дневник Niagara Falls, Miami & New York - класика и приключение в едно

[Яничка]

Планирахме това пътуване с мисълта, че ще видим класически места като Ниагарският водопад и Ню Йорк, а се изненадах приятно колко вълнуващо и интересно приключение се получи. Обичам пътуванията до Америка, защото там винаги е по-различно, не се излъгах и този път. Искахме да е през май месец, за да ползваме почивните дни покрай Гергьовден с максимално малко отпуск. До/от Newark летяхме с LOT, а вътрешният полет до Маями (двупосочен) беше със Spirit Airlines - обща цена на всички билети: 539€. Единственият недостатък на вътрешния полет беше, че е само с ръчен багаж тип раничка. Но за това - по-нататък.  Като купувах билетите до Маями, се оказа, че съм сбъркала датата с една седмица по-късно. За първи път ми се случва да бъркам дата на билет, защото винаги много внимавам, просто с мъжа ми си разменяхме скриншоти с дати, а датата на скриншота била грешна... Денят беше неделя, а Spirit Airlines ме изненадаха много приятно - предвид, че билетите бяха купени през посредник. Не очаквах кой знае какво съдействие от тях, особено в почивен ден, но се оказа, че на сайта им има чат, през който оправих билетите безплатно и то само за няколко минути! Просто въведох PNR и нашите имена и системата ми предложи варианти на полети, с които мога да сменя настоящите. Аз исках същите часове, но други дати.

 

Влизане в САЩ

 

Да си призная не положих особени усилия да принтирам резервациите с нощувките. Бях направила само 2 скриншота на телефона с първите 2 нощувки. Оказа се, че повече не ни трябва - служителят на летището поиска да види само първия хотел и ни пожела приятно изкарване.

 

Кацнахме на Newark в много неудобен час - 0:30 ч. Първоначално мислехме да нощуваме някъде близо до летището, а на другия ден трябваше да ставаме рано, за да тръгваме за Ниагарския водопад. За 4-5 часа спане трябваше да платим стая за 150 USD. Вместо това избрахме от летището да вземем кола и директно да тръгваме за водопадите още през нощта. Ударно начало на пътуването! На мъжа ми му се насъбраха над 6 часа шофиране, но аз доста подремнах в колата.

 

Rent-a-car

 

Тук дойде неприятната изненада. Преди пътуването мъжът ми беше прекарал часове да проучва тол таксите в САЩ (помогна му много сайта https://calculator.tollsmart.com/) и беше подготвен от къде да мине, за да избегне излишни плащания на такси. От Newark до Niagara Falls ни очакваха само 2-3 места с тол такси и той искаше да ги плати кеш, като минава през будките. Служителят на Avis му предложи веднага опцията да плаща към 30 USD на ден, в които са включени всички такси. Другият вариант беше да плаща 7 USD на ден плюс отделно таксите - вариантът, който мъжът ми искаше да избере. Обаче служителят силно настояваше, че ако избере втората опция, няма как да плаща кеш на будките и ще го таксуват като камион. Видя ни се супер странно и доста време настоявахме на нашето, но в крайна сметка човекът беше местен, а не ние, и все пак от Avis, а не от някоя безизвестна рентал фирма и кандисахме на неговото - платихме за първата опция. Съвсем скоро разбрахме, че ни е излъгал - като минахме през будките, видяхме че може да се плаща кеш. Да те излъжат след толкова ровене предварително за информация - еми, чувството е доста неприятно. Поне ни ъпгрейднаха, както при предни пътувания - бяхме платили за малолитражка (съмнявам се въобще рентал фирмите да имат такива в автопарка си или ако има, да са само няколко), а ни дадоха тази красавица, която за дългите разстояния там беше много удобна:

 

Гориво

 

Като стана дума за разстояния да напомня, че едно от малкото евтини неща в САЩ, е горивото. Най-ниско го намирахме на $3.50 за галон, тоест под $1 за литър. Можеше да си джиткаме, колкото си искаме 🙂 На някои бензиностанции имаше 2 цени, като по-ниската е, ако платиш кеш вместо с карта.

Паркингите също са си разход в Щатите, но мъжът ми беше намерил този безплатен на пешеходно разстояние от Ниагарския водопад, от американската страна.

 

Niagara Falls

 

След този летящ старт вече бяхме на водопадите рано-рано. Тук няма входна такса, заплаща се за различните атракции. Времето беше мръчкаво и леко ръмеше, но това не можеше да ни попречи на настроението, а и бяхме подготвени с дъждобрани. Още преди входа се заиграх с една много социална катерица, след което почнаха гледките. Истина е, че водопадите никак не са впечатляващи от американската страна, но ние им отделихме време и не останахме разочаровани:

И двамата сме виждали Игуасу и мислехче, че тук доста ще ни бледнее, но срещата с тази мощ се оказа доста вълнуваща. Прекарахме един незабравим ден на Ниагарския водопад!

Платформата на долната снимка е от американска страна - погледнахме и от там. Ако си вземете корабче, което води туристите до близка среща с водопадите, платформата е безплатна. Иначе е $1,25. Корабчето го оставихме за края на деня, за да се измокрим и после да изсъхнем в колата. Беше добро решение, а и колата ни имаше подгряване на седалките.

 

Водопадите от канадската страна

 

Ето тук вече е голямата красота! И тук прекарахме часове в съзерцаване от различни места.

За притежатели на американска виза преминаването към канадската страна е много лесно - може да се мине пешеходно по този мост. Необходим е само паспорт, нищо друго.

 

При влизане в Канада не се плаща нищо, а на връщане в САЩ - $1 на монети. Ако нямате такива, на място има машинки, които развалят.

Ето го водопадът от канадската страна:

 

Ето ме и мен, прилично подгизнала 🙂

 

Подковата:

 

 

За още по-ефектна гледка и за да ги видим от двете страни - САЩ и Канада - се качихме на кулата Skylon. Билети взехме на място - 22 CAD.

На кулата има ресторант, той обаче не може да се разгледа без резервация.

Дойде време за най-хубавата и най-мократа част - корабчето Maid of the mist. Защо се нарича така? Предполагам защото, като гледаш отгоре корабчето, то е цялото в мъгла 🙂

За по-запомнящо се преживяване се качихме на горния етаж и наистина си струваше! На място ни оборудваха с еднакви дъждобрани, аз нахлузих този върху моя, но пак не останах суха 🙂

За мен тази близка среща с водопадите беше черешката на тортата - човек се чувства толкова малък на фона на този огромен дебит! При толкова вода нямах желание да вадя телефона за снимки, направих само тази, когато минахме на метри от водопадите:

 

На останалите красоти само се радвах с широко отворени очи. По някога, за да усетиш нещо, трябва да забравиш за снимките и просто да се оставиш на всичко около теб да те погълне...

С усмивка слязохме от корабчето и се запътихме към платформата, за която споменах по-горе.

Избрахме да вземем корабче от американската страна, защото цената беше по-ниска от Канада - платихме $28. Водният транспорт е на всеки 30 минути.

Друга интересна активност ни се видя zip линията, която обаче ни отказа поради цената си - $84/човек.

При толкова вълнения имахме нужда да утолим глада. За нещастие на място няма почти никаква храна - само сладолед и overpriced пуканки. Тъй като установихме това още сутринта, когато оставихме колата на паркинга от американската страна, преди да влезем в Niagara Falls State Park закусихме в Макдоналдс.

След толкова емоции не усетихме кога измина този ден. Поразходихме се още малко наоколо:

 

 

и се отправихме към хотела.

 

Следва...

[Mary]

На 28.05.2023 г. в 15:18, Яничка каза:

На кулата има ресторант, той обаче не може да се разгледа без резервация.

Ние вечеряхме в него. Върти се бавно платформата и можеш да огледаш цялата околия докато ядеш.

Яденето не ме впечатли, обстановката е твърде турустическа, но за един път става.

За съжаление нямам снимки от залата на ресторанта, които да я показват какво представлява - кръг и още един кръг. Масите до прозорците са разположени перпендикулярно на стъклото, а вътрешния ред маси са успоредни - поставени така, че всеки да има погед навън. Беше препълнено с хора - чакаш на опашка да се освободи маса, въпреки че имаш запазен час.

232 канадски долара ни е струвала скромна вечеря с бутилка вино.

[Яничка]

Спахме в La Quinta Inn & Suites by Wyndham Batavia. Резервирахме го през Hotels.com, тъй като ни оставаше да съберем само още един stamp за безплатна нощувка, а знаех, че Loyalty програмата им приключва някъде през май и хващаме последния влак. Макар в резервацията да не се споменаваше нищо за закуска, ни изненадаха с такава.  Не че гофрета с кленов сироп е кой знае каква закуска, но в Америка е така 🙂

 

Днес беше ден за водопади, не по-малко впечатляващи! Дори не знаех колко ще ми харесат днешните гледки!

В Letchworth State Park има 2 водопада - Upper и Middle Falls. И двата са прекрасни.

По принцип входът за парка е $10, но се оказа, че достъпът е свободен до края на май.

Оставихме колата на паркинга и се разходихме до първия - Upper Falls. Този парк не е толкова популярен, срещнахме само още две двойки, а е истинско бижу!

В началото времето не беше в наша полза, но скоро малко слънце се показа и ни осигури синьо небе:

 

Първо ни беше едно такова....романтично...

 

А после ми дойде желанието за каскади, макар и да ме стягаше кръстът 🙂

 

След кратка разходка и още малко дъжд, който се изсипа над нас, стигнахме до Middle Falls. Каква красота само! В наша чест се появи дъга 🙂

 

 

В парка може неусетно да изкарате няколко часа и хич няма да ви тежат. Още повече, че няма много посетители и сте сами с гледките:

 

Запалихме колата и отпрашихме към Watkins Glen State park, за да се порадваме на каньона:

 

 

Гледката е от моста над него, а той може да се разгледа от още по-близо, долу има пътечка. За съжаление сега беше затворена.

Бяхме оставили колата на големия паркинг към парка и на връщане, когато очите бяха пълни с гледки, а стомахът празен, се възползвахме от дървените маси на полянката и отделихме специално внимание на салатите, които си бяхме взели. Тези обяди сред природата са ми любими и несравними със скъпа вечеря в ресторант. Наоколо е зелено, птички чуруликат, хора почти няма...

На път за следващия водопад отново заваля. Когато стигнахме до Taughannock Falls дори заби градушка! Малко преди това бяхме излезли от колата, мъжът ми ми закри очите и стигнах до водопада със затворени очи, придържайки се за него. Когато той си махна ръцете, пред мен се откри един съвършен водопад:

 

 

 

 

Времето не беше с нас, но ние искахме по-дълго да се порадваме на красотата. Три пъте се връщахме на сухо в колата, докато най-накрая не изгря слънце и не го видяхме в цялата му прелест. Заслужаваше си!

Впрочем долу има пътечка и може да се слиза за още по-близък поглед, но беше твърде мокро да го правим. Видяхме обаче хора на мостчето там.

 

Следва...

[Яничка]

На следващия ден имахме вътрешен полет до Маями, а изборът ни на хотел беше хем чудесен, хем много практичен - Best Western Plus Newark Airport West има две големи преимущества - безплатен шатъл до летището и също така беше единственият хотел, който се съгласи да си оставим багажа там, докато сме в Маями. Безплатно при това. Другата ни опция беше да търсим Locker-и из града, но този хотел ни спести много усилия. Освен това имаше сравнително добра за американските стандарти закуска.

Шатълът им от летището не беше от най-надеждните, но успяхме да го ползваме. По принцип на терминала имаше телефони, от които можехме да се обадим на хотела:

За наше нещастие рецепционистът ни съобщи, че микробусът им се е счупил и ни каза да си викнем такси за тяхна сметка. Ние обаче нямахме интернет. Огледах се наоколо и на пейката зад телефоните видях две жени, едната от които усилено цъкаше в телефона. Помолих я да ми пусне интернет, колкото да си викнем Uber или Lyft - по-евтиният начин за придвижване в Щатите. Оказа се, че двете жени са за нашия хотел и тъй като рецепционистът и на тях е отказал трансфер, се бореха с Uber. На телефона на момичето приложението след инсталация не тръгваше по някаква причина. Но пък направихме добър бартер - тя ми пусна интернет, а аз имах Uber и съсвем скоро вече към нас идваше кола да ни вземе 🙂

Вече в хотела преорганизирахме багажа, за да вземем с нас в Маями само по една раничка, а големите куфари оставихме на отговорно пазене в хотела.

Както разбрахме още днес, шатълът на хотела не беше от най-сигурните - при повторния ни престой след няколко дни в същия хотел, микробусчето дойде да ни вземе, но по пътя почнаха да му светят всички аварийни лампички и на другия ден ни откараха с друга кола 🙂

 

Полетът до Маями със Spirit Airlines мина неусетно. Преди излитане стюардът проявяваше чувство за хумор от типа: "Дами и господа, на борда ни има човек, който днес навършва 100 г. Нека го поздравим - това е нашият капитан!" 🙂

 

Rent-a-car в Маями

 

На обяд кацнахме в Маями и първо взехме кола. Тук отново неприятна изненада - служителят пак ни предложи двете опции, ние любезно отклонихме варианта да плащаме по $30 на ден и избрахме да плащаме, само като минем през тол пункт  по $25 плюс отделно цената на тола. Мъжът ми беше намерил пътища, които бяха без тол такси. След връщане на колата накрая обаче от рент-а-кар фирмата удържаха $150 под предлог, че сме минали няколко тол пункта. След толкова ровене из нета за тол такси, мъжът ми беше убеден, че не е минал през такива пунктове. Признавам, че бяхме пропуснали да прочетем отзивите за рент-а-кар фирмата - някаква местна" Fly and drive" - там предишни потребители се бяха оплаквали за неправомерно таксуване на картите им по различни причини. Като например на непушачи бяха сложили глоба, че са пушили в колата. Поспорихме с фирмата, от там ехидно ни казаха, че са ни таксували, защото не сме избрали по-скъпия пакет, но не предоставиха доказателство през кои тол пунктове сме минали. След прибирането си в България пуснахме оспорване на трансакцията към кредитната карта и чакаме решаване на въпроса. За мен е неприятна изненада, че в страна, където се съдят за какво ли не, някаква малка фирма си позволява такива измами...

 

На плаж в Маями

 

Днес загърбихме лошите емоции и се отдадохме на плаж. Оставихме колата на този безплатен паркинг с безспорно впечатляващ дизайн - на метри от South beach:

 

Освен в снимки, прекарахме времето в заслужен релакс, изпънали се под слънцето като два тюлена 🙂

 

 

 

 

 

 

Какво по-класическо за един road trip в Америка от нощувки в типичен мотел? За бърз достъп с кола до забележителностите в Маями бяхме избрали градчето Homestead и Fairway Inn Florida City Homestead Everglades. За повече удобство избрахме стая на първия етаж - така разтоварихме багажа бързо и лесно:

 

 

 

Днес дори успяхме да се отдадем на шопинг - едно от нещата, които не пропускам при идване тук. Отбихме се в Marshall`s, а за някои от нещата, които в последствие прецених, че не искам да купувам,  се възползвах от удобството да върна в 30-дневен срок. Може да ги върнеш в който и да е град/щат, където има магазин от веригата, стига да пазиш касовата бележка. Това разбира се важи за много магазини 🙂

 

Следва...

[Яничка]

Днешният ден посветихме на Everglades National Park - дом на американските алигатори. Когато се готвех предварително за пътуването, си помислих: "какво толкова, алигатори като алигатори". Този парк обаче се превърна в единият ми фаворит във Флорида. Да видиш тези влечуки да обитават собствената си среда и спокойно да "съжителстват" с хора за мен беше много интересно!

Входът за парка е $30 на кола. Може да се вземе предварително от тук  или да се плати на място с карта. Влязохме през Shark Valley Visitor Center. За 9:30 ч. бях резервирала Tram tour ($29). Избрах така да разгледаме парка, защото другата опция беше да караме колело, а температурите тук са жешки - колкото и да съм топлолюбива, нямаше да издържа, за мъжа ми да не говорим 🙂 За 2 часа се разходихме из Everglades на бусче. Много често то се разминавахме по тесните пътеки с туристи на колела (или както ги наричат шеговито тук: "meals on wheels"), а алигаторите бяха на метър-два от тях. Гидът ни разказа, че за толкова години само веднъж е имало нещастен случай с алигатор - бразилско семейство с малко дете наело велосипеди. Само че детето в един момент изгубило контрол и паднало във водата точно...върху един алигатор. Родителите му се втурнали да го спасяват, а баща му взел да налага алигатора по главата (това дори не искам да си го представям 🙂). Детето оцеляло и даже след години се преместило да живее в САЩ, но му останали белези по тялото от случката. Както знаем, в Америка се съдят за всичко и от Everglades, за да избегнат подобни последствия, подарили екскурзия на пострадалото семейство. Както каза гидът - ако искате безплатна екскурзия, знаете какво да направите 🙂

Ето ги и тях - gators, както ги наричат - спокойно се препичаха на слънце и въобще не ни обръщаха внимание:

 

 

 

 

 

 

Видяхме дори малки алигаторчета, но не успях да ги снимам 😞

В края на тура ни заведоха до наблюдателна кула, от където се вижда парка на длъж и на шир. Погледнах надолу и видях един алигатор - явно шумът от хората го привлече, защото той тихо доплува до основите на кулата, скри се в шубраците на брега и там остана дълго време:

 

 

По принцип тази разходка може да се направи и пеша, но тъй като маршрутът е дълъг и без гид би отнело малко лутане, на мен ми се видя най-удобно да я направим с тези бусчета. За най-добро преживяване препоръчвам да седнете от ляво.

 

Да си призная в детството си съм гледала много филми, на които хора се носят на това странно нещо из блата и тресавища:

Дори не съм си и представяла, че някой ден ще мога да са кача на airboat! Това беше една от атракциите в Everglades и въпреки неразбиращата физиономия на мъжа ми, не я пропуснах 🙂

Туровете с airboat се предлагат на различни цени - на първото място, на което спряхме, цената беше $39, ние го взехме за $32 на друго място. За 45 минути се носехме над водата, а на моменти ставаха такива дрифтове, че за мен адреналинът беше гарантиран:

 

 

Ето как изглежда, като се развихри:

 

Когато airboat-ът развива по-висока скорост, става доста шумен. На борда дават тапи за уши.

Междувременно до нас кротко плуваха алигатори:

 

Вълнуващото за мен преживяване приключи с 10-минутно шоу - служител на парка изкара от един сандък няколко малки алигатора - този е на 4 години, а след това се разхождаше бос между няколкометрови представители, без те да му обърнат особено внимание. Само когато той накара единият алигатор да се премести, така че да го виждаме по-добре, онзи изсумтя, но чинно го послуша.

Ето го - каза, че в задния си двор гледа алигатори. Вярвам му:

 

Искахме да отидем до популярния Gator Grill да хапнем алигаторско, но вместо това решихме да отделим подобаващо време на Flamingo Visitor Center. За съжаление капанчето работи само до 18 ч. и в следващите дни също не можахме да отидем до него, защото нашата програма е доста натоварена. Работа сме дошли да вършим, не да си почиваме 🙂 Иначе изглежда така:

 

За мен Flamingo Visitor Center беше привлекателен, защото тук можеше да видим морски крави (manatees). Помня как преди време в "Стани ботат" имаше въпрос, свързан с тях и си помислих, че нямам никаква идея как изглежда този морски обитател. А сега щях да имам щастието да ги видя на живо в собствената им среда! Вълнувах се.

Първо обаче трябваше да се погрижим за фигурите си - поръчахме си сандвичи от местния food truck - първо се плаща на касата в магазина, а храната се получава от камиона отвън. Покрит е със син плащ, не за да го пазят от слънцето, а защото тук често има лешояди, които кълват по покрива на автомобилите 🙂

 

Питахме други туристи дали скоро са видяли морски крави - един потвърди, че на кея ей там били се показали няколко. Речено-сторено. Взехме да обикаляме кея, но нямаше никакво движение във водата. Разочарована, седнах до водата на сянка и се отдадохме на обяда си. Дори мислех да си отпусна краката над водата, но се радвам, че не го направих, защото малко по-късно видях перката на акула...

Не само ние се хранехме. На метри от нас горе на дървото сокол си беше хванал риба...

Излишно е да казвам, че тук има големи глоби, ако храниш някое диво животно. На места имаше табели - цифрата е  $5000...

Прекарахме така в спокойствие доста време и вече бях загубила надежда, че ще видим морски крави. Докато изведнъж не видяхме нещо бързо да се показва над водата и да изчезва. Зарязахме храната и хукнахме към другия край на кея. След нас се заформи групичка от други любопитни посетители. И започна едно почти едночасово шоу, при което морски крави се показваха на повърхността, поемаха си шумно въздух и пак се потапяха. За мен беше изключително интересно да ги наблюдавам и постоянно ги следях къде ще се покажат. Ето как ги видяхме:

 

 

 

А ето как изглеждат под водата - снимката е от интернет:

 

След това представляние можех спокойно да си тръгна от Everglades - свърших си работата и бях много доволна 🙂

Върнахме се под дървото да си вземем обяда, само за да видим как под носа ни гарга ни отмъква чипса 🙂 ...

 

Следва...

[EliNik]

Прекрасно, САЩ ми е любима дестинация. За влизане в Канада от САЩ, може ли само с американска виза?
Във Флорида Сити, спахме една нощувка на път за Кий Уест, точно в същият мотел. 
Следващия път за кола под наем ползваите TURO. 

[Яничка]

Преди 1 час, EliNik каза:

Прекрасно, САЩ ми е любима дестинация. За влизане в Канада от САЩ, може ли само с американска виза?
Във Флорида Сити, спахме една нощувка на път за Кий Уест, точно в същият мотел. 
Следващия път за кола под наем ползваите TURO. 

Да, ние бяхме с американска виза и ни поискаха само паспорт.

TURO щяхме да ги ползваме за друго пътуване - наистина цената на наема излизаше по-евтина, но там застраховките не се покриват от английската застраховка, която ползваме и с техните застраховки излизаше доста по-скъпо. Но често ги проверяваме като опция 🙂

 

Key West

 

И днес времето беше прекрасно, а Key West ни очакваше. Бяхме малко объркани, защото по принцип пътят от Homestead до там е около 3,5 часа с кола, но още от България, като проверявахме в навигацията, показваше рекордните 12 часа! Питах моя приятелка, която живее в Маями, дали не правят някакви ремонти и се оказа, че това е причината. За щастие ни забавиха само с 30 мин. повече.

Първо оставихме колата на този безплатен паркинг. Той беше най-близък до местата, които искахме да се видим.

Атмосферата на Key West е прекрасна - тук е толкова уютно - къщите са дървени, разноцветни и с дворчета, в клоните на дърветата може да видиш игуани, а морето е толкова подканващо...

 

 

 

 

Започнахме разходката със Southernmost Point - най-южната точка на острова. Пред нея винаги има дълго опашка от желаещи да се снимат. Спестихме си го, просто се полюбувахме на гледката и продължихме нататък.

Снимка за Facebook:

 

Реалността:

 

Точно срещу Фара се намира къщата на Хемингуей. Писателят обичал да се шегува, че благодарение на него, винаги може да намери дома си, когато е подпийнал (а както разбрах по-късно, той бил любител на чашката) 🙂

 

Реших да отделя специално внимание на къщата на Хемингуей и направих тура с гид. Цената за вход е еднаква ($18, плаща се само кеш на входа), независимо дали разглеждаш самостоятелно сградата, или с беседа. Турът трае 30 мин. и започва на всеки 15 мин. Всъщност посещението се оказа доста интересно за мен, научих различни факти за живота на писателя. Да започнем с Hеmingway`s Wall of wives, както я наричат - писателят  е имал 4 съпруги. Три от тях са писателки журналистки. Най-дългият му брак бил 16 години.

 

Хемингуей пишел само прав - работен навик, който е придобил още от самото начало на кариерата си:

 

Очевидно е бил човек с чувство за хумор. Веднъж откраднал писоара от любимия си бар, в който непрекъснато ходел и го отнесъл в дома си. Неговият аргумент бил че е „излял" прекалено много пари в този писоар и че той на практика си е негов.

Сякаш най-известният факт за дома му обаче е това, че вътре живеят много котки, цели 54, а любопитното за тях е, че са странна порода шестопръсти котки. На тази снимка лапичката се вижда много добре:

 

Признавам, че бих искала да съм на мястото на коя да е котка тук - за тях се грижат четири жени, като две от тях живеят в имота:

 

 

Когато писателят се разделил със съпругата си, тя събрала всички негови вещи в това таванско помещение с надеждата той пак да се върне:

 

 

Интересно е също, че къщата е номер 1 място за сватбени тържества. Гидът каза, че на година тук се провеждат...не помня точно, но огромен брой бракосъчетания:

 

Наблизо се намира старото кино Strand Theater, което сега е хранителен магазин Walgreens, но е запазена оригиналната му фасада, мраморните стълбища и дървени подове. Кабинката за билети още е тук:

 

Harry Truman Little White House - къщата на 33-ят президент на САЩ все още се поддържа от правителството:

 

 

Къщата на благотворителният дамски клуб (Key West Woman`s Club😞

 

Намерихме много приятно място за обяд - Frita`s Cuban Burgers с чудно дворче, което ни осигури и сянка, храната не беше скъпа, а всичко беше много вкусно. Не споменах, че тук вместо котки се разхождат безпризорни петли. Та точно докато обядвахме, гледахме шоу - на съседната маса имаше група момичета. А до тях, до масата, стоеше един петел и жално гледаше храната. Разбира се, жалостният му поглед беше възнаграден с храна. Толкова добре му се отдаваше 🙂

Особено ме зарадваха срещите с игуаните. Ето един чаровник, който се опита да се скрие от мен:

 

А тази я видях, докато бяхме в колата. Минавайки покрай едно дърво, видях двама да си правят селфи. Каква друга можеше да е причината, ако не още една игуана 🙂

 

Без да бързаме бяхме разгледали спокойно градчето и остана дори време за плаж. Преместихме колата на друг безплатен паркинг, защото беше по-близо до Smathers beach:

 

 

Водата беше топла като чай, нямаше вълни, имаше много малко хора и всичко предвещаваше пълен релакс.  Прекарахме цял следобяд в блаженство. Макар водата да беше мътна, температурата и беше толкова приятна, че не ми се излизаше на сухо. Появиха се няколко латиноса, които пуснаха музика, беше ненатрапчиво и мястото стана още по-приятно. Не ми се тръгваааааа 🙂

 

Следва...

 

[Яничка]

Днес оставихме колата и се придвижвахме с градски транспорт. Трябваше да стигнем до Bill Baggs Cape Florida State Park, където се надявах да видим гущери, игуани и еноти. За съжаление паркът се оказа повече разочарование, отколкото положителни емоции. Площта му е огромна и много рядко срещахме някой гущер, а той веднага се изпокриваше в храстите. Иначе пък е тихо и щом чуеш шумолене, знаеш, че е някоя животинка:

 

 

Всичко на всичко видяхме само един енот и той избяга с двеста, щом тръгнахме след него. Не мога да го разбера 🙂

 

 

Символът на парка е историческият фар, построен през 1825 г., с което се превръща най-старата все още съществуваща постройка в областта Маями. 110 стълби до върха и пред теб има приказна гледка:

 

Фарът е отворен само от 10 до 11 ч. и от 13 до 14 ч.

Тук има и плаж, който изглеждаше приятно, но ние не бяхме дошли за това:

 

Влязохме в парка като пешеходци, а таксата е само $2 - на място има пликове, в тях се поставят парите и се пускат в кутия. За влизащите с кола таксата е $8.

 

Разходката с корабче до къщите на местни celebrities също не беше кой знае каква атракция - гидът беше супер дразнещ и обявяваше къщите и собствениците им едва след като ги бяхме отминали. Не пропускаше да пусне и тъпи коментари от сорта: "Това е моята къща, но още не е построена"...

Корабчетата тръгват от Bayfront Park на Biscayne Boulevard. Видяхме именията на Антонио Бандерас, Шакил О`Нийл, Глория Естефан.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разбрах, че къщата на Дженифър Лопез е през няколко съседна на тази на бившата и половинка  P. Diddy. Неговата обаче беше успешно скрита с многобройни палми.

Завършихме деня с Little Havana - кубинският квартал - който също не ме впечатли особено. Тук се говори предимно испански. На Calle Ocho:

 

Ball & Chain - нощен клуб с кубинска музика на живо, място за салса и ром. Още по светло се виждаше, че тук става купон:

 

Имат си Алея на славата с кубинските звезди:

 

 

В 21:19 ч. си хванахме полета за New York и се върнахме в същия хотел, в който бяхме оставили багажа дни преди това.

 

Следва...

[MayaS]

преди 4 часа, Яничка каза:

Letchworth State Park има 2 водопада - Upper и Middle Falls. И двата са прекрасни.

Водопадите са 3, третия е Lower falls.

[Яничка]

Ню Йорк

 

Дойде време да си припомним Голямата ябълка. Градовете не са ми любими, но мъжът ми чакаше с нетърпение гледки на фона на небостъргачи.

Придвижвахме се основно с метро. Бяха надули климатиците на макс, макар да беше само май месец и да не са някакви адски жеги. Бях подготвена за това и си носех шалче.

Чакаше ни дъъъълъг ден предимно ходене пеша, което обожавам, но все още не знаех, че в края на деня ще съм толкова уморена, че ще съм пред разпад 🙂

 

Започнахме разходката с арт конструкцията The Vessel:

 

Построена е сравнително наскоро, 2019 г., има 16 етажа и е в новия квартал Хъдсън Ярдс. Трудно може да се обясни какво представлява, трябва да се види задължително. Винаги са ме радвали странни сгради, плод на развинтеното въображение на някой архитект. Постояхме и си я огледахме от всички страни. Същото правеха и  други хора около нас.

На страничните и входове стоят служители, които пускат посетители, но не е разрешено да се качваш нагоре по етажите (поне към момента на нашето посещение). Отвътре също е много интересна и може да се правят такива разчупени снимки:

 

На пешеходно разстояниен от нея пък се намира The Shed, също завършена 2019 г.

 

 

Въобще днес се отдадохме до голяма степен на архитектурен туризъм, а това американско пътуване се превърна в много разнообразно - имаше редки животни, плажове, архитектура, водопади, природни паркове, road trip, странни превозни средства (airboat) - от всичко по-малко. А най-малко имаше... сън 🙂

Предният път не можах да видя Flatiron Building - символ на Ню Йорк, и сега останах много разочарована, че я реновираха и нищо от нея не се виждаше:

 

Днес голямата атракция и за двамата беше Summit One Vanderbilt - най-новият небостъргач с гледки към града, а и може би най-добрата наблюдателна площадка? Тук определено нещата са по-разчупени. Работи всеки ден. Резервирахме предварително онлайн от тук: http://summitov.com/tickets, като избрахме опцията Summit Experience. Цената е $42, но понеже това е Америка, с таксичките става $55.50 🙂 Така или иначе разглеждането на това чудо определено си заслужава и гледките към града бяха само началото. Вътре са се постарали да го направят супер развлекателно. Макар да сме от хората, които разглеждат сравнително бързо, за тук си предвидете минимум 2 часа. От една страна, защото посетителите влизат по точно определен ред, има опашки, дават ти калцуни и слънчеви очила (когато си на небостъргач, слънцето се усеща доста, повярвайте ми), после чакаш за асансьори, навсякъде има разпоредители, които следят за реда и от друга страна, защото веднъж влезнал, не може да се върнеш назад.

Голяма част от вътрешните зали са огледални. Стават забавни снимки:

 

 

 

А ето и гледките:

 

 

 

 

 

 

И стигаме до най-забавната за мен зала. Тук се чувствах като малко дете...

 

 

 

 

Излишно е да казвам, че е пълно с хора и трябва да делиш топките и с други... деца 🙂

А като погледнеш нагоре, пак отражения:

 

И стигаме до мястото, където може да си направиш най-ефектни снимки - пред него, разбира се, се вие опашка от още желаещи - стъклена кутия над Madison Avenue:

 

След супер интересната атракция имахме среща с моя позната, българка, която от години живее в Ню Йорк. Всъщност благодарение на нея при предното си идване в града разгледахме най-интересните места и сега само допълнихме картинката.

Times Square, където е голяма навалица:

 

 

Тук, а и на други туристически места из Ню Йорк, постоянна атракция са едни млади момчета, доста атлетични, които събират публика, разказват смешки и подреждат хората по височина, за да....ги прескочат в пълен ръст накрая. На мен ми беше много забавно да ги наблюдавам, но нашата местна приятелка ги наблюдаваше за стотен път с голямо отегчение 🙂

 

Grand Central Terminal:

 

Следобяд се качихме на корабче за още гледки:

 

 

 

 

 

Този небостъргач някак ми напомня на Кулите Петронас:

 

Видяхме Williamsburg Bridge:

 

 

 

И разбира се, минахме по Brooklyn bridge, където мога да се закълна, че на всеки няколко метра звучеше песента New York на Alicia Keys:

 

 

 

На свечеряване вече едва ходех, а аз съм свикнала много да ходя на пътуванията. Принудих се да оставя мъжа ми на Brooklyn Heights, за да направи снимки при залез, а аз и моята приятелка долазихме до една пицария наблизо. Благодарение на него разполагам с тези кадри:

 

 

 

 

 

Статуята на Свободата в  далечината:

 

Дори беше станал свидетел на романтично предложение за брак, но какъвто си е отнесен, разбрал какво се случва, чак когато чул хората да ръкопляскат:

 

 

 

Ако предните дни имах съмнение дали да се виждаме с нашата приятелка (предимно защото нещата, които за нас са интересни като туристи, за нея може да са рутина), то днешният ден се оказа изключително интересен и разнообразен, именно заради нейната компания. Накрая я изпратихме до метрото и се прибрахме в...единствената ни AirBnb нощувка от това пътуване, чиято цел, бидейки в Бруклин, беше да е бюджетна. Останалите ни нощувки в хотели бяха доста успешни, на тази стаичка в апартамент единственият и плюс беше, че е близо до метро. Който е гледал цените на нощувките в района на Манхатън, ще разбере 🙂

Настаняването ни беше малко забавно. Преди да пристигнем, се обадихме на Соня да и кажем, че тръгваме към нея. Разбрахме се, като пристигнем на адреса, пак да и звъннем. Добре, ама там на място ни изчезна интернетът. На адреса не се виждаше никой, който да прилича на AirBnB домакин. И точно преди да се наложи да звъним на щатски номер от бг телефона си, загледах един съсед, който тихо и кротко си пушеше цигарата. Питах го дали познава Соня и о, да, той ни заведе няколко метра по-надолу по уличката, където звъннахме на звъцена и ни отвори Соня 🙂

 

Следва...

[Яничка]

Статуята на Свободата

 

Продължаваме с класиките. Днес видяхме Statue of Liberty в цялата и прелест. Да си призная, преди това пътуване винаги съм смятала Статуята за нещо задължително, но и също така леко скучно. Неочаквано за мен обаче страшно много се развълнувах, когато застанах пред нея и доста време просто стоях и и се наслаждавах...

Бяхме взели онлайн билети за 10 ч. и се качихме на ферибота от The Battery. Още с наближаването Тя се изправи пред нас:

 

 

Сетих се за предаването "Стани Богат" и наскоро зададеният въпрос за 30 000 лв. - "Какво държи Статуята на свободата в дясната си ръка". Тогава знаех отговора, но сега го гледах на живо 🙂

 

Продължаваме да сме обградени от небостъргачи:

 

 

 

На място има Locker-и, където може да си оставите раниците.

Асансьорът не работеше и пеша изкачихме всички стълби до горе. Не се оплакваме, обичаме да се движим. Прекарахме няколко чудесни часа тук.

За моя неприятна изненада никъде не видяхме храна, а вече доста бяхме изгладнели. Имаше някакво кафене, но в него нямаше нищо интересно.

После обаче хванахме ферибота и продължихме към Ellis Island, където има нелош ресторант с прилична кухня и цени.

Героите бяха уморени, но ни чакаха още забележителности.

Отидохме до Ground Zero - мястото, където преди трагедията на 11 септември се издигаха Кулите Близнаци. Сега тук изглежда така, някак смирено:

 

Freedom Tower:

 

За сметка на това сградата на World Trade Center Station е с необичайно модерна архитектура:

 

 

А пред Бикът се извиваше дъъъълга опашка от желаещи да го хванат за.... рогата 🙂

 

 

Прекарахме необичайно за нас мързелив следобед в Central park. Времето беше слънчево, паркът гъмжеше от хора, а ние просто се излегнахме на една пейка и наблюдавахме как животът кипи около нас. Беше като модно ревю на хора от всякакви възрасти.

Не помня колко сладоледа изядох днес 🙂

А наблизо дори имаше игрище за бейзбол. Гледах замечтано и си спомних всички американски филми, които съм гледала как се играе бейзбол. А сега го играеха пред мен на живо...

А от нашата пейка струеше романтика:

 

Не минахме и без обичайните катерички, които тук никак не са свенливи:

 

Като правех програмата за Ню Йорк, исках да видим и някои небостъргачи, които макар и да не са толкова популярни, също си струва да се видят. Жилищната сграда на 56 Leonard str. опредено беше моят фаворит. Построена е 2016 г.:

 

 

Еееех, беше един лежерен ден, в който се порадвахме на американската действителност.

С прескърбие погледнахме часовника и видяхме, че е време да поемаме към летището. След 8,5 часа щяхме да сме във Варшава...

 

Край.

[Миланка]

Благодаря Яни за виртуалната разходка!

[Дани Магелани]

Благодарност и от мен! 

[kavesy]

Обожавам Америка и с голямо удоволствие и доза носталгия изчетох на един дъх всичко! Благодаря и аз за разходката 🤗🤗

[koletoo]

Колко дни общо ви отне това пътешествие? Планирам подобна програма и пресмятам дни останала отпуска 😀

[Яничка]

преди 5 минути , koletoo каза:

Колко дни общо ви отне това пътешествие? Планирам подобна програма и пресмятам дни останала отпуска 😀

10 дни.