Как планираме продължително пътуване?

[Duke 16796]

Въпросът е поставян по различен начин в редица теми. Реших да отворя нова тема посветена на плануване на пътуването. Става дума за по-дълги трипове, тук няма да си говорим за прекарване на уикенд в чужбина, а по-скоро за пътешествие по време на лятната/зимната отпуска. Всеки има свой начин на планиране, но константни са няколко фактора от значение за всяко пътуване. Нека обобщим:

 

Период от време

С това започва всяко планиране за мое пътуване. Обикновено още през декември съм наясно с периода от време, който ще посветя на лятната отпуска. Ограничавам се в рамките на две седмици, но очевидно това не работи при планиране на трансконтинентални пътешествия. За тях се налага да ползвам поне триседмичен отпуск.

 

Дестинация

След като вече имаме определен период от време за "голямото пътешествие", следва да изберем и подходяща дестинация. Обикновено в зависимост от този избор е възможна лека корекция в периода на пътуване от логистична гледна точка.

 

Начин на придвижване

Ако става дума за европейско пътуване, лично аз предпочитам придвижване с автомобил. Друг вариант, който мога да приема, е пътуване до крайна точка със самолет и наемане на кола за остатъка от пътешествието. Това е осъществимо само ако съсредоточа самото пътуване в един район. Например, предстоящото ми лятно пътуване включва Малта и Сицилия, което автоматично го превърна в пътуване от типа "самолет - рент-а-кар - самолет". Иначе за дестинации, които включват посещение на повече държави, предпочитам ползване на личен автомобил. В този случай съставям така маршрута, че на отиване да минавам през едни места, а на връщане през други. Получава се нещо като елипса на пътешествието, която е възможно да допринесе за неговото удължаване, но няма пълно щастие.

 

Съставяне на маршрут

Имаме период, имаме дестинация, определили сме и начин на придвижване. Започва най-трудната, но успоредно с това и най-сладката част от планирането - съставяне на график на придвижване и посещение на отделни населени места. Тук всичко е изцяло субективно - едни харесват забутани средновековни малки италиански градчета, други предпочитат мегаполиси или курортни селища. Колата (независимо дали собствена или наета) е изключително важен елемент при съставяне на маршрута. Лично аз не мога да си представя, че ще прекарам отпуската си в Барселона (например) и две седмици ще се излежавам на плажа и ще разглеждам само този град. При мен динамиката по време на пътешествието е изключително важен елемент, но за това малко по-надолу.

 

Резервиране на хотели

Важен елемент от планирането. В 90% от случаите резервирам хотели, които позволяват безплатен отказ от резервацията в последния възможен момент. Рядко ми се случва да предплатя хотел още по време на резервация само заради изключително съотношение на предлагана цена/качество. При всеки избор на хотел обръщам много голямо внимание на качеството на предлаганите услуги. Не ме интересува лукс, интересувам се от удобства/локация, които да ми позволят да се почувствам добре и отпочинал в хотелската стая след изнурителен ден посветен на разглеждане на забележителностите. Никога не пестя пари от хотели, като за себе си съм стигнал до извод, че хотели с 4* и отзиви над 8.0 по скалата на booking.com обикновено отговарят и покриват личните ми изисквания. Друг важен елемент при този избор е наличие на паркинг в хотела и Wi-Fi в хотелската стая.

 

Съставяне на дневна програма

Възможно най-пипкавата част от планирането. Опитвам се да планирам всеки един от дните по начин, който да предполага почивка, а не препускане през различни забележителности. Тук рецепта няма, изисква се опит.

 

Изчистване на детайлите

В тази част включвам планиране на начин на придвижване в градовете в зависимост от местонахождението на хотела, отчитане на допълнителни разходи за входни такси, проучване на района около хотела за подходящ ресторант и т.н.

 

Това е в общи и много много груби рамки начинът, по който от години се опитвам да планирам семейните си пътувания по време на лятната отпуска. Надявам се, че вие ще споделите вашите идеи и опит, за да съставим с общи усилия нещо като наръчник на начинаещия самоорганизиращ се пътешественик.

 

Сега сте вие...

[Георги 39017]

Баланс между твърди дати и гъвкавост

 

Доброто планиране в детайли е полезно - запознава ви предварително с история, култура, природа и всички неща, които ви интересуват. Но винаги трябва да имате предвид, че нещо може да се обърка и не бива пътешествието да виси на един детайл. Най-често това са транспортни грижи, ако сменяте различни места през 2-3 дни трябва да имате резервен вариант, ако например изпуснете полет, следващия да не е след седмица. Ако атмосферните условия попречат един ден, да може да се замени с друг. 

 

Ще използвам за пример Париж, че го дискутираме другаде. Ако имате два дни там и сте планирали един ден за разходки и един ден за музеи, може дъждовния да е за музеите, като това да го решите на място. А не да сте взели кола под наем в точно определен ден за разходките и той да се окаже дъждовния. 

 

Баланс между натоварване и почивка

 

Аз обичам да ходя, по много. Но колкото и да е приятно, е и изморително. И е абсурд цяла седмица да изкараш по 20км на ден на крак. Най-вероятно на третия ден ще ви обземе абсолютна апатия и просто ще се движите като сянка само с цел да изпълните плана. За това при по-продължително пътуване гледайте да има междинно дни с по-малко натоварване. Тайланд например е перфектен пример за целта - 3 дни Банкок с яко обикаляне, следват 3 дни на плажа в Пукет, после може 2 дни обикаляне в Сингапур и т.н. Идеята я схващате. 

 

Разделяне на почивката на части

 

Един месец в Азия може да изглежда отчайващо сложно да се планира. Но ако го разделите на парчета става изключително по-лесно. Да речем искате седмица в Тайланд, изолирайте останалите седмици от планирането на първо време и действайте само за Тайланд. После продължете нататък. Естествено, почти сигурно в процеса на планиране ще решите да удължите някой престой с ден-два за сметка на друг. Нормално е и очаквано. Но първоначалното разделяне на планирането прави задачата много по-лесна, иначе в главата ви ще стане абсолютна каша. 

 

Ще я преместя темата в новия форум полезни статии, който сигурно ще пусна уикенда и ще допълвам, ако се сетя още нещо

[Георги 39017]

Откъде да започнем

 

Всеки си има различни методи, но почти винаги стартът ми е статията за съответното място в wikivoyage. Ако някой тук спомене място, което не съм чувал, почти първата ми работа е да напиша името му в гугъл + wikovoyage. Там сбито ще е преразказано конкретното място какво представлява, колко е трудно да се стигне и т.н. 

 

Друга добра начална точка са пътеводителите - Frommers, Lonely Planet, Rough Guide. Аз лично съм свикнал на Frommers, харесва ми че секцията за хотелите, която слабо ме интересува е тотално отделена от тази за атракциите. Цялото съдържание на хартиения пътеводител го има и онлайн. Пътеводителите никога не трябва да се следват религиозно сляпо, но дават също добра начална перспектива - какво да очакваш и дали лесно или трудно се стига до там. 

 

Вече следваща фаза, ако съм харесал някое място и съм се "зарибил" е търсене на снимки, пътеписи и разкази. Това е индивидуален поглед на конкретния автор, но има елементи, които се повтарят. И ако тези повтарящи елементи съвпадат с моя светоглед значи имаме участник познал точните килограми Например, ако чета за дадена дестинация и навсякъде пише колко са хубави плажовете и нощния живот и нито дума за останалата природа, може да реша да игнорирам, ако търся пътешествие с цел природа. Ако в някой град основното са музеите пак може да игнорирам, ако не съм музеен тип. И т.н.

[Oshko 5459]

По първите точки на Duke дестинацията си върви в комплект с периода. Естествено, когато работата не позволява периода да мърда, може да се нагласи дестинация по него. Аз като цяло съм от хората, които не вярват/спазват много high/low season, това за тропическите дестинации особено, там кога ще вали е божа работа и low season-ите предлагат някои предимства.

Аз обикновено подхващам 2-3 идеи успоредно и после се хвърляме на едната, тук ми е една от грешките, че много рано се хвърляме, а може би по-добър вариант е да се чака изгоден билет успоредно за например 3 дестинации и като изкочи нещо, тогава да се купува.

И още нещо- за проучването, най-обективното нещо са снимките, ако те кефят и мястото ще ти хареса, оттук ми идваше и отрицателното отношение към прекалено хубавите фотографии, когато е изчакана перфектната светлина, снима се от майстор с добра техника, после и малко фотошоп и резултатът е, че отиваш там и изненада- то не било чак толкова хубаво!

За това гледам само непрофесионални снимки. Другите пак са приятни за разглеждане, разбира се, но не и за обективна преценка.

Редактирано 14 февруари, 2014 от Oshko

[ruwenzogy 20137]

Здравейте и от мен.

Както вече съм споменавал , аз съм от хората привърженици на 'дългите пътувания'.  Става въпрос естествено, не за Европа, а за Азия, Африка, Америка.  Първо, не работя и това за мен не е проблем. Второ, поне доскоро, самолетния билет бе основно перо в разходите (и все още е ), и като отидеш нанякъде е добре да прекараш повече време, за да разхвърляш тези разходи на дните.  Обикновено моите пътувания са 30-40 дни и включват 2 държави (не е задължително).  За такъв период трудно се намират хора и това ми е проблем, защото не обичам да пътувам сам. Половинката ме придружава в повечето случай, но не винаги, а и си мърмори за по кратки пътувания и е голяма вътрешна борба да намаля дните и кое да съкратя.

За мен оптималния вариант за пътуване е 4 човека с еднакви интереси, които няма да мрънкат при тежкото изпълнение на програмата. И понеже съм на години, почти не съществува вариант, 'това го пропускаме да можем да се върнем пак'.

Има толкова нови прекрасни места, че надали ще тръгна съзнателно да се връщам някъде наново. И това не е съвсем сигурно, защото миналата година повторих Перу.  Понеже втора двойка трудно се намира, повечето време пътуваме двамата.

Обикновено подготвям няколко далечни програми години напред , търся спътници за тях, като ги убеждавам колко е прекрасно и колко си заслужава. Ако не намеря , оставаме двамата... Всичко подготвям аз, другите само трябва да се включат наготово, но и това не е лесно. Изпълнява се моята програма, която естествено трябва да е одобрена от хората, с които тръгвам, за да няма мрънкане по време на пътуването, което да създаде напрежение. Ако сме само с жената, тя ми вярва безрезервно (с основание) и знае, че съм измислил най-доброто и то трябва да стане.

Имам планове за около 10 години напред и по тях действам. За близките 3-4 години имам и готови програми. Няма да ви казвам, че това са изключително приятните моменти, когато се заровиш да изследваш дадена дестинация.

Сега при наличието на МАГЕЛАНЦИ, разбрах, че МОГАТ ДА СЕ НАМИРАТ И ДОСТА ЕВТИНИ БИЛЕТИ ЗА ДАЛЕЧ

Затова трябва да имам готовност с повече програми, та като излезе евтиното, да се действа веднага.

Продължавам.

Като наближи времето и установя дестинацията, започвам сериозната подготовка. Първо определям най-доброто време за дадена страна (климатично) (мразя юли и август), после правя много подробен план по дни, за да се определя колко дни ще са ми нужни, и след това започвам да търся самолетните билети. Като преценя, че са достатъчно

добри като цени - купувам.  Да кажа, че понеже не са ми фиксирани датите мога да варирам дори до месец, търсейки по-изгодното. Но не съм особено опитен в тази сфера, въпреки, че съм си доволен от резултатите. Като купя билетите, вече натъкмявам програмата по дни, може нещо да отпадне или да се прибави. Тук използвам един евтин трик като казвам на  спътниците - на тези дати са най-евтините полети и ако е възможно вмъквам 1-2 дни в повече, понеже искам да видя всичко, а времето никога не е достатъчно.

Като са купени билетите, това вече е сигурен знак, че пътуването ще се осъществи, датите са фиксирани и започвам с подробностите. От пътеводителите ползвам Лоунли Планет (но не за цени), чета доста форуми и набелязвам много обекти за посещение. Те винаги са повече от времето и затова някой отпадат главно като гледам непредубедените клипове в Ютуб.

Понеже не обичам изненадите, всичко си подготвям много старателно предварително.  Хотелите резервирам на 80-90% главно от Букинга.  Транспорта също подготвям много старателно, дори педантично. Никога не съм ползвал кола под наем, а винаги се движа с обществения транспорт, такси, или пазарене на място. Пътувам малко старовремски - с хартиени пътеводители, пари КЕШ, без кредитни карти, ГПС, дори телефони.  Вие тук сте млади и съвремени и това надали ще ви хареса, но това е истината при мен.

Постинга ми стана малко хаотичен, но това е най-дългото ми писание тук...

[гост 4486]

Откакто посещавам магеланци.com неосъзнато започнах да се опитвам да планирам, но бързо ми мина меракът. Обичайно имам груби идеи какво искам да видя, а на място напасваме програмата според моментните желания и настроение. Най-забавната екскурзия ни беше когато търсехме къде да нощуваме ден за ден, без предварителни резервации, после с бебета минахме на твърдия вариант - апартаменти, сега вече децата са големи и мисля твърдо да се върнем на варианта: "нощувка без резервация" - това за дългите екскурзии сред природата и малките населени места, разбира се. 

[Tedy 31461]

И аз като Оги съм фен на дългите пътувания точно по причините, които е изброил. Скъпият билет е оправдан много повече, когато се обикаля и се гледат всички по-атрактивни забележителности в дадена държава. Не се връщам на места, където вече съм била, по-интересно ми е да откривам нови. След купуването на билетите правя маршрута, което е най-сложната част от планирането. Къде да отидем, колко време да останем, какво да гледаме в района, как да се придвижим и всичко това напаснато по начин, който да оптимизира максимално придвижването, за да остане повече време за разглеждане. Към това последните години се добави и спане на най-красивите за снимане позиции. Винаги започвам с преглед на най-интересните природни забележителности, градовете са ми по-скоро транзитни гари, където сменям транспорт или се адаптирам към часовия пояс. Гледам страшно много фотографии и така избирам къде да отида. Това отнема доста време, но си струва, защото често попадам на уникални места, понякога извън утъпканите туристически пътеки. Екскурзиите ми са натоварени. Идеята е да видя максимално колкото мога. Предпочитам да разполагам с кола, но не е задължително, ако транспорта е добре уреден. Друго важно - с времето се научих да избягвам туристическите капани. Имам предвид забележителности, които са с удобен достъп и затова са набедени от тур операторските фирми, че са много интересни. Там масово се водят туристи, публикуват се ревюта и снимки, и човек като цъкне в нета, същите излизат като най-посещавани. В същото време малко по-встрани може да има много по-забележителни места, които обаче са достъпни само пеш и остават встрани от масовия поток. Точно там отивам да гледам и да се радвам на красотата. Готова съм и на доста компромиси по отношение на настаняването в името на това да видя нещо, което наистина си струва. Може би, защото времето изтрива спомена за стаите, в които съм спала, както става с всяка друга незначителна информация. Това, което наистина остава е видяното, онова пред което съм казала "уауу" или съм стояла безмълвна.

[FlyTraveler 38426]

За мен оптималния вариант за пътуване е 4 човека с еднакви интереси, които няма да мрънкат при тежкото изпълнение на програмата. Понеже втора двойка трудно се намира, повечето време пътуваме двамата.

... Всичко подготвям аз, другите само трябва да се включат наготово, но и това не е лесно. Изпълнява се моята програма, която естествено трябва да е одобрена от хората, с които тръгвам, за да няма мрънкане по време на пътуването, което да създаде напрежение.

Много хубав пост, по какви причини смяташ, че варианта 2 двойки е оптимален (по-добър от ти и жена ти само)?  Ние един път сме пътували с друга двойка (само за един сегмент от пътешествието - Индия) и въпреки, че бяха одобрили програмата предварително, после имаше мрънкане и се създаде напрежение.

 

Аз лично бих се комбинирал с други хора (освен жена ми) ако има някъква взаимна полза от това - примерно да излиза по-евтино пътуването - определено място за спане, кола под наем, кола с шофьор/гид струва определена сума до 4 човека и е по-изгодно да се раздели.

 

Друга причина (в комбинация с горната) би било сигурност и удобство - замислям се например за Намибия, там най-добрият и далеч най-евтин начин за разглеждане на страната е с 4Х4 под наем, с палатки на покрива и отсядане по къмпинги. Бих се чувствал по-удобно ако има поне още един мъж с нас да помага при евентуално затъване, смяна на гума и пр. проблеми с колата, както и да делим дългото шофиране (не обичам да шофирам на дълги разстояния, а там се навъртат 4000-5000 км. като едното нищо). Две коли пътуващи заедно също не е лошо решение в случая, особено ако се вземат и деца.

 

@Oshko, ти нали се беше замислял за Намибия?

Редактирано 15 февруари, 2014 от FlyTraveler

[ruwenzogy 20137]

Защо четирима ?  Ти си отговорил на повечето причини за това, но все пак да се изкажа и аз .

Първо - финансовата причина. 4 човека по-добре си поделят разходите за такси, кола под наем, наемане на джипове, лодки, наемане на апартаменти, а и за местните турове и екскурзии, когато сте повече, по върви и да се пазариш за по ниска цена.

Второ - за компания. Аз много рядко завързвам контакти с местните хора и други пътешественици (не е съвсем никак, но не е и често, а и не се стремя към това ). Когато сме си четворка можем да ходим заедно на кръчма, на мач, на концерт и каквото си искаме, дори да си пием бирите в хотела...Бе свои хора, с една дума..

Трето - не е съвсем без значение и сигурността. Не, че ме е страх да пътувам някъде, но все пак не толкова за сигурност, а за респект ( в страните от третия свят)  Като пример мога да спомена, че в Пакистан бяхме 6 мъже и една жена, А в Африка - 4 мъже. И се чувствах доста по-спокойно и свободно. Друго си е да се изправят 4 бели мъже пред някакъв местен мошеник, който гледа да те прекара всячески.

И въпреки всичко - обикновено пътуваме двамата.  Както споменах, рядко се намират приятели за толкова дълго време, да съчетаем взаимно нещата и да пътуваме заедно...

[Oshko 5459]

@Oshko, ти нали се беше замислял за Намибия?

А, да, Намибия ще ми е вероятно следващата Африка, но сигурно след 2-3 години, да стане и малкият на по-зряла възраст като за сафари.

[ECC 12910]

Темата ми харесва,затова и аз да напиша моето мнение.

Обикновено пътуваме два пъти годишно и имаме по около шест месеца за планиране.Не сме наемни работници и нямаме проблеми с отпуски.Килограмите ми са в повечко и винаги ми е топло,така че предпочитам по-хладното време.

Проблемът ми със самолетните билети е не толкова цената,колкото часовете.Живеем в Троян и имаме два часа път с кола до София.Ако полетът е в 6ч. сутринта трябва да тръгна от къщи в 2ч.,т.е. почти да не лягам и целия ден съм "парцал".Ако пък е по обяд пристигаме късно и на практика денят е пропилян.

За Европа май и ние предпочитаме с кола.Резервации за хотели си правя само за първата вечер.След това разглеждаме каквото сме решили и към 5 следобед се оглеждаме за хотел.Така не е нужно да планираме колко време ни е нужно за всеки град.

Споделям мнението на Георги,че е натоварващо всеки ден да минаваш по 15-20км.Затова,когато сме на почивка си планираме един ден екскурзия,един ден плаж и т.н.

От доста време ни е проблем с кого да ходим.До преди една година пътувахме обикновено само с жена ми,децата ни са големи и вече не идват с нас,пък и някой трябва да гледа пазача-60кг кане корсо,което не обича да стои само.Направихме две пътувания с друго семейство,сега ни предстои едно пак с тях и още едно,но след това мисля да се върнем на вариант аз и жена ми.Така че споделям мнението на FlyTraveler-не е приятно да загубиш часове в четене,ровене в нета и някои после да каже -"Че тука защо идвахме?"

[На път 618]

Аз обикновенно деля забележителностите на "Задължително ще видя" и "ако остане време". Гледам да правя програма по дни, но самите дни да не са строго фиксирани. Така мога да местя дни с програма с по-малко натоварване в дни, в които се чувстваме скапани и обратно. Обикновено пътуваме с деца и детските забавления ги слагам вечер. Така по-лесно се сработваме. По-скучните за тях неща са в сутрешните часове, когато не са изморени и мрънкащи, а вечер пауър за щуротии винаги намират дори и денят да е бил тежък. Не планирам посещения на увеселителни паркове и други платени атракциони в почивните дни на конкретната държава. Така се бутам само с останалите туристи, но не и с местните, което прави калабалъка наполовина.

[stanimir 34885]

При последното пътуване с ужас установих , че май съм си самодостатъчен

Отдавна не ми е било толкова спокойно. Аз обичам да ходя пеш и 15-20км. не са проблем , но разбира се с няколкодневни релаксиращи паузи. Затова и в Азия предпочитам съчетание на забележителности с плажна почивка някъде в средата на пътуването. Общителен съм и обичам контактите с местни и други пътуващи. Това , че съм сам ми дава пълна свобода да променям и някой от плановете в движение.

Внимавам в подготовката , защото понякога човек може да прегрее и на място гледаш енциклопедично на нещата все едно си ги виждал хиляди пъти  ... ей това се опитвам да избягна 

Относно транспорт гледам всички вътрешни полети , влакове и прочие да са предварително уредени. Същото и за хотелите най-малкото нямам желание да губя ценно време и нерви в лутане на място . Примерно пристигам по обед на Пукет и вместо да се настаня и след час да мятам хавлийката на плажа да трябва да загубя следобеда в търсене на хотел ... това не го харесвам.

[Георги 39017]

Книги, филми, история

 

При посещение на дадено място, особена сила дава предварителната подготовка. Да, кратък текст на туристическата плака може да даде бледа представа за историята на дадено място дори да не сте го чували никога и го видите за пръв път, но друго си е да си подготвен предварително и да знаеш какво търсиш. 

 

Сега например обмисляме пътуване из западните балкани по майските празници. Вчера вечерта си преговорих за войната в бивша Югославия, тема която само бледо е минала покрай мен през детството ми. Опреснявайки си информацията срутените сгради в Мостар и сараевските рози ще имат доста по-силен ефект, след като съпоставям прочетеното с реалността. 

 

Статиите в Уикипедия са най-лесния начин. После има филми на дискавъри, нешънъл джиографик, безброй книги. Че дори и холивудски филми. Мислите да ходите в Нова Зеландия - гледайте пак "Властелина на пръстените". Ще ходите до австралийската пустиня - вижте "Дънди Крокодила" и "Австралия". Руанда - гледайте "Хотел Руанда", Сърбия - "Ъндърграунд" или "Черна котка, бял котарак". 

 

Ще обогати пътешествието и общата култура неимоверно, гарантирам. 

[ruwenzogy 20137]

И да добавя. Ходите до Япония - задължително гледайте Шогун и прочетете "Япония като за Япония" на Марко Семов.

[гост 4486]

И да добавя. Ходите до Япония - задължително гледайте Шогун и прочетете "Япония като за Япония" на Марко Семов.

И "Последният самурай" с Том Круз.

[wilks 16132]

Аз бих добавил и слушането на музика. Примери мога да давам сигурно до утре, но ще се огранича само с най-баналните:

Сърбия - Горан Брегович, Рибля чорба, Orthodox Celts, Partibrejkars

Гърция - Демис Русос, Нана Мускури

Франция - Шарл Азнавур, Жилбер Беко, Жо Дасен, 

Испания - Хулио Иглесиас, Пако де Лусия, Chambao, Gipsy Kings

Италия - Адриано Челентано, Тото Кутуньо, Джани Моранди, Дзукеро, Ал Бано, Ерос Рамацоти...

Австралия - AC/DC, Натали Имбрулия, Кайли Моноуг, InXS

Ирландия - U2, Sinead O'Connor, Enya, Bob Geldof

Нова Зеландия - OMC

Исландия - Бьорк

Куба - Глория Естефан, Джон Секада

Ямайка - Боб марли, Ini Kamoze

 

Поне за мен музиката е много важна част от живота, и внася настроение, което ми помага много по-лесно и истински да се потопя и вникна в атмосферата и манталитета на една нация и държавата й. Далеч съм от мисълта, че слушането на музика може да бъде част от подготовката за посещение някъде при всички. Но при мен е така, и слушайки някой изпълнител, чрез въздействието на мелодията по някакъв начин успява да нарисува картини от природа, хора, ежедневие във въображението ми, и без да искам, ме пренася в близки и далечни страни.

Разбира се, трябва да се попрочете и малко практична информация. Но примерно за по-известните музикални (южни) нации, музиката също е важна част от ежедневието.

За Азия като цяло, и други нации с не толкова световно известни музиканти май това с музиката няма да проработи. Но примерно сега за Бразилия като си пусна някоя самба или фрево, не че мога да ги танцувам, но моментално в представите ми се появяват плажове, кайпариня, слънце, усмихнати хора...

Редактирано 9 април, 2014 от wilks

[Бръмбар 4490]

За Япония бих препоръчала още една книга, която мен лично доста ме впечатли. За съжаление обаче не мога да си спомня името  . Върти ми се нещо като "Белият Лотос", но не съм сигурна. Книгата е издадена на български, но отдавна - около 60-те години на миналия век. Аворът е французин и дава интересен поглед върху Япония и японският начин на мислене и душевност. Различна е както от "Шогун", така и от "Япония като за Япония". Разбира се нещата оттогава доста са се променили, но за мен беше интересна.

 

Някои книги човек ги чете целенасочено преди да замине някъде и действително е добре да ги прочете, за да разбере по-добре страната, но сякаш по-голяма част, поне при мен, са книгите, които ги четеш случайно, но те вдъхновяват за определена дестинация или пътуване,  даже и тема имаше за това :-)

 

За музиката споделям абсолютно мнението на wilks.

[Tedy 31461]

Ако се подготвяте за Куба гледайте този филм, доста е добър. Habana blues 2005. На Wilks може също да му хареса, защото героите са музиканти и има доста музика. 

Преди НЗ наистина гледахме Властелина, за да се порадваме на природата. Когато отидохме в Тонгариро и видях черните вулканични камъни, точно както във филма щях да се пръсна от кеф. Там за пръв път имах огромното желание да се снимам навсякъде и най-вече на фона на Mt. Doom, естествено.   После стигнахме Червения кратер и започна да се чува онова разтъсващо земята дууум, дууум, сякаш всеки момент вулкана ще изригне, е няма такава емоция.   

[Георги 39017]

Темата по принцип е за принципни съвети, и ако може да я държим малко по-стегната. Да не тръгваме да я засипваме със конкретни съвети, за конкретни държави. Има отворени отделни теми за кои филми, музика и книги вдъхновяват. Тук идеята е да дадем кратки, ясни и точни съвети за организиране на продължително пътешествие. 

[fam 149]

Аз засега все още не съм ходила на тъпуване извън Европа.

Затова са ми по-кратки.

Предпочитам самолетите. Защото, за да тръгнеш с кола да пътуваш, ти трябва повече време, а аз не обичам да си вземам наведнъж отпуск от 2-3 седмици и после цяла година почти да нямам дни.

 

Пътували сме както двамата, така и най-голямата ми група досега е била 9 човека. Иначе за мене най-оптималният вариант е 4-5 човека. Хем за компания, хем за-голяма сигурност.

 

Аз лично първо винаги започвам от покупката на самолетни билети. Когато имам идая за място, което искам да посетя. Горе-долу определям периода и започвам да търся самолетни билети. Като видя на добра цена, ги взимам. 

След това идва ред на хотелите.

Не обичам да давам пари излишни за спане. Просто търся удобна локация и да е чисто, с отделна баня. Така че не ходя по скъпи хотели. Виж, ако съм на почивка, а не екскурзия, предпочитам по-големи удобства.

 

И накрая чета за мястото / местата, които ще се посетят - исторя, забележителности, транспорт. Препоръчани места за хранене. Нещо интересно встрани от обичайните турист. места също ме интересуват.

Не съм тип човек, който държи да влезе във всички музеи, галерии и пр. Даже доста бързо ме изморяват.

 

Та, в общи линии е това. В повечето случаи участвам дейно в планирането. Имало е пътувания, 1-2, когато съм била просто "куфар". Друг човек планира всичко и запазва всичко. Но и това си има своя чар.

[strelec72 356]

Обикновено мераците за нови дестинации ме нападат по време на пътуване след среща и  разговори с други пътуващи за места на които са били  или след четене на някой пътепис.След като в главата ми защъкат някои места започвам да проверявам за самолетни билети  за района и изпадне ли нещо на сметка скачам смело и безотговорно.Ако  е по далечна дестинация вземам билетите с по голям срок за пребиваване за да мога да комбинирам с други държави. И се започва едно  ровичкане из сайтове и форуми за места и забележителности,след това правя маршрут като предварително съм изчела де що има из нета за да мога да

планирам къде и по колко дни да оставаме.След като е готов окончателния маршрут започвам с резервацийте на полети ,автобуси  влакове, фериботи и т.н между различните места.Запазвам хотели,хич не съм фенка на обикалянето с багаж от хотел на хотел и търсенето на места. Най накрая си изравям информация за набелязаните забелижителности,правя си нещо като пътеводител. За съжаление из бг сайтовете информацията е доста оскъдна  и ползвам такива на английски а напоследък и много руски ,че те братушките пъплят навсякъде и по много и дават много инфо...Четейки на руски установих ,че по малко ме боли главата

[Tsanev 285]

и аз като Шеф Георги (да му е здраво името и той дано, че и ставите - да обикаля земните кълбета!) - чета повече пътеписи от първа ръка. Повечето тук Друг похват при подготовката ми е да пусна в търсачката мястотот, накъдето съм се запътил, и да разгледам снимките които излизат като резултат. Така ми идват идеи за местенца, пропуснати в официалните пътеводители.

[-Serendipity- 437]

Така че споделям мнението на FlyTraveler-не е приятно да загубиш часове в четене,ровене в нета и някои после да каже -"Че тука защо идвахме?"

Хаха, с това и аз се съгласявам с две ръце, два крака... и там каквото още имам по две

[Isa 388]

Всяка година Ноември месец със съпругът ми сме в Лондон. Освен всичко останало посещаваме изложение на туристически компании в Олимпия и мисля за различни възможни пътувания + събирам брошури на компании, които с нещо са ме впечатлили. 

По време на Коледните празници семейно решаваме къде ще ходим следващата година и защо. Обикновено правим едно 2седмично пътуване с децата всяка година. Последните три години: Коста Рика, Куба, Япония... Отделно аз и съпругът ми решаваме къде и кога ще ходим двамата, в това число служебно, а не само за удоволствие. 

 

Ако е място, на което до сега не сме ходили: 

1. Съобразявам се кога е най-подходящото време като това не винаги е пиковия сезон. Обикновено избирам след или преди пика. Например за Южна Африка предпочитам края на Януари-Февруари или края на Октомври-Ноември, а не Декември-Януари. 

2. Запазвам самолетни билети. Водя се както от цената, така и от продължителност на полетите, авиокомпания и пр. 

3. Набелязвам 2-3-4 (максимум) места, които ще посетим в държавата. Винаги започвам с най-туристическите градове/обекти + нещо изън основния туристически поток. Смятам, че ако си за първи път на дадено място трябва да видиш най-известното, защото то не случайно е известно. Не прекалявам с набелязаните места. 

4. Избирам хотелите - стремя се да са с нещо забележителни. Предпочитам стари сгради, малки хотели, такива с историческа стойност и прочие... 

Ако съм избрала да работя с агенция, искам те да ми съставят програма според интересите ни и след това коментирам и променям с тях. За Япония с децата избрах английско/японска агенция и не съжалявам. Тъй като бяхме ходили (без деца) 4 пъти преди това имах ясна представа какво искам, но получих и много свежи идеи. Променихме програмата поне 6-7 пъти, но накрая останах много доволна. 

5. Избирам местни гидове за част от пътуването. Ако са добри, винаги ти показват неща, които не можеш сам да видиш. Задължително искам да ме заведат на пазар(не за туристи), парк, ресторант или изобщо място, където да се усети атмосферата. 

6. Чета история, гледаме филми, търся най-добрите ресторанти, които да посетим и изобщо се подготвяме емоционално. 

 

Ако е място, на което вече сме били: 

1. Самолетни билети + хотели. Като в много от случаите избираме същите хотели, защото са ни харесали. 

2. Търся нови, малко известни места, ресторанти, кафета, гледки, музеи, пазари, фестивали, изживявания и всичко което би ни харесало. 

 

При всички случаи планирам поне 2-3 дни на просто шляене из столицата или градовете. Когато става дума за Европа и повече. За мен това е най-добрия начин да попиеш местната атмосфера 

 

Когато пътуваме за някъде непрекъснато питам местните (още от самолета намирам някоя "жертва") кое е любимото им място в държавата, любимото в града и защо. Разпитвам ги за държавата им и за хората.