Опасните дестинации: на коя/чия информация се доверявате?

[Zaro]

Мечките в моите пътувания идват обикновено след като си тръгна - рядко по време на престоя ми в някоя страна Папа Йоан Павел II, принц Рение и архиепископът на Крит се споминаха по време на посещенията ми на съответните места.

Поръчки за посещения приемаш ли?

[royak]

Поръчки за посещения приемаш ли?

 

Много ми се вдигна хонорарът напоследък

[royak]

Аз май все ходя след теб, а ти така ме беше наплашила за Грузия   Бях си купила самолетния билет, преговорих ти пътеписа и като започнаха да ме тресят нервите къде съм затръгвала. Щеше да ми е смешно и в момента, ако не се бях надценила със следващата си дестинация, ама.. Мечка страх, мен не.

 

Е, надявам се, че в Грузия не ти се е случило нещо лошо?

А по повод на "мечка страх, мен не" и на "който го е страх от мечки, да не ходи в гората", предлагам мечката да заеме достойно място - сивмол на "опасните" дестинации - магеланска мечка, особена порода

За всеобщо спокойствие: има няколко места /и известни личности/, които още не са пострадали след посещенията ми, така че не правете глобални заключения, моля!  

[Tedy]

Мечките в моите пътувания идват обикновено след като си тръгна - рядко по време на престоя ми в някоя страна  Папа Йоан Павел II, принц Рение и архиепископът на Крит се споминаха по време на посещенията ми на съответните места. Бомби в Гори и др. грузински градове паднаха седмица-две след напускането ни на страната; събитията в Сирия - също седмица-10 дни след напускането и пр., и пр.   Във форума се вклчих няколко дни след връщане от Париж, където колежката ми беше обрана в ресторанта на реномиран хотел по време на закуската... Не съм от страхливите и зная колко нещата са непредвидими и понякога - внезапни. Ходя си в гората смело, което обаче не означава, че съм тотално безразсъдна. Недей да се палиш чак толкова, по-спокойно!

Аз бях така два пъти в Израел, след мен война.

[royak]

Аз бях така два пъти в Израел, след мен война.

 

Tedy, ще ни отлъчат от хубавия сайт с тия тайни разкрития

[Tedy]

Само там, като цяло съм си късметлийка. Някак се оставям на пътя и той си ме води, където и когато трябва. 

[Childish]

Аз не се смятам за късметлийка, дори напротив. "Това на мен не може да се случи" нито го мисля, нито го казвам.

За себе си от опит знам, че аз съм си най-големият рисков фактор. Кога от недомислие, кога от умора, кога от чиста глупост съм правила неща, за които ме е срам да разказвам. Най-смелите хора са ... децата, защото малко са си патили. Точно защото не мога да преценя риска, в чужбина съм по-"смела", отколкото в България. Бих предприела и по-големи "рискове", ако физически съм в по-добра форма. Какво щастие, че съм

[Тони]

Всичко си е въпрос на гледна точка. За мен най-важно е човек да е спокоен, където и да се намира, каквото и да се случва. Защото решение на ситуацията винаги има. Не вярвам на хора, които преувеличават, както и на такива, които създават драма от най-обикновени случки.

[FlyTraveler]

Няколко дни след като кацнахме в Найроби изгоря межународното летище. Навръщане паспортна проверка ставаще само през VIP-a (той беше останал), а чакалнята беше в огромна палатка директно на тармака до паркираните самолети.

 

Малко след като се прибрахме стана нападението и кървавата баня в търговският им център.

 

Такива неща няма как да се предвидят, въпреки, че си има места, където по-често стават атентати. За по-опасните във военно-политическо отношение страни нямам опит, просто не съм стигнал до опознаване на другите места, че да имам интерес към тях. Единственното място, за което отмених посещението си беше Синайският полуостров в Египет и за което съжалявам (тогава имаше отвлечени западно-европейски туристи, но се оказа после, че било от местни бедуини, които искали да им се обърне внимание и да им се построят училища и пр. туристите са били третирани като гости).

 

Доста пъти престъпността в Рио и Южна Африка е накланяла везните в полза да други дестинации, но и на тях им дойде времето - Рио го направихме, Ю. Африка е скоро, здраве и живот.

 

Като цяло е важно човек да си вземе предварително необходимите мерки, а пък каквото стане. Аз винаги си нося адресите и телефоните на посолствата и на двете държави, на които съм гражданин, като си нося и двата паспорта (за всеки случай, както и по визови причини за някои държави). Осен това телефоните на роднини и приятели в различни страни (записани, не само в паметта на мобилният телефон). Неизменна част от облеклото и на мен и на жена ми са фотографски жилетки с много вътрешни джобове с ципове - имаме по 6-7 такива за различни сезони (тънки, дебели, различни цветове). Аз имам една за предвижване когато се местим с всичкият багаж, като пристигнем на новото място, слагам каквото е нужно в сейфа и обличам една по-лека и удобна жилетка за разглеждане (не помагат с-у въоражен обир или набиване - на такива места не ги носим - но джебчиите нямат ниакакъв шанс).

 

П.П. Сега се сетих за още нещо полезно - всички важни документи (паспорти, лични карти и пр.) се снимат и от двете страни, принтират се в няколко екземпляра, които се разделят м-у пътуващите, освен това се прикачват като файлове към emails заедно с всички телефони за връзка и се пращат до електронните пощи и на двамата, та и от там да могат да се свалят при нужда.

 

Преди заминмаване на доверени хора се оставя пълна програма за пътуването (ден по ден), с места за отсядане и телефонните номера на хотели, хостали, фирми осигуряващи преспиване. Ако има буквани предварително активности, контактите и на тези фирми.

Редактирано 18 февруари, 2014 от FlyTraveler