дневник Канто - Кансай за начинаещи нърдове (16 дни – април/май 2023)

[Pantelej Putnik]

Хайде, и аз съм в Киото и утре да вземем да се видим и запознаем. 🙂

Днес в 10:35 кацнах в Токио. Полетът от Рим продължи малко над 12 часа. Аз обаче бързо минах проверките (имах онлайн попълнени декларации), смених пари и дори в 12:37 ч се качих на шинкансена до Киото. Доста бързо се оправих, защото все питам, а хората са супер услужливи и казват. 🙂

 

 

Бях умрял от глад, а нали ти все за рамени говориш. 

 

Уж за рамен отидох, а в отчаяния си глад (ITA Airways много не са по храненето, дори кафе нямаха) поръчах това в средата, което обаче се оказа с названието vegetable noodles въпреки резените свинско. 

 

И понеже ми се прияде кисело мляко, но истинско, потърсих и намерих "нашето" японско кисело мляко. 

Вкусът му е много приятен и на мен ми е като сладолед. Време е обаче да се хоризонтирам, че умората е голяма, а за 2 дни спането - малко. 

Къде да се видим утре? Може да отида в "дясната" част на Киото (Гион, Киомидзо-дера, Нанзен-джи и т.н.) и там някъде да се срещнем. Аз ще изляза рано и после нямам нет. 

 

[Роца]

Добре дошъл и лека нощ!

Аз утре сутринта ще се опитам да бъда в 7ч на Фушими Инари, после - обратно в квартирата за закуска с фамилията и уреждане на транспорта на багажа до Осака, та сигурно ще иде голяма част от сутринта. Утре програмата ми е Киомизо-дера, малките улички около него и Гион. Ще ти пиша на Уотсап.

Ние днес бяхме до Златния павилион, храма Ryoan-Ji, замъка Nijo, Face House и после аз се занесох към Nishiki Market и Pontocho. Последните бяха пълни с народ, та се изнесох бързо (е, не преди да направя малко снимки на тесните улички, миришещи на риба и горещо саке)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И в кулинарно-дегустационно отношение: сладолед с матча и злато (мерси за идеята на @Дани Магелани), omurice (пържен ориз с пилешко, загънат в омлет), Фанта грозде (пръстът е на въжа ми, за да добиеге представа за размера на бутилката 🤣), лате и кейк с матча, мочи с пълнеж от сладък червен боб и нещо като топено сирене с шоколад и ягоди:

 

 

 

 

 

[neuromancer]

а каква е идеята на това злато? то нито се усвоява от организма, нито има някакъв вкус (предполагам)

все си мислех, че е патент на Дубай (колко сме ларж да ядем злато)

[Роца]

@neuromancer, маркетинг? Злато до Златния павилион.

Между другото,  не е само Дубай, в доста от по-изисканите парижки сладкарници, върху десертите също слагат малко ядливо злато, за завършване на "тоалета" на десерта.

[Дани Магелани]

преди 51 минути , neuromancer каза:

а каква е идеята на това злато? то нито се усвоява от организма, нито има някакъв вкус (предполагам)

все си мислех, че е патент на Дубай (колко сме ларж да ядем злато)

До Златния павилион, преди входа към двора, се намират магазинчетата. Слагат с пинсета много фин лист злато върху сладоледа. Не, че нещо специално усещаш във вкуса на ядливото злато. По-скоро е интересна атракция.

[Роца]

Последен ден в Киото. Код "червено".

Сутринта започна с влак до Фушими Инари, още преди закуска. Бях там в 7ч15, ама вече имаше доста народ. Трябваше да послушам @samuraika и да се чучна пред торите като суща Инстаграм инфлуенсърка още на зазоряване 😁. Открих нови измерения на човешката глупост - една мадама се снима на челна стойка насред криволичещите тори 🙄 Е, с малко търпение все пак ставаше за снимки. Не мога да си представя какво ще е по пладне. 

След това - закуска вкъщи с фамилията, оправяне на багаж и пращане на куфарите в Осака от гарата в Киото. Пореден рамен за обед (на Kyoto Ramen street) и тръгваме към Киомизо-дера, Ninnen-zaka и Sannen-zaka. Тълпи, тълпи, тълпи. И те май трябва да се гледат на зазоряване. Много хубави млади хора в кимона. Краят на деня беше в Гион, под дъжда.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Инстаграм:

 

Реалност:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Днес сме в Хирошима. A-bomb Memorial, Паркът на мира и замъкът на Хирошима. 

Забежка към местния Animate за фигурки и колекционерски карти. Аз с кански усилия се удържам да не вляза в магазините за козметика. Днес успях, за утре - не гарантирам 😂

Кулинарните открития на деня - японските пухкави палачинки, дорияки (приличат на американските пенкейкс) с пълнеж от паста от червен боб и сметана, окономияки от Хирошима (продуктите са натрупани един върху друг, а не са обединени ат тесто и в тях има и нудъли). С чаша местно саке.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Дани Магелани]

преди 57 минути , Роца каза:

Аз с кански усилия се удържам да не вляза в магазините за козметика. Днес успях, за утре - не гарантирам 😂

 

Не пропускай слънцезащитните кремове. Добри са. 

[Alexander]

Хирошима ми изненада  силно. Над очаквания ми беше като град и атмосфера, доста подценявана е според мен.

 

[Роца]

преди 20 часа, Дани Магелани каза:

Не пропускай слънцезащитните кремове. Добри са. 

Ей това трябваше да го прочета вчера сутринта, преди да изгоря на тениска 😂😂😂

 

@Alexander, и на мен Хирошима много ми харесва.

 

Днес ни беше ден за Мияджима. Пътуването (влак + ферибот) се покрива изцяло от JR паса. Успяхме да стигнем по време, когато не беше най-ниската точка на отлива, та видяхме торито на храма Ицукушима във водата. После го видяхме и извън водата. Наснимах го отвсякъде 😂. Обаче тълпите бяха огромни. На моменти се чувствах като на Шанз Елизе по Нова година 😂. Ама бях решила да бъда бяла и добра днес, та отпуснах щедро сън до 8 часа на фамилията, последван от закуска в хотела (спретнах си един европейско-японски фюжън от наличния бюфет 😂). Ако зависеше от мен, в 8 часа щях вече да съм на храма.

В ранния следобед се върнахме в Хирошима и се отбихме до Shukkeien Garden. Входът е 260 йени, а градината е прекрасна!

В кулинарно-дегустационен аспект, днес пробвах пипала от октопод на скара и типични за Мияджима сладки, momiji-manju, с форма на кленово листо и два вида пълнеж - праскови и черен сусам. Не можах да реша кой ми хареса повече. А, и сладолед върху желе от кафе и лимонада с местен вид лимон.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

От вчера сме в Осака. На тръгване от хотела в Хирошима за закуска си "събрах" купичка очазуке (ориз, бульон с чай и различни топинги), плюс едни хлебчета, които много харесах и даже нече видях как да си направя вкъщи.

Пристигнахме безпрепятствено в Осака, хвърлихме багажа в хотела и тръгнахме на разходка из града. Програмата предвиждаше района Shinsekai, кулата Tsukenkaku, пазапът Kouromon, отбивка до Den-Den town, улицата Doguyasuji и Дотонбори. Естествено, не успяхме да я изпълним цялата. Ден-Ден таун е виновен! Мъжът и щерката най-съвестно обиколиха петте етажа на магазина Animate, и още 1-2 в търсене на фигурки и колекцинерски карти. Затова сложих кръст на пазара и поехме директно към улицата Doguyasuji, където оставих малко състояние за нож, клечки и купички 😂. Имам чувството, обаче, че вчера цяла Япония си беше дала среща в Осака, и специално, по нашия маршрут.  Стигайки до Дотонбори и шопинг- района около него, тълпата стана просто невероятна. Направо човек не можеше да се движи с нормална крачка, а пълзяхме като охлюви. Вечерта излязохме по женски с щерката в търсене на ресторант за окономияки. Намерихме, но бяха пълни и трябваше да чакаме над час, или направо ни отказаха. Поне в крайна сметка успях да опитам японско къри, та се оказа всяко зло за добро. Но вече разбирам защо Осака има славата на кулинарната столица на Япония- изкушенията те дебнат на всяка крачка! На обед успяхме да влезем в суши ресторант, където можеш сам да си уловиш рибата, която ще ядеш 😄 (ние не се престрашихме, обаче, от страх да не останм гладни 😂😂😂). Пробвах и shaved ice със сироп от ягоди (след като толкова съм го гледала по разни сериали).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Днес беше ден за бърза разходка по женски до Нара. Бърза, дащото щерката е настинала, а аз се събудих с мигрена. Затова тръгнахме късно и се прибрахме рано.

Но все пак видяхме храмовете Kofuku-Ji и Todai-Ji и парка със сърните (те бяха малко в обедна почивка 😂), купих си мочи, от онова, за което се вият опашки и дегустирах саке в Harushika brewery. Интересно, след дегустацията на сакето, главоболието ми почти престана 😂. Ще трябва да направя едно по-задълбочено проучване по въпроса 😂.

В кулинарно отношение, денят беше запълнен с пържено пиле от уличен щанд и "шабу-шабу" за вечеря (този път предвидливо бях направира резервация). 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Вчера ни беше последният ден в Осака. Програмата ми отново претърпя промени 😂. За деня бях планувала сутринта замъка в Осака, храм и парк и после качване на Umeda Sky Building по залез слънце и страхотни снимки на Осака от високо. Сама дето метеоролозите не бяха разбрали за намеренията ми и предвидиха дъжд цял следобед 😂. Та, обърнах реда на посещенията и започнахме от Umeda Sky, докато не валеше. Докато огледаме и наснимаме, стана време за обед. След едночасово чакане, най-накрая се добрах до лелеяните окономияки (зеленчукови палачинки и местен специалитет) в ресторант в подземието на Umeda Sky, където е обособена "уличка", напомняща Япония от 20тте години (Takimi Koji street). След което фамилията се прибра в хотела, поради различни болежки, а аз поех към замъка и парка (пропуснах храма). Замъкът е хубав, но градината с розите насред реката (Nakanoshima) е просто прекрасна и тя открадна сърцето ми! Седях си на една пейка сред ароматните храсти, под чадъра (все пак познаха времето и имаше превалявания 😂) и просто не ми се тръгваше... докато едно обаждане на @samuraika не ме извади от ступора, та успяхме все пак да изпием онова саке, на което се канихме от 10 години 😂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Последеният ни ден в Йокохама беше под буря и проливен дъжд. Решихме все пак да излезем на разходка, но едва стигнахме до Gundam Factory и вече бяхме мокри до кости, дори и под чадърите. Затова единодушно решихме да пропуснем Чайнатаун и да се върнем в хотела да се сушим. 

Бях платила стаи на виско етаж с гледка към морето, но прозорците бяха леко мръсни и доста наваляни, та и снимките не станаха 😂. Абе, вчера не ни беще ден!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Такаааа... нашето японско приключение завърши във вторник в 2 часа сутринта, когато отключихме вратата на нашето вкъщи.

Честно казано, не ми се прибираше! Освен в Париж, Лондон и Гент, вече част от сърцето ми е и в Япония (добре, че сърцето ми е като "Икарус", винаги има място за още един 😉 ). Страната е прекрасна, хората са прекрасни, храната е прекрасна, а за транспорта да не отварям дума (като човек свикнал на френския градски и извънградски транспорт).

Какво ми хареса? - ако вече не сте разбрали - всичко! От градовете като че ли най-много ми допаднаха Токио и Осака (особено Осака!), а Хирошима беше една страшно приятна изненада. Киото сякаш не ме впечатли толкова като град (град, нямам предвид забележителностите, които отговаряха на всички очаквания, включително и откъм тълпа... всъщност, откъм тълпа, даже ги и надминаха 😂).

Какво не ми хареса? - освен сандвичите без кора и суровия морски таралеж 😉, не останах във възторг и от натто (ферментирали соеви семена, които са едни лепкави и точещи се). Всъщност, проблемът не беше толкова във вкуса, колкото в консистенцията.

Какво бих махнала от програмата? - може би нищо. Бих утроила времето за транспорт, обаче, както и за ходене. И като ви кажат, че разстоянията са огромни, вярвайте - такива са! Аз наивно си представях как 2 спирки на метрото в Токио си ги извървявам одма за 10 минути (като 2 спирки на метрото в Париж). Ама много си представях! Отне ни 30 минути първия ден. Повече не повторихме 😂

Между другото, поиграх си с файла с Програмата и зачертах (маркирах в сиво), това което успяхме да "покрием" за двете седмици. Почти всичко "задължително" и няколко "би било добре" (файлът е най-долу в поста).

Не е лошо като цяло. Но важното е, че пътуването се хареса и на трима ни, а магнитът със звънче ще ми напомня за него всеки път като си отварям хладилника (а то е често 😉).

 

Бих ли се върнала? - Да! ДА! И ПАК ДА!!!  Даже съм сигурна, че ще се върна, понеже на излитане казах "Довиждане, Япония, до следващия път!" (това ми е "заклинанието" още от детските години, когато си тръгвахме от морето - за да може да се върнем отново на следващата година. Винаги работи!). Та със @samuraika пак ще пием саке след 10 години, понеже имам още много какво да видя... и дегустирам! 

Като си посъбера малко акъла, ще пусна и по-напудрени снимки и разказ в Мармотника.

 

Дотогава, на изпроводяк, малко снимки, от категория "разни":

 

 

 

 

 

 

 

Младежи (boys bаnd?) репетираха хореография на улицата:

 

 

 

 

По една кутия от всички, моля!

 

 

 

 

 

Манга за 18+:

 

 

 

 

 

Когато без да искаш, се озовеш насред куп фенки на групата Johnny's West (не знаех кои са, гугълнах ги 😂😞

 

 

 

 

 

Japan_program_v2.0_completed.xlsx

[Роца]

Отне ми повече време, отколкото планирах 😄, но все пак най-накрая пуснах "пътепис" в Мармотника за нашето пътуване, както обещах преди няколко месеца:

- Организацията

- Токио - основните забележителности

- Токио - гийк-страната

- Никко и Фуджи

- Киото

- Хирошима, Мияджима, Йокохама

- Осака и Нара

- Храната - Япония в хапки

[samuraika]

Роц, месото дето си го печеш на жар е Yakiniku (Yaki печено, niku месо). Имаш малка грешцица...

Също - Taiyaki - Tai е рибата в чиято форма се изпичат сладките, yaki е печенето както писахме по-горе. Извини нърда в мен, моля....

[Роца]

преди 20 часа, samuraika каза:

Роц, месото дето си го печеш на жар е Yakiniku (Yaki печено, niku месо). Имаш малка грешцица...

Също - Taiyaki - Tai е рибата в чиято форма се изпичат сладките, yaki е печенето както писахме по-горе. Извини нърда в мен, моля....

Напротив, аз ти благодаря за поправката! 😘 (добре е, че някой все пак чете 😂... не че аз не съм прочела всеки пост поне 10 пъти, ама карай😂)

Направих корекциите, би трябвало вече да е наред.

[veselush]

Роц, много ти благодаря за споделената информация! Прекрасно четиво! Изключително благодарна съм, че си описала толкова много неща.  Много интересно ми беше всичко споделено и вече нямам търпение за нашето семейно приключение в края на март. 
 

Таблицата няма да я коментирам дори! Направо си я свалям и върху нея ще работя по нашия план. 🥰

[Роца]

Mоля, радвам се, че моят опит ще ви е от полза!

Пожелавам ви незабравимо пътуване 😀