Панама, Коста Рика, Никарагуа - обща тема за планиране

[Deja Vu 98]

8 hours ago, Lindt said:

Време е да споделиш впечатления от Мануел Антонио 😉 

Такааааа. Беше наистина смайващо как от свежата и чиста зеленина в Ла Фортуна, на път към Мануел Антонио изведнъж всичко стана изгоряло, сухо и голо. С наближаването на парка обаче с облекчение установихме, че природата се раззеленява отново. 

 

Влагата и горещината, която ни блъсна първия ден там не може да се опише с думи. Не знам дали впоследствие свикнахме, но в следващите дни беше поносимо. Дъжд в дните ни извън Ла Фортуна повече не ни валя и дъждобраните бяха заровени някъде в дъното на багажника на колата. 

 

За самия парк един ден е достатъчен, а по обяд там вече беше невъзможно да се стои от горещина. Плажът в парка беше наистина хубав, но пренаселен. Затова се върнахме на другия ден към 7:30 сутринта и общо взето докъм 9 бяхме само ние. Пясъкът е ситен, а водата беше спокойна, чиста, но една идея по-топла, отколкото бих искала, обаче след 9 започна прилив и се размъти и стана бурна. Тогава някъде и започнаха да се изливат групите туристи и ние си тръгнахме. 

 

В самия парк видяхме милиони капуцин маймунки, howler monkeys, агути, тукани, игуани, сърни, ленивци и много видове птици. Имаше страхотни гледки от високо (изкачването си беше екстремно), но ни направи впечатление, че въздухът в тази част на страната винаги беше замъглен от изпарения.

 

Останахме много доволни от избора ни на Airbnb, макар каубойският път, по който се стига дотам да ме стресна в началото. От къщата нататък започваше джунглата, която на картата се оказа, че е част от Мануел Антонио парка. От терасата видяхме повече животни, отколкото в самия парк. Още в пет сутрин howler monkeys ни събуждаха с виковете си, а всеки следобед дърветата отпред се накичваха с капуцин маймунки, които бяха изключително забавни за наблюдаване. Имаше и сърна, всякакъв вид птички, от които scarlet-rumped tanager са много красиви, светулки, пеперуди в искрящи цветове, ръбесто клюнести тукани (rainbow-billed toucans), а най-впечатляващото - няколко двойки Скарлет Макао папагали! Огромни и красиви! Възторгът ни беше неописуем! 

 

Последния ни ден там с доза разочарование си размишлявах как не успяхме да видим ленивец от наистина близко разстояние. Същата вечер след вечеря отидохме да гледаме залеза от брега и на жиците в селото ето този красавец спокойно си правеше дължини напред-назад точно над главите ни. 


 

 

В програмата също включихме Rainmaker, където въжените мостове са…автентични, така да кажа, и определено вдигат адреналина. Под водопадите там има естествени басейни, в които можеш да се къпеш. Водата беше приятно хладна, не ледена както очаквахме. Хубавото на това място е, че няма много туристи - ние отидохме към обяд и имаше само още 3-4 човека. Басейните са много на брой и няма нужда да ги споделяш с други хора. Ние не носихме бански и хавлии и не успяхме да се изкъпем. Самото място не е нещо впечатляващо и освен гущери с много красиви окраски, други животни не видяхме. 

 

Направихме и екскурзия с катамаран, който включваше и шнорхелинг, но водата беше мътна, макар и да изобилстваше от шарени рибки. Минахме между островите, включваше и спускане с пързалка от катамарана или скачане във водата от най-горната му част. Снимки на островите не се получиха - отново заради изпаренията, а планините отзад на фона на океана биха били величествена гледка при чист въздух. Нахраниха ни с шишчета от техния вид риба тон, плодове, а чашите винаги бяха пълни с пина колада и пунш с ром. Били сме и на по-добри екскурзии с катамарани и шнорхелинг, но не се оплакваме. Пристанището има голям и безплатен паркинг. На самото пристанище имаше лъскави магазини и ресторанти, очевидно предназначени за туристите, но с иначе красиви гледки към водата и яхтите. 

 

Смятам, че за района на Мануел Антонио отделихме повече дни, отколкото бяха нужни. Ако сега трябваше да правим програма, вероятно щяхме да разделим времето и да се спуснем към Corcovado National Park. Но пък от друга страна се получи лежерно и спокойно след по-забързаната програма в Ла Фортуна и успяхме да видим безбройните екзотични животни. Мануел Антонио и Кепос бяха много различни от Ла Фортуна, но по свой си начин привлекателни и автентични и създаваха усещане за необикновено място. Дори видях маймунки, които тичаха в селото през улицата и паркинга, истинско удоволствие за окото. Видях и местен на един тротоар, който хранеше с ръка една огромна игуана. 

 

Хранехме се предимно в Сода Санчес и бяхме много доволни, макар че няколко туристи коментираха, че храната им е скъпа.  

 

Паркирането в Кепос се оказа по-лесно, отколкото в началото смятахме - няма правила и колата просто се оставя, където намериш. 🙂 Спирането на червен светофар май също беше само по желание.

 

В Сан Хосе посетихме националния им музей. Отидохме към 12 и малко и на входа охраната каза, че касиерите са на обяд и да влизаме безплатно 🙂 Хапнахме обяд/вечеря в препоръчания тук квартал Ескаланте и с това приключи програмата ни в Сан Хосе. 

 

Не срещнахме недружелюбни хора в Коста Рика, нямахме проблем и с патроните на паркингите в Мануел Антонио. В интерес на истината, хората в тази страна оставиха в нас впечатлението на винаги готови да откликнат и услужат, дори когато можеха спокойно да го избегнат. Не предлагаха и услугите си с досадна настойчивост, каквато сме срещали на други места. Достатъчно е да им кажеш “не, благодаря” и просто те оставят.  

 

Нашата ваканция обаче беше принудително удължена с отмяната на полета ни и с това, че всички други полети бяха вече пълни. Летището в Сан Хосе ни стана нещо като втори дом:)

 

П.П. Забравих да спомена, че на сафарито в Ла Фортуна видяхме и базилиск гущер. Гидът-лодкар ни обясни интересния факт, че местните го наричат Исус Христос, заради това, че може да ходи по вода. 🙂 Снимки от там почти нямаме, защото бяхме едновременно и гребци.

 

П.П.2. Срещи с насекоми не сме имали:)

 

Утре ще кача малко снимки, а като за финал искам на благодаря на всички за съветите и идеите, които получих тук. Сега е време за планиране на следващото ни приключение - нашата първа Африка. 

Редактирано 26 март от Deja Vu

[Lindt 36392]

Благодаря, @Deja Vu, много полезен и интересен разказ издействах 🙂

След някоя година ще повторим Коста Рика, а и си ми е на сърце, така че се вълнувам като чета отзиви. 

 

Каква Африка ще организираш? Кога е, разкажи 🙂

[master_of_germs 53728]

Още един глас за Сода Санчес в Кепос. Да, малко е по-скъпо от типична "сода", то е по-скоро като ресторант към хостел. И обслужваха бавно, заради наистина многото клиенти. Обаче си беше вкусно. 

 

[Deja Vu 98]

@Lindt Планът ни е за юли и август. 4 дни сафари в Танзания - Лейк Маняра, Серенгети два дни, Нгоронгоро. После 9 дни Занзибар - 4 дни в Нунгви, 4 дни Джамбиани и една (последна) нощувка в Стоунтаун с почти два пълни дни там преди полета. Като за първи път не се хвърляме към нещо екстремно, гледаме по най-отъпканите пътеки да минем:)

След това продължаваме с Истанбул, Атина, Санторини и Наксос. 

 

@master_of_germs Имаха happy hour мисля от 3 до 6-7, така че си отпивахме от коктейлите и с любопитство наблюдавахме движението по улицата, докато си чакахме храната. Обикновено ядяхме късно следобед, когато вече бяхме приключили с програмата и лежерно си почивахме в Санчес. Супата им Azteka много ни хареса и си изнамерих рецепта, която непременно ще пробвам.

[Mim 0]

Благодаря много. Определено ще е шатъл, че не ни се ще да губим дни в пътуване 😁

[Deja Vu 98]

Малко снимки.

 

 

[Eva eva 29143]

Иха, къде точно е този плаж?

[Deja Vu 98]

Плажът е вътре в парка Мануел Антонио, но така безлюден е единствено сутрин рано. 

[Alexander 30867]

Между 11:30-12:00 в средата  на август, нарочно оставих да се вижда тази информация