Шотландия - замъци, езера и остров Стафа с пещерата Фингал

[alienad 6316]

Искам да ви разкажа за нашата разходка из Шотландия в средата на м. май тази година.

Туй като синът ни завършва тази година университета в Ковънтри, решихме по примера на @lyusi да се наградим с това пътуване из Шотландия.

Дълго четох за красотите на тази част от Великобритания - и тук във форума и на други места. Най-трудно ми беше да вместя всичко, което си харесах в 7 дни.

Избрах маршрута така, че всеки ден нощувахме на различно място. Много ме притесняваше времето, защото всички пишеха, че вали непрекъснато.

Нас ни пощади, валя малко и така, че да не ни попречи да посетим набелязаните места. За нощувка избирах къщи за гости в малки градчета или направо в гората или полето.

Получи се чудесно преживяване.

Видяхме замъци:

 

Мноого езера:

 

И остров Стафа с пещерата Фингал. Това беше островът, който ме грабна още при подготовката на програмата и се радвам, че успяхме да го видим.

 

 

Започвам разказа ...

[alienad 6316]

През Шотландия пътувахме с кола под наем, която взехме от Ковънтри, от Europcar. Затова първият ден трябваше да изминем около 630 км.

Беше изпитание за шофьора, особено с това ляво движение, но се справи чудесно. Почти през цялото време карахме по магистрали. Разрешената максимална скорост е 70 мили/час, дори на магистралите, но придвижването става бързо, тъй като се кара с постоянна скорост.

Първата ни спирка беше на езерото Loch Lomond, селцето Luss. Хапнахме в този ресторант.

 

Много приятно селце, със старинни къщи и красиви цветя в дворчетата.

 

 

 

Доста посещавано място, имаше много хора наоколо. Нямахме много време за разходка, защото бързахме за мястото за настаняване.

Бях избрала къща за гости в гората, близо до гр. Inveraray и трябваше да сме там до 18 ч. Пътят вървеше край езерото и гледките бяха много красиви.

Това е нашата къща, снимана на другия ден сутринта, когато слънцето беше се скрило и валеше дъжд.

 

В тази къща се сервира само веганска закуска. Беше ни много интересно да видим как ще изглежда шотландската закуска във вегански вариант. Ето я:

 

Беше много вкусна, въпреки, че не разбрахме от какво бяха направени наденичките, бекона и подобието на бъркани яйца.

Навън продължаваше да вали и се запътихме към замъка Inveraray.

[alienad 6316]

Замъкът Inveraray е близо 400 години фамилно владение на фамилия Кембъл, а членовете на техния клан са наследствени херцози на Агрил. Те все още живеят тук и затова само част от замъка е достъпна за посетители. Около замъка има пешеходни маршрути, като единият води до езерото, а другия до близкото хълмче, откъдето се открива красива гледка към езерото Fyne, замъка и градчето. Входът за замъка и градините е 16 лири за възрастни и 14 за студенти. Могат да се разгледат и само градините. Замъкът е много красив, с четири кули. На мен ми приличаше на френски замък.

 

 

Разходихме се из дневната, столовата, спалнята, кухнята.

 

 

Имаше зала с порцелан.

 

 

Зала, разказваща историята на замъка и на херцозите, живели в него. Във фойето бяха подредени различни оръжия в красиви пана по стените.

 

 

Докато разглеждахме замъка, времето се оправи, спря да вали и вече спокойно можехме да разгледаме и прекрасните градини.

[alienad 6316]

Градините на замъка, ах те са прекасни. Улучихме момент, в който бяха нацъфтяли азалии, рододендрони и други във всевъзможни цветове. 

 

 

 

Беше голямо удоволствие да се разхождаш из този водопад от цветове.

 

 

 

 

 

 

 

 

Не ми се тръгваше от това великолепие. 

 

 

 

Горещо препоръчвам този замък за любителите на замъци и градини.

[alienad 6316]

На път за следващата ни нощувка разгледахме руините на замъка Kilchurn на езерото Awe. Някога внушително извисяващата се постройка сега е само развалини, но е интересно разположена на полуостровче в езерото.

Първо го погледнахме отдалеч.

 

 

След това намерихме къде е пътечката към него. На полянката пасяха от тези рогатичките с перчема.

 

По пътечката се стига до самия замък.

 

Може да се огледа от всички страни, но не се влиза, защото е заграден.

 

 

Много приятно място за разходка. От другата страна се извисяват връхчета с водопадчета.

 

[alienad 6316]

Продължавайки пътуването си на северозапад, минахме през долината Glencoe. Наоколо се извисяваха голи върхове, само с мъхове по тях.

Беше внушително, малко страховито и красиво. Спряхме на едно място като седловина между планините.

 

 

 

 

По-нататък по пътя имаше на доста места спрели коли и хора, които се катереха по хълмчетата. Сигурно е имало красиви гледки, но ние бързахме за мястото ни настаняване Onich hotel на Loch Linnhe.

[alienad 6316]

И ето ни вече на брега на езерото Linnhe - хотел Onich.

 

Времето беше чудесно - слънчево и огряло езерото.

 

Напомняше ми на езерото Комо с тези връхчета наоколо.

 

Пред хотела бяха разположени тези бунгала, като бъчвички, много сладки. На самия бряг на езерото.

 

 

 

Беше прекрасно за разходка около езерото. Ресторантът на хотела има чудесна тераса с гледка към езерото. На залез облачетата се оцветиха в розово.

 

И малко снимки отвисоко на следващата сутрин, на изгрев.

 

 

 

Вълшебно място, но трябваше да потегляме към следващата точка от нашата програма.

 

[alienad 6316]

Къде сме се запътили? - Да видим влака на Хари Потър - Хогуортс експрес, т.е. виадукта Glenfinnan. 

Когато тръгнахме от хотела времето беше слънчево, но по пътя започна силно да вали. Помислих си - какво ще правим в този дъжд.

Наближавайки виадукта дъжда спря и дори слънце се показа. Точно пред виадукта има голям паркинг, но всички места бяха заети, затова продължихме

малко напред и там имаше отбивка. Слизайки от колата видяхме, че хората бързат. Наближаваше 11 ч. и предположих, че скоро ще мине влака. 

Не бях проверявала разписанието, но и ние ускорихме крачка. Бяха се събрали доста хора на поляната под виадукта, а от другата страна на реката пасяха еленчета.

 

Не след дълго се появи и влакът.

 

Мина доста бързо и остана само белия пушек след него. Беше вълнуващо, че пристигнахме точно на време.

Виадуктът е висок 30 м и дълъг 380 м. Много е фотогеничен и затова присъства в доста филми.

 

 

Минахме под него и се изкачихме на хълмчето. Тук е доста по-добро място за наблюдение на влака. Препоръчвам го, ако някой ходи.

 

 

Пътеката продължава и може да се стигне до Glenfinnan Station Museum, а по пътя има красиви гледки към езерото Shiel, Glenfinnan monument и гарата.

Ние нямахме много време и не продължихме по пътеката, а слязохме и отидохме от другата страна на пътя до Glenfinnan monument.

 

 

Много приятно място за разходка. Има изградени два пешеходни маршрута край реката и езерото за наблюдение на водни кончета и борови дървета.

[alienad 6316]

По пътя за град Oban се отбихме до замъка Stalker на езерото Linnhe. 

 

 

Стои си самотен на едно малко островче сред езерото.

 

 

Около него много интересно се завихряха вълнички.

 

 

 

Поснимахме около него и бързаме за Oban, че там ни чакат в дестилерията за уиски.

 

Беше интересна разходката из малката дестилерия. Показаха ни процеса на ферментация, извличане на захарите, дестилация и получаване на крайния продукт - уискито. На три пъти дегистирахме уиски. Хубаво е, че има малки шишенца, в които можеш да си го пресипеш, ако не можеш да го изпиеш на място.стъ

В магазина на дестилерията правят отстъпка от цената, но въпреки това са доста по-високи от цените в магазините.

Разходихме се из град Oban, красиво разположен на океана.

 

 

Оттук има фериботи и корабчета, които плават към близките острови. И на нас ни предстоеше такава разходка...

 

[Marusinka 8418]

Много хубави снимки от езерото Linnhe и влакчето на Хари Потър. Дори не знаех, че съществува истински прототип.

[neuromancer 25056]

това си е редовна жп линия

през лятото пускат парния влак за една от ротациите, от Fort William до Mallaig. Между другото трасето от Глазгоу до Mallaig е в класациите за най-красиви жп маршрути

[Иван Попов 21210]

На 9.06.2023 г. в 23:12, alienad каза:

Glencoe

Този маршрут е уникален. Толкова е красив, че това просто не е вярно.

 

На 16.06.2023 г. в 1:52, neuromancer каза:

това си е редовна жп линия

през лятото пускат парния влак за една от ротациите, от Fort William до Mallaig. Между другото трасето от Глазгоу до Mallaig е в класациите за най-красиви жп маршрути

Абсолютно точно, в моята тема за Шотландия има доста снимки и наистина парният локомотив е топ 😊

Аз пътувах от Fort William до Mallaig, просто съм без думи. 

 

Ето и темата: 

@Tim, ето и моята тема за Шотландия 😉

 

 

[alienad 6316]

Благодаря за отзивите и след кратко прекъсване продължавам с разказа за Шотландия, такава каквато я видяхме ние.

Когато подготвях това пътуване случайно попаднах на снимки на пещерата Фингал на о. Стафа. Много бях впечатлена и това стана основния елемент около, който нагласях цялото пътуване. Доста трудно се добрах до информация как можем да стигнем до този остров. На няколко пъти питах и тук във форума, но не получих отговор. След доста проучвания, открих, че има корабчета, които тръгват от о.Mull, а до този остров се стига с ферибот от Oban. 

Вече стигнахме до Oban, така че предстои ни пътуване до о. Стафа. Бях купила предварително билети за ферибота от Oban до Crraignure на о. Mull.

Пътува се около 1 час с ферибота.

Аз не мога да пътувам с корабчета, става ми лошо и много се притеснявах как ще мине този ден. Имам една изпитана рецепта, която използвам, когато летя със самолет - там също ми става лошо. Може да е смешно, но помага - слагам си тензухена малка торбичка със сол на пъпа. Така беше и този ден и пътуването мина безпроблемно. 

Още от сутринта денят беше мрачен, студен и леко ръмеше. По време на пътуването с ферибота дъжда се усили и през цялото време бяхме вътре. Не можехме да се наслаждаваме на гледките наоколо.

 

 

След като слязохме от ферибота, продължихме с колата до гр. Fionnphort, откъдето трябваше да вземем корабчето за о. Стафа. Разстоянието е около 55 км, но се придвижвахме доста бавно, защото на острова пътищата са много тесни - само за 1 кола и има отбивки, където да се изчакват колите.

[alienad 6316]

Още в началото видяхме отбивка за някъкъв замък, който не бях включила в програмата, но веднага се отклонихме от пътя и последвахме табелите.

Duart Castle, така се казва замъка, е разположен на скала, близо до брега на острова. Спряхме за малко да го разледаме.

 

 

 

 

Обиколихме го и разгледахме отвън, но за кратко, защото духаше силен вятър и беше хладно.

Може да се разгледа и отвътре, има входна такса.

Ние му се полюбувахме и от високо.

 

 

 

 

 

И след това отклонение продължихме напред към Fionnphort. Остров Стафа ни очакваше.

[alienad 6316]

Във Fionnphort времето стана още по-студено и продължаваше на ръми. Облякохме дъждобраните и зачакахме корабчето.

 

 

 

 

Плаването с корабчето продължи около 1 час, като дъжда се усили, имаше вятър и вълнение.

 

 

 

През цялото време бяхме вътре и си мислех, какво ще правим на острова в този дъжд.

И ето, наближаваме острова и чудо - дъжда спря и се показа слънцето.

 

 

Остров Стафа се появи пред нас в целия си блясък.

 

Корабчето спря точно пред входа на пещерата и пуснаха музика на Менделсон. Когато той посетил тази пещера бил впечатлен от акустиката и написал специално произведение за Хибридите.

 

 

Любувахме се на гледките, които се откриваха пред нас. Невероятните базалтови колони с форма на многоъгълници бяха навсякъде и рисуваха прекрасни картини.

 

 

 

Легендите разказват, че о. Стафа е част от пътя на гигантите, започващ от Северна Ирландия.

Корабчето спря и имахме 1 час за разглеждане.

 

[alienad 6316]

Единият час за разглеждане на острова се оказа съвсем недостатъчен.

За тези, които биха желали да разгледат този остров препоръчвам да си изберете тур с повече време на самия остров.

Първо се изкачихме по направените стълбички до горната част на острова и погледнахме отвисоко.

 

 

 

 

 

 

На корабчето казаха, че тук могат да се видят птичките с червените клюнове - кайри и ние тръгнахме след тълпата. Нашето темпо не беше много бързо, защото често спирахме да се любуваме на красивите гледки и да снимаме. Не успяхме да видим пъфините, а времето напредваше и трябваше да се върнем обратно, за да остане време и за пещерата. След това на корабчето видях един от групата, че беше снимал червеноклюните птички, но ние нямахме този късмет.

За да се стигне до входа на пещерата се слиза пак долу и се върви по самите базалтови многоъгълни колони.

 

 

И вече сме пред входа на пещерата. 

 

 

 

Снимките не могат да пресъздадат цялото усещане  и красота, която се разкрива, когато застанеш пред изваяните форми от природата.

Вълните се разбиват и създават мелодии, отекващи в пещерата, затова е наречена музикалната пещера.

Бях чела, че може до някъде да се влезе в пещерата, но в момента нещо ремонтираха по парапета и не беше възможно.

Прекрасно място. За жалост нямахме много време да му се любуваме, защото корабчето тръгваше.

 

 

Тръгваме си от остров Стафа заредени с много положителни емоции и запомнящи се гледки.

 

 

 

Последен поглед към пещерата вече от корабчето.

Остров Стафа

 

[alienad 6316]

Горещо препоръчвам о. Стафа и пещерата - Фингал.

Много е красиво и магическо. Това беше за мен най-очакваната част от нашето шотландско пътешествие.

Радвам се, че се осъществи и времето беше с нас, защото още при резервирането на билетите пишеше, че ако времето не е подходящо

не се орагнизират туровете.

[alienad 6316]

На следващия ден поехме от западния бряг към източния. Трябваше да стигнем до Dunnottar castle. 

По пътя се отбихме до The Falls of Feugh, за да наблюдаваме скачаща сьомга.

На реката има мостче, откъдето може да се наблюдава скачащата срещу течението на реката сьомга, която се завръща по родните места, за да си хвърли хайвера.

   

Дълго се взирахме в пенливите води на реката, но за съжаление сьомгата не пожела да се покаже.

 

 

На информационната табела пишеше, че най-голяма вероятност да се види е от юли до октомври. Така, че ако сега сте там, може би ще я видите. 

Пуснете снимка, моля. Ще ми бъде интересно.

 

Съвсем наблизо има ресторанче, където седнахме за малко. Едната сервитьорка каза, че преди няколко дни някой видял скачаща сьомга, но явно не е често явление, през май, когато ние бяхме там.

 

 

[alienad 6316]

И ето ни пред Dunnottar castle.

 

Има паркинг, на който може да се спре колата и след това се върви по пътечка към замъка. Той е разположен на внушителна скала, извисяваща се над бреговете на Северно море. "Непревземаемата крепост" е едно от най-честите определения за замъка. Ние не влизахме вътре, а го разглеждахме само отвън.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мястото е много красиво и ми напомня на Камен бряг и Тюленово - висок скалист бряг, с множество скали в морето.

 

 

 

Има пътечки за разходка в ляво от замъка и на дясно. Местността е пресечена има надолнища и баирчета.

 

 

 

 

И красивите жълти храсти, които срещахме из цяла Шотландия.

 

 

Самият замък не е запазен, а е в руини.

 

 

Гледки от различните му страни.

 

 

 

 

 

Много красиво, магнетично и фотогенично място.

Радвам се, че го видяхме без дъжд, защото в многото пътеписи, които бях изчела предварително, често случваха дъждовно време.

Можеш цял ден да се разхождаш наоколо. Ние нямахме много време, защото трябваше да бързаме към следващото си място за настаняване.

А защо бързахме, ще разберете малко по-нататък.

[alienad 6316]

В къщата за гости (близо до гр. Forfar, но всъщност е в полето) ни очакваха със затоплено джакузи и басейн. 

 

Беше си направо СПА комплекс - с доста голям басейн, джакузи, сауна, душове, шезлонги и дори аквариум.

 

 

 

Стаяна ни беше със слъногледи.

 

 

А на закуска ни въведоха в "рицарски замък".

 

 

По стените имаше гоблени.

 

 

Полилеят имаше имитация на свещи.

 

 

Имаше и камина.

 

 

Чудесно местенце. Сервираха ни много вкусна и добре аранжирана закуска.

 

 

Дворът на къщата също беше с много цъфнали храсти и красиво подреден.

 

 

Следващата ни спирка е гр. Стърлинг.

[alienad 6316]

В Стърлинг спряхме колата близо до замъка. Разгледахме наоколо, но не влизахме в самия замък. Решихме, че сме се нагледали на замъци.

 

 

 

 

 

Продължихме през паркинга за коли надолу към гробищния парк, в който имаше много каменни статуи и монументи. Приятно за разходка.

 

 

 

От едно хълмче се открива гледка към замъка.

Има и църква.

 

 

 

Разходихме се още малко по уличките на града и поехме към Falkirk.

Не се изкачихме на хълма с монумента на националния герой Уолъс. Сигурно е красиво, бях чела, че оттам се вижда най-високия връх Бен Ломонд и езерото Лох Ломонд.

 

[alienad 6316]

Във Фолкърк се насочихме първо към така нареченото "Колело на Фолкърк" - инженерното чудо на Шотландия, което качва корабите от по-ниския канал към по-високия. Представлява въртящ се асансьор за кораби.

 

 

 

Тук атракцията е да се качиш на корабче, с което те качват до горния канал и после те свалят. Става доста бавно завъртането.

 

 

 

[alienad 6316]

В другия край на Falkirk се намира парка с Келпитата - 30 метрови статуи на глави на коне.

Това са митични същества - водни духове, изплували от водата, които приемат образа на кон, но можели да се превръщат и в хора.

 

 

 

 

 

 

Интересно е направено, около склуптурите има езерца и сякаш наистина изплуват от водата.

 

 

Едната глава е обърната към небето и сякаш цвили, а другата гледа кротко към земята.

 

 

Могат да се обиколят от всички страни, има мостчета.

 

 

 

Беше интересно, статуите се извисяват много внушително над главите на хората.

[alienad 6316]

Нашето пътешествие из Шотландия е към своя край. Последният ден посветихме на Единбург.

След толкова красоти, които бяхме видели, гледките в големия град не ме впечатлиха особено. Някъде бях чела, че е добре едно такова пътуване из Шотландия да започне с Единбург, за да се надграждат впечатленията. 

Бях запазила предварително паркинг за колата, за да не губим време в търсене на място за спиране.

Започнахме с Националния музей на Шотландия - входът е безплатен, няма нужда от никаква предварителна резервация. Разходихме се из залите, видяхме: овцата Доли, скелети на динозаври, различни препарирани животни.

 

 

 

Бижутата на кралица Мери.

 

 

 

Летящи балони.

 

 

Скулптури, предмети, дрехи от различни краища на света. 

Интересно ми беше да видя бял, варовиков блок от пирамидата в Гиза. Пирамидите са били покрити с такива бели, полирани блокове и блестели ярко бели на слънцето.

 

 

Сякаш вече съм разгледала прекалено много музеи и този не можа да ме изненада с нещо по-различно. Прилича на Британския музей в Лондон, но в по-малък размер.

[alienad 6316]

След музея се отправихме към ул. Виктория, вдъхновение за ул. Диагонали от книгата Хари Потър.

 

Влязохме в магазинчето с магическите предмети - Museum Context. Не си купихме магически пръчки,

 

 

 

 

но нахлюпих шапката на Хармаяни.