дневник Моята Сокотра

[Svetulche]

Когато за пръв път прочетох за Сокотра в едно списание Паралели преди може би 20 години, този остров се загнезди в съзнанието ми – като място, което искам да видя, но надали ще успея някога. Времето си течеше и в един момент тази имагинерна идея започна да се очертава като възможна. Да, обаче, подходящото време за пътуване на острова (октомври-март) рязко противоречеше на възможностите ми (ограничени от работата) и докато се чудя и мая – дойде пандемията и всичко замря. В един момент установих, че април също е възможен месец за пътуване до острова, като по-високите температури тогава се компенсират от цъфтежа на бутилковите дървета. Ха сега де, кого да навия да дойде с мен на това диво и причудливо място? Не ми се включваше в група, но и тази възможност обмислях, в краен случай.

Късметът ми проработи и се сдобих с две прекрасни спътнички – две приятелки, една от които - сестра ми. Безкрайно съм им благодарна за споделените моменти и тази една седмица, която преживяхме заедно. Без тях това пътуване щеше да бъде много по-различно в чисто емоционален план (сигурна съм в това, особено след като видях големите групи, обикалящи острова).

И така, свързах се с три фирми, едната веднага отпадна (поради цена) и след кратко колебание се спрях на Lonely Socotra. И съм безкрайно щастлива от избора си.  Лесна и навременна комуникация и тооооолкова добра организация. За всичко беше помислено, нищо не ни липсваше. Но, едно по едно, ще разказвам в движение.....

Та така, въоръжени с билети за апокрифния полет от Абу Даби до Сокотра и с визи, най после се натоварваме на самолета и потегляме към мечтаното пътешествие

Полетът е хуманитарен, но на него виждам може би 10-15 човека, които очевидно не са туристи. Всички други са такива като нас, с част от тях ще се виждаме в следващите дни по маршрута и местата за къмпингуване. Общо взето, маршрутите са еднакви, но едните групи тръгват от изток на запад, другите - обратно, като целта е да няма струпване. Ние тръгнахме от изток, като поисках определени допълнения в оригиналната програма. Мисля си, че тази посока е по-добра от гледна точка на градацията на преживяването - черешката на тортата остава накрая, когато си мислиш, че вече няма какво по-красиво да видиш и какво да те изненада и ....о, чудо!

След двата часа полет кацаме на заветното летище. Силно ме впечатлява високата, скалиста планина, която рязко се издига от морето към вътрешността на острова. Ние сме в опашката на самолета, съответно слизаме последни. Малката сграда на летището не може да ни поеме всички, та оставаме отвън под жарещото слънце. Започваме постепенно да „изтичаме“, добре че духа силен вятър. Бавно и славно най-после излизаме от летището, а нашият гид отчаяно си чака туристите. Запознаваме се с Али (собственика на Lonely Socotra), който ни представя гида и шофьора, с които ще споделяме дните си и които ще се грижат за нас.

Тойотата също ни очаква, заредена догоре с всичко необходимо за седемте дни на острова (храна, посуда, газова бутилка, хладилна чанта, палатки, матраци, столове, маса). Натъпкваме и своя багаж и се понасяме в посока столицата.

Движим се покрай брега и очите ни залепват за цвета на морето, виждаме първите бутилкови и краставични дървета, иска ми се веднага да спрем, но се удържам.....

В града спираме за кратко, за да сменим малко пари

и потегляме към първата си и единствена цел за днешния ден – Dihamri Marine Protected Area. Това място е с един от най-богатите коралови рифове на острова и тук живеят повече от 200 вида риби. Преди нас е пристигнала група от 3 джипа, но туристите спокойно си пият чая под навеса и не бързат с къпането. Жегата, обаче, е доста голяма и ние сме нетърпеливи да се потопим в морето. Тук следва голямото ровене в багажа, защото по закона на Мърфи, това, което ти трябва никога не е там, където го търсиш. Има възможност да се наеме шнорхел и маска, но ние си носим и вече екипирани, се бухваме във водата. За голяма моя изненада цветните риби се появяват още на два метра от брега. И са много. И започва едно шнорхелираране...... два часа, докато изследваме всички цветни риби и плуваме с тях. Голяма красота, ненагледна!

 

Излизайки обратно на брега установихме, че има инвазия от туристи 😊. За тяхно нещастие, бяха ги довели само за плажа и ги върнаха да спят в хотел в Хадибо. Голяма грешка, която и ние направихме последната вечер.

На плажа имаше нещо като душ със слънчева вода, който ползвахме набързо, след което се инсталирахме на кораловия бряг за залеза

Тук е мястото да кажа, че не е имало ден, в който да нямаме течаща вода. При това, в повечето случаи - топла, слънчева

Гидът ни тактично се опита да ни прикани под навеса (на 20 метра от плажа), където бяха сервирали кафе, чай, бисквити и плодове, ама ние – не, на плажа ще стоим. Поседя момчето при нас, поскуча и малко преди 6 ч. каза че отива да приключи с поста за деня. Ха сега де! Нали сме уцелили Рамадана – местните цял ден не ядат и не пият нищо и след залез слънце – молитва и чак тогава - вечеря. Много некомфортна ситуация беше това с Рамадана, за нас нямаше никакви ограничения, но е много конфузно да те хранят три пъти на ден и да не могат да хапнат и те. Да не коментирам това с водата при жегавото време.....

Докато се усетим и се беше стъмнило, от залеза нямаше и помен, палатките ни бяха опънати и ни очакваха на брега. Последва ново ровене в багажа с цел в палатките да вземем само необходимите за нощта неща. Основният багаж винаги оставаше до джипа, то и без това в палатката имаше място за един човек само. Пооправихме се горе-долу, терпърва предстоеше да отиграем всички действия по настаняване и по събиране на багаж. Към края бяхме като войници 😊

Гидът ни очакваше край масата, попита ядем ли октопод и след положителния отговор Абдул Азис (шофьора-готвач) се зае със задачата, а пък ние започнахме играта на въпроси и отговори с Халифе (гида). Вечерята беше повече от прекрасна, но количеството храна беше твърде много, за да се справим с него. В тъмна доба (къмто 20 ч.) решихме да се отправим към палатките и да полеем първата си вечер на това невероятно място с каквото си носехме в багажа.

По-късно стана ясно, че е прекалено топло, за да се спи в палатките. Хубавото на този остров е, че няма никакви гадинки, дори и комари и мухи нямаше. Издърпах матрака извън палатката и от момента, от който видях звездния купол над себе си, това стана мястото ми за спане.  Все още невярваща къде се намирам, се загледах в звездното небе и по някое време съм заспала 

 

Следва....

[Svetulche]

Ден 2 – Homhil – Wadi Shefa – Archer Beach

 

Денят започва с кафе и стабилна закуска. Отново молим да намалят количеството на храната, ама кой ли ни чува..... Бавно и славно събираме катуна, т.е. наблюдаваме как другите го събират, а ние продължаваме с кафетата...

Днес първата ни спирка е Homhil – място, на което някога е имало гора от тамянови дървета, но ураган преди няколко (не запомних колко) години е унищожил голяма част от тях. Напускаме асфалта и продължаваме по черен път. Появяват се първите цъфнали бутилкови дървета и започват едни фотосесии.... не е за разправяне. Пътят става много предизивикателен и за първи път оценяваме способностите на шофьора ни. Следват много спирки, беседа за тамяновите дървета (25 вида има, от които 11 – на Сокотра, енемични), закупуване на пликчета тамян от местни деца.

Тамяново дърво:

 

 

 

 

 

 

Най-накрая спираме край едно село, от където ще продължим пеш през каньона Wadi Shefa. Взехме за водач едно местно дете, дребничко едно такова, крехко, пък на 15 г. За наш късмет се заоблачи, което направи разходката из каньона много по-приятна, духаше и вятър, накрая и за кратко преваля.

 

 

Нямаше вода в каньона, но разходката беше разкошна

 

За съжаление, вода в т.н. infinity pool нямаше, но пък гледката на скалите с цвят на охра, тюркоазеното море в дъното, цъфналите бутилки и чадърите на драконовите дървета бяха феноменални.

 

Халифе си даде сметка какво ще бъде темпото на придвижване и че няма да има ненаснимано дръвче и се примири със съдбата си. Все пак – успяхме да се доберем до малкото вода в басейна навреме за обедната му молитва, след което заваля, та се приютихме в една пещера за кратко.

 

 

 

 

Слизането надолу по каньона до колата, която ни чакаше в подножието беше малко тегаво, предвид на жегата, но се справихме. Примрели за вода се метнахме в джипа и потеглихме покрай брега на Арабско море да търсим място за задължителния обяд. Красотите следваха една след друга, появиха се гигантските бели дюни на плажа Archer. Там спряхме за обяд, на място, на което имаше направен заслон, имаше тоалетна и душ.

 

 

 

 

Сокотра е част от Йемен, но предвид проблемите на континента, е на практика място, забравено от правителството. На острова действат племенните правила. Оказа се, че всички места, на които къмпингувахме са притежание и се стопанисват от определено „племе“/общност. Те изграждат заслоните, тоалетните и душовете и на тях се заплаща за ползването им.

Това конкретно място на плажа Archer беше доста добре направено, тоалетните бяха изключително чисти, имаше слънчева вода в изобилие, имаше дори и осветление (от солар).

Докато ние търчим из плажа в опити да заснемем бързобягащите рачета, Абдул Азис успя да спретне обеда и ние щем-нещем трябваше да обядваме.

Халифе предложи да нощуваме тук, за да избегнем стълпотворението от групи, окупирали пространството между двете големи дюни, а да нощуваме там на следващата вечер, когато групите потеглят напред по маршрута. Така и направихме.

В късния следобяд отидохме до най-източната точка на острова – Ras Erissel, мястото, където Арабско море среща Индийския океан.

 

 

Останки от кит:

Извисяващите се планини са впечатляващи

Край пътя тези деца продаваха тъкани колани и ние си купихме, основно за да им оставим някакви пари, не че мога да го ползвам този колан

 

Прибирайки се на плажа Archer ни остана време да се изкъпем в топлото море и да се любуваме на залеза и на танца на рачетата.

 

 

 

Къщите на раците:

 

 

 

 

Поредна вкусна вечеря с морска храна и поредна звездна нощ.

А някъде далеч от нас, зад "ъгъла" имало китайско парти, добре че не ги чухме и видяхме, поне тази нощ. Нямахме същия късмет в следващите няколко.

 

следва....

[Svetulche]

Ден 3 – Hoq cave – Rosh Marine Protected Area

 

Започвам да влизам в крак с времето и правя първи опит да видя изгрева, който е къмто 5.30 ч., час, обичайно невъзможен за мен. Тук, обаче е нужно просто да отворя очи и да погледна към морето. Правя го, а слънцето вече е няколко пръста над морето. Много бързо се разсънвам, грабвам фотоапарата (то на този остров и до тоалетната не отивам без него 🙂) и изминавам няколкото крачки до плажа, а там стотици рачета се къпят в прибоя и посрещат новия ден. Ама от далеч усещат, че приближавам и бягат бързо. Правя протяяяяжна разходка по плажа, мога дълго да наблюдавам танца на рачетата.....

 

 

 

 

 

 

 

 

От далеч виждам, че нашите хора също са станали и се молят. Значи ще има кафе съвсем скоро.

Бързо ни схванаха навиците и чаят и кафето винаги първи бяха на масата сутрин. Появиха се и моите дружки и се инсталирахме на удобните столчета да се насладим на гледката и кафето преди слънцето да е напекло. Всички други групи бяха с платсмасови столчета, пък ние – с удобни къмпингарски – още една червена точка за Lonely Socotra. Малките радости 😊

Днес ще се изкатерим до пещерата Hoq, която е най-голямата на острова и крие археологически находки от миналото на Сокотра. Дълбока е 3,2 км, на само първия километър е достъпен за туристите. По план трябваше по-раничко да тръгнем, ама нашите хора са толкова деликатни, че не смеят да ни подканят, пък ние кафето можем и до обяд да го пием. Все пак, някак си успяваме да стартираме и след кратък трансфер джипът ни стоварва до едно село на брега. Там вече има доста други джипове, хората са вече по трасето. Днес нашият гид ще си почива някъде в сенките, а до пещерата ще ни съпровожда местно момче с тениска, на гърба на която пише Benzema. Взимаме по една бутилка вода (голяма грешка, крайно недостатъчно!) и потегляме.

 

Изкачването би следвало да е 1,30 ч., слизането – горе-долу пак толкова. Пещерата се намира на 350 м.н.в. Слънцето вече се е вдигнало и си е жега, а сенки почти няма. Момчето бодро крачи напред, но все се оглежда назад – идваме ли. Движим се и ние бодро, ама то на всяка крачка – я, цъфнало бутилково дърво....., я - нещо друго хваща погледа, какво да се прави..... спира се за снимка. Ако срещнем някоя рехава сянка – пак спирка.

 

 

 

 

Мноооого ми беше тегав този преход, на път бях да се откажа по едно време. Много жега, не се издържаше направо. Викам си, аз не съм много по пещерите, я да си остана до някое бутилково дърво. Сестра ми – и тя даде на заден. Ама другата приятелка – со кротце, со благо, успя да ни мотивира и бавно, бавно, но все пак в рамките на определения час и половина се изкатерихме. Едни 350 метра изкачване, ама в тая жега, направо не се търпеше. Но пък гледките от входа на пещерата назад към изумруденото море и нацъфтелите дървета заличиха всичката жега и мъка.

 

 

 

 

А самата пещера също е страшно красива – с много образувания, приличащи по-скоро на корали, отколкото на сталактити и сталагмити, абе..... много е красива и напълно си заслужава да се качи човек до там.

 

 

Доста време прекарахме в пещерата и после поехме по обратния път.

 

С Benzema дума не си продумахме, дали не говореше английски, дали не искаше да говори – не разбрахме. Съчувствахме му, че трябва в тази жега с нас да се занимава без да може глътчица вода да пийне..... То и ние вече нямахме вода и едвам се добрахме до колата. Там Абдул Азис щастливо ми подаде една ледена вода, аз обаче исках топла. Впечатли ме как един друг шофьор веднага донесе три бутилки вода от неговата кола и ни ги подаде.

В малките сенки, хвърляни от къщите в селото се криеха деца и ни гледаха с любопитство, но се срамуваха да ни доближат. И ние не настояхме. Потеглихме, беше време за обяд. Пак.

 

 

Съвсем наблизо до пещерата се намира защитената морска зона Rosh – място с коралов риф и цветни риби. Отклонихме се от пътя и намерихме каменен заслон, под който разпънахме постелките и Абдул Азис започна да принася храната. Беше сготвил страшно вкусна риба, ориз и нещо като зеленчукова яхния. Имаше и задължителната салата – домати, краставици, лук и моркови, все зеленчуци, които не виреят на острова и пътуват до тук 2 дни с кораб от континентален Йемен. Но всеки ден ги имаше на трапезата ни. Похапнахме вкусно в компанията на две кози и множество лешояди и едни черни птички с червени крила (Socotra starling). Много тъпо, че нашите хора не можеха да споделят трапезата с нас. Направо не знам как издържаха......

 

Толкова беше топло, че след обилния обяд, взехме че си подремнахме в сянката. После малко бутилкови фотосесии и после – шнорхелинг в топлото Арабско море. Пак много цветни риби, някои вече бяхме виждали на Dihamri, други бяха нови за нас. Чудно си изкарахме тук. Други туристи нямаше и Халифе се престраши и той да влезе в морето, но далече от нас и без да ни поглежда. Много беше деликатен и ненатрапчив.

 

 

 

 

 

 

 

Отново потеглихме към плажа Archer, където вече имаше достатъчно свободно място за нас, не че бяхме единствените туристи, но не беше като вчера.

 

 

 

Спряхме обаче на мястото, на което нощувахме предната вечер, за да се изкъпем в хубавата баня с топла слънчева вода. Много ни угаждаха нашият гид и шофьор.

Белите пясъчни дюни на плажа Archer са огромни и много впечатляващи. Образували са се от силните сезонни ветрове, които през лятото духат на острова. Понякога те са толкова силни, че откъсват Сокотра от света с дни – нито кораб може да я достигне, нито самолет. В подножието на дюните тече извор със сладка вода, който обичайно се ползва за баня и за пране. Направихме една бърза разходка напред-назад, ама той залеза е в 17.30 ч. и бързо се стъмни. Та се заехме с обичайната си дейност – по едно малко питие под звездите и сладки приказки докато Абдул Азис готви на челник.

 

 

 

следва.....

 

Редактирано 3 май, 2023 от Svetulche
грешка

[Svetulche]

Ден 4 – Momi Plateau – Wadi Kallisan – Zahak Sand Dunes – Aomak Beach

 

Днес ни очаква дълъг ден – от плажа Archer на северния бряг, до края на деня ще се озовем на южния браг, на Индийския океан.

 

Вече всички сме в крак с времето и сме се измъкнали от палатките преди изгрева. Но никой няма желанието, дори и аз, да се катери до върха на дюните.

 

 

 

Лежерно се поразходихме по сатенения им пясък, изпихме си бавно кафето, натоварихме катуна и потеглихме към платото Momi. Пътьом спряхме до малък музей, в който бяха изложени интересни предмети от бита на хората от преди години, както и много стари снимки. Интересни ми бяха едни кози мехове, в които навремето съхранявали фурми и според гида ни, издържали в тях до 3 години. И днес едно от малкото неща, отглеждани на острова, са фурмите. Изненадващо, но тук успяхме да си купим книга за Сокотра. Колкото до сувенири - йок, нищооооо....

Продължихме пътя си покрай лазурното Арабско море, преминавайки покрай малки, спретнати села. В сенките се крият и играят деца. Мяркат се и доста оградени терени, на които няма нищо – нито къща, нито се отглежда нещо. Гидът обясни, че всеки, който има земя, е задължен да я огради, дори на нея да няма нищо.

 

 

 

 

 

Не след дълго напускаме морето и започваме да се изкачваме към планините навътре в острова. Скоро напускаме и асфалта, но пътят е все още добър.

Платото Momi е обсипано с бутилкови дървета, които точно сега цъфтят и го правят да розовее. Това беше и причината да го искам в програмата ни. Следват много спирки за снимки. Влизахме в двора на приятел на гида, за да си откъснем плодове, непознати за нас, но малко наподобяваха гуава. Купихме си папая от деца, които продаваха край пътя.

Странното е, че колкото и да е топло и безводно в момента на нашето пътешествие, а теренът – каменист, зеленинка има навсякъде – или палмова горичка, или някакви дребни храстчета, или големи изумрудено зелени дървета в дворовете на къщите (оказаха се бадеми, много разлинчи от тези у нас). Това внасяше много свежест и приятно усещане.

Бутилковите дървета също имат листа, но когато тръгнат цветните пъпки, листата опадат и биват заменени от прекрасните розови цветчета.

 

 

 

 

 

 

Малко преди обяд достигнахме първата си цел за деня – Wadi Kallisan – голям каньон с бели скали и изумрудени води в него (програмата ни не го предвиждаше, както и платото Momi, но по мое искане го включиха без какъвто и да е коментар). Каньонът се спуска от платото към брега на Индийския океан и в каньона, по думите на гида, винаги има вода, дори в сухия сезон. Паркирахме джипа до едни фургони, оставени от строителите на пътя (то пък един път.....), станали на дантела под напора на стихиите и се подготвихме да повървим половин час до дъното на каньона в жегата. Ама нали предстои къпане, понася се.

А пък Абдул Азис веднага разположи рогозките в сянката и се подготви за почивка 😊

 

 

Каньонът наистина си заслужава офроуда – огромен е, водата е прекрасна и красиво контрастира с белите скали, по дължината му има няколко малки водопадчета и „джакузита“. Имахме късмета да сме сами и доста време останахме във водата, а пък като знаехме, че обратния път е катерене в жегата, съвсем не ни се излизаше, ама няма как – тръгнахме най-накрая. По баира нагоре се разминахме с много голяма група, която тепърва слизаше, добре че не се засякохме долу.....

 

 

В разбридания фургон ни очакваше обяда и шофьорите на джиповете на голямата група, които се бяха натъркаляли в сянката. Хапнахме, починахме и потеглихме, защото ни очакваха 3 часа до брега на Индийския океан, а и залез гонехме.

 

Пътьом ни прихванаха едни деца с хамелеони

 

Трите часа път до южния бряг на острова бяха брутален офроуд, при който масажирахме всички части на телата си. Спокойствието и доброто настроение на нашия шофьор, обаче бяха изумителни. Пейзажите – извънземни: планинския пейзаж с горичките от нацъфтяли бутилкови дървета; формата и цвета на скалите - като от праисторията. Не смеех да помоля за фото спирка, защото ясно си давах сметка, че ще създам главоболия на Абдул Азис, така че – отпечатих всичко в главата си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последния 1 час от  офроуда бяха по коритото на широка река, сега суха, но ясно личеше каква стихия е текла и какво е влачила.

 

 

Бях отписала залеза, викам си – само да стигнем живи и здрави до брега и колата да е все още цяла, пък залези – пак ще има. Но, нещеш ли – както си бяхме в коритото на реката и изведнъж пред нас се видя брега и океана и големи ..... дюни. Наближавахме селото Zahak и неговите дюни, навяти от сезонните ветрове. Слънцето доближаваше хоризонта, но имахме шанса да хванем малко светлина. В подножието на дюните доближихме множество паркирани джипове, а по дюните търчат жени в рокли, явно специално подготвени за целта, фотографите тичат след тях. Много смешно ни стана на всички, Абдул Азис веднага прецени, че не е нашето място това и подкара по-нататък, докато намери място, свободно от фотосесии и всякакви други туристи. Благодарна съм му, че успяхме да стигнем до дюните, не заради самия залез, а заради вида им миг преди слънцето да залезе, заради усещането да стъпваш по топлия бял пясък и пред теб, до където поглед стига да е само това пясъчно море с неговите гънки и кривки.

 

 

 

 

 

 

Почти по тъмно се спуснахме до джипа и след половин час пътуване в мрака се озовахме на плажа Aomak. В тъмнината много не видяхме, но беше ясно, че има доста села по този бряг и че са електрифицирани! На повечето места, особено във вътрешността на острова, ток няма и в най-добрия случай, осветлението е чрез някакъв солар, който захранва една крушка.

Минахме през едно село и се озовахме на плажа. До една палмова горичка, в края на плажа, разтоварихме катуна. Беше ми неудобно, че след това тежко шофиране Абдул Азис трябва да се заеме с готвенето, но той не пожела никаква помощ и ние решихме да не му се пречкаме. Още повече, беше практика да се събират с други шофьори, с които са си близки, да си помагат, да си бъбрят. Притрябвали сме им ние 😊

Освободени от всякакви ангажименти, решихме да проучим как стои въпросът с банята и тоалетната. Веднага ни упътиха. Без забележка, бяха много добре направени и душ имаше. Точно пред баните се беше разположила голямата китайска група, която до този момент имахме късмета да не сме срещнали очи в очи. Е, имахме челен сблъсък с тях по-късно вечерта, защото бяха насочили изключително силната си лампа точно към нашите палатки, което беше много дразнещо. Освен това, една заблудена китайка, се опита да влезе във всяка една от нашите палатки и не реагираше на никакви обяснения. Абе.....

До момента на толкова оживено място не бяхме нощували, започнахме да се засичаме и с групите, които се движеха в обратната на нас посока.

Изкъпахме се, водата беше топла, въпреки че доста народ беше минал преди нас, и се разположихме в очакване на вечерята, която отново беше изключително вкусна

 

 

следва....

 

 

 

[Svetulche]

Ден 5 – Dixam Plateau – Dirhur Canyon – Fermhin

 

Денят започва по изгрев на плажа Aomak с къпане в топлите води на океана.

 

 

 

 

 

Закуска и потегляме към платото Dixam за среща със символа на Сокотра – Dragon Blood Tree.

Преди това, обаче, се отбиваме в близката пещера Dagub. Джипа ни стоварва почти на входа й. Пещерата е доста плитка, в нея до сравнително до скоро са живяли хора. След това, което видяхме в пещерата Hoq, тази бледнее.

 

 

Преди да продължим пътя си към платото трябваше да заредим гориво. Ето как става това:

 

 

Когато из острова виждахме някоя по-голяма постройка, то тя беше или училище, построено от Саудитска Арабия или от Емирствата или жилища за бездомни хора и деца без родители, построени пак от същите. Йемен е във война от доста години, разделен на северен и южен, с двама държавни глави, с два флага. Сокотра териториално принадлежи към южен Йемен, но на практика е територия, забравена от правителството и постепенно тук започват да печелят влияние други държави и бавно да изкупуват земята. Въпрос на време е да се появят курортни комплекси и какво ли още не....

 

 

 

 

От морското ниво рязко започнахме да се изкачваме и ето ни на платото, отбихме от асфалта и потеглихме към грандиозен каньон. Появиха се и първите драконови дървета. Те са емблематични за острова. Наричат ги така, защото от кората им се добива червен прах, който местните използват като лек за какво ли не. Тези дървета са вид драцена и само тези, които растат на Сокотра формират гора, а не растат само като отделни дървета. Към тази гора сме се насочили днес – гората Fermhin.

 

 

 

 

Дърветата, които са стари имат характерна чадърообразна форма (дървото в дясно на снимката), а по-младите дървета са с формата на дървото в ляво на снимката:

 

За да стигнем до гората, обаче, се спускаме в каньона по брутален път, леко ми се изправи косата този път....

В каньона следва поредното потапяне в едно гьолче, обяд е, жегата е голяма и водата е спасение. То всъщност, основният проблем е, че няма сянка. Връщайки се обратно при джипа се разполагаме в рехавата сянка на едно дърво, за да обядваме, заобиколени от 10-тина лешояда. Добре, че все пак, бяха доста по-скромни от нашите гларуси и не се опитваха да крадат храна. По едно време така ни бяха обсадили, а пък сянката се местеше и вече не се издържаше, та се наложи да се катерим по дървото и да търсим къде са се скрили нашите хора, че да дойдат да си ни приберат 😊

 

 

 

Започнахме поредното предизвикателно изкачване, а склоновете бяха изпълнени с бутилкови, краставични и драконови дървета.

 

 

 

 

 

 

 

Краставично дърво:

 

След няколко фото спирки, най после достигнахме лагера за деня – насред гората Fermhin. Установихме се в един по-отдалечен ъгъл с надеждата да сме по-далече от китайците, които още не бяха пристигнали.

 

Днес беше един от малкото, ако не и единствения ден, в който имахме време за следобедно спокойно кафе и малко почивка. Разходихме се из гората. Дори не мога да си представя колко стари са тези дървета, при положение, че за да порастне до към 40-50 см.  на едно драковново дърво му трябват 20-25 г. А малките фиданки са вкусни за обитаващите острова кози и това е причината този растителен вид да е силно застрашен. Като се замисля, при цялата разходка не видяхме нито едно малко дръвче.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Върнахме се в лагера малко преди залеза, за да установим, че китайците са окупирали плаца, но за късмет – ние сме далечко от тях.

 

За залеза Халифе ни заведе на място с красива гледка – впечатляваща е както гората, така и извисяващите се в далечината гранитни върхове. Там някъде е и най-високият връх на Сокотра – 1,503 м.н.в. От гората Fermhin може да се направи 2-3 дневен преход до скалистите планини във вътрешността на острова. Но не по това време на годината, много е топло. Януари е подходящото време, ако някой реши.

 

 

 

 

Залезът дойде и бързо изчезна, почти по тъмно се прибрахме в лагера, където ни очакваше лагерен огън, пуканки и вкусна вечеря.

Тази нощ беше доста хладна и за пръв път си спахме вътре в палатките. Абдул Азис каза, че е замръзвал от студ и бил спал в колата.

Имахме късмета да се насладим на поредния красив изгрев, а и бяхме едни от малкото, които бяха станали толкова рано и цареше пълно спокойствие, нарушавано само от петлите от близкото село

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Великден е! Връщаме се в лагера, а там ни очакват и нашите великденски яйца 🙂

Преборваме се с тях под любопитните погледи на Абдул Азис и Халифе, закусваме с вкусен сокотренски мед и потегляме към новата си цел за деня. По обратния път от вчера - пак по изровения път слизаме в каньона и се изкатерваме обратно на платото. Очаква ни черешката на тортата.....

следва....

 

Редактирано 16 май, 2023 от Svetulche

[Kalina Ivanova]

То бива, бива красота, но тази която ти си запечатала на снимки, си е направо красотище.

Браво за точния мерник и благодарности, че споделяш това изумително място с нас!

 

[Svetulche]

преди 12 часа, Kalina Ivanova каза:

То бива, бива красота,

Да, много, много красив е този остров и "изумителен" е много точно казано. Това е една обетована земя, откъсната от реалността, едно пътуване назад във времето на нашата планета. Не случайно наричат Сокотра "Галапагос на Индийския океан"

[Svetulche]

Ден 6 - Dixam Plateau – Detwah Lagoon

 

 

С дълъг трансфер през платото Dixam се отправяме към западната част на острова и градчето Qalansiyah – вторият по големина град на острова.

Пътьом минаваме покрай три съветски танка, закотвени на вечна вахта на брега и насочени към морето. Някога на острова е имало съветска военна база, та са останали от онези времена. И сега на острова най-полпулярната професия е тази на войника. За щастие, днес войниците нямат занимание и просто получават заплата.

Щракнахме по една протоколна снимка и продължихме към крайната си цел.

 

 

В градчето не влязохме, а от покрайнините му джипът потегли към едно възвишение. Халифе помоли да си затворим очите и да не гледаме, докато не ни каже. Послушахме го и когато най-после каза да погледнем – пред нас се разкри чудната красота на лагуната Detwah. Приказно красив пейзаж...... Абдул Азис потегли към лагера, а ние се изкатерихме на възможно най-високото обзорно място и залепнахме за гледката. Беше точно обяд, отливът беше започнал и цветовете бяха пастелни и красиви. След толкова видяна красота в последните дни, не очаквахме, че има още нещо още по-красиво в края на пътешествието.

 

 

 

 

 

 

 

 

С мъка се отлепихме от гледката, тъй като ни очакваше срещата с пещерния човек Абдула и искахме да избегнем срещата с друга група при него. Тръгнахме надолу към лагуната, от където до лагера са към 20 мин. Но нашият грижовен шофьор беше тръгнал да ни издирва и ни пресрещна, та спестихме ходенето под палещите лъчи на слънцето точно по обяд.

Лагерът беше разположен в единия край на лагуната, имаше достатъчно изградени заслони, баня и тоалетна. Място – бол..... Бързо се пооправихме и потеглихме към пещерата на Абдула. Крачехме през лагуната в почти горещата вода (беше много плитко, след отлива и се беше доста стоплила) и се молехме за сянка.

 

Абдула е роден в пещерата при лагуната и макар сега да живее със семейството си в Qalansiyah, голяма част от времето си прекарва в лагуната и в родната си пещера. Противно на очакването ми, посещението при него нямаше комерсиален привкус. Почувствахме се като на гости на непознат човек, който с отворени обятия ни е приел и споделя с нас съвсем непринудено времето и трапезата си. Беше ни приготвил вкусен обяд и животоспасяващ чай. Поговорихме си, отморихме в сянката на пещерата, след което се разходихме в лагуната, за да ни покаже част от обитателите й. Имахме и мила среща с брат му и двамата му племеници.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Морска краставица:

 

 

Да похапнем пресни стриди:

 

Абдула е на близо 60 години, но те никак не му личат. И той си има своите грижи, голяма част от децата му са починали, животът му със сигурност не е бил и не е лек, но въпреки това - изглежда по начин, който ясно показва как животът близко и в синхрон с природата се отразяват на човека. Да е жив и здрав още дълги години и да споделя своето богатство с другите.

 

Обратно в лагера бързо се приготвихме за плаж, но водата се беше отдръпнала толкова навътре, че трябваше да отидем в другия край на лагуната, където това беше възможно. Най-вече за да спестим време, че стоя залез в 17.30 ч. все сме под натиск, се възползвахме от предложението на Абдул Азис да ни закара до там. В свое оправдание трябва да кажа, че отказахме поканата да ни закара с джипа до тоалетната, която беше на минута пеш от палатките ни 😊

 

 

Остатъка от следобеда прекарахме в топлите води на лагуната, наблюдавайки контраста на цветовете.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Малко преди залеза, нашите хора ни забраха от плажа и директно ни качиха на едно високо място за поредните феноменални гледки към лагуната, лагера в подножието, пещерата на Абдула и залеза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази нощ спахме без шума на вълните, тъй като морето беше изчезнало някъде навътре, но звездното небе беше все така при нас.

 

Следва....

 

[Svetulche]

Ден 7 – Shuab Beach – Hadibo

 

След закуска се отправяме към Qalansiyah, за да вземем лодка до плажа Shuab

Бях споделила с Халифе дни по-рано, че децата на Сокотра са много срамежливи, а той ми каза – почакай да видиш тези в Qalansiyah. Прав беше. Само докато слезем от колата на пристанището и бяхме обсадени. Като малки птичета – цвърчат край нас, говорят нещо, искат нещо.... Доста бях ошашавена от сценката. Добре, че Халифе бързаше да ни натовари на лодката и не бяхме много време в тази обсада.

 

 

 

 

 

Плажът Shuab е скрито съкровище, но и самоото достигане до него по вода е не по-малко красиво и впечатляващо. Лодката се движеше покрай брега, наслаждавахме се на невероятния цвят на водата, на цветовете и формата на скалите, на цъфналите бутилкови дървете високо някъде горе по скалистия бряг. Предполагаше се да срещнем делфини, но не, не ни беше ден за тези красиви животни.

 

 

На плажа вече бяха пристигнали други туристи, но той е толкова голям, че за всеки има местенце,  така че да се чувства все едно е сам.

 

Отделихме едни два часа на плажа, пак си намерихме красиви цветни рибки в единия му край, отвисяхме си в топлата морска вода, че то без сянка на плажа не се стои повече от 5 минути, направихме стотина снимки на невероятните цветове на водата и пясъка, аз се опитах да се покатеря някъде по-височко, ама жегата и палещото слънце бързо ме отказаха и накрая, с голямо нежеление трябваше да потеглим наобратно

 

 

 

 

 

 

Qalansiyah:

 

 

Обратно на сушата поискахме за последно да видим лагуната от високо и отново отидохме на мястото, от където я идяхме само ден по-рано. Пак залепнахме за гледката

 

 

 

И хайде обратно към лагера - да съберем катуна, да обядваме и да потеглим към Hadibo. Как щяха да ни липсват лагуната, морето и звезното небе само няколко часа по-късно....

 

следва.....

[Svetulche]

И ето ни в столицата Хадибо - град на брега на морето, а в другия му край се извисява висока скалиста планина.

Поначало имах големи колебания за нощувка в хотел на острова и единственото, заради което не я махнах, беше мисълта за баня с течаща вода, да се поизкъпем преди полета. От къде да знам, че ще имаме течаща вода всеки ден.....

 

И така, в късния следобяд, се озоваваме в града. Беше предпоследната седмица на Рамадана и знаехме, че Халифе и Абдул Азис искаха да се приберат при семейстата си по-рано, за да могат в 18 ч. заедно да прекъснат поста, да си направят молитвата и да вечерят. След това щяха да ни заведат нас на вечеря, да ни покажат града и на следващия ден - да ни оставят на летището и да поемат следващите туристи за още 7 дни. Давахме си сметка колко е важно за тях да имат поне малко почивка и време със семействата си и за това, без да са ни молили за каквото и да било, просто за да им осигурим това време, не настояхме да стоим още на плажа или да спрем другаде някъде и да пристигнем в града по-късно.

 

Та, хотела.... Кратката версия - никога не оставайте в хотел в Хадибо! Мисля, че ако Халифе не си беше вече тръгнал, щяхме да си поискаме палатките и плажа и веднага да се изнесем от хотела. Само като си помислех за звезното небе и шума на вълните и ми се плачеше.

Дългата версия - леле-мале. Три стаи с различна чистота, но еднакво горещи и душни. Има климатик, ама не работи.  Има и вентилатор на тавана, той работи - ама какво от това? Разлика в температурата няма. Човекът на рецепцията не говореше английски, но все пак се разбрахме, че имаме проблем с климатика. Направи нещо, пусна климатиците (от единия изскочи голяма хлебарка...). Тъкмо се зарадвахме, че ще може да се спи на хладно и ...токът спря. Пуснаха генератор, ама ние се лишихме от климатиците. В стаите не се стоеше, а и нямаше какво да правим там, та бързо се организирахме за разходка из града.

 

Това е гледката от хотелската стая към планината:

 

 

и към морето:

 

 

Излязохме на прашната улица и се насочихме към морето. Все още беше доста топло, хората се бяха изпокрили, само групички деца се показваха от тук, от там и се закачаха с нас. Стигнахме до морето, но красотата на водата, близката джамия и цветните лодки се помрачаваше от огромния боклук сред който се движехме, все едно бяхме  в покрайнините на някое сметище. Боклукът е огромен проблем за острова, пластмасата е навсякъде, дори козите я похапват. А на местните сякаш не им прави впечатление. Не знам и къде ще отидат всички пластмасови бутилки от водата, която изпихме за тези дни и които събирахме в чували. Казаха, че ще ги горят в някакъв завод (?!)

 

 

 

 

 

 

 

 

Докато се разхождахме, по улицата се зададоха три жени, целите в черно, и лицата им скрити. Знаехме, че не трябва да ги снимаме и леко са отдръпнахме, за да им направим път на пустата улица, но те ни доближиха и всяка една от тях се ръкува с всяка една от нас и започнаха да ни говорят. Бяха млади, очите им се смееха. Беше толкова мило, много ни се вдигна настроението. По-късно, една от малкото незабулени жени, които срещнахме, ни се усмихна широко, поздрави ни и ни попита харесва ли ни Сокотра. Е, как да не ни харесва!

Халифе ни каза, че покриването на лицето не е задължително, но всъщност почти всички жени бяха със закрити лица.

 

За къщите в Хадибо, а и не само там, са характерни ето тези цветни, метални врати:

 

 

 

 

 

 

Повечето коли на острова нямат номера. Не им трябвали.... Оказа се, че и свидетелство за правоуправление няма, просто се научаваш да караш кола и започваш да караш кола 🙂

 

 

А ето това е една от централните улици в града:

 

 

Университета:

 

 

В центъра на града има и такива гледки:

 

 

 

Слънцето залезе, от околните джамии се разнесе призива за молитва и ние се прибрахме в хотела, за да оправдаем  това, че въобще сме се натресли там, т.е. да се изкъпем. Взеха ни за вечеря и отидохме на явно най-вървежното сред туристите заведение. Седнахме на улицата, храната беше страхотна, оживлението - голямо, шумотевицата - още по-голяма, зад гърба ми минаваха коли и тежки камиони, но това не пречеше на Али, собственика на Lonely Socotra, който дойде да се види с нас, да си разговаря съвсем спокойно. Поговорихме си за войната в Йемен и той сподели голямата си надежда тя скоро да свърши, според него на всички вече им е писнало и вижда ясни знаци и желание и от двете страни (Иран, от едната, Саудитска Арабия и Емирствата - от другата) за приключване на този конфликт. Дано, наистина - дано това скоро се случи.

Похапнахме здраво, докато на съседните маси се настаняваха още групи чужденци. Ако имаше и по една бира, всичко щеше да е перфектно 🙂

 

 

След вечерята последва разходка из пазара. Като се каже "пазар" и аз очаквам храна (плодове, зеленчуци, месо и др.) и някакви занаяти (кошници, рогозки, посуда). Да, ама - не. Този пазар беше нещо средно между битака, селски панаир и.... знам ли още какво. Беше супер оживено - хората пазаруваха подаръци за близките си за идващите в края на следващата седмица празници, които отбелязват края на Рамадана. Беше пълно с групички жени, покрити целите в черно, но които ни гледаха с любопитни очи и очевидно ни се радваха. Беше неочаквана разходка, но в крайна сметка - приятна. Видяхме истинското лице на града и една друга страна на Сокотра.

 

 

 

Вечерта приключи в офиса на Али, където той подари малък сувенир на всяка от нас и поиска да споделим, ако имаме забележки по престоя си и някакви препоръки. Единственото, което наистина имахме да кажем, освен суперлативи и благодарности, беше че нощувката в хотел може да бъде заменена с още една нощ на палатка. Чухме и неговата гледна точка и в някаква степен я приемам - да видим и града, неговите особености и живота там. Сега, като се замисля, не съжалявам за тази нощ в Хадибо, тя привнесе още един пласт към цялото ни преживяване. Ако можеше просто нощувката да не е в хотел.....

 

Доста уморени и полузаспали се добрахме до хотела. Аз реших, че ако спя нас запалена лампа хлебарките няма да ме налазаят и я оставих да свети. В три часа се събудих от студ - климатикът се включил и в стаята - бели мечки..... Тъкмо пак заспах и ходжата запя. Все едно на ухото ми викаше. Хайде сега, къде са ми тапите за уши.....

 

По навик се събудихме рано-рано. Нашите хора ни донесоха кафе и закуска в хотела, т.к. нямаше къде да се закусва в града по време на Рамадана. Ето как се прави, когато в стаята има само легла и гардероб и нищо друго:

 

После...после - летището, сбогуване с Халифе и Абдул Азис и голямото чакане да кацне самолета, който да докара следващата порция щастливци, а нас да върне в реалността. Той закъсня порядъчно, но не чак толкова, че да си изпуснем връзката за София.

 

Това беше моето приключение Сокотра - вълнуващо, цветно, безкрайно красиво и разнообразно и много различно от всичките ми пътувания до сега. През цялото време с моите дружки си говорехме как искаме да се върнем пак, къде ще добавим по още един ден и какво ще правим. Надали ще го направим, но и да се случи някога - това пътуване ще е  неповторимо. И незабравимо. Щастива съм, че го направих най-после.

 

И малко за логистиката на пътуването - а тя е много семпла: трябва просто да се свържете с местна агенция. От там нататък всичко е в техните ръце. Те ни свързаха с представител на Air Arabia, с който комуникирахме за самолетните билети. Полетът Абу Даби - Сокотра не  е обявен в никакви резервационни системи и това е единствения начин да се сдобиете с билет. Те се занимаваха с издаването на визата. Те осигуряват абсолютно всичко за времето на острова. Относно програмата и местата за посещение - за 7 дни, освен ако не искате да правите трекове в планината, вариантите не са много и моето проучване показва, че повечето агенции предлагат едно и също в различен ред.

 

Благодаря за вниманието!

Край 🙂

 

 

 

[wiliko]

Благодаря за споделеното преживяване от това пътуване...върна ме и към моето такова на острова 🥰

Би ли споделила колко ви излезна като цена това самоорганизирано посещение на острова...

[Pantelej Putnik]

Има ли по-красива планета от тази?! 

@Svetulche, много благодаря за хубавия разказ и за супер снимките!

[ESK]

Страхотно преживяване и уникални снимки!

Благодаря!

[jungfraujoch]

 

@Svetulche,много ти благодаря за положения труд да споделиш пътешествието си с нас.

Много ми харесаха бутилковите дървета.Както и разкошните плажове.

Радвам се,че видях през твоите очи Сокотра и че си изключително доволна.

Никога няма да отида там,тъй като дългите полети със самолет не са ми препоръчителни.Но мога да кажа,че се обогатих и се докоснах до това интересно кътче на планетата. 

Благодаря ти още веднъж и ти пожелавам много незабравими и мечтани пътешествия!

 

[Svetulche]

преди 8 часа, wiliko каза:

Би ли споделила колко ви излезна като цена това самоорганизирано посещение на острова...

Твърдата сума за пътуването беше 1,860 долара/човек, което включва 900 долара за тура (при група от трима), 100 долара за виза и 860 долара за самолетния билет Абу Даби-Сокотра. Отделно - билетите от София до Абу Даби и престоя там с две нощувки. Мисля, че като край излезе към 4,100 лв.

 

[вяра янакларска]

Благодаря за вдъхновяващия разказ.

Хайде , няма ли желаещи за  2024г да си направим група за Сокотра

[Marusinka]

@Svetulche, разказът ти е вълшебен! Много красоти, много нещо.

Имам обаче един супер невеж въпрос - възможно ли е да се нощува в хотел (😳)?

[chandni]

Много красиво! Благодаря за споделеното. 

[Svetulche]

преди 13 часа, Marusinka каза:

възможно ли е да се нощува в хотел (😳)?

Възможно е, но не е препоръчително 😊

Хотелът, в който ние спахме последната нощ беше мръсен и душен. Хотели (няколко) има единствено в столицата Хадибо. Съмнявам се да са по-различни. А и отсядането на хотел означава всеки ден да се правят лъчове до различните места на острова, което предвид големината му, е напълно възможно. Знам, че има и такива турове. Но пък ще се загуби голяма част от очарованието на местата и цялостното преживяване – няма да ги има изгревите на брега на морето, топлите вечери на въздух край трапезата, звездните нощи и шума на вълните......

Скоро сигурно ще се появят и „звездни“ хотели, но вече няма да е  същото. Има не малки интереси към острова от страна на Емирствата и С.Арабия

[MayaS]

На 8.06.2023 г. в 22:15, Svetulche каза:

Сокотра - вълнуващо, цветно, безкрайно красиво и разнообразно и много различно

Такъв е и твоят разказ. Благодаря за споделеното. Вдъхновяващо разказваш.

[Anna Kalinovska]

На 11.06.2023 г. в 19:15, вяра янакларска каза:

Благодаря за вдъхновяващия разказ.

Хайде , няма ли желаещи за  2024г да си направим група за Сокотра

Има..  Тръгвах през февруари м.г., когато 24 ч. преди отпътуването, на опашката за пср теста ме свари известието за отменен полет от Абу Даби.. Та има за наваксване..

[Роми]

На 11.06.2023 г. в 19:15, вяра янакларска каза:

Благодаря за вдъхновяващия разказ.

Хайде , няма ли желаещи за  2024г да си направим група за Сокотра

И аз съм от желаещите. Но поради запълнена програма - он юни 2б24 нататък. 

[Lindt]

преди 58 минути , Роми каза:

И аз съм от желаещите. Но поради запълнена програма - от юни 2б24 нататък. 

Казвам ти аз, че пътуваш много, а ти не, струва ти се...

[ven62]

Ехаа!

Благодаря!

[Mamas]

Благодаря за споделените емоции и гледки!

Не знам дали някога ще стигна до там, но беше удоволствие да пропътувам с теб тези дни!