Отнесени от hallyu* (корейската вълна) – 18 дни в Южна Корея – октомври-ноември 2025

[Бръмбар]

@Роца, аз съм абсолютен невежа по отношение на корейските сериали, но снимките ти много ми харесват. Интересно пътуване. 

[Роца]

@Бръмбар, благодаря ти! То не е задължително човек да познава корейските сериали, те тези бръмбари са си в моята глава 😁

 

След като изкарах 3 дни на остров Чеджу, време беше да потегля за контитента. Взех един от първите полети сутринта до Бусан и около час по късно, кацнах там. Последва оставяне на багажа за доставка до хотела, където щяп да пристигна на другия ден и потеглих на път с една раница, събрала най-необходимото за деня. Предвидливо проверих прогнозата за времето, и, успокоена, оставих чадъра в багажа да хотела, защото нямаше да ми трябва. Спойлър - това беше груба грешка!

За транспорт до хотела ползвах услугитe на Zim Carry, които бях резервирала предварително през Klook. Оставих куфарите сутринта и по-късно следобед получих съобщение, че багажът ми е успешно доставен.

А аз бяп свободна да потегля към град Гьонджу. От летищато взех поредния Юбър до една от автогарите на Бусан, понеже си бях наумила, че искам да пътувам с междуградски автобус, като уважаваща себе си героиня от сериал. Другият аргумент в полза на автобуса, освен цената от 7800 вона (малко под 5 евро) е, че автогарата е по-близо до центъра, за разлика от жп-гарата. Антобусите са удобни, вървят на около 20 минути и пътят трае около час. Та някъде около пладне стигнах в Гьонджу и бях готова за приключения. Гьонджу е бил столица на старото кралство Шила (57г пр.н.е - 935 г), което е заемало южната и средната част на Корейския полуостров. В него могат да се видят още редица кралски гробници (в наши дни представляващи големи затревени хълмове), както и първата обсерватория в Азия. Обсерваторията е разположена на средата на парк, заобиколева с цветни  масиви, както и от масив с розова трева (pink mulhae), която в момента е в цъфтеж. Градът има и запазена стара историческа част, има мост и останки от дворец, насред езеро. За съжаление, обаче, времето не беше с мен - цял следобед валеше на пресекулки, а аз бях без 

чадър. Успях да видя повечето места, които си бях набелязала, все пак.

Нощувката ми беше в една много джиджана стара традиционна къща (ханок), миниатюрна, но с всички удобства. Даже и с външна вана, в която да можеш да си накиснеш краката. Стига да не вали, обаче 🤪 (а аз така предвкусвах удоволствието!). Между другото, имайте предвид, ако замръкнете в Гьонджу и искате да снимате част от монументите вечер - вечеряйте предварително! Почти всички ресторанти затварят към 20ч и след това прехраната ви остава на произвола на съдбата. Или на конбинитата.

В кулинарно отношение, не пропускайте да пробвате 10-won bread - нещо като гофрета, пълна със сирене (разтягащо се от високата температура) и изпечена във форма със щампа на старите монети от 10 вона. Аз пробвах и bingsu - корейският сладолед от настърган лед, кондензирано мляко, паста от чернет боб и топка ванилов сладолед в Café 1894 (което силни препоръчвам!).

След този натоварен ден бях толкова скапана, че на следващата сутрин спах до 8ч30, кред което се мотах, докато стане време да закуска. Беше ми мерак да пробевам кафенето Silla-Dong, чието мото е "сладкиши, докоснати от лунната светлина на Шила" - по-съвременна интерпретация на традиционни корейски сладкиши и прекрасна обстановка! Ад си взех една мека кифличка с пюре от червен боб и паста от mugwort (растение от семейството артемизия, не успях да намаря по-гочно име), и за да допълня изживяването - още и млачан шейк с mugwort. Смята се, че растението притежава медицински качества, включително и анти-оксидантни. На мен вкукът му на ми хареса, особено в млечния шейк, но поне вече съм анти-оксидирана 😄  

Следваща спирка - Бусан.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Ако отворите Гугъл мапс и потърсите "Gyeongju station", той твърде вероятно ще ви насочи към място в центъра на града. Не му вярвайте! Това е старата гара, която в момента е затворена. Новата гара, където спират бързите влакове КТХ, се намира на около 20 минути с автобус от центъра на града. Имайте го предвид, ако трябва да вземете влак за Сеул, или Бусан, както беше в моя случай. Пътуването между двата града трае около 35 минути и към обед бях в Бусан. За разходка следобеда бях предвидила един плаж (споменавала ли съм, че обичам море и плажове? 😄), мост за разходка над водата, и няколко места по- в "центъра" (доколкото може да има такъв, понеже Бусан е "разлят" по крайбрежието и околните хълмове. 

Речено-сторено - започнах с плажа Сонгдо, който си има и водопад, та дори и еднорог 😂, продължих по моста Songd Cloud Trails, спрях за обед в малък семеен ресторант с няколко местни клиенти за супа с говежди кокали и после за кафе.

Разходката продължи към улицата на 40тте стъпала близо до гарата. По време на корейската война, там се струпвали бежанците от севера, слизащи от хълмовете в търсене на работа, или на своите близки. Старата улица е изгоряла преди години при пожар, и след това е била възстановена на няколко метра от първоначалното място, където е и досега. На пешеходно разстояние е и Bosu Book Street - малка алея, с магазини за стари книги и списания. Започнала е също по време на корейската война, от семейство бежанци, които започнали да продават стари вестници, списания и книги, включително и такива, снабдени от американските войници, които са били в района. Постепенно и други са се присъедини към тях и в апогея си, улицата е наброявала над 70 магазина. Днес са останали по-малко от половината. Вемерта ми завърши на BIFF (Busan International Film Festival) Square, където вечер изкарват много щандове с улична храна. Нямаше как да не опитам местния специалитет hotteok - плоска поничка, изпържена в олио и напълнена със смес от кафява захар и семена.

Вчерашният ми ден започна на Hocheon (Culture Platform) - малък квартал на един от хълмовете, където... е сниман сериал, разбира се! Мястото от снимките на сериала впоследствие е превърнато в кафене и място за културни развлекателни събития за жителите на квартала. Вчера сутринта имаше организирани забавления за децата от детската градина.

След това културно посещение потеглих отново към гарата, за да си подбера щерката, която беше кацнала в Сеул по изгрев. По пътя минах през китайския квартал и "развлекателния" квартал, Texas Street. Навремето, заведенията там са били посещавани от чуждестранните войници (най-вече американски). Днес е още пълен с барове и клубове, но и с много руски ресторанти или магазини. Изобщо, забелязах много руснаци в тези два квартала.

Прибрах си щерката и след като оставихме багажа й в хотела, за почивка клед дългия път отидохме на СПА (или на корейски, jjimjilbang). Това е много тачена институтиця, където можещ да се изкъпеш, масажираш, поседиш в стая с гореща сол, или пък само да си накиснеш краката в топла вода. Ние бяхме в доста луксозната SPA Land в търговския център Centum City. Цената е 25 000 вона (15 евро) и имаш право да останеш 4 часа и да ползваш съоръженията в центъра. Някои неща, обаче, може да се налага да се плащат допълнително (например, масажните столове - 3500 вона или 2 евро за 15 минути). На корейска баня задължително се пие нещо като боза от ферментирал ориз (sikhye) и нямаше как да пропусна тази традиция. След което бяхме по леглата в разумен час

 

Днешната песен е стара и е посветена на пристанището на Бусан: https://youtu.be/tBtHLDObsx0?si=SGamyjjetbpKL161

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Бръмбар]

преди 14 часа, Роца каза:

 

Ад си взех една мека кифличка с пюре от червен боб и паста от mugwort (растение от семейството артемизия, не успях да намаря по-гочно име), и за да допълня изживяването - още и млачан шейк с mugwort. Смята се, че растението притежава медицински качества, включително и анти-оксидантни. 

На български mugwort е див пелин,и също се използва за разни билкови настройки, но не е толкова популярен. Знам го от корейската козметика, в която беше много "модерен" по едно време 🙂. 

[Роца]

@Бръмбар, благодаря ти! Ще го запомня този див пелин! Името му обяснява и вкуса му 😂

 

Трети ден в Бусан. Кармата ми за хубаво време при пътуване заслужава строго порицание! Денят беше предвиден с наситена програма - посещение на будисткия храм Haedong Younggungsa, който е построен до морето, разходка с кабинка по релси покрай морето (Haeundae Blue Line Sky Capsule), качване на 100тния етаж на втората по височина сграда в Корея и разходка с яхта по залез слънце. С манията си да предвиждам и планувам отрано, държах всичко под контрол. С изключение на времето. Денят започна със слънчеви лъчи,  но като стигнахме до храма, закапаха първите капки, които скоро се трансформираха в порой. За нула време бяхме мокри до кости и така продължи целия ден. Опитахме се да разгледаме, каквото можахме под чадъра и дъждобраните, но със сигурност щеше да е по-приятно и по-красиво, ако времето беше хубаво. 

Денят трябваше да завърши с пържено пиле и бира (т.нар. "chimaek" от "chicken" = пържено пиле и "maekchu" = бира) на плажа Haeundae, но тъй като продължаваме да вали като из ведро, чимек-ът остана за хотелската стая. 

 

 

 

Закуска- корейски тост-сандвич с омлет и зеле и печиво от многолистно тесто с пълнеж от паста от червен боб. Придружени от лимонада от грейпфрут:

 

 

 

 

 

 

 

 

Обедът: abalone hotpot rice - ориз с рапани и гъби, отделно от бюфет си вземаш супа и страничните ястия (банчан)

 

 

 

Лате в най-високо разположения Старбъкс в света - на 99ия етаж в сградата Busan X Sky:

 

 

 

 

[Роца]

За последния ни пълен ден в Бусан, кармата ми за хубаво време при пътуване се засрами и се отчете с хубав слънчев ден. Този ден беше посветен и на малко логистика. Понеже са наложи да сменя датите на престоя ни в Бусан заради щерката, не можах да удължа престоя ни в същия хотел (Lion Hotel), понеже нямаха свободни стаи. Но пък се оказа всяко зло за добро, понеже намерих на много добра цена хотел до плажа Gwangalli с гледка към морето (Ocean The Point Hotel). А тъй като оставахма там през уикенда, успяхме да видим дори и шоуто с дронове, което се прави на плажа всяка събота и неделя вечер, като темите се сменят ежеседмично.

Сутринта изпратих багажа ни до хотела в Сеул, използвайки услугите на фирмата LuggAgent, които са едни от малкото, предлагащи тази услуга от хотел до хотел. От летище до хотел има и други, но между хотелите в различни градове е скъпо и тегаво. Та, нарамили ранички с най-необходимото за два дни, напуснахме първия хотел и потеглихме към едно от най-туристическите места в Бусан, а именно, Gamcheon Cultural Village. Започнало като гето по хълмовете, където са се настанили бежанцита от севера по време на Корейската война, дълги години кварталът е бил беден и занемарен. Преди 20ина години някъде е започнал голям проект за облагородяването му и в момента кварталът привлича орди туристи. Което пък е обратната страна на медала за хората, които все още живеят там. Най-туристическите части са пълни с магазини, кафенета, арт-галерии, места за снимки (ама много е "инстаграмабъл", наистина!), но ако слезете малко по-надолу в квартала, започва жилищната част, която е по-спокойна, но също красива. За стигане до Гамчон, повечето блогове и влогове ви казват да вземете метрото и после локалния автобус номер 2-2. Нас, обаче, Naver ни посъветва да вземеме автобус 2-2 от спирката на Централната гара на Бусан. И правилно направихме. Автобусите са почти микробуси - събират не повече от 30ина човека и ако го вземете от мястото, където съветват блоговете, може вече да пристигне пълен и да се наложи да пропуснате 2-3 автобуса, преди да можете да се качите. Ние даже успяхме да седнем, вземайки го от Централната гара. Та, ако имате възможност, и хотелът ви е на подходящо място, пробвайте този вариант.

Обиколихме и наснимахме да що можАхме в Гамчон, след което потеглихме към Lotte Department Store Gwangbok. Не само за шопинг, обаче. 😁

Бърз обед със суши на лента (корейски вариант, затова имаше и някои по-нестандартни комбинации) и стана време за водното шоу на най-високия вътрешен фонтан в света, който се намира в този мол. На всеки кръгъл час, в продължение на 15ина минути, има водно шоу, което е забавно. А на 13ия етаж на мола, има градина и наблюдателна площадка, от която се открива хубава гледка към града.

След това се настанихме в новия хотел, радвахме се на гледката по залез, след което се разходихме по плажа, в очакване на шоуто с дроновете. Темата за деня беше "Легендарни герои" (от които аз разпознах май трима... ). Вечеряхме в ресторант близо до плажа, аз имах мерак да опитам едни местни студени нудъли (milmyeong) и се прибрахме в хотела да се радваме на нощната гледка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Последният ни ден в Бусан, беше лежерен - късно ставане, спокойна закуска, разходка из рибния пазар Джагалчи (Jagalchi Market) и из BIFF Square, този път по светло. След което прекарахме известно време да си правим снимки в ателиета за самоснимане, с различни аксесоари и в различни сладки или изчанчени пози- забавление много популярно по тези места. Няма да пускам снимки на снимките, въпреки, че френската поговорка гласи, че посмешището не убива 😂

Следобеда потеглихме с бързия влак към Сеул и се настанихме в апартамента-хотел (WECOStay Insadong), който ще ни бъде дом за следващата седмица.

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

И така, престоят ни в Сеул започна с първия сблъсък с някои особености на корейската кухня. Тъй като не ни се излизаше особено, решихме да си вземем хот-дог (или по-точно, corn-dog) от близко заведение. Поръчката е на електронно табло, на английски, оправяме се. Но стигаме до екрана с екстрите (сосове, сирене и подобни), виждаме една бяла купчинка и решаваме, че е за допълнително сол, добавяме я, тъй като и двете с щерката обичаме солено. Поръчката ни е готова, грабнахме чери-домати и бира от близкото конбини и сядаме на вечеря с гледка към нощен Сеул. И тогава установихме, че бялата смес, която ни предлагаха допълнително, не е сол, ами захар! Късно се усетих, че в почти всички корейски рецепти, които съм готвила, все има я захар, я захарен сироп, я мед... Но не бях попадала на озахарен хот-дог. Поизтръскахме, каквото можахме и ги изядохме все пак.

На другата сутрин закуската също беше с лек сладък привкус в корейския тост-сандвич, но за него бяхме вече предупредени 😂

Първото място, предвидено за посещение, дворецът Доксунг, се оказа затворен, заради смяна на колекцията. Малък провал, но се преживява. Затова се утеших д разходка около каменната му стена, която се вижда в множество сериали. Градската легенда гласи, че ако двойка мине по тази улица, ще се раздели. Добре, че Благоверния не е с нас 😂. След това спряхме да пием кафе в едно страхотно кафене, в забутана уличка и с много евро-ретро вайб, където кафето е hand-drip, сладкишите - вкусни и звучи джаз (Coffee Hanyakbang - https://maps.app.goo.gl/bUhZ8rULDiPyhABeA).

Следващата спирка беше LOL Pаrk - етаж, посветен на играта League of Legends (LOL) и на някои от корейските професионални отбори в нея. Щерката и приятелите й също играят, та разгледахме подробно всичко предложено. В този ден нямаше мачове, та беше сравнително спокойно. 

Разходката продължи около канала Chonggyechon. Малка река, течаща през Сеул още от времето, когато градът се е казвал Ханян, през 70тте години той е бил покрит и отгоре му е била посртоена скоростна магистрала. В началото на 2000те години, магистралата е разрушена и каналът е възстановен. В момента представлява много приятна разходка сред зеленина и вода под нивото на града. По протежението му през лятото и по Коледа се организират и различни събития (открита библиотека, прожекции върху водата, фестивал на фенери), което допълнително привлича посетителите. Излишно е да казвам, че и често в сериалите фигурира по някоя разходка по протежение на канала 😂.

След канала, се запътихме към Dongdaemun Design Plaza, музей, изложбена зала, място за събития с впечатляваща архитектура (произведение на Заха Хадид, ако не ме лъже паметта).

Денят ни завърши в квартала Итеуон, кварталът на "чужденците", където навремето са били разквартирувани чуждестранните войски. В момента е район пълен с барове и с ресторанти с чуждестранна кухня. И място, където е сниман един сериал, който много харесвам, Itaewon Class. Идеята ми беше да пийнем по едно малко (или по-голямо) в бара, където е снимана част от сериала, но беше затворен. Втори фал за деня. Манията ми за контрол доста пострада този ден 😂😂😂.

Преди снимките - поздрав с любимата ми песен от сериала Itaewon Class - https://youtu.be/O0StKlRHVeE?si=OXom6P0cpQ_JFVj- 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Вторият ден в Сеул беше посветен на кварталите Джамшил (Jamsil) и Гангнам (Gangnam).

Започнахме от езерото Seokchon, което е приятно място за отмора и разходка. Или спорт. По протежението му има насадени много вишневи дървета и пролетно време е едно от популярните места за наблюдение на цъфтежа им, а есенно - заради цветовете на листата. Тази година, за жалост, есенните листа закъсняват и в момента е едва началото им, на ве успяваме да им се порадваме. Езерото е с два басейна и в средата на единия от тях е разположен изкуствен остров, на който се намира част от атрасционния парк Lotte World Adventure.

Последва качване на последния етаж на кулата Lotte World, където се намира обсерваторията Seoul Sky, разкриваща гледки към целия Сеул. Най-накрая кармата ми за гледки от високо проработи и успяхме да се насладим на преживяването без вятър, дъжд или мъгла.

След което се отправихме към квартала Гангнам за посещения на няколко места. Първото, разбира се, беше библиотеката в мола COEX Starfield. Красива е и много впечатляваща, но както каза щерката "Тук е невъзможно да се учи на спокойствие", понеже е пълно с туристи (като нас), които обикалят и снимат. Независимо от това, видях възрастни господа, четящи вестници, или млади момчета с костюми, предполагам от близките офиси, четящи манга в обедната почивка. 

Тъй като все пак това е мол, а ние сме жени (да живеят стереотипите!!! 😂😂😂), се отбихме и в няколко магазина, сред които и Olive Young (най-голямата верига за козметика). Уж само да погледнем, разбира се, в резултат на което куфарите ни ще са поне килограм по-тежки на връщане. А още не сме направили "истинското" пазаруване. 

След това се спряхме до статуята, посветена на песента Gangnam Style, но без да изтанцуваме хореографията и се помотахме сред небостъргачите. Интересното е, че Сеул се е развивал на север от реката Хан, а южните части са били повече земеделски и не толкова престижни. През 60тте и 70тте години, започват развитието и на южните части на града, но отначало никой не е искал да живее там, независимо от новопостроените жилищни квартали. В наши дни, това е най-скъпата и престижна част на Сеул... ирония на съдбата. Сред целия бетон и стъкло, има един малък оазис на спокойствие, храмът Bongeunsa. Много е странно да видиш стар будистки храм сред модерните офис сгради. По време на нашето посещение имаше церемония, та се поспряхме да погледаме.

Вечерта завършихме на река Хан, до моста Банпо и водното и светлинно шоу на фонтана на моста. По план трябваше да последва пикник с пържено пиле и бира, но температурата беше 5 градуса, затова се прибрахме в апартамента, вземайки храна за вкъщи от близък ресторант с домашна кухня. 

 

Днешната песен е една, която звучеше по време на светлинното шоу на фонтана, и която също звучи и в един от любимите ми сериали - https://youtu.be/LIhFZ3zmRKg?si=fCQkLZ67UebqdRPk

 

И снимките от деня:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[liliya]

Страхотни снимки и прекрасно пътуване! Следя с интерес 🙂

[Адриан ХН]

Гледката от апартамента ни беше към канала, съвсем близо до Донгдаемун маркет и станцията на метрото. Страхотен комуникативен район. Препоръчвам го.

[Роца]

@liliya, благодаря ти! Аз пък следя с интерес вашите приключения в Китай (понеже и той почна да ми влица в полезрението 😄)

@Адриан ХН, да Донгдемун също изглежда като удобен квартал за настаняване.

 

Третият ден в Сеул започна със закуска в кафенето MilToast в Ikseon-dong, предлагащо хляб на пара (за мен) или пържени филии с различни гарнитури (за щерката). След което посетихме двореца Chandeokgung. Който освен кралски дворец, е и място на снимките на няколко известни исторически сериала. За съжаление, не успяхме да влезем в Тайната Градина на двореца, понеже закъснях с купуването на билетите (бях си сложила алармата за грешна дата) и всички турове на английски за деня бяха разпродадени. На място също ударих на камък, оставаха места само за тур на корейски в 18ч, а моята програма предвиждаше друго в този момент. За сметка на това, входът в двореца беше безплатен, поради някакво събитие, течащо в този момент. В началото, малко след входа, има възможност да си вземете безплатен аудиогайд на английски като сканирате QR код. Той ви препраща към сайта, където може да чуете аудио клиповете.
https://www.beautifulshinhan.co.kr/servShcaInqyE010.domappingId=%2FservShcaInqyE010.do&genActiontypeCd=2ACT1010&genDoctreattypeCd&genMenuId=menu_serv_serv_lawt_3090

Имаше много посетители в традиционно облекло (ханбок), не само туристи, но и местни двойки, които си правеха фотосесии, или цели класове от училища. Ние пропуснахме преживяването, но наснимахме двореца отвсякъде. След което се отбихме и до втория дворец в комплекса, Changgyeongung. След това продължихме към университета Songkyungkwan. Това е най-старият университет в Корея (основан 1398 година) и действащ и до днес. Повечето сгради в кампуса са модерни и не се посещават, но има няколко исторически сгради (Главната зала, светилище и спални помещения на студентите), които могат да бъдат разгледани. Това място, също е свързано със сериал, "Скандалът в Сонкюнкуан", чието действие се развива по време на династията Чосон. 

След това се разходихме из Ihwa mural village. Подобно на Гамчон в Бусан, този сеулски квартал дълго време е бил беден и неподдържан. Преди известно време, в рамките на проект за облагородяване на града, е бил преустроен и пооправен и стените на много къщи са били изрисувани с графити. Но за разлика от Гамчон, кварталът не е придобил тази притегателна сила за туристите. И някак си, не е толкова.... хомогенен, бих казала. Но пък си има чар. И в него са снимани сериали. Два аргумента, които ме накараха да го посетим, и не съжалявам. 

Вечерта ни завърши с посещение на храма Jogeysa, където се провеждаше фестивал на хризантеми и беше украсен и цветен. На отиване към него минахме през Tapgol Park (където се развива част от действието във втория сезон на сериала Squid Game).

А вечерта беше барбекю на покрива на ресторанта, който гледаме всяка вечер от хотелската стая 😂.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Ден четвърти в Сеул започна сред делвите за кимчи и соева паста (doenjang, корейският еквивалент на японското мисо) в Namsangol Hanok Village - парк, в който са възстановени няколко традиционни къщи и гледка към планината Нам, на върха на която се намира Seoul N-Tower (Кулата Намсан), символът на града.

След като обиколихме селото и се спряхме за чай (от магнолиеви семена, omija, да мен и традиционни оризови сладкиши), продлъжихме именно към Кулата.

Има няколко варианта за изкачване до нея - с автобус, пеша по склона, или с лифт. Като четях преди пътуването, разбрах, че автобусите се пълнят бързо и може да се наложи да изчакате доста преди да успеете да вземете някой. Качването пеша го изключихме, понеже щерката е с хронична астма, а ад съм с проблемни колена и гръб. Затова остана лифта... уж удобно и бързо. Удобно, може би, но със сигурност, не и бързо. Нали съм и хронично планираща, резервирах комбинирани билети за лифта в двете посоки, плюс качване до обсерваторията на Кулата през Klook. Виртуалните бонове трябваше да бъдат обменени срещу хартиени носители в студио за снимки в квартала Мьондонг. След това с билетите отиваш до фуникуляра, който те води до лифта. Това е първата опашка. Следва втора опашка, за да се качиш на лифта, която се вие по триетажна сграда, също като в Дисниленд. Изкачването е бързо, но кабината е само една, та затова си отвисяхме поне час. За щастие, на места по протежение на опашката, има пейки за сядане, та се редувахме за малко почивка. Качихме се до Кулата, качихме се и горе на кулата, като суща кифла минах и през тоалетната за снимка (на снимките ще разберете защо 😁). Следваше кафе в едно кафене с интересен декор и красиви сладкиши в близкия квартал. Не искахме да си причиняваме втора опашка на слизане с лифта, а и това би ни отдалечило от кафенето, затова решихме да идем пеша. Пък и в травъл блоговете казват, че може да се слезе през парка около Кулата. Задаваме дестинацията в Naver, избираме маршрут "лесен и без стълби", дава ни 30ина минути ход и тръгваме. Отначало вървим по тротоара до пътя за колите, лесно, приятно, цивилизация! В един момент, обаче, Нейвър ни дава да свием по страничен горски път, по-малко цивилизован, но пак бива. И след около 300 метра страничният горски път се трансформира в нещо като козя пътека, стръмна, с камъни и дървесни корени. А ние двете заблудени туристки сме с неподходящи обувки (добре поне, че не бяхме с токчета)... и споменах ли за проблемен гръб и колена? Отне ни поне още 20 минути да изпълзим до края на пътя и да стигнем обратно до цивилизацията. Май не съм била толкова щастлива в живота си да видя пешеходна пътека! Бях забравила, че "сан" в името "Намсан" означава "планина". В крайна сметка се добрахме до кафенето без да паднем и да си потрошим нещо. Заслужихме си кафето и тортичките!

Вечерта ни завърши отново по реката Хан, на разходка с корабче от компанията Eland Cruises (също резервирано през Klook, понеже на успях през сайта на компанията). И с дъмплинги за вкъщи от малко магазинче, държано от една възрастна жена, близо до хотела. И едно яйчено хлебче (gyerranpang), от уличен щанд по пътя.

 

За днес песента от сериала When the Phone Rings, сцени от който са снимани в обсерваторията на Кулата Намсан: https://youtu.be/T1NSgx_7k70?si=4xSz9K_H1dKYLETU

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Ден пети в Сеул, беше ден извън Сеул за половината от женската ни двойка.

Щерката остана в града и пробва един от салоните за красота, по-специално, за третиране на коса. Програмата включваше диагностика на косъма и скалпа, 15-стъпкови процедури с миене, масаж, продукти, пара и воден масаж, подстригване и прическа. Резултатът е добър, а госпожицата - доволна. Между другото, и без да ходя на фризьор и 15-стъпково третиране, много съм доволна от местните продукти за коса и тяло, които ползвам в хотелите.

Втората половина от женската ни двойка се разходи до град Нонсан, на час и половина от Сеул (ако ползвате влака КТХ), или два часа и половина (ако пътувате с експреса ITX). Аз ползвах първия на отиване и втория ва връщане, понеже часовете ме устройваха. Бях купила билетите предварително през приложението на Korail, със запазени места и всичко.

Град Нонсан няма големи забележителности, провинциален корейски град, от това, което успях да видя. За мен притегателната му сила се криеше на около 10ина километра от града (да живеят такситата ... цена на пробега - 12 евро на посока). На това място е разположен парк (Sunshine Studio), в който се намират декорите, служили за заснемането на един от любимите ми корейски сериали, Mr Sunshine. Действието в сериала се развива в ранния ХХ век, по време на самото начало на японската окупация. Като казвам "декори", имам предвид цяло селище, с къщи, магазини, сергии, храм, хотел, мост, та дори и трамвайна линия, имитиращи Сеул отпреди стотина години. Може да се влиза в къщите и магазините, само не можеш да се повозиш на трамвая. А наоколо звучи музиката от сериала... С две думи, Дисниленд за феновете. Та Роца си пофенства от сърце в продължение на 3 часа, като обиколи парка от начало до край и се напъха де що успя 😂.

След което си взе влака наобратно, срещна се с щерката и отидоха на шопинг в квартала Myeongdong, където са магазин до магадин за козметика, кой от кой по-цветни, шарени и отрупани със стока. Много от магазините предлагат продукти на различни марки (Olive Young е най-големият и най-известният от тях), както и различни типове продукти - за лице, за коса, за тяло, маски, кремоне, серуми... Аз си бях избрала да посетя няколко "фирмени" магазина, на марки козметика, коита така или иначе ползвам, за да си взема малко "запаси", или серии, които не се продават на европейския пазар. Общо-взето, приключихме сравнително бързо, което беше добре, защото започваха да идват все повече хора, а аз вече съм на възраст, в която не понасям тълпите 😂. Но пък хората на място са организирани - в някои места по средата на улицата поставяха ограничителни бариери по дължина, за да я разделят на две ленти с различна посока на движение и чичковци със светлинни палки те насочваха да вървиш в правилното "платно" на всеки 10-15 метра имаше пролука в бариерата, та можеш да минеш, ако видиш нещо интересно от другата страна на пътя, но като цяло, така доста се улеснява човекопотока (поне според мен). Същата система беше приложена и вчера в Хонгде.

 

Нама да досаждам с много снимки, защото сигурно няма да са интересни, ако човек не е фен на сериала. 

Но слагам линк към любимата ми песен от него - https://youtu.be/r65UfMJ5cdI?si=op__WW2spYy0eBoX

 

Вечерята ни беше супа от дебели нудъли с пиле (dak kalgusku) и палачинки с кимчи. А от щандовете с храна в Мьонгдонг пробвах спираловидните картофи. Щерката каза, че са като чипсовете Pringles, ама без химическия вкус 😂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сеул е вече готов за Коледа... или поне един от универсалните му магазини:

 

 

 

 

 

[Роца]

Ден шести в Сеул - посветен на по-младежките квартали (Синчон, Хонгде, Йоннам).

Първо започнахме от посещението на един от  кампусите на униварситета Yonsei, който е един от трите най-престижни корейски университета. Тройката се състои от Сеулския университет (S), Университета на Корея (К) и университета Йонсей (Y). А трите заедно са известни като SKY и са нещо като корейската Бръшлянова лига.

Някои от сградите в този кампус се появяват често по сериалите, та затова се мушнах там за малко... да се почувствам отново млада 😂. 

След това се разходихме по Gyeongui Line Forest Park и Gyeongui Line Book Street - по протежението на бивша железопътна линия, която е преустроена на приятен за разходка парк, където в събота следобеда имаше млади и стари двойки, приятелски групи, семейства с деца и кучета... Завършихме в квартала Хонгде, който е оживен, младежки, музикален и пълен с магазини. По залез ни наваля и дъжд (предвидливо бях оставила чадъра си вкъщи 😂), но наградата ни беше прекрасна дъга (надявам се да се вижда на снимките). В района има и няколко места от снимки на сериали, разбира се 😂

 

Днешната песен е посветена на залеза: https://youtu.be/5pcXywKqopM?si=cCyrMkaesnibf8f2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Вчерашният, предпоследен ден в Сеул беше отреден за град Суон (Suwon). Той се намира на около час път с линия 1 на метрото. Може и да се стигне с междуградски влак, но за нас беше по-удобно с метрото, понеже хотелът ни е на линията. Около час по късно, под брулещ вятър и щедрите 7 градуса, но с ярко слънце, пристигахме на гарата в Суон.

Градът е свързан с крал Jeonjo от династията Чосон, един от най-тачените корейски крале. По време неговото властване е построен дворецът Hwaseon Haenggung, както и крепостта, опасваща града и чиито стени все още стоят и могат да се посещават. Освен тях, имаше няколко места от снимки на сериали, от които държах особено да посетя едно, свързано със сериала Our Beloved Summer. Освен тях, се отбихме и в другата впечатляваща библиотека Starfield в едноименния мол. Под секрет ще ви кажа, че тя ми хареса даже повече от сеулската й посестрима.

В кулинарно отношение, това беше денят на пърженото пиле. Това е специалитетът на града, до степен, че има цяла улица с ресторанти само за пържено пиле, Suwon Chicken Street. Аз бях харесала един, който е действащ от 1970та година насам, но мис Каприз не одобри идеята за цяло пиле, барабар с костите. Затова избрахме един друг, малко на посоки, но който предлагаше обезкостено пилешко. Поръчахме си half-and-half  - половината порция е "натюр", само със сол и черен пипер, а другата половина е с люта марината и сос. Толкова беше люта, че небцата ни бяха обезчувствени в продължение на няколко минути след като приключихме с обеда. Пърженото пиле върви с бира, аз си поръчах местна тъмна крафт, която хич не беше лоша.

А следобеда, между две посещения се отбихме за кафе и сладкиш (с чай матча за мен).

Днешната песен е именно от сериала Our Belovwd Summer и е изпълнена от V, един от членовете на най-известната К-поп група, BTS -  https://youtu.be/lj8TV9q59P4?si=B3CN9yd4e9_y1mMP

 

Пред двореца имаше демонстрация на бойни изкуства от епохата Чосон:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Влязох да си напиша заключителните (засега ) бележки и видях, че съм забравила да "отчета" последния ден в Сеул. Айгууууу!*

 

И така, последният ни ден беше посветен на най-популярните сеулски забележителности. Денят започна на централния площад, Gwanghwamun, където между големите офис-сгради се намират две статуи на важни личности от корейската история. Единият е адмирал И Сун Шин, който е разбил в няколко морски битки японския флот по време на имджинските войни с флота от 32 кораба-костенурки (наречени така, заради бронята, в която са обковани). Макет на този кораб има в краката му, а пред статуята има 32 фонтана, отговарящи на броя на коребите във флотата му. Ако ви се гледат морски битки, има три филма, посветени на Адмирала - Hansan: Rising Dragon, The Admiral: Roaring Currents и Noryang: Deadly Sea.

Втората статуя е на крал Седжонг Велики (царувал 1418 - 1450), който е създал корейската писменост, хангъл (все още се спори дали е бил сам, или с помощта на учени от двора). Дотогава в Корея са изполвани китайски йероглифи, които не винаги са били добре адаптирани към корейския език, а и сложността на изучаването им е ограничавала грамотността в рамките на висшите слоеве на обществото. Създаването на хангъл е помогнало за ограмотяването на голяма част от населението, въпреки че благородниците са продължили да използват китайската писменост още дълго време. Идеята е била хангъл не само да бъде напълно адаптиран към корейския език, но и да бъде лесно заучаван. Казват, че азбуката може да се научи за един следобед. Признавам, на мен ми отне доста повече време, а и досега бъркам голяма част от двойните гласни 😄

Естествено, има и сериали, посветени на делото на крал Седжонг  - Tree With Deep Roots, The Great King, Sejong.

И крал Седжонг и адмирал И Сун Шин са изключително тачени в Корея. По време на пътуването ми, забелязах, че в дворовете на много училища, покрай които минавах, има статуя на поне един от двамата. 

 

След като им отдадохме необходимото внимание, се насочихме към най-големия кралски дворец, Gyeongbokgung (чието име означава "дврорецът на хилядите благословии"), посторен през 1395 година (и разрушаван на няколко пъти). Отново имахме късмет и входът беше безплатен, заради течащият през последните дни фестивал. Минахме през няколко порти и дворове и стигнахме до тронната зала, която съм гледала в множество исторически сериали. За зла беда, павилионът с тронната зала все още беше в ремонт 😭, та ще трябва да се връщам на поправителен. Помотахме се из двора, където са се провеждали церемониите и където каменни жалони обозначават мястото на всеки ранг дворцови чиновници и стана време за церемонията по смяната на караула. Успяхме да намерим доста добри места (особено щерката) и да се насладим на представлението. Възстановката на церемонията се провежда всеки ден (без вторник) в 10ч и в 14ч. След това се разходихме из останалата част на двореца, различните павилиони и парка и стигнахме до една малка странична част, досами National Folk Museum, наречена The Street of Memories, където са възстановени сгради, представляващи Корея през 70тте и 80тте години.

 

Последва спирка за обед с друго традиционно ястие, наречено "bossam" - сварено свинско, което се обвива в лист кимчи или перила. След това се разходихме из Bukcheon hanok village - сгушено на хълма между двата кралски двореца, навремето там са живели благородническите семейства, управниците и дворцовите чиновници. В момента там има запазени доста традиционни къщи (hanok), част от които са хотели и магазини, но част са и частни жилища. Засиленият туристически интерес към квартала в един момент дотолкова е започнал да пречи на живущите там, че преди около година ограничиха достъпа до него между 10ч и 17ч. Най-известни да 2-3 улици, които са и претъпкани с туристи с ханбок или без, та ние направихме набързо 2-3 снимки и се изнесохме в старничните улички, които бяха доста по-приятни за разходка и кафе.

 

След което минахме през квартала Инсадонг, където има много магазини за сувенири, особено в търговския център Ssamjigil. Търсехме (и намерихме!) купи за оризовото вино makgeolli, което много харесвам (ама аз харесвам и соджу, де!), но не успяхме да намерим от металните купи за нудъли и ориз. Нищо, има ги и в Амазон. 

След което се прибрахме до хотела, за да стегнем багажа, преди една последна разходка из квартала Ikseon-dong и вечеря от hot-pot rice в малък и симпатичен ресторант.

 

* "Айгууу" е корейско възклицание, особено употребявано от по-възрастни жени 😄, може да се приравни на нашето "олелееее!"  или "малееее!"

 

Днешната песен е от анимационния филм K-Pop Demon Hunters, който превзе Нетфликс през последните месеци и където има няколко сцени, в които фигурира Bukcheon Hanok Village. А самата песен я чувахме ежедневно поне по няколко пъти на ден (не че се оплаквам, една от героините от филмчето ми е адашка 😄) : https://youtu.be/yebNIHKAC4A?si=Kq1eiZ-L4aeljKvt

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

И, накрая, преди седмица, трябваше със съжаление да си вземем самолета за Париж. 

За придвижване до летището избрах limousine bus, номер 6002, който минаваше близо до нашия хотел. Цената (17 000 вона, около 10 евро) му е по-висока, отколкото ако бяхме пътували с метро и влак, но не ми се влачеха 20+ килограмови куфари (шопингът ни не беше шега 😄) по различни стълбища. Автобусът ни стовари на летището, минахме през всички проверки... и докато чакахме на гейта, ни устроиха изпращане с духова музика 😄 (имаше още една възстановка на процесия от времето на династия Чосон).

 

Равносметката - още не мога да повярвам, че се върнах. Още една част от сърцето ми замина, този пък в Корея. Бих ли се върнала? Разбира се! Даже вече предупредих шефа ми да очаква след 3 години, че ще отсъствам отново за 3 седмици по това време. Имам още толкова места за посещаване, и още ястия за дегустиране, да видя още веднъж есенните листа в пълния им блясък, както и Тронната зала в двореца Гьонбук. Пък и корейците не спират да снимат сериали. Това значи още места на снимки за разглеждане 😂.

 

Вече имам и отговор на въпросите, които си задавах в първия пост. Нямах изобщо нужда от други карти освен T-Money и банковата ми карта (Виза), плюс кеш някъде около 150 евро (основно за зареждане на картата T-Money и плащане по щандовете с улична храна, аккто и в няколко конбинита).

Юбър си работи много добре. Всъщност, много таксита ползват също приложението, та обикновено успявах да си намеря кола. Единствено имах проблеми една вечер на осторв Чеджу (може би пробегът е бил твърде къс) и в Нонсан, когато търсих кола от Sunshine Studio (което е доста далече от града) до гарата. В това отношение имах късмет, че няколко минути по-късно едно такси свали пътничка за студиото и аз хванах колата наобратно до гарата.

 

Сега остава единствено да реша голямата дилема - първо повторение на Корея, или на Япония? Или може би първо посещение на Китай?

Да си имам проблемите! Абе, да сме здрави, другото ще се намести 😂

 

И, последната песен в това мое (наше) приключение, чието заглавие отразява как се чувствах на място в продължение на малко повече от две седмици: https://youtu.be/h1y1PjPVcCg?si=Bdud5hGKUPGWOvxl

 

След няколко месеца сигурно ще има и по-подробен разказ в стария Мармотник, заедно с още повече снимки. А дотогава оставам на разположение, ако мога да помогна на някого при плануването на пътуване в Корея.