Имате ли проблемна зависимост от пътуване?

[neuromancer]

Всеки работен ден скъсява живота с 8 часа

[stanimir]

[Topfly]

преди 8 часа, домосед каза:

Добре де, защо точно пътуването да е зависимост, която рискуваш, да ти обърка живота, а вършенето на "работа" (примерно - пека хляб, продавам паста за зъби, копая въглища, седя на компютъра, развеждам туристи) да не е? Всичко е въпрос на лично възприятие 

Пътуването е темата, защото това е профила на форума, но работохолизмът е съсипал живота на поне толкова хора, колкото например зависимостта от алкохола. Почти няма човешка дейност, която да не може да доведе до зависимост с негативни последици. Спортът и тренировките или сексът също могат да доведат до зависимост с негативни последици цък цък

 

Личното възприятие в повечето случаи е лош съветник, защото повечето зависими не усещат, че са зависими, а удовлетворението идващото от следващата доза зависимост заблуждава човешкото възприятие. Дозата, която води до негативни последици, също е трудна за определяне, защото при различните хора, тя е строго индивидуална. Някой може да пуши цял живот и да живее до 90 години в добро здраве, а друг да се разболее от рак на 40-50 годишна възраст. Това как се чувства един пушач на момента изобщо не е меродавно за това какви проблеми му създава на него конкретно тютюнопушенето. За да имаме по обективен поглед се изисква много по задълбочен анализ на ситуацията.

 

Ако погледнеш резултатите от анкетата близо 2/3 от участниците признават, че имат проблем със зависимостта от пътуване. Ако към това добавим и процента на тези, които имат проблем, но не си го признават (при зависимите, това е доста характерно поведение), проблемът не е малък и поне си струва да се обсъди или анализира. 

 

Най-висок е процентът на пътуващите, които ползват хобито си, като лекарство срещу депресия. От една страна може да си кажеш, че всичко е ок, ако си имаш лекарство, но от друга страна е обеспокоително защо човек не може да е ок вкъщи, ако просто чете една книга, говори с приятели и семейство, а трябва постоянно да “бяга“ до другия край на света. Ако пътуването не е просто разнообразяване на живота и откриване на нови хоризонти, а лекарство, може би си струва човек да поработи и върху основния си проблем, вместо да го лекува с лекарства към които се пристрастява...

 

 

[jungfraujoch]

Преди 1 час, Topfly каза:

Почти няма човешка дейност, която да не може да доведе до зависимост с негативни последици

Всяка човешка дейност е нормална. 

Когато е балансирана.

Когато е в двете крайности,води до зависимост.

Всеки сам решава как да живее,според неговия си аршин.

Поне според мен е така.

Хубав летен ден на всички.

[Георги Матеев]

преди 2 часа, stanimir каза:

С тази видимо по-яка дясна ръка мисля, че справедливо е спечелил Pornhub наградата 🤣

 

Майтапът настрана. Според мен тук няма ЧАК толкова зависими или поне не от този тип, който търси @Topfly. Не познавам такива. Да, всички обожаваме да пътуваме, но това не го прави непременно вредяща зависимост.

 

Дори има примери в точно обратната посока. Аз намерих сегашния си партньор именно благодарение на пътуването и това преобърна живота ми във всеки възможен позитивен смисъл.

 

Та не е черно и бяло...

 

А на предния въпрос - за мен Ковид беше тежък само първите 3 месеца, но основно заради ограничението за движение, а не поради конкретната невъзможност да се пътува извън страната. Иначе се чувствам еднакво щастлив също като прочета хубава книга или изгледам добър филм.

[Topfly]

преди 5 минути , Георги Матеев каза:

Така като гледам на победителя дясната му ръка е доста по-яка от лявата. Мисля, че справедливо е спечелил Pornhub наградата.

Точно това обсъждаме, че трябва да има някакъв баланс в живота. Не е добре да ползваш само дясната ръка 😄

[Дани Магелани]

На 10.08.2025 г. в 9:49, Дани Магелани каза:

Май всички тук сме болни.

Разбира се, казах го на шега.

[Argentique]

На мен темата все по-малко ми харесва като търсеща негативното там, където го няма. 
В този ред на мисли защо в анкетата няма отговор „Имам зависимост, ама не си я признавам?“ 😜

Ако на повечето хора тук им се спрат пътуванията извън страната (вероятно точно тези пътувания се визират във връзка със зависимостта), те ще си намерят безброй други интересни и вдъхновяващи ги занимания. Не съм ви чела по ковид и не знам дали сте имали тема „Ето какво правя сега, за да не полудея“, но като гледам, май е нямало много жертви на абстиненцията. 😄

Аз, като живееща в необластен град с планина на 15 минути от вкъщи, имах късмета три месеца да скиторя по 20-25 км на ден във всякакви условия, с хора и без, и да се наслаждавам на пролетта, което ми се отрази повече от добре както на физиката, така и на психиката. Тогава окончателно спрях да слушам и чета новини и ми е чудесно. 
Разбира се, още в първия ден, в който разрешиха пътуванията между градовете в средата на май, си купих билети за влак, по трасето се присъедини този-онзи и направихме другарска среща в Бургас и наоколо. 

 

Човек ако е в мир с душата си, ще се чувства добре и без пътувания. Друг въпрос е, че ако ги харесва, няма да избере такъв вариант.  А когато не е в мир, постоянно ще търси с какво да запълни празнината и пътуванията са полезен и развиващ личността вариант. Същият човек може да си стои у дома и да чете денонощно книги, „бягайки от действителността“, да си дава всички пари за книги, да избягва общуване с хора и тогава пак ще бъде обявен за зависим, а уж полезните книги – за зло.

Пътуването може да бъде терапия и лекарство. Не задължително срещу депресия. Имам приятелка, с която се виждаме рядко. Не беше летяла със самолет. Но пък имаше сериозни конфликти в дългогодишния си брак. Беше времето на 5-евровите билети. Обясних ѝ, че и тя вместо да се радва на снимките ми във Фейсбук, може хоп и просто ей така да се озове в Италия. С минимум усилия. Проведох разяснителна кампания, мъжът ѝ и той някак се нави. На път за ранния полет колата им се разваля на магистралата, но не се отказват, зарязват я където е и на стоп и с такси хващат самолета в последния момент. После в Италия магията се случва и вече няколко години са по-влюбени от всякога. Пътуват много двамата (децата са големи), учат италиански. Ако бяха си седели всяка вечер пред телевизора (който лично за мен е много голямо зло) и си бяха живели като „нормалните“ хора, сега нямаше да са заедно. Може да е захаросано, но се случи.

=========================

 

А за кухнята – вчера си купих еър фрайър, за който след бърза проба беше установено, че ще задоволява 80% от нуждите ми за готвене, така че ремонтът на кухнята се отлага още повече в необозримото бъдеще. 😄 Финансовите цели временно са трансформирани. 😄😜

[Иван Попов]

Пътуването според мен е едно от най-обогатяващите преживявания в живота – моят начин да преоткривам себе си. То ме откъсва от ежедневието и ме потапя в нови култури, разширявайки хоризонтите ми. Всяко ново място, всеки срещнат човек и всяка различна култура оставят своя отпечатък върху мен. Докато пътуваме, се учим да бъдем по-адаптивни, да решаваме неочаквани ситуации и да общуваме с хора от най-различни среди. Тези уроци ни правят по-мъдри, по-толерантни и по-отворени към света.

Затова обичам да се движа и знам, че никога няма да ми омръзне да сменям обстановката. Свободата, която намирам в пътуванията, е безценна. А всяко пътуване носи вълнение, тръпка и очакване, което ме зарежда с енергия. То оставя след себе си безценни спомени и уроци, които нося завинаги.

Днес живея така, че да съм щастлив, без да се влияя от чуждото мнение. Най-голямата ценност за мен е да бъда верен на себе си.

Затова – обичайте, бъдете обичани и никога не спирайте да следвате мечтите си.

Аз също гласувах, но малко се колебаех кое да избера....

 

[Травеолани]

Не, нямам и никога не съм имала. Обаче, както с всяко хоби или интерес в някаква област, която имаме, може да се навлезе в крайности и да започне да се прекалява и най-вероятна това се има предвид в темата. По скоро бих го нарекла навлизане в някаква крайност, отколкото зависимост. „Проблемна зависимост“ има много негативен смисъл.

Всеки има право да си прекарва свободното време и да си харчи парите както иска. За мен важното е, да правиш това, което на теб ти харесва, а не да копираш съседа, братовчеда, приятели.

С годините приоритетите на хората се променят и вероятно за много хора идва един момент, в който се получава пренасищане – от полети, от дестинации, от проучване за дестинация, от обикаляне да гледаш едни и същи неща, от снимки. Аз съм на този етап, пътуванията ми не са самоцелни и ми е много добре така 😊.

[zon]

Последният отговор в анкетата, нямам негативи от пътуването само позитиви. 

 

Мъжът ми е CFO, финансите винаги са били добре управлявани. 

 

Това за повече пътувания и по-малко секс при младите хора ми звучи като шега. 

 

За пътуванията си само тук публикувам снимки и пиша. В социалните мрежи не. 

 

Досега не съм срещнала някой, който да съжалява, че много е пътувал, но много които на по зряла възраст осъзнават, че не са пътували (достатъчно).