Раднев да не му трябва много, той си търси адреналин. 

За темата – много, много благодаря на всички писали и се надявам да чета бъдещите писания на омагьосаните от Мадейра. Пък и аз да напиша два-три реда някога, че там ми викат името баирите. Както и един тунел. 😉

[jul]

@Radnev, много напрегнато, припотих се направо 😃 Голям късмет!

 

[master_of_germs]

преди 1 час, Argentique каза:

 

@master_of_germs, отвориха ли го този трансфер най-сетне, че доста време седеше залостен заради ковид ли, или друго? Макар на Раднев да не му трябва много, той си търси адреналин. 
 

Ами ние точно на връщане от Мадейра така си минахме на Бергамо. Имахме 4 часа между двата полета, ама при нас нямаше никакви драми. От Мадейра си излетя навреме, в Бергамо кацна навреме. @mary_shery си използва лаунджа, ние със @зВерчето киснахме по гейтовете, а нейният полет за Кьолн пък беше чак вечерта. То и при нея имеше ексцесии с прибирането, но вече на немска територия, че напоследък Дойче Бан са станали като уизеър на ЖП компаниите. Ама айде, стига съм спамил; видях, че доста снимки от Мадейра не съм качвал в темата, дано го докарам някой ден да попълня пропуските. 😄

[Argentique]

преди 25 минути , master_of_germs каза:

Имахме 4 часа между двата полета, ама при нас нямаше никакви драми.

За четири ча́са колко grana padano щях да изкупя от iper-a отсреща...  Не си ли чувал за cheese tourism, така популярен и в този форум? 
И за да не е съвсем спам, ето ви снимка на път за Мадейра:

 

Тамошните сиренарски щандове са радост за сиренарка като мен.  Голям минус ми беше това в Мароко – мижавата селекция от млечни продукти. Да не кажа нулева, щото онези химии в триъгълниче сирена не могат да се нарекат. 

[era123]

Мадейра....

Да!

[Hazel]

Поздрав от Фуншал! След инфарктно анулиране на полет от Порто вчера и скоропостижно купуване на нов билет, благополучно пршстигнах преди 22 ч.  

[Hazel]

Четири пълни дни на Мадейра са крайно недостатъчни и ако някой ми каже да тръгваме пак, веднага потеглям. Но по-добре малко, отколкото нищо.

Ден 1, кафе от кварталното магазинче и първа за мен разходка из центъра на Фуншал в търсене на спирката на 113 за Baia d'Abra, откъдето се тръгва за Sao Lourenco. Автобусът спира на всяко селце и паланка, но аз се дивя на пистата на летището. Времето е чудно слънчево и тихо.