Как се "опъват каиши" в Доломитите? (ретроспективен фотодневник)

[master_of_germs 54461]

Започвам тази тема, в която ще се опитам да разкажа за скорошното ни пътуване до Доломитите.

На първо място искам да изкажа благодарности на тримата си спътници

@mary_shery, за това, че се нае отново да шофира Белия лебед толкова надалече и че извърши основната част от проучването на маршрутите.

@ruwenzogy, за това, че беше основният инстигатор и не спря цяла година да ни подтиква да осъществим това пътуване. За това, че беше готов на всичко, за да сбъдне още една мечта. Дори и да ни даде свобода ние да наредим маршрут, какъвто на нас ни харесва. А който поне малко познава Оги (всъщност има ли някой да не е чувал за него 😎), знае, че всички негови програми обикновено са наредени по часове за три години напред... Та считам това за огромно доверие от страна на човек, който има многократно по-голям опит от нашия. Постарахме се и ние да се съобразим с останалите. Надявам се, че се получи, въпреки един лек фал в края. Но беше оставена достатъчно свобода на всеки за алтернативи и като цяло накрая останаха само положителни впечатления. Не постигнахме програмата максимум, но и не бяхме далеч от нея... 😉

На @sndos, заради това, че ни изтърпя геройски по всички "каиши", които го накарахме да опъва по баирите, въпреки че това не беше точно неговата представа за перфектно пътуване. 🙂 Надявам се да не сме били прекалено екстремисти... За това, че нито за миг не показа липса на ентусиазъм, въпреки, че е бил многократно на ски в района на Доломитите. Все пак планините са толкова различни зиме и лете... И заради лафчето "опъване на каиши по баирите", което стана нарицателно за пътуването и даде името на темата...

 

Започваме след малко!

 

Я, да видим! Коя е първата картинка, която ви изниква в съзнанието, като чуете "Доломити"? 

На бас, че е тази!

 

Въпросче за домашно: защо се казват Доломити? Какво ги е направило толкоз специални, че да не ги наричат еди-какви-си Алпи, както си е редното за всички други алпийски дялове?

 

[master_of_germs 54461]

За ходене към Доломитите за първи път се спомена по време на миналогодишната магеланска инвазия в Косово. Не се получи организация за миналото лято, та остана за сега. Бях обещал на Оги. Той искаше да види Трите Чими (на снимката от предишния пост). Истината е, обаче, че не бях прекалено ентусиазиран. Знаех, че Доломитите са може би най-комерсиализираните планини и това не ми допадаше особено. Нямах задълбочено познание, чувал бях някои от най-известните имена на масиви и върхове... Тре чиме ди Лаваредо, Мармолада, Тофаните, Селла, Одле, Кристало, Пелмо... Бях виждал снимки, но не бях наясно как са разположени, колко са далече. Знаех, разбира се за маршрутите Алта Виа (от 1 до 4), особено за Алта Виа 1, който е доломитска вариант на нашия Ком-Емине, макар да е много по-къс. Познавам хора, които да го правили. Но технически не си го представях, как бихме го направили с транспорта, а и надали бяхме подготвени за такова изпълнение. Цените на нощувките по хижите допълнително ме отказаха. В хижите, които са собственост на CAI (club alpino Italiano) има отстъпки за членове на този алпийски клуб, както и за членове на туристически дружества от други държави. Не и на нашето БТС, ден. С тия отстъпки от 50% нощувки могат да се вържат за по 13-15 евро, но повечето хижи са си частни и няма такива отстъпки.

Мой колега и приятел, който от много години живее в Германия, но беше качвал Мармолада и Пиц Бое, ми се обади с надеждата да сформираме група. Датите ни, обаче, нямаше как да се засекат. Целите му бяха няколко виа ферати, качване на Тофана ди родзес и на Монте Пец в масива Шлерн/Шилиар. Свиквайте с това, че в Доломитите всичко си има по две, че и по три имена. Населението е в голяма степен немскоезично, а южнотиролците си имат и собствен език. Така че кашата е пълна.

Изобщо, главата ми се напълни с идеи, но не и как да ги навържа в един общ план... Ровех и откривах още и още места. И не само аз ровех де...

Докато един ден попаднах на една Снимка. С главна буква. И взех решение, че там трябва да отида задължително. На точно това място... За да снимам и аз... Колкото и да е странно, допреди няколко месеца никога не бях чувал за Кулите Вайолет. Но оттам насетне те неизменно смущаваха сънищата ми...

 

Все още се чудехме, как да разпределяме нощувките... Цените някак щяхме да ги преглътнем... Датите в крайна сметка бяха заковани на 1-12 август.

И един ден @ruwenzogy откри страхотна офертица в booking. Апартаментче за четирима, което беше свободно от 2ри до 9ти август и излизаше по 17 евро на човек за нощувка. Беше двойно по-евтино от всичко друго, което бяхме виждали дотогава, така че @sndos веднага го резервира. Ясно беше, че за един ден не можем да се доберем дотам, затова първата нощувка я резервирах аз в Airbnb в едно село в района на Горициа. Тя пък беше още по-изгодно. За това ще стане дума след малко. @mary_shery постигна договорка за една нощувка в края с хижа Болцано в масива Шилиар. И най-после думата на връщане мислехме да е нейде дълбоко в Хърватия. Но щяхме да го решаваме в движение.

 

Ден ПЪРВИ - София до Савоня д'Исондзо...

 

В 7:30 ч сутринта бяхме всички строени пред Белия Лебед на паркинга пред люлинската BILLA. Пордедихме раниците в багажника, като тази година @sndos ни ъпгрейдна и с хладилна чанта. Че се бяхме запасили с храна кой за три дни, кой за цялото пътуване... В крайна сметка ние нали сме в отбора ОР ("оптимизации на разходите"), а!? 😎

Доколко заслужаваме да сме титуляри в този отбор, вие преценете!... 

Но за 12 дни разходите на човек от отбора бяха между 800 и 850 лв (в зависимост от разликата в броя посещения на пицарии, брой изпити бири и брой изядени ябълкови щрудели и изпити горещи шоколади в хижите). Като това включва всичко - разходи за настаняване, за гориво, винетки, пътни такси, лифтове, храна, сувенирчета. Когато бяхме почнали планирането нямах надежда да се вместим в трицифрена сума, но в края на краищата се оказа безпроблемно и без да се ограничаваме. По-ниско съотношение цена/ден съм постигал само в Сърбия, Косово, Грузия и най-вече в Македония.

 

На българо-сръбската граница чакахме повече от миналата година... Хем тоя път тръгнахме в четвъртък. Ама от двете страни си отвисяхме повече от час. Между Сърбия и Хърватия - към два часа и половина... А уж в обратна посока е основният трафик по това време... Спряхме на същото място за почивка малко след влизането в Хърватия. @sndos за малко да си изяде боя... 😬Беше направил грешката да пътува с фланелка на "Левски" в деня, в който ЦСКА гостуваше на хърватския Осиек в квалификациите за Лига Европа. Ако беше тръгнал с един примерно петнайсетина години по-млад @master_of_germs, като нищо да беше отнесъл един тупаник още в София. За негов късмет, еволюирал съм дотам да нямам представа в кой ден какъв мач се играе🤫.

 

Нещо ме гложди. Час по час проверявам, дали имам някакъв отговор от домакинята ни за първата нощувка... вила Ана-Мариа в селцето Савоня д'Идондзо, току след влизането в Италия откъм Словения. Въпросната дама Ана-Мария всъщност според профила й в airbnb е бразилка.

Резервирал съм от месец по-рано, писал съм един-два пъти, но отговор никакъв. За пръв път ми се случва в тази платформа домакинът да не ми отговаря. Чакам още малко, та поне да влезем в Словения. Навигацията ни прекарва вместо по-царския път да влезем в Словения през алтернативния ГКПП Брегана, което е минимално отклонение, но ни спестява чакане и последните 7 куни от магистралните такси в Хърватия (иначе от сръбската граница до Загреб са 141 куни, няма промяна от миналото лято. Взимаме си и словенска винетка 15 евро са за една седмица, 30 евро -за месец. 

 

Звъня на въпросната дама Ана-Мария и се опитвам да обясня, че поокъсняваме заради лудницата по границата. Обаче тя не вдява грам английски. Вайка се нещо, връзката не е добра. По принцип малкото ми познания по испански и изпитът по латински в МУ са ме подготвили дотам, че се справям с разбирането на елементарен италиански. Ама едно си е в личен разговор, където да си включиш ръцете като всеки италианец, друго е да се пробвам да разбирам инструкции по телефона... 

Казвам, че ще звъня пак след Любляна.

Тя ми пише съобщение, с което и Гугъл транслейт се затруднява. Разбирам, че е на работа, но не мога да разбера дали още един час или до един през нощта... Почвам яко да се притеснявам.

Излизаме от магистралата и хващаме скоростния път към Нова Горица. Скоро стигаме до Савоня д'Исондзо, но селото е една тъмница. Къщата би трябвало да е разположена на доста главен път. Но на стрийт вю нещо не съвпада. Спираме колата и с фенерче проверявам къщите. Намирам я най-сетне. Има една интересна дървена врата, на която е оставен телефонен номер. Аз номера го знам де.

Звъня пак и вече, като не съм в колата, се справям по-добре с инструкциите. Друга е къщата. Съседната е, да минем през входа за коли и да паркиране в дворчето. Да се качим по стълби и да влезем. Отключено е. Вътре по още едни стълби да се качим още един етаж и да си намерим стаята. Таван, в но всичко е подредено. Цялата огромна къща буквално си е за нас. Има си кухня, баня и тоалетна на всеки етаж, дворчето е с цветя, амфори и други детайли (люлки) изобщо, малко да прекалили с кичозна пищност, ама ние сме само да пренощуваме...

54 лв общо за четиримата за нощувка в това място... Хич не се стеснявам да се изфукам и да си туря значка "ОР", независимо от проблемната комуникация...

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs 54461]

Ден ВТОРИ

Савоня д'Исондзо - Агордо - Алегри - Каприле - проходът Фалцарего - хижа Чинкуе Тори - хижа Аверау -хижа Скоятоли -обиколка на Чинкуе Тори (петте кули)

 

Макар да бяхме легнали след полунощ, събудихме се рано, закусихме и потеглихме, като решихме да не звъним да събуждаме достопочтената госпожа Ана-Мария, след като беше работила до малките часове...

 

Уж, за да имаме следобеда на разположение за някое преходче, решихме да пътуваме по магистралите... А4, A28,A27, после по ss50 покрай Белуно. Доломитите всъщност са разделени горе-долу по равно между провинция Белуно в областта Венето, и провинциите Трентино и Алто Адидже (което е италианското име на Южен Тирол) Официално границите им са река Адидже на запад и река Пиаве на изток, а от север -долината Вал Пустериа / Пустериа. За южна граница се приема долината Валсугана. 

Тези граници са малко условни. Някои други дялове в южната част на източните Алпи имат сходен геологични строеж (тоест изградени са основно от от едно леко жълтеникави карбонатни скали, които се наричат... Ами, колкото и да е и зненадващо "доломити" 😉 по името на френския учен дьо Доломю, който ги е изследвал). На изток  от Пиаве има едни Доломити Олтрапиаве, на запад от Адидже е Групата Брента, която планинарите са свикнали също да причисляват към Доломитите, макар учените да не са съгласни с тях. Групата Брента е раят на любителите на виа фератите. Но ние чак натам няма да ходим. Тази година дори каски не сме си взели. По-леки каиши ще опъваме 😉. От друга страна, не всички планински групи в границите на същинските Доломити имат доломитен строеж. Още от първи поглед към "кралицата на Доломитите" - Мармолада, веднага се набива на очи колко различна е скалата там.

Това допълнително инфо го пиша, понеже докато пътуваме, "белият лебед" плува в невиждан потоп. Язък дето избрахме магистралите, че и около 11 евро магистрални такси платихме (големи скъпари са жабарите в това отношение). А се движехме с около 40 км/ч. Не стига дъжда, ами имаше и ремонти. В близост до Белуно пейзажът драматично се промени, но пак почти всичко беше в мъгли и облаци. 

Накрая все пак спря да вали, облаците се поразкъсаха и спряхме в първото село да снимаме като баири невидели... 

 

 

Първата цел за деня беше градчето Агордо. Известно като световната столица на очилата.

@sndos настояваше да спрем там, воден от професионален интерес. Оказа се, обаче, че музеят на очилата отваря само по предварителна заявка. 

Въпреки това видяхме прословутата фабрика отдалеч и се поразходихме в центъра на това очарователно градче.

В Агордо до скоро се е помещавала централата на Luxottica -най-големия производител на очила в света. Аз не че разбирам нещо от очила, ама Ray Ban като марка даже и аз ги зная. 

А след скорошното сливане с втория най-голям производител в тоя бранш -essilor -  Luxottica притежават над 30% от световния пазар на очила, което ми се струва направо чудовищен бизнес. Собственикът им е най-богатият италианец. Обаче централата вече не е в Агордо, а е преместена в Милано.

 

 

 

 

 

 

 

...

Следва продължение

 

[master_of_germs 54461]

Следващата кратка спирка трябваше да е в малкото градче Aleghe, откъдето, от туристическата информация, да си вземем ключа за апартамента. Оказа се, че сме нацелили малко обедна почивка, но @sndos звънна по телефона и една блондинка с очевадно немски изглед и акцент ни обясни правилата. Оставихме 150 евро депозит, които ни върнаха обратно, когато им върнахме ключа накрая. Без изобщо някой да провери в апартамента, дали не сме правили зулуми... Е, от какъв зор беше депозитът тогаз, чудя се.

Дадоха ни малка книжка с инструкции и цветни снимки да ни ориентират. Особено стриктни и въпреки това мъгляви бяха инструкциите за ползване на електроуредите и за разделното събиране и изхвърляне на боклука. Това щеше да доведе впоследствие до няколко епизода на среднощен съспенс и трилър...

 

Алеге е курортно градче, на брега на красиво едноименно езеро.

 

 

От Алеге  тръгват лифтовете за скиорите по склоновете на Монте Чивета (3220 м н.в.). Чивета означава "сова".  Емблемата на община Алеге е едно оцъклено бухалче с форма на сърце, което кара ски.

 

 

С гледката на този връх щяхме да се събуждаме сутрин и с обагрените в алено склонове на Чивета щяхме да изпращаме отминалите дни... Макар че почти през цялото време Чивета се оказваше забулена сова... Забулена в облаци...

И сигурно ще ме питате, къде е Негово императорско Величество Клъвдий, вторият с това име от династията Бух...? 🦉 Ами, ще ви шокирам! 😮 Не е с нас 🤐

Не би могъл да понесе да живее в сянката на друга могъща сова...

 

Ние обаче няма да нощуваме в Алеге, а в съседното село - Каприле. Хубав знак е, че сме на втория етаж, а под нас е разположена и най-популярната в селото пицария - Сан Марко. Срещу пицарията през главното шосе има и безплатен паркинг. Дюшеш... Или поне епици... 😎🎲🎲

 

Време е да се настаняваме! 😊

 

[AlexandraKo 116624]

Яяяя, изпуснала съм темичката:(((

Ма, нали съм много заета тези дни:)))

 

Някъде пишеше, че Доломитите са били дъно  на море, което, милиони години е пресъхвало, докато, накрая, е изчезнало съвсем  и са останали тези форми, моделирани от водата.

А пък минералът, от който са съставени, носи името на френския геолог, който пръв го изследва.

[master_of_germs 54461]

Прехвърлихме храната в хладилника, обядвахме и се зачудихме, какви да ги вършим. По принцип прогнозите за времето не бяха особено добри. Не се беше изваляло докрай и до вечерта се очакваше още един дъждовен напън, макар и не като зверския предиобеден порой.

@sndos беше решил да си отпочине и да поразгледа селото, останалите обаче не ни свърташе. А и апартаментчето беше твърде маломерно, за да може четиримата да го ползваме като място за разпускане. Това щеше да е само място, където да си нощуваме.

Предполагахме, че нямаме особено голям прозорец преди пак да завали, затова взехме дъждобрани, ръкавици и се метнаме в Белия лебед.

Тръгваме от Каприле...

 

 

 

Ясно беше, че най-близките обекти в програмата ни (и тези, които изискват най-малко пешачене) са Аверау и Нуволау. Хижа Нуволау е разположена на едноименното връхче на 2575 м н.в. и е най-старата в Доломитите. Стопанисва се от италианския алпийски клуб и съответно с членска карта в алпийско туристическо дружество важат добри отстъпки, и затова я бяхме мислили като възможно място за една две нощувки и обиколки из района. Но хижата има доста малко места. Хижа Аверау пък е разположена малко по-ниско. Под едноименния връх, който обаче не може да бъде изкачен без оборудване за виа ферата. До хижата има лифт от Федаре, което е разположено малко преди прохода passo giau.

Оказа се, обаче, че с @mary_shery сме си написали домашното по тази тема в съвсем различен стил. Всъщност имало няколко възможности за стигане дo тези хижи. От по-главния (и най-близък до нашето село Каприле) проход Фалцарего; От малко след него с лифт от bai di dones до хижа Scoiatolli;  и по асфалтово пътче до хижа Cinque torri до известните едноименни скални формации "петте кули". Това пътче, обаче, през активния летен туристически сезон е преградено с бариера между 9.00 и 15.30 ч. В останалото време може да се стигне с кола и да се паркира малко преди хижата. Пътчето е много тясно, и на места доста стръмно, но е с добра настилка. В активните часове на спусната бариера един от служителите на хижата постоянно прави курсове нагоре надолу с една джипка като совалка и качва туристите за по 6 евро на калпак.

 

Тук се качваме с Белия лебед към Falzarego и виждаме на длан Чивета...

 

 

 

Фалцарего на местния ладински език означава "фалшив крал". Името е свързано с една легенда за самообявил се за крал самозванец, който завардил прохода... После, както си му е редът, си получил заслуженото по неприятен начин...

През облаците се отвори малко прозорец, колкото да се види само част от Тофана ди родзес...

 

 

И Аверау

Ние бяхме се позамотали да правим снимки от Фалцарего и пристигнахме до бариерата около 15.10 ч. Решихме да изчакаме човекът с джипа да слезе за последно, което стана още към 15.20 ч и тогава отвориха бариерата, така че се качихме с Белия лебед. Горе има доста варианти за пътеки. Най-красивата е кръговата около Чинкуе Тори. Ние обаче поехме по пътека 439 нагоре. Всъщност си е широко и добре утъпкано чакълесто пътче, което може да обслужи и по-горните хижи Скоятоли и Аверау, но е затворено за други МПС. 

Този вариант, който предложи @mary_shery, се оказа много добър, защото хижите са доста близо, на по няма и половин час една от друга. Така че при дъжд имахме доста варианти за подслон.

А то си заваля малко след като тръгнахме. Прислонихме се в един скален параклис до пътеката да си сложим дъждобрани и да се извали за десетина минути една суграшица.

 

 

 

 

 

 

Просветна и продължихме нагоре. Подминахме хижа Scoiatolli и на половината път към Аверау отново заваля, а и задуха много студен вятър през седловината.

Скрихме се под стряхата на една стара помощна постройка. Между два пристъпа на вятъра се изстреляхме и се оказа, че хижа Аверау е била на няма и сто метра от нас.

 

Гледки нямаше почти никакви, виждаше се само горната станция на лифта от Федаре и първия кол от лифта. Обаче точно до него видях и за първи път мармот. Това вече от на топло в ресторанта на хижата. Където открих нещо ново. Нещо, дето не съм мислил, че се си поръчвам в хижа. 

Горещ шоколад!

По принцип в хижи се пие чай... Или 🍺... или в такова гадно време най-добре ракийка. Ама Италия хич не е бирена държава, там не е разрешено на повечето хижи да консумираш от собствената ракийка... Пък и в качествата на чая имах съмнения... Италианците все пак са издигнали в култ кафето, а не чая. Аз не само че не съм кафеджия, ами от миризмата на кафе ми се повръща повече и от мириса на цигари, и от завоите по планинските пътища взети заедно... И затова -горещ шоколад! Оттам насетне си го поръчвах във всяка хижа по време на пътуването... Веднъж пробвах и чай, ама наистина не си го причинявайте... Не разбират от чайове в тази държава.

Та, значи, като видях мармот през прозореца, така викнах и скокнах, че стреснах повечето посетители и така се оказа, че на съседната маса има други българи, живеещи в Австрия. Нощували на горната хижа Нуволау, ама и тях ги захванал дъждът на Аверау.

След известно време бурята отмина и остана по-лек дъждец. Но щеше да вали още. Решихме, че няма смисъл да продължаваме към Нуволау.

Облаците се поразкъсаха и Аверау и петте кули ту се разбулваха, ту пак се скриваха. 

 

 

Точно пред тях е хижа Скоятоли. Решихме да се завъртим от другата страна на кулите по пътека 425. Под Скоятоли и кулите има музей на (полу)открито, че и за без пари 😎

В този район (Чинкуе Тори, Кол до Лана и Лагадзуой) са се водили най-тежките сражения между италианци и австрийци по време на първата световна война. Възстановени са доста траншеи, пътеки и стълби, изградени от войските, както и бараки и землянки. В тях не се влиза, но може да се погледне през прозорците, а вътре има макети в цял ръст на офицери, адютанти, ранени войници и прочие. 

 

 

 

 

Не помня колко ни е отнело общо ходенето, защото доста чакахме да мине бурята. Но иначе маршрутът между хижите Чинкуе Тори, Скоятоли и Аверау наистина е много лек и подходящ за всеки. Скалните форми са интересни, но ако го сравним с всички други маршрути, които изходихме, този беше най-малко интересен. Обиколката през траншеите изисква малко повече усилия, но няма никъде опасни места. И така петте кули се виждат от всички възможни страни...

 

Гледка към Сорапис, Антелао и Крода да лаго...

Крода да лаго и Ластои де формин. Долу е хижа Чинкуе Тори. Ресторантът й бил легендарен, разправят, но нямахме време и желание да се застояваме...

Хубавото на този маршрут беше, че заради лошото време почти нямаше други хора освен нас. В частта с военните съоръжения бяхме съвсем сами. От друга страна, въпреки прогнозите, това беше един от най-лошите дни и никъде другаде не ни валя чак толкова по време на преходите. Добре си изчислявахме кога да тръгнем според прогнозите на "норвежците". Кои ли пък са тия, ще запитате!? Става въпрос за сайта yr.no, който досега не само че не ни е подвеждал, но и винаги ни изумява с каква точност предвижда, кога ще почне да ни вали в планината и колко силно. Сравнявахме и с други два сайта за планински прогнози (единият препоръчан ни от местните)... Ами норвежците отново и отново се оказваха ненадминати.

 

 

[jungfraujoch 16114]

преди 5 минути , master_of_germs каза:

Та, значи, като видях мармот през прозореца

Какво се случи с мармота?

Чудесна напитка ,различна от 🍺.

[master_of_germs 54461]

преди 46 минути , jungfraujoch каза:

Какво се случи с мармота?

Е, как какво?! Уви ми горещия шоколад в станиол 🤣🍫

 

Тези снимки са ми от телефона. Видяхме през следващите дни още мармоти, но никъде достатъчно близо, за да ги снимам с телефона.

@ruwenzogy обаче направи много хубави снимки на мармоти на следващия ден при обиколката на Лангкофел; надявам се, че ще ги качи, като се върне от сегашното си пътуване. Само да се приберат по живо, по здраво.

А на връщане след Фалцарего към Каприле до пътя видяхме 🦊 лисица. Всъщност, почти всяка вечер виждахме. Видяхме и едни доста високи водопади. Не бяха отбелязани на никоя карта, но явно бяха в близост до някое съседно село и при възможност щяхме да тръгнем да ги издирим.

Тази вечер се прибрахме по-късно и селският магазин вече беше затворил (работи всеки ден до 19 ч). Бях попривършил хляба, оставих си за сандвичи за следващия ден и с @mary_shery слязохме в пицарията. На нея, разбира се, тая пица и стигна и за вечеря, и за закуска на другия ден 🍕.

[master_of_germs 54461]

Значи, сега прегледах, че все пак в края на преходчето в този ден съм посмял да извадя и фотоапарата от раницата изпод дъждобрана.

Панорама с хижа Чинкуе тори и за фон Сорапис, Антелао, Крода да лаго и Ластои де формин

 

Аверау (2649 м н.в.) И някои от "Петте кули" (2361 м н.в.)

 

Предзалезно към Пунта Сорапис (3205 м н.в.) в облаците

 

И "нашата" си Чивета (3220 м н.в.)

 

Тука се присещам, че вечерта отидохме в пицарията малко по неволя.  @mary_shery беше взела разни полуготови неща за печене, но при опита ни да включим печката, бушоните падаха. Налагаше се на няколко пъти да слагам челника и да излизам навън, за да ръчкам по ел.-таблото. Добре, че и затова ни бяха оставили инструкции. Единствено проблем ми представляваше един възголемичък мотор, паркиран точно пред таблото, така че трябваше да го преместя, за да отворя. 

В последствие щяхме да установим по метода проба-грека, че и при опит за готвене на голямата плоча на котлона става същото. Можеме да ползваме само малкия котлон и микровълновата. Е, все е нещо... Такъв проблем ни е възниквал и при предишни пътувания в Италия, та не се шашнахме особено. Ама обикновено е било зимно време, да речем, ако пуснем климатик, бойлер и фурна едновременно.  А тук съвсем ни бяха ограничили ползването на електроуреди...

Ма, нищо де, тъкмо да не се сърдя, че си купих чисто нов челник точно преди пътуването. По баирите така или иначе не ми се наложи да го ползвам. 🙂 

[master_of_germs 54461]

ДЕН ТРЕТИ - Caprile - фотопауза при прохода Passo Sella - пешеходна обиколка на масива Sassolungo/Langkofel (Хижа Фридрих Аугуст - Хижа Сандро Пертини - Хижа Сасопиато/Платкофел - Хижа Виценца/Лангкофел - Хижа Емилио Комичи) - фотопауза при passo Fedaia с едноименното езеро - Каприле

 

Общо шофиране по около час в посока

Общо ходене - седем часа и половина от които около два часа спирки за фотопаузи и чет часа и половина чисто ходене

Терен - от лифта с "кофичките" под прохода Села (току-що научих нова дума на италиански - "bidonvia" 😄 ) до хижа Пертини - елементарен и подходящ за абсолютно всеки; оттам до хижа Сасопиато и малко след нея (разклона за Baita delle Marmotte - много лесен) - оттам насетне с умерено до средно труден.

 

Ако има ден, за който да ме е яд, че не си взех фотоапарата, това е този. Защото около Лангкофел наистина имахме най-хубавото време за снимки. Без дъжд, но с разкъсана облачност и то в края на обиколката с ония пухкави бели облаци, дето придават такъв контраст на снимките. Та моите ще са само от телефона в следващия пост, а се надявам впоследствие спътниците ми да качат и от фотоапаратите (особено ония мармоти, дето @ruwenzogy ги снима с егати добрия зуум, и панорамите на @mary_shery от Комичи към масива Селла, Лагадзуой и Мармолада, които отвсякъде са си за календар.

 

"Норвежците" се бяха произнесли, че около Каприле и Кортина няма да е хубаво времето. Категорично нямаше да става за изкачване на трихилядници. Трите чими още предварително бяха отпаднали от програмата за уикенда, тъй като в района се провеждаше състезание по планинско бягане по повод 150-годишнината от първото изкачване на Чима Гранде от Паул Грооман.

 

В неделя имаше по-добра прогноза. Което значеше, че ще се пробваме към Тофана ди родзес тогава и не трябваше да се преуморяваме в съботата, Затова избрахме този маршрут около Лангкофел. Разбира се, в хубав съботен ден, щеше да е претъпкано с хора по пътеките. Поне до първите две хижи.

В ретроспекция мисля, че това е вероятно най-красивият и обзорен преход, който направихме и го препоръчвам на всички магеланци. Ако не целия, поне леките му участъци, за тези, които не си падат по дългото ходене. Гледките пълнят душата. На мене обаче не ми е сред най-любимите, защото аз не ходя в планината чак толкова заради гледките, а и за да се понатоваря физически, и този равен профил на маршрута не ми допадна толкова. Но с оглед на изкачването в неделя, тази обиколка беше много хубава разгрявка. 

 

 

[master_of_germs 54461]

Попътно сутрешно от движение под Мармолада

 

 

 

 

 

На passo Sella, който се пада граница между Венето и Южен Тирол

Гледката към масива Лангкофел... Вероятно най-разпознаваемата за повечето, които пресичат Доломитите с кола, мотор или колело.

 

Паркингът на лифта с кофичките към хижа Тони Демец (точно в най-дълбоката "изрезка" между върховете) е малко по надолу. Мисля, че платихме за паркинга под десет евро за седем часа. Не е проблем обаче да се паркира някъде наоколо, не на платения паркинг. Туристите са толкова много през уикендите, че паркингите не стигат и полицията не прави проблем. Само на определени места е забранено да се паркира и е ясно обозначени. Например при отбивката пред този знак с Вал гардена, понеже там е спирка на автобуси. За самия лифт билетът струва 14 евро еднопосочно и 16 евро двупосочно. Но обикновено се взима само в едната посока. Този лифт те закарва в средата на масива Лангкофел. Оттам може да се пресече целият масив през средата и да се слезе към хижа Виченца, след което да се върне човек, правейки половината от нашата обиколка. От центъра на масива тръгват и алпинистки маршрути. В масива има 8 наименувани върха, от които само Платкофел/Сасопиато може да се изкачи по нормална пътека без допълнителна екипировка откъм едноименната хижа.

Освен Лангкофел, другият много известен връх е punta Grohmann, по името на Паул Грооман, човекът който е направил почти всички премиерни изкачвания в района на Доломитите.

 

Това зелено хълмче с Кулата е доста познати на любителите на колоезденето... Пътеката, по която почва обиколката, тръгва към него, но се отклонява вдясно.

 

Гледки към Мармолада -ледената кралица на Доломитите.

 

 

И още гледки от началото на маршрута

 

 

Първата половина от кръговият маршрут е част от т.нар. път на Фридрих Август, който продължава към Алпе ди Тирес и Зайзер Алм. Прекрасен и лек маршрут, който през цялото време е по тучни алпийски пасища...

 

Първата хижа носи името на този владетел.

И освен това е "ЯКото място" 😎🐃

 

 

 

 

 

Гледат си якове хорицата. Едно от малкото места, в Европа, където е възможно. И продават и колбаси от як, освен стандартните ябълкови щрудели и сирена...

 

След още половин час се стига до хижа Петрини. Тук пътеката е малко по-тясна и мене ме хванаха дяволите. Трудно издържах многото народ и вече имах нужда да си "отворя пергела", та подминавах всички наред и седнах пред хижата да почакам останалите десетина минути. А и да закуся нещо най-накрая, защото сутрин преди пътуване по такива пътища единственото, което гълтам, е хапче против повръщане.

 

 

 

 

 

 

...следва продължение...

[master_of_germs 54461]

Ден трети-продължение

 

Съветът ми е, ако сте с малки деца, да не продължавате след хижа Пертини. На Пертини има атракции за дечица, къщички, дървени кончета и една мъничка zip-line,  която си е за свободно ползване. Има, естествено, както на всяка италианска хижа, добър избор от неща за хапване и пийване на стандартните цени. Примерно ябълков щрудел за 4 евро.

След Пертини пътеката все още е лесна, но има един два участъка, които могат да притеснят несвикнали с ходенето хора. Под нивото на пътеката остава една планинска фермичка (или "Малга", както там им викат), където предлагат млечни продукти собствено производство. Навъртат се и все повече крави и други селскостопански животни. При хижа Sassopiatto/Plattkofel има и щастливи 🐷, магарета, кози... И мармоти! Чувахме пронизителните им крясъци отдалеч и видяхме няколко групички отдалеч. Изправяха се на задните си крака върху камъните и се боричкаха. @ruwenzogy успя добре да ги заснеме, аз пък с телефона -хич. 

 

Всъщност в Алпите туристическите пътеки много често преминават през частни ливади, които са оградени с ленти, по които тече слаб ток, за да не бягат животните. Там, където пътеката влиза или излиза от имота, има нещо като дървени турникети, направени така, че хора да минат безпроблемно, но не и кравите.

От хижата има пътека към едноименния връх Платкофел, който, както показва името му, е доста заравнен горе. Да речем, че това е доломитският еквивалент на Равни чал 🙂 Може доста лесно да се изкачи, но не това ни беше целта.

 

Гледката откъм Платкофел в посока Алпе ди Тирес и Шилиар/Шлерн е много зареждаща... Особено на постоянния музикален съпровод от чановете по вратовете на кравите... И особено като се има предвид, че накрая се отказахме от планирания изгрев горе на Шлерн... Това е платото с острия връх отстрани най-вдясно на тези снимки.

 

 

 

След хижа Платкофел идва леко изкачване над Байта деле мармотес. После почва по-стръмно спускане и още по-стръмно изкачване по каменист терен. Нормално, все пак вече сме отишли от северната страна на масива Лангкофел. Стига се до разклон и хижа Виченца се вижда на петнайсетина минути нагоре от нашата пътека. Има и разни други пътечки, които се включват от селца в ниското. Но всичко си е маркирано точно. Ние следваме табелите за последната хижа по маршрута -Комичи.

С всяка минута трудността се вдига, но не прекалено. Най-големите "каиши" се опъват точно в края на прехода. А - нагоре, а - надолу, а - през няколко малки преспи, а - по някой сипей. 

По едно време става по-човешко, появяват се и колоездачи, ама от ония "измамници" с електромоторчета, дето им помагат при изкачванията. Това е знак, че отново сме близо до цивилизацията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И ето я. Хижа Емилио Комичи. 

Хижа ли е, рууфтоп бар ли е!?... Коктейлчета, въртящи се дървени сепарета, шалтета безплатно за който иска да си прави плаж, пункт с инструменти за поправка на велосипеди, поилка за кучета. А тоалетната - като в космически кораб 😮🛸

 

 

 

 

 

 

 

Оттук вече е цивилизация. Пътеката за още около 40 минути минава ту по ливади, ту през горички и ни извежда на изходния паркинг при лифта.

 

Gruppo di Sella &  Lagazuoi

 

 

И Мармолада

 

 

 

 

[master_of_germs 54461]

На връщане направихме кратка спирка при езерото Fedaia под Мармолада. Но аз нямам снимки оттам, само няколко в движение.

 

 

 

За срамота, не спряхме в много рекламираното селце Sottoguda, но основната атракция там е една клисура, която обаче е затворена за туристи понастоящем след някакви срутвания. Иначе е много популярно място през зимата сред алпинистите, които си падат по леденото катерене.

 

За сметка на това още сутринта си бяхме заплюли едно много мъничко китно селце Pian.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Този път имаме достатъчно време да си напазаруваме в местното магазинче в Каприле, да се врътнем по сувенирните магазинчета също.

Паркираме Белия лебед...

Да не забравя да ви покажа и ето този паметник точно до паркинга. В доста от селцата в района има паметници на местните планински водачи.

 

Разбира се, за финал на деня -Монте Чивета, този път от паркинга...

 

Или пък що да свършваме толкоз рано... Гладни сме, ама ще отделим внимание на местното южнотиролско производство с кехлибарен цвят. Докато @mary_shery прави първия в живота си опит да сготви някакво болонезе... На малкия котлон, както се разбра.

Докато чакаме, наздраве! 🍺

 

[AlexandraKo 116624]

Мастер, засрамете се!

Мари- Шери, не стига, че ви вози, ами,ще ви и готви.

Наместо, тя да седне с биричкаа, а вие, да се разтърчите из кухнята...

[master_of_germs 54461]

преди 4 часа, AlexandraKo каза:

Мастер, засрамете се!

Мари- Шери, не стига, че ви вози, ами,ще ви и готви.

Наместо, тя да седне с биричкаа, а вие, да се разтърчите из кухнята...

Тя е баш ОР! Сосът и пастата си ги носи още от София до Италия, смяяяяятай, ама па са безглутенови. Освен това аз нося кивовица, тя си иска мезелъци; и тях си нося. Другите носят лимончело 🤣😜 и коняче. И много зарзават. Включително от оня, дето е с форма на подкова 😎. Аз като единствен у дома, който кусва зеленчуци, не мож си представиш, колко съм  добър в правенето на салати... и сандвичи в микровълновата... особено ако и салатите, и сандвичите съдържат от онова с формата на подкова... И точно това се заех да правя. Щото не са се намерили още тия спагети, дето да ме заситят за повече от два часа... @sndos пък реши да ми отнеме семейната значка "миялна машина", щот' имал бил сертификат от едновремешните студентски стажове... Туй всичкото в една кухничка, дето, за да се разминем, някой трябва да мине под масата. А Оги ни гледа сеира, отваря петата биричка и ни чака да свършим с готвенето и яденето, пък после да ни покаже, как го правят баш-майсторите в ОР дивизията. 😎

[Гост]

преди 4 минути , master_of_germs каза:

Тя е баш ОР! 😎

Какво е ОР? 😳

[neuromancer 25162]

преди 1 минута , Гост каза:

Какво е ОР? 😳

оптимизатор на разходите май беше

абе циция, ама по-така речено

[AlexandraKo 116624]

преди 6 часа, Гост каза:

Какво е ОР? 😳

Рейни, Мастерът от страх, да не го обявя за стиснат, измисли ново понятие и се окичи с него. :)))))

Еми, засуканко звучи, не мога да отрека:)))))))Харесва ми.

[tch 6271]

преди 5 часа, AlexandraKo каза:

Рейни, Мастерът от страх, да не го обявя за стиснат, измисли ново понятие и се окичи с него. :)))))

Еми, засуканко звучи, не мога да отрека:)))))))Харесва ми.

Съвсем в унисон с модерната политкоректност си е званието :))) Добре се е получило

[AlexandraKo 116624]

преди 26 минути , tch каза:

Съвсем в унисон с модерната политкоректност си е званието :))) Добре се е получило

Нормално, @master_of_germs е  един от най-интелигентните участници в този форум, според мен.

[ruwenzogy 20138]

На 31.08.2019 г. в 10:20, master_of_germs каза:

Значи, сега прегледах, че все пак в края на преходчето в този ден съм посмял да извадя и фотоапарата от раницата изпод дъждобрана.

Панорама с хижа Чинкуе тори и за фон Сорапис, Антелао, Крода да лаго и Ластои де формин

 

Аверау (2649 м н.в.) И някои от "Петте кули" (2361 м н.в.)

 

Предзалезно към Пунта Сорапис (3205 м н.в.) в облаците

 

И "нашата" си Чивета (3220 м н.в.)

 

Тука се присещам, че вечерта отидохме в пицарията малко по неволя.  @mary_shery беше взела разни полуготови неща за печене, но при опита ни да включим печката, бушоните падаха. Налагаше се на няколко пъти да слагам челника и да излизам навън, за да ръчкам по ел.-таблото. Добре, че и затова ни бяха оставили инструкции. Единствено проблем ми представляваше един възголемичък мотор, паркиран точно пред таблото, така че трябваше да го преместя, за да отворя. 

В последствие щяхме да установим по метода проба-грека, че и при опит за готвене на голямата плоча на котлона става същото. Можеме да ползваме само малкия котлон и микровълновата. Е, все е нещо... Такъв проблем ни е възниквал и при предишни пътувания в Италия, та не се шашнахме особено. Ама обикновено е било зимно време, да речем, ако пуснем климатик, бойлер и фурна едновременно.  А тук съвсем ни бяха ограничили ползването на електроуреди...

Ма, нищо де, тъкмо да не се сърдя, че си купих чисто нов челник точно преди пътуването. По баирите така или иначе не ми се наложи да го ползвам. 🙂 

Аз сега  съм на път, но мога да пускам по някоя и друга снимка след прекрасното описание и фотоси на Дани.

Това е от ден първи и обиколката на Петте кули

 

 

 

[ruwenzogy 20138]

На 31.08.2019 г. в 17:11, master_of_germs каза:

Ден трети-продължение

 

Съветът ми е, ако сте с малки деца, да не продължавате след хижа Пертини. На Пертини има атракции за дечица, къщички, дървени кончета и една мъничка zip-line,  която си е за свободно ползване. Има, естествено, както на всяка италианска хижа, добър избор от неща за хапване и пийване на стандартните цени. Примерно ябълков щрудел за 4 евро.

След Пертини пътеката все още е лесна, но има един два участъка, които могат да притеснят несвикнали с ходенето хора. Под нивото на пътеката остава една планинска фермичка (или "Малга", както там им викат), където предлагат млечни продукти собствено производство. Навъртат се и все повече крави и други селскостопански животни. При хижа Sassopiatto/Plattkofel има и щастливи 🐷, магарета, кози... И мармоти! Чувахме пронизителните им крясъци отдалеч и видяхме няколко групички отдалеч. Изправяха се на задните си крака върху камъните и се боричкаха. @ruwenzogy успя добре да ги заснеме, аз пък с телефона -хич. 

 

Всъщност в Алпите туристическите пътеки много често преминават през частни ливади, които са оградени с ленти, по които тече слаб ток, за да не бягат животните. Там, където пътеката влиза или излиза от имота, има нещо като дървени турникети, направени така, че хора да минат безпроблемно, но не и кравите.

От хижата има пътека към едноименния връх Платкофел, който, както показва името му, е доста заравнен горе. Да речем, че това е доломитският еквивалент на Равни чал 🙂 Може доста лесно да се изкачи, но не това ни беше целта.

 

Гледката откъм Платкофел в посока Алпе ди Тирес и Шилиар/Шлерн е много зареждаща... Особено на постоянния музикален съпровод от чановете по вратовете на кравите... И особено като се има предвид, че накрая се отказахме от планирания изгрев горе на Шлерн... Това е платото с острия връх отстрани най-вдясно на тези снимки.

 

 

 

След хижа Платкофел идва леко изкачване над Байта деле мармотес. После почва по-стръмно спускане и още по-стръмно изкачване по каменист терен. Нормално, все пак вече сме отишли от северната страна на масива Лангкофел. Стига се до разклон и хижа Виченца се вижда на петнайсетина минути нагоре от нашата пътека. Има и разни други пътечки, които се включват от селца в ниското. Но всичко си е маркирано точно. Ние следваме табелите за последната хижа по маршрута -Комичи.

С всяка минута трудността се вдига, но не прекалено. Най-големите "каиши" се опъват точно в края на прехода. А - нагоре, а - надолу, а - през няколко малки преспи, а - по някой сипей. 

По едно време става по-човешко, появяват се и колоездачи, ама от ония "измамници" с електромоторчета, дето им помагат при изкачванията. Това е знак, че отново сме близо до цивилизацията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И ето я. Хижа Емилио Комичи. 

Хижа ли е, рууфтоп бар ли е!?... Коктейлчета, въртящи се дървени сепарета, шалтета безплатно за който иска да си прави плаж, пункт с инструменти за поправка на велосипеди, поилка за кучета. А тоалетната - като в космически кораб 😮🛸

 

 

 

 

 

 

 

Оттук вече е цивилизация. Пътеката за още около 40 минути минава ту по ливади, ту през горички и ни извежда на изходния паркинг при лифта.

 

Gruppo di Sella &  Lagazuoi

 

 

И Мармолада

 

 

 

 

 

Няколко снимки и от обиколката на Сасо Лунго  и въпросните мармотчета за , които все споменава  @master_of_germs.  Снимките не са толкова хубави, но все пак се виждат....

 

 

[Гост]

Ох бе, Оги... ❤️

[neuromancer 25162]

Светът е голям и изкушения дебнат отвсякъде 😉

[master_of_germs 54461]

Оги, благодаря! Много бих искал да качиш и снимки от следващия ден, защото тогава бяхме с различни програми и снимките ти от Лагадзуой и нашите от Тофана ди родзес чудесно биха се допълнили като различни гледни точки, макар и само на няколко километра птичи полет една от друга. Аз почвам да пиша сега за този ден. А на Тофана-та вече си бях взел и фотоапарата, така че най-доброто тепърва предстои 🙂