Размисли за транспорта и други впечатления от Япония и Ю.Корея

[DaBo]

Имам разкошна програма за две седмици през далечната 2018 (с огромната помощ на самурайка), ама фирмата на мъжа ми ни натовари (образно казано) на самолета за Украйна и оставихме Япония за по-натам. После пък ковид, след него война... Сега вече нещата се понормализират и пак заглеждам тази програма, че е време да я осъществим. Интересно ми е ако не паса, тогава каква е алтернативата на чужденците да обикалят из Япония за две седмици без това да им струва един бъбрек? 😉 С кола не става, заради книжките ни. Тогава какво? Пасът през 2018 беше към 225 евро, дано не се лъжа и излизаше в пъти по-евтино от нормалната цена. Сега не е ли така? Че е не е лесно с ориентация, не е, ама има ли друга по-лесна възможност?

[neuromancer]

Абе това на гърба на кимоното раница ли е или част от облеклото? Че знам, че някои форумки са обличали кимоно

 

преди 15 минути , chandni каза:

Ако се намеси още някой мъж, ще трябва да отваряме тема за особеностите на японките 😅

Опа, извинявам се 😀

[Роца]

"Моите" японки са съвсем различни от тези на преждеизказалите се мъже (нищо, че и кимона наснимах) 🤣. А  за японците да не отварям думата, там пък какви бонбони видях  😍.

Довечера ще дам моите 2 йени по темата за транспорта (и не само), че сега пиша набързо, докато съм на дълга служебна спявка. 

[Pantelej Putnik]

преди 31 минути , DaBo каза:

Интересно ми е ако не паса, тогава каква е алтернативата на чужденците да обикалят из Япония за две седмици без това да им струва един бъбрек? 😉 С кола не става, заради книжките ни. Тогава какво? Пасът през 2018 беше към 225 евро, дано не се лъжа и излизаше в пъти по-евтино от нормалната цена. Сега не е ли така? Че е не е лесно с ориентация, не е, ама има ли друга по-лесна възможност?

Пасът е ОК в някои случаи, но както посочих, не е генерално решение за траспорта, защото например той не покрива метрото в градовете. Поне за Токио и Осака беше така. Не знам каква ти е програмата и колко ще пътувате и не мога да преценя дали във вашия случай си заслужава. Трябва обаче да имаш предвид, че за 10-15 дни в Япония няма да пътуваш до повече от 4-5 града, като 3 от тях са супер близо един до друг (Киото, Осака, Нара). Всеки си има своите разбирания за посещенията си, но да отидеш за десетина дни в Япония и да разгледаш 10 града не е туризъм, а отрепия. Вярвам, че ти не си такава. Сигурен съм в това. 🙂

И стига сме повтаряли някакви небивалици, че транспорта в Япония е ужасно скъп. Скъп е шинкансена, но този тип транспорт навсякъде е скъп. Иначе си има ред други възможности за по-изгодно пътуване - бързи влакове, автобуси, локални полети и т.н. Ние българите само шинкансен знаем и това си повтаряме. На мен Шинагава-Киото с шинкансен (има 3 вида шинкансени, да не мислиш, че е толкова просто 😄) ми струваше около 100 евро и избрах опцията заради бързото придвижване. Само обаче за няколко часа повече можеше да се придвижа за съвсем различна сума. Цените на билетите за метрото са около 200-220 йени, което са около 1,50 евро, което на фона на 3-4 евро в Германия си е изгодно. По-голямата част от дните си в градовете, където пасът не е необходим. Ти си преценяш. За мен въпросът по-скоро не беше дали ще ми е по-изгодно с пас, а да ми е по-лесно избирането на опции за придвижване, отколкото всичко да се върти около линиите по паса. Не исках да служа и да се подчинявам на нещо, което принципно би следвало да ме улеснява.

[Pantelej Putnik]

Тук пействам и част от поста ми в темата на Иво, защото мисля, че има полезно инфо за чудещите се относно транспорта в Япония

 

По-сложна от японската транспортна система не съм виждал, а и не е никак, ама никак френдли към туристите. Защо не е френдли - гарите са като лабиринти и навигацията в тях е не само трудна, а често неприятна, защото без помощ от японче, няма намиране на мястото, от където тръгва твоето влакче или пък няма ясно означен изхода. Там забравяш за германските гари и ясното означение на големите табла. Няма табла. Влакът си го намираш сам. Ако можеш. Ако не можеш, трябва да питаш, а японците не говорят много английски. За сметка на това обаче са много услужливи, помагат и няма да те оставят, докато не са ти помогнали. Хората са много ОК – спокойни са, отзивчиви, добронамерени. Те са добри хора като цяло.  

Освен това към закупуването на какъвто и да е пас трябва да се подхожда съвсем внимателно. Аз лично се опитах дълго време да разбера нещата и да ги поставя на логична за мен основа, за да преценя как да постъпя. Накрая си казах: "Майната ви на сложната система! Аз страната ли ще ви разглеждам, или ще ви изучавам траспортната система?!“ Тази система включва държавни + няколко различни фирми, които оперират по различни маршрути. Всеки си иска отделен билет. Тоест - ако някой си мисли, че JR пасът е решение на всички проблеми във връзка с транспорта, седи на съвсем погрешна пейка. От друга страна, ако си с JR пас ще трябва да му станеш "роб", защото всичките ти маршрути ще са подчинени на тези линии, а не тези, които са най-удобни за определена дестинация. Получава се така, че не пасът ти служи, а ти му служиш. Аз затова се отказах от пас и добре направих. За 2 седмици не съм изхарчил повече от 150 евро за транспорт, като съм си плащал за всеки влак/, който ми е необходим и най-удобен, за да стигна до моята дестинация. Ако някой смята да обикаля повече градове, то JR пас може да има смисъл, но честно казано, аз не разбирам как за 7 дни ще си избиеш около 230-240 евро, като всъщност не е разумно всеки ден да си в различен град. За Киото си трябват поне 3-4 дни, Осака 1-2 дни, Токио – 2-3 дни, Нара – 1 ден. И общо взето така са отишли едни 10-12 дни. В рамките на 1 седмица колко града ще обикаляш, че да си заслужава пас?! Докато си в градовете, не ти е необходим JR пас, защото например за метрото в Токио ти е необходим друг билет, за монорейла към остров Одайба – друг билет, за разходка по реката – друг билет. Единия ден си купих дневна карта с мисълта за дневния тикет в Германия. Да, но не! Чудех се как да го ползвам, т.к. целите ми се достигаха с различни влакчета, които си искаха отделни билети. От друга страна пък, билетите за метро са по 1 евро, което прави всички други сметки излишни, като се има предвид например, че в Германия единичен билет ти е 3-4 евро. Отделих умишлено повече внимание в този пост на транспорта, защото именно той е различният от познатото ни в Европа. Другите неща са сходни.

[DaBo]

Моята програма беше с кацане в Осака от КЛ и тръгване от Токио за КЛ. И някъде 16-17 дни помежду им. С посещение на алпийския руут и още някакви неща из западна Япония, така че си беше интензивна програма. Това с метрото е точно така, не се включва в паса. Триъгълникът м/у Осака, Нара и Киото също не е в него, а с някакви други железници. Просто ми е интересно към днешна дата как са нещата и затова се включвам в темата. А иначе като сме тръгнали на такова пътуване, някое друго евро отгоре, няма да е проблем, но през 2018 си имаше значителна разлика. И някакси бях успяла да завъртя програмата около паса, но сега явно нещата са по-различни.

[Pantelej Putnik]

Преди 1 час, DaBo каза:

И някакси бях успяла да завъртя програмата около паса, но сега явно нещата са по-различни.

Нещата вероятно не са по-различни. Очевидното обаче, както и ти посочваш в цитираното изречение, е, че твоята програма трябва да се напасне на паса, а не обратното. Пасът трябва да ти служи, а не ти на него. 🙂

[ДиянаВ]

Привет от Токио🙂Вчера късно вечерта тукашно време пристигнах,  и след няма и 5 часа сън в легло все още съм уморена за мнения. Тази вечер се справих лесно с метрото от Ропонги хилс до Гинза /в метро станцията пишеше на английски в коя посока да поемеш към Гинза, Уено и други по-туристически места. С влаковете още не знам как е, аз и свекърва ми сме организирано, но ще ползваме някой друг влак в Киото. Имам нет от Айрало, но навигацията ми често потъва и от Шибуя до Ропонги пеша водих малко по усет🙂, стигнахме де. Според мен @Pantelej Putnik не си е направил домашното за отличен+, не е и длъжен, считал е, че попада в уредена страна. Не искам, а и не съм по-подготвена от него, за да споря по темата междуградски жп транспорт😉. Дотук нито жените, още повече мъжете ми харесват. Тези, облечени в кимоно за фотосесия около Сенсо джи не ги броя за японки. 

 

Много азиатки, искащи да позаприличат на японки в кимоно, ми завидяха за фото компанията на българин - индивидуалист, член /така казва😄/ на седмицата на модата в Милано и Лондон. Обещал ми е всеки ден да се снимаме с тоалет и аксесоари от 20 кг. куфар🤩

Да отбележа, че на един европеец, който каза, че харесва неговия “страйп” отказа снимка😛, но на млада азиатка позволи😆 Така че имам под ръка истинска българска забележителност в Япония😀

Свекърва ми още от първия ден, след разходката до Ропонги хилс, почти се беше отказала да обикаля с мен извън програмата, а аз тъкмо се чудех какво ще я правя утре и по-нататък в Киото, когато стигнахме до една панорамна тераса с гледка към нощен Токио и старата кула🙂. Много й хареса, ентусиазира се и има надежда за разчупване на маршрута😄 На мен също от днешния ден тази гледка на финала най-много ми хареса, въпреки умората🙂

 

И още малко от деня отзад-напред🙂

 

 

 

 

 

Днес прохладно ръмеше отвреме-навреме. Утре се готвим за бански🙊

[Роца]

Айде и аз да споделя своя опит по отношение на транспорта в Япония.

Започвам с уговорката, че това е писано от човек, който преди да вземе влак/метро/автобус, проверява по мобилно приложение състоянието на транспорта, че да не се окаже, че влакът му е закъснял/отменен поради стачка, проблем по линията, неправилна сигнализация, припаднал пътник или забравен багаж... няколко пъти  в седмицата. И когато дори вече е на перона, обявеният за след 3 минути влак е в един паралелен пространствено-времеви континуум, където трите минути са всъщност 6. Затова можете да си представите тихата му радост, когато обявеният за 10:08 влак, пристигне на перона наистина в 10:08.

 

За нас и нашата програма JR пасът се оказа добро решение, понеже ние пътувахме доста, вкл. и с шинкасен. Още преди да го купя, проиграх маршрута ни и се оказа, че избивам цената дори и с триседмичен пас. Пак ще кажа, че аз купих паса директно от сайта на японските железници, без посредник, което ни излезе около 370 евро на човек (около 15% по-скъпо), но пък имах възможността да резервирам места за шинкасените още преди да си получа паса, директно на сайта им. Хубавото при това е, че като напишеш начална и крайна гара, дата и час, системата ти дава два възможни влака, които със сигурност са покрити от паса, от които да си избереш влак, вагон и място.

Взех си паса от гара Уено, след около 45 минутна опашка, но едновременно с това получих и разпечатани всичките запазени места, които бях резервирала предварително. Така не ми се наложи тепърва да резервирам места във влаковете и да губя допълнително време.

 

Какво ползвахме като средства за "плащане" на транспорт:

- JR Pass - покри ни следните маршрути: 

от шинкасените - Токио-Утсономия-Токио, Токио - Киото, Киото - Хирошима, Хирошима - Осака, Осака - Йокохама;

от локалните влакове - Утсономия - Никко- Утсономия, Токио - Накано - Токио, отиване и връщане до Арашияма (Киото), отиване и връщане до Фушими Инари (Киото), отиване и връщане до Мияджима (вкл. и ферибота) в Хирошима, отиване и връщане до Нара от Осака, Йокохама - от гарата до хотела до гарата, откъдето си взехме влака до летището в Ханеда.

- Passmo - купихме го още на летището и зареждахме по 1000 или 2000 йени, в зависимост от наличността. Ползвахме го за придвижването с влака от летището Ханеда до хотела ни в Токио (Асакуса), надземната линия до Одайба, автобусите в Киото, трамвая в Хирошима, метрото в Осака и влак от Йокохама до Ханеда.

- Tokyo Metro Pass - 2 пъти за по 72 часа - пак предварително проиграх маршрутите ни и видях, че цената му се избива за нашите разходки в сравнение с индивидуални билети или Пасмо. Освен това, в мобилното приложение на токийското метро, можеш да зададеш опция за маршрут, който да привилигирова линиите на метрото. Така си сигурен, че всичко е покрито от метро-паса и не се налага да плащаш допълнително. 

 

За ориентирането на гарите - наистина в самото начало се шашардисах(ме), понеже дори гарите на метрото са с размерите на средноголяма гара на парижката електричка, много изходи, нива и т.н. Също така, не се бях научила да "чета" табелите и таблата в гарата и пероните. Добавете и непрестанния поток от хора около нас и паниката беше много наблизо. А, и не на последно място, аз съм човек, непрекъснато бъркащ ляво и дясно, до степен на патология. Та имахме няколко инфарктни момента на гарата в Токио и в Киото. После се оправяхме почти безпроблемно... дори и аз.

 

Какво ми помогна да се ориентирам по-лесно:

- онлайн - Гугъл мапс - като зуумнеш достатъчно на гарата, виждаш и номера на изхода, който е най-близо до мястото, накъдето искаш да тръгнеш. В Токио, приложението на метрото също беше полезно в това отношение. 

Гугъл мапс беше полезен и с това, че като зададеш маршрут, дори и на влак, ти дава на коя гара на кой перон ти е влака. Можеш да си направиш скрийншот на маршрута и така нямаш нужда от непрестанен нет (нищо, че ние имахме).

- офлайн - на спирките на метрото в големите градове (Токио, Осака), като слезеш от влака има табло със схема на гарата (и червената точка You Are Here), квартала и изходите, както и списък (вкл. и на английски с дребни букви) с основните лендмаркс в района и кой изход е най-близо. Това го ползвахме доста често (но ние и в Париж и района си го ползваме, де). 

За ориентирането за спирките, много полезна ми се видя и номерацията на гарите по линиите на метрото или железниците - така имаш ориентир колко спирки ти остават до слизането. Светлинните табла във вагоните също.

 

Затова за мен, след първоначалния културен шок, транспортът ми се видя много добре уреден (в сравнение с парижкия) и даже почти не успяхме да се загубим. Но аз и доста бях чела предварително, та имах горе-долу представа какво ни очаква. 

 

преди 6 часа, Pantelej Putnik каза:

Отделно от това са игралните зали, които се пръскаха по шевовете. Доста си мислех в тази връзка и стигнах до извода, че има нещо извратено в японците. 😆 Големи мъже да си купуват играчки на аниме герои, да си ги колекционират, да си играят с тях, ми е просто ту мач. И явно този бизнес е супер актуален след като има толкова много, много магазини. Луда работа. 

Това ще се направя че не съм го прочела 😉 . Все се лаская, че все пак сме успяли да запазим някакъв здрав разум и остатъци от нормалност (понеже се разпознах направо семейно в описанието 😉 )... дори и да не сме японци 😂.

[Pantelej Putnik]

преди 25 минути , Роца каза:

Айде и аз да споделя своя опит по отношение на транспорта в Япония.

Започвам с уговорката, че това е писано от човек, който преди да вземе влак/метро/автобус, проверява по мобилно приложение състоянието на транспорта, че да не се окаже, че влакът му е закъснял/отменен поради стачка, проблем по линията, неправилна сигнализация, припаднал пътник или забравен багаж... няколко пъти  в седмицата. И когато дори вече е на перона, обявеният за след 3 минути влак е в един паралелен пространствено-времеви континуум, където трите минути са всъщност 6. Затова можете да си представите тихата му радост, когато обявеният за 10:08 влак, пристигне на перона наистина в 10:08.

 

За нас и нашата програма JR пасът се оказа добро решение, понеже ние пътувахме доста, вкл. и с шинкасен. Още преди да го купя, проиграх маршрута ни и се оказа, че избивам цената дори и с триседмичен пас. Пак ще кажа, че аз купих паса директно от сайта на японските железници, без посредник, което ни излезе около 370 евро на човек (около 15% по-скъпо), но пък имах възможността да резервирам места за шинкасените още преди да си получа паса, директно на сайта им. Хубавото при това е, че като напишеш начална и крайна гара, дата и час, системата ти дава два възможни влака, които със сигурност са покрити от паса, от които да си избереш влак, вагон и място.

Взех си паса от гара Уено, след около 45 минутна опашка, но едновременно с това получих и разпечатани всичките запазени места, които бях резервирала предварително. Така не ми се наложи тепърва да резервирам места във влаковете и да губя допълнително време.

 

Какво ползвахме като средства за "плащане" на транспорт:

- JR Pass - покри ни следните маршрути: 

от шинкасените - Токио-Утсономия-Токио, Токио - Киото, Киото - Хирошима, Хирошима - Осака, Осака - Йокохама;

от локалните влакове - Утсономия - Никко- Утсономия, Токио - Накано - Токио, отиване и връщане до Арашияма (Киото), отиване и връщане до Фушими Инари (Киото), отиване и връщане до Мияджима (вкл. и ферибота) в Хирошима, отиване и връщане до Нара от Осака, Йокохама - от гарата до хотела до гарата, откъдето си взехме влака до летището в Ханеда.

- Passmo - купихме го още на летището и зареждахме по 1000 или 2000 йени, в зависимост от наличността. Ползвахме го за придвижването с влака от летището Ханеда до хотела ни в Токио (Асакуса), надземната линия до Одайба, автобусите в Киото, трамвая в Хирошима, метрото в Осака и влак от Йокохама до Ханеда.

- Tokyo Metro Pass - 2 пъти за по 72 часа - пак предварително проиграх маршрутите ни и видях, че цената му се избива за нашите разходки в сравнение с индивидуални билети или Пасмо. Освен това, в мобилното приложение на токийското метро, можеш да зададеш опция за маршрут, който да привилигирова линиите на метрото. Така си сигурен, че всичко е покрито от метро-паса и не се налага да плащаш допълнително. 

 

За ориентирането на гарите - наистина в самото начало се шашардисах(ме), понеже дори гарите на метрото са с размерите на средноголяма гара на парижката електричка, много изходи, нива и т.н. Също така, не се бях научила да "чета" табелите и таблата в гарата и пероните. Добавете и непрестанния поток от хора около нас и паниката беше много наблизо. А, и не на последно място, аз съм човек, непрекъснато бъркащ ляво и дясно, до степен на патология. Та имахме няколко инфарктни момента на гарата в Токио и в Киото. После се оправяхме почти безпроблемно... дори и аз.

 

Какво ми помогна да се ориентирам по-лесно:

- онлайн - Гугъл мапс - като зуумнеш достатъчно на гарата, виждаш и номера на изхода, който е най-близо до мястото, накъдето искаш да тръгнеш. В Токио, приложението на метрото също беше полезно в това отношение. 

Гугъл мапс беше полезен и с това, че като зададеш маршрут, дори и на влак, ти дава на коя гара на кой перон ти е влака. Можеш да си направиш скрийншот на маршрута и така нямаш нужда от непрестанен нет (нищо, че ние имахме).

- офлайн - на спирките на метрото в големите градове (Токио, Осака), като слезеш от влака има табло със схема на гарата (и червената точка You Are Here), квартала и изходите, както и списък (вкл. и на английски с дребни букви) с основните лендмаркс в района и кой изход е най-близо. Това го ползвахме доста често (но ние и в Париж и района си го ползваме, де). 

За ориентирането за спирките, много полезна ми се видя и номерацията на гарите по линиите на метрото или железниците - така имаш ориентир колко спирки ти остават до слизането. Светлинните табла във вагоните също.

 

Затова за мен, след първоначалния културен шок, транспортът ми се видя много добре уреден (в сравнение с парижкия) и даже почти не успяхме да се загубим. Но аз и доста бях чела предварително, та имах горе-долу представа какво ни очаква. 

 

Това ще се направя че не съм го прочела 😉 . Все се лаская, че все пак сме успяли да запазим някакъв здрав разум и остатъци от нормалност (понеже се разпознах направо семейно в описанието 😉 )... дори и да не сме японци 😂.

@Роца, виж колко реда ти е отнело, за да направиш едно много кратко описание на системата им. Това говори много за тяхната система. Сама посочи, че си изчела много преди това. И аз бях започнал да правя това. Четох и аз доста, което все повече въпроси ми докара. И това не само за транспорта, а и за много други неща. В един момент се запитах: "Чакай бе човек, ти смяташ да изучаваш японската транспортна система или да отидеш и да разглеждаш една красива страна?!" И така зарязах всички пасове и сие и нямах грижи при избор на маршрут.

Всички, които им се е видяло фасулска работа намирането на изходите, платформите и сие, ми прави впечатлението, че ползвате онлайн навигация. Ако ползването на онлайн навигация е условието да се оправяш по японските гари, то аз още веднъж им тегля една на системата. 

[chandni]

Истината е, че за да се почувстваш комфортно в Япония, в частност и в тяхната транспортна система, трябва да си се поровил доста. Аз месеци наред изучавах как може да се придвижваме, JR пасове, JR, не JR влакове, Suica, Pasmo предплатени карти, линии на метро, автобуси. В програмата си имах име на начална спирка, междинни спирки и име на спирката, на която трябва да слезем. Ако някой разчита на място тепърва да се ориентира, да се подготви за мотаене и изнервяне. Първата вечер и ние се лутахме докато открием хотела в Осака. После запомнихме, че изход Sakurabashi ни изкарва от подлеза на гарата и ни води към улицата на хотела. Първият сблъсък с големите гари и за нас беше шокиращ, но на втория ден се чувствахме толкова ориентирани, че можехме да насочваме други, които се лутат. Но имахме интернет. Това е задължително условие, когато пътуваме. Много рядко се е налагало да питаме някого и то все нацелвахме неговорещи английски, Но има и един друг важен момент - аз пътувам със съпруга ми, който се отличава с безупречна ориентация в пространството. Стига му веднъж да мине по някой маршрут и веднага запомня сгради, посоки, табели. Това ни е от изключителна полза, когато сме на непознато място. Никога ориентацията му не ни е подвеждала. 

Аз съм си доста пристрастна, но цялото това ровене, за да съм относително подготвена на място, не ме е отегчило, това планиране за мен беше част от цялото удоволствие около сбъдването на едно пътуване, което чаках да се случи 20-на години (да видя Япония беше моя мечта от детството). 

[Pantelej Putnik]

преди 17 минути , chandni каза:

Истината е, че за да се почувстваш комфортно в Япония, в частност и в тяхната транспортна система, трябва да си се поровил доста.

Именно точно това се опитвам да кажа от одеве. Само, че мен ме дразни именно този факт - че да ползваш едно тъпо метро и влак, трябва да изчетеш толкова инфо, като че ли ще завършваш висше образование. Хайде няма нужда да правим нещата сложни, като хората са го измислили по-просто. В Сеул например всичко беше далеч по-иииизи и не беше нужно да чета дори и 2 реда предварително. Простите неща в живота нямат нужда от усложняване. Иначе ще полудеем от толкова много инфо. 

Дори веднъж, докато ядях лепкавия им ориз си помислих, че те са го измислили, за да могат да го ядат в клечките им. Абе, хора, я се осъзнайте малко - има измислени вилици и хората в останалия свят ги ползват, за да се хранят, а не да секат милиони дървета годишно (в Азия милиарди хора се хранят с клечки всеки ден). Уж си е тяхна работа, но споделяме все пак един дом - Земята. 

 

П.П. Ще си призная - малко съм им набрал на японците, защото имах големи очаквания за тях. Е, оказаха се нормални хора, а не онези, за които почти цял свят ги мисли. Разбира се, японците обаче нямат никаква вина за това какви ги мисли света или аз. Те са едни нормални хора, не са невероятни. Вероятни са. Също така са много внимателни към хората, добронамерени са, отзивчиви са и няма да те остават без да помогнат. Това обаче не ги прави невероятни, а просто показва, че те са стигнали твърде напред в развитието си като личности и общество. Не са свръхчовеци и не бива да си създаваме за тях погрешни или идеалистични представи, както аз неволно си бях създал. 

[chandni]

преди 2 минути , Pantelej Putnik каза:

Отделно от това са игралните зали, които се пръскаха по шевовете. Доста си мислех в тази връзка и стигнах до извода, че има нещо извратено в японците. 😆 Големи мъже да си купуват играчки на аниме герои, да си ги колекционират, да си играят с тях, ми е просто ту мач. И явно този бизнес е супер актуален след като има толкова много, много магазини.

...............

Дори веднъж, докато ядях лепкавия им ориз си помислих, че те са го измислили, за да могат да го ядат в клечките им. Абе, хора, я се осъзнайте малко - има измислени вилици и хората в останалия свят ги ползват, за да се хранят, а не да секат милиони дървета годишно (в Азия милиарди хора се хранят с клечки всеки ден). Уж си е тяхна работа, но споделяме все пак един дом - Земята. 

Всяка нация има своята психология, традиции, чудатости, та чак лудости. Сигурно и ние, като балкански субекти, сме странни на много чужденци с манталитета си.  

[Pantelej Putnik]

преди 8 минути , chandni каза:

Всяка нация има своята психология, традиции, чудатости, та чак лудости. Сигурно и ние, като балкански субекти, сме странни на много чужденци с манталитета си.  

Това не го отричам. Просто посочих това, което за мен беше странно. Когато дойдат в България и те ще се върнат с техните впеатления в Япония и ще разказват как българите правят това и онова, което на тях им е странно. 

Нали сега няма да изпаднем в крайността да браним японците от каквато и да е критика, защото сме им харесали страната?! Или пък всички трябва да имаме канализирано едни и същи впечатления от една страна. Който не споделя мнението на другите, ще бъде отритнат и заплют. Хайде да се радваме на различните си впечатления, защото всеки опознава света по свой начин, а запознаването ни с чуждото мнение може само да обогати нашето виждане за нещата, като ни открехне и друга гледна точка. 

[chandni]

преди 5 часа, DaBo каза:

Триъгълникът м/у Осака, Нара и Киото също не е в него, а с някакви други железници.

Ние от Osaka Station използвахме JR Osaka Loop Line, за да стигнем до Nara. А от гарата в Nara хванахме JR влак от линията Nara Line към Kyoto. До Nikko също ходят двете линии – държавната – JR и частната – Tobu line.

 

[DaBo]

Когато се подготвях за неосъщественото ни пътуване, бях направила принтскрийнове на изходите, от където трябваше да влизаме или излизаме. Дори съм минавала с гугъл мапс по маршрутите от гарата до хотела. Аз съм като мъжа на chandni - не се губя и съм с много добро чувство за ориентация и посоки. Трябва само веднъж да мина отнякъде и всичко се записва на хардуера. 😉

[chandni]

преди 3 минути , Pantelej Putnik каза:

Нали сега няма да изпаднем в крайността да браним японците от каквато и да е критика, защото сме им харесали страната?! Или пък всички трябва да имаме канализирано едни и същи впечатления от една страна. Който не споделя мнението на другите, ще бъде отритнат и заплют. Хайде да се радваме на различните си впечатления, защото всеки опознава света по свой начин, а запознаването ни с чуждото мнение може само да обогати нашето виждане за нещата, като ни открехне и друга гледна точка. 

Интересни анализи направи, четейки между моите редове. Темата излиза извън транспорта обаче. Да навлизаме в народопсихологията е дълга тема и изисква по-задълбочен поглед от съжденията, хрумнали ти докато ядеш лепкав ориз с дървени клечки. Интересно е да чета как се чупят лъчите през чужда призма, не знам къде видя отритване, че чак плюене всъщност. 

[Pantelej Putnik]

преди 2 минути , DaBo каза:

Когато се подготвях за неосъщественото ни пътуване, бях направила принтскрийнове на изходите, от където трябваше да влизаме или излизаме. Дори съм минавала с гугъл мапс по маршрутите от гарата до хотела. Аз съм като мъжа на chandni - не се губя и съм с много добро чувство за ориентация и посоки. Трябва само веднъж да мина отнякъде и всичко се записва на хардуера. 😉

Да не ти показвам сега как изглежда програмата, която си правя за пътуването, на която има схеми на гарите, които уж показват къде е влака, къде се купуват билети и т.н. На практика обаче се оказа, че гарите им са като лабиринти от магазини и всичко друго, което трябва да се преодолява, за да намериш табелата, която да ти посочва твоята линия. В един момент наистина става по-лесно, но защо трябва изобщо да е сложно. Това е моят въпрос към тази система. 

[DaBo]

Едва ли ще намериш отговор на въпроса ти, но приемаш нещата, такива каквито са и гледаш да се наслаждаваш. То засечки има и в добрата, стара Европа, какво остава за такава екзотика, като Япония. Но ти си дай програмата, ще помогнеш много. 😉

[Pantelej Putnik]

преди 5 минути , chandni каза:

Темата излиза извън транспорта обаче. Да навлизаме в народопсихологията е дълга тема и изисква по-задълбочен поглед от съжденията, хрумнали ти докато ядеш лепкав ориз с дървени клечки. Интересно е да чета как се чупят лъчите през чужда призма, не знам къде видя отритване, че чак плюене всъщност. 

ОК, нека завършим така - японската транспортна система и инфраструктура е супер лесна за разгадаване, когато си чел за нея няколко месеца и ползваш на всяка цена онлайн навигация, която да ти "разчекне" нивата на гарата и да ти покаже къде в целия лабиринт е твоят влак. Аз съм повреден явно, след като всички вие нямате никакви затруднения, а ви е било супер лесно и ясно. Интересно само как и доста японци ми потвърдиха, че и за тях понякога е сложно да се ориентират. 

Всъщност тази тема като модератор може да я изтриеш, защото всъщност тя не съществува явно като въпрос за обсъждане, след като на всички име супер ясно, а само на мен не ми е ясно (а, и на @jorocontrola 🙂). 

[DaBo]

А, не! Никакво триене! Има интересна дискусия, а в спора се ражда истината. 😉

Прав си, че си трябва много време, за да се ориентираш из Япония. Но това си е тяхната страна, ние само отиваме на гости и се съобразяваме с това.

Само не разбрах как така не ви харесаха японките? Те че са шашаво облечени, така е, ама са много нежни и деликатни.

[Pantelej Putnik]

преди 11 минути , DaBo каза:

Едва ли ще намериш отговор на въпроса ти, но приемаш нещата, такива каквито са и гледаш да се наслаждаваш

Всъщност аз нямам въпрос. Посочих мои впечатления от нещо, което не само ме затрудни доста, а направо на моменти ме изнерви супер много, т.к. ми губеше излишно времето. Иначе аз се наслаждавам на пътуванията. Е, някои неща не е нужно да ги приемаме, а може и да си помрънкаме за тях, нали така. 🙂 

[jorocontrola]

преди 1 минута , DaBo каза:

. 😉амо не разбрах как така не ви харесаха японките? Те че са шашаво облечени, така е, ама са много нежни и деликатни.

Видя ли ги в лице на снимката дето пуснах. Повечето са така. Като ритнати фронтално са. Както написах имаше и хубави. Но разхождаха дядовци в хотелите - особености на народопсихологията ...

[DaBo]

А, няма проблем да си помрънкаме. То при всяко пътуване, колкото да го мислиш и премисляш, все има нещо за мрънкане. 😉

А как са корейките? 😉

[chandni]

преди 3 минути , jorocontrola каза:

Но разхождаха дядовци в хотелите - особености на народопсихологията ...

То пък къде ли не разхождат дядовци Когато портфейлът на дядото е дебел, навсякъде ще се намери някоя лолитка да го разходи. Пък и те душа носят, и те имат нужда от разходка. 

преди 6 минути , DaBo каза:

А как са корейките?

Корейците били пристрастени към ринопластиките. Сигурно на всички са им изваяни и перфектни носовете.