Щрихи от Австралия, Фиджи и малко Сингапур

[Брани 27893]

преди 23 часа, Георги каза:

Пък, ако искате да се убедите, че коалата наистина изглежда така като по енциклопедиите, а не е просто плюшена играчка инсталирана между клоните с цел да се привличат туристи.

Да, айде сега всичките ми тъмни и зли дезинформационни планове разкрий!

[Георги 39034]

И като стана дума за гледане на австралийски животни в естествената им среда, едно от най-големите предизвикателства ще имате с кенгуруто. Това е по две причини:

 

1. Малко е трудно да се дефинира какво е точно кенгуру

2. Малко е трудно да се дефинира какво е точно естествената му среда

 

За отговора на първи въпрос ще е нужен някой специалист в областта, тъй като има много видове, разновидности, малки, средни, големи, ръждиви, кафяви...но ако претенциозността и познанията по кенгурска дефиниция ви се изчерпва с "кенгуро е всичко, което подскача с опашка и изглежда изгърбено" няма да имате особени проблеми да го видите. Най-лесно е с малките уолабита, в случая крайпътно до Philip Island:

 

 

По-сложно става да дефинирате естествената среда. Като цяло, диванетата си падат да се излежават по цял ден в ниско окосена трева, което е синоним на сериозна човешка намеса в обитанията им, което пък малко пръска кал по неопетненото понятие "естествена среда". Може ли наличието им в някой голям парк или голф игрище да се брои за кенгуру в естествена среда? 

 

 

После идва и това дали наистина искате да ги видите в естествената им среда. Кенгурата са най-активни при изгрев и залез, точно това е и причината ако карате кола под наем извън градовете да сте много нащрек за подскачащи идиотчета по пътищата, точно по изгрев и залез, има места на които дори застраховката на колата отпада при инцидент с животно в тези часове. Бях чел дискусии, в които местни споделяха, че имайки предвид че от последните 5 пъти, когато са видели кенгура, три от тях е скачало пред колата им, то предпочитат да не ги гледат въобще. 

 

При предишното ми ходене преди 13 години имах късмета да видя голямо кенгуру в гората, нещо което би задоволило дори стриктните дефиниции на "валидиращо събитие" по критериите на @домосед.

 

 

Но това е по-скоро рядкост. Но дори да не се получи мечтаната ви снимка на скачащ гърбат чешит, на фона на прегарящо залязващо слънце, недейте да се кахърите толкова много. Без кенгуру или някаква негова разновидност, в среда неограничена от огради едва ли ще останете, стига да не останете забити в центровете на мегаполиси. Кенгурата може да са част от пейзажа на човешката урбанизация, но все пак не са бездомни кучета ровещи по кофите за боклук. Голф игрището на Anglesea по Great Ocean Road е добра отправна точка и там едва ли ще останете с кенгурски валат, пък ако не ви достатъчно диво, от там нататък може да имате късмета да надградите, 

Редактирано 14 юли, 2023 от Георги

[antea 13297]

от опасни животни страх нямам поради крайно мижавата вероятност да ги срещна, но кажи нещо за слънцето? чисто статистически е ясно положението - и Австралия и Нова Зеландия са начело по кожни проблеми от слънчево естество, а вие както го усетихте? взимахте ли някакви по-особени предпазни мерки или просто обичайна слънцезащита и не сте се съобразявали с него?

[Тони 25532]

Аз мога да ти отговоря също. Слънцезащитните кремове тук са доста по добри и фактора е обичайно 50+. През лятото на много открити места има оставени туби за ползване от хората, а децата ги свикват от малки без крем и шапка лятото навън да не излизат, и така после цял живот. 

 

 

[antea 13297]

мерси, @Тони! да, четох, че по-новите поколения са вече научени доста да се пазят и съответно във възрастовата група под 40 все по-рядко се откриват случаи, но трябва да минат още години, за да се обърне трайно трендът, и за австралийските SPF кремове знам, но трудно се намират в България, иначе съм им кандидат 🙂 честно казано се съмнявам турист да усеща чисто физически обективно по-силното UV излъчване по тия ширини за краткото време на престоя си, но @Георги прави впечатление с детайлна наблюдателност по всякакви въпроси и затова попитах 🙂

[Георги 39034]

Да, имам наблюдения, влизаш в магазина и не можеш 5 минути да си купиш нещо слънцезащитно, защото изборът те парализира 🙂 То не са спрейове, кремове, първи бранд, втори бранд, някакъв странен бранд който май е държавно спонсориран или така звучеше... В крайна сметка не се прилагали някакви извънредни мерки освен стандартните, които бихме направили и днес в София, ако има дълъг ден навън например. Което не попречи да поизгорим от слънцето два пъти - веднъж на крайбрежната разходка от Бонди и втори път във Фиджи.

 

Друго интересно нещо, което бях споменавал и преди, е че по плажовете няма или почти няма плажни чадъри - мазило и шапка и това е.

P.S. Ето за този бранд говоря, благотворителна организация, която вкарва парите в проучвания на рака на кожата:https://www.cancercouncilshop.org.au/collections/sunscreen

 

 

[era123 957]

22 hours ago, antea said:

от опасни животни страх нямам поради крайно мижавата вероятност да ги срещна, но кажи нещо за слънцето? чисто статистически е ясно положението - и Австралия и Нова Зеландия са начело по кожни проблеми от слънчево естество, а вие както го усетихте? взимахте ли някакви по-особени предпазни мерки или просто обичайна слънцезащита и не сте се съобразявали с него?

Купувай piz buin 50+ и си ти. От това по-добро, едва ли. 

Със слънцето шега не бива. Все повече хора познати придобиват слънчева алергия на по 40+ г. 

[antea 13297]

преди 16 минути , era123 каза:

Купувай piz buin 50+ и си ти. От това по-добро, едва ли. 

Със слънцето шега не бива. Все повече хора познати придобиват слънчева алергия на по 40+ г. 

точно това ползвам, но както става ясно, там на място си имат сигурно и доста по-добри защити, най-малкото тествани по тамошните условия 🙂 иначе категорично съм съгласна с теб, най-малкото защото и аз в тази възраст за пръв път проявих алергията, но тя е по-малкото зло спрямо другите слънчеви увреди, все пак наистина е добре да се напомня на хората, че не е шега работа, само защото не усещаме физически изгаряне, а гадните лъчи си действат, но да не разводняваме повече темата на Георги 🙂

[Anna Kalinovska 7896]

 

преди 3 часа, Георги каза:

не можеш 5 минути да си купиш нещо слънцезащитно, защото изборът те парализира 🙂 То не са спрейове, кремове,

Да, изпитах го най-напред в Тайланд, там не можеш и да прочетеш на човешки език  😔 

Водачката от БГ обаче знаеше кой продукт е добрият като репелент спрей и кой лосион е най-ефикасен за след евентуално ухапване!  Това, което купих, свърши отлична работа намясто в джунглата на вечерните сбирки на брега на р. Куай, а остатъците още ползвам тук или другаде и нищо им няма след няколко години. Аналогично беше и в Перу, там опитната водачка избра ефикасен бразилски продукт. Мисля, важи правилото: На местните гадинки действат конкретни местни продукти. Не и нашият противен Autan..

 

 

[Георги 39034]

Малко за това кулинарно пиршество наречено Vegemite.

 

 

Славата му е печална, къде оправдано, къде не чак толкова, но отивайки в Австралия няма как да не опиташ vegemite, дали ще ти хареса - всичко зависи до колко си сериозен и от начина на опитване. В туристическите места и сувенирни мегазини може да ви затрупат от всякакви vegemite гадости - било то шоколад с vegemite, торта с vegemite, какви ли не щуротии чиято идея въобще не е да се опитате да разберете защо го има в почти всеки австралийски хладилник, а само за шоковата стойност - да изнасилим продукта в посока после да разказвате на деца и внуци каква гадост сте опитали.

 

А стъпките са много прости:

 

1. Купувате си Vegemite. В Австралия го има навсякъде, а както се вижда от етикетчето с цената с малко повече усилия се намира и в България. Тук, разбираемо, не е много евтино бурканчето, но разходната норма не е особено висока, така че едно такова бурканче би ви изкарало доста време. Мисля, че британската версия наречена Marmite се намира по-лесно в Европа, уж имат разлика във вкуса, но за зор за ман и това ще свърши работа, само не казвайте на някой австралиец публично, защото ще е длъжен да се възмути, въпреки че неофициално доста от тях предпочитат Marmite.

 

2. Препичате хляб. Няма някакви изисвания за качеството на хляба - да е месен от опитна аборигенка, събудила се 4 сутринта само за вас и сложила в него чия, лимец, сълза от носорог и копито от монголски жребец. Напротив - колкото по-процеснат бял хляб, от оня нарязания, който не мухлясва и не се втвърдява с месеци, толкова по-добре.

 

3. Мацвате масълце по топлите филийки и върху него Vegemite. Тук моментът е пинизчийски, нещото има цвят и консистенция на нутела, но няма нищо общо с нутела и за това не се подлъгвайте да мажете дебел слой. Много сток фотографии изглеждат ето така, а това е потресаващо количество за една филия:

 

 

Не, като за първи опит трябва едва незабележимо да мацнете над маслото. Vegemite е т.нар. придобит вкус, и се изисква време да посвикнете, като понатрупате опит може и да сте по-щедри, но няма вселена, при която горната снимка е приемлива. Ето какво си приготвих току що, отдясно наляво - начинаещ, напреднал и професионалист:

 

 

В крайна сметка, ако опитате шоколада или го донесете като подарък на приятели, ще получите много по-живописна и жива история, но няма да сте особено близо до реалността. Направете си едни хубави препечени филийки с масло и Vegemite и ще разберете, че австралийците не са чак толкова малоумни.

 

Опитайте и да ви(ми) е вкусно!

 

 

 

 

[Marusinka 8419]

Няма вселена, в която да търся Веджимайт извън Австралия, да дам пари и да си намажа филия с него 😂😂😂 Между другото, точно както ти препоръчваш го опитах за първи път без предубеждения, без очаквания. Отврат е. Обаче намерих и с удоволствие си купувам от време на време кутия Тим Тамс. Те за разлика от Веджимайт не са придобит вкус 😋

[Георги 39034]

преди 7 часа, Marusinka каза:

Няма вселена, в която да търся Веджимайт извън Австралия, да дам пари и да си намажа филия с него 😂😂😂 Между другото, точно както ти препоръчваш го опитах за първи път без предубеждения, без очаквания. Отврат е. Обаче намерих и с удоволствие си купувам от време на време кутия Тим Тамс. Те за разлика от Веджимайт не са придобит вкус 😋

Да, и на мен са ми любими. Продават се също в европейски онлайн магазини, но идват доста скъпо и те 🙂 За TimTam Slam  знаеш ли? Отхапваш двете ръбчета на бисквитката, диагонално, потапяш единия ръб в чаша с топло мляко и почваш да смучеш от другия като сламка. Вкусът на млякото моментално се "шоколадизира" и дебнеш милисекундата, в която бисквитката ще се напои, но все още има структура да не се разпадне и в този момент я излапваш цялата. Естествено, често изпускаш момента и цялата ти ръка и уста стават на шоколадово-млечна кочина, но когато го уцелиш е божествено. С кафе мисля че също става приятно.

 

Правят се всякакви изродщини и с тоя трик - с водка, бира, текила - бляк.

 

Научно за феномена:

 

 

 

[Тони 25532]

преди 14 часа, Marusinka каза:

Няма вселена, в която да търся Веджимайт извън Австралия, да дам пари и да си намажа филия с него 😂😂😂 Между другото, точно както ти препоръчваш го опитах за първи път без предубеждения, без очаквания. Отврат е. Обаче намерих и с удоволствие си купувам от време на време кутия Тим Тамс. Те за разлика от Веджимайт не са придобит вкус 😋

На мен и двете са ми неприятни. 

Но пък има хора, на които много им харесват, та довлачих като си дойдохме преди няколко дни няколко веджимайта. 

Хора и вкусове разни.

[Marusinka 8419]

преди 8 часа, Георги каза:

Продават се също в европейски онлайн магазини, но идват доста скъпо и те 🙂 За TimTam Slam  знаеш ли? Отхапваш двете ръбчета на бисквитката, диагонално, потапяш единия ръб в чаша с топло мляко и почваш да смучеш от другия като сламка. Вкусът на млякото моментално се "шоколадизира" и дебнеш милисекундата, в която бисквитката ще се напои, но все още има структура да не се разпадне и в този момент я излапваш цялата. Естествено, често изпускаш момента и цялата ти ръка и уста стават на шоколадово-млечна кочина, но когато го уцелиш е божествено. С кафе мисля че също става приятно.

Неееее, не знаех, нито пък се бях сетила за това самостоятелно🤯! Още днес отивам да си купя за кафето утре. Направи ми деня!!! При нас не са толкова скъпи и се намират лесно в по-големите вериги хранителни стоки. Мисля, че бяха някъде $5-6 за кутия последно като съм купувала. 

[Георги 39034]

 

Пингвини. В залата на славата на австралийските животни, едва ли пингвините ще влезнат в топ 10 измежду всичките коали, кенгура, змии, паяци и акули. При предишната ми визита дори не си направих труда да отида да ги видя при положение, че живях 6 месеца на еднодневен трип разстояние от шоуто им на Philip Island, а и излизаха на безплатно представление всяка вечер на плажа в Мелбърн. За целия ми престой инициативността ми се изчерпи с това като ме поканиха веднъж да отида с приятели да им отговоря, че си имам друга работа тоя уикенд. Гоооляяяяяма грешка, както се оказа 13 години по-късно.

 

И така, какво прави представлението на пингвините толкова специално? Няколко неща. На първо време, макар и да не говорим за кралските пингвини, озвучавани с дрезгавия глас на Морган Фриймън, а за техни много по-малки и гръчавки роднини (ако не се лъжа най-малките пингвини като порода са това), все пак пингвин си е екзотично животно за живеещите далече от хабитата им европейци. После идва и походката им - има онзи особен тип излъчване, в което ако бяха хора щяха да са някой, който инстинктивно искаш да прегърнеш. И въобще, цялата им аура е на малки, щъкащи, полу-адекватни деца.

 

Също специален, но може би малко противоречив би бил начинът, по който е организирано наблюдението им на Philip Island и тук наблягам на думата "организирано", което може сериозно да опонира на възгледите за наблюдение на животни в естествената им среда дискутирани по-рано в темата. Нещата тук не са черни и не са бели. Това са си диви животни по всички показатели, които не са подпомагани или ограничавани от човешката дейност - пингвините не се хранят от хората, не са заградени да не избягат. Но в същото време на плажа им има изградени амфитеатрални пейки, плажът е осветяван от хич не натурални прожектори, плаща се входен билет, има ВИП и турбо ВИП платформи за наблюдение, сувенирен магазин и т.н. неща характерни за туристическите месомелачки. Но мисля, че е малко излишно да се фокусираме в автентичността на изживяването на Philip Island, ако на някой му изглежда твърде изкуствено, то има възможност да ги види и на некомерсиални места, като кея на St. Kilda в Мелбърн, след като приключи ремонта му. Но е силно вероятно много от любопитните детайли да останат незабелязани. За мен лично, начинът по който е направено на Philip Island е с вкус и стил, и в никакъв случай не бих го оприличил на туристически капан с цел експлоатиране на животни.

 

Условно може да разделим наблюдението на две фази. Първата е излизането на пингвинчетата от водата и пресичането на плажа в посока леговищата им. Пингвините се чувстват доста добре във водата, чувстват се добре и в дупките си. Точно тая ивичка плаж, която трябва да пресекат е и фазата, в която са най-уязвими и съответно най-плашливи. Виждаш как излиза едно пингвинче, чуди се какво да прави ръба на водата, аха да тръгне напред и някой гларус ще кресне отнякъде и моментално се връща обратно. Гларусите  и чайките не мисля, че са в списъка с враговете, просто резкия шум ги плаши. След малко ще излезе пак, ще се ослуша, но сам да тръгне да пресича плажа е почти изключено. Ако има друга групичка на ръба на водата наоколо, лека полека ще се присламчи към тях. Като се съберат по-прилична бройка от поне 5-6 вече придобиват повече смелост, оглеждат се и в даден момент - спринт към дупките (до колкото може да спринтира един пингвин). Втора, трета и повече групички се оформят на плажа, добиват храброст и тупур-тупур пресичат плажа. Кресне ли някоя чайка и правят директно кръгом обратно към водата.

 

Целият процес е забранен за снимане, понеже може да сме върха на еволюционната стълбица, но все още като ти кажат да спреш светкавицата на камерата или телефона е свръх предизвикателство за интелекта ни (пингвините реагират на светкавица, точно както и като на звук от гларус - просто в тая фаза са супер плашливи и несигурни). За това и организаторите вече не се занимават с подобни половинчати забрани на светкавици - забранено е всякакво снимане и толкова. Естествено, самата сценка те подтиква да играеш против правилата и да щракнеш някой мръчкав спомен от цялото изживяване, в случая благодарете на съпругата ми за тази папарашка снимка - тотално против правилата, но с прилежно изключена светкавица, държа да отбележа.

 

 

Втората фаза, която е по-купонджийската е вече когато пингвините са твърдо на сушата. Тук не изглеждат толкова припряни и изплашени, предполагам че дори да не са си стигнали точно техните дупки, това че са в малко по-закрит терен им дава сигурност, че може да се скрият измежду хълмчетата. Казвам, че е по-купонджийската част, защото тук първо сте много близо до тях по дървените пътечки, буквално на сантиметри са от вас, и второ - можеш да изпиташ цялата им комуникация и общуване, което ги прави много близки до хората. Ще видиш две, които аха май се държат за ръка, други които си крещят едни на други, трети дори ще захванат да се бият, четвърти които не им пука цялата шумотевица и просто си вървят кротичко...абе мини картинка на типично човешко общество.

 

 

 

В заключение малко практични детайли:

 

- Philip Island си е валиден еднодневен трип от Мелбърн. Освен пингвините, може да се поразходите и из други места - да спрете на St. Kilda, може да си направите и пикник някъде, да спрете да поснимате уолабита, ако сте фенове на Moto GP да се снимате на пистата и така. Мисълта ми е - не планирайте други сериозни активности в Мелбърн през деня, макар и пингвините да са чак след залез. Според мен си отделете един цял ден на острова.

- Не мисля, че ВИП платформата и подземната платформа си заслужават допълнителните, доста високи цени на билетите. Мисля, че основното шоу е след като пингвините вече излезнат от водата на пътечките, а там випове и обикновени келеши са смесени.

- Може да отидете до платформите по-рано, да хванете място на първия ред, но не е задължително. Нямате ограничение във времето, а пингвинчетата излизат от водата доста дълго време. На някои хора бързо им писва и си тръгват, така че дори в самото начало да сте назад, може да се преместите напред на по-добри места без проблем. Макар и да има много хора, не е място, на което трябва да си припрян, да се редиш от рано на опашки и т.н. според мен - пингвини ще има по много и за всички.

- Има организирани турове с автобуси, но според мен колата си предлага допълнителна гъвкавост, която е предимство - избирате кога да пристигнете, кога да си тръгнете и т.н. Шофирането не е много кратко, но не е и сложно.

- Официалния сайт за билети: https://www.penguins.org.au/ Ние бяхме в сравнително нисък сезон и купихме директно на касите.

 

Цялото изживяване е като да гледате документален филм на National Geographic Wild на живо и препоръчвам с две крила, плавници, ръце или каквото е там биологичното наименование на крайниците на пингвините.

 

[Георги 39034]

Две кратки пингвински видеоклипчета също:

 

https://drive.google.com/file/d/1qxamp-eGTi9IG71qYBlXXTifyNmGXj4o/view?usp=sharing

 

https://drive.google.com/file/d/1qyAgXLu5PK9tYUfxwOQ69C_rOlPsvsC2/view?usp=sharing

 

 

 

 

[Георги 39034]

Има продължаващ двубой кой от мен и Дж.Р.Р Мартин ще завърши първи епичния си разказ, но да видим...дай да започнем с нещо по-лекичко да поизтупаме малко прахта от темата.

 

Барбекю и тоалетни. Барбекю или барби както му казват австралийците с целият им пословичен навик да съкращават и умалителняват всички думи е австралийска традиция, която ако бяха европейци сигурно щеше да бъде защитен географски символ като Горнооряховския суджук. Това, което отличава австралийското барбекю от барбекюто, където и да било другаде, не е някакъв виртуозен вкус или неземна кулинария - напротив, основно се прави на газови скари, които са далече от еталона на дървените въглища, нито има и някакви чудеса в подготовка и подправки. Това, което е специалното е лекотата - изобилието от барбекюта за печене в почти всички паркове, градинки и въобще всяко зелено парченце по-голямо от носна кърпа.

 

 

Австралийците безспорно са небрежен, не съм сигурен дали това е точната дума, по-скоро непукистки народ. Ден в парка при нас ще изисква специални подготовки, а ако тръгнем да включваме и храна работата става дебела - огън (в повечето случаи нерегламентиран), опушване, скари, печене, мазане на филии и въобще, едно кило хамалогия, което да ти изпари целия мерак от спонтанността ей така да решиш, че днес ще излезеш сред зеленина и ще хапнеш на открито.  В Австралия това е безумно лесно, просто минаваш през първия магазин, пълниш една торба с продукти и отиваш в парка. Там те чака добре поддържано газово барбекю и понеже са наистина навсякъде, да чакаш някъде на опашка е почти изключено.

 

Ако в събота сутрин решиш, че искаш да направиш целодневен роуд трип, не планираш къде да спреш, в коя кръчма, ама дали работи в тоя сезон, ама дали ще има места, ама как се паркира отпред, пак - минаваш през магазина, зареждаш продукти, в момента, в който огладнееш почти сигурно около теб ще има парк или зелена площ с барбекю да си сготвиш и хапнеш.

 

Което ме прехвърля и на другата тема - тоалетните. Това е друго нещо, с което не е нужно да се съобразяваш, да си търсиш закътани кътчета в гората, да консумираш в заведения само за да не те гледат намръщено вътре, че искаш да им ползваш тоалетната на аванта. Мне, същите тези паркове, градинки и зелени носни кърпички почти винаги имат добре поддържана тоалетна с течаща вода, сапун, кърпички и капацитет, спокойно можеш да поеме трафика от полу-сериозен бирфест. Наличността на обществени тоалетни е толкова издигната в култ, че дори има и уебсайт с карта на всички, над 22 000 обществени тоалетни: https://toiletmap.gov.au/

 

Не знам каква е оригин историята на барбекютата и тоалетните в Австралия, защо точно там, има ли някаква философия или традиция тук? Климатът ли го предразполага? Или просто не че те са специални, а останалия свят е крив, че не може да схване че основна характеристика на лежерните излети сред природата е липсата на стрес. Колко логично е излетите да са лесни, приятни и достъпни, а не да е нужно нонстоп да се съобразяваш с навъсени кръчмари и хижари, които или не работят или са претъпкани, липса на инфраструктура и мечта смърдящата кабинка на Ekotoi да е почиствана в последния един месец, ако въобще я има.

 

Барбекютата и тоалетните са едно от нещата, за които най им завиждам на австралийците. И осъзнавам колко нелепо звучи това на фона на всичките неща, за които може да им се завижда.

 

 

[Георги 39034]

Вечният спор Мелбърн с/у Сидни. Виктория с/у Нов Южен Уелс.

И докато местните могат да си го водят този спор по всички възможни линии и параграфи - климат, култура, спорт, доходи и качество на живот, то за пътуващите и то особено за тези с ограничен времеви бюджет ги интересува само едно - ако трябва да избират един от двата града, кой биха избрали? На пръв поглед изборът е очевиден - Сидни притежава неколкократно повече туристически (с кавички и без кавички) забележителности и освен, ако не сте в Австралия поради някое културно и спортно събитие, където Мелбърн е обективно по-силен, то няма въобще база за сравнение.

НО. Има там един дневен (поне) трип около Мелбърн, който на "клеветата строшава зъбът", както е казал поета и това е Great Ocean Road. Построен не знам си кога си, ремонтиран не знам си кога си, посещаван годишно от блабла хора - излишни детайли, нищо от това не е важно тук. Просто се качвате в колата и тръгвате. Има 3-4 места, които си заслужават целенасочената отбивка от основния път, главно ако искате да видите коали и кенгура (да, коалата няма да дойде да ви каже здрасти, докато сте на бензиностанцията например, ако искате да видите нейния мързелив задник, има нужда да изкарате вашия мързелив задник от колата), всичко друго е гледки и онова специфично удоволствие от возенето в кола, което прави роуд триповете един от най-предпочитания тип пътешествия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

GOR е просто мощно концентрирана Австралия, като ония захарни сиропи, които винаги се разреждат с вода. В един, ако нямате повече, безкрайно силен ден получавате почти всичко заради, което си заслужава да се посети Австралия - животни, плажове, сърф култура, барбекю и накрая ако имате късмет, и перфектен залез над 12-те апостола. В цялото ви пътуване няма да има друг ден с толкова висок коефициент качество/време. GOR е поема, симфония, 7 степенно меню в Мишлен ресторант, 10 минутна метъл балада и тричасов филм на Копола в едно.

Сидни смачква Мелбърн, ако ще дефинираме спора в рамките на метрополията. Но Сидни няма в близост нищо подобно на GOR, което обръща мача като Емо Костадинов в 90-тата минута. От фантук фантатък - преценяйте.

[Георги 39034]

Преди да напуснем щата Виктория, специални благодарности за @Тони за цялата гостоприемност, логистична подрекпа, компания и добре прекарано време. Вижте с каква торта бяхме посрещнати при кацането, след като буквално от сватбата скочихме на самолетите:

 

 

Имаше и картичка с поздравление, която ми се щеше да ви снимам, но е потънала някъде в бездънната черна яма, както наричам мястото, в което си събирам сувенирите от пътуванията. В бързината Тони, докато я купувала не забелязала че картичката, в тон с модерните тенденции, е за брак между Mr и Mr. Нищо което едно ръчно изписано s не може да поправи, де, така поне имаме и интересна история за разказване покрай картичката 🙂

 

И така напускаме Мелбърн в посока Сидни, островите, Фиджи, още Сингапур и какво ли не...

[Тони 25532]

Удоволствието беше наше! И заповядайте пак.🙂🙂🙂

[Дани Магелани 20788]

На 13.03.2024 г. в 12:57, Георги каза:

 @Тони

 

И така напускаме Мелбърн в посока Сидни, островите, Фиджи, още Сингапур и какво ли не...

Имам питане:

С Револют мога ли да изтегля пари на летище Нади, Фиджи и има ли такса? 

Препоръчваш ли теглене от Револют или е по-добре да сменя на място долари? Има ли значение и претенции какви копюри сменяш?

Същите въпроси за Френска Полинезия?

@stanislavpp

@Георги Матеев

[stanislavpp 66128]

Можеш , да - виж това мнение 👍
 

“След безмитният магазин има чейнджбюро , курсът е ок , имат малка комисионна (10fjd) , която изненадващо не е обявена никъде . След това всичкият ви багаж  преминава през скенер и чак тогава излизате. АТМ видях един , с Револют, таксата беше много минимална “

[Дани Магелани 20788]

преди 47 минути , stanislavpp каза:

Можеш , да - виж това мнение 👍
 

“След безмитният магазин има чейнджбюро , курсът е ок , имат малка комисионна (10fjd) , която изненадващо не е обявена никъде . След това всичкият ви багаж  преминава през скенер и чак тогава излизате. АТМ видях един , с Револют, таксата беше много минимална “

А за Папеете?

[stanislavpp 66128]

За Папеете нямам спомен да съм ползвал АТМ , явно съм имал останал кеш от Нова Каледония . Картовите разплащания на Таити са много широко застъпени ( подобно на Западна Европа ) , кеш ще трябва само за таксита и улични вендори . При всички случаи на летището в Папеете  има редица АТМ , както и навсякъде другаде в столицата…

 

Предвид , че са част от Франция - за Френска Полинезия ще е по-добре да носиш евро, вместо долари  . Мисля, че цените по туристическите места бяха изписани и в евро .

[Лили Пътува 195]

Почти не съм теглила пари в Папеете. Малкото изтеглени бяха през Револют и Алианц - през първите гледай основно курса на Тихоокеанския франк, таксите са едни и същи. Евро може и да се приема тук-таме, но на повечето места карта или местна валута. (дано не съм закъсняла вече с отговора, че гледам много време е минало)