италия В Италия през Септември.

[krasen_denev]

 

Здравейте, приятели-магеланци!

 

Дълго време се чудех дали да разкажа за това наше приключение?!? В последно време забелязвам, че интересът към почивка или да бъдем по-точни към почиване на море в Италия става все по-популярен и търсен вариант за прекарване на ваканция зад граница, затова реших да споделя моя опит, а и да ви покажа и разкажа за местата, които посетихме през това наше кратко пътуване.

Има голяма вероятност общата картинка/ценово/ да се е променила от 2023 година до сега, но местата, които ще ви покажа на снимки, давам гаранция, че не са! Те са си там, и са все така прекрасни! Обещавам ви, че снимките ще ви харесат! И познавайки себе си и как често избирам дадена дестинация по фотографии, то се надявам, снимките наистина да са мотиватор, за да посетите тези прекрасни региони на Италия! Планувайте и посещавайте, но в никакъв случай не отлагайте!

 

Ден 1: Казанлък- Постойна 1250 км.

 

Дойде време да потеглим към заветната Италия. Две години подред, покрай Ковид пандемията тази почивка все се проваляше до началото на 2023 година, когато решихме да направим трети опит за осъществяване на италианското море. Запазихме къмпинг до Равена за който заплатихме малко под 200 евро за седем нощувки. Мястото не беше избрано случайно! Желанието ни бе да почиваме в регион изпълнен с множество исторически места и паметници на културата, но в същото време да предлага чудесни условия за плажуване и отмора. Региона около Равена е точно такъв.

Бяхме не малка компания, пътуваща заедно и движеща се в пакет, затова не можехме да оставим нищо на случайността. Всичко бе предварително планувано от мен. Престоеше ни да изминем малко повече от 1600 км. до Равена, които разделихме на две. Така първата ни нощувка щеше да бъде в Словения с цел посещение на световно известната пещера-Постойна яма. Но до там имаше много път и време докато стигнем. На сръбската граница чакахме ужасяващите 5 часа. След това прекосихме на един дъх Сърбия и нова порция чакане….още два часа на хърватската граница. Така след повече от 20 часа на воланите и в колите, със задоволство и облекчение, пристигнахме  до къщата ни за гости. Няма да ви разказвам за мястото ни за настаняване, защото забелязвам, че от повече от година е постоянно затворено и затова няма и да ви го препоръчвам.

Беше станало обяд ,но ние не можехме да се настаним преди 15:00 часа, затова предложих на компанията да отскочим до  Predjama замък. Ние го бяхме посещавали при предишни пътувания, но останалата част от компания с радост го посети. Последва обяд в гостилницата  “Pozar”,където цените бяха доста високи, но за сметка на това храната бе много вкусна. Големите порции с вкусна храна се изпразваха една след друга, засищайки изгладнелите ни търбуси, а умората започна да взима превес над разума и всички пожелаха да се отдадат на заслужена почивка. Всички без мен. В главата ми се бе родил план, който исках да осъществя. Изцеждайки и последните ми останали сили успях да посетя невероятната  пещера Skocjan. Това е изживяване, което не може да се предаде с думи, а поради забраната за снимане не може и да се покаже визуално. Само ще ви кажа, че това е природно чудо, което трябва да се посети задължително, ако не в този ви живот, то поне в следващия. Билети си взех от официалния сайт на пещерата и влязох с последната за деня група. Един съвет от мене: Ако имате възможност се запишете в групата на словенски език. Ние бяхме осем човека срещу близо 40 в групата с английски език. И ако никога не сте се интересували от Шкоцянските пещери, сега е моментът. И ако смятате, че преувеличавам, се замислете какво означава 140 метра височина и до 60 метра ширина на основната галерия. При обилни валежи нивото на водата се вдига с над 100 метра. Звучи невероятно, нали?!? Останах буквално без думи при посещението на този природен феномен и тотално забравих за огромната умора, натрупала се в тялото ми. А тя, умората, си каза думата, в момента, в който адреналинът от посещението на пещерата премина, аз буквално грохнах! Останаха ми сили само да се прибера, да вечерям и да се добера до леглото.

 

Дечковците пред Predjama замък.

 

 

Predjama замък.

 

 

 

Шкоцянските пещери /Skocjan caves/

 

 

Шкоцянските пещери- снимка на изхода.

 

 

Една снимка от нета, за да добиете по голяма представа.

 

 

Следва.........

 

[krasen_denev]

Ден 2: Постойна-Равена 400 км.

 

За този втори ден бяхме оставили само 400 км. за изминаване, но това бе умишлено, защото в ранната утрин, трябваше, семейно да посетим Постойна яма. Останалата част от тайфата се отправиха, кой към Венеция, кой към Ферара, а ние заредени с нетърпение и огромно вълнение се отправихме към пещерата Постойна.

Постойна яма е перлата сред пещерите в Словения. Семейният билет струваше малко над  100 евро, което си е доста за пещера, но красотата на образуванията, бързо ни накара да забравим за високата входна такса. Пещерата е уау и повярвайте ми не преувеличавам!!! Ще ви покажа и много снимки, защото снимането вътре е разрешено. С огромно задоволство изминахме най-дългия туристически пещерен маршрут в света и се насладихме на аквариума с пещерни протеи ,намиращ се в самият край на обиколката на пещерата. Колко много красота е събрала тази пещера? Пещерните образувания буквално взривяват сетивата, а в мозъка ми се редяха, въпрос след въпрос….как това е възможно? Всичко бяхме във възторг от видяното и дълго време след това обсъждахме сътворението на майката природа.

Настъпи времето, когато трябваше да тръгнем към Равена за да се настаним в мобилната къщичка, която щеше да е наш дом през следващите седем дни. Напредвахме бързо, използвайки главните магистрални пътища. Най-бързо до Равена се стига по магистрали А4 и А13, но малко преди Падуа на информационните табели се появи съобщение, че има катастрофа и голямо задръстване на магистрала А13.Това ни накара да слезем от магистралата и да поемем по второстепенните междуградски пътища. Ограниченията и огромният брой камери за скорост, направиха пътуването ни бавно, а това се отрази и на часа ни на пристигане. Все пак в късния следобед паркирахме „френският лъв“ пред бунгалото. Официално италианското море започна. Разположението на мобилните къщички в къмпинга се оказа страхотно! Цялата компания се оказа настанена в четири къщички оформящи правоъгълник с огромно пространство между тях, което децата използваха за игра, а възрастните за събирания на „тежки маси“ и чревоугодничества.

Няколко реда за къмпинга: Последните години се убедих, че къмпингите пръснати из Европа са чудесно място за почивка, особено ако сте с деца и компания. Сигурност, тишина и спокойствие, анимация, множество варианти за забавление и най-важното огромен плаж. Плажната ивица е дълга няколко километра, покрита със ситен пясък. На места е широка повече от 200 метра, а на свободните зони можете да си издигнете буквално замък /няколко шатри /. Плажът е толкова голям, че се използва за подготовка  на отбори за типично зимни спортове, като биатлон, без това да пречи на плажуващите. Водата е много топла, а на 150 метра от брега дълбочината е все още до глезените. За първи път от много години не съм се притеснявал за децата си и ги оставих да си играят на воля.

 

Хотел Яма /Jama/ със спускащата се утринна мъгла

 

 

Пещера Постойна /Postojna jama/

 

 

   

 

 

  

 

  

 

  

 

  

 

 

Къмпинг Лидо Адриано

 

 

 

нашите къщички.

 

 

Следва.......

[Otnesen]

Имам питане....Това ли е къмпинга? 

Club del Sole Sole Family Camping Village ....имах планове за това лято за района на Равена ,но не обърнах внимание че има и къмпинги в района. Сега гледам за ранно море за 2025 и ми дава много добра цена за нощувките,които планирам.

[krasen_denev]

На 6.11.2024 г. в 17:17, Otnesen каза:

Имам питане....Това ли е къмпинга? 

Club del Sole Sole Family Camping Village ....имах планове за това лято за района на Равена ,но не обърнах внимание че има и къмпинги в района. Сега гледам за ранно море за 2025 и ми дава много добра цена за нощувките,които планирам.

Здравей! 

 

Club de Sole обединява всички къмпинги  в Лидо Адриано под една шапка. Ние бяхме с Homair, които предлагат мобилни къщички на доста по-ниска цена от всички други немски, италиански, холандски и френски компании отдаващи къщички в къмпингите из Европа. В мненията за Homair може да прочетеш отзиви, че къщичките били стари, захабени и пр., но ние имаме вече осъществени пет почивки с тях и нямаме забележки. Всичко бе на ниво и ние сме много доволни. Къмпинга може да го намериш под много имена- Adriano Family Camping Village, Homair Adriano, Marina Family Village, Punta Marina Camping. Сега прегледах цените за средата на май са 270 евро, които можем да свалим с 50 евро и да станат 220 евро за седем нощувки. Забелязвам обаче, че има голямо повишение на цените за месец септември.

 

 

[krasen_denev]

Ден 3: Равена- Абатсвото Помпоза- Ферара- Равена 220 км.

 

Бях обещал на семейството, че ще има достатъчно време за плаж и няма да обикаляме постоянно, а ще го даваме лежерно и полека. Единствено при дъждовно време не ставащо за плажуване, да вадим козове от ръкава, с предварително набелязани места, представляващи интерес за всички нас и така да спасяваме деня. На този 3-ти септември времето бе страхотно, затова изкарахме на плажа повече от четири часа.

Следобедът бе предвиден за културно-масова дейност. Основна цел бе Абатството Помпоза, което видяхме по пътя пътувайки предния ден към Равена. Абатството датира още от 6-7 век, когато малки групи от бенедиктински монаси създават малка общност на границата на  делтата на река По. От 1206 година Помпоза се превръща в един от най-важните религиозни центрове в Италия. Билетът струваше 5 евро за възрастен и 3 евро за дете от 11 до 17 години. Ако го посещавате в неделя, църквата е затворена по време на молитвите, а следобед отваря отново. Ние я посетихме точно в неделя. Неделята, обаче, бе първата такава в месеца и много музеи в Италия бяха безплатни, включително и абатството. Честно да ви кажа, въобще не съобразихме това и възможностите за използването на този бонус. Но решихме да последваме максимата "По-добре късно, отколкото никога" и след визитата ни в абатството  се отправихме към Ферара. Надявахме се,че ще можем да посетим замъка Есте. Билетите за него са по 12 евро за възрастен и 10 евро за дете над 11 години, които ние щяхме да спестим .Карах възможно най-бързо, но стигнахме до замъка 30 минути преди да го затворят и естествено не ни пуснаха вътре. Нищо!

В двора на Есте се провеждаше кулинарно състезание, което ние с удоволствие проследихме, а в последствие и дегустирахме от кулинарните изкушения приготвени от участниците. Разгледахме замъка Есте само отвън, преминавайки през четирите му порти и обикаляйки  около дълбоките му ровове ,търсейки перфектното място за снимки.

Не бързахме за никъде, затова следващите два часа ги прекарахме в разходки из историческия център на град Ферара. Успяхме да посетим Катедралата на Ферара, точно преди да я затворят. По фасадата и се извършваха мащабни реставрационни проекти, но въпреки скелетата и загражденията, катедралата не губи от интериорната и екстериорната си красота. Подобно на други мащабни църкви пръснати из Европа и тази във Ферара е строена близо 5 века.

Прибрахме се в къмпинга по тъмно, където обаче ни посрещнаха нашите приятели с „букет“ от меса изпечени на барбекюто и отрупани с храна маси. Вечерта завърши с приказки, смях и плануване на следващите дни.

 

Абатството Помпоза

 

 

 

Из парка около абатството

 

 

Замък Есте-Ферара

 

 

 

 

 

Историческия център на Ферара /Centro Storico Ferrara/

 

 

 

Из улиците 

 

 

Ферара-две снимки правени от едно и също място, но с различни персонажи на тях!🤪🤪🤪

 

  

 

 

Следва......

 

[krasen_denev]

 

Ден 4: Равена

 

Стигнахме до ден четвърти в който решихме плажните процедури да са следобед, а сутринта да я отделим за Равена. Именно историческото значение на този невероятен град, който е бил столица на Западната Римска империя, ни накара да плануваме почивката в Емилия-Романа.

Равена е дом на едни от най-добре запазените монументални мозайки във византийски стил в света, а базиликата Сан Витале е абсолютен шедьовър.

Тръгнахме рано сутринта, за да можем да сме сред първите посетители, а и да избегнем максимално тълпите от туристи. Паркирахме колата на паркинга  до северните отбранителни стени или по-точно Parcheggio Ravenna/44.421854,12.195946/, който е точно зад Сан Витале. Имаше достатъчно места, включително и по-късно през деня. Бяхме сред първите закупили комбинирани билети за пет от забележителностите  с византийски мозайки, а имено базиликата Сан Витале, Мавзолея на Гала Плацидия, Баптистерия на православните, Архиепископската капела Сант Андреа и базиликата Сант Аполинаре Нуово, всичките построени в периода 5-6 век.

Билетите струваха по 10,50 евро за възрастен и 9,50 евро за дете над 10 години, като допълнително заплатихме по 2 евро за влизане в Мавзолея на Гала Плацидия и Баптистерия на православните, а влизането става след предварителна резервация. Билетът за всички обекти е валиден седем дни. Ако случайно не можете да ги посетите в един ден, винаги можете да се върнете в рамките на седмица.

 

Започнахме първо с Мавзолея на Гала Плацидия. Намира се в двора на Сан Витале, а и това е обекта за който най много се чака, поради малките му размери и лимита за посетители. На всеки пет минути се пускат по десет човека и за това съветвам да посетите първо него. Мавзолеят е построен през втората четвърт на V век и е украсен с най-старите от запазените до наши дни равенски мозайки.

 

Мавзолея на Гала Плацидия

 

 

 

 

Продължихме с базиликата Сан Витале, най-известния архитектурен паметник на Равена и бележит пример за византийско изкуство в Европа. Относно историята, архитектурата и мозайките в базиликата има изписани тонове с мастило,затова няма да ви запознавам с тях детайлно. Ще ви покажа в няколко снимки част от страхотните мозайки.

 

Сан Витале

 

 

 

Част от мозайките в базиликата Сан Витале

 

 

 

 

 

 

Следваща спирка Баптистерия на православните или по известен като Баптистерий на Неон,носи името на равенския епископ Неон,който го украсява с мозайки през втората половина на 5 век.

 

Баптистерий на Неон

 

 

 

Само до Баптистерия на православните се намира Архиепископския музей в който се помещава и Архиепископската капела Сант Андреа.Музеят не е много богат на експонати,но определено си заслужава да му отделите време. Параклисът на Св.Андрей  е най-малкия исторически обект съхранил византийски мозайки в Равена.

 

Архиепископския музей 

 

 

Архиепископската капела Сан Андреа.

 

 

Последен от всички обекти от петорката, посетихме базиликата Сант Аполинаре Нуово.Построена от крал Теодорих Велики,базиликата все още пази част от мозайките изработени при построяването на храма в периода 493-526 година.

 

Базиликата Сан Аполинаре Нуово

 

 

 

 

 

След,като изпълнихме задачата максимум-запознаване с мозайките във византийски стил, бе време да отдадем заслуженото внимание и на останалата част от древна Равена. Последователно преминахме през гробницата на Данте, Пиаца дел Пополо с общината на Равена и Пиаца Сан Францеско. Мога силно да ви препоръчам пекарната  Forno Pasticceria Argnani на Пиаца дел Пополо.Приготвят божествени печева и сладкиши.Изключително е приятна обстановката и на самият площад,а джелатерията Ил Национале е страхотно попадение и чудесно място за кратка почивка.

 

Пиаца дел Пополо

 

 

 

 

Гробницата на Данте                                                                            Улица Джузепе Мацини

 

    

 

Пиаца Сан Франческо с базиликата Сан Франческо

 

 

... и последната снимка е от Mercato Coperto-ресторант предлагащ традиционни специалитети за областта

 

 

Много се гордея с момчетата ми, които стоически изтърпяха капризите и желанията на моята персона. Сигурен съм, че след Баптистерия на православните, загубиха интерес към мозайките, но ги разбирам. Все пак са деца! 

Натрупа се умора в краката, а това бе знак да приключим с обиколките за деня. Дружно взехме решение да се отправим към къмпинга  и огромния му плаж за да си вземем заслужена почивка. Вечерта всички отново се събрахме около масата за да споделим преживявания от изминалия ден. Денят завърши със среднощна разходка по плажа и „мокри“ детски крачета.

 

Следва......

[krasen_denev]

Ден 5: Равена-Сан Марино-Урбино-Монтегридолфо-Равена 250км

 

С огромно нетърпение чаках този ден!

 

Това беше първият изцяло планиран ден и се изчакваше неподходящо време за плаж. Прогнозата за времето, която следихме постоянно се потвърди и в този ден не ставаше за плаж. Дружно се качихме на колите и потеглихме към Сан Марино.

Малката държава Сан Марино е най-старата още съществуваща държава и най-старата конституционна република в света. Създадена е през 301 година.

Сан Марино е също една от най-богатите страни в света. Всичките тези интересни факти ни караха трескаво да очакваме визитата на малката страна.

Планът бе да тръгнем рано сутринта ,за да можем да спрем на възможно най-горен паркинг в Сан Марино. Понеже града е изграден на хълм и паркингите се запълват бързо, не сме търсили места на всички паркинги, а си бяхме набелязали за спиране P6 /parking 6/ и P7/parking 7/, за да можем възможно най-малко да се изкачваме.

P6 вече беше запълнен, но на P7 все още имаше много места, затова спряхме на него. Цената му е 1.50 евро на час. Градът бе абсолютно празен, когато ние вече крачихме по улиците му. Така последователно успяхме да посетим Площада на Свободата /Piazza della Liberta/ , Палацо Публико /Palazzo Pubblico/  и Паметника на Бартоломео Боргези, без да срещнем дори един човек. Точно до паметника на Боргези е площадката  за наблюдение, от която се разкрива умопомрачителна пейзажна гледка към цялата околия и Адриатическо море.  Там е и станцията на въжената линия, от която започнаха да се изсипват туристи. И докато все още не бяха плъзнали из града, ние решихме да отидем до Базиликата на Сан Марино, която се явява най-свещената сграда в малката република . В базиликата в неокласически стил са положени мощите на Свети Марин-основателя на държавата.  Дотук успяхме да избегнем тълпите туристи, но само до тук! От всички градски порти в града се стичаха върволици от хора. Малкият град вече кипеше от живот. Ресторантите и магазините бяха отворили и за част от компанията това бе добре дошло. Едни се отдадоха на шопинг, други на тестване на местната кухня, а ние се отправихме към  крепостта с трите кули доминиращи над града. Можете да посетите, ако желаете само първата кула с крепостта /Prima Torre-La Rocca-Guaita/,но ви съветвам да не пропускате и втората кула/Castello della Cesta/ с музея на античните оръжия. Ние си купихме комбиниран билет за двете кули, като цената му бе 8 евро за възрастен и безплатен за деца под 18 години.

 

Площада на Свободата и Палацо Публико                                 из улиците на Сан Марино рано сутрин

 

  

 

 

Паметника на Бартоломео Боргези

 

 

Базиликата Сан Марино

 

 

мощите на Свети Марин

 

 

Крепостта Гуаита /името означава “да стоя на стража“/е най-старата и най-известната от трите кули. Построена е директно върху скалата ,без никакви основи и датира от 11 век. Изобразена е на националното знаме и на герба на Сан Марино.

Втората кула/Seconda Torre/, стои на най-високия връх в Сан Марино-Титан, извисявайки се на височина от 755 метра. Построена е в края на 11 век, тя представлява междинния проход на великолепния панорамен  маршрут виещ се по ръба на планината и свързващ трите древни кули. Гледките не могат да се опишат.

Третата кула се казва Монтале/Montale/ и е построена през 13 век. Това е единствената кула, която не може да бъде посещавана.

Мисля, че Сан Марино се асоциира точно с трите извисяващи се кули .Те са наречени „хакъл“-символ на Титана, бастиони в защита на свободата и свещени за гражданите на Сан Марино.

 

Крепостта Гуаита

 

 

 

 

Втората кула/Seconda Torre/ и Монтале/Montale/

 

  

 

Втората кула/Seconda Torre/ 

 

 

Първата кула /Prima Torre-La Rocca-Guaita/

 

 

 изглед към Сан Марино от втората кула

 

 

 

 

Нещо много важно!!! Горивото в Сан Марино е много по-евтино от това в цяла Италия!

Тук е мястото да ви представя моята компания.: Митко със съпругата си и двете им прекрасни момичета, Минчо със съпругата си и двете им момчета и Коко със съпругата си и един малък дивак.

Пръснахме се четирите коли в различни посоки, за да намерим най-евтиното гориво в Сан Марино и открихме, че на бензиностанция Q8-Full service SpA/43.908341,12.462044/, горивото е с 8 цента по-евтино, от така или иначе евтиното гориво в Сан Марино. Напълнихме колите до горе и ние се отправихме към Урбино. Минчо и Митко поеха към Градара, а Коко тръгна към родното място на Валентино Роси-Тавулия.

Малка подсказка: Ако разполагате с време задължително посетете Сан Лео и Градара. Двете градчете се водят за едни от най-хубавите в Италия/особено Градара/.

 

Ние, както казах се отправихме към Урбино. В момента в който разгледах "Дворецът на Дожите" във Венеция си дадох дума, че един ден ще стигна и до Урбино за да разгледам…"Дворецът на Дожите" или по-точно Палацо Дукале/Palazzo Dukale di Urbino/. От паркинга до първата порта на двореца ви отвежда монументално вито стълбище/има и асансьор/. Мащабният дворец се намира на хълм и силуета му доминира над ширналият се в основата му стар град. Построен е в периода 1420-1502 година и екстериорът му е много по впечатляващ от интериора му. Билетът струва 12 евро за възрастен и е безплатно за деца под 18 години. Особено впечатлени останахме от залата с изрисувани съдове от периода на Ренесанса. Ако си мислите, че Урбино е само Палацо Дукале, то се лъжете. Градчето е много красиво! Тихите  улички, историческия център и невероятната атмосфера, правят престоя в Урбино незабравим. Седнахме в джелатерия Рафаело за да се подкрепим и разхладим  и след това се отправихме към крепостта Алборноз. Какво е посещение на Италия без пица? Преди да стигнем до крепостта  си купихме пица на парче, която излапахме по път. Не искахме да посещаваме крепостта, а да се насладим на невероятната гледка разкриваща се към Урбино и двореца. Гледката е наистина невероятна, но ако искате буквално дъха да ви спре то тогава паркирайте на Parcheggio di Via del Popolo и тръгнете на югозапад/надолу/.Буквално след 20 метра ще стигнете до черен път, който ще ви изведе до голяма поляна, а тази поляна ще ви разкрие най-хубавата гледка към старо Урбино, която можете да си представите.

 

Историческият център на Урбино

 

 

 

 

 

Палацо Дукале/Palazzo Dukale di Urbino/- изглед от крепостта Алборноз

 

 

 

Ренесансови съдове

 

 

 

 

Палацо Дукале/Palazzo Dukale di Urbino/ изглед от мястото за което ви разказах

 

 

 

 

Вече бяха изминали доста часове от както тръгнахме от Равена, затова решихме да тръгнем на обратно и при възможност да посетим Монтегридолфо и Градара. Времето стигна само за Монтегридолфо. Това селце е в класацията на най-хубавите села в Италия и с право. Бяхме единствените посетители/туристи в селцето, където времето е буквално спряло. Калдъръмените улици бяха призрачно тихи и само бриза в короните на дърветата и чуруликането на птиците нарушаваше тази идилия.

В селото оградено от средновековни стени живеят само 30 души, които поддържат живи старите традиции и съхраняват историческата памет на района. В селцето има три улици, които водят до едно и също място замъка Вивиани /Palazzo Viviani/,който сега е превърнат в хотел. Монтегридолфо е топ-попадение и ние не искахме да си тръгваме. Седнахме ма кафето/единственото работещо/ на площада и дълго време се наслаждавахме на обграждащото ни спокойствие.

За Градара време не остана, но Минчо, Митко и последствие и Коко го бяха посетили, и по техните разкази разбрах, че също е градче с уникална красота. Съжалявах, че не можах да отида за да ви го покажа, но се надявам един ден и това да стане. Вие ако можете отидете и не го пропускайте. Денят бе към своя край. Ние бяхме размазани от умора, затова поехме по обратния път към „дома“.

 

Монтегридолфо

 

 

 

 

 

Ресторантът с единствените посетители-ние.

 

 

 

 

Следва......

[muchachote]

преди 3 часа, krasen_denev каза:

Ден 5: Равена-Сан Марино-Урбино-Монтегридолфо-Равена 250км

 

С огромно нетърпение чаках този ден!

 

Това беше първият изцяло планиран ден и се изчакваше неподходящо време за плаж. Прогнозата за времето, която следихме постоянно се потвърди и в този ден не ставаше за плаж. Дружно се качихме на колите и потеглихме към Сан Марино.

Малката държава Сан Марино е най-старата още съществуваща държава и най-старата конституционна република в света. Създадена е през 301 година.

Сан Марино е също една от най-богатите страни в света. Всичките тези интересни факти ни караха трескаво да очакваме визитата на малката страна.

Планът бе да тръгнем рано сутринта ,за да можем да спрем на възможно най-горен паркинг в Сан Марино. Понеже града е изграден на хълм и паркингите се запълват бързо, не сме търсили места на всички паркинги, а си бяхме набелязали за спиране P6 /parking 6/ и P7/parking 7/, за да можем възможно най-малко да се изкачваме.

P6 вече беше запълнен, но на P7 все още имаше много места, затова спряхме на него. Цената му е 1.50 евро на час. Градът бе абсолютно празен, когато ние вече крачихме по улиците му. Така последователно успяхме да посетим Площада на Свободата /Piazza della Liberta/ , Палацо Публико /Palazzo Pubblico/  и Паметника на Бартоломео Боргези, без да срещнем дори един човек. Точно до паметника на Боргези е площадката  за наблюдение, от която се разкрива умопомрачителна пейзажна гледка към цялата околия и Адриатическо море.  Там е и станцията на въжената линия, от която започнаха да се изсипват туристи. И докато все още не бяха плъзнали из града, ние решихме да отидем до Базиликата на Сан Марино, която се явява най-свещената сграда в малката република . В базиликата в неокласически стил са положени мощите на Свети Марин-основателя на държавата.  Дотук успяхме да избегнем тълпите туристи, но само до тук! От всички градски порти в града се стичаха върволици от хора. Малкият град вече кипеше от живот. Ресторантите и магазините бяха отворили и за част от компанията това бе добре дошло. Едни се отдадоха на шопинг, други на тестване на местната кухня, а ние се отправихме към  крепостта с трите кули доминиращи над града. Можете да посетите, ако желаете само първата кула с крепостта /Prima Torre-La Rocca-Guaita/,но ви съветвам да не пропускате и втората кула/Castello della Cesta/ с музея на античните оръжия. Ние си купихме комбиниран билет за двете кули, като цената му бе 8 евро за възрастен и безплатен за деца под 18 години.

 

Площада на Свободата и Палацо Публико                                 из улиците на Сан Марино рано сутрин

 

  

 

 

Паметника на Бартоломео Боргези

 

 

Базиликата Сан Марино

 

 

мощите на Свети Марин

 

 

Крепостта Гуаита /името означава “да стоя на стража“/е най-старата и най-известната от трите кули. Построена е директно върху скалата ,без никакви основи и датира от 11 век. Изобразена е на националното знаме и на герба на Сан Марино.

Втората кула/Seconda Torre/, стои на най-високия връх в Сан Марино-Титан, извисявайки се на височина от 755 метра. Построена е в края на 11 век, тя представлява междинния проход на великолепния панорамен  маршрут виещ се по ръба на планината и свързващ трите древни кули. Гледките не могат да се опишат.

Третата кула се казва Монтале/Montale/ и е построена през 13 век. Това е единствената кула, която не може да бъде посещавана.

Мисля, че Сан Марино се асоциира точно с трите извисяващи се кули .Те са наречени „хакъл“-символ на Титана, бастиони в защита на свободата и свещени за гражданите на Сан Марино.

 

Крепостта Гуаита

 

 

 

 

Втората кула/Seconda Torre/ и Монтале/Montale/

 

  

 

Втората кула/Seconda Torre/ 

 

 

Първата кула /Prima Torre-La Rocca-Guaita/

 

 

 изглед към Сан Марино от втората кула

 

 

 

 

Нещо много важно!!! Горивото в Сан Марино е много по-евтино от това в цяла Италия!

Тук е мястото да ви представя моята компания.: Митко със съпругата си и двете им прекрасни момичета, Минчо със съпругата си и двете им момчета и Коко със съпругата си и един малък дивак.

Пръснахме се четирите коли в различни посоки, за да намерим най-евтиното гориво в Сан Марино и открихме, че на бензиностанция Q8-Full service SpA/43.908341,12.462044/, горивото е с 8 цента по-евтино, от така или иначе евтиното гориво в Сан Марино. Напълнихме колите до горе и ние се отправихме към Урбино. Минчо и Митко поеха към Градара, а Коко тръгна към родното място на Валентино Роси-Тавулия.

Малка подсказка: Ако разполагате с време задължително посетете Сан Лео и Градара. Двете градчете се водят за едни от най-хубавите в Италия/особено Градара/.

 

Ние, както казах се отправихме към Урбино. В момента в който разгледах "Дворецът на Дожите" във Венеция си дадох дума, че един ден ще стигна и до Урбино за да разгледам…"Дворецът на Дожите" или по-точно Палацо Дукале/Palazzo Dukale di Urbino/. От паркинга до първата порта на двореца ви отвежда монументално вито стълбище/има и асансьор/. Мащабният дворец се намира на хълм и силуета му доминира над ширналият се в основата му стар град. Построен е в периода 1420-1502 година и екстериорът му е много по впечатляващ от интериора му. Билетът струва 12 евро за възрастен и е безплатно за деца под 18 години. Особено впечатлени останахме от залата с изрисувани съдове от периода на Ренесанса. Ако си мислите, че Урбино е само Палацо Дукале, то се лъжете. Градчето е много красиво! Тихите  улички, историческия център и невероятната атмосфера, правят престоя в Урбино незабравим. Седнахме в джелатерия Рафаело за да се подкрепим и разхладим  и след това се отправихме към крепостта Алборноз. Какво е посещение на Италия без пица? Преди да стигнем до крепостта  си купихме пица на парче, която излапахме по път. Не искахме да посещаваме крепостта, а да се насладим на невероятната гледка разкриваща се към Урбино и двореца. Гледката е наистина невероятна, но ако искате буквално дъха да ви спре то тогава паркирайте на Parcheggio di Via del Popolo и тръгнете на югозапад/надолу/.Буквално след 20 метра ще стигнете до черен път, който ще ви изведе до голяма поляна, а тази поляна ще ви разкрие най-хубавата гледка към старо Урбино, която можете да си представите.

 

Историческият център на Урбино

 

 

 

 

 

Палацо Дукале/Palazzo Dukale di Urbino/- изглед от крепостта Алборноз

 

 

 

Ренесансови съдове

 

 

 

 

Палацо Дукале/Palazzo Dukale di Urbino/ изглед от мястото за което ви разказах

 

 

 

 

Вече бяха изминали доста часове от както тръгнахме от Равена, затова решихме да тръгнем на обратно и при възможност да посетим Монтегридолфо и Градара. Времето стигна само за Монтегридолфо. Това селце е в класацията на най-хубавите села в Италия и с право. Бяхме единствените посетители/туристи в селцето, където времето е буквално спряло. Калдъръмените улици бяха призрачно тихи и само бриза в короните на дърветата и чуруликането на птиците нарушаваше тази идилия.

В селото оградено от средновековни стени живеят само 30 души, които поддържат живи старите традиции и съхраняват историческата памет на района. В селцето има три улици, които водят до едно и също място замъка Вивиани /Palazzo Viviani/,който сега е превърнат в хотел. Монтегридолфо е топ-попадение и ние не искахме да си тръгваме. Седнахме ма кафето/единственото работещо/ на площада и дълго време се наслаждавахме на обграждащото ни спокойствие.

За Градара време не остана, но Минчо, Митко и последствие и Коко го бяха посетили, и по техните разкази разбрах, че също е градче с уникална красота. Съжалявах, че не можах да отида за да ви го покажа, но се надявам един ден и това да стане. Вие ако можете отидете и не го пропускайте. Денят бе към своя край. Ние бяхме размазани от умора, затова поехме по обратния път към „дома“.

 

Монтегридолфо

 

 

 

 

 

Ресторантът с единствените посетители-ние.

 

 

 

 

Следва......

Да добавя, малко хора знаят, че Урбино е родното място на "третия" най- велик ренесансов художник, Рафаело Санцио. Освен че наистина е много красиво градче, главно за това се посещава от туристите.

[krasen_denev]

 

Ден 6: Къмпинг-Комакио-Къмпинг 90 км.

 

След предходния тежък ден, в този шести ден трябваше да се отдадем на активна почивка. Така и стана . До обед на плаж, след това пазаруване и попълване на хранителните запаси с акцент към предстоящото барбекю и пак на плаж. Пълен релакс! В късния следобед  първите мръвки вече се печаха на барбекюто, а ние подготвяхме масите за очертаващата се „силна“ вечер.

Който ме познава, обаче знае, че аз не мога да имам day off, затова бръкнах отново в  торбата с козовете и малко след това вече пътувах към Комакио. Никой не пожела да дойде с мен/не можах да ги вдигна от масата/, затова бях сам, което ми даваше страшна свобода и бързо придвижване в градчето. Комакио е град с богата история.

В началото е бил град-остров, до 1821 година, когато е изграден насип свързващ го Остелато. Градът възниква през 5-ти-6-ти век.През вековете от 7-ми до 9-ти Комакио има една от най-мощните флотилии в Адриатика, като корабите на града получават монопол върху търговията в долината на река По.

Градът е наистина чудесен и ако имате възможност трябва да го посетите. Забележителности в града не съм посещавал, освен  емблемата на града-архитектурния комплекс „Трепонти“/Trepponti/. Под неговия единичен свод състоящ се от пет арки завършва плавателния канал Палота, за да се образуват нови четири канала. Предвид, че бях пристигнал в Комакио малко преди залез, трябваше бързо да обиколя историческия център, за да мога да направя снимки, които да използвам в разказа ми. След като слънцето се скри, в по-лежерно темпо продължих да скитам по улиците, опознавайки стария град и чакайки денят да отстъпи на нощта. Комакио нощем е също толкова очарователен, колкото  и през деня. Можех да прекарам цяла нощ скитайки из малките улички покрай градските канали.

 

Комакио по залез слънце.

 

 

 

 

Архитектурния комплекс Трепонти

 

 

 

Улици и канали

 

 

 

 

 

денят бавно отстъпва на нощта

 

 

 

 

Следва.....

[Zaro]

преди 14 часа, muchachote каза:

Да добавя, малко хора знаят, че Урбино е родното място на "третия" най- велик ренесансов художник, Рафаело Санцио. Освен че наистина е много красиво градче, главно за това се посещава от туристите.

Още по-впечятляващо е , че е костенурка. 

[krasen_denev]

Ден 7: Лидо Адриано-Болоня-Додза-Лидо Адриано 200 км.

 

За осъществяването на този ден,бе виновна вчерашната силна вечер. Митко и Минчо заедно със семействата си решиха да отскочат до Равена, а ние с Коко планувахме една бърза….Болоня. Да влезеш в Болоня с колата и да се измъкнеш безнаказано си е истинско чудо, затова вечерта потърсихме паркинг дълбоко в ZTL-а, на който можем да спрем и спокойно да разгледаме града. Използвахме Parking Garage Internazionale, който струва 5 евро/час. Момчето, което ни посрещна веднага ни снима документите и ги пусна по системата за регистрация, за да минем, като гости на хотела и по този начин да избегнем глоба от системата ZTL. Градът на аркадите и портиците ни очакваше.

 

Болоня или както италианците го наричат "Червения град" е изключителен исторически паметник. Тук се намира най-старият университет в Европа, основан през 1088 година/бъдеща цел на дъщерята на Митко/,кулите на фамилната чест/над 100 през средновековието/,Пиаца Маджоре/главния площад на Болоня/ , базиликата „Сан Петронио“ и вдъхновената от Божи гроб в Йерусалим- „Санто Стефано“.

Започнахме разходката с обиколка по болонските улици и нейните портици. Първо минахме през Катедралата на Болоня/беше ни по път/ и Пиаца Маджоре. Все още нямаше много хора , но не мога да кажа, че бяха и малко. Не губихме много време, а веднага влязохме в базиликата Сан Петронио. Строителството започва през 1390 година и оттогава основната фасада остава недовършена .Ще ви кажа няколко думи за интериора в базиликата: Има 22 параклиса-по 11 от всяка страна, като някой от тях са истински съкровища. Първия параклис вдясно е на Св.Абундий. Тук е коронясан император Карл V, като император на Свещената Римска империя.

Във втория параклис вляво се намират мощите на Свети Петроний или по-точно неговата глава.

Така стигаме до най-впечатляващия параклис в базиликата-четвъртият вляво. Capella dei Re Magi или Cappella Bolognini /използват се и двете имена/, е проектиран между 1408 и 1420 година. Украсен е с фрески на Джовани де Модена. Обърнете особено внимание на фреската на лявата страна на параклиса. Изобразява Страшния съд с коронясването на Богородица и Ада. Централна фигура в Ада е гигантски и наистина ужасяващ дявол, който поглъща грешниците. Сред грешниците е мюсюлманският пророк Мохамед ,който може да се намери вдясно на дявола. Този параклис е с такса от 5 евро за възрастен , а останалата част от базиликата е безплатна. В параклиса е абсолютно забранено снимането, но това можете да го направите от средата на базиликата.

 

Базиликата „Сан Петронио“

 

 

Cappella Bolognini

 

 

След Сан Пиетро се отправихме към Двете кули/ Le due Torri/,за да се качим на кулата Асинели.

Кулата Асинели е построена между 1109 и 1119 г. от семейство Асинели, с цел престиж на фамилията и с отбранителна функция. Тя е най-високата наклонена средновековна кула в Италия. До площадката за наблюдение ви отвеждат 500 стъпала на височина от 92 метра. Интересен е факта, че кулата е оцеляла при бомбардировките през Втората Световна война.

Закупуването на билети за кулата е адски тегаво. Билети се закупуват онлайн, но сайта им е доста "бъгав" и докато закупите заветните пропуски за кулата, те може да са свършили за избрания от вас час. За всеки час се пускат точно определена бройка хора. Ние започнахме да купуваме билети в 10:30, а се качихме чак в 11:15, имайте го предвид. Цената на билета е 5 евро . Гледката от панорамната площадка е 360 градусова и  те оставя без дъх/и стъпалата имат принос/. Дълго време съзерцавахме червените покриви на сградите под нас. От кулата имате чудесен изглед към най-дългата аркада в света със своите 3,6 км., свързваща града с изградената на хълм църква Мадона ди Сан Лука.

 

Двете кули/ Le due Torri/

 

 

Кулата Асинели

 

 

Изглед към Болоня от кулата Асинели

 

 

 

 

 

 

Малкият и Мима ни чакаха долу/не им се катериха стъпалата/ и след, като слязохме пожела да седнем някъде за обяд. Така и направихме. Сандвичи с прошуто на Пиаца Санто Стефано. Не случайно избрахме там да е „подкрепителният пункт“, защото следващата забележителност в програмата ни бе точно църквата Санто Стефано. Комплексът от църкви има работно време с почивка от два часа на обяд, затова решихме да ядем сандвичите след като посетим Санто Стефано. Това е комплекс от седем църкви строителството на които е започнало през  4 век и е завършило през 11 век. В църквата Бенда  се съхраняват  множество реликви с висока религиозна стойност-мощи на светци, свещени превръзки, свещени кръстове, свещени камъни и др. Буквално в последните секунди преди да затворят за почивка ние успяхме да разгледаме и последната църква в комплекса .Вратите ги затвориха буквално след гърбовете ни….и бе време за обяд. Санто Стефано почива, почиваме и ние. Бяхме много радостни от факта, че няма да чакаме два часа за да отворят отново. След като събрахме сили и се подкрепихме започнахме лежерна разходка из улиците на Болоня. Без цел, без посока! Разходка-улици-портици и аркади-великолепна Болоня! Ако някой ден се върна в града, ще правя само това-ще се разхождам! Неусетно отново се озовахме на Пиаца Маджоре. Направихме обилно количество снимки на „Фонтанът на Нептун“ и в късния следобед се отправихме към колите. Момчето на паркинга ни обясни от къде да минем за да не ни глобят на излизане от центъра на Болоня, въпреки, че бяхме регистрирани в системата. Оказа се, че регистрацията важи до определени улици и ако объркаме пътя и навлезем в друг регион за който нямаме позволение , ще последва глоба. Не исках да експериментираме. Затова наляво, след това надясно и „ARRIVEDERCI”  Болоня.

 

Пиаца Санто Стефано

 

 

 

 

Комплексът от седем  църкви Санто Стефано

 

 

Пиаца Маджоре

 

 

 

„Фонтанът на Нептун“-рано сутрин

 

 

 

„Фонтанът на Нептун“-следобед

 

 

Портици и аркади

 

  

 

Улици

 

 

Имахме още достатъчно светли часове на разположение ,затова Коко реши да отскочи до Музея на Дукати ,а ние с Мима и децата се отправихме към Додза/Dozza/. И докато очаквано Болоня гъмжи от туристи,то в Додза, както и в другите малки населени места, нямаше никой.

Додза се оказа поредното невероятно селце, което посетихме в Емилия-Романа. Тук да си призная честно, за първи и не за последен път не се интересувах от историята на селцето и крепостта към него/въпреки историята свързана със средновековието/. Додза  е фантастично изрисувано и великолепно спокойно място, където можеш да избягаш от градската гмеж. Два часа в Додза се равняват на един миг. Силно препоръчвам и искрено се надявам да не бъде превзето от тълпите на организирания турист.

 

Красотата на Додза в снимки.

 

Започваме със средновековния замък

 

 

и продължаваме из изрисуваните къщи.....

 

 

 

  

 

   

 

 

 

 

Вечерта, седнали дружно покрай масата, разказах на всички за това страхотно селце и всички решиха през следващия ден да го посетят. Така измина поредния ден от нашата Италия през септември

 

Следва.......

[krasen_denev]

Ден 8: Плаж.

 

Тате,нали сме дошли на море? Може ли днес да сме цял ден на плажа? С тези въпроси, малкият ме събуди в този осми ден от нашето пътуване. Естествено,че взех решение да изкараме деня на плажа.🏖️

Митко и Минчо, решиха да отскочат до Имола, а големият син, пожела да отиде с тях. 🏎️

Явно този ден се очертаваше деня на изпълнените желания. Всеки можеше да прави каквото си поиска и аз нямах нищо против.

Денят протече в последователност от плаж-пазаруване, плаж-почивка, плаж-игра.

С  нетърпение очаквах големия син да се завърне и да разкаже за Имола. Дойде си щастлив и изключително доволен, а аз се зарадвах, че обиколката на емблематичната писта му е доставило огромно удоволствие. 

Последната вечер трябваше да се отпразнува подобаващо. От следващия ден къмпингът затваряше,така че и да бяхме шумни,нямаше да има "сърдити съседи". Започна трескава подготовка за предстоящото празненство, а как продължи и завърши вечерта, сигурно се досещате ?!?

 

Следва....

[krasen_denev]

Ден 9: Лидо Адриано-Монтикиело-Пиенца-Баньо Виньоли-Монталчино  270 км.

 

Станахме рано. Натоварихме колата и почистихме мобилната къщичка. Взехме си довиждане с Митко,Минчо, Коко и техните семейства и потеглихме. Те към дома, а ние към Тоскана. Всеки е мечтал поне веднъж в живота си да посети Тоскана! Сега бе моментът, тази наша мечта да стане реалност. Ще се опитам в тези постове да дам максимално много информация, не толкова за забележителностите, колкото, за местата от където може да се насладите на толкова познатите пейзажи с марка Тоскана.

Започвам подред, така хем ще предавам информацията в хронологичен ред, хем на вас ще ви е по-лесно да планирате евентуално посещение на тези места.

Рано сутринта тръгнахме и неусетно някак взехме 220 км разделящи ни от Тоскана.

 

Първа спирка –гледката с кипарисите до Монтикиело/Monticchiello/. Това е една от най-популярните гледки в Тоскана.

Задължително трябва да се посещава следобед. За съжаление ние бяхме сутринта и слънцето светеше срещу нас, затова снимките не са много сполучливи. За сметка на това ранно посещение на Монтикиело е истинска наслада за сетивата. Паркингът се намира в подножието на селцето извън градските стени. Улиците все още бяха пусти, а селцето б призрачно празно. Бяхме първите клиенти на ресторант  Bronzino, намиращ се точно до църквата. Докато жената пиеше поредното си сутрешно кафе, а мъниците закусваха под огромните корони на четирите дъба в центъра, аз направих бърза обиколка на празните улички. В подножието на замъка, който е построен на най-високата точка в селото  има маслинова горичка  с пръснати из нея множество стативи, част от арт-композиция допълваща невероятната гледка към ширналите се до където взор ти стига тоскански поля. Ако се колебаете дали да посетите това малко селце, то ето малко снимки, с които се надявам да ви улесня в избора ви и да включите това приказно място в програмата си.

 

Кипарисите до Монтикиело/Monticchiello/-сутрин

 

 

Мястото обозначено с червена стрелка и сърце е популярното място използвано от фотографите за да заснемат кипарисите около зигзагообразно виещия се път.

 

 

 

Страхотното Монтикиело/Monticchiello/ гледка от  същата точка.

 

 

Монтикиело/Monticchiello/

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

Продължихме към Пиенца. При планирането бяхме пред дилема, кой основен забележителен град да посетим и колебаейки се между Волтера и Пиенца, избрахме Пиенца. Хем ни бе по маршрута, хем има оставен огромен отпечатък в историята на страната. Пиенца е родното място на Папа Пий II.Той успява да превърне Пиенца в образец за ренесансов град. В самият град няма кой знае колко за гледане, но със сигурност ще помните цял живот, потъналите в цветя улици и вълшебните пейзажни гледки. Паркирахме на паркинга под крепостните стени и в близост до западната порта на града. Паркингът струваше 1,50 евро/час. По главната улица, носеща името на главния архитект създал града в сегашния му вид-Бернардо Роселино, стигнахме до площад Пий II. Там се намират Катедралата, Палацо Борджиа и Палацо Пиколомини. Купихме си комбинирани билети, които ни даваха право на достъп до трите изброени забележителности. Цената на билета беше 12 евро за възрастен и 8 евро за деца.

Катедралата на Пеинца и картините в петте и олтара са изрисувани от сиенски майстори, което е специално изискване на Папа Пий. За съжаление тя е построена на неподходящо място и бавно се свлича надолу по склона. Бяхме изумени от образувалите се зловещи пукнатини в стените и силно се надяваме да не се случи някое земетресение, което със сигурност ще разруши прекрасната катедрална църква .

В Палацо Пиколомини най-впечатляваща е гледката от задната лоджия и вътрешния двор. Покоите на Папа Пий обиколихме,като част от организирана обиколка/ не е възможно по друг начин/.

След това се отправихме към Палацо Борджия,където  се помещава голяма колекция от средновековни картини,скулптури и ръкописи.Не искахме да губим много време в гледане на картини,затова не отделихме много време на двореца-музей, а използвахме следващите часове да обикаляме из градчето.Да ви предупредя,че Пиенца е едно от местата в Тоскана с голяма концентрация на туристи и на пръв поглед градът изглежда претъпкан, но ако тръгнете по страничните улички ще намерите места само за вас. Красотата на Пиенца е имено там-в страничните улички!

 

Това е картата с мястото разкриващо най-добрата гледка към Пиенца- върха на червената стрелка. Синята стрелка показва точка, която ви дава възможност да си направите снимки на една от множеството ферми пръснати из района на Пиенца-le Traverse Az. Agricola, без да бъдете обезпокоявани.

 

 

Изглед към Пиенца от върха на червената стрелка.

 

 

 

Пиенца

 

 

  

 

Палацо Пиколомини

 

 

Улици и цветя

 

 

 

 

 

  

 

 

 

Паркингът под крепостните стени 

 

 

 

Следващата спирка за деня беше свързана със сцената от филма „Гладиатор“,в която Максимус /Ръсел Кроу/ се прибира в дома си в далечна Испания. Истинското име на фермата е Genna Borborini Maria Eva и за съжаление може да бъде видяна само през затворените, тежки врати от ковано желязо.

 

Картата показва точката от култовата сцена във филма-оранжевата стрелка. Сложил съм още едно място от което ще можете да се насладите на страхотна гледка към фермите/Belvedere/,а с жълта стрелка са отбелязани няколко кипариса с кръст между тях. Също емблематично място свързано с Вал де Орча.

 

 

 

Фермата от Гладиатор

 

 

Кипариси и кръст.

 

 

Гледка към фермите от Belvedere.

 

 

Следва...

 

 

[jorocontrola]

преди 12 часа, krasen_denev каза:

Кипарисите до Монтикиело/Monticchiello/-сутрин

Обикаляхме и ние един октомври с кола тосканските села и градчета, но определено ще се ходи пак на пролет, когато всичко е зелено.

Тогава белведеретата ще са ТОП.

[krasen_denev]

Продължавам разказа от същия ден или по-точно от там където завърших

 

След къщата на Ръсел Кроу трябваше да отидем До Торениери за да се настаним.

Бяхме избрали традиционна къща за гости-ферма със звучното име Двата Кипариса/I Due Cipressi/. След като обядвахме, Мима и децата пожелаха да си вземат кратка почивка, а аз веднага запалих колата за да отида до бих казал най-запомнящата се гледка в Тоскана, тази при ферма Баколено/Аgriturismo Baccoleno/.Паркирах колата от страни на пътя и с туптящо от вълнение сърце/може и от жегата да е било?!?/ тръгнах към…….? Ах, колко красота е събрана  тук!

Нямаше много хора, което правеше изживяването от разкриващото се пред очите ми, още по-грандиозно. Снимах фермата и нейните кипариси от всички възможни ъгли и поех на обратно. Прибрах се изключително доволен! Жената пиеше кафе седнала на люлката в градината, сред лехи от цветя и в компанията на няколко сладки котета. Нямаше как да я накарам да се качи отново в колата за да посетим останалите набелязани за този ден места. За сметка на това, големият син реши да ме придружи.

 

Паркирайте там където е червената стрелка. Жълтият овал е хълм  от който се разкрива гледката към фермата и кипарисите и.

 

 

Аgriturismo Baccoleno

 

 

 

 

 

 

 

Май прекалих със снимките?!?

 

Тръгнахме към Баньо Виньони/Bagno Vignoni/.  Селцето се намира в сърцето на Тоскана в природния парк Вал ди Орча.

В историческия център на селото е „Площадът на източниците“/Piazza delle Sorgenti/- правоъгълен резервоар от 16-ти век с термален извор от вулканичен произход. Този резервоар всъщност е голямата вана използвана за спа процедури през отминалите векове. Селото е много малко и се състои само от няколко улички разположени около "голямата вана". Не бях виждал до сега исторически център от…..вода!!! За мен, селото си беше попадение в десетката и силно ви го препоръчвам.

 

Баньо Виньони/Bagno Vignoni/.

 

 

 

 

 

 

  

 

 

Продължихме към следващата точка с разкриваща се панорамна гледка на ферма с кипариси. Тази ферма е най-сниманата смея да твърдя в цяла Тоскана.Това е точката с гледка към Poggio Covili.След това слязохме и до самата ферма. На алеята на кипарисите за наше съжаление чакаха много туристи, за да си направят снимки. Имаше професионални фотографи, а също така и инфлуенсъри и тубъри със скъпарските си техники, снимащи филми за блоговете си. Цялата суетня около тази ферма ни караше да се чувстваме не на място. Помолихме за няколко кадъра, като използвах големият ми син като коз и уж за снимка за спомен, успях да направя и няколко кадъра на алеята с кипарисите разделяща величествените житните полета на две.

 

Poggio Covili -снимка от точката за наблюдение.

 

 

Бялата стрелка показва точката за наблюдение, а черната стрелка началото на алеята с кипарисите на фермата Poggio Covili

 

 

Ето и снимката, "открадната" за няколкото мига в които трябваше да снимам синковеца.

 

 

още снимки......

 

  

 

 

 

Нямахме намерение повече да си губим времето тук и се отправихме към по-спокойни места. Следващата спирка бе при кипарисите в сърцето на Вал ди Орча.

Това се две композиции от кипариси насред житните поля. Първата наподобява горичка а втората е съвършен кръг пресечен през средата от черен път. От паркинга, намиращ се само на пътя до кръга с кипариси има около 10 минути ходене пеша.

 

Синята точка-паркинг, зелената стрелка-горичка с кипариси, светло-синя стрелка-кръг с кипариси

 

 

 

 

Ожънатите поля на Вал ди Орча

 

 

 

 

 

  И последното място, което ще ви покажа в този ден е невероятното Монталчино. То е като идилична картина на средновековно градче с девствени хълмове. Монталчино е благословено с чудни гледки, заобиколено от лозя, където се правят едни от най-добрите вина в Италия. Разцветът на градчето идва около 1000-та година и се дължи на притока на бежанци, прогонени от сарацинците при набезите им по тосканското крайбрежие. Най-славният момент в историята на града е от 1555г.Тогава града устоява цели четири години на обсадата на Флоренция и се явява последния непревзет бастион на Сиенската република. Оставих колата на паркинга извън стените, точно под Замъка/Fortezza/.Посетихме замъка като заплатихме по 4 евро на човек, но тази цена е само ако искате да се качите на стените и бойниците. Крепостта е построена през 1361 г. на най-високата точка на града и от нея се разкрива чудесен 360 градусов изглед към града и околията. След крепостта продължихме по една от главните улици на града, преминахме покрай църквата Санто Аугустино/Chiesa di Sant'Agostino/, за да стигнем до невероятната и умопомрачителна гледка разкриваща се от парка до църквата Torrione della Madonna към половин Тоскана. Гледката не може да се опиши с думи! Трябва задължително да я видите! Има поставени множество пейки от които можете да се любувате на пейзажа.

 

Монталчино-изглед от Замъка/Fortezza/

 

 

 

 

Монталчино.

 

  

 

църквата Torrione della Madonna

 

 

и гледката разкриваща се от нея

 

 

След цял ден скитане, нямахме сили за повече.

Може да ви се струва, че сме посетили много места, но ще ви кажа, че всичките са близо едно до друго. Отделно, повечето са изключително малки/селцата и градчетата/ и не отнемат много време. При добро планиране можете да добавите и още нещо, или да извадите някое място от програмата. Лично мое мнение е, че всичките места, които посетихме през този ден са топ дестинации и няма как да бъдат пропуснати при една визита на Тоскана. 

 

Следва.......

 

 

[chandni]

Много добре сте уловили изключителния чар на Тоскана. Благодаря за снимките!

[krasen_denev]

преди 3 часа, chandni каза:

Много добре сте уловили изключителния чар на Тоскана. Благодаря за снимките!

Ако знаеш,колко места още ще ви покажа? Приключението Тоскана е в самото начало. Относно снимките,пак заповядай! Надявам се, че не прекалявам ?

[chandni]

На 15.11.2024 г. в 12:31, krasen_denev каза:

Относно снимките,пак заповядай! Надявам се, че не прекалявам ?

Как ще прекаляваш, показваш страхотни места. Продължавай 😉

[Lindt]

Аз почвам да чета разказа отначало, така че ще коментирам за Шкоцянска яма: ние бяхме с голяма група и това ни позволи да щракнем някой кадър. Беше твърде тъмно за прилични снимки, но пиратското усещане ни осигури доза възторг 

 

[krasen_denev]

Ден 10: Торениери-Сиена-Сан Джиминяно- 84 км.

 

След бруталния вчерашен ден, предстоеше нов не по-малко интензивен и натоварен. Този ден бяхме запазили за съперника и голям враг на Флоренция и не по-малко впечатляващата Сиена.

Сиена е истинско средновековно бижу. Град, който е изпълнен с уют, приветлив е и много лесен за ориентиране. Сиена те грабва от първият момент в който се докоснеш до нея. Според легендата градът е основана от Сений и Аций, синове на Рем-един от основателите на Рим. В действителност Сиена е римска колония от 1-ви век. През средновековието е един от великите градове на Европа. Сиена винаги е била в конфликт с Флоренция. През 1260 г. Сиена извоюва знаменита победа над вечния си съперник, но господстващото и положение трае само до 1348 г. Тогава, Черната чума погубва над 70% от населението на града последвани от две вековна борба за запазване на независимост чак до 1554 г., когато пада и последния бастион Монталчино/разказах ви за него в предния пост/.От тогава Флоренция контролира Сиена .

 

Влязохме в Сиена през Порта Туфи/Porta Tufi/ и се отправихме към паркинга –Parking II Campo/43.313251,11.333279/.Този паркинг е в зоната на ZTL-а на града, но ако го използвате, няма да ви глобят. Таксата е 2,70 евро/на час.  Въпреки, че беше още много рано сутринта по улиците вече сновяха туристи. Отправихме се към цел номер едно-Сиенската Катедрала. Величествената катедрала, не беше още отворила, но липсата на закупени билети ме накара да се наредя на опашката за да се сдобия с такива възможно най-бързо. Пред мене имаше само двама човека, но за отрицателно време тези зад мен станаха десетки. Всеки, който си беше закупил билети онлайн също минаваше през гише и то с предимство пред тези чакащи на опашката. Благодарение на съобразителността ми и, че бях трети на опашката само след 20 минути имах билети за катедралата. Билета струва 20 евро за възрастни и деца над 10 години и 5 евро за деца под 10 години. Този билет включва посещение на Дуомото, Музео дел‘Опера дел Дуомо, Дуомо Нуово, Баптистерият и качване на горните галерии и покрива на Дуомо.

 

Катедралата Санта Мария Асунта

 

 

Започвам подред, защото катедралата в Сиена по мое лично мнение е една от най-красивите в света. Катедралата Санта Мария Асунта или накратко Дуомо е осветена през 1179 г.,но след довършителни работи по екстериора и добавяне на разточителни украси, за край на строежа може да се приеме 1296 г. Дуомо се издига на най-високата точка в Сиена. Още отдалече прави впечатление фасадата с редуващи се бели, червени и черни ивици от мрамор.Най-добра гледка към главната фасада и портите се разкрива от ъгъла на Пиаца Дуомо, а цялостен изглед  от последния етаж на Дуомо Нуово и кулата Торе дел Манджа.

Крачехме около катедралата чакайки да я отворят. Кадър след кадър  след кадър! Светлината е перфектна ! Цялата източна фасада е силно осветена.Бях чел, че гледката от Дуомо Нуово рано сутрин е изключителна и веднага се отправихме натам. За да се качите на Фасадата/Facciatone/ на Дуомо Нуово трябва да мините през Музео дел‘Опера дел Дуомо/ще го разгледаме в последствие/ отправяйки се към последния етаж на музея следвайки табелите Panorama.Там се наложи да изчакаме няколко минути поради факта, че се пускат по няколко човека с цел да не стане инцидент в тесните, само за един човек стълбища. Гледката от последното ниво на фасадата е 360 градусова. Ако искате да снимате площад Кампо ще трябва да дойдете следобед, но тогава снимките на Дуомото няма да са сполучливи. Вие си изберете кое искате да видите и как да го снимате.

 

Снимки на катедралата от Фасадата/Facciatone/ на Дуомо Нуово

 

 

и на Кампо и Торе дел Манджа пак от там.

 

 

 

 

 

След Дуомо Нуово разгледахме музея на катедралата-Музео дел‘Опера дел Дуомо. В музея се съхраняват творби, пренасяни векове наред от сиенската катедрала с цел опазването им. На мен най-голямо впечатление ми направиха скулптурите в Сала деле Статуе/Залата на статуите/.В центъра на залата се намира шедьовъра на Донатело- „Мадоната с Младенеца“, а покрай стените са подредени статуи на пророци и фигури от Джовани Пизано, свалени от главната фасада на катедралата. Тази скулптурна група се нарежда сред най-забележителните готически ансамбли на Европа. Мимето хареса друга изключителна творба изложена в музея-Маеста. Маеста на Дучо се води за една от най-великолепните картини на Италия. Рисувана е цели четири години и веднага след завършването и е обявена за шедьовър.

 

Музео дел‘Опера дел Дуомо

 

  

 

Дойде ред и на самата катедрала. Интериорът на катедралата е истинска съкровищница на изкуствата. Още с влизането погледа ми се спря на фриз от изваяни глави по продължение на горния ред стени под прозорците. Скулптурните портрети принадлежат на 172 папи а един ред под тях има 36 отбрани императори на Свещената римска империя. Други съкровища на изкуството в катедралата са Амвона със сцени от живота на Христос/ дело на Джовани Пизано/,Олтара на Пиколомини с четири статуи дело на Микеланджело, фреските в Либрерия Пиколомини/Библиотеката на Пиколомини/ проследяващи светския и религиозен живот на Пий и др. Най-голямата и ценна забележителност на Санта Мариа Асунта е плочникът на пода на катедралата. През по-голяма част от годината плочникът е покрит за да се запазят гравираните мраморни плочи, но за наш късмет в този ден всичките 56 сцени от античността и от Библията  бяха открити. Първата редица датира от 1369 г., а последната от 1547 г. Това са близо двеста години в които много от най-изтъкнатите за времето си сиенски творци правят подготвителни рисунки за тези плочи със сложни библейски и светски сюжети.

 

Дуомо ди Сиена-главната фасада

 

 

 

Изящните скулптури и орнаменти

 

  

 

  

 

Интериорът на катедралата с гравираните мраморни плочи на пода.

 

 

  

 

 

 

След като се насладихме на тази съкровищница на изкуството отидохме до Баптистерият на Св.Йоан/Battistero di San Goivanni/. За разлика от другите известни баптистерии из Тоскана, сиенският се намира в самата катедрала. За да го посетите обаче ще трябва да обиколите катедралата и да стигнете до голямото стълбище на Пиаца Сан Джовани. Входът е през вратите на северната фасада на катедралата. Баптистерият е страхотен, но за съжаление в него тече масивна реставрация на стенописите и бронзовият съд за светена вода с релефи на Донатело. Знаем, че всичко старинно трябва да се реставрира и поддържа за да бъде запазено за бъдещите поколения затова и не бяхме разочаровани. От информационните материали и пътеводителите прочетохме за баптистерия и неговата история. Получи се нещо от рода на „Вижте  тези скелета и найлони и си представете бронзовата творба на Донатело“.😁 Не се задържахме дълго вътре и продължихме нататък. Имахме запазен час за качване на покрива на Дуомо в 13:30, затова решихме да използваме времето сядайки за поредната порция сладолед и кафе на едно от безбройните малки заведения в уличките около Пиаца Дуомо.

 

Настъпи и заветния час в който трябваше да се качим на горните галерии на катедралата .Обиколката става в група и вратите се заключват след вас. Нямате време реално да се насладите на красотите разкриващи се пред очите ви от горното ниво. На терасата срещу олтара имахме на разположение само няколко минути, а за снимки на най-доброто място дори секунди. Бяхме около тридесет човека и всеки искаше да се добере до възможно най-добрата позиция за снимка. „Борбата е безмилостно жестока, борбата както казват е епична!“😅

 

Снимки на "кораба" от горните галерии

 

  

 

 

и една снимка на базиликата Св.Доменика снимана при обиколката на горните галерии.

 

 

Така приключи близо три часовото ни посещение на Санта Мария Асунта или както местните го наричат Дуомо ди Сиена

Улиците на града ни зовяха, а те са възхитителни! С всичките тези знамена окачени по сградите, символизиращи отделните области/contrada/, всяка от които си има собствена църква. Успяхме да се насладим и на едно от шествията с барабанчици/tamborini/ и знаменосци проведено от една от градските области. Последствие разбрахме, че това е било тренировка за шествие, но ние останахме изключително доволни от това, че успяхме да се докоснем и до тази традиционна за Сиена процесия.

 

Улиците на Сиена

 

   

 

 

 

 

 

Както всички пътища в Италия водят към Рим, така и всички улици в Сиена водят към Кампо. Площадът с форма на раковина е ограден от високи кули, дворци и средновековни сгради. Тук се намира Палацо Публико и Торе дел Манджа. На Кампо, два пъти годишно се провежда и най-прочутото  конно състезание-Палио. Площадът е павиран с тухли и мрамор в периода 1327-1349 г., когато ветрилообразната му площ е разделена на девет ясно очертани части. Символиката на това оформление цели едновременно да увековечи "Съвета на деветте"/управлявали Сиена от 1287г. до 1355г./ и да наподоби гънките на плаща на Богородица/защитницата на Сиена/. Най-полезното нещо, което можете да правите на Кампо е да наблюдавате несравнимата му красота и кипящото оживление, седнали в някое от кафетата на площада. Ние решихме да седнем но не на кафе, а на самия площад криейки се от жаркото обедно слънце в сянката на Торе дел Манджа. В северния край на площада има едно заведение –Salumeria il Cencio  от което си закупихме страхотни сандвичи. Планът бе да се подкрепим на самия площад. Миг преди да „извадим софрата“, карабинерите отговарящи за реда на площада направиха забележка на група туристи, който се храниха със сандвичи от същото това заведение, поседнали на сянка на площада. Учтиво бяха помолени да отидат да се хранят на обособените за това места. Направихме още една обиколка на Кампо-също като конете участващи в Палио и се шмугнахме отново в уличките около площада. Така се озовахме пред университета на Сиена. Там на стълбите пред Палацо Пиколомини сред много млади хора седнахме да хапнем. Явно бяхме събрали доста умора в краката, защото не ни се ставаше. Каменните стълби в този момент бяха равни на най-удобните кресла, че даже и повече. Храна, място за сядане и сянка. Какво му трябва повече на човек? Времето напредваше, а на нас ни предстоеше тепърва да се доберем до Сан Джиминяно, затова надигнахме уморените си тела и тръгнахме. Минахме последователно през Лодже дел Папа, построена по заповед на папа Пий ll и църквата Сан Мартино, за да се върнем отново на Кампо. Влязохме в Палацо Публико, но се отказахме да го посетим. Не ни се гледаха повече картини и скулптури, били и те шедьоври. Никой от фамилията не пожела да се изкачи с мен по 500-те стъпала на Торе дел Манджа, но и аз не изгарях от желание, затова решихме това да е последния етюд в представлението Сиена.

 

Кампо

 

 

 

 

 

Палацо Публико и Торе дел Манджа

 

 

 

Колко дълъг стана този пост? Ще продължим останалата част от деня в следващия пост.

 

Следва…..

[Zaro]

Преди 1 час, krasen_denev каза:

От тогава Флоренция контролира Сиена .

Малко допълнение - победата на Флоренция спира развитието на Сиена и един вид консервира града в състоянието от онзи момент. 

При обиколката на горните галерии в дуомото се вижда триизмерният ефект на мозайката на пода. Самата катедрала е съвършено архитектурно бижу във всеки един аспект.

 

[Radnev]

На 9.11.2024 г. в 17:33, krasen_denev каза:

Ден 5: Равена-Сан Марино-Урбино-Монтегридолфо-Равена 250км

 

Малката държава Сан Марино е най-старата още съществуваща държава и най-старата конституционна република в света. Създадена е през 301 година.

 

Когато правихме голямата си италианска обиколка по източното крайбрежие на Италия, Сан Марино бе място, което ни хареса страшно много.

Някои го определят като твърде туристическо или твърде лустросано, но ние бяхме там точно по Ковид и туристите бяха толкова, че от една страна усетихме градът като за нас, а от друга  не бе пусто. А и там за пръв път ни огря слънцето, което бе страхотно на фона на студа и мрачното време във Венеция и Болоня.

На 12.11.2024 г. в 0:10, krasen_denev каза:

 Болоня или както италианците го наричат "Червения град" е изключителен исторически паметник.

Първо минахме през Катедралата на Болоня/беше ни по път/ и Пиаца Маджоре. Все още нямаше много хора , но не мога да кажа, че бяха и малко. Не губихме много време, а веднага влязохме в базиликата Сан Петронио. Строителството започва през 1390 година и оттогава основната фасада остава недовършена .

Гледайки снимките, едва сега разбирам защо наричат Болоня "Червеният град". При нас бе студено и мрачно, и градът изглеждаше кафяв.

За Катедралата се сещам, че е трябвало да бъде по-висока от "Св.Петър" в Рим, за което обаче Папата научил и направил всичко възможно да спре строежа. Затова и катедралата е строена на две части. Долната е мраморна, а нагоре са продължили с характерните за града червени/кафяви тухли.

В един от параклисите се намира и Махалото на Фуко, което доказва, че Земята се върти около оста си.

[Светославов]

преди 2 часа, Radnev каза:

Гледайки снимките, едва сега разбирам защо наричат Болоня "Червеният град"

Не само. Наричат я  la dotta, la rossa, la grassa (учената,най-стария университет в Европа червената, ясно е защо, дебеланата, заради кухнята)

[krasen_denev]

Продължаваме с ден 10.

 

Без да се бавим и миг повече се качихме на колата и поехме към Сан Джиминяно. В плановете ни беше и кратко спиране в невероятната крепост-град Монтериджони. Ако карате по магистралата за Флоренция ще ви се падне от ляво. Искахме да отидем, ама нямахме време. Единственият досег с Монтериджони, бе гледката през прозорците на колата. Нищо! Ще имаме повод да се върнем в Тоскана отново. Ако разполагате с време и случайно с дрон, това е вашето място. Няма да съжалявате, гарантирам! Изминахме бързо 45 км. от Сиена до Сан Джиминяно. Настанихме се в къмпинга, който отстоеше на няколко километра от древния град. Поехме глътка въздух и напред. Сан Джиминяно ни очакваше. Избрах този къмпинг умишлено, не само за да сме далеч от шумотевицата на града, но и заради невероятната гледка разкриваща се към силуета на „средновековния Манхатън“.

Прочутите кули на Сан Джиминяно започват да се появяват около 1150 г. Подобно на тези в Болоня, някои от тях са издигнати като символ на статута на своите собственици. Колкото по-високи са кулите, толкова по богати са благородниците. Кулите и богатството обаче се оказват безсилни срещу чумата и гражданските размирици и така през 1348 г. градът се предава на Флоренция. Подобно на Сиена/както написа @Zaro/ упадъкът на Сан Джиминяно в последвалите години е причина и за неговото съхранение.

Паркингите се запълват бързо ,но ги има достатъчно и все ще си намерите място. Ние спряхме на огромните паркинги северно от града. Таксата е 2,50 евро/час. Първото място, което посетихме бе  църквата „Сант‘Агостино“,водеща се за третата главна забележителност на града. Няма да се спирам подробно на интериора на църквата, защото след  катедралата в Сиена  всичко ми бледнееше. Все пак картините, скулптурите и фреските си заслужават. Отдалечеността на църквата „Сант‘Агостино“, ви дава възможност да се разходите из уличките на Сан Джиминяно преди да стигнете до Пиаца Дуомо/Piazza del Duomo/. На Пиаца Дуомо се намира Коледжата/Collegiata/ и Палацо дел Пополо в който се помещава  Музео Чивико/Museo Civico/.

 

Сан Джиминяно-изглед от северния паркинг.

 

 

Пиаца Дуомо/Piazza del Duomo/

 

 

Палацо дел Подеста и Торе Рогноса изглед от Пиаца Дуомо

 

  

 

За Коледжата или „Санта Мария Асунта“ не мога да ви разкажа много, но все пак ще напиша едно-две неща. Строежът е започнал през 1056 г., а освещаването на църквата става през 1148 г. Била е катедрална църква до 1348 г. когато губи статута си, а градът престава да бъде самостоятелна епархия.

 

Коледжата/Collegiata/

 

 

Само до Коледжата се намира Палацо дел Пополо приютил музея Чивико. Благодарение на дългото работно време,което през летните месеци е до 19:30, успяхме да посетим и тази забележителност. Цената на билета за музея Чивико и кулата Гроса/Torre Grossa/ е с цена от 9 евро за възрастен и 7 евро за деца.  Не знам колко от  вас би им било интересно да представя музея етаж по етаж и зала по зала? Едва ли има толкова големи маниаци/не искам да обидя някой/ на църковното изкуство, че да разяснявам картина по картина от кой творец е и каква библейска сцена изобразява. Разгледахме с интерес залите, но най-уникалното произведение на изкуството на музея е…..гледката от върха на кулата Гроса. Torre Grossa/кулата Гроса/ е изградена през 1310 г.и се извисява на височина от 54 метра . Към днешно време е единствената кула, която може да се посещава в Сан Джиминяно. Много интересен факт е, че кулата Гроса е единствената кула която официално е по-висока от  52 метра. Ще кажете, какво от това? Височината от 52 метра е заложена в закон от 1255 г. с построяването на  кулата Рогнаса, като възможно най-голяма позволена височина и никоя друга кула в Сан Джиминяно не може да я надвишава. Местните благородници обаче заобикалят този закон със странни приоми,какъвто е случаят с кулите на фамилия Салвучи. Те построяват две кули-близнаци,чиято обща височина надвишавала разрешената от закона.Кулите близнаци на Салвучи се разкриват пред вас като на длан, точно от върха на кулата Гроса. Също така ще видите кулата Рогнаса, кулата Кампатели, кулата Беки,кулата Чиги и др. През 15-ти век в града е имало 73 кули. 

 

Кули, площади и средновековни сгради- изглед от кулата Гроса.

 

 

 

 

Кулите близнаци Салвучи

 

 

 

 

Не можехме да се наситим на гледката към историческото градче и околностите му изпълнени с лозя и ферми. Гледката, както ви казах е истинско произведение на изкуството и не трябва да се пропуска за нищо на света.

Все пак обиколката ни трябваше да продължи. Отправихме се към главния площад и исторически център на Сан Джиминяно-Пиаца дела Цистерна/Piazza della Cisterna/.Името на площада идва от кладенеца /обществен водоизточник/ построен през 1287 г. в неговия център. Пиаца дела Цистерна е заобиколен от кули, средновековни сгради и кокетни кафенета. На площада, в джелатерия Дондоли/Dondoli/ се продава и „най-хубавия“ сладолед в Тоскана. Ако искате обаче да го опитате, ще трябва да се „въоръжите“ с търпение, защото опашките са стряскащи. Седнали на стълбите на герана цялата фамилия блажено ….. си ближеше сладоледа!😁 Официално опитахме от най-хубавото джелато в Тоскана.

 

Пиаца дела Цистерна/Piazza della Cisterna/

 

 

 

 

 

 

 

На  последната забележителност, която посетихме в този ден попаднахме случайно. Разхождайки се по уличките стигнахме до църквата „Сан Лоренцо ин Понте“/San Lorenzo in Ponte/ построена през 1240 г. Нямаше абсолютно никой и това ни спечели. Разгледахме с удоволствие запазените фрагменти от стенописи от 15-ти век.

Въпреки огромните тълпи от туристи, градчето успява някакси да съхрани своя средновековен облик и чар. Привечер града е прекрасен и ви препоръчвам при възможност да го посетите точно тогава.  Тръгнахме си от Сан Джиминяно след залез слънце, но това не ни беше последния досег с него. Отправихме се към къмпинга за да вечеряме и да подготвим техниката за нощни снимки. Напълнихме коремите, заредихме батериите, взехме статива  и се отправихме към най-хубавата точка за наблюдение на Сан Джиминяно,както през деня така и нощем. Има много "Белведерета" около Сан Джиминяно, но всичките бледнеят от към гледка пред тази точка за наблюдение, която ще ви покажа.

 

Това е картата с която искам да ви покажа точката за наблюдение. Върха на черната стрелка указва автобусна спирка. От там движейки се на запад покрай пътя има изградени множество точки, от които можете да се наслаждавате на силуета на града и неговите кули. Аз лично ползвах три от разширенията с пейки за снимки. Има достатъчно място, а и можете да седнете/все пак може да сте уморени от цял ден обикаляне/. Жълтият триъгълник е фронта на който можете да наблюдавате града без прегради и препятствия.

 

 

изглед към Сан Джиминяно денем......

 

 

 

 

....... и нощем

 

 

 

В следващия пост ще се отправим към Флоренция. 

 

П.П. Една седмица ще странствам и няма да мога да пускам постове, затова ви моля за търпение! Очаквайте скоро продължението!

 

Следва.......

[jungfraujoch]

преди 8 часа, krasen_denev каза:

Една седмица ще странствам

Пожелавам много красота около теб,която да споделиш след това с нас.

Благодаря ти за прекрасните разкази и снимков материал.За мен е удоволствие да те чета.