италия В Италия през Септември.

[krasen_denev]

  На 19.11.2024 г. в 6:54, jungfraujoch каза:

Пожелавам много красота около теб,която да споделиш след това с нас.

Благодаря ти за прекрасните разкази и снимков материал.За мен е удоволствие да те чета.

Разшири  

Благодаря!!! Зимата в Европа не ми е любим сезон, но ако събера достатъчно материал ще се опитам да дам сводка. 

[Lindt]

Ох, Италия изглежда толкова уютна и красива в този дневник, а още не съм видяла Тоскана. И Франция ли така хубаво си я описал? Ще отида да се полюбувам и там. 

[krasen_denev]

Вече  завърнали се на родна земя и попили от великолепието на коледните пазари/там където бяха отворени/ мога да се върна към слънчева Италия. Нужно ми е това слънце! Бая студ събрахме в Германия и Люксембург. Сядам да пиша. Скоро ще има продължение на пътуването.

[chandni]

  На 25.11.2024 г. в 15:20, krasen_denev каза:

Вече  завърнали се на родна земя и попили от великолепието на коледните пазари/там където бяха отворени/ мога да се върна към слънчева Италия. Нужно ми е това слънце! Бая студ събрахме в Германия и Люксембург. Сядам да пиша. Скоро ще има продължение на пътуването.

Разшири  

Пусни някоя снимчица и от коледните базари в съответната тема, моля. Да се настройваме на предпразнична вълна. 

[krasen_denev]

Ден 11: Сан Джиминяно-Флоренция 53км.

 

Бавно, бавно стигнахме до черешката на тортата в това пътуване - Флоренция!

Флоренция за мен и семейството ми е отколешна мечта. Бях планирал така деня, че да спрем рано сутринта на площад Микеланджело, за да може първият досег с града да е точно от мястото с най-хубавата гледка. Приближавайки се до парапетите, пред нас се разкри точно тази Флоренция, познати ни от милионите снимки циркулиращи из интернет пространството. Мечтата бе станала реалност! До площад Микеланджело се стига лесно с кола. Цената на паркинга е 2 €/час и може да се плаща кеш ,с монети и карта. Нещо много важно!!! Не се притеснявайте за ZTL-а, защото площадът не попада в границите му. Ако използвате Гугъл карти, то може да зададете ZTL и неговите граници и така да го избягвате и да сте сигурни, че няма да ви глобят. След като се насладихме на фамозната гледка към града тръгнахме надолу по склона към река Арно. Неусетно бавния ход в който се движех се превърна в бърз такъв, с тенденция да стане бягане в темпо и накрая спринтово бягане.😅 Краката ми не ме слушаха. Нямах търпение да зърна ренесансова Флоренция . Жената няколко пъти ме попита за къде бързам? Как да и обясня, че дълги години тайно съм се надявал да крача из калдъръмени улички и да се дивя и възхищавам на ренесансовия град. Целта ни беше-историческият център на Флоренция.

 

Флоренция-изглед от площад Микеланджело

 

 

 

 

 

Бодро крачихме покрай южния бряг на р.Арно, която прекосихме по Ponte alle Grazie. От моста се разкрива една от най-добрите гледни точки към Понте Векио. Ponte alle Grazie също е идеално място да спрете за кратко и да се насладите необезпокоявани на красотата на Флоренция, особено по изгрев и залез. Е ние бяхме рано сутринта, така че бяхме в точното време на точното място. След моста влязохме в историческа Флоренция. Уличките бяха изпълнени със снабдителни камиончета, подготвящи туристическите обекти за предстоящото ежедневно туристическо нашествие, а компания им правиха смето-събиращите коли и служителите от градската чистота. Слаломирайки между тях стигнахме до сърцето на града- Пиаца дела Синьория. Самият площад е изграден на парче, започнат през 1307 г. и дострояван през следващите векове. Тук се намира една от емблематичните сгради на града- Палацо Векио. Въпреки ранният час избран от нас не случайно, към площада от всички страни се стичаха туристи. Нямаше ги още организираните екскурзии и това бе достатъчно, за да не изпитаме чувството на претъпканост на мястото. Искам да ви кажа, че такова животно-“място без туристи” във Флоренция не съществува. Хора има много, навсякъде и по всяко време и само вечер е с една идея по-спокойно.

Разказвам някак хаотично,но само като си помисля за Флоренция и в главата ми избухва вулкан от спомени, кой от кой по вълнуващ. С ръка на сърцето мога да кажа, че Флоренция е “убиец на градове” и с лекота изскочи на първото място за най-хубав град в моята класация.

 

Карта маршрута ни за деня/километрите са повече/

 

 

Понте Векио-изглед сутрин от Ponte alle Grazie

 

 

 

Пиаца дела Синьория изобилства от произведения на изкуството и сега ще ви запозная с част от тях:

Статуите са подредени от двете страни на Палацо Векио. В ляво на двореца са: статуята на конник на Козимо I изработен от Джамболоня/най-мащабната на площада/, като идеята на твореца е била да направи паралел между Козимо I и римският император Марк Аврелий и така да се съпостави славата на Древен Рим с тази на Флоренция от XVI в.

Следва статуята на Козимо, но изобразен като Нептун/Фонтанът на Нептун/. Интересното при тази творба е, че тя е осмяна от Микеланджело казвайки, че "твореца е опропастил красиво парче мрамор за изработката на скулптурата".

Продължаваме със скулптурата на Донатело-Marzocco /Лъвът/. Оригиналната статуя се съхранява в музея “Барджело”. Отдясно на лъвът се издига още една статуя на Донатело - “Юдит и Олофрен”- оригиналът е в Палацо Векио и ще му се насладим малко по-късно през деня. Така стигаме до може би една от най-популярните скулптури с която всеки асоциира Флоренция  -”Давид” на Микеланджело. Оригиналът е изложен в Галерия Дел Академия, а пред входа на двореца се извисява точно копие на великата творба. Вдясно от Давид е скулптурата композиция “Херкулес и Какус”. За Лоджия дела Синьория намираща се в дясната част на Пиаца дела Синьория ще ви разкажа, след като посетим Палацо Векио.

 

Скулптури на Пиаца дела Синьория. Снимките са правени в различни периоди на деня.

 

 

 

  

 

  

 

 

 

За Палацо Векио си бяхме закупили билети онлайн със запазен час на цена от 12,50 € за възрастен и безплатно за деца под 18 години. Влизането в двореца става през вътрешен двор, декориран от Джорджо Вазари с картини изобразяващи редица градове влизащи във владенията на Хабсбургската империя и фонтан украсен с фигурите на херувим и делфин, изработени от учителя на Леонардо да Винчи - Андреа Верокио. На главното стълбище две мили дами от обслужващия персонал на двореца ни упътиха към касите от където си взехме хартийките осигуряващи ни достъп до този невероятен дворец. Бях поразен от интериора на двореца. Обзавеждането е семпло, но стенописите и фреските по таваните са Уау! Строежът на двореца започва през 1299 г. и е бил седалище на градската управа до 1540 г., когато Козимо I го превръща в своя резиденция. Козимо обитава двореца в продължение на девет години до преместването му в Палацо Пити. Тогава неговият “стар” дворец получава името си Векио/vecchio/-стар.

След като се изкачихме по царственото главно стълбище попаднахме в Залата на петстотинте/Салоне деи Чинкуеченто-Salone dei Cinquecento/.Размерът на залата е главозамайващ. Проектирана е да побира членовете на управляващото републиканско народно събрание. Вазари е художника изрисувал 39-те стенописи на тавана. Най-ценното произведение на изкуството в Залата на петстотинте е статуята на Микеланджело “Победа” /не ме впечатли,но все пак е дело на великия Микеланджело/. Статуята е дарена на Медичите,които я поставят в залата, като паметник възхваляващ победата над Сиена. В залата има и композиция на Джамболоня. Ние лично бяхме силно впечатлени от скулпторите изобразяващи “Подвизите на Херкулес”. По един странен начин, древната митология по си пасва на такива исторически обекти, особено когато децата ти са запленени от древногръцката митология и подвизите на Титаните и Боговете. След “Залата на петстотинте” друго стълбище ни отведе до стълбищна площадка на следващия етаж. От там можехме да поемем или наляво или надясно Вляво се намират поредица от стаи с невероятно изрисувани тавани които ни отведоха до Терасата на Сатурн. Терасата се явява открита галерия, от която се открива гледка към града /според пътеводителите- чудесна, но в момента на нашето посещение към строителен обект с издигнати кулокранове/. Тръгвайки в дясно от стълбищната площадка стигнахме до коридор от който се насладихме отново на “Залата на петстотинте”/но отгоре/,преди да навлезем в покоите на Елеонора -жената на Козимо I. Покоите на Елеонора са поредица от стаи с изключителни тавани с фрески изработени от Джулиано Майано. От някои стаи се открива гледка към Пиаца дела Синьория, а в “Залата на лилиите” е изложена оригиналната скулптура на Донатело-”Юдит и Олофрен”. Сигурен съм,че ви напълних главите с имена на статуи творби от флорентинските майстори,но такава е Флоренция.

 

Палацо Векио сутрин и в ранен следобед

 

     

 

Залата на петстотинте/Салоне деи Чинкуеченто-Salone dei Cinquecento/.

 

 

Изрисуваният от Вазари таван.

 

 

Залата на петстотинте-изглед от горе

 

 

Тавани и стаи

 

 

 

 

 

“Залата на лилиите”- таван с фрески изработен от Джулиано Майано

 

 

След тази съвсем не кратка обиколка изпълнихме плана за деня.Имахме закупени билети само за Палацо Векио и той беше вече посетен. Пусто му сърце обаче не трае! Иска още и още от тази неземна красота. Със слизането от горните етажи на двореца, веднага отидох да попитам за билети за Кулата Арнолфо. За мое съжаление имаше билети най-рано след два часа и половина/по-добре късно отколкото никога/. Купих само за мен. Мима и децата решиха да си спестят изкачването. Трябваше някак да уплътним тези часове. Какво по-хубаво от разходка из флорентинските улици, гарнирана с дегустация на различните видове джелато, предлагащ се буквално на всеки метър. Обиколката ни започна от бароковата църква Св.Флоренцо, която е част от комплекса от сгради на фондацията-музей на Франко Дзефирели. Продължихме покрай Националния Музей Барджело, за да стигнем до Площада на Републиката. Това е центъра на града от римско време. Сега е изключително лъскаво място с елитни кафенета и детска 70 годишна въртележка. От древността е останала видима само Колоната на Изобилието, украсена с копие на непоправимо повредения оригинал на “Статуята на Изобилието” на Донатело. Буквално на следващия ъгъл се намираше “Санта Мария Дел Фиоре”-катедралата икона на Флоренция /посещението и е планирано за следващия ден/. Пиаца дел Дуомо бе изпълнен с огромно множество и разходката по него не е от най-приятните преживявания през това време на деня, но детайлите по екстериора на катедралата приковават погледа ви високо над височината на човешки бой и това смекчава дискомфорта причинен от туристическите тълпи. Затова ви давам съвет да гледате само към “топа на гъзарията” или по нашенски казано нагоре!

 

Църквата Св.Флоренцо,                                                                     Национален Музей Барджело

 

  

 

Площада на Републиката  и “Статуята на Изобилието” на Донатело на преден план.

 

 

 

Ще си помислите, тези хора хапват ли нещо въобще? На тази почивка опитахме “различен” начин за спазване на диета и той е с много силна закуска два пъти джелато в периода между 11:00 и 15:00 часа и угощение за вечеря. Дали сработи диетата? Абсолютно да! И двамата с жената се върнахме с по пет килограма надолу.

Но да ви разкажа малко повече за италианското джелато. Джелатото съдържа четири пъти по-малко захар от сладоледа и е с по-малко съдържание на млечна мазнина.За разлика от сладоледа, в джелатото замръзват само 25-30% от общото количество на съставките му. Но това не е всичко!  Исторически, Флоренция се оказва дом на познатия и в наши дни италиански сладолед. През 1565 г. е представена иновативна техника на охлаждане пред Катерина Медичи. Тя изнася тази новост във Франция, където французите я усъвършенстват до появата на първата машина за сладолед. Във Флоренция е пълно с джелатерии претендиращи за изработването на най-хубавия сладолед. Коя е най-добрата джелатерия и кой е най-вкусния измежду всички видове джелато ще трябва да прецените сами. Изборът е огромен.

 

Дойде време да се покори и “Кулата Арнолфо”.Не се заблуждавайте от името. Това е същата тази кула, извисяваща се над Палацо Векио. Жената и децата седнаха на едно кафенета на  Пиаца дела Синьория, а аз се заех с нелеката задача да изкача 95 метровата кула. Билетът струва 12,50 € и отново бе с точен час. Тук е момента да отбележа, че за цялото изкачване и слизане срещнах точно 10 човека. Не знам как се изчерпват билетите и липсват свободни такива, при все, че нямаше хора?!? Кулата с бойници наподобява крепостна кула и е завършена през 1310 г. Изкачването не е толкова трудно, но все пак се иска задоволителна физическа подготовка. На последната площадка за наблюдение има поставени парапети на метър от стените с бойниците и няма как да се насладите на гледката. Това обаче можете да направите от другите по-ниски площадки. Разликата във височината е незначителна, а гледките са наистина невероятни. Независимо колко снимки ще направите и колко време ще се наслаждавате на разкриващите се пред вас панорамни гледки, максималното време за посещение на Кулата на Арнолфо според мен е около час, че и по-малко.

 

Панорамни гледки разкриващи се към града от различните нива на Кулата Арнолфо.

 

 

 

 

 

 

Бяхме се разбрали с фамилията да се чакаме след един час пред Лоджия дела Синьория. Речено-сторено! След няколко часовата почивка, която си бяхме взели от произведения на изящното изкуство изработвани в обемна пространствена форма или накратко казано скулптури, отново ни предстоеше урок на тема ренесансови творци и техните произведения. Поседнали на мраморните пейки опасващи Лоджията разказвах на децата за скулптурите. Ще разкажа малко и на вас, че да няма сърдити! Най-прочутата творба в тази открита галерия е бронзовата фигура на Персей на Бенвенуто Челини. Статуята на героят от древногръцката митология Персей, който е вдигнал отсечената глава на Медуза Горгона е изработвана в продължение на десет години.

Две статуи на Джамболоня красят лоджията- “Херкулес побеждава кентавъра Нес” и “Похищението на сабинянките”. “Похищението на сабинянките” е изработена от най-големият блок от бял мрамор превозван някога до Флоренция. Уникалното на тази скулптурна група е, че е замислена без доминираща гледна точка. Композицията е тип “серпентина”, даваща възможност да и се възхищават от всички страни.

Има още една скулптурна група и това е диагоналната скулптура “Изнасилването на Поликсена”. Прави ли ви впечатление имената на скулптурните групи? Изнасилване, похищение?!?  Така авторите на творбите отдават почит към античността, прославяйки мъжката сила и женската красота.

Тук се намира и една антична статуя-”Менелай крепи тялото на Патрокъл” от I в.пр.н.е., както и пет мраморни статуи от епохата на римската империя в периода от император Траян до император Адриан. Естествено не може да минем и без скулптура на “Лъвът на Медичи”-символ на Флоренция. Стига толкова уроци!

 

Лоджия дела Синьория

 

 

”Менелай крепи тялото на Патрокъл”

 

  

 

Персей, вдигнал отсечената глава на Медуза Горгона.

 

  

 

Започнахме да се изморяваме, а и беше станало време за настаняване, затова се отправихме към колата. Ама не минахме по същия път, а за по “напряко” през Понте Векио. И там при монумента на Бенвенуто Челини, намиращ се по средата на моста се спряхме за кратка историческа сводка. Мостът е изграден през 1345 г. и е устоял на множеството наводнения и войни чак до наши дни. Дори Хитлер го е пощадил не издавайки заповед за събарянето му през Втората Световна Война.

Първоначално в дюкянчетата на моста се продавало месо и риба. След това се настанили продавачите на кожа, които киснели кожите във водата на реката преди щавенето им в конска урина и така до 1593 г., когато великият херцог Фердинандо I прогонва всички занимаващи се с “противни занаяти” и на тяхно място настанява златари и ювелири. Вече пет века в  магазинчетата на моста се помещават ателиетата им, а техните потомци продават бижута и до днес.

 

Понте Векио и златарските ателиета.

 

 

 

Започнах този пост с “Бавно-бавно” и точно така ще го завърша. Бавно-бавно с натрупана умора в телата ни се отправихме към площад Микеланджело. Отново вървяхме по южния бряг на р.Арно. Сградите се редуваха една след друга- галерия Уфици, музеят Галилео Галилей, Флорентинската централна Библиотека и изведнъж без да усетим се озовахме в подножието на стълбите водещи към площад Микеланджело. Последен напън и отново имахме най-красивата гледка към града!

Тогава си казвах, че дори и да не видя нищо повече няма да съжалявам, но останалите дни прекарани във Флоренция ми показаха колко много съм грешал.

 

Фасадата на галерия Уфици-изглед от южния бряг на р.Арно

 

 

Флорентинската централна Библиотека

 

 

Изглед към историческа Флоренция от стълбите водещи към площад Микеланджело.

 

 

 

П.П. Колко много време ми отне да напиша този пост?!? Никога не ми е било толкова трудно! Трябва да се преориентирам и да спра с този градски туризъм.

 

Следва.... 

[Anna Kalinovska]

  На 15.01.2025 г. в 16:48, krasen_denev каза:

да се преориентирам и да спра с този градски туризъм.

Разшири  

След Флоренция вече може.. На мен продължава да ми е отколешна мечта.

[krasen_denev]

  На 15.01.2025 г. в 17:44, Anna Kalinovska каза:

След Флоренция вече може.. На мен продължава да ми е отколешна мечта.

Разшири  

Може,ама не може! През 2024 направихме Прага, която също  седи високо в класацията на най-красивите градове. Много материал имам и от там. Ще се опитам да разкажа и за това пътуване, само здраве да е!

П.П. Трябва да осъществиш тази твоя мечта. Сигурен съм,че няма да съжаляваш!

[krasen_denev]

Ден 12: Флоренция

 

След първоначалния досег с Флоренция за който ви разказах в предния пост , волю или неволю трябваше да се отправим към мястото, което щеше да е наш дом през следващите ни дни. Да намериш място за настаняване във Фиренце със собствен паркинг на приемлива цена и без да нарушаваш ZTL-а, въобще не е лесна задача. Това бе и причината да се огледаме за място за настаняване в покрайнините на града. Направихме чудесен избор, резервирайки “hu Firenze camping in town”. Щяхме да останем три нощувки, като платихме по 112 евро на вечер и за тези пари получихме напълно обзаведена къщичка с две спални/всяка със собствена баня и тоалетна/, всекидневна, кухня и естествено собствено парко място пред къщата. В самия къмпинг има множество басейни, магазини и най-важното шатъл до града тръгващ на всеки тридесет минути. Цената за шатъла бе 3 евро на човек в двете посоки, което е доста приемливо. Ако ви се струва скъпо можете да си хванете и влак  до града на цена от 0.80 евро цента и автобус номер 14/ще ви откара до Санта Мария Дел Фиоре/за 1 евро. Спирката на автобус 14 е пред входа на къмпинга и се движи през интервал от 30 минути. Ние използвахме шатъла на къмпинга но аз бих ви препоръчал да използвате градския транспорт, защото ще ви остави в сърцето на стария град.

 

Програмата за предстоящия ден отново бе много интензивна и натоварена. Предната вечер успях да купя билети с точен час на влизане за Баптистерия+Музей Дуомо+Санта Реперата, Музеят на Галилео Галилей, Музеят Борджео+Капела Медичи и Уфици с точен час на влизане за всичките. Нали се сещате колко трябва да ви е подреден деня за да може да се спази графика. Ще си помислите „Защо трябва да е толкова стресиращо и винаги да се гонят някакви часове?“. Истината е съвсем друга. При добра планировка ще имате за всичко време, включително за кафета, сладолед/задължително/ и обяд. Ние нямаше да посетим всичките в един ден защото това е невъзможно, но все пак искахме да се възползваме максимално това което ни предлагаше Флоренция. Като за начало на деня си бяхме избрали да посетим „Музея на Галилео Галилей“. Децата бяха толкова нетърпеливи, че пристигнахме двадесет минути преди да музеят да отвори. Музеят се помещава  в Палацо Кастелани/Palazzo Castellani/-дворец построен през 11 век. Онлайн на предния ден си закупихме семеен билет на цена от 29 евро за двама възрастни и две деца до 18 год. Бяхме първите посетители и това направи обиколката из залите на музея незабравимо преживяване. Цялата фамилия остана захласната по красотата на старите астролабии, телескопи, древни квадранти, изящни часовници, уреди за определяне на времето призми и др. Умишлено пропуснах Небесните глобуси и картите, защото за тях просто не мога да намеря думи за да ви ги опиша. Невероятен шедьовър е Армиларната сфера на Сантучи, която се явява най-голямата от този тип в света. Започната е през 1588г. и завършена пет години по-късно по искане на Фернандо Медичи. Сферата представлява „универсална машина“ на света, според концепциите, разработени от Аристотел и усъвършенствани от Птоломей. Отне ни много време  за да разгледаме детайлно сферата. Имайте предвид, че в залата  светлината е приглушена и ако искате да направите добри снимки ще трябва да използвате светлосилен обектив. Децата останаха силно впечатлени и от залите в които са изложени медицински инструменти и анатомични макети от восък, но най-интересно им бе в залата за деца. В тази зала чрез интерактивни игри се достига до някои от откритията на Галилео Галилей. Ако сте с деца или пък се интересувате от астрономия и медицина то тогава Музеят на Галилео Галилей  става задължителна спирка от вашата програма.

 

Музей Галилео Галилей

 

 

 

 

Армиларната сфера на Сантучи

 

 

След  Museo Galileo се отправихме към „Санта Кроче“. Имахме много време до часа за влизане в Дуомото, затова решихме да го уплътним с визитата ни в тази емблематична за града църква. Не знам как са подредени програмите на организираните туристически обиколки, но ни направи впечатление, че въпреки, че не беше много рано/някъде около 11:30/, тълпи в „Санта Кроче“ все още нямаше. Билети за църквата си взехме на място, като касата се пада от лявата страна, ако застанете с лице към главната и фасада. Билетът за възрастен е с цена от 8 евро/деца до 18 год.-безплатно/. Църквата „Санта Кроче“ се е окичила с титлата „най-великолепната църква на Флоренция“ заради множеството произведенията на изкуството и стотиците гробници на изтъкнати граждани на Флоренция намиращи се в нея. Построена е в периода 1294г.-1385г. от ордена на францисканците, с цел да засенчи строящата се по същото време от ордена на доминиканците църква „Санта Мария Новела“. Какво да ви разкажа за „Санта Кроче“?  Само с няколко думи-Гробницата на Микеланджело, Гробницата на Макиавели, Гробницата на Бруни, Кенотаф на Данте /гробницата му е в Равена и вече ви разказах за нея/, Гробницата на Галилей, Фрески на Джото в "Капела Барди" и "Капела Перуци". Казах с няколко думи, а те станаха няколко реда! Изключителна ренесансова съкровищница е „Санта Кроче“! Прекарахме близо час и половина вътре, а ни се стори като миг. Тук дойде времето в което трябваше да си вземем почивка преди да продължим към Дуомото.

 

И точно в този момент нещо ме тресна музата и ето какво сътворих:

 

За гробницата „Санта Кроче“ пиша в Април

там спи Микеланджело-майстор със стил!

Съсед Галилей му е, със звезден размах,

а Данте мълчи до него с перо в ръкав.

Настъпва почивка ,ей тук и сега,

Уморени са вече и глава и крака.

Обяд,кафе ,сладолед 

бях дал на жената обет!

Ще има кафе на обед,

поръчваме го двойно и със сладолед.

Историята е важна, но гладът е закон,

архитектура намираме даже в бонбон.

За историята и Ренесанса продължаваме да четем,

дори когато ядем ли ядем!

😄😄😄😄😄

 

Църквата „Санта Кроче“

 

 

Пиаца дела Санта Кроче

 

 

Гробницата на Галилей                                                                     Гробницата на Микеланджело

 

   

 

Кенотаф на Данте                                                                             Капела Барончели

 

   

 

Монумент на Данте пред  Църквата Санта Кроче

 

   

 

Сладолед по всяко време.

 

 

 

След това кратко лирично отклонение /дано не съм ви отегчил с напъните ми за разказване в рими!/ и видимо възстановени и заредени с нови сили се отправихме към Пиаца дел Дуомо.

На Пиаца дел Дуомо се намира несравнимият по красота Баптистерий, стройната кула на катедралата-Кампаниле и стъписващата с великолепие и грандиозност катедрала „Санта Мария дел Фиоре“ или накратко Дуомо.Точно тези три архитектурни ренесансови шедьовъра са причината площадът да е винаги изпълнен с ученически групи и гмеж от туристи.

Наближаваше времето за влизането ни в Дуомото. Само да ви спомена, че билети за Купола на Брунелески и Кулата на Джото/Кампаниле/ имаше чак за след  15 дни, така че си купувайте билети предварително. Може и да успеете да си купите и на деня, обаче ще трябва да се редите на огромни опашки и това ще изяде много от така или иначе ценното ви време. Купихме комбиниран билет за Баптистерия+Музей Дуомо+Криптата/Санта Репарата/ или така нареченият Ghiberti pass на цена от 15 евро на възрастен/ над 14г./ и 5 евро за дете /от 7 -14 г./. Другите пасове-Брунелески/даващ ви достъп до всичко/ и Джото/ всичко без купола на катедралата/ не бяха налични, затова се задоволихме и с това което имаше.

Баптистерият/Батистеро ди сан Джовани/ е най-старата постройка във Флоренция и в него от векове се кръщава всяко флорентинско дете. Построен е във формата на осмоъгълник, а вътрешността му е покрита с едни от най-изящните мозайки в Европа. Всичко обаче буквално бледнее пред великолепието на трите двойки бронзови врати. Само за да погъделичкам любознателността ви, ще спомена, че източните порти на Гиберти се водят за едно от ненадминатите за всички времена произведения на флорентинския Ренесанс. Изработката им продължава цели 27 години, а Микеланджело ги оприличава като „Вратите на Рая“ заради невероятната им красота!!!

За Дуомо, какво да ви кажа освен невероятна фасада, страхотен екстериор и …….куполът на Брунелески! Интериорът за такава значима постройка е отчайващо семпъл. Тук вечните съперници от Сиена с невероятната си катедрала, буквално разнебитват флорентинци.  Строежът на „Санта Мария дел Фиоре“  е започнал през 1296 г и е завършен близо шест века по-късно. Куполът на Брунелески е истинско архитектурно чудо и ви призовавам да прочетете за него. Аз няма да ви разкажа за него, защото не съм сигурен на колко от вас ще им е интересно да четат за тухли подредени на рибена кост, каменни арки и пр. Фреските красящи купола със сцени от „Страшния съд“ са дело на Вазари. Носете си Волтарен, че от "зяпане" нагоре, може  и вратът да ви заболи.😅

Тук стигаме и до Кулата на Джото или Кампаниле. Място,което също не можахме да посетим поради липса на билети. В интернет пространството и по туристическите форуми тече спор от къде гледката е по-добра? От Купола на Брунелески или от Кулата на Джото? Отговор на този въпрос ще трябва да намерите сами. Мнения всякакви, а и гледните точки са безброй, така че ще трябва сами да прецените!

Кое прави този ансамбъл от ренесансови сгради толкова значим? Веднъж докоснал се до „Санта Мария дел Фиоре“ веднага си отговаряш на въпроса.

Кула-Джото, Дуомо-Арнолфо, врати на Баптистерия-Гиберти, купол-Брунелески и фрески-Вазари. Какво повече може да иска човек като мен?!?

 

Мозайка в Баптистерия

 

 

Санта Мария дел Фиоре-екстериор

 

    

 

 

 

Куполът на Брунелески с фрески от „Страшния съд“ на Вазари

 

 

Кулата на Джото /Кампаниле/

 

  

 

 

Но всичко това бе само прелюдия към музея събрал всичките тези красоти и то оригиналните творби на едно място-Музео дел‘Опера дел Дуомо. Честно да ви кажа прекарах повече от половин час само на вратите от Баптистерия. Музеят е аранжиран изключително добре с макет на отделни секции от Дуомо и оригиналните статуи спасени, съхранени, поставени на местата им в макетната катедрална фасада. Да не отварям дума за „Пиета“ на Микеланджело и дървената фигура на Мария Магдалена на Донатело. За пореден път се убеждавам, че музеите към църквите са едно малко бижу и за мен са неразделна част от посещението на самата катедрала.

 

Музео дел‘Опера дел Дуомо

 

Синовете ми с нескрито задоволство разглеждат артефактите съхранени в музея

 

 

Източните порти на Баптистерия от Гиберти

 

   

 

 

„Пиета“ на Микеланджело                                                                Мария Магдалена на Донатело

 

   

 

Вече в късен следобед се озовахме отново на Пиаца дел Дуомо с оставащ само един обект за посещение в този ден- Санта Репарата. Да ама не! Точно в този момент си спомних за снимките на @Граф Вронски/благодарско/ от дворецът „Медичи-Рикарди“ и решихме да си опитаме късмета.

Пристигнахме тъкмо навреме за да влезем с последната група за деня. Билетът струва 7 евро за възрастен и безплатно за деца под 18 год.

Дворецът Медичи-Рикарди е бил дом на фамилия Медичи повече от век преди да се преместят в Палацо Векио. Построен е през 1462 г.В днешно време дворецът превлича тълпи от туристи заради цикъл от фрески запазен от времената на неговото построяване. Стенописите именовани „Пътуването на влъхвите“  са дело на художника Беноцо Гоцоли. Точно пред този малък изрисуван параклис ви очаква сблъсък с останалата част от групата, бутаща се за да "види" и да снима. Имали и азиатци / то винаги има/, става направо мини война Азия срещу останалия свят. За наш късмет и може би поради факта, че бяхме с последната възможна за деня група,война нямаше и разглеждането се превърна в истинско удоволствие. Имахме време и място за всичко, а и нямаше кой да ни притеснява. Признавам си обаче, че не параклиса ми грабна вниманието! Дворецът Медичи-Рикарди е изпълнен с величествени, богато украсени и изрисувани зали и точно те ме накараха да онемея. За нещастие в няколко от залите се извършваше някаква частична реставрация и разхождането из тях бе ограничено с въжета. Все пак пълно щастие, няма!😉

 

След този бонус в нашата програма се отправихме към Санта Репарата. Влязохме по двойки заради раничката на Мимето/не разрешаваха влизането с багаж/.

Църквата Санта Репарата построена през 7-ми век ,сега е част от  Санта Мария дел Фиоре. Там може да видите руини от храма останал в основите на сегашното Дуомо, както и гробницата на Филипо Брунелески-великият архитект създал чудото на флорентинския Ренесанс-куполът на Санта Мария дел Фиоре .

 

Дворецът „Медичи-Рикарди“

 

 

„Пътуването на влъхвите“

 

 

Дворът на Медичи-Рикарди

 

 

 

И една статуя от плът и кръв, сред изящните мраморни такива!!!

 

 

Скапани от умора се отправихме бавно към мястото от където да си вземем шатъла за къмпинга. Минахме отново през Пиаца дела Синьория за да не забравяме красиво подредените  площадни скулптури, след това покрай Санта Кроче за да прекосим р. Арно по Понте але Грацие , да се качим на автобусчето и да се приберем.

 

Санта Кроче на път към дома.

 

 

 

П.П. Ето така започнах поста си преди три дни "Няма по-подходящо време от днес /06.04.25/ , за да продължа пътеписанията си.Ще ме попитате,“Защо да няма по-подходящо време?“ и аз ще ви отговоря: Почивен ден,сняг вали вече от няколко часа, снежната покривка в Прищина достига няколко сантиметра, ние имаме само пролетно-летни дрехи в гардеробите си! Обединявайки всички тези факти имам чудесни условия и огромна мотивация да продължа с разказа си за слънчева Италия!"

 

Следва......