Прескочи до съдържание

Ладакх – земята на високите проходи, и магнетичният Занскар


Svetulche

Препоръчани мнения

В северна Индия, в западната част на тибетското плато, се намира една гола и безплодна земя. Името й, Ладакх, идва от „la”, което означава „проход“ и „ dakh” – означаващо „земя“ – земята на проходите. Голяма част от Ладакх е разположена на височина над 3,000 м.н.в. и за да се премине от една долина в друга (а долините са местата, които приютяват живота) се преминават проходи, които често достигат височина над 5,000 метра.

 

В миналото Ладакх е свързвал Индия и Тибет, бил е портата към Тибет, важен търговски център в Централна Азия. Търговските пътища са тръгвали от Ле на север към Кашгар, към Лхаса на изток, към Индия на юг и към Балтистан и Кашмир на запад. В днешни дни повечето от тези пътища са прекъснати, Индия има спорни граници с Китай на изток и с Пакистан на запад и Ладакх е територия, в която има силно военно присъствие.  

 

Наричат Ладакх „малкия Тибет“ заради силната връзка с Тибет – религиозна, културна, архитектурна. Докато планините на Ладакх и Занскар буквално свързват земята и небето, древните манастири са тези, които осъществяват духовната връзка между минало и настояще. Тази сурова земя е изпъстрена с манастири, покатерени на върха на някое възвишение. И макар по големина и богатство да отстъпват на тибетските си събратя, те съхраняват и пренасят през вековете същите религиозни практики.

 

Тибетската култура бе това, което първоначално ме привлече и накара да мечтая за пътешествие в тази част на света. В последствие се появиха картините на безбрежни простори, бездънно синьо небе и нереално сини езера. А в последния момент на хоризонта се появи Занскар – място, откъснато от останалия свят, място, където планините се се протегнали нагоре в опит да докоснат небето, място, където хората водят ежедневна сурова битка с природата и все пак – продължават да го населяват. И програмата ми претърпя поредната, този път – кардинална, промяна.

И така, в края на септември се отправих на двуседмично пътешествие из Ладакх и Занскар. За да пропътувам стотици километри с път и почти без път, през високи проходи и покрай буйни реки и да се насладя на природа в нейния най-първичен вид и на древна култура, която все още оцелява, въпреки навлизането на „цивилизацията“ и новите технологии.

 

Ето такива кръгчета успях да завъртя:

 

image.png.e8057950f2b844ea974e57119ca9daae.png

 

А очаквах да видя ето такива картини. И ги видях и се насладих с цялото си сърце 🙂

DSC_9396.JPG.84630917040312b166e2d17f3ebc18ca.JPG

 

DSC_9562.JPG.d8887b97fca540dd6475e41a10edb672.JPG

 

DSC_0158.JPG.938aa1d8a9d892675b01cf52f690db2e.JPG

 

DSC_1055.JPG.68758b3f6c8af54adabbc9cec63806ba.JPG

 

DSC_1052.JPG.67a021e3d577cc42c31486f4c5a2f4b0.JPG

 

следва....

  • Харесвам 24
  • Благодаря 1
  • Браво 7
Връзка към коментар
  • Mary featured this тема

Краткият полет от Делхи до Ле разкри невероятните снежни простори на Хималаите (мисля, че дори зърнах Еверест в далечината, само един връх  стърчеше високо, високо над всички други), а навлизайки над Ладах планината придоби пясъчни цветове, редяха се тук-там снежни върхове, ледници, назъбени върхари, скътани някъде между тях изумрудено сини езера, зелени долини, прорязани от дълги реки. Вече снишавайки се за кацане прелетяхме над голям, цветен и много красив манастир. По-късно разпознах, че това е Тиксе.

 

Приземих се на малкото летище в Ле към 14 ч. и ме посрещна страшна жега. Слънцето печеше безмилостно и аз се зачудих какво ще правя с всичките топли дрехи, вкл. термобельо, които бях понесла. И едва няколко тениски.... В края на септември очаквах да е поне хладно, а случих доста топло време, дори първата седмица вечерите бяха по-топли от тези в София по същото време.

 

Посрещнаха ме от агенцията, с която огранизирах всичко, откараха ме до хостела и взеха пасморта ми, за да изкарат необходимите разрешителни за пътуването. А такива са нужни, ако се пътува до езерата на изток, в близост до китайската граница (Pangong Tso и Tso Moriri) и до Занскар.

 

Бях си оставила ден и половина в Ле - за да разгледам, а и с цел адаптация към височината. Ле се намира на 3,600 м.н.в. и при положение, че се пристига по въздух, а не сухпътно, с постепенна аклиматизация към височината, всички препоръчват това. Излишно беше, тъй като първо, градчето е малко и един ден е предостатъчен да се види всичко интересно в него и второ, нямам проблеми с височината, което се потвърди и при това пътуване.

В крайна сметка, установих, че програмата ми има доста място за подобрение и едни три дни от нея могат да бъдат съкратени, без това да повлияе на качеството й. Ама, на база информацията, която предварително бях събрала, така се получи.....

 

Та, отморих малко в хостела и излязох да видя къде съм попаднала. Ле се намира в голяма, разлята долина, обградена от високи върхове. На юг се простира масива Stok с най-висок връх Stok Kangri (6,120 m). Въпреки височината му, малко снежец се виждаше на върха. Глобалното затопляне си казва думата и местните казват, че в Ладах много ясно се усеща, зимите стават по-меки, ледниците се топят бързо, реките не замръзват през зимата, снегът е по-малко и не се задържа така, както в миналото.

 

DSC_9112.JPG.e21c7a9601d30c5a59a32f8de4ebd0eb.JPG

 

Ле е най-големият град в Ладах, има стара и нова част, голям пазар, т.н. Leh Bazar и е единственото място с много ресторанти, където може да се намеря и храна, различна от местната кухня. Казвам го, защото след седмица на ориз и дал, в средата на пътуването мечтаех за нещо различно, бих хапнала дори Mac Donalds (ако имаше де...).

Ле има три основни забележителности - двореца, който се извисява над града, манастирския комплекс Tsemo, който се е покатерил на едно връхче над двореца и Shanti Stupa, тя пък покатерена на друго връхче срещуположно на манастира.

 

В горещия следобед тръгнах по тесните улички на стария град, за да стигна до двореца. Това, което веднага ме впечатли е как никой не те закача за нищо, не ти предлага нищо, не те дърпа да влезеш в магазинчето му. Продавачите, обичайно мъже, само ме поздравяваха с усмивка, а местните жени, с които се разминавах тук там, дори не ме поглеждаха в очите. На входа на двореца, който достигнах след кратко изкачване , седеше човек, който ме поздрави и си предложи услугите като гид. След отказа ми, просто се отдръпна и толкова.

 

Дворецът е огромна, 9 етажна постройка, изградена по подобие на двореца Потала в Лхаса през 1600 г. Вижда се от почти всички крайща на града, в момента въре няма какво толкова да се види, празна е, има разни изложби тук-там. Но пък от покривите-тераси на двореца се разкриват прекрасни гледки към града, към Sahnti Stupa-та и манастира. И като цяло е интересно да се види и от вътре.

 

Ето го двореца, видян от града

 

DSC_9350.JPG.a8708536535b842bcbff5272912a9ce8.JPG

 

DSC_9052.JPG.14097f67b1b6d7502982a674f7ee8183.JPG

 

А това е Ле, видян от двореца

 

DSC_9067.JPG.ca19f004087cb31e5a4caf5567fd864a.JPG

 

DSC_9140.JPG.54f47f6e04274f148aadf7861798b1ef.JPG

 

DSC_9150.JPG.3241a99de73d3face438788c2031604d.JPG

 

Поглед към Shanti Stupa в далечината

 

DSC_9069.JPG.755203d1c8d122194c3888e5f08402e9.JPG

 

DSC_9076.JPG.1203a0c4f3ef559b1f89984e11d1f1d8.JPG

 

и към манастира, високо горе

DSC_9084.JPG.ea5b112843ce241420c4bf515add3749.JPG

 

DSC_9138.JPG.df2eec08aa547e0178dc2f4416d488eb.JPG

 

 

В двореца не влязох в този първи ден, защото наближаваше време да затвори и не исках да бързам. Но реших да се изкатеря до манастира над него. До горе може да се стигне и по асфалтов път, но реших да карам напряко по стръмната пътечка, която на слизане е много неприятна. Група индийци едва кретаха нагоре, имаха проблем и с височината и много се зачудиха как така ги подминах като малка гара ...  🙂 Качих се точно, когато слънцето се скри зад планината. Гледката определено си заслужаваше.

И в двореца и в манастира влязох на следващия ден, т.е. пак катерих по стръмните пътечки в жегата.

 

Двореца:

 

DSC_9163.JPG.42ec715ad79fb56bb2c2b3661bf636f0.JPG

 

DSC_9160.JPG.c0c50aa022ffc23a8cf29fcaecf454e4.JPG

 

 

DSC_9137.JPG.264b762aada9810daab5524479fb957f.JPG

 

Към манастира:

 

DSC_9133.JPG.1217aa20cbb57af27febcc39b6e4dc51.JPG

 

DSC_9117.JPG.d47aafcd365c546ae3e2cfebbebdbd77.JPG

 

DSC_9123.JPG.c6e8124f1cc07e138c8070aa9db2d590.JPG

 

DSC_9115.JPG.1afa6f858606055cb26ea3191b1e1f1a.JPG

 

и гледките от манастира:

 

DSC_9111.JPG.c864dd2d7e77fcbb7ad7b4771d24ed77.JPG

 

DSC_9119.JPG.eb634c42565652a42c743138a17572c3.JPG

 

DSC_9121.JPG.f7c4153cc340059165427220e17d2cb6.JPG

 

DSC_9128.JPG.252c479825ea076fcf4d5414c29baf62.JPG

 

DSC_9157.JPG.f6e48e548fe67f8d96f80c2ffa20b088.JPG

 

В деня, в който пристигнах в Ле започваше 4 дневен фестивал. В Ладах има много фестивали - всеки манастир има свой фестивал. Но всички те бяха вече преминали и се зарадвах на късмета си. Още на летището се сдобих с брошура с програмата. По обед щеше да има танци с маски в един храм в центъра на Ле и след двореца и манастира се насочих натам. Какво да ви кажа - под палещите лъчи на слънцето се опитах да изгледам поне един от танците от край до край. Ама то - такава скука: монотонна музика (2 такта), еднообразни движения, включващи повдигане на единия крак и размахване на ръцете (и все губеха равновесие, смешно беше...), скукааааа. Само костюмите бяха наистина впечатляващи. Мероприятието беше 3 часа, та аз излизах-влизах, ходих да се срещна с гида си, с когото следващия ден щяхме да потеглим към Занксар, пак се връщах и така.... Ето малко кадри:

 

храма:

 

DSC_9165.JPG.ea44a1c0009d5b30599fe758a9b99214.JPG

 

музикантите:

 

DSC_9168.JPG.8776b841b524a8964d07bc6f0ef5cccf.JPG

 

DSC_9170.JPG.7b3952927d5d42167131e20faf5bc50f.JPG

 

DSC_9185.JPG.a92f0c33d866aac8df2ba50b77093a94.JPG

 

и танците 🙂

 

DSC_9166-Copy.JPG.72156de359edd7005574720cbc00e27c.JPG

 

DSC_9204.JPG.5c62018e10bc9406f5646361d2953def.JPG

 

DSC_9214.JPG.d31bf81cc0cbce78fa8cb7270f4434ce.JPG

 

DSC_9228.JPG.cbba1735584ab928c1df6f6fe8cf741e.JPG

 

DSC_9236.JPG.bca310fc4edbf78f5340d70cf983aaed.JPG

 

DSC_9270.JPG.c43d1f6899b8ad0180e7230af8d355b7.JPG

 

 

 

DSC_9289.JPG.aad2955d66d9bbb3dc7883cd8b7d8508.JPG

 

DSC_9274.JPG.66442af42be0bfe80ba095384bca30e4.JPG

 

DSC_9333.JPG.c87d03256c27e5210fffeeed16be7536.JPG

 

DSC_9339.JPG.2dc46fa2fdc2660e8df3cf4a6302af0c.JPG

 

следва....

 

  • Харесвам 19
  • Благодаря 2
  • Браво 8
Връзка към коментар

Не, няма да пиша, че ти завиждам, а че се радвам за теб и че споделеното от теб ме прави съпричастен към това мечтано пътешествие. Бях се наканил сериозно за натам преди година-две, но котката (жокер - черната).... Чакам с нетърпение продълженията!  А относно: 

Преди 1 час, Svetulche каза:

...такава скука: монотонна музика (2 такта)...

Малка шега - голям международен фестивал на музикалните инструменти, какви ли не чудесии струнни, духови, ударни, В един ъгъл белобрад старец с малко дудуче си реди нещо на 1-2 тона. Видяла го журналистка и леко присмехулно се обръща към него: 

 - Дядо, виж хората с какви инструменти са дошли, с по колко октави, каква музика свирят, а ти с това дудуче си тръгнал да делиш мегдан с тях; 

 - Ех, дядовото, те търсят още.  🙂  

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 3 часа, Светославов каза:

Чакам с нетърпение продълженията!

Благодаря! Ще се постарая да споделя максимално подробно цялото пътуване.

А иначе, и на мен ми мина котка път, през 2020 г., всичко бях нагласила и ..... Тази година пак беше на косъм да не тръгна, ама се заинатих и го реализирах.

преди 3 часа, Светославов каза:

Малка шега

🙂

 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Реших да наблюдавам залеза от Shanti Stupa, която се намира в западната част на Ле, на доста високо и обзорно място. До ступата води асфалтов път, а може да се стигне и пеша за около 40-50 мин от центъра на града, като в края се изкачват доста стъпала. Ступата е новичка,  построена през 90-те години на 20 век със средства на будисти от Япония. Красива е, но още по-красиви са гледките, които се разкриват от това място.

DSC_9374.JPG.c6701008dd7d15ea2407a73248c26f78.JPG

 

DSC_9372.JPG.c06650d496f7776593350d94fab7a796.JPG

 

Около ступата непрекъснато е пълно с туристи. В края на септември, малко преди да приключи туристическия сезон, основната част от туристите бяха т.н. от моя гид local tourists, демек - индийци. Бяха на тълпи, не ми се мисли какво е в силния сезон. Шумни, нахални, несъобразяващи се с нищо. Така например, около ступата трябва да се върви по часовниковата стрелка, за което са поставени ясни табели. Те, обаче, си вървят както те си знаят и като им направят забележка действат на принципа "говори си - не ми пречиш". В храмовете, с малки изключения, е забранено да се снима, за което също има ясно написани табели. И с това не се съобразяват. Толкова много контрастират с местните хора - внимателни, деликатни и смирени.

Та, около ступата беше пълно с групи индийци и вървяха страхотни фотосесии, да се чудиш гледките ли да съзерцаваш или с индийците да се забавляваш. Някои се опитаха и мен да включат във фотосесиите 🙂

В подножието на ступата има малко заведение, в което предлагат чай и някаква храна и което е приятно място за наблюдение на залеза, малко по-настрани от шумните групи около самата ступа. А залезът беше като една магична картина, която непрекъснато се променяше, една игра на светлина и сянка, която щеше да бележи цялото ми пътуване и която няма да ми омръзне да наблюдавам.

 

DSC_9382.JPG.f35ea67e13eb2d6bb918996b2f681153.JPG

 

DSC_9361.JPG.c2fed0b7be094ec33bdb4c73db8ee250.JPG

 

DSC_9389.JPG.6c132d763763d7a89b383d8aa56e709c.JPG

 

DSC_9396.JPG.4fa259ade4355584fd71f8932462ff63.JPG

 

DSC_9400.JPG.61b5e04ceafa0415721b91f6ad921e63.JPG

 

DSC_9402.JPG.209a77aaf6c61b3ce1a9118c40d9f161.JPG

 

DSC_9405.JPG.232c474eeeeaad3e523a9e0db0c156b7.JPG

 

DSC_9407.JPG.9ccbb99951a775334d5d0a63dc210a4d.JPG

 

следва....

  • Харесвам 11
  • Браво 2
Връзка към коментар

Дойде време да потегля към Занскар – черешката на тортата в това пътуване.

 

Занскар е изолирана част от Ладах, обградена от вси страни от високи планински вериги. До скоро един единствен път е достигал до тази отдалечена земя, свързвайки главния й град – Падум с Каргил и пътя Шринагар – Ле. Пътят преминава през високия 4,400 м. проход Pensi La и често през зимата е непроходим.  Тогава единственият дотъп до Занскар е по замръзналата река Занскар. Тя замръзвала толкова силно, че по нея в миналото са превозвали тежки товари (напр. строителни материали). В последстие се е зародил т.н. Chadar Trek – 6 дневен преход по замръзналата река, предприеман и в днешни дни от приключенски настроени пътешественици.

 

В момента усилено се строят пътища, които да свържат Занскар с останалата част на Ладах и значително да съкратят времето за път. В търсене на вариант да стигна до Занскар без да преповтарям маршрута на връщане, открих един такъв строящ се път - от Ламаюру до Падум, който е отворен за преминаване от няколко години. От агенцията потвърдиха, че можем да минем по него, но ще отнеме цял ден и ме предупредиха, че ще бъде не особено комфортно пътуване. Аз, обаче, знаех, че ще си заслужава. Шофьорът Dawa и гидът Stanzin бяха родом от Занскар, така че разчитах на тях да се справят успешно с всички предизвикателства. Така и се случи.

 

Нещо интересно за имената в Ладах. Още в началото ми направи впечатление, че много хора имат едно и също първo име, дори братя имат еднакви имена. Оказа се, че детето получава името си не от родителите си, а от главата на религиозния орден, към който принадлежи семейството. Така например, името на моя гид е дадено от Далай Лама и едно от имената, с които той обичайно кръщава децата е името Stanzin. В днешно време е лесно – пишат мейл на Далай Лама и от неговата администрация отговарят. Ама навремето ставало с писма и отнемало доста време....

 

И така, в понеделник с кола, заредена с много бутилирана вода, 2 кислородни бутилки (за всеки случай) и пътници в добро настроение потеглихме по първата отсечка от пътуването - от Ле до Ламаюру.

 

Първата ни спирка беше манастира Spituk, който се намира в покрайнините на Ле, съвсем близо до летището, покатерен на едно възвишение. А покрай него мързеливо тече Инд. Манастирът е от 11 век и името му означава „пример“, тъй като по негов модел са построени повечето манастири в Ладах.

Като цяло за манастирите в Ладах мога да кажа, че май всички са покатерени на върха на някой чукар и белите им постройки плавно се разсипват надолу по склоновете му. Изключително впечатляващи са погледнати от далече.

DSC_0916.JPG.2e225815bd09e6ceb34ceb01a301be79.JPG

 

Поради липсата на достатъчно място, те нямат характерните за събратята си в Тибет големи вътрешни дворове и пространства, храмовете са по-малки. Въпреки топлото време, в манастирите събрах доста студ, понеже се влиза бос, някои от тях са направо вкопани в склоновете на планината и често се ходи върху голата скала на пода. Храмовете съдържат множество статуи на Буда, снимки на Далай Лама и прекрасни стенописи. В някои от манастирите, обаче,  красивите стенописи са в изключително лошо състояние и няма никакви признаци да се прави нещо за спасяването им. На други места са правили някакви реставрации, които са толкова зле изпълнени, че по-добре да не ги бяха правили. Вътре в храмовете освен традиционните дарове за един будистки храм – купи с вода, купи с ечемик/ориз и фигурките от масло от як, в днешни дни могат да се видят дарове като натурални сокове, бисквити, олио и др. под. Но най-впечатляващото са банкнотите, с които е покрито всичко – статуите на Буда, троновете, снимките на Далай Лама, абе – където може са наслагани пари. Много странно и не на място, според мен. Почти навсякъде в храмовете е забранено снимането, така че не мога да покажа нагледно. Но в предверията на храмовете може да се снима, а там винаги се намира Колелото на живота

DSC_0713.JPG.43cb383e92b60f416419a53cc215836f.JPG

 

Първото, което се набива в очи, напускайки Ле са военните – преминавахме край военни поделения, приличащи на малки селца, по пътя се движеха много военни камиони. Трафикът беше доста натоварен и за пръв път се сблъсках с правилата за движение тук – изпреварва се при всякакви условия, независимо дали си в завой или не и този с по-слаби нерви отбива на банкета (или поне аз така го усетих). И клаксон се ползва задължително.

Другото впечатляващо за мен бяха пътните табели като тази:

DSC_0727.JPG.f74e17d38425565a25a731487f2767ac.JPG

 

Бяха толкова много и на често, нямаше как да ги снимам, но запомних най-интересните:

     Drive, don't fly

     This is not a rally, enjoy the valley

     This is not a rally or a race drive with grace

     Try your nerves on my curves

     Don't be Gama in the land of Lama

     We cut mountains but connect hearts - това особено много ми хареса, отнася се за хората, строящи пътища през невъзможни терени и при много тежки условия

 

Та, пътувахме си ние безметежно по асфалтов път, двулентов даже, магистрала се води. Спряхме за кратко на мястото, на което се сливат реките Инд и Занскар. От тук в момента се изгражда път към Занскар, по който от Ле до Занскар ще се стига за 4-5 часа. За сравнение на следвашия ден аз пропътувах около 200 км. за 10 часа, вярно със фотоспирките, но все пак.... 

 DSC_0783.JPG.22394d1a78f1952971bb1726db5d2928.JPG

 

 

DSC_0785.JPG.92d626a29760a3f2af01a0c5b1257542.JPG

Следващата спирка беше манастира Basgo. Впечатляващо разположен високо над пътя и селото, с прекрасни панорами към долината и заобиколен от интересни скали. Храмът беше заключен, та не успяхме да разгледаме вътре.

 DSC_0779.JPG.80f54cd1053319728d1cc1d060e35888.JPG

 

DSC_9440.JPG.7289b15e2abf127495ca513636a83927.JPG

 

DSC_9435.JPG.11fc1240dcc25b2503b764d71a36cdd8.JPG

 

DSC_0780.JPG.1d1336512e818910ac98221e4ae045f5.JPG

 

DSC_9426.JPG.2b1b4c4c22c23308aa0bbae70383d8e1.JPG

 

Следващата спирка беше Alchi – манастир от 11 в., който е една от топ атракциите на Ладх заради прекрасните си фрески. През вековете е пощаден от разните нашественици в района и се е запазил непокътнат до сега. За разлика от всички други, този манастир е разположен на равно място край брега на Инд, не е покатерен на високо. В днешни дни вече няма монаси в манастира и той е по-скоро музей. Снимането е абсолютно забранено, всичко се оставя на входа в заключващи се клетки, дори гидът си остави телефона. Манастирът се състои от 6 храма и множество ступи. Храмовете са изключително красиви, някои от тях са на по 3 етажа, а фреските им са наистина прекрасни, по стил се различават от тези в останалите манастири. В единия от храмовете целите стени бяха изрисувани с малки образи на Буда в синьо, в друг целите стени вяха в огромни мандали. Мястото беше много тихо и спокойно, почти нямаше посетители, предразполагаше към медитация под някое от старите дървета в двора.

Малко попътни гледки:

DSC_9465.JPG.c93030e62de7d04b08135cbf286a0b11.JPG

 

DSC_9456.JPG.50c9c3f33b01a64e09a4f2a74c550a4b.JPG

 

DSC_9453.JPG.f91a577a39a12019260c3a08510be2c9.JPG

 

DSC_9450.JPG.12ead1b8c0d901d6bcd3e96317d926f7.JPG

 

Малко преди да достигнем Ламаюру се озовахме насред много интересен пейзаж. Наричат го „лунен“, скалите са в някакви странно заоблени форми и в различни цветове, които не снимките някак не личат. Но все пак:

 DSC_9472.JPG.75560a99ef793905b863bf916d97f6ea.JPG

 

DSC_9474.JPG.834e7e4a0a41499470f4712c59561061.JPG

 

DSC_9475.JPG.4f89c3e590c7339e4ad5de86005eec71.JPG

 

DSC_9482.JPG.573e9caff6119e2445710f6a62d837ec.JPG

 

DSC_9487.JPG.7bf659d619855f4e86881b57f823529d.JPG

 

DSC_9488.JPG.ae6e2060b0a838666df3a404f4071fc6.JPG

 

Ламаюру е малко селце, в което се намира един от май-старите манастири в Ладах (от 10 в.), а е и един от най-големите. Селището е разположено на изключително красиво място и каква беше радостта ми, когато видях, че се настаняваме в хотел с най-добрата, според мен, гледка към селото и манастира. Гидът искаше да вървим да разгледаме манастира, ама аз му казах, че не мърдам от терасата, на която смятах да гледам втора серия от играта на светлината и сянката. Имаше друг ден, в който можеше да видим манастира. Та, първо си починах и се разходих из селото.

 

DSC_9492.JPG.dec2231d774336d2bd0de2bcd30477a2.JPG

 

DSC_9493.JPG.9781a04793e71fda48ebaebd28c813a1.JPG

 

DSC_9500.JPG.ab74111f337ce078f342c5d56747b3e5.JPG

 

DSC_9503.JPG.bbadd5f933f98e091a5dd2270d0cd442.JPG

 

DSC_9504.JPG.d5d6949838ea71fdb8b5b20939661e3e.JPG

 

DSC_9509.JPG.6a1ad0ff0e9a71c4704b8c44492d65f0.JPG

 

DSC_9513.JPG.670d8d4ef651c94f402c01867a176b65.JPG

 

DSC_9514.JPG.31effe57b794631fa4fc2289cdb440d9.JPG

 

DSC_9521.JPG.bd36c58295c87e414cd6369dc3b53a23.JPG

 

DSC_9529.JPG.27282827220fd664f74c8d7254811f7a.JPG

 

Прибрах се в хотела и с чаша кафе (с бира не ми се рискуваше, че все още се притеснявах от височината), се разположих в топлата привечер на терасата и се насладих на спектакъла:

 

DSC_9553.JPG.b7723d4dbaaa2ea3c117ca8cc67922d8.JPG

 

DSC_9556.JPG.dfb0480952301f6313efbdf1781e4369.JPG

 

DSC_9562.JPG.19ca6b6ff5da9e94a1a86cf2dcf7c776.JPG

 

DSC_9567.JPG.461571f67fc52b4d1f5df0aa02d57a6b.JPG

 

DSC_9581.JPG.b7d6902387813ca68336f5263f14b4aa.JPG

 

DSC_9587.JPG.6a1aee24f4bf71d1df33659f92574647.JPG

 

DSC_9590.JPG.67842c8e7791929794bad581902ff919.JPG

 

DSC_9592.JPG.e83ac8f2495b73876d39622de2118c8b.JPG

 

следва...

 

 

 

  • Харесвам 14
  • Благодаря 3
  • Браво 3
Връзка към коментар

Малко за настаняването в Ладах: извън Ле, единствено в Ламаюру бях в хотел, на всички други места се настанявах в къщи за гости, които местната агенция беше подбрала. Навсякъде беше изключително чисто, леглата бяха големи и удобни, с дебели олекотени завивки, с баня и тоалетна. Е, не навсякъде имаше топла вода, но предвид къде се намирах, бях благодарна, че има течаща вода. Храната обичайно се свеждаше до ориз, дал, някаква яхния от зеленчуци и местните питки чапати. Месо се консумира изключително рядко, на мен не ми се случи. Закуската обичайно беше омлет. На пазарите се намират всякакви зеленчуци, плодове също, но почти всичко се внася от Кашмир или други части на Индия. Много малко неща се отглеждат в Ладах и Занскар, предвид височината, на която се намират (ечемик, картофи, зеле, карфиол, в по-ниските долини дори домати, от плодовете – ябълки и кайсии).  

В хотела в Ламаюру, който беше пълен с туристи, основно групи, които обикалят Ладах с мотори (много популярен вид туризъм тук) ме очакваше богата закуска на шведска маса, която включваше освен всичко друго и класическо кисело мляко – никаква разлика с нашето.

 

Днес потегляме рано, в 7.30 ч., защото ни очаква дълъг път до Падум, главния град на Занскар. Разстоянието не е голямо, но пътят е в строеж, което означава, че може да има тапи тук-там, минават се два високи прохода, а слънцето се скрива в 18 ч., така че трябваше да имаме достатъчно време в запас.

От Ламаюру се върнахме малко назад по пътя, по който вчера пристигнахме, което ми позволи да се насладя още веднъж на лунния пейзаж. И отбихме от главния път, навлизайки в дълбоко дефиле, слънцето грееше високо някъде горе, а ние се движехме по тесен път с перфектен асфалт долу в ниското, покрай реката.

DSC_9601.JPG.d5d31c93f0bb00211e040afeae8b7266.JPG

Скоро започнахме да се изкачваме и гледките се разкриха във всички посоки. Няма как да ги опиша или да ги покажа чрез снимки – формите на скалите и техните цветове, назъбените върхове, реката долу в ниското и малкото зеленинка около нея.

 DSC_9622.JPG.3039d227dd2caefac21c7fdd52320d13.JPG

 

DSC_9652.JPG.c97e0901c7c75ef417425f41ebc50a86.JPG

 

DSC_9670.JPG.ed1a948ef4a3c3a8296aa128e953cea0.JPG

 

DSC_9671.JPG.64b4efc92c25ef5062795199b1d4b396.JPG

 

DSC_9679.JPG.eaabdf505c73579490da4656d414431d.JPG

 

DSC_9682.JPG.397c8f5268caa474084773e776e9d39b.JPG

 

DSC_9688.JPG.d5990bc636a2389ec3b1b48be90059fe.JPG

 

DSC_9691.JPG.7276b9a46c94b20880d75bbe1efabb20.JPG

 

DSC_9656.JPG.873ba39d98432b09dfa1012c811dbee5.JPG

 

Скоро асфалтът свърши, но пътят, макар и черен, е идеално трамбован, няма никакви неравности, поставени са яки мантинели отстрани. Тук е мястото да кажа, че за цялото пътуване само в един участък видях асфалт с дупки и кръпки (по пътя, свързаващ Ле с Манали, който минава през много висок проход и е отворен само между май и октомври). Навсякъде другаде, когато пътят е асфалтиран, той беше в перфектно състояние, нямаше дори кръпки по него, за дупки изобщо не става дума. Явно, когато някой участък се скапе след зимата, не кърпят, а асфалтират наново всичко. Голяма част от черните пътища също са доста добри, в смисъл че нямат дупки и освен че се вдига много прах, може да се поддържа сравнително добра скорост (40-50 км.). За всичко това заслуга имат хората от BRO (Border Road Organization) – по пътищата непрекъснато се виждат работниците, които строят/поддържат пътя. Гледката е покъртителна – дребни, опърпани хора, без никакви предпазни средства или специално облекло, с глави и лица, увити в шалове, за да се предпазят от жаркото слънце и от прахта, в обедната си почивка търсят малкото възможна сянка, хвърлена от някой камък или багер. Повечето от тях не са местни – или са индийци или от Непал, често има и жени.

Общо взето, освен строителните бригади и техника (доста оскъдна, голяма част от работата се върши на ръка), по този път почти не срещнахме други хора и коли – 1-2 споделени таксита и няколко моториста. За късмет, само на едно място се наложи да чакаме 20тина минути на пътя докато пробиваха дупки в скалата, за да правят взривяване. Тегаво беше, заради големия шум и прах и липсата на каквато и да било сянка. И това – за 20 мин., а ако трябва цял ден да работиш в тези условия.... Много е тежко.

 DSC_9866.JPG.df2bf1a056f8075579aa5ceaca5533f1.JPG

 

Пътят започна да се изкачва към първия проход – високия 4,785 м. Sir Sir La.

DSC_9706.JPG.ad003233d4a8e11929ddbe2fe1fe21f3.JPG

 

DSC_9711.JPG.a9f58067ee93c5d25d7e31e83c4f4258.JPG

 

DSC_9716.JPG.860cd5a5b9db5a4223749d1fa7e1270d.JPG

 

DSC_9718.JPG.1eacac86c2e0ecc54c510f65cb34881e.JPG

 

DSC_9719.JPG.3cb5f5ec68dd3312f313840bb57db6c4.JPG

 

И ето ни на прохода:

DSC_9727.JPG.1c932b3f22e4f104ba66ac96ddc9f2d0.JPG

 

DSC_9734.JPG.22d2bcaa78476df73eeec39ee64cc6d9.JPG

 

DSC_9729.JPG.0b372013c31d6b380c72445129e550a8.JPG

 

Ето това спускане ни предстои, а следващия проход е при острия снежен връх в дъното на снимката

DSC_9739.JPG.929e180716406d9659412fcd06392656.JPG

 

След спускането започваме отново да набираме височина. Пейзажът започва да се оцветява от малките върби, които растат на местата с повече вода.

DSC_9744.JPG.917001f13bd8fcbb7e31ccc1b8e2785e.JPG

 

DSC_9750.JPG.5f0c7fa28f32f359311ed2983933a19f.JPG

 

DSC_9755.JPG.6c1d57dc64c0e1a94116bab6aaa9f119.JPG

 

DSC_9760.JPG.4775a143665bc779e73bd2954a0f4ad1.JPG

 

DSC_9762.JPG.d30993a76869d626b47a1c78c8dcb06c.JPG

 

DSC_9770.JPG.beee200711cd2ed7dd2cf84cd8c0b94a.JPG

 

Пътят се вие все нагоре и нагоре, докато достигаме Singe La – 5,091 м. За мой късмет денят е слънчев и топъл, видимостта е прекрасна и успявам да се насладя на гледките от високо без да зъзна.

 DSC_9784.JPG.b81d3137eb56f5b41cc77a95d15a3223.JPG

 

DSC_9782.JPG.faa3edc5276a7d1ffebb5db12ccd38c9.JPG

 

DSC_9802.JPG.73fd8799f8de05dd1ca7a023035c892b.JPG

 

Поглед към пътя назад

 

DSC_9792.JPG.df1f1ff972779a19fcaf551b6bec0e03.JPG

 

След прохода започва огомно спускане, завоите са един след друг, повечето на 360 градуса, имаше участък, в който асфалтираха пътя, а ние си минахме след валяка по чисто новия асфалт ... какъв е тоя асфалт, какви са тия гуми ....

DSC_9803.JPG.422b2001ce9b1f5a1717d3db7e7bc574.JPG

 

DSC_9808.JPG.16024b6269bb99100c18c02dd3590de7.JPG

 

Първото населено място, след като преди часове отбихме от главния път, се изпречи в ляво от нас – няколко къщи, малко зеленинка, как живеят тези хора точно тук – не си го представям, особено през зимата, когато са откъснати от света, пътят естествено е непроходим.

 DSC_9816.JPG.6d2e0fe11cc011d19b1e2e8b11d92a20.JPG

 

DSC_9815.JPG.509528d9e96ba4089cf63551002431ee.JPG

 

DSC_9822.JPG.4e9bb2830077f3af58ac7704a3b520e0.JPG

 

DSC_9825.JPG.02781f01f9b5175b322a79370906b0ff.JPG

 

DSC_9827.JPG.b06e348af8096fc674ce20ef42f7ddc9.JPG

 

След безкрайно спускане достигаме долината, където тече река Занскар и където излиза новостроящия се път от Ле. От това място започва прословутия Chadar Trek. И двамата ми спътници са го минавали, Dawa – многократно, показват ми снимки с много сняг и лед. Обичайните температури през януари и февруари, когато се прави трека са около минус 20 градуса. Миналата година, обаче, реката на практика не е замръзнала, образувал се е някакъв лед, но толкова тънък, че не е можел и човек да издържи. Всички, дошли за трека, са останали силно разочаровани, защото не са минали обичайния маршрут по реката.

Спряхме да хапнем в единственото попътно заведение и се запознах с една японка, която пътуваше сама в споделено такси (успокоих се, че има и по-луди от мен 😊) и щастливо ми съобщи, че миналата година е била в България, харесало й на Рилските езера.... А не като французойката, която срещнах по-късно и която не беше чувала за България и без никакъв смут ме попита къде се намира...

 

След като хапнахме потеглихме по най-екстремната част от пътя за днес. Движехме се покрай реката, по път, изкопан в скалата, тесен, на много места за една кола. Гледките бяха грандиозни, но снимки почти нямам, защото ме беше страх да спираме, за да не ни се стовари някоя скала на главите. Качвам една снимка от нета за илюстрация:

 lamayuru-to-leh-via-lingshed-5.jpg.3d4b08d818eeb7436a59cc365bd5faeb.jpg

 

А тези са правени в движение:

 DSC_9836.JPG.eee2ce3c1b6c4b703c4eebab3dc3d8ff.JPG

 

DSC_9838.JPG.8b84836a0fb238dc315a1e316ffcaf50.JPG

 

DSC_9840.JPG.44ba1def7cdf337359faef5c319518ab.JPG

 

DSC_9860.JPG.f3920d0624e1ad660ad5e8b14c3c05c3.JPG

 

DSC_9862.JPG.c01470b53eea02a92aaa077af74eacd5.JPG

 

Старахотен прахолях се вдигаше в този участък, жега и прах, убийствена комбинация. А ми беше жега не само защото си беше топло, а и защото бях потеглила с дебелите ми планински обувки, да не умра от студ 😊 и краката ми просто щяха да експлодират.

Денят вече преваляше, а ние стояхме блокирани на пътя, най-накрая хванати в капана на строителните дейности. Ама нямаше какво да направим, освен да чакаме. Оказа се, че сме били блокирани на практика няколко километра преди да напуснем дефилето и да излезем в широката долина Занскар.

 DSC_9874.JPG.c23ee14c28046fb295cba332b101ea11.JPG

 

Пътят стана отново перфектен асфалт и ние полетяхме по него, но за кратко. Отново отбихме и подкарахме почти без път в посока двореца Zangla. Занскар е имал в миналото двама царе – единият е управлявал от Падум, а другият от – Zangla. Оцелял е само дворецът в Zangla. Той е частично възстановен със средства на унгарска организация. В началото на 19 в. унгарецът Alexander Csoma de Koros живее тук повече от година, учи тибетски и в последствие издава първия тибетско-английски речник. Запазена е мъничката стая, в която е живял. Дворецът е интересен с разположението си и гледките, които разкрива към долината.

 

Дворецът е мъничката бяла постройка там горе:

DSC_9886.JPG.f41c0714cbc4918f8a000e5045fc8904.JPG

 

DSC_9891.JPG.af72fa48666c3ef481c63e3c6ca61878.JPG

 

DSC_9893.JPG.60b90304b7a59adb7563ccf62c89cf37.JPG

 

DSC_9897.JPG.d4bc73e0fbabe4533ad7e842eb05f208.JPG

 

DSC_9899.JPG.5b9f1f990fa1baeab8257cac907ad88d.JPG

 

DSC_9907.JPG.ddb7166220d51694d64b5e3a1b146bcb.JPG

 

поглед към посоката, от която дойдохме:

DSC_9908.JPG.6fadb71ee8ed2ebcada7fcc073f98ae9.JPG

 

Върнахме се обратно на хубавия асфалт и хайде пак – отбивка. Този път за манастира Stongde. Толкова бях изморена от дългото друсане цял ден и от прахоляка, който бях издишала, че за малко да откажа да ходим до манастира. То не че беше с нещо забележителен, но гледките към долината бяха прекрасни, а и уцелихме вечерната служба на монасите, та имаше защо да извъртим завоите до там. А и видяхме някакви местни диви животни, които на мен ми приличаха на планински кози, а те ги наричат blue sheep.

 DSC_9927.JPG.515bc86b432a477072c85339dc2adc95.JPG

 

DSC_9938.JPG.5e160d93d45ab30e52a2363564ac6df9.JPG

 

DSC_9940.JPG.682cdc928a4405c017c3dab3a01957f5.JPG

 

DSC_9942.JPG.b8dcd8c292e43a736af8e3fcc83dc560.JPG

А това е манастира, видян от ниското, от селото под него:

DSC_9943.JPG.c9a98a96b64bc1680c5e70a302b4f43a.JPG

 

DSC_9950.JPG.3e6390507a7001189298bcc50061f363.JPG

 

DSC_9952.JPG.32b622789fb3fddf71c9bceb31217b78.JPG

 

DSC_9953.JPG.e636c7dc2bf460dd672e9dd111a83be4.JPG

 

Вече съвсем преди залеза се смъкнахме обратно на асфалта и потеглихме към Падум. Срещу нас се възправи грандиозната планинска верига Занскар и аз просто онемях:

DSC_9918.JPG.a5b591e1967de7e9f4a6294137c96b3c.JPG

 

DSC_9922.JPG.b895929fd6a343a7bc57a885fc6ebd65.JPG

 

DSC_9955.JPG.e8e09744cf0ad00947093cc4047a7ba5.JPG

 

DSC_9960.JPG.dabeac10179ce80c21e1b856e1d00d5c.JPG

 

DSC_9964.JPG.1567f31574f97939a31f1e21b003758d.JPG

 

DSC_9966.JPG.06c00a940a414c6c3b1aa01b7d73e8ab.JPG

В Падум се настанихме в къща за гости в края на града. Стаята ми беше огромна, с много прозорци и голямо легло. Имаше гореща вода в банята и аз с удоволствие смъкнах от себе си целия прахоляк и умора. Къщата беше с голям двор, разделен на две части, като във втората бяха опънати палатки, от тези най-големите. Към тях има пригодени баня и тоалетна, вътре са с нормални легла. Това е масова практика за настаняване в Ладах и Занскар и през сезона всичко се пълни с туристи, сега в края на септември, бяха зазимили палатките и само къщата приемаше гости.

Не помня какво вечеряхме, но за десерт имаше грис халва (аз не ям), която въпреки че изглеждаше странно, беше невероятно вкусна, поднесена топла, с орехи и стафиди. Малките радости .....

 

следва ....

  • Харесвам 13
  • Благодаря 1
  • Браво 4
Връзка към коментар

Снимките са ти прекрасни! Благодаря за това,че споделяш това невероятно пътуване с всички нас! Очаквам с нетърпение продължението!

  • Харесвам 3
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.