Опасните дестинации: на коя/чия информация се доверявате?

[royak]

Питам се какви са границите на определението за "опасна дестинация" - война, размирици, политическа нестабилност, високо ниво на престъпността, болести, климат...?

Коя е последната инстанция /или първата?/, на която се доверявате?

Конкретно се интересувам от Пакистан например. След Иран и Узбекистан много бих искала да посетя Пакистан. Открих вече доста местни агенции, които предлагат добри и разнообразни прогами за т.нар. "културно-историческо" откривателство. Чета обаче в чуждите форуми, че не препоръчват особено разходки в тази страна. Имам време за ровене и питане, следя новините, но си задавам въпроса как опитните пътешественици по принцип се справят с решението на подобен въпрос.

[Георги]

Ми май зависи на кой колко му стиска Домосед обясняваше наскоро как са искали да го евакуират от размирици в Бангладеш със линейка с/у 25 евро, а той невъзмутимо отказал и се качил на тук-тук до летището. 

 

Най-страхливото е да се слушат насоките на външните министерства. Повечето една пиратка да пукне започват да пускат предупреждения. Т.е. ако няма държавно предупреждение значи е ОК. От там нататък, все има някакъв риск, но си мисля че е напълно преодолим стига да мисли човек с главата си. 

 

Конкретно за Пакистан, не знам, не съм чувал за случаи с отвлечени чужденци напоследък, което си мисля, че е основната заплаха в региона. Но пък и не следя много.

[Мрън]

Зависи къде в Пакистан: има райони, в които даже пакистанци от другите части на страната не ходят често.

 

За достоверна информация: не знам, честно казано. Хем ми се ходи, хем малко ме е шубе по тези дестинации.

[Георги Матеев]

Питам се какви са границите на определението за "опасна дестинация" - война, размирици, политическа нестабилност, високо ниво на престъпността, болести, климат...?

Коя е последната инстанция /или първата?/, на която се доверявате?

 

На мен само при 2 думи ми светка най-червената лампичка - "война" и "епидемия". Всичко останало е преодолимо, стига разбира се да не се държиш предизвикателно или умишлено да си търсиш проблеми.

 

Със сигурност НЕ СЕ доверявам на медиите, които от опит мога да твърдя, че преекспонират брутално много и не дават реална представа. Преди 12-13 години ходих няколко пъти в Косово, когато там бяха най-големите размирици. Всичките ми приятели казваха, че съм луд и че това е прекалено опасно. В крайна сметка всичко беше наред и супер спокойно - рязко контрастирайки с картината, която представяха медиите тогава. Миналата година пък преминах през площад Тахир в Кайро, точно по време на един от огромните протестни митинги против правителството. Нещата отново изглеждаха по коренно различен начин от репортажите по телевизията. А през Май ще бъда в Киев и мога да се хвана на бас, че ще се разходя из центъра без да падне косъм от главата ми, въпреки че според новините там е пълен апокалипсис в момента.

 

Също така не обръщам прекалено много внимание на предупрежденията от външно министерство, които също често преувеличават и се презастраховат.

 

За мен винаги най-достоверна е информацията от местни хора, които живеят на даденото място. Или от туристи, които наскоро са били на същото място и имат пресни впечатления.

[royak]

Зависи къде в Пакистан: има райони, в които даже пакистанци от другите части на страната не ходят често.

 

За достоверна информация: не знам, честно казано. Хем ми се ходи, хем малко ме е шубе по тези дестинации.

Може би този въпрос ще е по-добре да го дискутираме в тема за Пакистан?  Любопитството ми е колкото конкретно, толкова  по принцип - как "одобряваме" и как "отсвирваме" определена дестинация по критерия "опасност".

Съгласна съм с Георги, че човек преценява сам "колко му стиска" и тръгва. И все пак...

[Мрън]

За мен винаги най-достоверна е информацията от местни хора, които живеят на даденото място. Или от туристи, които наскоро са били на същото място и имат пресни впечатления.

 

Това щях да пиша и аз, но се отказах: не всеки има познати навсякъде. Освен това, ситуацията се променя внезапно при кризи. Има значение и самият човек, както и семейното му положение (възраст, дали пътува сам, има ли деца/семейство). Човек е по-склонен на рискове в някои моменти от живота....

[royak]

Човек е по-склонен на рискове в някои моменти от живота....

 

В кои моменти например?

[neuromancer]

На млади години   И след като децата излязат от дома и тръгнат по света евентуално, не знам, не съм стигнал до тоя момент.

Иначе мен само война ме спира, или жената 

 

 

Но всякакви гледни точки има, например наскоро във Flyertalk разубеждават един да не взима кола под наем да мине 800км в североизточна Бразилия. А аз първия път като дойдох и взех точно там без въобще да се замислям и без да питам никой, явно късмета на начинаещия... Вярно че да идваш от Западна Европа или от България е съвсем различно, но все пак и в България не е като тук.

[wilks]

Принципно никъде няма гаранция, или напълно гарантирана сигурност. В центъра на Лондон преди 7 години, преди това в Мадрид, миналата година на маратона в Сан Фран...все места и държави, уж водещи се за безопасни и безрискови. Ами влаковите катастрофи в Белгия, или Испания. Не е задължително да има въоръжен конфликт, политическа криза, или висока престъпност, за да е опасно дадено място и да го избягваме. Центъра на Париж или Осло може да се окажат по-опаси от Източен Тимор или Сирия и Египет. Който го е страх от мечки, не ходи в гората. Ако тръгна да се притеснявам за всички възможни опасности, трябва в къщи да стоя, заключен зад блиндирана врата. И пак не е 100% сигурно, защото вратата от земетресение няма да ме спаси. Или пък на съседа ако му гръмне газовата бутилка.

 

Като ми се ходи някъде - отивам. Пък каквото е писано...

Редактирано 17 февруари, 2014 от wilks

[Oshko]

Имаме си магеладец, който и войните не го спират

Иначе аз в Сирия и Афганистан в момента не бих отишъл, но в Египет бих, горе-долу такива са ми критериите.

[Zaro]

Иначе мен само война ме спира, или жената 

 

Тук някъде сякаш има знак за равенство...

[royak]

Който го е страх от мечки, не ходи в гората.

 

Мечките в моите пътувания идват обикновено след като си тръгна - рядко по време на престоя ми в някоя страна  Папа Йоан Павел II, принц Рение и архиепископът на Крит се споминаха по време на посещенията ми на съответните места. Бомби в Гори и др. грузински градове паднаха седмица-две след напускането ни на страната; събитията в Сирия - също седмица-10 дни след напускането и пр., и пр.   Във форума се вклчих няколко дни след връщане от Париж, където колежката ми беше обрана в ресторанта на реномиран хотел по време на закуската... Не съм от страхливите и зная колко нещата са непредвидими и понякога - внезапни. Ходя си в гората смело, което обаче не означава, че съм тотално безразсъдна. Недей да се палиш чак толкова, по-спокойно!

[wilks]

Недей да се палиш чак толкова, по-спокойно!

Това в каква връзка? Да ти изглеждам на неспокоен и обезпокоен?

Нали темата беше да си говорим за опасни дестинации и опасности. Или...?

[royak]

 

Нали темата беше да си говорим за опасни дестинации и опасности. Или...?

 

Именно, това беше темата! Но май нещо се разми и май се оказва, че повечето са напълно или почти безстрашни  Не ми изглеждаш неспокоен, само малко краен в препоръките

[wilks]

Именно, това беше темата! Но май нещо се разми и май се оказва, че повечето са напълно или почти безстрашни  Не ми изглеждаш неспокоен, само малко краен в препоръките

Ааа, не! Аз препоръки не съм давал на никой тук. Написах си само моето лично виждане по въпроса. Къде съм писал "всички гледайте какво аз правя, и го правете същото и вие?" Не ми вкарвай думи, които не съм казвал или писал, че някой после на мен да ми търси отговорност. Всеки си има глава, да си преценява. Който не може да преценява, по-скоро бих го посъветвал да не ходи никъде, още по-малко в гората при мечките :D

[Мрън]

Разбира се, че навсякъде има рискове, но все пак рискът да станеш жертва на терористичен акт или да бъдеш отвлечен с цел откуп е по-голям в Афганистан отколкото във Великобритания.

 

На въпроса за кои моменти в живота сме склонни да поемаме рискове: аз лично смятам, че това е когато човек е необвързан, защото тогава мисли само за себе си (отивам и каквото стане).

[Oshko]

Ето една по-стара тема, която Жоро пусна през Юли

http://magelanci.com/topic/792-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%8A%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/

[Karik]

Преди година в Кампала срещнах германец, който обикаляше доста и въртеше бизнес в половин Африка. Той ми каза, че не посещава места, където не може да "изчисли риска". Не се замислих тогава, но след седмица в Найроби и няколко дни в Кайро след това мисля, че разбрах какво имаше предвид. 

Всеки сам за  себе си определя една ситуация като рискова. Има хора, които не са готови да обиколят сами Виена, има и такива сред нас които с една раница обикалят Кашмир и Пакистан.

Така, че вече ако мога да пресметна риска, значи съм там, ако не успея да го калкулирам давам стоп.

[neuromancer]

Една лична забавна случка, пак по темата за безопасността и на кого се доверяваме

С жена ми се познаваме от Англия. Като дойдох в Бразилия за пръв път на гости, на другия ден тя ми каза "Сега аз отивам на работа, а ти ще седиш в къщи и няма да излизаш никъде". Викам "Ти нещо се майтапиш с мене". "Не, сериозно, много те моля, много е опасно, после ще си говорим". Та не знам как бихте се почувствали...

[Zaro]

Е на това се казва "заврян зет".

[FlyTraveler]

Една лична забавна случка, пак по темата за безопасността и на кого се доверяваме

С жена ми се познаваме от Англия. Като дойдох в Бразилия за пръв път на гости, на другия ден тя ми каза "Сега аз отивам на работа, а ти ще седиш в къщи и няма да излизаш никъде". Викам "Ти нещо се майтапиш с мене". "Не, сериозно, много те моля, много е опасно, после ще си говорим". Та не знам как бихте се почувствали...

Много похвално, явно добре си се представил, та се е притеснила да не ти се случи нещо... да не те повредят :)

 

Ако бяхте в Куба и там нямаше да те пусне, но по други причини...

Редактирано 17 февруари, 2014 от FlyTraveler

[Zaro]

Моята най-опасна дестинация беше родната казарма: 

 

1. Два пъти съм гасил пожар, след втория поделението спря да функционира като летище, беше най-голямата авиобаза по онова време.

2. Във връзка с това и други зулуми на военни, включително кражба на 20 тона нафта, няколко пъти съм разпитван от военна прокуратура.

3. Ядохме печен смок. 

4. Тренирахме кучета да лаят само военни. 

5. Получих арест за немарливо отношение към камион, който не лежах, защото бях ценен кадър и нямаше кой да води полетите.

6. Многократно съм спасявал хора след алкохолно натравяне.

7. Научих се да слагам плочки. 

8. Залягал съм, за да си спася живота, защото съседният пост откриваше огън по крадци.

9. Не пропуших!

10. Пребих се като куче, когато веднъж се прибирах с колело с храната за другите 2 кретени, с които формирахме отделно поделение и белезите още ми стоят.

11. Зимно време, когато тръбите на водата замръзваха, нагрявахме първия кран, от където можеше да започне да тече вода, където да си измием съдовете. Същият беше на 2 педи над тоалетната.

12. Като бойлер за къпане ползвахме .... дестилатор.

 

Мисля, че не е малко. 

Редактирано 17 февруари, 2014 от Zaro

[гост]

Мечките в моите пътувания идват обикновено след като си тръгна - рядко по време на престоя ми в някоя страна  Папа Йоан Павел II, принц Рение и архиепископът на Крит се споминаха по време на посещенията ми на съответните места. Бомби в Гори и др. грузински градове паднаха седмица-две след напускането ни на страната; събитията в Сирия - също седмица-10 дни след напускането и пр., и пр.

Мислила ли си за известно време да се въздържаш от пътувания? Поне докато ние пообиколим желани дестинации,,,

[royak]

Мислила ли си за известно време да се въздържаш от пътувания? Поне докато ние пообиколим желани дестинации,,,

 

Ще гледам да заобикалям вашите желани дестинации  Или ще ходя там след вас

[Childish]

Ще гледам да заобикалям вашите желани дестинации  Или ще ходя там след вас

Аз май все ходя след теб, а ти така ме беше наплашила за Грузия   Бях си купила самолетния билет, преговорих ти пътеписа и като започнаха да ме тресят нервите къде съм затръгвала. Щеше да ми е смешно и в момента, ако не се бях надценила със следващата си дестинация, ама.. Мечка страх, мен не.