Имате ли проблемна зависимост от пътуване?

[stanimir]

Има и друг момент , България действително стана доста скъпа и вече от чисто икономическа гледна точка често е по-изгодно да пътуваш в чужбина.С камъни да ме биеш по главата няма да дам 3 хил. или повече лева за седмица на Черноморието , което вече е съвсем нормална цена.Вярвам че тоя балон рано или късно ще се спука , защото не се сещам какви свръхтехнологии и производства с висока добавена стойност развиваме ? Микропроцесори ли произвеждаме , или имаме фабрики на Ауди , или Тойота примерно ? ОК , IT сектор който не се знае колко ще е устойчив във времето и оръжейна промишленост , другото е живот на заем. Румънския балон в момента го гледаме , а ние не сме толкова различни и дори не сме на тяхното ниво. Докато не се достигне някакво равновесие вероятно винаги ще предпочитам чужбина. 

[Topfly]

преди 58 минути , Георги Матеев каза:

Гласувах, но въпросът е формулиран донякъде неправилно.

 

"Проблемна" зависимост? Не, тъй като въпреки някои спънки през годините цялото това нещо ме кара да се чувствам щастлив, жив и свободен от стандартните ограничения на обществото, с които често не съм съгласен. Точно по същата причина винаги съм работил само за себе си, въобще не завися от отпуски и тн. А пътуване никога не ме е вкарвало във финансови проблеми, всичко се прави с мярка и не изпадам в депресия, ако не мога да отида някъде.

 

Въпросът е точно за проблемната зависимост, която освен позитиви, носи и доста негативни неща. Ако за теб всичко е на 100% позитивно е супер. Аз лично познавам доста хора, които заради манията си да пътуват имат постоянно сериони финансови проблеми и се изненадвам, че във форума има малко отговори в тази посока. Други буквално бягат от депресията в пътуванията (Тук вече има доста засегнати във форума)

Ковида как го преживя? Може ли да си щастлив и без да пътуваш и да четеш примерно една книга през свободното си време в стаята или на терасата?

[Duke]

Сега като се замисля, за целите на темата и обективния анализ, е редно да се разграничат и самите пътувания. Разбира се, всеки има своята категоризация на пътуванията през годината. При мен пътуванията са разделени в три основни групи:

 

1. Пътувания за посещение на концерти - обикновено в рамките на 2-4 дни и по правило всички в Европа. Ежегодно имам по десетина пътувания от тази категория. Сега сметнах, че за 2025 г. досега са точно 8, едно предстои през септември, а до края на годината като нищо да се появят и нови. В първите години на личния ми концертен туризъм, който развивам успешно вече 20 години, задължително предпочитах непосетена дестинация при избора на дата от съответното турне. Сега вече се ръководя от логистичните фактори - лесен достъп до самата дестинация, добра инфраструктура, качество на залата/стадиона и не на последно място отдаденост на публиката към съответната група/изпълнител. Пътуванията от тази група за мен са рутинни и с определена цел. Почти не остана непосетена европейска дестинация и в този смисъл пътешественическото тук почти липса;

 

2. Пътувания до дестинации извън Европа - обикновено в рамките на 7-14 дни по 1-2 пъти годишно. Реално в тази група са същинските пътешествия с цел да бъде посетена конкретна дестинация с дълго предварително планиране. Поради липса на достатъчно свободно време за задоволяване на пътуванията от първата група, през последните години ограничаваме този тип пътешествията до седмица-две и с носталгия си спомняме за времената когато отделяхме по три седмици за обиколки на Югоизточна Азия, Перу, Канада, Куба и т.н.;

 

3. Пътувания до мястото в което от 11 години живее нашия син - обикновено прекарваме тук 2 седмици по време на коледно-новогодишните празници и по още толкова време разхвърляно през годината. По обясними причини този тип пътувания въобще не могат да покрият идеята на темата и по всяка вероятност нямат отношение, но са част от времето прекарано извън България.

 

Идеята ми е, че не всяко пътуване е в състояние да покрие пътешественическите критерии и само по себе си е по-скоро придвижване от едно място до друго и обратно...

[stanimir]

Във форума има психолози (може би и психиатри) , но доколкото знам,  когато човек е зависим често не го осъзнава или отказва да признае пред себе си или пред околните.Отрицанието често съпътства заболяването.За щастие има много по-тежки и опасни зависимости , тази най-много да те остави без пари и без работа.Това обаче също е малко вероятно , доколкото вече сме в клуба на богатите държави и развитото консуматорско общество.

[neuromancer]

Ами има хора, които пътуват за бройка, или само защото се е появила нова дестинация,не че има нещо интересно там (Кишинев например е последния пример 😃), има хора, които искат да видят или правят нещо, което го няма там, където живеят...

 

[Argentique]

Аз няма да гласувам, защото не ми харесват отговорите. 

Но да речем, пътуването ми пречи на осъществяването на дългосрочните финансови цели. 😄 😜 Трябва да правя ремонт на кухня и го отлагам къде поради факта, че парите ми отиват за по-важни за мен неща (пътувания), къде от ужас от предстоящи разправии с майстори-кожодери. Приоритети!
Така че бягам от реалността и депресията на старата кухня към шарения свят. 😄

Инак напоследък си намалявам честотата на пътуванията за сметка на продължителността и почти нямам уикенд забежки.  Форматът не ме влече, че не съм със съвсем твърдо работно време и мога да пътувам и през седмицата, или може да ми е омръзнало да пътувам всеки месец до София. Ама ей сега като ни развият пловдивското летище, ще видите вий! 😜

[Светославов]

Не превръщай целта в самоцел е част от житейската ми философия, така че последна точка от анкетата. 

преди 1 час, Topfly каза:

Може ли да си щастлив и без да пътуваш и да четеш примерно една книга през свободното си време в стаята или на терасата?

Блажени четящите и техен е светът! 

[Гост]

преди 8 часа, chandni каза:

За теб нещо може да е конфекция,  за друг да е бутиково. Въпрос на светоусещане. 

Винаги съм имал усещането, че моето светоусещане е поне десетина пъти по-ценно от тези на останалите ... 🙂 

 

Иначе, ако трябва да съм сериозен, да, конфекция си е когато се хвалиш как си бил много пъти на някаква екзотична дестинация кой от кой по-"изгодни". Малко хора, може би се броят на пръстите на едната ръка, правят качествени и вдъхновяващи пътешествия, които винаги са интересни за четене.

 

А както всяка друга зависимост, и "зависимостта от пътувания" си е вредна. Както зависимите от хазарта, така и тези без проблем предават и приятелства и отношения в името на "дестинацията" и на това да не им пострада "имиджа" на "пътуващи".

 

Но когато нямаш интереси или планове в живота и целта ти е основно да "бягаш от лошата действителност" като всяка седмица в петък в пет без пет се измъкваш по терлици от офиса, дали ще идеш на чалготека, ще се прибереш да гледаш турски сериал или ще идеш на уикенд-забежка, няма голяма разлика за мен. Все е клон на консуматорството.

 

 

[Deja Vu]

Ако имам проблем с на някой познат/приятел избора на дестинацията, то това говори по-скоро лошо за мен, както и че определено не ставам за каквито и да било отношения. 
 

Отдавна не допускам такива хора в живота си и отдавна не плащам за хорско мнение. 
 

И за да съм по темата - никога не е пречело на финансите и пътуванията ни винаги са били според чергата и добре планувани. Последните няколко години можем да си позволим повече и се възползваме. Страстта ни е обща и там разногласия нямаме, живеем за местата, които ни предстои да видим - за приключенията, които предлагат.  А те целите и плановете в живота на всеки човек са индивидуални. Познавам хора, на които най-голямата им цел е да направят двеста буркана с домати. 
 

Това не е тема, която можеш да сложиш в рамка и не е само бяло или черно. Хора всякакви, абстрахирайте се от очакванията на другите и живейте живота си така, че да ви носи радост.

[Alexander]

И за мен са непълни отговорите и гласувах с последния.

Предпочитам  да пътувам, но не къде да е и за бройка.  Ето сега около лятото 4-5 месеца не ходим никъде.

Писал съм и преди, над 50% от страните в света реално не ме интересуват и няма да ги посетя. Имам силно желание за 5-6 нови страни и няколко други, общо 10-12 да станат, ама ако имам път както се казва.

 

За сметка на това има страни в които съм ходил  многократно и пак ще ходя,  дори извън Европа.

 

 

[Hadzhitodorovi]

На 10.08.2025 г. в 9:06, Topfly каза:

Дромомания – патологична зависимост към пътувания

От източника:
"First of all, please note that this is a historical diagnosis. That means that it is not a current diagnosis as recognized in the DSM-5."

Иначе казано, някой е имал да нацъка едни 1000-1500 думи, а друг ги е превел 🙂

[Lorette]

На 10.08.2025 г. в 8:31, Topfly каза:

Пускам една малко по сериозна тема и се надявам на искрени отговори и размисли по темата къде е оптималния баланс между пътуването и останалата част от живота. Ако някой е усетил, че пътуването му е създало проблематични зависимост, как се е справил с проблема? 

Аз съм усещала това. Даже една връзка така си прецаках. Събуждах се през ноща да чета пътеписи и да правя планове за разни дестинации. Не можех да мисля за друго. Само за пътуване говорих, а това е доста досадно за хора, които нямат този интерес. И след това си наложих с воля да спра и да не зависи от това настроението ми.

[Antigona]

Ако под пътуване се разбира само извън България - нямам такава 😀. Но определено петък в края на работния ден пътувам. Не мога да прекарам уикендът в София, осен ако нещо не съм добре със здравето.  На 3 места в провинцията е " у дома", но времето не ми стига да отида например в Бургас вече една година. Не мога да си позволя и отпуска повече от 20 работни дни, за да пътувам повече. Финансите също определят граници, които не си позволявам да прекрача за дестинации в чужбина. На практика се старая да балансирам желанията с възможностите. 

[saved_]

В продължение на около 10 години аз мога честно да кажа, че бях пристрастена към пътуването. Не че пътувах където си искам и колкото си искам, но малко свободно време ако имам все планирах пътувания или четях инфо за бъдещи такива. В никакъв случай не съм била с безкраен финансов ресурс, дори напротив - просто не се хвърлях на маркови дрешки и обувки, за да имам повече за пътуване, например. В крайна сметка успях да посетя около 50 държави, пътувала съм няколко пъти с круиз, с кемпер до Тоскана и обратно, била съм в скъпата Исландия и в бедния Непал. Посетих 5 континента. Сбъднах най-голямата си мечта - да посетя истинската "негърска" Африка. Видях много. Снимах безобразно много. Дори си направих фотокниги с пътеписи от най-интересните ми пътувания. 

До тази година.

Тази година видимо няма причина, но някак нещо в мен се промени. Появиха се и нужди, където отиват не малка част от финансите. Но не ме е яд. Щастлива съм, че успях да видя толкова много от този пъстър свят. Щастлива съм, че преживях толкова много емоции при канселирани полети, изкачени вулкани, нощни преходи в раздрънкани непалски автобуси, неземно красивия Индийски океан при Малдивите, лунния пейзаж над Атакама и опитът наречен Коучсърфинг. И още и още.

 

Благодарна съм. 

 

Разбира се, пътуването винаги ще си остане някакъв мой гъдел и при подходяща възможност на време и финанси, винаги бих избрала да посетя някое ново място. Но вече някак не съм пристрастена. Дори сега ако някой ми каже, че до края на живота си, няма да излязам в чужбина нито веднъж повече - ок, имам мир в себе си. 

[домосед]

Първи природен закон на магеланството: Едно пътуване до Кишинев никога не е конфекция

[Topfly]

На 10.08.2025 г. в 18:49, Kristiyan Desev каза:

По-ценно от това няма, за това обичайте, бъдете обичани и си следвайте страстите 🙂.

Не знам колко се обичате младите, но според американските статистики положението е доста плачевно!

 

Пътувания има, но секс няма! Перефразирайки един бивш премиер бих казал: - За бога, братя, правете секс!

 

[stanimir]

5 hours ago, домосед said:

Първи природен закон на магеланството: Едно пътуване до Кишинев никога не е конфекция

Дори може да се въведе инициация за нови магеланци - пътуване до Кишинев, за да се докажеш като достоен за тук.

[chandni]

преди 22 минути , Topfly каза:

Пътувания има, но секс няма! Перефразирайки един бивш премиер бих казал: - За бога, братя, правете секс!

Темата не беше ли доколко сме пристрастени към пътуванията? 🤔

[Topfly]

преди 1 минута , chandni каза:

Темата не беше ли доколко сме пристрастени към пътуванията? 🤔

Темата е не за самото пристрастяване, а за евентулните негативни ефекти от подобно пристрастяване. Липсата на секс и романтични връзки също потенциално може да има връзка с повечето пътуване.

[Deja Vu]

Topfly слага думи в устите и чака някой да напише, че я е фалирал заради пътуванията, я е останал без секс:)

Че то ако го нямаше на някоя пъстра дестинация, кога да го има?
 

Аз единствено съм чувала коментари от бивши колеги, как докато ме нямало трябвало да покриват и моята работа. Казах, че това, което е трябвало да свършат не ми принадлежи и не са ми правили услуга. Дадох им съвет да опитат и те да живеят, пък може и да им хареса.

Чувала съм как хора са пресмятали колко пари сме изхарчили за някое пътуване. Пускам си го през ушите, освен ако не са решили те да плащат - нека си правят безсмислените сметки. Пътуваме два месеца лятото, две седмици зимата и една седмица пролетта. Чувстваме се късметлии, че го можем и изобщо не се замисляме.

 

Аз от пътуванията извличам само позитиви, а и в края на краищата, ако ми пречеше по някакъв начин - нямаше да си го причинявам. 

 

[домосед]

преди 1 час, Topfly каза:

но според американските статистики

Къде ги четеш тия статистики? Нещо не ми се връзва аритметиката. Ако приемем на око, че сексуално активните години преди 30 са 16, то всяка година извадката хора, подлежащи на зададения въпрос, се обновява с 1/16, което е около 6%. Пък между 2024 и 2025 отговор "девствен" скочил с 10%.  Единственото обяснение е, че резултатите показват растящ естествен прираст (повече влизат в извадката, отколкото излизат), нежели намаляващи сексуални контакти.

[Topfly]

преди 5 минути , домосед каза:

Къде ги четеш тия статистики? Нещо не ми се връзва аритметиката. Ако приемем на око, че сексуално активните години преди 30 са 16, то всяка година извадката хора, подлежащи на зададения въпрос, се обновява с 1/16, което е около 6%. Пък между 2024 и 2025 отговор "девствен" скочил с 10%.  Единственото обяснение е, че резултатите показват растящ естествен прираст (повече влизат в извадката, отколкото излизат), нежели намаляващи сексуални контакти.

Източникът е The Washington Post, а как са правени точно проучванията не знам.

[Topfly]

преди 27 минути , Deja Vu каза:

Аз от пътуванията извличам само позитиви, а и в края на краищата, ако ми пречеше по някакъв начин - нямаше да си го причинявам. 

Проблемът на зависимостите е, че човек изпуска контрола и не е чак толкова лесно да спреш, въпреки очевидните проблеми. Друг проблеме, че някой път, човек не вижда дори и очевидното, когато е обсебен от зависимостта си. Това разбира се не означва непременно, че ако някой прави нещо много често, той има проблематична зависимост, която му пречи в живота.  

[Anna Kalinovska]

Да. Не съм летяла вече 4 седмици и никак не ме свърта (от януари досега съм навъртяла 50+ полета, не само с Раян). Намерих му цаката: Мятам се с метрото на летището и прекарвам между проверка на бордни карти и гейтовете едно 2-3часа, после обратно, така 3х вече. Имам на хоризонта една подобна забежка в четвъртък, после ще видя, може би сух режим чак до следващия реален полет след 2,5 седмици.

[домосед]

преди 11 минути , Topfly каза:

Проблемът на зависимостите е, че човек изпуска контрола и не е чак толкова лесно да спреш

Добре де, защо точно пътуването да е зависимост, която рискуваш, да ти обърка живота, а вършенето на "работа" (примерно - пека хляб, продавам паста за зъби, копая въглища, седя на компютъра, развеждам туристи) да не е? Всичко е въпрос на лично възприятие