Имате ли проблемна зависимост от пътуване?

[Topfly]

Пускам една малко по сериозна тема и се надявам на искрени отговори и размисли по темата къде е оптималния баланс между пътуването и останалата част от живота. Ако някой е усетил, че пътуването му е създало проблематични зависимост, как се е справил с проблема? 

[Гост]

Моят отговор би бил “Пътуванията са само една част от пъстрата ми и разнообразна личност и не са ми фикс идея”, но не го намерих и затова дадох най-близкия по смисъл.

[Topfly]

преди 2 минути , Брани каза:

Моят отговор би бил “Пътуванията са само една част от пъстрата ми и разнообразна личност и не са ми фикс идея”, но не го намерих и затова дадох най-близкия по смисъл.

Въпросът е ми е не какво е за теб пътуването, а създавало ли ти е проблематина зависимост, която ти е пречела в живота. 

[Mary]

Нямам проблем с пътуването и с непътуването.

Важни са ми други неща, затова и отговорих, че нито един от отговорите не е вярен за мен. 

Пътуването ме зарежда емоционално, но не е на първо място. 

Не знам дали има хора зависими от пътуванията, вероятно има, но е добре в живота да има баланс и да се прави повече от едно нещо, да имаш повече от едно хоби, или да го превърнеш в професия, ако не можеш без него. 

[Topfly]

преди 3 минути , Mary каза:

 

Не знам дали има хора зависими от пътуванията, вероятно има, но е добре в живота да има баланс и да се прави повече от едно нещо, да имаш повече от едно хоби, или да го превърнеш в професия, ако не можеш без него. 

 

Дромомания – патологична зависимост към пътувания

[Дани Магелани]

преди 43 минути , Topfly каза:

Дромомания – патологична зависимост към пътувания

Май всички тук сме болни.

[jungfraujoch]

преди 1 минута , Дани Магелани каза:

Май всички тук сме болни.

Не слагай всички под един знаменател и в твоята категория.

[Дани Магелани]

преди 4 минути , jungfraujoch каза:

Не слагай всички под един знаменател и в твоята категория.

Сори! Има несигурност и изключения, за това казах май. 

А и зависимостите си имат степени. В статията е посочена крайната. Не мисля, че някой от нас е там. Все още си управляваме правилно парите и живота.

[chandni]

Е, повечето тук според мен споделяме в различна степен пристастеност към пътувания. Възможността да пътуваш и да се докосваш до близки и далечни места определено опиянява. И колкото повече си видял, толкова повече расте желанието за още и още. Със съпруга споделяме страстта към пътувания и конфликти помежду ни на тази тема няма. Признавам, че аз съм движещата сила и голяма част от забежките са моя идея. Обикновено той не се дърпа или ако се позамисли, след няколко дни му изстрелвам ново предложение. Все на някое захапва и дава зелена светлина. Засега успяваме да планираме финансите си така, че пътуванията да не са проблем, простирайки се според възможностите си. Но с уточнението, че дозата пътувания, която приемаме, е почти една и съща през годините - пряко зависима от годишния ни отпуск. И да искаме не можем да я разтегляме повече. Мечтая за пенсионна възраст, в която ще можем да се мотаем по света с месеци, без да се съобразяваме с  отпуск, колеги, проекти и т.н. досадности, които сега ни спъват. Дано краката ни са на същото мнение и услужливо съдействат за осъществяването на тези скитничества. 😁 В депресия от липса на пътувания не съм изпадала - и през пандемията, когато бяхме закотвени вкъщи, продължавах да планирам, още имам складирани планове-програми, които чакат своето време. Така че индиректно и тогава мозъкът ми беше зает с пътувания. Да, със сигурност през годините съм развила някаква степен на дромомания. 

[Topfly]

преди 9 минути , jungfraujoch каза:

Не слагай всички под един знаменател и в твоята категория.

Не мисля, че има човек в света, който да не е изпадал в някаква зависмост през живота си. Въпросът е да осъзнаем, когато сме преминали определена граница и да направим нужната корекция. 

[Zaro]

Апетитът идва с яденето.

[Duke]

Имахме подобна тема в зората на форума. По онова време за повечето от нас пътуването все още беше магия. Боя се, че сега е по-скоро ежедневие. През последните години прекарвам по около 2 месеца годишно в чужбина от които поне 1 месец във втория ни дом в Нидерландия. Започнах да сливам усещанията за дома в София и този в Хронинген. Не знам какво да кажа относно зависимостта, по-скоро е въпрос на необходимост...

[Topfly]

преди 1 час, Zaro каза:

Апетитът идва с яденето.

Така е, но е важно човек да знае до къде е оптимално да яде и преяждането в един момент може да стане контрапродуктивно. В Япония има едно понятие Hara hachi bu, кето се отнася за яденето, но може да се използва и за други аспекти на живота. Ето какво пише по въпроса AI на Гугъл:

 

"Hara hachi bu" (腹八分目) е японска фраза, която означава "яж до 80% сит" или "яж докато си 8 десети пълeн". Това е принцип, който насърчава умереност в храненето и се практикува в Окинава, Япония, където хората са известни с дълголетието си. 

 

Обяснение:

• Умереност в храненето:

  "Hara hachi bu" е философия, която цели да предотврати преяждането, като се препоръчва да спрете да ядете, преди да сте напълно сити. 

   

  Произход:

  Идеята произхожда от Конфуцианството и е популяризирана в Япония, особено в Окинава, където е част от културата и начина на живот. 

   

  Ползи:

  Практикуването на "hara hachi bu" може да доведе до по-нисък индекс на телесна маса, повишена продължителност на живота и може би дори да помогне за предотвратяване на деменция при възрастните хора. 

   

  Защо работи:

  Когато ядете до 80% сит, давате на тялото си време да обработи сигналите за ситост, които идват от стомаха. Често, когато ядем до пълно насищане, всъщност сме преяли.

   

  Как да се прилага:

  За да практикувате "hara hachi bu", просто обърнете внимание на сигналите на тялото си и спрете да ядете, когато почувствате, че сте достатъчно сити, но не преяли.

   

   

   

   

   

   

•  

[horus92]

За мен пътуването е начин да се разтоваря, да не ми се налага да мисля за ежедневни глупости, да се изключа от България. За съжаление в последните години все повече неща ме дразнят тук, а вече не смятам, че ще се променят. Да навън има други проблеми, но бидейки турист, не ги усещам, а само задоволявам любопитството си към света. И все пак дори при пътуване си имам лимити и към края на втората седмица искам да се прибера. И после пак така. Предполагам, че ако пътувам нон стоп, няма да ми е толкова сладко.

[Гост]

преди 1 час, Duke каза:

Имахме подобна тема в зората на форума. По онова време за повечето от нас пътуването все още беше магия. Боя се, че сега е по-скоро ежедневие. През последните години прекарвам по около 2 месеца годишно в чужбина от които поне 1 месец във втория ни дом в Нидерландия. Започнах да сливам усещанията за дома в София и този в Хронинген. Не знам какво да кажа относно зависимостта, по-скоро е въпрос на необходимост...

Да, наистина в зората на форума пътуванията бяха магия, а не "конфекция" като сега. Друг е въпросът, че тогава и хората бяха сплотени и дружелюбни. През последните години на няколко пъти страдам от неблагодарно, злобно и обидно отношение именно от "пътуващи хора", и покрай тях започнаха да ми стават противни и масовите пътувания на кило и целия тоя фалшив ентусиазъм как това е "най-хубавото нещо". 🙂 

[Gisp]

Защо няма отговор 'Матеев'?

[chandni]

преди 17 минути , Брани каза:

наистина в зората на форума пътуванията бяха магия, а не "конфекция" като сега.

За теб нещо може да е конфекция,  за друг да е бутиково. Въпрос на светоусещане. 

[Zaro]

Сещам се за интервюто на Кийт Ричардс - имал ли бил проблеми с наркотиците, на което той отговаря, че е имал с полицията, не с наркотиците. 

И за човек, когото попитали какво прави с излишния алкохол, на което той отговорил, че не разбира въпроса.

Пътуването е форма на почивка, някои си почиват с работа на вилата, други с една седмица на плажа без прекъсване, трети - по чукарите. Във всички случаи човек прави това, което си поиска (а не нищо).

[Topfly]

преди 12 минути , Zaro каза:

Сещам се за интервюто на Кийт Ричардс - имал ли бил проблеми с наркотиците, на което той отговаря, че е имал с полицията, не с наркотиците. 

И за човек, когото попитали какво прави с излишния алкохол, на което той отговорил, че не разбира въпроса.

Пътуването е форма на почивка, някои си почиват с работа на вилата, други с една седмица на плажа без прекъсване, трети - по чукарите. Във всички случаи човек прави това, което си поиска (а не нищо).

Зависимостите не са непременно това което искаш. В началото всеки почва доброволно, но в един момент въпреки че ти е готино, когато се възползваш от зависимостта, започва да ти вреди финансово, ментално или социално. Не е ок, “да си почиваш“, но да затъваш в дългове, да нямаш финансови резерви, да имаш проблеми с близките или да изпадаш в депресия, ако не можеш да си позволиш мечтаната почивка и т.н.. Почивка разбира се трябва на всеки, но има разлика между почивка на другия край на света или обикновена медитация вкъщи. 

[Tedy]

Гласувах с последната опция, защото нямам зависимост към пътувания. Моята е към движението. 😀 Дали съм в чужбина, дали катеря в Бг планини или плувам край Варна, удоволствието ми е едно и също. А и дойде моментът, когато видях това, което исках навън. Сега всичко е бонус и колкото мога. Статистики и рекорди не ме вълнуват особено и не добавят нищо към наслаждението от живота ми. 

[Zaro]

преди 8 часа, jungfraujoch каза:

Не слагай всички под един знаменател и в твоята категория.

Това беше по-скоро опит за майтап. Не приемай всечко толкова насериозно. 😉

[Zdravko Nestorov]

Пътуването безспорно е вид пристрастяване – когато ти допада и го споделяш с правилния човек или хора, те зарежда още повече да продължаваш. Но не е добре, ако това става за сметка на нещо важно, или нещо, което може да ти навреди. За мен то е начин да се освежиш, да се откъснеш от познатата среда, да се отдалечиш от работата (особено в моменти, когато там цари хаос) и да оставиш на заден план ежедневните грижи, за да видиш и почувстваш нещо ново, просто да се насладиш. Дори самото планиране е част от приключението – забавно и мотивиращо. Запознаваш се с нови хора, намираш приятели и опознаваш различни места.

 

Днес живеем във време, в което това е лесно достъпно – с добро планиране и правилно разпределен бюджет дори скъпа дестинация може да се превърне в достъпна (благодарение и на хора като тези във форума). Вярвам и в нещо, което важи за много аспекти в живота – няма да е все така. Това, че днес си здрав, че можеш да си позволиш да пътуваш, че имаш хубава работа и т.н., не значи, че утре ще е същото. Затова човек трябва да се наслаждава на момента, да използва възможностите, които му се дават, и въпреки това да се опитва да пази и баланс, дори когато нещо толкова вълнуващо като пътуването го увлича.

[Георги Матеев]

Гласувах, но въпросът е формулиран донякъде неправилно.

 

Може да се каже, че имам зависимост към движението, динамичността, смяната на пейзажа, откриването на различни места, експериментирането с нови неща и тн. Това е цял стил на живот, който (признавам) често не може да бъде разбран от околните, но аз съм свикнал така още от 20-годишен, когато професията ми ме водеше на 4-5 различни места из България седмично и това никога не ми омръзваше.

 

"Проблемна" зависимост? Не, тъй като въпреки някои спънки през годините цялото това нещо ме кара да се чувствам щастлив, жив и свободен от стандартните ограничения на обществото, с които често не съм съгласен. Точно по същата причина винаги съм работил само за себе си, въобще не завися от отпуски и тн. А пътуване никога не ме е вкарвало във финансови проблеми, всичко се прави с мярка и не изпадам в депресия, ако не мога да отида някъде.

 

Въпрос на лично светоусещане...

 

@Брани знам прекрасно какво имаш предвид, но е персонален избор дали (и с кого) ще пътуваш "конфекция" или не. Отдавна се убедих, че магията зависи единствено от самия теб и ако очакваш някой да ти докара това усещане ще има да почакаш. Точно затова последната година отказах над 10 интервюта за всякакви медии, почти изцяло спрях да споделям и публикувам каквото и да е - пътувам заради самия себе си и външните ръкопляскания не ми носят никаква удовлетвореност или добавена стойност. Например, от месец планирам пътуването си до Либерия (заминавам утре), вадя визи, правя проучвания, гледам турове и какво ли още не. Вълнувам се адски много и повярвай, магията е жива ✨️

[jungfraujoch]

преди 28 минути , Георги Матеев каза:

почти изцяло спрях да споделям и публикувам каквото и да е - пътувам заради самия себе си и външните ръкопляскания не ми носят никаква удовлетвореност или добавена стойност.

Браво!

преди 28 минути , Георги Матеев каза:

Въпрос на лично светоусещане...

Точно това е магията на пътешествията.

Все така позитивен,добронамерен и готин бъди.

[Kristiyan Desev]

Много хубава тема, и аз искам да се включа с моята тийнейджърска перспектива 🙂. 
Обожавам да пътувам и за мен пътуването е просто откъсването от ежедневието, от което имам нужда. Обичам да се движа и ми харесва да сменям обстановката и с времето осъзнах, че мога да го правя постоянно, без да ми омръзне.

За мен всяко пътуване е вълнение, тръпка и винаги го очаквам с огромно нетърпение. Чувствам се по-свободен, когато сменям обстановката и винаги ми е липсвала тази доза свобода в България, която я има в чужбина.

Аз бих засегнал темата за конфликтите с останалите, които при мен донякъде са се случвали след дълго отсъствие и престой извън България, както беше с обмена ми в Щатите. Част от приятелите ми намираха за доста странно заминаването ми, но ме подкрепяха по техния си начин. Когато се прибрах, ми трябваше доста време да се отърся от обратния културен шок на прибиране обратно в България, да си стъпя обратно на краката и да опитам да продължа живота си по старому. В последствие осъзнах, че това е невъзможно, приятелският ми кръг доста се промени, тъй като на хората им беше трудно да приемат новата версия на себе си, която аз харесвам и намирам за по-добра. Осъзнах, че незаменими хора няма и в това е чарът на живота - накъде ще те отвее вятърът и с кого ще те срещне.  

Може би най-предизвикателно за мен беше да наваксам времето с останалите и тази празнина в отношенията може да се окаже отблъскваща. 
Разбира се, всичко се нарежда с времето, като лично се опитвам да се абстрахирам от хорските приказки и да живея по начина, който ми харесва. 
По-ценно от това няма, за това обичайте, бъдете обичани и си следвайте страстите 🙂.