Виетнам и Камбоджа, края на Март 2025, 15-16 дни

[Zdravko Nestorov]

Ден 9:

Време беше да стигнем до дългоочаквания Ninh Binh. След предишния натоварен откъм пътуване ден с какво ли не (то не бяха бусчета, таксита, лимузини, частни коли и т.н. и т.н.), се настанихме доста късно в хотела, но все пак успяхме и да похапнем доста хубаво в едно препоръчано от хотела ресторантче - Family Restaurant. Горещо го препоръчвам и аз - вкусно и не особено скъпо, като има неща за всеки вкус 🙂 

 

Но нека се върнем на Ден 9. Най-важното беше да посетим още рано сутринта Tràng An Landscape Complex докато няма хора и да си вземем една лодка само за нас. Така и направихме - хванахме си едно такси от хотела, което да ни развежда през целия ден и още сутринта около 8:30 се отправихме към следващия ни круиз. Преди да стигнем до там, бях изчел адски много коментари, че това място превъзхождало Halong Bay откъм красота и чистота и наистина нямахме търпение да го видим. Бързо стигнахме до информационния център, купихме билети и се отправихме към лодките. Предварително си бяхме избрали Маршрут 3 и не съжалихме за този избор. Оставям снимките да опишат какво преживяхме, като със сигурност Halong Bay може да е невероятен, но тук атмосферата ми хареса в пъти повече. Наистина хората бяха прави!!! Заслужава си 🙂 

 

Пътят минава през множество пещери, острови и невероятни пейзажи. Има от всичко за всеки, а още по-готиното е, че няма толкова много хора (уцелихме на ден). За пореден път ние бяхме голямата атракция. Хората от съседните лодки ни заговаряха, гледаха... ами интересни сме си, какво да се прави 😄 

 

Продължихме напред и следващата ни спирка беше Hang Múa (Mua Caves). Заслужава си всяко стъпало до единия и до другия връх. Гледките са страхотни, а дракона, който ги пазеше спеше спокойно 🙂 

 

Обиколихме навсякъде, защото това място е толкова приятно и учудващо спокойно... заслужаваше си всяка минута прекарана там. Лек-полек обаче времето отлетя и беше време да се прибираме към хотела. Още със самото прибиране, веднага взехме по едно колело и тръгнахме към Bich Dong Pagoda. Нямаше как да не покараме колела и да видим още нещо. Поредният правилен избор и поредните невероятни гледки по пътя 🙂 

 

За жалост времето ни притискаше и след 2 часа си бяхме вече обратно в хотела. Собствениците бяха невероятни, защото ни дадоха една от техните стаи, за да можем да се изкъпем и освежим преди вечерята. Оправихме се и тръгнахме за бърза вечеря, защото ни чакаше вечерния влак след това. Хапнахме набързо в добре познатото ресторантче, напазарувахме някакви неща за влака и направо в таксито към гарата, където бяхме свиделите на нещо, което лично аз ще помня много време!

 

Стоим си на гарата и чакаме спокойно влака, когато към нас се приближава едно усмихнато дете и доста притеснено започва да ни задава базови въпроси на английски - от типа "Откъде сте?", "Как се казвате?", "Харесва ли ви тук?". Заговорихме се и стана ясно, че е тук с чичо си и братовчедите си. Всеки петък чичото ги води на гарата, специално за да търсят разговор с чужденци като нас и да упражняват английския си на живо. Интересното е, че самият той не говори езика, но ги насърчава и ги подкрепя - стои встрани и ги наблюдава с усмивка.

Огледахме се и наистина имаше деца на възраст около 10–12 години на още няколко места - играеха карти, говореха си, пееха си и какво ли още не. Разбрахме, че и други родители и роднини водят децата си от други градове специално с тази цел - да им дадат възможност да говорят с хора, да се упражняват на живо. Беше едновременно неочаквано, трогателно и вдъхновяващо - толкова усилия и желание, вложени в това децата да научат езика чрез реална комуникация и да имат едно по-светло бъдеще, такова каквото техните родители са нямали. Огромни поздравления на всеки един родител, който прави това 🙇

 

Най-забавното беше, че на мен ми беше първо пътуване с нощен влак и то къде - във Виетнам, на другия край на света. Но нали затова бяхме дошли - да имаме едно незабравимо приключение!

[Zdravko Nestorov]

Ден 10:

Изглежда, че времето за почивка сме си го оставили като се върнем в България 😄. А сега продължаваме с нашето приключение от нощния влак и последвалата разходка в Hue.

 

Както вече описах и в предходните постове, пътуването беше сравнително приятно и успяхме дори да се понаспим - някои от нас повече, други - по-малко 🙂 Благополучно пристигнахме на гарата в Hue по разписание и на входа ни чакаше предварително уговорения превоз. Вече разказах в детайли защо не бих се доверил отново на тези хора, затова нека продължим със самата обиколка из града и околоностите. Бяхме решили да го караме по-полека, като се фокусираме само на част от основните забележителности, тъй като бяхме леко изморени след интензивния предишен ден:

Hue Historic Citadel

Thien Mu Pagoda

Mausoleum of Emperor Tu Duc

City walk

 

Навсякъде човек можеше да види множество дами (и тук там и някой момък), облечени в многоцветни дрехи, позиращи на всевъзможни места, във всевъзможни пози, снимащи се, записващи различни видеа - я за тик-ток, я за инстаграм, професионални фотографи, заснемащи какви ли не фотосесии, както и множество туристи като нас. Най-якото беше, че ако решиш да снимаш тези колоритни дами (толкова са цветни и интересни...), те винаги се усмихваха, че дори приемаха да се снимат с нас. Абе много весело 🙂 Със сигурност мога да кажа, че тук си затвърдихме мнението, че хората са много засмени и дружелюбни 🙂 

 

Учудващо или не, чак на 10-я ден видяхме първата змия и то на доста туристическо място, а именно Thien Mu Pagoda. Все пак бяхме във Виетнам 🙂 

 

А сергиите им винаги са толкова шарени 🙂

 

И отново цветните хора на Виетнам, както и едно сладко слонче:

 

И не на последно място... архитектурата и градините на Mausoleum of Emperor Tu Duc:

 

Все още се колебаеехме дали ще имаме сили за Mausoleum of Emperor Minh Mang и Thanh Toàn Bridge, но решихме, че все пак трябва да спестим малко сили за оставащата седмица 🙂 Речено-сторено - качихме се в таксито и наобратно към хотела.

 

Но както и преди споменах, нас не си свърта на едно място и след като вечеряхме набързо в едно местно ресторантче - Quán Hạnh (определено го препоръчвам), се отправихме на разходка по мостта и крайбрежната алея. Беше много приятно, а и попаднахме на някакво събитие, на което изпълняваха виетнамски песни:

 

За пореден ден стана много късно и колкото и да ни се искаше да продължаваме с разходката... трябваше да се прибираме и да поспим на истинско легло, което не се движеше в продължение на 10 часа през китните оризови полета 😄 Утре ни очакваше още един динамичен ден - пътуване до Hoi An.

[Zdravko Nestorov]

Ден 11:

Времето летеше страшно бързо и не можехме да повярваме, че вече сме към края на нашето приключение. Затова и трябваше да се насладим максимално на оставащата част. Днес беше денят, в който тръгнахме от Hue и стигнахме до Hoi An, като основната част от времето беше посветено на Ba Na Hills. Нямаше как да пропуснем Golden Bridge... толкова пъти сме гледали снимки в Интернет и да го подминем - нямаше как да стане.

 

Стегнахаме набързо багажа и в 7:30 потеглихме към Hoi An. Програмата ни изглеждаше доста малка, но краткия списък изобщо не означаваше, че няма да е интересно.

Lap An Lagoon

Lang Co Beach

Hải Vân Pass

Golden Bridge

My Khe Beach

Hoi An City Tour

 

Знаехме, че ако бяхме достатъчно организирани, можехме да видим всичко. И... успяхме!!! Всяко нещо криеше собствен чар и съм супер щастлив, че уцелихме и хубаво време.

 

Започваме разбира се от Lap An Lagoon - страхотна лагуна и хълмове покрити с мъгла и облаци:

 

Отправихме се към Hải Vân Pass, откъдето се откриваха невероятни гледки към Lang Co Beach:

 

Лек-полек се катерехме нагоре (добре де - возехме 😄), докато не стигнахме и върха. Време за почивка или по-скоро време, за да си напълни човек очите и душата с невероятната красота на това място (от едната страна се вижда Da Nang, а от другата Lang Co Bay):

 

Продължавахме към Da Nang, а гледките се редовуха - гори, къщички, плажове, вода, планини... просто стоиш, гледаш и се радваш. Мястото е нереално красиво и ние имахме късмета да го видим в такова време. Благодарим ти, Виетнам!!!

 

Следващата спирка беше Ba Na Hills. Видяхме толкова много досега, а беше около 10:30 часа преди обяд. Имахме достатъчно време, за да изпълним плана. На първо място в него беше Golden Bridge - стискахме си палци идващите облаци да не ни скрият гледките. И отново имахме късмет - видяхме златните ръце при прекрасно време, както и след това как мъглата, от която се страхувахме, просто завладя цялото място.

 

Нека да започнем с лифта, който е уникален сам по себе си и държи рекорда за най-дългия непрекъснат лифт в света.

 

И лек-полек в далечината виждаш как златните ръце започват да се показват все по-ясно и по-ясно. Слизаш от лифта и бързаш да ги видиш на живо. Знам, че са голяма туристическа атракция, но въпреки това на мен ми харесаха страшно много:

 

Поснимахме се доста, погледахме 5 пъти повече време, но трябваше да продължим с обиколката на Ba Na Hills. Златните ръце бяха една малка част от целият този комплекс. А разполагахме само с 5 часа 😄

 

Няма как да не започнем с една снимка с цел културен обмен 🙂

 

И продължихме с още много туристически местенца:

 

Това място изглежда толкова европейско и съм сигурен, че е по-голяма атракция за местните, отколкото за туристи като нас. Ама няма какво да се лъжем... и на нас ни хареса страшно много 😄 Тръгнахме по пътя наобратно и хванахме най-далечният лифт, но и най-дългият:

 

Минаха едни бързи 5 часа и беше време да се отправим към последната точка на нашето пътуване, а именно - My Khe Beach. До последно се чудихме дали наистина искаме да го видим, защото вече ставаше 6 часа, ама можем ли да пропуснем нещо... Не, разбира се 🙂

 

Първо минахме през моста-дракон:

 

А след това продължихме и към плажа... по залез 🙂

 

Времето направо летеше и вече се смрачаваше. Трябваше да се прибираме в нашето ново в къщи 😄 Ама можем ли да си стоим просто в стаята и да почиваме... не, разбира се. Беше време да разгледаме Hoi An по тъмно. Навсякъде беше описано надълго и нашироко, че това е MUST и... имахме ли избор. Тръгнахме по тесните улички, разгледахме хилядите сергии, полюбувахме се на преминаващите лодки, от които пускаха фенери, видяхме и нощния пазар, а накрая завършихме с парти уличката, където определено знаеха как се купонясва. Беше уикенд, така че беше толкова живо и забавно.

 

Не разбрахме кога е станало 11-12 часа и трябваше наистина вече да се прибираме, защото буквално бяхме останали без сили. Беше един много дълъг, дълъг ден, но изпълнен с толкова много емоции 🙂

 

Пожелавам на всеки да мине през тези места - тази част от Виетнам е наистина страшно красива.

[Zdravko Nestorov]

Ден 12:

Първоначалният план беше да посетим Marble Mountains и чак след това да се потопим в атмосферата на Hoi An. Въпросът беше дали да видим още храмове или да си оставим повече време да разгледаме на спокойствие самия град и околностите. Еми избрахме 2-рото и въпреки че никога не съм виждал Marble Mountains, не съжалявам. Hoi An е невероятен, околностите му също, а да караш колело в цялата тази атмосфера е незабравимо. Това направихме и ние - просто взехме колелата и потеглихме накъдето ни видят очите. Без план (колкото и странно да звучи за мен) и без посока.

 

Целият ми разказ досега е фокусиран основно върху местата, които посетихме и хората, с които се срещахме всеки ден. Но този път ще започна със закуската, просто защото за $3 получихме домашно приготвена храна, а за десерт - пълна чиния с всякакви плодове. Кафето и чаят бяха на корем 😄

 

След това решихме да посетим града и по светло. Бяхме видели нощния пазар вчера... как щяхме да пропуснем дневния. Еми... не ни разочарова, но както и на всички други места досега - със сигурност ни остави с широко отворена уста:

 

Разходката в града наистина беше кратка и веднага се отправихме обратно към хотела, за да вземем колелата 🙂 И тук започна едно цяло приключение. На първо място трябваше да успеем да излезем с колелата от островчето, на което бяхме - звучи лесно, ама не и когато не те пускат да минеш през никой мост 😄 Следваше да се научим да се справяме с движението във Виетнамския трафик - мислехме, че сме му свикнали след като 7 дена се учихме пеша. Ами... не било същото 😄 И след това следваха оризовите полета... биволите... плажа.

 

Не мисля да влизам в големи подробности за остатъка от деня, тъй като наистина просто му се насладихме, както и разбрахме в някаква малка степен какво е да си участник в движението на Виетнам 😄

 

Все пак нямаше как да минем и без малко пазаруване на сувенири, както и още веднъж да се разходим сред нощния Hoi An. Докато се усетим беше станало 10-11 часа и беше време да се прибираме, защото утре ни чакаше много ранен полет от Da Nang към Ho Chi Min... Отново нямаше да се спи 😄 Но бяхме заредени с толкова много емоции.

[Zdravko Nestorov]

Ден 13:

Вече бяхме свикнали, че това да ставаме в 4 часа си е по-скоро практика, отколкото изключение в последните 10-ина дена. Станахме преди първите петли да пропеят, дооправихме набързо багажа и бяхме готови за тръгването ни в 4:30. Любезната ни домакинка вече беше станала, посрещнала таксито и дойде да ни помогне с багажа. Определено препоръчвам това място с две ръце 🙂 Натоварихме се на таксито и тръгнахме към поредното летище - след няколко часа щяхме да сме в най-големият и космополитен град във Виетнам - Ho Chi Minh.

 

За нула време стигнахме до летището в Da Nang (0 време = 40 минути), чекирахме багажа и след не много чакане се качихме в самолета. Този път летяхме с Vietnam Airlines и спокойно мога да кажа, че ако имам възможност, пак бих ги избрал. Самолетите са им много приятни и чисти, а стюардесите - облечени в стандартните Виетнамски рокли (май са рокли):

 

Полетът беше много приятен и много бързо стигнахме до Ho Chi Minh. Още след излизането от летището осъзнахме, че това не са малките градчета от северен и централен Виетнам, а отново се връщаме сред хаоса 🙂 Този път обаче вече имахме опит и щяхме да го преборим по-лесно.

 

Качихме се на таксито, което ни чакаше на летището и директно отидохме към хотела. Там ни очакваха и въпреки че беше само 10 часа сутринта, успяха да ни намерят стая и да ни настанят толкова рано и то без да заплатим дори стотинка 🙂 Точно от това имахме нужда, да се освежим, да оставим багажа и да тръгнем с нови сили да разгледаме и този град. Целият ден беше само за това - да се потопим в атмосферата на Ho Chi Minh.

 

Станахме свидетели и на първия пътен инцидент във Виетнам. Беше супер хлъзгаво, защото ръсеше лек дъжд. Един от мотористите се беше загледал в телефона и в последния момент видя спрялата кола отпред. Опита се да набие спирачка и да я избегне, ама се подхлъзна на мокрия път и се удари в колата отпред. Нищо кой знае какво, но по-впечатляващото беше, че докато ние и още няколко туриста му помагахме - вдигнахме моторчето, преместихме го отстрани, събрахме му нещата в чантите, този човек не си отлепи погледа от телефона. Опитахме се да го разпитаме как е... никаква реакция. Явно бързаше. Приключи с чатенето, качи се на мотора и дим да го няма. Явно това е ежедневие за него... какво разбираме ние туристите 😄

 

Времето си напредваше и вече беше станало ранния следобяд. Хапнахме набързо и се отправихме обратно към хотела за една бърза почивка. Нямаше как, трябаше да съберем малко сили и да разгледаме града и през вечерта. Така и направихме - дремнахме набързо, оправихме се и хайде отново навън. Времето беше доста приятно, защото поваля за кратко и беше време да хапнем, а след това - да обикаляме на воля. А нощен Ho Chi Minh е много инрересен, красив, но и странен 🙂 Оставям снимките да опишат всичко това.

 

Изглежда, че и нощният живот си беше на ниво и мина ли 10 часа, навсякъде се напълни с млади хора през различните клубове (странно, ама повечето бяха пред самите клубове 😄). А още дори не знаехме, че има парти улица (Bui Vien Walking Street) и какво ни очаква там.

 

Героите обаче бяха изморени, а и утре ни предстоеше круиз по делтата на река Меконг и трябваше да се става рано. Завърнахме се в хотела и беше време за почивка.

[Zdravko Nestorov]

Ден 14:

Явно във Виетнам и Камбоджа ни върви на круизи и нямаше как да пропуснем и този по делтата на река Меконг. Бяхме малко скептично настроени, тъй като от всичко прочетено предварително, този круиз е доста по-обикновен от всички останали досега. Но въпреки това решихме да го направим и да видим какво ни очаква на тази толкова популярна делта.

 

Днес беше ден за наспиване - станахме чак в 6:30. Този път обаче нямаше да сменяме хотела цели 3 дена - кога се е случвало това... ами не помня 😄 Много бързо се оправихме, взехме по едно кафе и бусчето вече беше пред хотела. Попаднахме на много добър екскурзовод, който ни разказа доста за страната, за езика им, за града, за трафика, малко за историята и доста за самата Mekong Delta. Разказа ни и за бита и ежедневието на хората, живеещи в тези региони.

 

За около 2 часа стигнахме до пристанището, от където щяхме да посетим няколко от островчетата. Започнахме със закуска от различни плодове, докато ни пяха народни Виетнамски песни, след това се повозихме на нещо като голяма голф количка, опитахме техните продукти от мед и не на последно място - запознахме се с група български туристи, които тепърва започваха своето пътуване. Ами завидяхме им... нашето вече приключваше 😄

 

Заговорихме се с екскурзовода и директно го попитахме относно яденето на кучета и котки. Не отрече... все още го правят, но ни успокои, че се случва основно в северен Виетнам и то само от по-възрастните хора. Малко не ни се вярваше, ама... решихме да му се доверим, защото видяхме толкова много малки и сладки кученца в града и не искахме да вярваме, че като порастнат ще станат нечия вечеря. Но да се върнем към приключението по делтата на реката.

 

Предстоеше най-вълнуващата част за нас - мини-круизът по вътрешна за острова река, обградена от надвиснали палмови клони. Тримата се возехме в малка бамбукова лодка (или пък не беше бамбукова 😄) и това определено беше най-запомнящото се преживяване за деня. За съжаление, продължи само около 15-20 минути:

 

Слязохме от лодките, оставихме пожелателния бакшиш (със задължителен характер) и се отправихме към голямата лодка, за да се преместим на другия остров.

 

Следващата спирка беше островът, на който правеха всичко от кокосовите орехи - сладки, различна посуда, играчки и какви ли не прахосъбирачки, както приятелката ми обича да ги нарича. Най-интересно беше да опитаме така нареченото змийско вино. Аз бих го оприличил на ракия патоки, ама... не беше лошо. Въпрос на вкус 🙂 

 

Нямаше време за губене и отново се върнахме на лодката, защото беше време за обяд. След кратко плаване акустирахме на следващия остров, където ни очакваше и той. След него беше времето за почивка и разходки. Разбира се, че избрахме второто и пообиколихме това малко островче. Да бъда честен... не останахме особено впечатлени, тъй като там нямаше почти нищо кой знае какво:

 

Тук се запознахме с едни филипинци, които учудващо, но не ядяха никаква риба. Еми... повече за нас, въпреки че храната не беше нищо особено 🙂 Направихме една бърза разходка и беше време да се връщаме към пристанището, защото имахме още една точка за посещение - Vinh Trang Pagoda. Мястото е интересно за бърза разходка 🙂 

 

Изпекохме се едно хубаво, защото температурите си бяха над 36 градуса и беше време да се приберем в автобуса на хладно. Очакваха ни около 2 часа път към Ho Chi Minh. Добавям една доста random снимка от пътя наобратно - гробище за тирове 😮

 

Бавно и славно се прибрахме до хотела. Задръстванията около 16-17 часа бяха брутални и имам чувството, че пътувахме повече време в града, отколкото да стигнем до самия него. В обобщение бих казал, че тази екскурзия беше най-скучната от всички досега. Предполагам, че ако беше първият ден, усещането щеше да е много по-различно, но след 14 дена във Виетнам и Камбоджа... си беше доста скучно (освен мини-круиза).

 

Прибрахме се в хотела, пооправихме се и беше време за разходка. Хапнахме набързо в Ben Nghe Street Food (бих казал, че е повече туристическо, отколкото автентично) и се отправихме към Bui Vien Walking Street. Трябваше да разберем защо толкова я хвалеха. Още със стъпването на тази улица, аз останах без думи - имаше от всичко по много, ама наистина по много. Хората се забавляваха, беше пълно с изпълнения на музиканти на живо, красиви момичета танцуваха на някакви платформи, отвсякъде те дърпаха, за да седнеш тук и там, момиченца предлагаха масажи на всеки 10 метра, травестити се гримираха около малките улички, лееше се всякакъв алкохол и какво ли още не. И в контраст на всичко това, малки деца на не повече от 7-8-9 години предлагаха да си купиш храна или някакви сувенири. Контрастът в тази страна е ужасен... и за жалост повечето хора са страшно бедни и заработват по всеки възможен начин допълнително парички 😞 

 

Все пак улицата наистина беше доста интересна. Минахме по нея няколко няколко пъти и просто се позабавлявахме 😄 Аз наистина такова нещо не бях виждал никъде другаде. Имам повече видеа, отколкото снимки, затова и ще споделя много малко кадри от това място:

 

Помотахме се още малко по уличките на Ho Chi Minh, поснимахме се и беше време за прибиране. Предстоеше ни още едно ранно ставане, за да видим и Cu Chi Tunnels. 

 

Спокойно мога да кажа, че беше доста интересен ден, изпълнен със силно противоположни изживявания и емоции. От Mekong Delta Cruise до Bui Vien Walking Street. За всекиго по нещо 😄 

[Zdravko Nestorov]

Ден 15:

Някак си неусетно минаха 14 дена (даже 15, като броим и Ден 0). Днес беше нашият последен ден във Виетнам и бяхме решили да посетим изключително популярните Cu Chi Tunnels. Речено-сторено. Както и вчера, така и днес станахме около 6:30, оправихме се, взехме по едно кафе и в 8 се качихме в атобуса. За пореден път случихме на гид (Ник), който ни разказа толкова много за историята на Виетнам и още по-интересното беше, че чухме и тяхната гледна точка за войната, а не само това, което знаем ние на запад. В продължение на час, Ник ни разказаше за огромна част от нещата, през които е преминал Виетнам - Френската колонизация, Японските зверства, Американската "помощ", Виетнамската война и не на последно място ужаса от Червените кхмери. Като Виетнамската война остава огромен отпечатък върху целия свят... 

 

Изписано е толкова много за историята на Виетнам, така че няма и да навлизам в повече детайли. Но самата идея за всичко през което са минали и посещавайки едно от местата, където се е водила Виетнамската война, просто те оставя без думи. Изключително е интересно да се види на живо, но и доста тъжно. Тунелите са нещо невиждано по това време, а може би и до днес. В един момент тази война се превръща в агресия и единственото е важно да се търси отмъщение посредством крайни мерки... а такива не са липсвали.

 

Започваме с малко снимки от музея, както и карта на зоната, в която са разположени всички тунели:

 

Ето и една малка част от автентичните тунели (с разширени входове):

 

Продължаваме с пътеките в гората, която се е намирала над мрежата от тунели, достигащи дължина от около 200 километра, разположени на 3 нива:

 

И стигаме до капаните. Колкото креативни, толкова и ужасяващи. По-голямата част от тях буквално са причинявали бавна и мъчителна смърт. Ако умреш веднага... си късметлия:

 

Едно от най-интересните за мен неща беше това да минеш през тунелите. Разбира се, за да е възможно това, 2 от тунелите са разширени 3 пъти, за да могат нормални хора да преминават. Оригиналните тунели са с размери от само 40 см. Със сигурност това не е място за всеки. Нашият гид специално ни предупреди, че колкото и да са туристически, тунелите са толкова и опасни. Температурата вътре е над 45 градуса, а влажността - над 85%. Не се говори много за това (все пак е едно от най-туристическите места в цял Виетнам), но Ник ни разказа, че не са рядкост случаите на инфаркти/инсулти в тунелите, както и клаустрофобични кризи от малкото пространство.

 

Изглеждат големи, ама изобщо не са. Само два от тунелите са отворени за посещение. Първият е дълъг 100 метра, на дълбочина от 3-4 метра под земята, като на всеки 20 метра има изход, а вторият - 50 метра, на дълбочина от 6-7 метра, като изходите са на всеки 10. Аз съм голям човек и за мен тези тунели бяха супер тесни, въпреки разширенията. И въпреки това успях да мина първият от единия до другия край (от 20 човека група, само 3-ма го минахме целия). Края на тунела е толкова тесен, че може само да се пропълзи по корем (поне за човек с моите размери). Затова и се отказах от втория тунел, защото целия беше по-тесен от най-тясната част на първия.

 

Усещането да пълзиш в тези тунели и буквално да нямаш място дори да се обърнеш е изключително странно. Не го препоръчвам на хора, които имат някакви страхове, високо кръвно или някакви сърдечни проблеми. Но ако не ви е страх - пробвайте. Усещането е странно, но едновременно с това и интересно. Винаги може да излезете след 10 или 20 метра. Или пък да го минете целия 🙂 Но имайте в предвид, че веднъж влезете ли, връщане назад няма. А 10-те или 20-те метра, колкото и да са малко, отдолу ти се струват много повече.

 

При влизането има местен водач, който от една страна ти показва пътя (не, че има как да се объркаш, но поне да знаеш дали изхода е надясно или наляво), а от друга проверява за змии, насекоми, буболечки и т.н., тъй като и до ден днешен редовно има такива посетители. Не се водете по акъла и темпото му - той е като скакалец и буквално лети в тунелите 😄 А с такава температура и влажност... бързо се задъхваш 😄

 

Времето мина наистина неусетно бързо и беше време за обяд и прибиране към Ho Chi Minh. Както и вчера, така и днес, задръстванията в града около 15-16 часа са просто нереални. Като в София, ама по 100 😄 И като сложиш "страхотната организация" на движението, нещата са просто умопомрачителни.

 

Лек-полек стигнахме и до хотела. Беше време за кратка почивка и разбира се... последна вечер в града. Нямаше как да я пропуснем (колко често можеш да видиш масажистът да спре с моторчето си на тротоара и да започне работа още там, на място).

 

Тъй като храната във Виетнам не мога да кажа, че е от най-впечатляващите (лично мое мнение), днес решихме да пробваме едно от малките хубави неща, които Французите са оставили на Виетнам - сандвичите 😄 Силно препоръчвам мястото, къде хапвахме - Bánh Mì Mẹ Ỉn.

 

И като за последна вечер, нямаше как да не отидем и на един Виетнамски масаж. Не сме от най-големите фенове на масажа, затова и избрахме само на крака. А тези крака определено имаха нужда от масаж след толкова много дни ходене. Да бъда честен... хареса ми, а и беше доста евтино. Ако някога се върнем, ще опитам отново 😄 

 

Продължихме с нашата разходка и дълго време се шляехме по улиците, говорехме си за това какво преживяхме и просто се наслаждавахме.

 

Времето бързо се изнизваше и наближаваше полунощ. Беше време да се приберем и да си оправим багажа, защото ни чакаше поредния ден с ранно ставане. Полетът беше в 7:30, отново трябваше да се става около 4. Стигнахме в хотела и знаехме, че това беше всичко от Виетнам... 

[Zdravko Nestorov]

Ден 16:

Довиждане Виетнам, здравей Катар 🙂 Станахме в ранни зори, както всеки друг ден, стегнахме багажа, качихме се на таксито и неусетно стигнахме до летището. Наистина бяхме много изморени, защото в последните дни така и не успявахме да се наспим. И въпреки това знаехме, че това са последните часове във Виетнам и затова му се наслаждавахме до последно през прозорците на движещото се такси. Благодарим ти Виетнам - беше прекрасен, посрещна ни със страхотно време и ни изпращаш с такова. Може би, ама може би някой ден ще се върнем 🙂 

 

Качихме се на самолета и се отправихме към последната точка от нашето приключение, а именно Доха. На отиване успяхме само да разгледаме летището и сега беше ред да се потопим поне за малко в атмосферата на този град:

 

Беше доста приятен полет с най-добрия от всички самолети, с които съм летял до момента - Boeing 787-9 (B789). Голям, удобен, модерен, с достатъчно място за краката, големи екрани, готини прозорци и какво ли още не. В сравнение с първия им самолет за същата отсечка - Boeing 777-300ER (B77W), този беше от друга вселена.

 

Кацнахме и веднага се качихме в метрото, което с ръка на сърцето мога да кажа, че е най-голямото, просторно и чисто метро, на което някога съм се качвал.

 

Чекирахме се в хотела, оставихме си багажа и хайде на разходка. Нямахме никакво време за губене и трябваше да видим Доха и да разкрием нейните тайни 🙂 Започнахме с National Museum of Qatar:

 

Навън беше страшно топло (около 36 градуса), но пък влажността беше само 30%... то така се живеело. Най-хубавото беше, че отново бяхме почти сами:

 

Следващата спирка - Al Corniche, и по-точно гледката към Stadium 974:

 

Минахме и през Flag Plaza:

 

А следващата спирка бяха The Pearl Monument и Dhow Harbour. Тук прекарахме адски много време, защото залеза тъкмо настъпи и беше невероятно красиво:

 

А гледките бяха коя от коя по-красиви. Дори Катарските котки ги обожаваха:

 

Просто стояхме и чакахме слънцето да залезе. Беше толкова спокойно и приятно:

 

Отправихме се към Souq Waqif, пазарчето, на което има всичко. Например камили?!?

 

Шегата настрана, но този покрит пазар е много впечатляващ, подреден, чист и там можеш да намериш всичко - подправки, плодове, дрехи, злато, птици и каквото човек може да се сети и не може да се сети едновременно. Дори може да се намери и златен палец (The Golden Thumb Statue):

 

Хапнахме набързо по една шаварма и решихме, че ще си хванем Uber до West Bay и просто да разгледаме сградите наоколо. Вече беше късно вечерта и всичко светеше супер красиво:

 

Наистина беше красиво и рязко ми се прииска да се върнем на Dhow Harbour, за да видим тази гледка и от далече. Хващаш един Uber и си там за минути:

 

Буквално денят се изниза още преди да разберем, че е започнал. За малкото време в Доха, все пак успяхме да се потопим поне малко в атмосферата на града. Доха е интересна и със сигурност някой ден (само да сме живи и здрави), ще се върнем за още някоя няколкочасова обиколка.

 

Беше време за прибиране в хотела. Чакаше ни още един ранен полет - полетът за дома 🙂 

[Zdravko Nestorov]

Ден 17:

Станахме рано и трябваше да кажем чао и на Катар. Последната спирка в нашето приключение. Някак си не можехме да повярваме, че всичко свърши и, че толкова много дни минаха неусетно. Както са казали хората - "времето лети, когато си изкарваш добре", и това важеше и за нас. Реалният свят ни очакваше у дома и ние бяхме донякъде готови за него. Или не точно, но поне така си повтаряхме, докато прелитахме над земите под нас 🙂 

 

Това беше последният епизод от моя фоторазказ (и не само) на това наше приключение. Камбоджа, Виетнам и Доха - такива каквито ги видяхме през нашите очи, такива каквито ги преживяхме, такива каквито ще ги запомним. Надявам се да ви е било поне малко интересно и забавно, а пък може би и полезно за някой, който планува нещо подобно.

 

Пожелавам ви една невероятна и спокойна Неделя.

Благодаря ви за пореден път, че ни помогнахте толкова много, за да организираме това пътуване и да го изживеем на макс. Страхотни сте!!!

[MayaS]

Леле Здравко как успя да напишеш всичко това, да подготвиш снимки на един дъх. Направо ме разби. Радвам се на чудното ви пътешествие. Аз кога ще успея да разкажа не знам. Благодаря за разказа. Как се надявам на такъв за Нова Зеландия. ☺️

[Taliana]

Благодаря за фоторазказа!

Не  съм била в нито една от тези държави и беше много приятно да обикалям с вас и да помечтая за някое от тези места!

 

[Zdravko Nestorov]

преди 6 часа, MayaS каза:

Леле Здравко как успя да напишеш всичко това, да подготвиш снимки на един дъх. Направо ме разби. Радвам се на чудното ви пътешествие. Аз кога ще успея да разкажа не знам. Благодаря за разказа. Как се надявам на такъв за Нова Зеландия. ☺️

@MayaS - захвана ли се с нещо, което ми е интересно и съм казал, че ще го направя... просто докато не свърши, не го оставям 🙂 А и всичко ми беше прясно в главата, така че беше доста лесно да го опиша. Може би освен частта със снимките... докато ги подбера, пък после да ги прехвърля от телефона на лаптопа и накрая да ги convert-на в правилния формат (iphone форматът heic не е добре приет от форума), си замина многоооо, ама много време.

 

Страшно много се радвам, че фоторазказът (въпреки че малко се отпуснах и в сладки приказки) ти е харесал. Със сигурност нямам това дар слово, както други таланти тук във форума, но пък се надявам снимките да показват липсваща част 😄

 

А относно Нова Зеландия... там се оказа по-трудно, отколкото очаквах. Колкото и пъти да започвам, осъзнавам, че толкова много неща искам да опиша, че дори не мога да си ги подредя и се отказвам. А за снимките... дори не мога да подбера кое да не кача 😄 Приятелката ми и тя започна... ама и тя е до там... т.е. до никъде. Искрено се надявам да успеем да си съберем мислите, да ги подредим и да споделим и това наше приключение, защото спокойно мога да кажа, че то е черешката на тортата на всички наши приключения 🙂 

 

преди 3 часа, Taliana каза:

Благодаря за фоторазказа!

Не  съм била в нито една от тези държави и беше много приятно да обикалям с вас и да помечтая за някое от тези места!

 

@Taliana - много се радвам, че ти е харесал 🙂 Най-хубавото на тези места е, че са доста евтини и достъпни, изключвайки разбира се скъпите полети. За жалост и с много следене на промоции, отстъпки и т.н., цената на самолетните билети си е цифра. Но стигнеш ли там... става доста по-евтино и лесно. В пъти по-евтино от България. Запознахме се с едни холандци (пардон... нидерландци), които щяха да прекарат околко месец в Камбоджа и Виетнам и те споделиха, че на първо място спокойно може да отсъстват от работа за 2-3 месеца (ех, че късметлии - завидяхме им) и живота в Азия им е в пъти по-евтин, отколкото в Нидерландия. Предстоеше им да отидат и до Филипинете за още месец, а тъкмо бяха дошли от Тайланд. Момичето беше детска учителка 🙂 Дай боже поколението след нас да има тези възможности.