Прескочи до съдържание

Разходки из Доломитите с малко Венеция


Препоръчани мнения

Преди няколко дни се върнахме от нашето пътуване из Доломитите и искам да споделя моите впечатления.

За първи път обърнах внимание на тази част от Италия - 2016 г., четейки пътеписа на @Светославов Queste belle Dolomiti/diese schone Dolomiten.

Вдъхновена от написаното и показаното в снимки, реших, че трябва да видя тези красоти.

Минаха няколко години и през 2019 г. се появи темата на @master_of_germs Как се "опъват каиши" в Доломитите? (ретроспективен фотодневник).

Отново с голям интерес изчетох написаното и вече тази година успяхме да реализираме това пътуване. 

Специални благорадности на моите вдъхновители.

В горните теми има много подробна информация за историята и особеностите на района, имената на отделните планински масиви.

Аз само ще се опитам да покажа местата, до които ние успяхме да стигнем и да осъвременя със снимки и актуална информация, представата за този красив район.

 

134448330_.jpg.3f52782fd6fc4718452139089abc336e.jpg

 

  • Харесвам 24
  • Благодаря 1
  • Браво 4
Връзка към коментар

Потегляме към Доломитите...

В района се придвижвахме с кола под наем, а за нощувките бях избрала ето тази къща - Mittersteinerhof на около 5 км от селцето Вилабаса и на 10 км от Добиако. 

20240621_081632.jpg.13a4914b880ee7098a40eb191d48831a.jpg

 

20240621_081712.jpg.9b8d48c6df8781df341db84e1ef45b66.jpg

 

Къщата е над 300 годишна, заобиколена от красиви хълмчета и ливади, а от прозореца се разкриват чудесни гледки.

20240617_085132.jpg.5370299532c1e895cb333956ea8d98e9.jpg

 

20240616_164820.jpg.50a4dc83ffaf89235b21a5d91d7739c9.jpg

 

Домакините, немскоговорящи, бяха много любезни, а чиниите с красиви рисунки.

20240617_093708.jpg.c26d75999d6b16a6df9f94b618c11a3d.jpg

 

Чудесно попадение се оказа нашият дом за следващата една седмица. 

  • Харесвам 21
  • Браво 1
Връзка към коментар

След като се настанихме поехме към езерото Брайес (Lago di Braies). То се намираше на 10 км от нашата къща.

На паркинга пристигнахме след 17 ч. и таксата за 3 часа престой за кола е 6 евро, а по-рано през деня е 10 евро за 3 часа. Ето и тарифите:

20240616_193131.jpg.89820f3583fc7dbc5024d2744fdff7c9.jpg

 

Точно до езерото има хотел и ние поехме по пътеката наляво. Времето беше облачно и малко след като тръгнахме по пътечката започна да вали. Отначало слабо, постепенно се засили, но това не ни спря. Намерихме по-сухи местенца под боровете и изчакахме. Дъждът продължи около 15 мин. и след това дори изпече. През целия ни престой след това не е валяло. Времето беше чудесно. Домакините ни в къщата казаха, че предната седмица всеки ден е валяло. 

Началото на пътечката.

viber_image_2024-06-28_23-25-20-406.jpg.c2067eb492c660c9c809d40583404772.jpg

 

Минахме край кейчето със завързаните лодки.

20240616_171554.jpg.f9d65d39eca96dc5c209e0558ef8351d.jpg

 

Пътечката е равна и много приятна за разходка. Стигнахме до едно дървено мостче.

viber_image_2024-06-28_23-25-39-075.jpg.da361bf38661b614e81e617b9b37bfe5.jpg

 

След това пътечката се вие ту леко нагоре, ту надолу, разкривайки красиви гледки към езерото и околните скалисти върхове.

Ето това място много ми хареса.

viber_image_2024-06-28_23-26-07-696.jpg.95b77f81b5f0657b5551bea1a1c99aae.jpg

 

viber_image_2024-06-28_23-28-21-244.jpg.a7cedd2bb3eb891f0d37e8d212948507.jpg

 

На местата, където е по-стръмно има парапети и стълби.

 

20240616_181535.jpg.1ef6f2ba489b5f486adee4236fda2fcf.jpg

 

След това се слиза долу, до самото езеро.

 

20240616_182948.jpg.d39c0c5567d9f6878542618e02e111d0.jpg

 

По-нататък пътечката е съвсем равна. Видях тази табела, но беше вече късно да се отклоняваме натам. Може би друг път.

20240616_190224.jpg.5608a90abcf4abd615dacaaad8135310.jpg

 

И отново красиви гледки.

20240616_190351.jpg.114a8a1cdbab5c2cdd05e47c180ba779.jpg

 

viber_image_2024-06-30_23-43-32-688.jpg.2e5ca456b791f1641b69ee67c9c4cde9.jpg

 

И стигнахме до малкото параклисче. Около него е много приятно, има пейчици и можеш да се любуваш на красивите гледки.

20240616_192114.jpg.f76c60d5db9d7e8bab1953a425bdc47b.jpg

 

20240616_192340.jpg.c7bb0bb243b82628a7dd1e3b485d360a.jpg

 

Така за около 2 ч. и половина, без да бързаме и с много спирки за снимки, обиколихме цялото езеро, видяхме го от различни страни и се потопихме в красотата на природните пейзажи. Бях чела, че има много хора около това езеро, но ние улучихме доста спокоен момент. Може би, защото вече беше по-късно, а и времето в началото изплаши доста от желаещите да го посетят.

  • Харесвам 29
  • Браво 2
Връзка към коментар

Утрото в понеделник е свежо и слънчево и е време за маршрутче в планината. Днес ще са Cinque Torri.

Тръгваме към Cortina d'Ampezzo и след това към passo Falzarego. Ще вземем лифт до х. Scoiattoli.

По пътя малко след  Добиако попадаме в задръстване, има ремонт, нататък е по-спокойно.

Градчето  Cortina d'Ampezzo е много красиво разположено в долина, заобиколено от величествени върхове.

Поемаме по пътя нагоре и се натъкваме на множество колоездачи, имат номера, може би е някакво състезание.

И вече сме на паркинга за лифта. Тече ремонт и трудно се намират места.

20240617_154330.jpg.6680725e637e5dd2f3981f80e4bc236b.jpg

 

Цената за лифта е 24 евро/човек в двете посоки. Пътува се 10-ина минути и се разкриват красиви гледки.

20240617_120205.jpg.4b0440cfb5532bbe0893c9d335380ce5.jpg

Под лифта има добре изглеждаща пътека за желаещите да се изкачат пеш. И вече сме на хижата.

 

20240617_120838.jpg.6d5b5ee41e56637824aa1e2cec2ffeeb.jpg

 

Пред нас се разкриват в цялото си великолепие 5-те кули.

 

20240617_120617.jpg.f1a93123ded238209f11a7bcb08b55a6.jpg

 

Хижата е построена на много красиво място и във всички посоки се разкриват великолепни гледки. На тази височина все още има преспи леден сняг.

20240617_120857.jpg.7a6300dd0a23acd4a0934c2573c536cd.jpg20240617_120907.jpg.9715dfe9c4c73ac152ce989f7f384355.jpg

 

На тази снимка се вижда и пътечката към х. Averau, разположена на върха на скалата.

  • Харесвам 24
  • Браво 1
Връзка към коментар

Започваме с обиколката на кулите. На някои от тях имаше катерачи, които смело се набираха нагоре по отвестните скали.

viber_image_2024-07-02_23-09-35-524.jpg.2032e7a89d4525859de67adc0a415e14.jpg

 

Ние не сме такива смелчаци и си вървим по по-хоризонталните пътечки.

 

 

20240617_123923.jpg.857e26a738ac75f913879e467d4d46c3.jpg

 

Тук се намира и т.н. музей на открито, свързан с боевете по време на първата световна война между италианци и австийци. Има окопи и други военни съоръжения. Не е много лесно вървенето, защото има доста камъни, а и на места огромни преспи, които трябва да се изкачат, за да може да се мине.

20240617_125256.jpg.de25de3d5470b5de84eb76cb53bd4fce.jpg

 

 

20240617_124839.jpg.837b7b417c2d4249f7385bc4769530c0.jpg

Оглеждаме кулите от различни ъгли. Времето е чудесно, а гледките възхитителни. Не бързаме, а се наслаждаваме на природните скални форми - внушителни и малко страховити.

20240617_125729.jpg.32acb08e78155fe0067b28ea67ab3745.jpg

 

20240617_125924.jpg.545d5b215b60386744bad13a5696937c.jpg

 

20240617_131612.jpg.f75497aff3fe434f1cda7e8be2041b60.jpg

 

Оглеждаме ги и отгоре, но за целта изпращаме нашия смелчага - "дрончо".

viber_image_2024-07-03_21-22-25-806.jpg.8aa62f8bbfae74febf01ecc5855a5f5b.jpg

 

viber_image_2024-07-03_22-45-18-389.jpg.b68612a634161f0b9d2916729c611278.jpg

 

viber_image_2024-07-03_22-58-31-921.jpg.fc72dd7b4bba2f4723ebc7b57aa293e5.jpg

 

След това се върнахме в хижата да похапнем, с красиви гледки. Направи ми впечатление, че цените в хижите не бяха по-високи отколкото в градчетата наоколо.

На тази хижа много ми хареса ягодовия пай - тестото беше много нежно и вкусно, а цената 5 евро. Сандвичите бяха по 6 евро.

  • Харесвам 22
Връзка към коментар

Починахме, хапнахме в ресторанчето и решихме да продължим към следващата хижа Averau, но все поглеждаме назад към кулите.

20240617_142323.jpg.52a46f849ba8867e114d0f75617a7da5.jpg

 

viber_image_2024-07-03_21-22-25-864.jpg.8c172b861078565a03e20475267c186f.jpg

 

Мислех, че хижата е една барачка, която се виждаше наблизо, но тя се оказа че е чак на скалата отгоре.

20240617_142524.jpg.b448cd4973746613db181ed1560a777d.jpg

Повървяхме още малко и решихме, че за днес ни стига толкова ходене и пуснахме "дрончо" да ни покаже хижата.

viber_image_2024-07-03_23-06-44-675.jpg.7ee84688dcc1adf57b432f07394fe74f.jpg

 

След това се върнахме на лифта.

20240617_153051.jpg.75746b4ae1508a0c3d5c947ad93e51b1.jpg

 

По обратния път спряхме да погледнем Cortina отвисоко,20240617_161215.jpg.9cd5725ec467b205ee00f0f4cb339c4a.jpg

 

а след това се разходихме по централната част с красивите къщи с балкончета с цветя.

20240617_163532.jpg.16bade0afb8423cf4adf601027c10a93.jpg

 

Получи се много приятна разходка този ден, която ни зареди с красиви планински гледки.

  • Харесвам 24
Връзка към коментар

Нов ден - нов маршрут.

Решили сме да ходим на Tre Cime. Бях чела тук във форума, че трябва да се отиде рано, защото като се запълни паркинга и не пускат повече коли.

Въпреки това реших, че все още не е най-активния сезон (среданата на юни е), а и е през седмицата и може би няма да ни хване това ограничение.

Но не ни се получи - към 10 ч. стигнаме на около 6 км от паркинга и се оказва, че сме закъснели. Вече не пускат коли. Може само с автобуси, които са на около 30 мин.

Ами сега... имаме резервен маршрут. И това е "онова" езеро с цвят "мента с мляко". Това е определението на @master_of_germs за цвета на езерото Сорапис. Когато четох неговата тема много ме впечатли това езеро и непременно исках да го видя.

Така, че днес ще заменим Tre Cime с Tre croci, защото трябваше да стигнем до passo Tre croci, и поехме натам.

По пътя минахме край езерото Мисурина и спряхме за кратко да го разгледаме и да направим снимки.

20240618_100523.jpg.55e88b503aac5b7f3363685c4549e832.jpg

 

viber_image_2024-07-04_22-47-23-893.jpg.35a8b300e586a1596e6e7c66c1e9f8cc.jpg

  • Харесвам 17
Връзка към коментар

Стигнахме до прохода с Трите кръста,

20240618_182752.jpg.896b70d8167965e19d67eeec054c7a88.jpg

но не намерихме място за паркиране, бяха все за гостите на хотела. Продължихме надолу по пътя и след един голям завой, вляво имаше голям паркинг, на който все още имаше места. Чудехме се как ще намерим началото на нашата пътека номер 215 за ез. Сорапис и видяхме, че повечето хора се насочват към горичката в единия край на паркинга и там имаше стрелка с номера на нашата пътека. След изкачването по пътечката стигнахме отново до прохода. Тази пътечка ни спести обикалянето по пътя. Оттук обаче следите за нашата пътека се загубиха, нямаше друга стрелка с номер 215. Помотахме се малко и питахме други лутащи се като нас. Оказа се, че трябва да повървим още малко надолу по пътя в посока ез. Мисурина и там имаше табло. На него беше посочена пътеката за езерото Сорапис и хижа Вандели, която е до него. Беше написано време -  2.30 ч. Ние го направихме малко повече, тъй като доста спирахме за снимки, гледки и почивки. В началото се минава полянката и се навлиза в гората. Пътят е широк и равен. Много приятен за вървене.

 

20240618_110612.jpg.da8aa481681a2344cc59d2efa7233ca4.jpg

 

А в ляво се откриваха великолепни гледки.

 

viber_image_2024-07-04_23-00-44-995.jpg.129d9fec6b67eaccd558e95f810f7d97.jpg

 

viber_image_2024-07-04_23-03-52-657.jpg.42042711554abca31ea426aebc92f765.jpg

 

Постепенно пътеката се спуска леко надолу към една рекичка и там имаше за преодоляване ледено препятствие. Трябваше да се изкачим на него, за да можем да минем. На връщане беше се поразтопил и се бяха образували по-големи дупки и беше по-трудно за минаване.

 

20240618_113321.jpg.a8041f21ee7cc1fb087be43a0d3d483e.jpg

 

След това пътеката започва да става по-стръмна и доста камениста и тясна. Въпреки това, доста хора бяха тръгнали в този ден, дори имаше с бебенца, които ги носеха в раницата. На места има изградени метални стълби и парапети. Има участъци с хлъзгави скали и там има метални въжета, за които да се хванеш, а от скалите капеше вода. Трудното преодоляване на препятствията се компенсира от красивите гледки, на които бяхме свидетели през цялото време.

viber_image_2024-07-04_22-53-06-605.jpg.79a3a021efbb6ea2a3c90acb2c38e1c4.jpg

 

Тук видяхме Трите Чими отдалеч, въпреки че не ни пуснаха днес до тях.

Така неусетно стигнахме до табелите, които указваха, че сме наближили и хижата е наляво, а езерото - надясно.

Първо се качихме до хижата за почивка, гледки и хапване.

20240618_134630.jpg.d9d76e6b862edbd21e149e4454d9dd5a.jpg

 

И тази хижа е построена на място с великолепна гледка. Има табела, която указва кои върхове са се изправили пред нас.

 

20240618_142807.jpg.ed29e53514775872393adae083128644.jpg

 

А ето и самите върхове.

 

20240618_142820.jpg.c5e6b51ac03e8350668a8f1b1d00ac71.jpg

 

След кратката почивка на хижата се спускаме обратно надолу и поемаме наляво към езерото Сорапис...

  • Харесвам 20
  • Браво 1
Връзка към коментар

След кратко изкачване езерото Sorapis заблестява пред нас.

20240618_151336.jpg.ae499f91fd20a3b86a0b4a54f3db15a9.jpg

 

Много е красиво, заобиколено от величествени скални върхове.

 

20240618_150753.jpg.c08d1ae194248aad7442ac82a764d616.jpg

 

Малко ми напомня на Рибното езеро в Пирин. На отсрещния бряг дори има нещо като плажче. На почти всеки камък има препичащи се туристи. 

И ние присядаме, любуваме се на красотите наоколо. 

20240618_150748.jpg.81ef63cf54062d3452009b568f65fce7.jpg

 

Снимаме се на "фотогеничния" камък, за който има опашка.

 

20240618_150219.jpg.a9a53f58ebc1b78739cf30909108f054.jpg

 

Тръгваме по пътечката надясно, избираме си и ние подходящ камък близо до водата. След това пак продължаваме, но има доста големи камъни и се отказваме.

Решаваме тази задача да възложим на "дрончо" и той да ни разходи около езерото.

 

Поглед и на другата страна.

20240618_151352.jpg.44ad6e6bd4a84345f1d873f34c6741ad.jpg

 

И пак към езерото:

viber_image_2024-07-04_22-22-05-814.jpg.296938967f35829ee925b8a556b5d630.jpg

 

 

viber_image_2024-07-04_22-21-38-304.jpg.169b9e9ffe5cb865e8b1cc32c029eab2.jpg

 

И е време да поемаме наобратно.

20240618_163016.jpg.1556d53355391f6eaa7f10039c78dfd7.jpg

 

И какви красиви цветчета по тези каменисти места.

 

20240618_153449.jpg.7366168846a6577f6ed9c645b689e87b.jpg

 

А ледника съвсем се е пробил и е станал още по-труден за преодоляване.

 

20240618_174305.jpg.898f7feac0ae8570a9ee178ce5cf05c2.jpg

 

Завършвам тази разходка с краткото клипче от високо.

Насладете се и вие на това вълшебство,

  • Харесвам 22
  • Браво 4
Връзка към коментар

След вчерашния неуспех, днес отново ще щурмуваме Tre cime. Този път ставаме по-рано, няма задръстване по пътя и подминаваме вчерашното място, без да ни спрат – радост! След това пътят поема малко нагоре и в 8 ч. стигнахме до ез. Анторно. Тук вече се беше получила опашка и доста бавно се придвижваха колите. Гледките наоколо компенсираха чакането. Първо, вдясно беше езерото Анторно - доста е обрасло с растителност. След това има пасища и кравичките спокойно си пасяха. Бяха много интересни – бели с кафяви и черни петна.  

20240619_083703.jpg.effae3a23f7849c9ce70ee9e4c2770a5.jpg

 

До гишето с тол таксите стигнахме за около 45 мин. Таксата е 30 евро за кола. След това пътя става доста стръмен и с много остри завои, но е за кратко. Вече сме на паркинга до х. Ауронцо. Той е доста голям и на няколко нива, но беше почти запълнен. Долу на КПП-то има табела, на която пише колко места остават. Когато минавахме оттам – пишеше, че остават 200 свободни места за леки коли. Паркираме и се любуваме на гледките отвисоко. Оттук се вижда в далечината ез. Мисурина, край което минахме предния ден.

20240619_090009.jpg.3da40fbe7ab964881d4d2e0a0285fdac.jpg

 

Поемаме към х. Ауронцо – в далечния край на паркинга сме и ни отнема около 10 мин. Тук малко поспряхме да разгледаме панорамите наоколо.

 

20240619_091021.jpg.cbdc580b7198c114339e12e4feb90b3c.jpg

 

20240619_093120.jpg.b0aef6afa290d207e3ef8cf21d84fa76.jpg

 

Планът ни е: по маршрут 101 х.  Ауронцо - х. Лаваредо - х. Локатели. След това по 105 продължаваме кръговата обиколка на Чимите, ресторант Лангалм и обратно на паркинга до х. Ауронцо.

 

От хижата наляво започва пътека 101. Тя е като коларски път, съвсем равна, но малко камениста. Вече има върволици от хора.

20240619_091250.jpg.e54755fcc0abf47ec90c5141b7338aaa.jpg

 

В лявата и част са стръмни каменни зъбери, като към края са и чимите, а вдясно е просторно и се виждат красиви върхове. Направиха ми впечатление групите японски туристи. Жените бяха с интересни широкополи шапки, а някои дори с чадъри – да се пазят от слънцето. Дори имаше с медицински маски.

 

След около 30 мин. достигнахме параклисче, до което има барелеф на алпиниста Paul Grohmann – пионер на алпинизма в Доломитите. Тук имаше пътеки, които се спускаха надясно и надолу и някои хора се отклоняваха натам. Не разбрах какво има там - може би панорамни гледки, но ние не отидохме натам, а си продължихме по пътеката към х. Лаваредо.

20240619_094027.jpg.18bd7596ca7f7bbeb6066fe4268abada.jpg20240619_094215.jpg.4bd77be8661f7b5eaa801b7c32fe5b3d.jpg


За около 40 мин. стигнахме от х. Ауронцо до х. Лаваредо.

 

20240619_095839.jpg.9352943dd208e034064fe3fafb94cafd.jpg

 

До тук пътят беше изцяло равен.

Оттук започва изкачване към превала. Вляво са 3-те чими, но все още не са се разкрили напълно. Има сняг – той е на преспи и е твърд като лед.

20240619_095922.jpg.32eaff1d4b9a92e659921aae64dd9695.jpg

 

На места все още има сняг – той е на преспи и е твърд като лед.

20240619_101356.jpg.803776cc443ba42b1e3b758929672695.jpg

 

Поглед към х. Лаваредо отвисоко. Още малко и ще изкачим превала и Tre Cime ще ни се разкрият в целия си блясък.

  • Харесвам 18
Връзка към коментар
Светославов

Ех, "приятно вспомнить в час заката"

где были мьi когда-то 🙂 

 С едно техническо уточнение, ако позволиш - хижа Averau е на седлото под едноименния връх над нея. 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

И вече сме на превала и Tre Cime ни се разкриват в цялата си прелест.

viber_image_2024-07-14_22-44-26-250.jpg.1ab9c5045b7610beeed8618fc872e282.jpg

 

viber_image_2024-07-14_22-44-36-667.jpg.071ad6a359831f928397f880911dbcc0.jpg

 

По най-близката има катерачи. Тя е Cima Piccola (2857 м н.в.), до нея - в средата е Cima Grande (2999 м н.в) и най-отдалечената е Cima Ovest (2973 м н.в.).

viber_image_2024-07-14_22-44-38-293.jpg.8e7b590fbd7f4c996173d1b2ce18c8d9.jpg

 

Тук има доста сняг около чимите, а и на самата пътечка, на места преспите са по-високи от човешки ръст и от двете ни страни. 

 

20240619_104221.jpg.cc7716e55bdee215408f4d7c9ab9b07a.jpg

 

Спираме за снимки и после продължаваме по пътеката за х. Локатели.

От време на време, току пак поспираме и се обръщаме да ги погледаме, тъй като всеки път се виждат под различен ъгъл и ни примамват със суровата си красота.

 

viber_image_2024-07-14_22-44-58-554.jpg.ecd134fa29a1b7dd06df3d7c860a32d4.jpg

 

Стигаме до едно хълмче вляво от пътеката и се покачваме на него. Оттук гледката е по-фронтална към скалите. 

 

viber_image_2024-07-14_22-45-39-571.jpg.7ae236451f297329932151404f2e7117.jpg

 

След това отново продължаваме напред. Пътечката е равна и приятна за вървене. Има доста хора, направо върволица от хора. Гледките, не само към Трите Чими, но и към околните върхове са зашеметяващи, но и малко страховити. И ето я х. Locatelli (2450 м н.в.) в далечината.

 

20240619_111420.jpg.dc8aed328d23818784d4789ffdb4ca03.jpg

 

За да стигнем до нея трябваше да изкачим едно хълмче, доста е каменисто и са направени стъпала с парапет.

 

20240619_113725.jpg.c7f443d469f7f48f02715b964e9e0eec.jpg

 

Хижата има голяма тераса с пейки и красива гледка фронтално към Чимите.

 

20240619_113938.jpg.95765c47a7a8efe194e36425f6173366.jpg

 

За съжаление ресторантът не работеше, а мислехме тук да обядваме, защото вече беше към 12 ч.  Дори тоалетната не бе отворена.

Завъртяхме се малко встрани от хижата – там има две малки езерца. Поседнахме тук за кратко и се любувахме на гледките.

20240619_115649.jpg.9ca931140191d05d8a3adb32d5180f6f.jpg

 

Имах идея да минем край параклисчето и оттам малко нагоре по хълмчето да се изкачим до скалните ниши. Виждала съм интересни снимки от тези пещери с гледка към Чимите, като в рамка. Изглеждаше стръмничко и може би щеше да ни отнеме доста време, така че се отказахме.

Поехме надолу обратно до пътеката, от която дойдохме и след това тръгнахме надясно и надолу по маршрут 105, за да обиколим целия масив с Чимите.

viber_image_2024-07-14_22-46-23-374.jpg.3f1bd55533ec5c5d6cdb457d9014f172.jpg

  • Харесвам 17
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.