Щрихи от Австралия, Фиджи и малко Сингапур

[Георги 39034]

Bula!*

 

Започвам тази тема без някаква ясна идея и посока, просто да нахвърлям малко впечатления от изминалото 24 дневно сватбено (да, мерси!) пътуване. Понеже впечатленията ми имат склонността бързо да изветряват, гледам да ги нахвърля максимално бързо, докато все още не са се спаружили. Пък на някой, ако му е интересен определен детайл, ще задълбаем, няма ядове.

 

Пътуването всъщност беше планирано още през 2020, но по обясними причини пропадна, а имахме подробен план, резервации, самолетни билети... идеята беше да го осъществим същото сега или поне с незначителни промени, но реалностите на съвременните цени на самолетните билети и кемпери под наем не ни позволиха да го направим. На практика имаме около 20% припокриване между оня стария план и сегашния изпълнен. Логистиката хич не беше лесна и трябваше да бъде прекрояване из основи месец преди началото, но в крайна сметка с цената на известни компромиси и заменки, които в крайна сметка може и да бяха от полза, нещата се случиха.

 

През 2020 планът беше София - Сидни, няколко дни в Сидни, Сидни - Просерпайн (основна цел белия Whitehaven Beach), Просерпайн - Мелбърн, няколко дни в Мелбърн, Мелбърн - Аделаида, Аделаида - Дарвин с кемпер за 12 дни и от там обратно към България. Това пресичане от Аделаида то Дарвин беше основната идея на пътуването, избяга ми преди 13 години, избяга ми заради ковида, явно беше писано да ми избяга и сега.

 

Реалният план, който изпълнихме е София - Сингапур, ден в Сингапур, Сингапур - Мелбърн, ден в Мелбърн, Мелбърн - Улуру и обратно, още два дни в Мелбърн, Мелбърн - Сидни, няколко дни в Сидни, Сидни - о-в Хамилтън (друго място за Whitehaven Beach), о-в Хамилтън - Сидни, Сидни - Нади (Фиджи), 5 дни Фиджи, Фиджи - Сингапур, ден в Сингапур и Сингапур - София.

 

Ще забележите, че оригиналният план е доста стегнат, почти без излишна отсечка, докато реалният е доста разпокъсан и хаотичен, което е следствие от нуждата да се оптимизира цената на самолетните билети. Само за сравнение през 2020 бях купил дългите полети за около 1400лв на човек, сега подобни излизаха над 3000лв.  През 2020 резервацията за кемпер беше 80 долара на ден, сега същият беше 350 долара на ден. Не ставаше въпрос за дай повече пари за същото нещо, ставаше въпрос просто за непостижими разходи към днешна дата.

 

На практика заменихме 12 дневния преход през пущинака, нищото и безумната скука на целодневно шофиране в права линия без да има промяна в пейзажа и с най-голямо предизвикателство да не заспиш зад волана, с плажовете на почти личен остров на Фиджи, Сингапур и малко разтеглен престой в Мелбърн и Сидни. Нормалните хора ще кажат, че всъщност заместващият, уж компромисен план, е светлинни години над оригиналния, кой с всичкия си ще предпочете скучния австралийски outback пред райски остров с палми и коралов риф в нозете му? Само идиот като мен продължава да си тъгува за тоя преход през пустинята...

 

И те така, дайте да видим ще излезе ли нещо от темата.

 

--------------

* Bula е "Здравей" на фиджийски и е дума, която няма как да не научите на място, може би ще има повече подробности по-надолу.

[Георги 39034]

Снимките ни са разпокъсани между два телефона и камера и ще отнеме време малко да се организират, за това предимно в скучния текстови формат засега.

 

Започваме със Сингапур. Много рядко може да видиш някой да пита за програма само и единствено за Сингапур, за всички е малко или много транзитна точка като част от друго пътуване - Малайзия, Камбоджа, Тайланд, Виетнам, Индонезия...никой няма да планира седмица в Сингапур с два дни в Тайланд например, докато обратното е масово. Това не го казвам като нещо тъжно или весело, а просто като интересна специфика - пътуващ човек ще не ще рано или късно ще се сблъска със Сингапур, освен ако по някаква причина не реши да го отбягва целенасочено.

 

Така и за нас, след цялата драма по опити да нагласим самолетните билети, по естествен начин нещата се наредиха с полети от/до Сингапур, пък целия Франкенщайн по пътуването щяхме да го пришиваме от там. Сякаш по поръчка един колега от сингапурския офис написа прощалния си имейл от компанията като добави накрая, че ако някой идва към Сингапур да му пише за разходки, аз реших да приема предложението му буквално и му отбелязах да се счита за ангажиран.

 

Не бих казал, че сме особено близки с него, общо взето отношенията ни са били чисто професионални, присъствали сме заедно на Zoom срещи с клиенти, даже отвреме навреме е бил малко дразнещ, защото има склонността да пита целия ни екип един по един с един и същи въпрос, което не е особено ефективено харчене на фирмено време, сиреч може да ни секне мързела! Майтапите настрана, въпреки че извън работа не сме комуникирали въобще, да му пиша се оказа едно от най-добрите решения за цялото пътуване.

 

Съвсем искрено си му казах накрая, че макар и Сингапур да е бил просто транзитна точка по икономически причини за нас, неговото и на жена му отношение и присъствие го направиха в един от топ моментите на пътуването, при това конкунрецията беше жестока. Винаги е хубаво да се видиш с някой местен, да поразмените малко гледни точки, да се пошегувате тук-там, а нещата се получават особено приятни, когато някак диалогът и общуването ви щракват.

 

 

Седнахме в един от т.нар. hawker centers - нещо както полуоткрит хранителен щанд на мол, само че доста по-голямо, с много и всякакви разнообразни хранителни предложения. През деня работи предимно затворената част, след края на работния ден, конкретно в този център затварят една от улиците и нареждат маси на нея. Мисля, че и в България почват да си пропрявят път подобни концепции, сещам се за Квартал в София, Хладилника, до бул. Черни Връх. За нас целия тоя избор щеше да е опустошителен - ние чисто и просто нямаме идея какво искаме да пробваме, а и има някакви специфики при поръчването.

 

Като се развъртяха колегата и жена му, като почнаха да носят на масата всякакви странни неща, всичко супер вкусно. Особено бих отличил пръчиците сате, виждате ги на снимката, малко парче месо печено на жар (понякога ги завиват в царевични или бананови листа, не помня) и се сервира с фъстъчен сос...ама нищо общо с холандската версия на същото ястие, което също не е лошо, но нищо общо с кулинарното пиршество тук. Другите вече не ги и помня, освен пържената морковена торта, в която няма моркови и е ей това нещо до часовника ми.

 

 

 

[Георги 39034]

Преди да се върна към храната, защото това ще е най-яркото, което ще ми остане от Сингапур, да нахвърлям няколко реда какво прави държават толкова специална.

 

За редът и законността, налагани с доста сурови глоби, мисля, че повечето са наясно от обща култура, до миналата седмица пак имаше новини за поредния екзекутиран за трафик на > 1кг марихуана. Други неща, които си заслужава да се отбележат са на първо време, че Сингапур е нещо като "олекотена" версия на Азия за незапознатия западняк. Фронталният сблъсък между това как сме свикнали да изглеждат улиците в Германия, Холандия и Швеция и тези на Ханой, Пном Пен и Банкок може да е доста сериозен. Сингапур предлага нещо като преходна точка, в която да се изпита Азия без да е нужно да ни се преобръщат изведнъж представите на 180 градуса.

 

Другото е нещо много интересно, което ни се случи в хотела и което ако ме попитат във викторина без да ми казват държавата къде би се случило, сигурно бих казал Сингапур без да се замислям. Номерът беше, че кацахме сутринта в 9 часа убити/пребити от Истанбул и искахме максимално бързо да легнем да си починем, по възможност без да плащаме цялата сума на нощувката. В Сингапур има много хотели, които предлагат day use, но или са такива таргетиращи червено-фенерен трафик или не са с удобен транспорт от летището. Другото е - "абе ела сутринта, ако имаме възможност ще те настаним, ако не ще чакаш, сори". Попитах един от хотелите на летището какво може да ми предложат. Отговорът им беше да си избера между двата варианта:

- Да рискувам да не запазвам предварително като ще ме таксуват 10$ на час за ранен чек-ин, но само ако имат възможност

- Да си гарантирам ранен чекин, няма да ме таксуват колкото за допълнителна нощувка, но все пак си има значителна разлика в размер на 100$.

 

Избрахме второто, защото щастието на семейния живот, макар и продължаващ вече 10 години, но съвсем прясно официализиран е да нямаш нервен преуморен партньор в 9 сутринта (4 европейско време), просто защото си загубил тотото на свободните стаи.

 

Така, нещо много се разпрострях, нека да паркирам. По време на чекина, човекът ме попита за резервацията, казах му че сме избрали по-скъпия вариант за да си гарантираме ранен чекин, при което той ми каза: "ама ние имаме стаи, така че гаранцията не е била нужна, ей сега ще възстановя разликата" и хоп, без да питам, без да намеквам, без да се моля, той просто ми върна около 160лв от сумата.

 

 

Та ей такива неща мисля, че се случват ако не само в Сингапур, то Сингапур е едно от малкото места, в които биха се случили.

[cck 25193]

преди 33 минути , Георги каза:

Избрахме второто, защото щастието на семейния живот, макар и продължаващ вече 10 години, но съвсем прясно официализиран е да нямаш нервен преуморен партньор в 9 сутринта (4 европейско време), просто защото си загубил тотото на свободните стаи.

Да разбирам, че сте само двамата honeymooners 🙂 Ами, блазя. Зареждам се да чета и разглеждам, че не ти се случва често да пишеш.

[Георги 39034]

преди 3 минути , cck каза:

Да разбирам, че сте само двамата honeymooners 🙂 Ами, блазя. Зареждам се да чета и разглеждам, че не ти се случва често да пишеш.

Правилно разбираш...и да, ако не хванем сега влака, докато още пари, всякакъв мерак за описание ще се изпари 🙂

[Брани 27893]

Е най-после. Броя го за дълго чакана Аерохроника!

[Миланка 3485]

Честито бракосъчетание!

[chandni 27524]

Чета с интерес. Честито официализиране на семейния живот! Гледайте в една посока и бъдете щастливи!

[Георги 39034]

Като стана дума за хотели, няколко думи за тези в Сингапур и конкретно за нашия на летището. Ако се поразровите в ревютата на хотелите нисък до среден клас, ще видите подчертано изразен един недостатък - няма прозорци, което с оглед на рейтингите явно се установява на място. Картинката, при която нищо неподозиращ западняк (защото най-често те приемат прозорците за даденост) влиза в хотелската си стая, а се озовава в бункер ми е леко комична. Респективно сигурно може да се случи обратното, когато пък някой азиатец попадне в нисък до среден клас европейски хотел и се окаже, че климатикът работи все едно е на социални помощи. Всеки регион си има неговите си специфики и това, на което набляга...в Сингапур без работещ на макс климатизатор е немислимо да правиш бизнес, но за сметка на това квадратурата е доста премиум продукт и се правят всякакви шашми за оптимизирането и.

 

 

Да, наистина стаята има механично легло, което може да се изправя със сериозна облегалка, така че да се гледа телевизора. Само че едва ли е направено от удобство, по-скоро това е единствения начин да има пътечка пред леглото, в изцяло легнало положение отворът се затваря. Банята е буквално зад леглото и тук поне са се сетили да сложат завеска. И да, има дъска за гладене и малко бюро, които обаче не може да ползваш заедно с нещо друго в стаята - дъската ще блокира бюрото, което пък като се пусне почти прекъсва пътя към банята. Куфарът може да си го оставиш под леглото, но ако искаш да го отвориш става само ако го вдигнеш отгоре, на пода има място само за вертикално изправен куфар. И все пак, стаята е като гениален пъзел, дори няколкото хотела на ibis Budget, които съм посещавал направо разхищават пространството, тук е помислено за всеки милиметър и нищо не е поставено ей така безцелно.

 

Относно цените...при предишното ми посещение през 2010, когато обективно оперирах с много по-ограничен бюджет, точно в Сингапур бях избрал луксозен петзвезден хотел. Логиката беше, че като едно от тупкащите сърца на финансовия свят е редно мястото да се изпита по бизнес начин. Даже си бях направил една позьорска снимка по халат как чета International Herald Tribune, който се доставяше пред вратата ми, с отворен лаптоп на стилното бюро с изглед над нощен Сингапур.

 

 

 

Опитът да дублирам същото сега се оказа абсолютно невъзможен. Вярно е, че тогава бях много по-намахан с офертите и въпросния хотел го резервирах чрез личен контакт през форума на FlyerTalk, който пък ме свърза с представител на Fairmont, на който му изпратих данните на картата ми по имейл (нещо, което не бих направил сега...) за да направи ръчна резервация в системата им все едно съм негов приятел. Въобще, описвайки тази резервация от тогава осъзнавам колко куриозна и криминална работа беше, все едно в някоя тъмна уличка се разбирахме за нея.

 

И все пак, ето скрийн от имейл потвърждението с цената тогава:

 

 

Ето и колко струва същия хотел сега:

 

 

 

И така, вместо да ми доставят International Herald Tribune, сега се възхищавам колко много неща са вместили в миниатюрна стая без прозорец.

 

 

[Фил 68743]

Честито официализиране!   
Радвам се отново да чета познатия приятен стил на пътеписане, keep going! 
 

[antea 13297]

наистина много приятен начин на разказване 🙂 обожавам да чета за разни такива битови подробности, вмъкнати ненатрапчиво, дават хем лично отношение към пътуването, хем и полезна информация

 

от други разни практични теми знам колко подробно си проучваш всичко до последната най-детайлна подробност, така че не се съмнявам, че и тук си изпипал каквото е възможно, така че пиши докато не си забравил 

 

 

[Георги 39034]

Всъщност, като цяло планирането беше доста на мускули и не особено перфектно, споменах че на практика трябваше да го правя от нулата в последния месец, в който трябваше и сватба да се планира на всичко отгоре 🙂 Това доведе до 1-2 куриоза от пропуснати дребни детайли, които всъщност се оказаха важни...ще им дойде реда и на тях 🙂

[Георги 39034]

Не, че съм приключил със Сингапур, но що пък да не прескочим ей така за малко до сърцето на Австралия, пък после ще се връщаме. Основната ни цел тук е "Улуру" (както е аборигенското име), "Айерс Рок" (както е австралийското) или "абе оня червен камъняк на майната си по средата на Австралия"(както е българското име) на обекта, който ще посетим.

 

 

Освен чисто визуалното присъствие на скалата, за което ще се опитам да изкарам снимки от камерата, тук искам по-скоро да отворя дума за коренното австралийско население, след като то е най-голяма наситеност (около 20%) от общото именно в щата, в който се намира и скалата - Northern Territory. Взаимоотношенията между аборигените и западните заселници са...комплексни. Комплексност, в която ако някой се пробва да ви каже как са нещата с два реда със сигурност или опростява до степен, до която мнението му не носи никаква стойност или пропагандира неговата си гледна точка.  Все едно някой с два реда да се опита да ви обясни Израел/Палестина. Цялата комплексност може да се види от казуси като описания в този линк, където мъж с новозеландски паспорт е задържан в център за мигранти, но пък има аборигенско потекло, от което съдът решава че няма как абориген да е мигрант, но пък няма австралийски паспорт и е мигрант и...абе каша...: https://www.abc.net.au/news/2022-06-08/high-court-finds-immigration-detention-of-brendan-thoms-legal/101134452

 

Опитите да се задравят раните все още продължават, но е трудно имайки предвид бурното начало на взаимоотношенията и много проблематичните държавни политики, кулминиращи в т.нар. Stolen Generations (https://en.wikipedia.org/wiki/Stolen_Generations), което се е случвало все пак до не чак толкова отдавна.

 

Модерният начин, по който австралийците показват уважението си е чрез едно кратко, почти механично наизустено съобщение, което няма как да не чуете поне няколко пъти на вашия престой в Австралия - било то на някоя тур. обиколка, в началото на социално събитие и т.н. Звучи горе-долу така:

 

Цитат

We acknowledge Traditional Owners of Country throughout Australia and recognise the continuing  connection to lands, waters and communities. We pay our respect to Aboriginal and Torres Strait Islander cultures; and to Elders past and present.

 

Сигурно ще го видите и на почти всеки австралийски уебсайт, сравнимо със съобщението за бисквитките на европейските сайтове:

 

 

Циникът в мен няма как да не се усъмни, че подобни съобщения в уебсайтове имат горе-долу същия ефект колкото и въпросните за бисквитките, но пък аз съм съвсем никакъв че да им се бъркам. И до ден днешен интеграцията на коренното население е супер трудна. Очевидно раната тук е все още незатворена и ще отнеме време да се излекува.

 

Друг пример в посока сложността на взаимоотношенията е катеренето на тази червена скала, с която започнах. Тя е аборигенска светиня и по техните вярвания не трябва да бъде катерена. Договорката между правителството и местното население при прехвърлянето на контрола на националния парк, в който се намира скалата преди 30-ина години обаче включва позволение за изкачаване, след като на туристът многократно е напомнено че това не е ок според вярванията и традициите на местните. На голяма част от туристите естествено не им пука особено и катеренето си продължава, а пък злите езици твърдят, че на местните стопанисващи парка всъщност много им се услаждат входните такси от същите туристи, докато постоянно ги вкарват в guilt trip и да се чувстват виновни за любопитството си и желанието си да погледнат как се вижда отгоре. Е, от последните 2-3 години катеренето е окончателно забранено, понеже поругаването на  традициите и вярванията на коренното население не са достатъчна мотивация да се спре изкачването, вкарваме в уравненията малко безопасност и опазване на природата и забраната е факт.

 

Като стана дума и за парите, имайте предвид, че почти няма как да видите скалата "бюджетно", защото близкия резорт е класически монопол, но за това може би ще стане дума по-късно...

 

 

 

 

 

[Дани Магелани 20788]

Поздравления и от мен! Много щастлив семеен живот, споделеност и вълнуващи пътешествия!

С нетърпение очаквам разказа за Фиджи, че ми е в близките планове! 

[Георги 39034]

Последно се разделихме на логистиката и разходите по организиране на посещение до Улуру. Особено дискусията за разходите е особено важна, защото тя ще предопредели в крайна сметка дали си заслужава или не. Ще се опитам да съм малко адвокат на дявола и да представя и двете страни, пък в крайна сметка "всеки си преценя" както е новият ни национален девиз.

 

Как се стига до Улуру?

 

И така, Улуру може да се посети по някой от следните три начина:

 

- директни полети от Мелбърн и Сидни до летището в близост до скалата. Този вариант е най-бърз, удобен и бих казал единственият за препоръка, ако разполагате със що-годе ограничено време в Австралия. В пиковия сезон мисля, че пускат полети и от други големи градове на Австралия.

 

- полети до Алис Спрингс, което се намира на 400-500км от скалата. Поне сега, докато проучвах разликата в цената не беше голяма (ако въобще), което да предполага да се подложите на поне 1000км допълнителни трансфери с цялата им загуба на време. Полетите до Алис Спрингс си заслужават, ако искате да отделите повече време на района - да речем да включите и нощувка в Kings Canyon, да поразгледате и самият Алис, където е съсредоточена много от аборигенската култура и съвременното им пребиваване и т.н. Така тези 1000км до Улуру и обратно няма да са съвсем щета, а по натурален и естествен път ще се впишат в останалия план.

 

- ако идвате някъде от другаде, например с Кемпер от Аделаида или Дарвин и т.н. Това е идиотският метод, който аз исках и все още искам да направя, но явно не е писано. Това отново е приемливо само в случай, че Улуру не ви е единствена цел, а просто голям и значителен диамант от цяла корона.

 

По кое време да отидем?

 

В името на всичко свято, избягвайте лятото! Ние бяхме в период, който се води уж късна есен (април) и жегата пак беше едва търпима, а мухите крайно досадни. Всичко извън зимата изисква мрежа против насекоми на главата, освен ако не желаете да придобиете импровизирани кунг-фу умения гонейки една муха от лицето ви, докато други 10 се засилват след замахнатата ръка. На всичкото отгоре хиените налитат на влажните места по лицето - очи, уста, нос, в уши се завират, абе не си е работа.

 

 

 

Бих казал, че от началото на април е най-ранното възможно време, но...погледнете онова за националия девиз по-горе. Най-добре е зимата (нашето лято), защото температурите са по-приемливи, което пък отваря и да сте по-активни през деня, в противен случай трябва да действате само сутрин и късен следобед. Но пък и цените през зимата са чувствително по-високи.

 

Колко време да отделим?

 

С цел отметка може да се справите и за 24ч (както направихме ние), 2 пълни дни ще е по-свободно, 3-4 дни, ако включите и Kings Canyon/Алис Спрингс, повече от това е разточително.

 

Нещата, които може да направите с намаляващ приоритет са следните:

 

1. Залез над Улуру. Най-задължителното нещо, да стоите и да ахкате, докато скалата променя цвета си  при залязващо слънце зад гърба ви. Е, ако ви се падне облачен ден, както на нас, стоите и ахкате, докато сянката падне над камъка...малко е антиклимактично, ама какво да се прави. Ако имате повече дни може да пробвате с повече залези, докато изкарате късмет.

 

 

 

 

 

 

Изгрев над Улуру също може да го включим тук. Подобно на залеза, ама трябва да ставате по някакви нечовешки часове, I am too old for this shit.

 

2. Някоя от разходките около Улуру или Ката Тюта: https://parksaustralia.gov.au/uluru/do/walks/  В началото на планирането може да сте малко претоварени от потенциални възможности - къде да отида, какво да правя, къде да застана за залез. Всъщност нещата са безкрайно лесни, имате общо 8 маршрута включващи както кратки забежки тип паркинг-скала-паркинг, така и цялостна обиколка за 2-3-4-5 часа. Че дори и местата за наблюдения на изгрев и залез не са по избор, а са на точно определени фиксирани места, спирането ей така на пътя за да снимаш е забранено почти навсякъде. Свободата безспорно ви е ограничена, но това намалява и стреса. Просто вижте коя от разходките ще успеете да включите за времето, с което разполагате.

 

Със сигурност си заслужават за да се приближите малко по-близо до скалата. 

 

 

 

 

 

 

 

 

3. За първи път споменах Ката Тюта, това е друго скално образувание намиращо се на около 50-ина км от Улуру. При наличен един ден бих го разделил 50/50 за Улуру и Ката Тюта (може още да го срещнете като Олгас). Докато Улуру, особено отдалеч, е по-плавно оформено и е като гладко балонче над повърхността, то Олгас са по-разчупени и раздвижени. Т.е. ако трябва да избирам пред това да направя пълна пешеходна обиколка на Улуру и никакви Олгас и някоя от по-ламерските пътечки на Улуру с по-ламерската разходка на Олгас, избирам второто. Разни авангардни типове дори тотално игнорират Улуру за сметка на Олгас, ама хора всякакви.

 

 

 

 

 

 

 

Залезът на Олгас също би трябвало да е доста красив и сравним, но имайте предвид, че сте на 50км от резорта, а повечето фирми за коли под наем инвалидират застраховката ви след залез слънце заради тъпоумните подскачащи същества, които могат да се метнат пред колата. Така че тези 50км след залез ще трябва да ги карате мнооого внимателно.

 

4. Някой от туровете или другите атракции, предимно след залез. Бидейки типична туристическа месомелачка, фирмата стопанисваща всичко около Улуру няма да ви остави без възможности да строшите пари и да скучаете. Целия ден е изпъстрен с разни безплатни аборигенски демонстрации, от които не очаквайте чудеса след като са безплатни. Вечер пък има всякакви други забавления, изхождайки от това че сте по средата на пустинята и като е безоблачно небето и звездите са брутални - астрономически лекции, вечеря под звездите, поле от хиляди лед светлинки, само желание и пари да имате. На мен повечето ми се видяха кичозни или скъпи, или и двете, а и облачното време елиминира всякакви мераци. Около Улуру има и аборигенски културен център, не останахме особено очаровани от него.

 

5. Хеликоптер и самолетни турове над скалата. Ако парите ви бият през ръцете предполагам е готино. Ние си направихме самолетен тур от али експрес с подходящо избрани места при кацането на полета ни (лявата страна най-често идвайки от Мелбърн/Сидни):

 

 

Всъщност, снимката е и като карта на района. Виждате огромната пустош наоколо, къщичките на комплекса, в който щете не щете ще спите и странно изпъкналата скала по средата.

 

Общо взето е това. Не очаквайте да развихрите фантазията си на място и да направите някаква турбо импровизация, цялото виждане на Улуру и Ката Тюта (Олгас) е общо взето в коловоз, от който трудно може да избягате.

 

Колко струва?

 

Много.

 

Мислех да оставя само тази една дума да виси многозначително за подсилване на ефекта, но нали все пак гледаме да сме полезни, а не само ефектни. Реалността е, че мястото е монопол - входните такси за парка настрана, но всяка една керемидка в резорта се оперира само от една компания. От 5 звездните хотели с басейн, през къщичките на самообслужване, до къмпинга, всичко в крайна сметка отива в един и същи джоб. За това и не очаквайте виртуозни съвети за спестяване и семейното B&B, което се конкурира с хотелите, пригответе се да плащате и така.

 

Все пак някаква частична икономия може да се постигне от храната - по-бюджетните хотели и къмпинга имат барбекюта, на които може да приготвите храна купена от супермаркета (нали не се заблуждавате, че супермаркетът е на мелбърнски цени и не се оперира от същата фирма?) - по-евтино ще е от ресторант. По-евтините, до колкото може да говорим за евтино, хотели имат и разни неща тип пица и бургер, които да не похарчат съвсем наследството на детето ви. За твърд алкохол мисля, че определено не е това мястото. Е, предполагам може и да се кацне от самолета с филии с лютеница и консерви русенско варено, но като цяло бюджетно изкарване тук е трудно.

 

Колите под наем също са ужасно скъпи, 200 долара на ден не е някакво изключение, успях да го сваля до 140 като проверявах ежедневно в последния месец преди да заминем. И това с ограничени километри. Хубавото, е че резервациите бяха с безплатна отмяна, така че просто пререзервирах. При тези цени може да си мислите, че автобусен тур ще ви излезе по-евтино, макар и по-ограничаващо, но нищо подобно - ако сте повече от един човек, колата излиза по-рентабилно дори на тази цена. Ако решите да наемете колело за да обиколите скалата по-бързо - 70 долара на бройка. Ако искаш.

 

Нашата груба сметка за 24 часовия престой (от обяд до обяд):

 

- самолетни билети - около 300 долара на човек, общо 600 долара

- кола под наем - с горивото и застраховката мисля че излезе около 220 долара

- нощувка: за двойна стая със собствена тоалетна, бих казал средно прилични условия - 270 долара

- входни такси за парка за двама - 50 долара

- два пъти разни пици, бургери, по една бира изпихме май - към 140-150 долара общо

 

т.е. грубо тези 24 часа ни струваха към 1300 долара или около 1600лв за междинен сезон, без да използваме допълнителни атракции.

 

Заслужава ли си?

 

Не мога да кажа вместо вас и всичко зависи от това къде се позиционирате в скалата турбо прехласване -> турбо цинизъм.

 

От една страна, не говорим само за самата скала, пустинята и т.нар. Outback са огромна част от Австралия, със скала и без скала си заслужава поне малко да се докоснеш и до тази реалност. Австралия не е само Мелбърн, Сидни, острови и плажове, всъщност тези неща са просто глазурата на целия тоя червен пек, който е в сърцевината. Може да се каже, че благодарение на скалата и инфраструктурата изградена около нея може да изпитате сравнително лесно, бързо и удобно точно това усещане на пустинята.

 

Самото Улуру също не е за подценяване и, извинявам се за клишето, но снимките не олицетворяват добре това, което виждаш и изпитваш. Не говоря да минете в режим full лиготия и да се разтапяте от фрази като възвишен монумент, световна светиня усещаш връзката с природата създала нещо толкова грандиозно и т.н. хуморески. Но силуетът на Улуру на фона на околната пустош е внушителен, нещо подобно беше и на Гранд Каньон, природна картина, която в голям процент мозъка ти отказва да анализира и асимилира.

 

 

От друга страна, както виждате - еми скъпо си е. Макар и да успеете да го оптимизирате като време, то като пари няма как. И ако възвишените фрази по-горе са ви непривични, а сте по-скоро с усещането за "абе няма да дам толкова пари за тоя червен камъняк и пущинака около него", то спокойно може да пропуснете и ще си е валидно решение.

 

Сега, ако всички бяха в едната или другата крайност щеше да е много лесно. В едната би дал и двойно повече пари, в другата не би дал и двойно по-малко. А повечето от нас и вас са някъде по средата, което прави решението трудно. Много ще ми е лесно да ви дам прост отговор да или не, но каквото и да избера със сигурност ще е подвеждащо след като само вие си знаете какво на колко оценявате.

 

Хубавото е, че Австралия предлага толкова повече, че дори изпускайки подобна перла няма да бъдете разочаровани от останалото.

 

 

 

 

 

Редактирано 16 май, 2023 от Георги

[Георги 39034]

Кое най ти хареса от пътуването?

 

Това е може би въпросът, който ми се задава най-често, а и предполагам е лесен  начин за откриване на темата. Отговорът хич не е лесен, особено с толкова диаметрално противоположни изживявания само в рамките на 3 седмици реално време. Мога да кажа, обаче, коя беше най-емоционалната част, за мен лично беше първото пристигане в центъра на Мелбърн.

 

 

Външно Мелбърн е обективно доста приятен град. Но пък не е УАУ! град, какъвто са например Лондон, Париж и Сидни (за което ще стане дума по-късно). За да стане УАУ трябва да му позволите малко време да ви влезе под кожата. В моя случай това беше близо 5 месечен престой преди цели 13 години. Трябва да се вземат предвид и обстоятелствата тогава - първо далечно пътуване, буквално на другия край на света, 5 месеца в които почваш от нулата - всички проблеми и грижи сякаш бяха останали там на десетина часа назад. Трудно е за обяснение, но дори и в момента, макар и отдавна загубили контакти, все още имаме една фейсбук група от 5-6 човека, които си пишем някакви неща от дъжд на вятър, а пък Рейчъл от САЩ почти всяка коледа ми праща и коледна картичка. Естествено, нямаше как да не се похваля, че пак съм там 13 години по-късно, повечето споделихме усещането, че този период от живота ни е бил най-безгрижният.

 

Градът хем се е попроменил за това време, хем и не чак толкова. Промяната е предимно на външен вид, например ей това стърчащото по средата, което в момента е най-високата сграда там, въобще го нямаше "по мое време". Но пък като усещане си е останал същият и го изпитах моментално, дори след 13 години позавехнали спомени. Усещането не подлежи на дефиниция, дали е носталгия по отминали времена, дали е заради това че ми беше първо излизане извън Европа или пък наистина има някаква магия в този град - не знам. Но ако ме питате дали си заслужава 20 часа и четирицифрена сума за полет за да се посети Мелбърн - да, заслужава си. Ако ме питате какво пък толкова да му гледате за толкова похарчено време и пари и което го няма по-близо, трудно ще ми е да ви отговоря.

 

 

[Яничка 22772]

Имаш специфичен начин на изразяване в писмена форма. Всеки път с кеф те чета. Помня и стари пътеписи :)

[ven62 30700]

Честито @Георги ,

 

10 години и едно дете. Явно тестването е било сериозно и успешно.

 

Искрени пожелания за дълъг и щастлив семеен живот.

Поне колкото нашия. Преди 15-на дни направихме 40 години. 

 

А нямате ли мисъл и за поне още едно дете - този път "законно".

 

 

 

 

[Георги 39034]

Около 80% от първите реакции, когато споделях с приятели къде ще пътуваме бяха "Ама не ви ли е страх?". Оказва се, че по някаква причина змиите, паяците, медузите, крокодилите и акулите са придобили на Австралия имидж сходен с този на Ислямска държава. И не знам колко пъти трябваше да обяснявам едно и също, ето го сега в смлян вид и за вас, защото съвсем скоро ще почнем да си говорим за животни.

 

Филмчетата с покойния Стив Ъруин и научнопопулярните факти като цяло не лъжат - в Австралия много неща са смъртоносно отровни. Тази информация е основната, която стига до нас с оглед на това, че страната е доста далеч и в ежедневния си живот почти не разбираме за съществуването ѝ. Естествено документалните филмчета няма да са толкова любопитни, ако споменат и кога за последен път и колко точно хора са пострадали от въпросното животно и че всъщност огромната част от тях бягат от хората и не искат да имат нищо общо с нас. Особено змиите. Иска се рядък вид идиотизъм за да принудиш тайпан да те ухапе, след като по начало е доста срамежлива змия и би заобикаляла човек с триста. Това важи и като цяло за повечето отровни твари там, с малки изключения като соленоводния крокодил, който до колкото ми е известно е от малкото животни, които виждат в човека плячка и по този повод може да сте сигурни, че всичките му обитания са добре обследвани, отбелязани с предупредителни табели и въобще...ако те убие крокодил в Австралия е колкото нещастен случай толкова и посмъртно можеш да бъдеш награден с Дарвин.

 

Спирам да се правя на Атънбъро, само да маркирам че съм оцелял няколко месеца без риск за живота. Няма нужда да си изтупваш всяка сутрин обувките от скорпиони и паяци, няма нужда да поглеждаш под дъската на тоалетната чиния при всяко ползване. Там където има дори минимален риск за вас ще бъдете надлежно предупредени, а ако има някаква сериозна опасност няма да бъдете допуснати. Например всички национални паркове, които в съответния сезон се обитават от крокодили се затварят и биват отворени чак в края на дъждовния сезон, след като всеки милиметър от парка е обследван. Акулите се следят активно и има аларми и мобилни приложения, които да предупреждват при опасност: https://www.sharksmart.nsw.gov.au/

 

Разказът ми щеше да е много геройски и завладяващ, подобно на документалките по нат. гео., ако ви затрупвам с истории за оцеляване на ръба - как съм хващал змия зад главата за да не ме ухапе, как съм се боксирал с кенгуру и как съм оцелял притиснат в ъгъла от огромен паяк. Истината, е че малко от ендемичните видове за Австралия, било то опасни или безопасни, ще успеете да видите без специални усилия.

 

Подобен ирационален страх е просмукан не само в България, което кулминира в създаването на митичното кръвожадно същество Drop Bear. Нещо като кръвожадна коала, която ви дебне от високите евкалипти, да се стовари с цялата си тежест върху главата и с острите си нокти да ви разкъса лицето. До ден днешен притеснени чужденци питат по австралийски форуми дали това животно съществува. Австралийците приемат това като подкана да развържат цялото си ексцентрично чувство за хумор и се появяват истории коя леля е била обезобразена от падаща мечка, на кой братовчед на приятел е загинал след подобен сблъсък...всичко доволно оцветено с типичните австралийски идиоми и хумор. Не забравяйте да се намажете с Vegemite зад ушите като превенция.

 

Примерна тема:

 

[Георги 39034]

"Да откриеш Уолдо" или "Да откриеш коалата", както е вероятно австралийската версия на популярната игра. 

 

Да наблюдаваш интересно животно в естествената му среда си е специфичен и задължителен вид изживяване. Не случайно хората харчат ужасно много пари по сафарита и екзотични трекове, с четирицифрени суми само за разрешение да влезеш в някой национален парк да видиш горила например. Защо го правят тия хора, защо например не отидат до най-близкия зоопарк, където ги има същите животни? Това е от тоя тип въпроси, които автоматично биха предизвикали у вас естествена реакция тип "пуфтене" и "чакай да преценя колко добър приятел ми е задаващия въпроса за да видя с колко % да намаля искреността в реакцията си да не го обидя колко е тъп". А отговорът не е толкова лесен, или поне не толкова лесен и очевиден колкото изглежда на пръв поглед, както е и другия типично австралийски въпрос - защо хората там не ходят надолу с главата?

 

После опираме и до фотографията. Страхотните снимки на диви животни не се получават от само себе си, и ако си мислите че ще изсипете една торба пари за сафари и още една за фототехника и ще имате снимки като за списание, се заблуждавате безкрайно. Покрай всичко друго ще ви е необходимо и познание на поведението на животните и не на последно място - късмет. Който от вас си мисли, че ще отиде в Австралия, ще се опули на първия евкалипт и ще види коала с малко коалче на гръб, с листо в устата, която ще гледа фронтално в обектива ви от 2м разстояние, докато малкото коалче е примижало, докато любовта му към мама струи на талази от прегръдката му, ще остане турбо разочарован. 

 

Това, което ще видите най-вероятно е нещо такова:

 

 

Къде е Уолдо? Ето го:

 

Спойлер

 

А пък тази ще ви я оставя за загадка, понеже и аз сега близо 5 минути се дзверих, докато открия къде е коалчето. 

 

 

В интерес на истината, не разполагах с особено дълъг обектив, така че може това да ви се стори малко преескпониран проблем. Също в интерес на истината, обективът ми беше с 90мм ефективно фокусно разстояние, което е около двойно приближение на стандартното виждано от човек, така че поне няколко пъти над средностатистическия телефон.

 

С което ви казвам следното - в Австралия не се ходи за да направиш снимки на коали за Нешънъл Джиографик. Или, ако това ти е целта, то ще ти е нужно доста повече от един ден из Great Ocean Road, което общо взето отделяме на дивите коали повечето тръгнали натам. Но разходката из между евкалиптите, пулейки се високо в короните им докато ви заболи врата, обменяйки разузнавателна информация с другите малки групички, с които се разминавате (до табелата на националния парк, вляво горе на високо има няколко) или пък директно крадейки техните открития (гледате просто кога на групичката тонът и ще стане по-превъзбуден и ще наизвадят камери, телефони, телескопи), или до цялата чуденка това топче, което виждате на около 100м от вас дали е коала или не...си има съвсем отделно усещане, което оправдава целия път. А и коалата, макар и да не е най-лесното за снимане фотогенично същество, не е необходимо да разучавате поведението и, най-вероятно ще я хванете заспала. А по някаква странна причина, дори да видите такава, която е по-близо във фотографския ви обсег, почти задължително ще е насочена със задник към вас. Ако има нещо, което да ме кара, че животните скрито ни тролят, то е тенденцията им да се завъртат със задници към всички, които се опитват да им снимат лицата:

 

 

И така...прекрасната ви дива снимка на коала, за която мечтаете вероятно няма да се получи. Съвсем не е достатъчно да купите билет, да отидете там където знаете че има коали за час-два, да извадите телефона и да щракнете. Но дори и без такава снимка разходката из евкалиптова гора, с полусхванат от гледане нагоре врат, само за да зърнете някаква космата топка някъде си там е една от причините, които оправдават цялото вдигане до другия край на света и дори няма да се сетите да се разочаровате, че няма да получите мечтаната снимка. 

 

Пък, ако искате да се убедите, че коалата наистина изглежда така като по енциклопедиите, а не е просто плюшена играчка инсталирана между клоните с цел да се привличат туристи...е за това има десетки зоопаркове, не само в Австралия, но и по света. Тази е от Таронга в Сидни:

[Дани Магелани 20788]

преди 32 минути , Георги каза:

"Да откриеш Уолдо" или "Да откриеш коалата", както е вероятно австралийската версия на популярната игра. 

 

Да наблюдаваш интересно животно в естествената му среда си е специфичен и задължителен вид изживяване. Не случайно хората харчат ужасно много пари по сафарита и екзотични трекове, с четирицифрени суми само за разрешение да влезеш в някой национален парк да видиш горила например. Защо го правят тия хора, защо например не отидат до най-близкия зоопарк, където ги има същите животни? Това е от тоя тип въпроси, които автоматично биха предизвикали у вас естествена реакция тип "пуфтене" и "чакай да преценя колко добър приятел ми е задаващия въпроса за да видя с колко % да намаля искреността в реакцията си да не го обидя колко е тъп". А отговорът не е толкова лесен, или поне не толкова лесен и очевиден колкото изглежда на пръв поглед, както е и другия типично австралийски въпрос - защо хората там не ходят надолу с главата?

 

После опираме и до фотографията. Страхотните снимки на диви животни не се получават от само себе си, и ако си мислите че ще изсипете една торба пари за сафари и още една за фототехника и ще имате снимки като за списание, се заблуждавате безкрайно. Покрай всичко друго ще ви е необходимо и познание на поведението на животните и не на последно място - късмет. Който от вас си мисли, че ще отиде в Австралия, ще се опули на първия евкалипт и ще види коала с малко коалче на гръб, с листо в устата, която ще гледа фронтално в обектива ви от 2м разстояние, докато малкото коалче е примижало, докато любовта му към мама струи на талази от прегръдката му, ще остане турбо разочарован. 

 

Това, което ще видите най-вероятно е нещо такова:

 

 

Къде е Уолдо? Ето го:

 

  Покажи

 

А пък тази ще ви я оставя за загадка, понеже и аз сега близо 5 минути се дзверих, докато открия къде е коалчето. 

 

 

В интерес на истината, не разполагах с особено дълъг обектив, така че може това да ви се стори малко преескпониран проблем. Също в интерес на истината, обективът ми беше с 90мм ефективно фокусно разстояние, което е около двойно приближение на стандартното виждано от човек, така че поне няколко пъти над средностатистическия телефон.

 

С което ви казвам следното - в Австралия не се ходи за да направиш снимки на коали за Нешънъл Джиографик. Или, ако това ти е целта, то ще ти е нужно доста повече от един ден из Great Ocean Road, което общо взето отделяме на дивите коали повечето тръгнали натам. Но разходката из между евкалиптите, пулейки се високо в короните им докато ви заболи врата, обменяйки разузнавателна информация с другите малки групички, с които се разминавате (до табелата на националния парк, вляво горе на високо има няколко) или пък директно крадейки техните открития (гледате просто кога на групичката тонът и ще стане по-превъзбуден и ще наизвадят камери, телефони, телескопи), или до цялата чуденка това топче, което виждате на около 100м от вас дали е коала или не...си има съвсем отделно усещане, което оправдава целия път. А и коалата, макар и да не е най-лесното за снимане фотогенично същество, не е необходимо да разучавате поведението и, най-вероятно ще я хванете заспала. А по някаква странна причина, дори да видите такава, която е по-близо във фотографския ви обсег, почти задължително ще е насочена със задник към вас. Ако има нещо, което да ме кара, че животните скрито ни тролят, то е тенденцията им да се завъртат със задници към всички, които се опитват да им снимат лицата:

 

 

И така...прекрасната ви дива снимка на коала, за която мечтаете вероятно няма да се получи. Съвсем не е достатъчно да купите билет, да отидете там където знаете че има коали за час-два, да извадите телефона и да щракнете. Но дори и без такава снимка разходката из евкалиптова гора, с полусхванат от гледане нагоре врат, само за да зърнете някаква космата топка някъде си там е една от причините, които оправдават цялото вдигане до другия край на света и дори няма да се сетите да се разочаровате, че няма да получите мечтаната снимка. 

 

Пък, ако искате да се убедите, че коалата наистина изглежда така като по енциклопедиите, а не е просто плюшена играчка инсталирана между клоните с цел да се привличат туристи...е за това има десетки зоопаркове, не само в Австралия, но и по света. Тази е от Таронга в Сидни:

Големи сладурчета! Дано успея да ги видя някога!

Да попитам и теб: Има противоречие между таблицата на Външно и твърденията на магеланци, на които вярвам повече, относно необходимостта  от виза за Фиджи.

При вас искаха ли нещо? Предварително попълнено и изпратено от сорта на ЕТА или виза при кацане?

 

[Георги 39034]

преди 4 минути , Дани Магелани каза:

Големи сладурчета! Дано успея да ги видя някога!

Да попитам и теб: Има противоречие между таблицата на Външно и твърденията на магеланци, на които вярвам повече, относно необходимостта  от виза за Фиджи.

При вас искаха ли нещо? Предварително попълнено и изпратено от сорта на ЕТА или виза при кацане?

 

Абсолютно нищо предварително. Даваш паспорта на гишето, тюхкат се малко, слагат печат и си продължаваш. Може и да пропуснат печата, един сувенир по-малко за жена ми.

[Marusinka 8419]

Много щастлив официално семеен живот ти желая! 
 

Това Урулу много ми намирисва на Западния ръб на Големия каньон и племенните площи на Монюмент вали и Антелопе каньоните. Поне парите отиват ли при местните или само ги споменават с признателност по сайтовете си?

 

Много се смях на твоето описание на хората, които са те питали за опасните животни в Австралия и си спомних за една статистика, която показва, че е по-вероятно да те застигне смърт от катастрофа или инфаркт, отколкото от отровата на синьопръстен октопод примерно…😅

Иначе, след като ти прочетох коментара за коалите в естествена среда, направо се смятам за най-голямата късметлийка на света!! Дори не бях стъпила още в една еквалиптова горичка, когато видях коала да слиза от дървото до тоалетна и после една друга в градска среда (на улично дърво, не в зоопарк), с която си направих селфи 😍 

 

Айде, продължавай с този специфичен хумор да споделяш наблюдения.

 

[Георги 39034]

преди 33 минути , Marusinka каза:

Това Урулу много ми намирисва на Западния ръб на Големия каньон и племенните площи на Монюмент вали и Антелопе каньоните. Поне парите отиват ли при местните или само ги споменават с признателност по сайтовете си?

 

По принцип отиват. Те са два отделни субекта там - националния парк и местния резорт монопол. Националния парк се стопанисва изцяло от местната аборигенска общност, таксите от входовете се събират и управляват от тях, всички рейнджъри са също местни. Резортът е собственост на някакъв нон-профит май, чиясто основна цел е инвестиране на печалбите в подпомагане на аборигенските общности с образование, кариерно развитие и т.н. и има пипала из цяла Австралия. Извън тези два икономически субекта е много трудно за някой страничен да се възползва и частна инициатива практически няма.

 

Поне на картинка, в Улуру не се експлоатират местните за обогатяването на странични субекти, но не съм им толкова навътре във финансите, нито съм се интересувал толкова, че да знам дали не е само фасада. 

[infectedmushroom 578]

Аз бих добавил (за хората дето нямат мн време или шанса да видят коала в естествена среда) линк към https://lonepinekoalasanctuary.com/ в Брисбън . Това е като "убежище" един вид, прави се много за коалите там и другите животни естествено, има и ехидна там, кенгуру. По начало е било отворено, за да помага и лекува коали дето са болни, ранени, самотни и тн. Може да ги видите много от близо, даже е законно в Queensland да пипнете коала и има опция срещу 15 AUD да си направите снимка с коала . Има брифинг как да ги пипнете и държите, за да не ги стресирате , и естествено не ги вземате вие , подава ви ги служител на парка в ръцете .