Когато нещата се прецакват или забавни случки по време на пътувания

[ДиянаВ]

преди 36 минути , Eva eva каза:

Много забавни случки имате 🙂  @Яничка, поздравления за яката тема 🙂 

Ето и от мен - миналата година се организирахме с моята приятелка за едно бързо пътуване до Лече, предколедно. Май беше събота-понеделник, с две нощувки. Хубаво, но се оказа, че служебният купон ще е петък, точно денят преди полета ни до Бари. Мисля си аз - ще отида на служебния купон, но ще се прибера по-рано, че на следващия ден сутринта  полет имам. Отидох на купона, но беше много забавно. След ресторанта отидохме и на дискотека в Студентския град. Сега било Плаза, те ще ми обясняват на мен как се казва Цецо Спасов 😄 Та и там голям купон, към 5 часа ни изгониха, буквално 🙂 На нас, обаче, още не ни се прибира. Занесохме се в някаква закусвалня, да ядем шкембета 🙂 Става вече 6 сутринта, следя аз часовника. Всички сме почти пред припадък и аз ставам гордо пред компанията и обявявам: "Много ми бяхте приятни, момчета, но e време аз да отивам в Италия, при италианците" 😄 Как ме изгледаха всички.... може да си представите 😄 

Отидохме ние до Лече, изкарахме прекрасно. Тръгваме си обратно с влака, мотаем се в Бари и чакаме да стане към 12 ч. на обяд да тръгнем към летището. Полетът е примерно към 15 ч. Междувременно гледаме някакви сандвичи, нещо да хапнем на бързо преди полета. А аз си мисля "Еееех, сега да имахме 2-3 часа свободни, да седнем в някоя готина кръчма". И както си го мисля това ми идва съобщение, че полетът ни ще закъснее с 3 часа 😄 Аз чак в шах 😄 Седнахме си ние в топ кръчма, хапнахме си като хората и бавно-славно се занесохме към летището. След това wizz ни платиха целия масраф 😄 

 

Помня аз онези амнайсет резервации за Бари😄 Нищо не е в състояние да те откаже за това летище 😛

[HUNT]

Готина тема, не бях я срещал. И аз имам една сравнително стресираща история развила се през далечната 2014, а предисторията е през 2013. Та 2013 с жена ми кротко си се разхождаме посред нощите на Бали в Санур, и с пълни шепи попиваме нощния живот, радваме се на усмихнати, весели и приветливи местни. Дойде време да се прибираме към хотела, кривваме в една пресечка, и едни от тези добродушни местни на двуколесно МПС, си харесват чантата на жената, и в движение си я прибират. Само че с чантата тръгва и жената, а след цялата процесия и аз ,вече не толкова весел и безгрижен. Влачиха я 10 метра, тя не пуска, накрая те пуснаха и изчезнаха. Вярвам ако бяха спрели или бях ги стигнал, щях да вляза в новините, но уви… малко охлузвания, нищо сериозно и дотук със заблудите. Следващата година 2014 с приятели, ще правим по-сериозна обиколка Тайланд, Малайзия, Виетнам, Камбоджа. Бай ти Ганя, тоест аз вече не живее в заблуди, относно източни философии, щастливи и усмихнати хора и е въоръжен с чантичка за под дрехите където се помещават паспорти и пари. Това добре, обаче съм си взел само 2 чифта къси гащи, които след 1 седмица подпирам без проблем прави на стената. В Куала Лумпур, вземам стратегическо решение да си купя нови, и се започва едно обикаляне на минимум 10 магазина, вероятно до един за лилипути, защото техните XXL, ми влизат макс до коляното, егати дребните хора. На 11тия магазин, отново в пробната, за пореден път събувам моите си изстрадали къси гащи, и с голяма почуда установявам, че въпросната чантичка вероятно виси в някоя пробна на магазини от 1 до 10, в протежение на няколко километра.Шок, БоНба,няма пари, няма паспорти. С полу обути китайски гащи за 3 и петдесет, хуквам по улицата, свирят аларми, след мен бягат продавачи, по едно време май и някакви полицаи ме подгониха, връхлитам във всички магазини които помня, жена ми нещо крещи след мен потресена. Разгеле на 4-5 магазин един ухилен китаец полюшва на кутрето си чантичката. Получи награда де, всичко си беше вътре, после 2 часа се обяснявах със всички участници в  преследването, какво точно се е случило, 3 вида пот смених. Гащи така и не си купих, изпрах си моите.

[HUNT]

С риск да стана досаден, сега като си припомних тази случка, благодарение на темата, се сетих че освен предистория имаше и послеслов. След като станаха свидетели на тази драма, всички от групата взеха да ровят и проверяват паспорти, билети, портфейли и т.н. Двама от нашите съратници с нескрита изненада, установиха че след няколко дни имат полет от Бангкок до Мумбай, после Мумбай -Дубай, щото нали още една държава, пък и горди с намерените тънки билети. Само дето в Мумбай кацането и излитането са от различни летища, пък нашите нямат виза за Индия. Чудно, утре излитаме от Куала за Виетнам и после Пукет. Последва някаква спешна смяна на билети в някакъв офис под кулите Петронас за около 1000 долара+, и - една нощувка в Пукет. Равносметката на следващия ден бе направена в 5.20 сутринта, на стълбите пред паметника на другаря Хо Ши Мин в Сайгон, придружена от бутилка червено Джони и Кока Кола, закупени от един заключен шкаф в близост, в компанията на охраната на паметника, който май за първи път пи уиски през живота си. За маса ни служеха сет маркови куфари Самсонайт, придобити в промеждутъка между 03-04.00 часа сутринта, от изключително зла виетнамка на пазара Бен Тан маркет, придружени от обувки Timberland, раници NorthFace и маратонки Cappa, които впоследствие не се скъсаха, а се счупиха. Имам някъде и снимка от тази вакханалия, ако я намеря ще я постна. Абе епично пътуване беше.