италия В Италия през Септември.

[krasen_denev]

преди 4 часа, jungfraujoch каза:

Пожелавам много красота около теб,която да споделиш след това с нас.

Благодаря ти за прекрасните разкази и снимков материал.За мен е удоволствие да те чета.

Благодаря!!! Зимата в Европа не ми е любим сезон, но ако събера достатъчно материал ще се опитам да дам сводка. 

[Lindt]

Ох, Италия изглежда толкова уютна и красива в този дневник, а още не съм видяла Тоскана. И Франция ли така хубаво си я описал? Ще отида да се полюбувам и там. 

[krasen_denev]

Вече  завърнали се на родна земя и попили от великолепието на коледните пазари/там където бяха отворени/ мога да се върна към слънчева Италия. Нужно ми е това слънце! Бая студ събрахме в Германия и Люксембург. Сядам да пиша. Скоро ще има продължение на пътуването.

[chandni]

преди 16 часа, krasen_denev каза:

Вече  завърнали се на родна земя и попили от великолепието на коледните пазари/там където бяха отворени/ мога да се върна към слънчева Италия. Нужно ми е това слънце! Бая студ събрахме в Германия и Люксембург. Сядам да пиша. Скоро ще има продължение на пътуването.

Пусни някоя снимчица и от коледните базари в съответната тема, моля. Да се настройваме на предпразнична вълна. 

[krasen_denev]

Ден 11: Сан Джиминяно-Флоренция 53км.

 

Бавно, бавно стигнахме до черешката на тортата в това пътуване - Флоренция!

Флоренция за мен и семейството ми е отколешна мечта. Бях планирал така деня, че да спрем рано сутринта на площад Микеланджело, за да може първият досег с града да е точно от мястото с най-хубавата гледка. Приближавайки се до парапетите, пред нас се разкри точно тази Флоренция, познати ни от милионите снимки циркулиращи из интернет пространството. Мечтата бе станала реалност! До площад Микеланджело се стига лесно с кола. Цената на паркинга е 2 €/час и може да се плаща кеш ,с монети и карта. Нещо много важно!!! Не се притеснявайте за ZTL-а, защото площадът не попада в границите му. Ако използвате Гугъл карти, то може да зададете ZTL и неговите граници и така да го избягвате и да сте сигурни, че няма да ви глобят. След като се насладихме на фамозната гледка към града тръгнахме надолу по склона към река Арно. Неусетно бавния ход в който се движех се превърна в бърз такъв, с тенденция да стане бягане в темпо и накрая спринтово бягане.😅 Краката ми не ме слушаха. Нямах търпение да зърна ренесансова Флоренция . Жената няколко пъти ме попита за къде бързам? Как да и обясня, че дълги години тайно съм се надявал да крача из калдъръмени улички и да се дивя и възхищавам на ренесансовия град. Целта ни беше-историческият център на Флоренция.

 

Флоренция-изглед от площад Микеланджело

 

 

 

 

 

Бодро крачихме покрай южния бряг на р.Арно, която прекосихме по Ponte alle Grazie. От моста се разкрива една от най-добрите гледни точки към Понте Векио. Ponte alle Grazie също е идеално място да спрете за кратко и да се насладите необезпокоявани на красотата на Флоренция, особено по изгрев и залез. Е ние бяхме рано сутринта, така че бяхме в точното време на точното място. След моста влязохме в историческа Флоренция. Уличките бяха изпълнени със снабдителни камиончета, подготвящи туристическите обекти за предстоящото ежедневно туристическо нашествие, а компания им правиха смето-събиращите коли и служителите от градската чистота. Слаломирайки между тях стигнахме до сърцето на града- Пиаца дела Синьория. Самият площад е изграден на парче, започнат през 1307 г. и дострояван през следващите векове. Тук се намира една от емблематичните сгради на града- Палацо Векио. Въпреки ранният час избран от нас не случайно, към площада от всички страни се стичаха туристи. Нямаше ги още организираните екскурзии и това бе достатъчно, за да не изпитаме чувството на претъпканост на мястото. Искам да ви кажа, че такова животно-“място без туристи” във Флоренция не съществува. Хора има много, навсякъде и по всяко време и само вечер е с една идея по-спокойно.

Разказвам някак хаотично,но само като си помисля за Флоренция и в главата ми избухва вулкан от спомени, кой от кой по вълнуващ. С ръка на сърцето мога да кажа, че Флоренция е “убиец на градове” и с лекота изскочи на първото място за най-хубав град в моята класация.

 

Карта маршрута ни за деня/километрите са повече/

 

 

Понте Векио-изглед сутрин от Ponte alle Grazie

 

 

 

Пиаца дела Синьория изобилства от произведения на изкуството и сега ще ви запозная с част от тях:

Статуите са подредени от двете страни на Палацо Векио. В ляво на двореца са: статуята на конник на Козимо I изработен от Джамболоня/най-мащабната на площада/, като идеята на твореца е била да направи паралел между Козимо I и римският император Марк Аврелий и така да се съпостави славата на Древен Рим с тази на Флоренция от XVI в.

Следва статуята на Козимо, но изобразен като Нептун/Фонтанът на Нептун/. Интересното при тази творба е, че тя е осмяна от Микеланджело казвайки, че "твореца е опропастил красиво парче мрамор за изработката на скулптурата".

Продължаваме със скулптурата на Донатело-Marzocco /Лъвът/. Оригиналната статуя се съхранява в музея “Барджело”. Отдясно на лъвът се издига още една статуя на Донатело - “Юдит и Олофрен”- оригиналът е в Палацо Векио и ще му се насладим малко по-късно през деня. Така стигаме до може би една от най-популярните скулптури с която всеки асоциира Флоренция  -”Давид” на Микеланджело. Оригиналът е изложен в Галерия Дел Академия, а пред входа на двореца се извисява точно копие на великата творба. Вдясно от Давид е скулптурата композиция “Херкулес и Какус”. За Лоджия дела Синьория намираща се в дясната част на Пиаца дела Синьория ще ви разкажа, след като посетим Палацо Векио.

 

Скулптури на Пиаца дела Синьория. Снимките са правени в различни периоди на деня.

 

 

 

  

 

  

 

 

 

За Палацо Векио си бяхме закупили билети онлайн със запазен час на цена от 12,50 € за възрастен и безплатно за деца под 18 години. Влизането в двореца става през вътрешен двор, декориран от Джорджо Вазари с картини изобразяващи редица градове влизащи във владенията на Хабсбургската империя и фонтан украсен с фигурите на херувим и делфин, изработени от учителя на Леонардо да Винчи - Андреа Верокио. На главното стълбище две мили дами от обслужващия персонал на двореца ни упътиха към касите от където си взехме хартийките осигуряващи ни достъп до този невероятен дворец. Бях поразен от интериора на двореца. Обзавеждането е семпло, но стенописите и фреските по таваните са Уау! Строежът на двореца започва през 1299 г. и е бил седалище на градската управа до 1540 г., когато Козимо I го превръща в своя резиденция. Козимо обитава двореца в продължение на девет години до преместването му в Палацо Пити. Тогава неговият “стар” дворец получава името си Векио/vecchio/-стар.

След като се изкачихме по царственото главно стълбище попаднахме в Залата на петстотинте/Салоне деи Чинкуеченто-Salone dei Cinquecento/.Размерът на залата е главозамайващ. Проектирана е да побира членовете на управляващото републиканско народно събрание. Вазари е художника изрисувал 39-те стенописи на тавана. Най-ценното произведение на изкуството в Залата на петстотинте е статуята на Микеланджело “Победа” /не ме впечатли,но все пак е дело на великия Микеланджело/. Статуята е дарена на Медичите,които я поставят в залата, като паметник възхваляващ победата над Сиена. В залата има и композиция на Джамболоня. Ние лично бяхме силно впечатлени от скулпторите изобразяващи “Подвизите на Херкулес”. По един странен начин, древната митология по си пасва на такива исторически обекти, особено когато децата ти са запленени от древногръцката митология и подвизите на Титаните и Боговете. След “Залата на петстотинте” друго стълбище ни отведе до стълбищна площадка на следващия етаж. От там можехме да поемем или наляво или надясно Вляво се намират поредица от стаи с невероятно изрисувани тавани които ни отведоха до Терасата на Сатурн. Терасата се явява открита галерия, от която се открива гледка към града /според пътеводителите- чудесна, но в момента на нашето посещение към строителен обект с издигнати кулокранове/. Тръгвайки в дясно от стълбищната площадка стигнахме до коридор от който се насладихме отново на “Залата на петстотинте”/но отгоре/,преди да навлезем в покоите на Елеонора -жената на Козимо I. Покоите на Елеонора са поредица от стаи с изключителни тавани с фрески изработени от Джулиано Майано. От някои стаи се открива гледка към Пиаца дела Синьория, а в “Залата на лилиите” е изложена оригиналната скулптура на Донатело-”Юдит и Олофрен”. Сигурен съм,че ви напълних главите с имена на статуи творби от флорентинските майстори,но такава е Флоренция.

 

Палацо Векио сутрин и в ранен следобед

 

     

 

Залата на петстотинте/Салоне деи Чинкуеченто-Salone dei Cinquecento/.

 

 

Изрисуваният от Вазари таван.

 

 

Залата на петстотинте-изглед от горе

 

 

Тавани и стаи

 

 

 

 

 

“Залата на лилиите”- таван с фрески изработен от Джулиано Майано

 

 

След тази съвсем не кратка обиколка изпълнихме плана за деня.Имахме закупени билети само за Палацо Векио и той беше вече посетен. Пусто му сърце обаче не трае! Иска още и още от тази неземна красота. Със слизането от горните етажи на двореца, веднага отидох да попитам за билети за Кулата Арнолфо. За мое съжаление имаше билети най-рано след два часа и половина/по-добре късно отколкото никога/. Купих само за мен. Мима и децата решиха да си спестят изкачването. Трябваше някак да уплътним тези часове. Какво по-хубаво от разходка из флорентинските улици, гарнирана с дегустация на различните видове джелато, предлагащ се буквално на всеки метър. Обиколката ни започна от бароковата църква Св.Флоренцо, която е част от комплекса от сгради на фондацията-музей на Франко Дзефирели. Продължихме покрай Националния Музей Барджело, за да стигнем до Площада на Републиката. Това е центъра на града от римско време. Сега е изключително лъскаво място с елитни кафенета и детска 70 годишна въртележка. От древността е останала видима само Колоната на Изобилието, украсена с копие на непоправимо повредения оригинал на “Статуята на Изобилието” на Донатело. Буквално на следващия ъгъл се намираше “Санта Мария Дел Фиоре”-катедралата икона на Флоренция /посещението и е планирано за следващия ден/. Пиаца дел Дуомо бе изпълнен с огромно множество и разходката по него не е от най-приятните преживявания през това време на деня, но детайлите по екстериора на катедралата приковават погледа ви високо над височината на човешки бой и това смекчава дискомфорта причинен от туристическите тълпи. Затова ви давам съвет да гледате само към “топа на гъзарията” или по нашенски казано нагоре!

 

Църквата Св.Флоренцо,                                                                     Национален Музей Барджело

 

  

 

Площада на Републиката  и “Статуята на Изобилието” на Донатело на преден план.

 

 

 

Ще си помислите, тези хора хапват ли нещо въобще? На тази почивка опитахме “различен” начин за спазване на диета и той е с много силна закуска два пъти джелато в периода между 11:00 и 15:00 часа и угощение за вечеря. Дали сработи диетата? Абсолютно да! И двамата с жената се върнахме с по пет килограма надолу.

Но да ви разкажа малко повече за италианското джелато. Джелатото съдържа четири пъти по-малко захар от сладоледа и е с по-малко съдържание на млечна мазнина.За разлика от сладоледа, в джелатото замръзват само 25-30% от общото количество на съставките му. Но това не е всичко!  Исторически, Флоренция се оказва дом на познатия и в наши дни италиански сладолед. През 1565 г. е представена иновативна техника на охлаждане пред Катерина Медичи. Тя изнася тази новост във Франция, където французите я усъвършенстват до появата на първата машина за сладолед. Във Флоренция е пълно с джелатерии претендиращи за изработването на най-хубавия сладолед. Коя е най-добрата джелатерия и кой е най-вкусния измежду всички видове джелато ще трябва да прецените сами. Изборът е огромен.

 

Дойде време да се покори и “Кулата Арнолфо”.Не се заблуждавайте от името. Това е същата тази кула, извисяваща се над Палацо Векио. Жената и децата седнаха на едно кафенета на  Пиаца дела Синьория, а аз се заех с нелеката задача да изкача 95 метровата кула. Билетът струва 12,50 € и отново бе с точен час. Тук е момента да отбележа, че за цялото изкачване и слизане срещнах точно 10 човека. Не знам как се изчерпват билетите и липсват свободни такива, при все, че нямаше хора?!? Кулата с бойници наподобява крепостна кула и е завършена през 1310 г. Изкачването не е толкова трудно, но все пак се иска задоволителна физическа подготовка. На последната площадка за наблюдение има поставени парапети на метър от стените с бойниците и няма как да се насладите на гледката. Това обаче можете да направите от другите по-ниски площадки. Разликата във височината е незначителна, а гледките са наистина невероятни. Независимо колко снимки ще направите и колко време ще се наслаждавате на разкриващите се пред вас панорамни гледки, максималното време за посещение на Кулата на Арнолфо според мен е около час, че и по-малко.

 

Панорамни гледки разкриващи се към града от различните нива на Кулата Арнолфо.

 

 

 

 

 

 

Бяхме се разбрали с фамилията да се чакаме след един час пред Лоджия дела Синьория. Речено-сторено! След няколко часовата почивка, която си бяхме взели от произведения на изящното изкуство изработвани в обемна пространствена форма или накратко казано скулптури, отново ни предстоеше урок на тема ренесансови творци и техните произведения. Поседнали на мраморните пейки опасващи Лоджията разказвах на децата за скулптурите. Ще разкажа малко и на вас, че да няма сърдити! Най-прочутата творба в тази открита галерия е бронзовата фигура на Персей на Бенвенуто Челини. Статуята на героят от древногръцката митология Персей, който е вдигнал отсечената глава на Медуза Горгона е изработвана в продължение на десет години.

Две статуи на Джамболоня красят лоджията- “Херкулес побеждава кентавъра Нес” и “Похищението на сабинянките”. “Похищението на сабинянките” е изработена от най-големият блок от бял мрамор превозван някога до Флоренция. Уникалното на тази скулптурна група е, че е замислена без доминираща гледна точка. Композицията е тип “серпентина”, даваща възможност да и се възхищават от всички страни.

Има още една скулптурна група и това е диагоналната скулптура “Изнасилването на Поликсена”. Прави ли ви впечатление имената на скулптурните групи? Изнасилване, похищение?!?  Така авторите на творбите отдават почит към античността, прославяйки мъжката сила и женската красота.

Тук се намира и една антична статуя-”Менелай крепи тялото на Патрокъл” от I в.пр.н.е., както и пет мраморни статуи от епохата на римската империя в периода от император Траян до император Адриан. Естествено не може да минем и без скулптура на “Лъвът на Медичи”-символ на Флоренция. Стига толкова уроци!

 

Лоджия дела Синьория

 

 

”Менелай крепи тялото на Патрокъл”

 

  

 

Персей, вдигнал отсечената глава на Медуза Горгона.

 

  

 

Започнахме да се изморяваме, а и беше станало време за настаняване, затова се отправихме към колата. Ама не минахме по същия път, а за по “напряко” през Понте Векио. И там при монумента на Бенвенуто Челини, намиращ се по средата на моста се спряхме за кратка историческа сводка. Мостът е изграден през 1345 г. и е устоял на множеството наводнения и войни чак до наши дни. Дори Хитлер го е пощадил не издавайки заповед за събарянето му през Втората Световна Война.

Първоначално в дюкянчетата на моста се продавало месо и риба. След това се настанили продавачите на кожа, които киснели кожите във водата на реката преди щавенето им в конска урина и така до 1593 г., когато великият херцог Фердинандо I прогонва всички занимаващи се с “противни занаяти” и на тяхно място настанява златари и ювелири. Вече пет века в  магазинчетата на моста се помещават ателиетата им, а техните потомци продават бижута и до днес.

 

Понте Векио и златарските ателиета.

 

 

 

Започнах този пост с “Бавно-бавно” и точно така ще го завърша. Бавно-бавно с натрупана умора в телата ни се отправихме към площад Микеланджело. Отново вървяхме по южния бряг на р.Арно. Сградите се редуваха една след друга- галерия Уфици, музеят Галилео Галилей, Флорентинската централна Библиотека и изведнъж без да усетим се озовахме в подножието на стълбите водещи към площад Микеланджело. Последен напън и отново имахме най-красивата гледка към града!

Тогава си казвах, че дори и да не видя нищо повече няма да съжалявам, но останалите дни прекарани във Флоренция ми показаха колко много съм грешал.

 

Фасадата на галерия Уфици-изглед от южния бряг на р.Арно

 

 

Флорентинската централна Библиотека

 

 

Изглед към историческа Флоренция от стълбите водещи към площад Микеланджело.

 

 

 

П.П. Колко много време ми отне да напиша този пост?!? Никога не ми е било толкова трудно! Трябва да се преориентирам и да спра с този градски туризъм.

 

Следва.... 

[Anna Kalinovska]

преди 54 минути , krasen_denev каза:

да се преориентирам и да спра с този градски туризъм.

След Флоренция вече може.. На мен продължава да ми е отколешна мечта.

[krasen_denev]

преди 3 часа, Anna Kalinovska каза:

След Флоренция вече може.. На мен продължава да ми е отколешна мечта.

Може,ама не може! През 2024 направихме Прага, която също  седи високо в класацията на най-красивите градове. Много материал имам и от там. Ще се опитам да разкажа и за това пътуване, само здраве да е!

П.П. Трябва да осъществиш тази твоя мечта. Сигурен съм,че няма да съжаляваш!

[krasen_denev]

Ден 12: Флоренция

 

След първоначалния досег с Флоренция за който ви разказах в предния пост , волю или неволю трябваше да се отправим към мястото, което щеше да е наш дом през следващите ни дни. Да намериш място за настаняване във Фиренце със собствен паркинг на приемлива цена и без да нарушаваш ZTL-а, въобще не е лесна задача. Това бе и причината да се огледаме за място за настаняване в покрайнините на града. Направихме чудесен избор, резервирайки “hu Firenze camping in town”. Щяхме да останем три нощувки, като платихме по 112 евро на вечер и за тези пари получихме напълно обзаведена къщичка с две спални/всяка със собствена баня и тоалетна/, всекидневна, кухня и естествено собствено парко място пред къщата. В самия къмпинг има множество басейни, магазини и най-важното шатъл до града тръгващ на всеки тридесет минути. Цената за шатъла бе 3 евро на човек в двете посоки, което е доста приемливо. Ако ви се струва скъпо можете да си хванете и влак  до града на цена от 0.80 евро цента и автобус номер 14/ще ви откара до Санта Мария Дел Фиоре/за 1 евро. Спирката на автобус 14 е пред входа на къмпинга и се движи през интервал от 30 минути. Ние използвахме шатъла на къмпинга но аз бих ви препоръчал да използвате градския транспорт, защото ще ви остави в сърцето на стария град.

 

Програмата за предстоящия ден отново бе много интензивна и натоварена. Предната вечер успях да купя билети с точен час на влизане за Баптистерия+Музей Дуомо+Санта Реперата, Музеят на Галилео Галилей, Музеят Борджео+Капела Медичи и Уфици с точен час на влизане за всичките. Нали се сещате колко трябва да ви е подреден деня за да може да се спази графика. Ще си помислите „Защо трябва да е толкова стресиращо и винаги да се гонят някакви часове?“. Истината е съвсем друга. При добра планировка ще имате за всичко време, включително за кафета, сладолед/задължително/ и обяд. Ние нямаше да посетим всичките в един ден защото това е невъзможно, но все пак искахме да се възползваме максимално това което ни предлагаше Флоренция. Като за начало на деня си бяхме избрали да посетим „Музея на Галилео Галилей“. Децата бяха толкова нетърпеливи, че пристигнахме двадесет минути преди да музеят да отвори. Музеят се помещава  в Палацо Кастелани/Palazzo Castellani/-дворец построен през 11 век. Онлайн на предния ден си закупихме семеен билет на цена от 29 евро за двама възрастни и две деца до 18 год. Бяхме първите посетители и това направи обиколката из залите на музея незабравимо преживяване. Цялата фамилия остана захласната по красотата на старите астролабии, телескопи, древни квадранти, изящни часовници, уреди за определяне на времето призми и др. Умишлено пропуснах Небесните глобуси и картите, защото за тях просто не мога да намеря думи за да ви ги опиша. Невероятен шедьовър е Армиларната сфера на Сантучи, която се явява най-голямата от този тип в света. Започната е през 1588г. и завършена пет години по-късно по искане на Фернандо Медичи. Сферата представлява „универсална машина“ на света, според концепциите, разработени от Аристотел и усъвършенствани от Птоломей. Отне ни много време  за да разгледаме детайлно сферата. Имайте предвид, че в залата  светлината е приглушена и ако искате да направите добри снимки ще трябва да използвате светлосилен обектив. Децата останаха силно впечатлени и от залите в които са изложени медицински инструменти и анатомични макети от восък, но най-интересно им бе в залата за деца. В тази зала чрез интерактивни игри се достига до някои от откритията на Галилео Галилей. Ако сте с деца или пък се интересувате от астрономия и медицина то тогава Музеят на Галилео Галилей  става задължителна спирка от вашата програма.

 

Музей Галилео Галилей

 

 

 

 

Армиларната сфера на Сантучи

 

 

След  Museo Galileo се отправихме към „Санта Кроче“. Имахме много време до часа за влизане в Дуомото, затова решихме да го уплътним с визитата ни в тази емблематична за града църква. Не знам как са подредени програмите на организираните туристически обиколки, но ни направи впечатление, че въпреки, че не беше много рано/някъде около 11:30/, тълпи в „Санта Кроче“ все още нямаше. Билети за църквата си взехме на място, като касата се пада от лявата страна, ако застанете с лице към главната и фасада. Билетът за възрастен е с цена от 8 евро/деца до 18 год.-безплатно/. Църквата „Санта Кроче“ се е окичила с титлата „най-великолепната църква на Флоренция“ заради множеството произведенията на изкуството и стотиците гробници на изтъкнати граждани на Флоренция намиращи се в нея. Построена е в периода 1294г.-1385г. от ордена на францисканците, с цел да засенчи строящата се по същото време от ордена на доминиканците църква „Санта Мария Новела“. Какво да ви разкажа за „Санта Кроче“?  Само с няколко думи-Гробницата на Микеланджело, Гробницата на Макиавели, Гробницата на Бруни, Кенотаф на Данте /гробницата му е в Равена и вече ви разказах за нея/, Гробницата на Галилей, Фрески на Джото в "Капела Барди" и "Капела Перуци". Казах с няколко думи, а те станаха няколко реда! Изключителна ренесансова съкровищница е „Санта Кроче“! Прекарахме близо час и половина вътре, а ни се стори като миг. Тук дойде времето в което трябваше да си вземем почивка преди да продължим към Дуомото.

 

И точно в този момент нещо ме тресна музата и ето какво сътворих:

 

За гробницата „Санта Кроче“ пиша в Април

там спи Микеланджело-майстор със стил!

Съсед Галилей му е, със звезден размах,

а Данте мълчи до него с перо в ръкав.

Настъпва почивка ,ей тук и сега,

Уморени са вече и глава и крака.

Обяд,кафе ,сладолед 

бях дал на жената обет!

Ще има кафе на обед,

поръчваме го двойно и със сладолед.

Историята е важна, но гладът е закон,

архитектура намираме даже в бонбон.

За историята и Ренесанса продължаваме да четем,

дори когато ядем ли ядем!

😄😄😄😄😄

 

Църквата „Санта Кроче“

 

 

Пиаца дела Санта Кроче

 

 

Гробницата на Галилей                                                                     Гробницата на Микеланджело

 

   

 

Кенотаф на Данте                                                                             Капела Барончели

 

   

 

Монумент на Данте пред  Църквата Санта Кроче

 

   

 

Сладолед по всяко време.

 

 

 

След това кратко лирично отклонение /дано не съм ви отегчил с напъните ми за разказване в рими!/ и видимо възстановени и заредени с нови сили се отправихме към Пиаца дел Дуомо.

На Пиаца дел Дуомо се намира несравнимият по красота Баптистерий, стройната кула на катедралата-Кампаниле и стъписващата с великолепие и грандиозност катедрала „Санта Мария дел Фиоре“ или накратко Дуомо.Точно тези три архитектурни ренесансови шедьовъра са причината площадът да е винаги изпълнен с ученически групи и гмеж от туристи.

Наближаваше времето за влизането ни в Дуомото. Само да ви спомена, че билети за Купола на Брунелески и Кулата на Джото/Кампаниле/ имаше чак за след  15 дни, така че си купувайте билети предварително. Може и да успеете да си купите и на деня, обаче ще трябва да се редите на огромни опашки и това ще изяде много от така или иначе ценното ви време. Купихме комбиниран билет за Баптистерия+Музей Дуомо+Криптата/Санта Репарата/ или така нареченият Ghiberti pass на цена от 15 евро на възрастен/ над 14г./ и 5 евро за дете /от 7 -14 г./. Другите пасове-Брунелески/даващ ви достъп до всичко/ и Джото/ всичко без купола на катедралата/ не бяха налични, затова се задоволихме и с това което имаше.

Баптистерият/Батистеро ди сан Джовани/ е най-старата постройка във Флоренция и в него от векове се кръщава всяко флорентинско дете. Построен е във формата на осмоъгълник, а вътрешността му е покрита с едни от най-изящните мозайки в Европа. Всичко обаче буквално бледнее пред великолепието на трите двойки бронзови врати. Само за да погъделичкам любознателността ви, ще спомена, че източните порти на Гиберти се водят за едно от ненадминатите за всички времена произведения на флорентинския Ренесанс. Изработката им продължава цели 27 години, а Микеланджело ги оприличава като „Вратите на Рая“ заради невероятната им красота!!!

За Дуомо, какво да ви кажа освен невероятна фасада, страхотен екстериор и …….куполът на Брунелески! Интериорът за такава значима постройка е отчайващо семпъл. Тук вечните съперници от Сиена с невероятната си катедрала, буквално разнебитват флорентинци.  Строежът на „Санта Мария дел Фиоре“  е започнал през 1296 г и е завършен близо шест века по-късно. Куполът на Брунелески е истинско архитектурно чудо и ви призовавам да прочетете за него. Аз няма да ви разкажа за него, защото не съм сигурен на колко от вас ще им е интересно да четат за тухли подредени на рибена кост, каменни арки и пр. Фреските красящи купола със сцени от „Страшния съд“ са дело на Вазари. Носете си Волтарен, че от "зяпане" нагоре, може  и вратът да ви заболи.😅

Тук стигаме и до Кулата на Джото или Кампаниле. Място,което също не можахме да посетим поради липса на билети. В интернет пространството и по туристическите форуми тече спор от къде гледката е по-добра? От Купола на Брунелески или от Кулата на Джото? Отговор на този въпрос ще трябва да намерите сами. Мнения всякакви, а и гледните точки са безброй, така че ще трябва сами да прецените!

Кое прави този ансамбъл от ренесансови сгради толкова значим? Веднъж докоснал се до „Санта Мария дел Фиоре“ веднага си отговаряш на въпроса.

Кула-Джото, Дуомо-Арнолфо, врати на Баптистерия-Гиберти, купол-Брунелески и фрески-Вазари. Какво повече може да иска човек като мен?!?

 

Мозайка в Баптистерия

 

 

Санта Мария дел Фиоре-екстериор

 

    

 

 

 

Куполът на Брунелески с фрески от „Страшния съд“ на Вазари

 

 

Кулата на Джото /Кампаниле/

 

  

 

 

Но всичко това бе само прелюдия към музея събрал всичките тези красоти и то оригиналните творби на едно място-Музео дел‘Опера дел Дуомо. Честно да ви кажа прекарах повече от половин час само на вратите от Баптистерия. Музеят е аранжиран изключително добре с макет на отделни секции от Дуомо и оригиналните статуи спасени, съхранени, поставени на местата им в макетната катедрална фасада. Да не отварям дума за „Пиета“ на Микеланджело и дървената фигура на Мария Магдалена на Донатело. За пореден път се убеждавам, че музеите към църквите са едно малко бижу и за мен са неразделна част от посещението на самата катедрала.

 

Музео дел‘Опера дел Дуомо

 

Синовете ми с нескрито задоволство разглеждат артефактите съхранени в музея

 

 

Източните порти на Баптистерия от Гиберти

 

   

 

 

„Пиета“ на Микеланджело                                                                Мария Магдалена на Донатело

 

   

 

Вече в късен следобед се озовахме отново на Пиаца дел Дуомо с оставащ само един обект за посещение в този ден- Санта Репарата. Да ама не! Точно в този момент си спомних за снимките на @Граф Вронски/благодарско/ от дворецът „Медичи-Рикарди“ и решихме да си опитаме късмета.

Пристигнахме тъкмо навреме за да влезем с последната група за деня. Билетът струва 7 евро за възрастен и безплатно за деца под 18 год.

Дворецът Медичи-Рикарди е бил дом на фамилия Медичи повече от век преди да се преместят в Палацо Векио. Построен е през 1462 г.В днешно време дворецът превлича тълпи от туристи заради цикъл от фрески запазен от времената на неговото построяване. Стенописите именовани „Пътуването на влъхвите“  са дело на художника Беноцо Гоцоли. Точно пред този малък изрисуван параклис ви очаква сблъсък с останалата част от групата, бутаща се за да "види" и да снима. Имали и азиатци / то винаги има/, става направо мини война Азия срещу останалия свят. За наш късмет и може би поради факта, че бяхме с последната възможна за деня група,война нямаше и разглеждането се превърна в истинско удоволствие. Имахме време и място за всичко, а и нямаше кой да ни притеснява. Признавам си обаче, че не параклиса ми грабна вниманието! Дворецът Медичи-Рикарди е изпълнен с величествени, богато украсени и изрисувани зали и точно те ме накараха да онемея. За нещастие в няколко от залите се извършваше някаква частична реставрация и разхождането из тях бе ограничено с въжета. Все пак пълно щастие, няма!😉

 

След този бонус в нашата програма се отправихме към Санта Репарата. Влязохме по двойки заради раничката на Мимето/не разрешаваха влизането с багаж/.

Църквата Санта Репарата построена през 7-ми век ,сега е част от  Санта Мария дел Фиоре. Там може да видите руини от храма останал в основите на сегашното Дуомо, както и гробницата на Филипо Брунелески-великият архитект създал чудото на флорентинския Ренесанс-куполът на Санта Мария дел Фиоре .

 

Дворецът „Медичи-Рикарди“

 

 

„Пътуването на влъхвите“

 

 

Дворът на Медичи-Рикарди

 

 

 

И една статуя от плът и кръв, сред изящните мраморни такива!!!

 

 

Скапани от умора се отправихме бавно към мястото от където да си вземем шатъла за къмпинга. Минахме отново през Пиаца дела Синьория за да не забравяме красиво подредените  площадни скулптури, след това покрай Санта Кроче за да прекосим р. Арно по Понте але Грацие , да се качим на автобусчето и да се приберем.

 

Санта Кроче на път към дома.

 

 

 

П.П. Ето така започнах поста си преди три дни "Няма по-подходящо време от днес /06.04.25/ , за да продължа пътеписанията си.Ще ме попитате,“Защо да няма по-подходящо време?“ и аз ще ви отговоря: Почивен ден,сняг вали вече от няколко часа, снежната покривка в Прищина достига няколко сантиметра, ние имаме само пролетно-летни дрехи в гардеробите си! Обединявайки всички тези факти имам чудесни условия и огромна мотивация да продължа с разказа си за слънчева Италия!"

 

Следва......

 

 

[krasen_denev]

Ден 13. Флоренция

 

Този последен ден във Флоренция си го бяхме оставили умишлено само за музеи. Знаете, че Флоренция е град-музей, но посещението на града без да се докоснеш до Уфици, Барджело, Академията и пр. е все едно да не си бил във Флоренция. За Академията не остана време но не спестихме сили и отдадохме заслуженото на останалите от „големите“ и значими музеи.

Рано сутринта се отправихме към невероятния Национален музей „Барджело“/Museo Nazionale del Bargello/.Той се помещава в Палацо дел Подеста-замък седалище на главният магистрат на Флоренция от 1255 г. Днешното си име получава, когато през 1574г. фамилия Медичи премахват длъжността магистрат на Флоренция и предоставят двореца на капитана на полицейската стража /на италиански-барджело/.Музеят е отворен през 1865г. и става първият национален музей извън Ватикана.

Бяхме закупили предварително билети валидни за 72 часа и даващи ни достъп до Национален музей „Барджело“/Museo Nazionale del Bargello/,Капела Медичи, църквата "Орсанмикеле" и др., на стойност от 25 евро за възрастен и безплатно за деца до 18 год. За съжаление на място открихме, че "Орсанмикеле" е в реставрация и посещението не е възможно. Ако искате можете да посетите Барджело и Капела Медичи по отделно, билетите за двете са на цена съответно от 10 евро и 9 евро. Сега бе дошъл реда на "Барджело" и ние с нетърпение закрачихме по калдъръмените улици на стария град с единствената  цел да сме в музея още с отварянето му.

И ние както и всички останали туристи го посетихме заради изпълнените с произведения на изкуството зали, сред които са най-изящните творби на Ренесанса, включващи шедьоври на Микеланджело, Донатело и др. Силно препоръчвам посещение с отварянето на музея. Тълпите от турист в последствие стават огромни, а това със сигурност ще отнеме от удоволствието при разглеждането на тази съкровищница на ренесансови произведения. Само на партерния етаж се намират произведенията на Микеланджело. За Донатело е отделена зала на втория етаж в "Барджело". Не пропускайте и очарователната ексцентрична творба на Джамболоня- представляваща множество бронзови скулптури на животни, която се намира площадката на стълбището водещо до втория етаж. За скулптурите една по една няма да ви разказвам. Ще оставя на вас да откриете сами произведенията и техните велики творци. За моето семейство и мен, "Барджело" бе като нереален сън от който дълго време не искахме да се събудим.

 

Няколко снимки от  Национален музей „Барджело“. Малко от Микеланджело и много от Донатело!😉

 

  

 

  

 

 

 

 

  

 

 

 

Следваща спирка…….??? Имахме още време до часа за влизане в Уфици и затова решихме да отскочим до Капела  Медичи. Капела Медичи или Параклисът на Медичи е световноизвестен заради трите скулптурни групи на Микеланджело. В криптата са погребани 49 не толкова значими потомци на династията Медичи, а  Капела деи Принчипи /Параклисът на владетелите/ е последен дом на шестима велики херцози на Медичи. Това е и най-скъпият проект поръчван някога от фамилията на Медичи и естествено този пищен и помпозен проект остава незавършен с прекъсването на господството на флорентинската фамилия. Децата останаха силно впечатлени от историята за двете най-пищни гробници в параклиса украсени със скулптури на Микеланджело, но принадлежащи на най-злочестите издънки на великата династия. Аз мога само да ви посъветвам само да се любувате на скулптурите и въобще да не се интересувате кой лежи в гробниците. Микеланджело е велик и в това няма никакво съмнение!

 

Капела деи Принчипи /Параклисът на владетелите/

 

  

 

Трите скулптурни групи на Микеланджело

 

 

 

 

 

 

След Капела Медичи дойде и часът за почивка. Ех, това италианско джелато! Ако можехме да преживяваме само със сладолед, сигурно щяхме да го правим, но не можем ?!?

Настъпи кулминацията на това пътуване. Идеята за посещение на галерия Уфици, бе не само да задоволя собственото и на съпругата ми желание, да се докоснем до едни от най-великите творби на тези отминали времена,а и да покажем на синовете си какви изящни произведения на изкуството са излизали из под четките и длетата на творците живели през Ренесанса. Галерия Уфици е построена като сграда, чиято цел е да събере всички важни административни служби на едно място. Джорджо Вазари е реализирал проекта в периода 1560-1580 год. Колекцията събирана от Медичи в продължение на векове е завещана на Флоренция - с условието никога да не напуска пределите на града.  Отново бяхме закупили билети онлайн със запазен час на влизане. Цената на билетите е 26 евро за възрастен и безплатно за деца под 18 години. Заплатихме и по 4 евро на човек за запазено място. Галерия Уфици има строго регламентирани правила и вътре не може да има повече от 900 човека. Влизането след това е на принципа един навън-един навътре. Опашките са огромни и се чака страшно много. Затова ние избрахме варианта с предварително закупени билети и запазено място за влизане. Не знам как да ви представя обиколката из Уфици? Влизаш в първата зала….картини….втора зала…..картини….трета зала….картини !!! Естествено, че не е точно така! Все пак в Уфици са събрани най-добрите произведения на италианският ренесанс.  Смятам да ви покажа няколко от най-известните картини с техните автори. Това ще е реално една кратка обиколка на галерията.

 

Започваме с „Богородица на Трона“ на Дучо от 1285г.

 

 

„Примавера“/Пролет/ на Сандро Ботичели от 1480г.

 

 

„Раждането на Венера“ на Сандро Ботичели от 1480г.

 

 

Тези две картини на Сандро Ботичели- „Примавера“/Пролет/ и „Раждането на Венера“ са признати за икони на италианския ренесансов живопис

 

Следват още произведения на Ботичели. Две уникални тондота:

 

„Мадона Магнификат“ от 1483г………

 

 

…… и „Мадоната дела Мелаграна“ от 1487г.

 

 

Продължаваме с Олтарът „Сан Барнаба“ на Ботичели от 1487г…….

 

 

 

….. за да завършим с „Клевета“ на Сандро Ботичели от 1495г.

 

 

След залите изпълнени с произведения на великия италиански ренесансов творец-Ботичели, аранжорите на галерията ви дават шанс да си „вземете глътка въздух“ и сетивата ви да си починат за да може да са готови за следващата порция от изключителни произведения. Ще минете по дългите коридори на галерията изпълнени с множество статуи на не толкова извести скулптури от тези времена. Това не означава, че скулптурите не заслужават вниманието ви! Все пак сме в Уфици, а тук случайни творби няма! Стигнахме до опашка по средата на галерията. Тази опашка ще трябва да я преживеете ако искате да зърнете Трибуналната зала. Осмоъгълната зала бележи прехода между предренесансовата и ренесансовата живопис. Тази зала е съхранявала най-ценните произведения от колекцията на фамилия Медичи. В момента в центъра на залата се издига римската скулптурата „Венера на Медичи“. Прочута из цяла Европа, като най-еротичната фигура. Това е и единствената скулптура, която Наполеон взима със себе си след завладяването на Италия. Трибуналната зала е единствената зала в галерията, където е запазена оригиналната подредба. Опашката върви бързо, но след като стигнете до въженцата ограничаващи влизането в залата имате само не повече от минута за да се насладите на смайващата и красота. За снимки да не говоря! Трябва да решите какво предпочитате ……да гледате или да снимате?!?Все пак ето  и един кадър и от там за да ви покажа, че и за вас съм мислил!

 

 

Продължаваме разходката из Уфици със:

 

„Светата Алегория“ на Джовани Белини от 1490г.-1500г.

 

 

„Кръщенето Христово“ на Андреа ди Верокио и Леонардо да Винчи от 1475г.

 

 

„Поклонението на Влъхвите“ на Леонардо да Винчи от 1481г.

 

 

„Благовещение“ на Леонардо да Винчи и учителя му Андреа ди Верокио от 1472г.

 

 

Портрети на Аньоли Дони и Мадалена Дони на Рафаело от 1505г.

 

 

„Мадоната с Щиглеца“ на Рафаело от 1505г.

 

 

За да стигнем до най-впечатляващата картина лично за мен в галерия Уфици-Тондо „Дони“

Тондо „Дони“ на Микеланджело от 1505г.-1507г. Това е една от трите оцелели панелни картини на великия ренесансов творец в световен мащаб.

 

 

Тук навлизаме в залата отредена на Джорджоне/учител на Тициан/ и неговите картини от периода 1502г.-1510г.

 

 

.........и вече сме в множеството зали приютили творчеството на Тициан.

 

„Венера от Урбино“ на Тициан от 1538г.

 

 

„Венера с Купидон“ на Тициан от  1550г.

 

 

„Флора“ на Тициан от 1520г.

 

 

Бавно приближаваме към края на XVI век и последните зали са приютили:

 

„Бакхус“ на Караваджо от 1596г.

 

 

Медуза „Горгона“ на Караваджо от 1598г. Рисувана върху церемониален щит предназначен за Фердинанд I Медичи.

 

 

Навлизаме в следващото столетие с :

 

„Юдит убива Олофрен“ на Рубенс от 1626г.-1634г.

 

 

„Император Карл V на кон“ на Ван Дайк от 1620г.

 

 

Автопортрет на Рембранд от 1665г.

 

 

Показах ви само малка част от колекцията на галерия Уфици и се надявам разходката в снимки на картини които можете да намерите навсякъде в интернет пространството да не ви е отегчила до степен, че да скролвате набързо през поста!!!   

 

Плануваното за деня бе посетено. В късния следобед се отправихме към къмпинга за да си починем и да приготвим багажа. Следващият ден щяхме да си вземем довиждане с Флоренция за да продължим със септемврийското пътуване из Италия. Но това предстоеше през следващия ден.

 

Изчакахме слънцето да залезе и да падне мрак за да разходим отново "френския лъв" из флорентинските улици. Целта ни бе вече добре познатият ни площад Микеланджело. Все пак трябваше да отдадем заслуженото и на красотите на нощна Флоренция. Гледките разкриващи се от площад Микеланджело към града осветен от безброй мъждукащи светлини не може да се опише с думи. Тя трябва да се изживее! Да се почувства, както със сетивата така и душевно! Ренесансовите исполини Санта Мария дел Фиоре, Санта Кроче и Палацо Векио доминират над тъмния силует на града и като истински великани се извисяват високо над останалите сгради. Понте Векио блестейки с отражението си в бавно течащата р.Арно прави нощната картина сюрреалистична, а това те кара да се отпуснеш и тотално да забравиш за всичко и всички! Много гости на града и местни младежи бяха насядали по стълбите в подстъпите на площада. Кой с бутилка вино в ръка, кой с нещо за хапване ,но всички с една едничка цел- да се насладят на невероятната градска панорама, разкриваща се от този емблематичен площад, а може би и да "открият" любовта! Любовта, която всички ние открихме!

 

😍Любовта към Флоренция!!!😍

 

Нощна Флоренция-изглед от площад Микеланджело.

 

 

 

 

 

 

 

 

П.П. Не можах да повярвам в нескрития интерес проявен от двете ми деца към картините и скулптурите изложени във флорентинските музеи! Това направи посещението им изключително преживяване! Все пак ако пътувате с деца си имайте едно на ум!

П.П.П. Успях да пресъздам този ден само с 45 снимки.😉😉😉

 

Следва.......

[krasen_denev]

Ден 14: Флоренция-Лука-Пиза-115 км.

 

В тази четиринадесета утрин трябваше да си вземем довиждане с град номер едно в моята класация /включително към днешна дата/,а до колкото знам и на жена ми-Флоренция.

 

Станахме рано, след което направихме бърз чек-аут и още преди Флоренция да се е събудила бяхме на път към Лука. Много магеланци ми бяха говорили за Лука и как според вас той най-много се доближава до усещането за средновековен италиански град, затова без да се замислям го включих в обиколката. Имахме уговорка с хостесата ни в Лука да се настаним рано, понеже апартаментът не е бил зает предните дни и така още в девет часа сутринта можехме да кроим планове от къде да започнем обиколката на скрития зад древни стени средновековен град. Апартамента няма да ви го препоръчам, поради непреодолимата езикова бариера, която имахме с домакинката, но локацията му бе добра и не е далеч от стария град.

За този ден си бяхме казали, че ще разглеждаме ще се разхождаме и ще се наслаждаваме на Лука, без да влизаме в музеи, като тук е момента да уточня, че църквите не ги броим/за тях винаги има и време и сили/.

Влязохме в древния град през северната порта Санта Мария и без да губим време се отправихме към църквата Сан Фредиано /San Frediano/. Църквата е построена през периода 1112г-1147г. В момента щом я зърнете, погледа ви ще бъде прикован от смайващата мозайка –„Възнесение“, която краси главната фасада. Билетите са със символична цена от 3 евро за възрастен и 2 евро за деца над 14 години. Главната забележителност на църквата е големия съд за светена вода-Fontana Lustrale. По него са работели трима скулптури, като първият е автор на сцените с Мойсей и „Прекосяването на Червено море“, вторият е автор на шестте Апостола и Добрия пастир, а третият извайва останалите шест Апостоли и сцените с „Месеците на годината“. Друга забележителност в църквата е изключителният резбован олтар от 1422 год. в параклиса Cappella Trenta.

 

Църквата Сан Фредиано /San Frediano/

 

 

Веднага след църквата "Сан Фредиано" се отправихме към сърцето на „градът на стоте църкви“- Piazza dell’Anfiteatro. Тук сигурно някой от вас ще каже, че не това е сърцето на града, а някой от другите главни площади, но за мен този забележително чаровен площад  състоящ се от средновековни къщи построени в овала на древноримския театър в Лука е истинското туптящо сърце на свещения град. Точно с това място свързвах Лука преди да го посетя /бях гледал множество снимки в интернет пространството точно на този площад, а и съветите магелански също бяха за посещение именно на това място/. Въпреки, че не беше минало още 11 часа сутринта, площадът вече се изпълваше с туристи. Успяхме да си направим доволно количество снимки, послушахме уличните музиканти скрили се в сянката на площадните къщи и продължихме нататък.

 

Piazza dell’Anfiteatro

 

 

 

 

 

Само да ви кажа, че денят бе адски горещ, което означаваше предвидени повече почивки за разхлаждане и отмора.

Разхождайки сред сенчестите улици на Лука, стигнахме до най-странната забележителност на града-средновековния дом на най-видната благородническа фамилия в Лука-Гуиниджи/Casa Guinigi/. Той е известен главно с кулата си, от която се разкрива чудна гледка към града и най-важното е, че се любувате на тази гледка в сянката на дъбови дървета и „висяща градина“, оформена на върха на кулата. Цената на билета за кулата е 8 евро за възрастен и безплатно за деца под 14 год. Има и семейни билети, но ние не се възползвахме от тях поради факта, че жената и малкият синковец не пожелаха да се качат на кулата. Качването е лесно и силно ви го препоръчвам. Сигурен съм, че ще останете изключително доволни!😉

 

Кулата Гуиниджи

 

  

 

Изглед към града от кулата Гуиниджи.  

 

 

 

Вече около обяд стъпихме на Пиаца Сан Микеле/Piazza San Michele/. Тук някога е бил древноримският форум, а сега се явява главният площад на Лука. Малко от забележителностите в Лука са така ослепителни, като „Сан Микеле ин Форо“. Строежът на църквата е започнал през далечната 1070 год. Фасадата и е изумителна и съчетава забележителна облицовка от разноцветни  мраморни ивици, слепи аркади, миниатюрни лоджии и усукани колони. Тази декоративна комбинация, особено мотивите от ивици от разноцветен мрамор, е типичен за така наречения пизански стил в романската архитектура. С времето влиянието на този стил стига до Сиена, където е особено видим при Сиенската катедрала и Флоренция при катедралата и баптистерия. Интериорът не е така завладяващ като екстериора, защото повечето средства за строежа на църквата отиват за фасадата.

 

Пиаца Сан Микеле/Piazza San Michele/

 

 

 

„Сан Микеле ин Форо“

 

  

 

  

 

 

Продължавайки нашата разходка се озовахме на Пиаца Наполеоне/Piazza Napoleone/ или Пиаца Гранде, както го знаят местните. Площадът е създаден през 1806 год. по време на Наполеоновото господство над  Лука. На площада се намира и Палацо Дукале, който ние естествено не посетихме. Ресторантите и кафената разположени в сенките на зданията се изпълваха със зажаднели за отмора и кратка прохлада местни/😁как ли се наричат местните..Лукали?!?😁/ и туристи. Ние седнахме в джелатерия /естествено/, където поехме глътка свежест преди да продължим нататък. Тук ще дам един отличен отзив за Gelateria Veneta Lucca и ви я препоръчвам силно! Джелатерията е на близо сто години и освен невероятно богатия избор на сладолед се предлагат още палачинки, множество десерти и пр. Сладоледът е божествено вкусен и е на нормални цени/не като във Флоренция/.

 

Улици, площади и дворци!

 

 

 

  

 

 

 

 

Тук дойде моментът в който трябваше да посетим градските стени опасващи старият град. Строежът на стените е започнал през 1513год. и завършва през 1650 год. На стените има изградени и 10 бастиона. Изкачихме се през Мура ди Лука и южната порта Сан Пиетро, като противно на всички установени туристически обиколки правещи се по часовниковата стрелка, тръгнахме на обратно. Дърветата подредени в правилни алеи и обособени в  градини, превръщат разходката по крепостните стени, в незабравимо преживяване сред прохладните сенки през лятото, въпреки близо 40 градусовите жеги.

Стените на Лука са с дължина от 4,2 километра и се използват като трасе за провеждащия се всеки октомври маратон на Лука, като се правят точно десет обиколки. Ние маратон не бягахме, обаче това не означава, че не се насладихме на Лука и разкриващите се панорамни пейзажи от крепостния вал. Обикновено за да разгледате Лука от към градските стени ще ви трябва около час, но на нас ни отне повече и то не за цялата обиколка. Определено се беше натрупала умора, затова го давахме по лежерно.

 

Стените на Лука.

 

 

 

 

След разходката по градските отбранителни стени веднага се отправихме към  Пиаца Сан Джовани и катедралата на Лука-Дуомо. Местните знаят църквата с името „Сан Мартино“. Строежът на църквата е започнал през 1060 ги и само десет години по-късно тя е осветена. Реално строежът е продължил до 1241 година, когато е завършена и фасадата и. Заставайки пред  Дуомо ще забележите асиметрията на фасадата, а това се дължи на липсата на пространство и сбутването и до камбанарията, чиято функция първоначално била на защитен бастион. Серията от релефи над и около вратите на главната фасада са дело на прочутия скулптор Никола Пизано. Интериорът на катедралата на Лука изобилства от произведения на изкуството-скулптури, картини, фрески, гробници, параклиси, разпятия и пр.

Въпреки, че вече четиринадесет дни скитахме из Италия, децата не бяха загубили интерес и с удоволствие/или поне умело успяваха да прикрият отегчението си/ разглеждаха църковните произведения на изкуството. Бях се зарекъл на този ден на не посещаваме музеи,затова пропуснахме Музея на Катедралата. Това, че не си купихме билети за Музея на Катедралата бе и причината да не посетим и близката до Дуомо църква Santi Giovanni e Reparata. Билетът е комбиниран, а също и дава достъп до Сакристията в Дуомо. Тук приключваме с църквите в Лука! Бяхме решили да се приберем за кратка почивка и след това да излезем отново, затова поехме по тесните улички на града с направление северната порта и нашият временен дом. Такъв беше плана, но както се случва почти всеки път планът претърпя промени буквално за секунди.

 

Пиаца Сан Джовани

 

 

 

„Сан Мартино“-Дуомо

 

 

 

Църква Santi Giovanni e Reparata

 

 

Стигнахме до часовниковата кула Torre delle Ore.Тази кула с височина от 50 метра, отбелязва времето на града от 1390г. Тя е най-високата от всички 130 кули намиращи се в града от Средновековието до днес. Изкачването до върха не е трудоемко, и ако дори за миг у вас се прокрадне колебание дали да я посетите, то не се чудете ами тръгвайте към върха. Билетът е с цена от 6 евро за възрастен. Мимето и децата решиха да уплътнят времето, в което аз бях на кулата, с кратък шопинг тур по множеството сувенирни магазинчета. Оставаха точно пет минути до четири следобед, затова възможно най-бързо се изкачих до върха с надеждата да запиша камбаненият звън известяващ настъпването на всеки час, но не би. Не знам каква е причината, но камбаната не би нито на кръгъл час, нито на четвърт такъв. Прекарах на кулата повече от 40 минути за да се уверя в това! Изключително съм доволен от факта, че посетих Торе дел Оре по това време на деня. Нямаше абсолютно никой на кулата ,а и слънцето се пада зад гърба ви, така че ще можете да се насладите на по-голямата част от средновековния град /с изключение на църквата „Сан Микеле ин Форо“/и да направите хубави снимки от високо.

 

Изглед към града от часовниковата кула-Torre delle Ore.

 

 

 

 

 

 

Всички бяха доволни- аз от панорамните гледки които зърнах, децата и жената от краткия тур по магазинчета и бакалии. Вече наистина поехме към „дома“. Решихме обаче да минем по улици по които все още не бяхме минавали и така се озовахме до Колоната на Непорочното Зачатие или Madonna dello Stelario. Колоната е изработена от розов гранит през 1687г се намира само пред църквата от 13 век –„Сан Франческо“/San Francesco/. Не църквата и прилежащият и манастирски комплекс бе целта ни. По-рано през деня ровейки се из гугъл мапса, случайно намерих парк с фонтани и детски площадки изграден близо до северната порта и под претекст, че това е пътя, водих фамилията натам. Паркът се казва Градината на Обсерваторията/ Giardino degli Osservanti/.Там можете да се отпуснете под сенките на дърветата, докато децата се забавляват на площадките или си играят на фонтаните в лятната жега. Искам само да ви заостря вниманието, че е възможно пързалките и катерушките да са силно нагрети от слънцето и ако не сте внимателни децата ви може да се изгорят!!! Бъдете внимателни!

 

Църквата от 13 век –„Сан Франческо“/San Francesco/ - изглед от към Градината на Обсерваторията

 

 

Не исках повече да "лъжа" семейството и след парка се отправихме към апартамента за кратка почивка, преди вечерното излизане. Какво стана след това ще ви разкажа в следващия пост.

 

Следва......