дневник Канто - Кансай за начинаещи нърдове (16 дни – април/май 2023)

[Kalina Ivanova]

преди 1 минута , ven62 каза:

И това на живо... Аватара пасти да яде.

 

Няма да го показвам на жена ми, че ще ми преподреди програмата.

 

Хубаво де, не и го показвай, направо я изненадай.

 

[Роца]

преди 2 часа, Kalina Ivanova каза:

Само съм подстрекател

 

https://planets.teamlab.art/tokyo/

 

Аааа, за него билетите са купени още отпреди месец (почти 😉 ). Това е в мега-задължителната програма. Честно казано, на мен Borderless повече ми беше хванал окото, ама приключи май беше миналия август.

 

@ven62, докато се чудиш дали да изненадаш жената 😉 , в по-малък мащаб има подобни проекти в Париж, хем е и по-наблизо - Atelier des Lumières или Jam Capsule. Пак са имерсивни спектакли, но само в една зала. Аз съм ходила на 2-3 (единият беше даже с картини и звуци от Япония), ама още не сме стигнали японците в това отношение.

[ДиянаВ]

Изтеглих си това приложение - аудио гайд. Японка ти говори с приятен глас накратко за забележителности в Токио, Киото и Хирошима. Също има и основни фрази на японски. Интересно е, харесва ми🙂

https://tabiaudio.com/?gclid=EAIaIQobChMIgp2Gl-_j_QIVEov9Bx0VTQodEAEYASAAEgLrrPD_BwE

Намерих го чрез реклама от japan -guide.com. За iOS е.

[Роца]

Мерси! Ще го пратя на щерката да го види (че от трима ни, само тя е с iOS 😂).

А тя онзи ден се върна с книжен френско-японски разговорник, в който освен фразите, има и част с обяснения за етикета (също много полезна... въпреки, че съм сигурна че ще престъпваме правилата за добри обноски поне 10-15 пъти на ден, при това без изобщо да разберем 😉).

[ДиянаВ]

Пропуснах да отбележа, че японка говори ама на английски😜. Няколко вечери го преглеждам. Има и неща, които са платени. Например детайлният тур из Фушими Инари, отделните обекти в Арашияма и други. Но не са скъпи - по 1.99 лева са. Снощи четох кратки статии за главните периоди в японската история, етикет в храмовете и светилищата и разни такива.

Japan-Guide имат и канал в youtube. И там има интересни неща🙂. Въобще, както първоначално се чудех с какво ще ме привлекат тези супер гъсто населени и застроени градове, сега се чудя как да разреждам програмата😄 На етап рязане съм😜🤣

[Роца]

Аз затова въведох степени на "задължителност", макар че и там имаше доста предварително сито, за да може някое място да стигне изобщо до категорията "влиза в програмата" 😂

[Дани Магелани]

преди 50 минути , Роца каза:

Мерси! Ще го пратя на щерката да го види (че от трима ни, само тя е с iOS 😂).

А тя онзи ден се върна с книжен френско-японски разговорник, в който освен фразите, има и част с обяснения за етикета (също много полезна... въпреки, че съм сигурна че ще престъпваме правилата за добри обноски поне 10-15 пъти на ден, при това без изобщо да разберем 😉).

Те са толкова мили, че всичко ще простят с усмивка.

Само в общите бани хора с татуировки не се допускат.

[Роца]

преди 17 минути , Дани Магелани каза:

Те са толкова мили, че всичко ще простят с усмивка.

Само в общите бани хора с татуировки не се допускат.

Да, бях чела/гледала за татуировките.

Ние не сме татуирани и сигурно няма да ходим в онсен, та поне в това отношение няма да се притеснявам 🙂 

[samuraika]

преди 28 минути , Дани Магелани каза:

Те са толкова мили, че всичко ще простят с усмивка.

Само в общите бани хора с татуировки не се допускат.

Аааааа, има и такива, които пускат. И там най-интересното са татуировките!

[Дани Магелани]

преди 2 часа, samuraika каза:

Аааааа, има и такива, които пускат. И там най-интересното са татуировките!

Това не го знаех. 

Трябва да се види всичко! 

Аз влязох от любопитство за 10 мин. Две българки бяхме сами. После влязоха японки, но аз се изнесох. Нямаме татуировки.Не зная как реагират. Най-вероятно никак, защото са възпитани хора.

 

преди 2 часа, Роца каза:

Да, бях чела/гледала за татуировките.

Ние не сме татуирани и сигурно няма да ходим в онсен, та поне в това отношение няма да се притеснявам 🙂 

Грешиш.

[Роца]

преди 1 час, Дани Магелани каза:

Грешиш.

За ходенето в онсен ли?

Лично за нас, въпросът изобщо не подлежи на съмнение - ще си го спестим по ред причини 😉 

[Дани Магелани]

преди 17 минути , Роца каза:

За ходенето в онсен ли?

Лично за нас, въпросът изобщо не подлежи на съмнение - ще си го спестим по ред причини 😉 

Ти си знаеш. Разбирам те.

Това е част от културата им и на мен ми беше любопитно. Отделих 10 мин., за да задоволя любопитвото си. Но пък не отделих и секунда на други елементи на националните им характеристики. Всеки си прецЕня.😋

[Роца]

Нашето японско приключение най-сетне започна вчера (е, онзи ден, ако броим полета). Пристигнахме в събота сутринта в 8ч на Ханеда. С попълнените онлайн декларации минахме за нула време, стигнахме до лентата за багаж по същото време като куфарите ни. Минахме на бърза ръка да вземем по един Пасмо, опашката за JR Pass ми се видя голяма, та реших да се върна към първоначалната идея да го взема от друга гара (в случая, Уено). Имахме късмет с влака от летището, който направо пое по линията та метрото, която води до хотела ни в Асакуса и не се наложи прекачване на междинна гара. В 10ч30 вече бяхме оставили багажа на рецепцията и можехме да поемем на разходка. Тъй като гара Уено е сравнително близо до хотела (две спирки с метрото), решихме да идем пеша дотам и да взема JR Pass-овете ни. Тук е моментът да поясня, че купих пасовете онлайн, без посредник. Излезе ми около 15% по-скъпо, но имах правото да резервирам места във влаковете, още преди да вляза в страната. На гарата, опашката за пасовете беше още по-дълга от тази на летището, та си отвисях около 45 минути като стой, та гледай. Но добре, че не го оставих за деня, в който щяхме да ползваме първия влак. Поне успях да си взема и всички резервирани места, та логистиката е горе-долу осигурена. Последва обед в малък рамен ресторант зад гарата, където бяхме единствените чужденци. Да живее преводачът на Гугъл!

Денят продължи с метро близо до района на Шинджуку, където отидохме да видим едно... стълбище 😂. Феновете на анимето Your Name ще разпознаят в него стълбището, където Мицуха и Таки се срещат за първи път. С Благоверния разиграхме срещата, за радост на околните 🤣.

Продължихме към Shinjuku Goyen Garden, където специално обърнахме внимание на азалиите. Тук настъпи и първото Отклонение в стройната ми програма. Оттам трябваше да п продължим към кметството и после към Кабуки-чо, но вече беше 17ч30, а в хотела ни бяха помолили да се върнем преди 20ч, за да оправим настаняването. Отделно, аз вече давах фира, понеже в самолета не успях да мигна, та за последните 48 часа имах 4 часа сън, пък и краката ме боляха. Затова поехме обратно към хотела, минахме да напазаруваме за вечеря от един от денонощните магазини и ... заспах веднага след като помирисах възглавницата. 

---- 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[chandni]

@Роца, наслаждавай се на Япония. Тя е прекрасна! Чакам фото включванията от теб. 

[Роца]

@chandni, благодаря ти! Радвам се на всеки ден като дете в сладкарница!

След втория ден в Япония, резюмето е следното:

1) Япония надхвърля очакванията ми😍!

2) Програмата ми се оказа доста амбициозна за възможностите ми. Ама пуста лакомия! Та се сетих за любимия ми тост от "Кавказка пленица": "Да пием за това, желанията ни винаги да съвпадат с възможностите ". Че в случая желанията ми превишиха възможностите 😂. Затова започвам да се концентрирам върху основните неща, които искаме да видим, пък за другото, ако остане време (и колена!).

Че колената ми скоро ще вдигнат стачка (пофренчили са се 😂😂😂).

Вторият ни ден беше туристически, с примеси на нърд.

Започнахме от храма Senso-Ji. Бяхме там в 8ч30 и пак започваше да има хора. Та тази сутрин си навих будилника за 6ч. В 6ч50 пак мваше някой и друг човек, но поне успях да направя някоя и друга снимка. Та, вчера след  Senso-Ji продължихме към Tokyo Skytree. Четвъртият етаж на търговския център Solamachi е рай за гуудис от манга, аниме, Дисни, Марвъл. Щерката си умря от кеф, понеже успя да купи последната бройка на списанието, където има нови епизоди от любимата й манга.

След това продължихме към музея на Хокусай, след спирка за обед в малък суши ресторант с не повече от 15 места и суши на лента. Разкош! След музея взехме метрото до Акихабара. Там първата спирка беше храмът Kanda Myojin, с молитвените дъсчици с рисунки в стил манга. Последва един час в Maid Café, мача лате с рисунка на зайче, kawai ягодов шейк и снимка с нашата maid. И после- разходка из Акихабара, из arcade gaming центровете, магазините за манга и аниме гуудис.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Ден трети мина под надслов "Less is more" и концентриране върху най-задължителните елементи от Програмата 😀

Храмът Senso-Ji в 6ч45 сутринта. Малко турист, основно местни жители, бързащи за работа, или разхождащи кучета. Успях да се полюбувам на изрисуваните щори на затворените магазини по пътя към храма и да си поговоря с една девойка от Хонг Конг. На връщане, понеже бях добра, даже занесох закуска в леглото (от близката пекарна) на домочадието.

Продължихме с част от нърдовската програма - отбивка до сградата на японската телевизия, където има огромен часовник (на кокоши крачета), по дизайн на Хаяо Миязаки, режисьор на анимационни филми и един от основателите та Studio Ghibli. 

Последва храмът Sengaku-Ji, с гробовете на 47те ронини и техния господар (даймио) Асано Наганори. 

Веригата ресторанти Nakau (тип фаст-фууд за домашна японска кухня), се оказа много добро решение за бърз обед. А за десерт - таяки (вафла с форма на риба и пълна със сладка паста от червен боб) от уличен щанд.

След това пътят ни отведе към Tokyo Tower, храмът Meiji Jingu и завършихме на улица Такешита в Харажуку, където открихме облекла от паралелна вселена. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Ден четвърти - първо пътуване с шинкасен, до Никко и храмовия комплекс в памет на шогуна Токугава Иеясу. Имайте предвид, че храмовете са на хълм и пътят към тях е с изкачване, има и стълби. Не е може би най-доброто посещение за хора, страдащи от сърце, или астма. 

Храмовете са просто невероятно красиви и си заслужават всяко стъпало дотам.

На връщане почти изпуснахме влака до Утсономия, откъдето вземахме обратния шинкасен до Токио. Така и не успях да купя разни вкусотии за сувенири. 

Последва разходка близо до токийската централна гара и опит да видим малко от Императорския дворец, както и бизнес квартала около гарата през нощта. 

Изводът на деня - когато ви кажат, че Токио е огромен, вярвайте! 😂 От любопитство погледнахме - агломерацията с 23те "квартала" е около 20 пъти по-голяма от Париж! Това обяснява състоянието на коленете ми 😂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Ден пети. Днес вали. Ама много вали! Затова предвидих забавления "вътре" - пропуснатото от миналата събота Токио отвисоко (обсерваторията на Tokyo Metropolitan Government Buildibg). Само дето не се усетих, че с ниската облачност, на 45ия етаж ние бяхме баш насред дъжда и мъглата 🤣. Big fail! Добре поне, че имаше малко вятър и я поразсейваше от време на време, та ако човек е достатъчно бърз, в няколко секунди можеше да направи някоя немъглива снимка. Това обясняваше и защо нямаше никаква опашка пред асансьорите за обсерваторията. Ако имаме време, в петък моге пак да се пробваме, ако ли не, ще си остана с мъглата. Пък и снимките с малко обработка, стават по-прилични.

Следващите няколко часа бяха посветени на купуване на малко сувенири (KitKat) от търговския център под централната гара, пералня в хотела и организиране на транспорта на куфарите ни до Киото (следващата спирка). Завършихме деня в Накано и един бар, посветен на любимото аниме на щерката, JoJo's Bizare Adventure.
 

 

 

 

 

 

 

 

 

Удон нудъли с настъргана ряпа и скариди темпура, в ресторант на централната гара на Токио. 

Вечерята - такояки (топчета от тесто малко като гип палачинково-катмяно), вътре с парче октопод), сос понзу и зелен лук, купени от щанд пред гарата на Накано и изядени на крак.

[Роца]

Ден шести. Ден "masterclass", както го нарече щерката.

Започнахме деня в Гинза. Аз бях решила да пробваме японски пухкави палачинки за закуска. Даже и заведение бях набелязала, Happy Pancake. Което отваря в 10ч30. 15 минути преди началото, вече имаше опашка и трябваше да сканирам QR код за резервация. Даде ви време за изчакване 55 минути. Просто забравихме за упражнението, анулирах резервацията и влязохме в съседното заведение, където сэлъщо имаше вкусна закуска. Продължихме през Гинза, към пазара Цукиджи. Знаех, че трябваше да идем по-рано, за да видим повече отворени щандове, но няма значение, все пак то видяхме. Обиколихме всичко, което успяхме, шмугнахме се и в околните улички и стана време за обед. Какво се обядва на Цукиджи? Сурова риба, разбира се! Навсякъде обаче по ресторантите на по-видните места имаше големи опашки. Затова влязохме по-навътре, в частта, която е като лабиринт. Намерихме място в малък ресторант, където бяхме единствените туристи. Ама малък, малък ресторант - 4 маси за по 4 човека, и то дребни (а който ни познава, знае, че ние заемаме място 🤣). Та се настанихме до едни хубави младежи, с които взаимно се огледахме с любопитство. 

Опитахме два вида риба тон, един вид местна риба от рода на писията, хайвер от сьомга и корал от морски таралеж (не е моето нещо!). Последва път към Одайба с надземната линия Urikamome. Имахме билети за интерактивния музей TeamLab Planets. Горещо препоръчвам! Разхождаш се бос из различни арт-инсталации и си направо в тях. Единственият проблем беше влизането- трябваше да минем през нещо като гигантска bean bag, която е дълбока докъм коленете. А моите ме боляха зверски, като ги вдигах, или като се опитвах да препълзя. Абе, оправих се накрая, ама не беше от най-приятните преживявания. Но останалото ме очарована! В частта с падащите цветя, просто легнах на пода и бях готова да остана там 🤣. Денят продължи към парка покрай реката, Tokyo Joypolis, където бяхме на атракция по анимето Attack on Titan. Минахме да видим и гигантската статуя Gundam Unicorn и се прибрахме в хотела с корабче по реката. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Ден седми. 

Първи извод - Tokyo Skytree е осветена всеки ден в различен цвят.

Втори извод - вече разбирам защо токийците си купуват обувки. То с това ходене по коридорите на гарите и метрото, нищо чудно, че ги изстъргват за тула време. 

Трети извод - намерих първия кусур на Япония- сандвичите без кора 🤣. За човек, който се хвърля върху крайчето на франзелата, сандвич без хрупкава коричка е несвойствен. Но пък как само са подредени! 😍

Четвърти извод- Инстаграм понякога съответства на реалността. 

Денят беше за разходка до Фуджи яма и после - Шибуя за десерт. 

Тръгнахме с автобус (Highway bus) от гара Шинджуку. Целта беше Chureito Pagoda и гледката към Фуджи. Качватето до пагодата беше... дълго и епично за моите изстрадали колене. Но пък гледката отгоре си заслужаваше всяко стъпало. Е, абстрахирайки се от тълпите туристи (и ние към тях 🤣). 

Към 15ч бяхме обратно на Шинджуку и поехме към Шибуя. Статуята на Хачико, кръстовището (което пресекохме 4 пъти) и магазин Don Quichote Megastore, където човек намира всичко, даже и това, което не знае за какво служи. Място за купуване на KitKat и други сладости с екзотични вкусове. Платете на 7ия етаж, където е Tax Free counter, така няма да платите ДДС и където ще ви запечатат покупките в торба.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[samuraika]

преди 4 часа, Роца каза:

корал от морски таралеж

Някой някъде е взел грешен завой и сте се изгубили в превода. Sea urchin roe. Но  и хайвер не е точен превод. Туй животно е репродуктивна система с крака - друго няма. И е тип  love it or hate it. И аз съм от хейтърите, на лекарство ми бие. Приятелката ми казва, че не съм попадала на прясно и вкусно. Било сладко-креместо...Нямам намерение да търся хубаво уни.

[ДиянаВ]

За пътуването с корабче от Одайба към Асакуса, някой може ли да каже коя страна на брега е по-интересна за гледане - лява или дясна? Разходката по вода ще е през деня.

[Otnesen]

преди 28 минути , ДиянаВ каза:

За пътуването с корабче от Одайба към Асакуса, някой може ли да каже коя страна на брега е по-интересна за гледане - лява или дясна? Разходката по вода ще е през деня.

 

 

 

 

 

 

Отвсякъде си е интересно.

[Роца]

преди 3 часа, samuraika каза:

Някой някъде е взел грешен завой и сте се изгубили в превода. Sea urchin roe. Но  и хайвер не е точен превод. 

Аз сама се изгубих в превода 🤣🤣🤣. На френски е "corail", като оранжевата част на мидите Сен Жак, та превеждах от френски, не от японски или английски 🤣🤣🤣. Не че това го прави по-вкусно 😉.

 

@ДиянаВ,  от лявата страна на корабчето от Одайба се вижда Tokyo Tower между небостъргачите. Tokyo Skytree е от дясно. Избери си коя ти харесва повече 😉. 

[Роца]

Вече сме в Киото. Първата половина на деня беше за път и настаняване. Втората половина- за разходка.

Започнахме от бамбуковата гора Арашияма, която е вдъхновила Хаяо Миязаки за някои сцени в неговите филми. На мен, обаче, повече ми напомни за филма "House of Flying Daggers ".

Последва Kimono Forest (арт-инсталация, където в цилиндрични тръби, подобни на бамбукови стъбла, са изложени мотиви на кимона, изрисувани в традиционен за Киото стил). След което заваля, та се прибрахме на бърза ръка, пък и ме чакаха дребните детайли на ежедневието (пералня 🤣)