дневник Разходки из Доломитите с малко Венеция

[alienad]

Преди няколко дни се върнахме от нашето пътуване из Доломитите и искам да споделя моите впечатления.

За първи път обърнах внимание на тази част от Италия - 2016 г., четейки пътеписа на @Светославов Queste belle Dolomiti/diese schone Dolomiten.

Вдъхновена от написаното и показаното в снимки, реших, че трябва да видя тези красоти.

Минаха няколко години и през 2019 г. се появи темата на @master_of_germs Как се "опъват каиши" в Доломитите? (ретроспективен фотодневник).

Отново с голям интерес изчетох написаното и вече тази година успяхме да реализираме това пътуване. 

Специални благорадности на моите вдъхновители.

В горните теми има много подробна информация за историята и особеностите на района, имената на отделните планински масиви.

Аз само ще се опитам да покажа местата, до които ние успяхме да стигнем и да осъвременя със снимки и актуална информация, представата за този красив район.

 

 

[alienad]

Потегляме към Доломитите...

В района се придвижвахме с кола под наем, а за нощувките бях избрала ето тази къща - Mittersteinerhof на около 5 км от селцето Вилабаса и на 10 км от Добиако. 

 

 

Къщата е над 300 годишна, заобиколена от красиви хълмчета и ливади, а от прозореца се разкриват чудесни гледки.

 

 

Домакините, немскоговорящи, бяха много любезни, а чиниите с красиви рисунки.

 

Чудесно попадение се оказа нашият дом за следващата една седмица. 

[alienad]

След като се настанихме поехме към езерото Брайес (Lago di Braies). То се намираше на 10 км от нашата къща.

На паркинга пристигнахме след 17 ч. и таксата за 3 часа престой за кола е 6 евро, а по-рано през деня е 10 евро за 3 часа. Ето и тарифите:

 

Точно до езерото има хотел и ние поехме по пътеката наляво. Времето беше облачно и малко след като тръгнахме по пътечката започна да вали. Отначало слабо, постепенно се засили, но това не ни спря. Намерихме по-сухи местенца под боровете и изчакахме. Дъждът продължи около 15 мин. и след това дори изпече. През целия ни престой след това не е валяло. Времето беше чудесно. Домакините ни в къщата казаха, че предната седмица всеки ден е валяло. 

Началото на пътечката.

 

Минахме край кейчето със завързаните лодки.

 

Пътечката е равна и много приятна за разходка. Стигнахме до едно дървено мостче.

 

След това пътечката се вие ту леко нагоре, ту надолу, разкривайки красиви гледки към езерото и околните скалисти върхове.

Ето това място много ми хареса.

 

 

На местата, където е по-стръмно има парапети и стълби.

 

 

След това се слиза долу, до самото езеро.

 

 

По-нататък пътечката е съвсем равна. Видях тази табела, но беше вече късно да се отклоняваме натам. Може би друг път.

 

И отново красиви гледки.

 

 

И стигнахме до малкото параклисче. Около него е много приятно, има пейчици и можеш да се любуваш на красивите гледки.

 

 

Така за около 2 ч. и половина, без да бързаме и с много спирки за снимки, обиколихме цялото езеро, видяхме го от различни страни и се потопихме в красотата на природните пейзажи. Бях чела, че има много хора около това езеро, но ние улучихме доста спокоен момент. Може би, защото вече беше по-късно, а и времето в началото изплаши доста от желаещите да го посетят.

[alienad]

Утрото в понеделник е свежо и слънчево и е време за маршрутче в планината. Днес ще са Cinque Torri.

Тръгваме към Cortina d'Ampezzo и след това към passo Falzarego. Ще вземем лифт до х. Scoiattoli.

По пътя малко след  Добиако попадаме в задръстване, има ремонт, нататък е по-спокойно.

Градчето  Cortina d'Ampezzo е много красиво разположено в долина, заобиколено от величествени върхове.

Поемаме по пътя нагоре и се натъкваме на множество колоездачи, имат номера, може би е някакво състезание.

И вече сме на паркинга за лифта. Тече ремонт и трудно се намират места.

 

Цената за лифта е 24 евро/човек в двете посоки. Пътува се 10-ина минути и се разкриват красиви гледки.

Под лифта има добре изглеждаща пътека за желаещите да се изкачат пеш. И вече сме на хижата.

 

 

Пред нас се разкриват в цялото си великолепие 5-те кули.

 

 

Хижата е построена на много красиво място и във всички посоки се разкриват великолепни гледки. На тази височина все още има преспи леден сняг.

 

На тази снимка се вижда и пътечката към х. Averau, разположена на върха на скалата.

[alienad]

Започваме с обиколката на кулите. На някои от тях имаше катерачи, които смело се набираха нагоре по отвестните скали.

 

Ние не сме такива смелчаци и си вървим по по-хоризонталните пътечки.

 

 

 

Тук се намира и т.н. музей на открито, свързан с боевете по време на първата световна война между италианци и австийци. Има окопи и други военни съоръжения. Не е много лесно вървенето, защото има доста камъни, а и на места огромни преспи, които трябва да се изкачат, за да може да се мине.

 

 

Оглеждаме кулите от различни ъгли. Времето е чудесно, а гледките възхитителни. Не бързаме, а се наслаждаваме на природните скални форми - внушителни и малко страховити.

 

 

 

Оглеждаме ги и отгоре, но за целта изпращаме нашия смелчага - "дрончо".

 

 

 

След това се върнахме в хижата да похапнем, с красиви гледки. Направи ми впечатление, че цените в хижите не бяха по-високи отколкото в градчетата наоколо.

На тази хижа много ми хареса ягодовия пай - тестото беше много нежно и вкусно, а цената 5 евро. Сандвичите бяха по 6 евро.

[alienad]

Починахме, хапнахме в ресторанчето и решихме да продължим към следващата хижа Averau, но все поглеждаме назад към кулите.

 

 

Мислех, че хижата е една барачка, която се виждаше наблизо, но тя се оказа че е чак на скалата отгоре.

Повървяхме още малко и решихме, че за днес ни стига толкова ходене и пуснахме "дрончо" да ни покаже хижата.

 

След това се върнахме на лифта.

 

По обратния път спряхме да погледнем Cortina отвисоко,

 

а след това се разходихме по централната част с красивите къщи с балкончета с цветя.

 

Получи се много приятна разходка този ден, която ни зареди с красиви планински гледки.

[alienad]

Нов ден - нов маршрут.

Решили сме да ходим на Tre Cime. Бях чела тук във форума, че трябва да се отиде рано, защото като се запълни паркинга и не пускат повече коли.

Въпреки това реших, че все още не е най-активния сезон (среданата на юни е), а и е през седмицата и може би няма да ни хване това ограничение.

Но не ни се получи - към 10 ч. стигнаме на около 6 км от паркинга и се оказва, че сме закъснели. Вече не пускат коли. Може само с автобуси, които са на около 30 мин.

Ами сега... имаме резервен маршрут. И това е "онова" езеро с цвят "мента с мляко". Това е определението на @master_of_germs за цвета на езерото Сорапис. Когато четох неговата тема много ме впечатли това езеро и непременно исках да го видя.

Така, че днес ще заменим Tre Cime с Tre croci, защото трябваше да стигнем до passo Tre croci, и поехме натам.

По пътя минахме край езерото Мисурина и спряхме за кратко да го разгледаме и да направим снимки.

 

[alienad]

Стигнахме до прохода с Трите кръста,

но не намерихме място за паркиране, бяха все за гостите на хотела. Продължихме надолу по пътя и след един голям завой, вляво имаше голям паркинг, на който все още имаше места. Чудехме се как ще намерим началото на нашата пътека номер 215 за ез. Сорапис и видяхме, че повечето хора се насочват към горичката в единия край на паркинга и там имаше стрелка с номера на нашата пътека. След изкачването по пътечката стигнахме отново до прохода. Тази пътечка ни спести обикалянето по пътя. Оттук обаче следите за нашата пътека се загубиха, нямаше друга стрелка с номер 215. Помотахме се малко и питахме други лутащи се като нас. Оказа се, че трябва да повървим още малко надолу по пътя в посока ез. Мисурина и там имаше табло. На него беше посочена пътеката за езерото Сорапис и хижа Вандели, която е до него. Беше написано време -  2.30 ч. Ние го направихме малко повече, тъй като доста спирахме за снимки, гледки и почивки. В началото се минава полянката и се навлиза в гората. Пътят е широк и равен. Много приятен за вървене.

 

 

А в ляво се откриваха великолепни гледки.

 

 

 

Постепенно пътеката се спуска леко надолу към една рекичка и там имаше за преодоляване ледено препятствие. Трябваше да се изкачим на него, за да можем да минем. На връщане беше се поразтопил и се бяха образували по-големи дупки и беше по-трудно за минаване.

 

 

След това пътеката започва да става по-стръмна и доста камениста и тясна. Въпреки това, доста хора бяха тръгнали в този ден, дори имаше с бебенца, които ги носеха в раницата. На места има изградени метални стълби и парапети. Има участъци с хлъзгави скали и там има метални въжета, за които да се хванеш, а от скалите капеше вода. Трудното преодоляване на препятствията се компенсира от красивите гледки, на които бяхме свидетели през цялото време.

 

Тук видяхме Трите Чими отдалеч, въпреки че не ни пуснаха днес до тях.

Така неусетно стигнахме до табелите, които указваха, че сме наближили и хижата е наляво, а езерото - надясно.

Първо се качихме до хижата за почивка, гледки и хапване.

 

И тази хижа е построена на място с великолепна гледка. Има табела, която указва кои върхове са се изправили пред нас.

 

 

А ето и самите върхове.

 

 

След кратката почивка на хижата се спускаме обратно надолу и поемаме наляво към езерото Сорапис...

[alienad]

След кратко изкачване езерото Sorapis заблестява пред нас.

 

Много е красиво, заобиколено от величествени скални върхове.

 

 

Малко ми напомня на Рибното езеро в Пирин. На отсрещния бряг дори има нещо като плажче. На почти всеки камък има препичащи се туристи. 

И ние присядаме, любуваме се на красотите наоколо. 

 

Снимаме се на "фотогеничния" камък, за който има опашка.

 

 

Тръгваме по пътечката надясно, избираме си и ние подходящ камък близо до водата. След това пак продължаваме, но има доста големи камъни и се отказваме.

Решаваме тази задача да възложим на "дрончо" и той да ни разходи около езерото.

 

Поглед и на другата страна.

 

И пак към езерото:

 

 

 

И е време да поемаме наобратно.

 

И какви красиви цветчета по тези каменисти места.

 

 

А ледника съвсем се е пробил и е станал още по-труден за преодоляване.

 

 

Завършвам тази разходка с краткото клипче от високо.

Насладете се и вие на това вълшебство,

[alienad]

След вчерашния неуспех, днес отново ще щурмуваме Tre cime. Този път ставаме по-рано, няма задръстване по пътя и подминаваме вчерашното място, без да ни спрат – радост! След това пътят поема малко нагоре и в 8 ч. стигнахме до ез. Анторно. Тук вече се беше получила опашка и доста бавно се придвижваха колите. Гледките наоколо компенсираха чакането. Първо, вдясно беше езерото Анторно - доста е обрасло с растителност. След това има пасища и кравичките спокойно си пасяха. Бяха много интересни – бели с кафяви и черни петна.  

 

До гишето с тол таксите стигнахме за около 45 мин. Таксата е 30 евро за кола. След това пътя става доста стръмен и с много остри завои, но е за кратко. Вече сме на паркинга до х. Ауронцо. Той е доста голям и на няколко нива, но беше почти запълнен. Долу на КПП-то има табела, на която пише колко места остават. Когато минавахме оттам – пишеше, че остават 200 свободни места за леки коли. Паркираме и се любуваме на гледките отвисоко. Оттук се вижда в далечината ез. Мисурина, край което минахме предния ден.

 

Поемаме към х. Ауронцо – в далечния край на паркинга сме и ни отнема около 10 мин. Тук малко поспряхме да разгледаме панорамите наоколо.

 

 

 

Планът ни е: по маршрут 101 х.  Ауронцо - х. Лаваредо - х. Локатели. След това по 105 продължаваме кръговата обиколка на Чимите, ресторант Лангалм и обратно на паркинга до х. Ауронцо.

 

От хижата наляво започва пътека 101. Тя е като коларски път, съвсем равна, но малко камениста. Вече има върволици от хора.

 

В лявата и част са стръмни каменни зъбери, като към края са и чимите, а вдясно е просторно и се виждат красиви върхове. Направиха ми впечатление групите японски туристи. Жените бяха с интересни широкополи шапки, а някои дори с чадъри – да се пазят от слънцето. Дори имаше с медицински маски.

 

След около 30 мин. достигнахме параклисче, до което има барелеф на алпиниста Paul Grohmann – пионер на алпинизма в Доломитите. Тук имаше пътеки, които се спускаха надясно и надолу и някои хора се отклоняваха натам. Не разбрах какво има там - може би панорамни гледки, но ние не отидохме натам, а си продължихме по пътеката към х. Лаваредо.

За около 40 мин. стигнахме от х. Ауронцо до х. Лаваредо.

 

 

До тук пътят беше изцяло равен.

Оттук започва изкачване към превала. Вляво са 3-те чими, но все още не са се разкрили напълно. Има сняг – той е на преспи и е твърд като лед.

 

На места все още има сняг – той е на преспи и е твърд като лед.

 

Поглед към х. Лаваредо отвисоко. Още малко и ще изкачим превала и Tre Cime ще ни се разкрият в целия си блясък.

[Светославов]

Ех, "приятно вспомнить в час заката"

где были мьi когда-то 🙂 

 С едно техническо уточнение, ако позволиш - хижа Averau е на седлото под едноименния връх над нея. 

[alienad]

И вече сме на превала и Tre Cime ни се разкриват в цялата си прелест.

 

 

По най-близката има катерачи. Тя е Cima Piccola (2857 м н.в.), до нея - в средата е Cima Grande (2999 м н.в) и най-отдалечената е Cima Ovest (2973 м н.в.).

 

Тук има доста сняг около чимите, а и на самата пътечка, на места преспите са по-високи от човешки ръст и от двете ни страни. 

 

 

Спираме за снимки и после продължаваме по пътеката за х. Локатели.

От време на време, току пак поспираме и се обръщаме да ги погледаме, тъй като всеки път се виждат под различен ъгъл и ни примамват със суровата си красота.

 

 

Стигаме до едно хълмче вляво от пътеката и се покачваме на него. Оттук гледката е по-фронтална към скалите. 

 

 

След това отново продължаваме напред. Пътечката е равна и приятна за вървене. Има доста хора, направо върволица от хора. Гледките, не само към Трите Чими, но и към околните върхове са зашеметяващи, но и малко страховити. И ето я х. Locatelli (2450 м н.в.) в далечината.

 

 

За да стигнем до нея трябваше да изкачим едно хълмче, доста е каменисто и са направени стъпала с парапет.

 

 

Хижата има голяма тераса с пейки и красива гледка фронтално към Чимите.

 

 

За съжаление ресторантът не работеше, а мислехме тук да обядваме, защото вече беше към 12 ч.  Дори тоалетната не бе отворена.

Завъртяхме се малко встрани от хижата – там има две малки езерца. Поседнахме тук за кратко и се любувахме на гледките.

 

Имах идея да минем край параклисчето и оттам малко нагоре по хълмчето да се изкачим до скалните ниши. Виждала съм интересни снимки от тези пещери с гледка към Чимите, като в рамка. Изглеждаше стръмничко и може би щеше да ни отнеме доста време, така че се отказахме.

Поехме надолу обратно до пътеката, от която дойдохме и след това тръгнахме надясно и надолу по маршрут 105, за да обиколим целия масив с Чимите.

[alienad]

Решихме да направим пълната обиколка, въпреки че не знаех колко време ще ни отнеме, защото прочетох в записките от магеланци, че по пътя има ресторантче, а ние бяхме вече гладни.

В началото пътека слиза надолу и на места е доста стръмно, но е направена добре. Имаше отново доста хора. Не слизах много бързо, тъй като трябват доста „спирачки“. Поспирахме да се любуваме на скалите вече малко отдолу. Не е много кратко това слизане.

 

 

Вижте как се вие пътеката надолу.

 

 

Накрая се стига до една полянка, на която с камъни хората бяха написали имената си. Виждат се по-добре като се изкачиш после нагоре по склона. След това се пресича нещо като рекичка, образувала се от топенето на ледовете по-нагоре и след това започва изкачване. Отдалеч не изглеждаше толкова стръмно, но като тръгнеш по него идва доста на зор. От тази снимка се добива представа за наклона.

 

 

Колкото по-нагоре отивахме, толкова по-красиви гледки се откриваха. Най-горе се виждаше целият път, от който дойдохме и х. Локатели в далечината.

 

 

 

Нататък пътя е по-равен, но има доста камъни и пак ту леко слиза, ту пак се изкачва. Чимите през цялото време се виждаха вляво от нас под различни ъгли.

 

 

И ето след поредното баирче вече се вижда ресторантчето Лангалм. Построено е на много хубаво място с гледка към Tre Cime.

 

Тук седнахме да хапнем. Опашката за тоалетната беше по-голяма от тази за яденето. Не може да седнеш на маса и да си ядеш твой сандвич. На мен ми направиха забележка, че не било пикник, защото ядях мой сандвич, въпреки, че пред мен имаше чиния с макарони и десерт.

 

Не бяха любители и на дроновете. Имаше няколко набучени на един кол, защото шумели и пречели.

След като похапнахме и починахме продължихме нашата обиколка. Пътечката пак леко се изкачва и се стига до три малки езерца.

 

Оттук нататък Чимите постепенно започват да се губят назад, но се откриват други красиви връхчета. Минахме през едни дървени ограждения направени да не минават животните и малко след това вече се озовахме на паркинга до х. Ауронцо, където бяхме оставили колата.

Общо около 7 часа го направихме, като имаше и поспирания и похапване в това време. Много приятна разходка се получи, но след нея изгоряхме на ръкави, а също и на лицето. Тогава се сетихме да си купим крем с фактор за слънцето. Не бяхме оценили, че в планината бързо се изгаря, въпреки, че не е толкова топло. 

След като се върнахме в къщата отидохме да видим езерцето им, за което ни бяха казали, че можем да плуваме там. То се намира на 5 мин. от къщата. Имаше около него шезлонги, направили са си го като плаж. Малко по-нагоре има мостче, красиво е и има чудесни гледки наоколо. Водата идва направо от планината. В езерото, обаче плуваха доста попови лъжички, а сигурно и водата е доста студена. Не знам как се къпят в него.

 

 

 

 

 

[alienad]

Днешният ден ще е по-лежерен, но пък ще се изкачим на по-високо. Ще отидем до прохода Пордой на 80 км от нашата къща. Пътищата са планински, на места доста стръмни и със завои. Вижда се, че тук района е доста скиорски, има много лифтове и големи хотели. Малко преди прохода има изкачване с остри завои и срещаме много колоездачи и мотористи. Времето днес е по-мрачно, а горе на прохода е и по-хладно. Има паркинг, който беше почти празен и безплатен.

 

 

 

Тук има паметник на колоездача с колело отгоре, тъй като този проход е част от Колоездачната обиколка на Италия. Група колоездачи се бяха струпали около паметника.

 

 

 

 

Малко по-нататък има още един паметник – на известния колоездач Фаусто Копи. Интересно е направен, все едно излиза от скалата с колелото.

 

 

Точно до него, вдясно започва пътеката за пешеходното изкачване на Sass Pordoi. Изглежда доста стръмно и дълго изкачване. Ние не сме такива ентусиасти и ще вземем кабинката-лифт, която събира 55 човека. Те са две кабинки – едната отива нагоре, другата слиза надолу. Работи от 9 до 17 ч. и са на 10 мин. Струва 28 евро/човек в двете посоки. За около 5 мин. взема около 700 м денивилация. Стига на 2950 м.н.в. до Sass Pordoi до т.н. „Терасата на Доломитите“ при х. Мария.

 

 

Много е красиво, докато се пътува с кабинката, разкриват се чудесни гледки.

 

 

Горе има панорамна тераса и табла, които указват кои са върховете наоколо. Красота! Беше студеничко горе, подухваше вятър и имаше сняг. След като се слезе от лифта има две тераси. Първо отидохме на тази вляво и се любувахме на гледките.

 

 

 

След това през ресторанта и се излиза на другата терасата с гледка към вр. Бое (Piz Boe – 3152 m).

 

 

 

Към върха си е направо зима.

Хората, които идваха оттам бяха с дебели якета. Поогледахме се, тръгнахме малко надолу по снега по посока към върха. Изкушаващо е да изкачиш 3-хилядник, но не бяхме с такава нагласа. Пък и вече бяхме почти на 3000 м.н.в.

 

 

Поогледахме върха и хижата, кацнала върху него и се прибрахме на топло в ресторанта. Хапнахме, поприказвахме си, постоплихме се и поехме надолу с кабинката.

 

В сградата, откъдето се влиза за лифта има и музей за Първата световна война. Не влизахме - само отвън видяхме витрини с макети на коне, войници и окопи.

 

 

Беше много внушително горе - на почти 3000 м.н.в, с красиви, панорамни гледки.

[alienad]

Днешният ден решихме да разнообразим планината с нещо друго и потеглихме за Венеция - на 200 км. от мястото ни на настаняване. Пътувайки на юг постепенно започваше да заприличва на Италия. Не чак толкова китно и подредено, сградите по-неподдържани, но пак приятно. Отне ни около 3 часа, докато стигнем до паркинга Tronchetto, в покрайнините на Венеция. Оставихме колата там, струва 26 евро за цял ден.  След това започнахме да търсим откъде да купим билети за водния транспорт до града. Бързо намерихмр автомат и си купихме билети за водния транспорт 25 евро/ден/човек. Този билет важи и за релсовото влакче People Mover.

 

 

Качихме се първо на него. То има само две спирки, не отива много далеч. Стига до Piazzale Roma. След като се излезе от влакчето се тръгва наляво за кейовете на лодките. Тук се качихме на водния транспорт Vaporetto , линия 2 за площад Сан Марко. Може би не улучихме посоката, защото корабчето първо мина отново през паркинга, от който малко преди това бяхме тръгнали и след това се насочи по каналите и главния площад. Може би около 1 час пътувахме, но така успяхме да разгледаме повече от града. Много приятна беше разходката. Слязохме на площад Сан Марко.

 

 

Тук ми направи впечатление, че търговците, които преди 14 години бяха наслагали стоката си на чаршафи по земята, сега имаха барачки. Въпреки това ми идваха в повече тези сергии, които бяха много плътно наредени, включително и на самия площад и загрозяваха интересните сгради наоколо. Поразгледахме само отвън Двореца на дожите, катедралата и след това се шмугнахме в малките, тесни улички в посока моста Риалто и Гранд Канале.

 

 

 

По пътя е пълно с магазинчета с известното веницианско стъкло.

 

 

Точно пред моста Релато наблюдавахме как сменят дървените талпи, с доста стара машина с една кофа отгоре. Захващаха ги и ги издърпваха и след това вземаха новия дървен кол, нанизваха го на кофата и го забиваха във водата. Това действие не им се получаваше и се налагаше доста време да го донаместват. Беше забавно да ги гледаме.

 

 

След това седнахме на пицарията точно до моста. Аз ядох спагети с морски дарове и много ми харесаха. Пиците също бяха добри. Като цяло – обслужването беше на ниво и цените, учудващо бяха дори по-ниски отколкото в Доломитите.

 

 

Поразходихме се край канала и наблюдавахме гондолите, умело водени от гондолиерите.

 

 

 

Погледнахме канала и от моста Риалто.

 

 

 

Спуснахме се надолу по тесните улички с множество сергийки с разнообразни маски, разглеждахме ги и им се любувахме.

 

се

Точно пред моста има спирка на Вапоретто и имаше и номер 2 за нашия паркинг. Доста хора чакаха. Наредихме се и ние да чакаме корабчето. Оказа се, че тук има два входа – за местни хора, с карти и за туристи като нас. Когато дойде корабчето, а то беше доста пълно пуснаха само от другите и за нас не остана място. Изчакахме още едно корабче и пак така. Отказахме се и се върнахме отново до пл. Сан Марко, където бяхме слезли и оттам взехме корабчето. Тук няма такова разделение, а освен това тук корабчето е по-празно. На връщане минахме по друг маршрут и успяхме още по-добре да разгледаме каналите и сградите. Минахме и под моста Риалто. Беше чудесно.

 

 

 

 

Ето това е мястото, където акостира корабчето на спирката, която е на паркинга.

 

 

Получи се чудесна разходка из водния град.