дневник Мавриций- изгубеният рай

[horus92]

Аз също не съм почувствал опасност. Шофирането между градовете ми се стори лежерно. Вечер не сме излизали извън нашите градчета, но те бяха и много спокойни. След цял ден катерене и обикаляне вечер си правехме някаква риба или скариди и си почивахме в двора на къщата. Тибата тон там е по евтина от зеленчуците. Замръзена естествено. Но пък млечните френски продукти бяха по евтини от България, та разни сиренца с вино, бяха чудесна комбинация.

Ваксини не сме правили.

За обикаляне то в двете половини на острова релефът е доста различен, така че и от двете ви бази си заслужава.

Ето това бяха безумно вкусни нудли на народни цени и хората бяха много мили. Става нещо като микс от китайско и индийско. Страхотно беше.

La Casa Mine - няколко пъти ми авахме на връщане

Yesfood Moris - това е до гранд бей

Roti Kebap - тук палачинките, малко е екзотично в дова село, леко мърляво. Това след качването на Льо Пус

Palais de Barbizon - тук ти носят по малко от няколко неща, пиле направо на кокала в манджата, като домашните манджи едно време тук, като отивах ме към Блек Гордж минахме

Ebony Forest - това е много приятно, едно семейство изкупува земите и възстановява гората с характерни за острова видове и маха донесените инвазивни. В една част и ви разказват и показват. Просто да не го подминете покрай седемцветните земи, които не бяха толкова интересни.

Имаше някакъв музей на захарта. Беше интересно, защото се запознаваш с историята на острова и как дошли холандците, избили додото и изсекли абаноса, после французите, които докарали креолски роби и накрая британците с индийски наемници. Разбираш защо се е развил така.

В дестилерията за ром не беше лошо, стига да не си в група с 10 изключително шумни и невъзпитани румънци. Но накрая има дегустация, аз не можах да я направя, много ми идва, те я започнаха преди екскурзоводът да каже. А ром на добри цени може да си вземете от някой от моловете.

Задължително вижте погледнете онлайн гледките от Le Pouce и Le Mourne, много е красиво. За съжаление за второто бързах супер много, защото точно същият ден идваше циклонът и малко незаконно го качихме, а и спътникът ми го достраша на едно място, та остана.

 

[Marco Polo]

@horus92 и @Бръмбар отново изключително полезна и практическа информация от двама ви!
Ако случайно се сетите още нещо от пътуванията си пишете, попивам разказите ви с голям интерес!

[Argentique]

Мон Шоази и като плаж, и като район е много по-добре от Гран Байе. 
На Гран Байе дори извън топ сезона (май) ми идваше пренаселено.
Аз ползвах обществен транспорт и такси. Такситата през 2024 г. бяха по-евтини от България, сега вероятно също.
Автобусите на мен ми харесаха - много ретро са, около Флик ен Флак бяха с местни, аз обичам така да съм сред народа за екзотика. 😄 Много ме заговаряха, но с добро и интерес. На север имаше и европейци. Доста бавни са обаче - половин ден се придвижвах от Флик ен Флак до Мон Шоази с прекачване в столицата. Но беше забавно.
Мислех да се придвижвам пеш из Севера - то не е далеч и са плаж след плаж, но няма тротоари и особено автобусите карат като бесни. Все пак веднъж се прибрах от 

Notre-Dame Auxiliatrice de Cap Malheureux до Мон Шоази с почивки за плаж и обяд. Но през май беше +23-27 градуса - райско време.

Аз се прибирах и по тъмно, защото през май е много кратък денят и в 17.30 става тъмно. Но не съм пребивавала в крайни квартали и не ми се стори страшно.
Храна имаше доста различна и дори тогава ми се стори по-евтино от България. Само в хранителните магазини е зле, но към Тру о Биш имаше супермаркет Chez Popo Supermarket и там имаше избор. 
Тук съм писала за Ле Морн:

Храна: 

 

 

[Marco Polo]

@Argentique, много благодаря за включването 🙂