таджикистан Фанска фантазия - ретроспективен фотодневник за пътуването ни в Таджикистан

[Mary]

На 7.04.2026 г. в 13:15, master_of_germs каза:

Аз даже не знаех, че до най-високото езеро е възможно да се стигне с МПС, но се оказа възможно, след яко раздрусване.

Ние бяхме малко преди вас в района и почти го бях отписала седмото езеро, ако не беше нашият извънземен шофьор, който повече от три пъти буксува в едни камънаци, но не се отказа.

Реално май седмото най-много ми хареса заради възможността да се поразходиш наоколо и не толкова прашната околност.

 

Не помня да сме имали проблем с е-сим картите, но със сигурност имахме проблем с гида/шофьора който трябваше да ни вземе от летището в Душанбе. Просто не се появи. Затова направо в устата на лъва попаднахме - десетки мераклии ни наобиколиха с надеждата да клъвнем, но ние си държахме на цената, която вече бяхме постигнали. Най-нахалния от всички ни "закачи на куката", а той реално нямаше никакво намерение да ходи до Пенджакент и като се отдалечи от летището започна да търси кой да ни закара, но да вземе малко пари, че да има и за него. Така се сдобихме с най-лудия шофьор, когото съм срещала, но и с най-сърцатия човек, за когото няма невъзможни неща.

 

[master_of_germs]

преди 2 часа, Mary каза:

Ние бяхме малко преди вас в района и почти го бях отписала седмото езеро, ако не беше нашият извънземен шофьор, който повече от три пъти буксува в едни камънаци, но не се отказа.

Реално май седмото най-много ми хареса заради възможността да се поразходиш наоколо и не толкова прашната околност.

 

Не помня да сме имали проблем с е-сим картите, но със сигурност имахме проблем с гида/шофьора който трябваше да ни вземе от летището в Душанбе. Просто не се появи. Затова направо в устата на лъва попаднахме - десетки мераклии ни наобиколиха с надеждата да клъвнем, но ние си държахме на цената, която вече бяхме постигнали. Най-нахалния от всички ни "закачи на куката", а той реално нямаше никакво намерение да ходи до Пенджакент и като се отдалечи от летището започна да търси кой да ни закара, но да вземе малко пари, че да има и за него. Така се сдобихме с най-лудия шофьор, когото съм срещала, но и с най-сърцатия човек, за когото няма невъзможни неща.

 

Да, ще опиша и седмото езеро.

Личното ми мнение за останалите 6 езера е, че таджиките яко са оплескали работата. Нито е за гродски туристи с деца за уикенд сред природата (по европейските стандарти), нито е за планинори, понеже е населено и се вдига страшен прахоляк.  От друга страна, Маргузор при шестото езеро е доста голямо село и не върви да бъде откъснато от света, без пътна връзка. А то е било такова през поне половината месеци. В случая е по-важно първо инфраструктурата да се развие, а туризмът някога ще стане и той на ниво. За добро или за лошо...

Само допреди няколко години и черен път за коли покрай шестото езеро е нямало. "Еврибари на магари"

Седмото езеро е чудесно място за пикник и за дълги разходки, но дори и не притежава нищо от "тюркоаза в буркани" на Алаудинските, Куликалонските и останалите групи езера съвсем в дебрите на Фанските планини.

 

А машината на Фируз нямаше грешка, само веднъж бяхме на ръба да буксуваме. Лично аз по-скоро бих забранил МПС над шестото едеро, но пък е стръмничко, макар и кратко, та не е за всеки. Може би там идеалният вариант би бил да се сложи бариера за колите, нэ да се предложи езда на мулета. То не че не се предлага, видяхме няколко такива групички туристи на магарета с водачи нагоре покпай езерото.

[master_of_germs]

Най-високоразположеното "седмо" езеро е на 2400 м н.в. и едва при него се усеща наистина, че си в планина. Има поляна със зелена трева, на която са насядали и местни и няколко чужденци. Семейство французи с едно фамозно возило, дето не можахме точно да го определим. Аз не съм го снимал с телефона, ама ако @mary_shery има някоя снимка с фотоапарата, ще я помоля да качи, запознахме се и с един италианец, който се беше качил пеш, без кола. Марина е живяла в Италия и говори езика перфектно, та стана голям лаф-моабет. 

Дребни дечурлига се гонеха и нахлуваха с дрехите в студената вода за потрес на майките си, които идваха с пръчките и шамарената фабрика да ги извадят навън. Фируз рече, че може да се разхождаме, колкото си щем, то пътеката по брега на езерото е една и няма как да се загуби човек. А той си разпъна шалтето, разговори се с други местни хора и щеше да приготви обяд. 

"Седмото" езеро (слагам кавички, понеже в планина езерата от един циркус или на една река е редно да бъдат номерирани обратно. Първо да е най-високото, а последно това, което е най-ниско разположено) се нарича Хазорчашма. В превод - "Хиляда извора". Така и не разбрах дали заради множеството тънки поточета, които се спускаха от него към селото и "шестото" езеро. Понеже нямаше много поточета, които да се вливат в "седмото", само една рекичка по-горе. Може пък изворите да са били под повърхността. Ама хиляда - едва ли 🙂 

В началото на пътеката местни младежи чупеха стойки, правеха си селфита, все едно че се катерят по скали. Като ни видяха, почна една фотосесия и с нас. Знаеха и малко английски, та искаха да си говорим. 

Разходката покрай брега наистина е айляшка и пътеката е равна, макар и тясна на места. Тоя ден просто щяхме да го ударим на лежерен релакс. На два пъти ни подминаха малки групички туристи на магарета, явно се забавляваха. 

Езерото всъщност е по-голямо, отколкото се вижда от началната поляна, защото има и едно скрито разклонение в другия край. Там, преди вливането на рекичката, има още едно много удобно място за разпъване на палатки. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Покрай реката вляво и нагоре има пътека до друго село, по която туристи понякога ходят, но по-скоро си се ползва от местни селяни с магарета. През реката има  няколко места импровизирани мостчета, някои бяха разрушени. Иначе е дълбока за нагьолване. Пресякохме я и  продължихме и до скрития край на езерото, там вече пътеката не беше равна, а играеше нагоре-надолу. Но така ни се предоставиха и по-различни гледки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Доста се помотахме. искахме да се насладим на планинската прохлада за последно в това пътуване. Като се върхнахме на поляната, Фируз беше изстудил пъпеш, нарязал домати и задушил картофки с говеждо. А комшиите по ливада се бяха сдушили с него. И като всички годтоприемни таджики решиха и те да ни гощават. и най-вече, да ни дадат домашен компот от вишни и ощаф от кайсии в двуллитрови шишета 🙂 Много свежо. Не го изпихме всичкото това, и предадохме нататък по поляната на французите, да опитат и те 🙂 

По обратния път спирахме по-рядко, защото и слънцето слизаше по-ниско и езерата се засенчваха. Накрая вече, под първото езеро, Фируз спря да си напълним вода от един извор. Преди това се разминахме и с една от редките маршрутки, които возят хората от селата към Пенджакент и обратно. Фируз се познаваше с шофьора. после ни сподели, че маршрутката я бил сглобил той лично, заедно с брат си Далер, от старо шаси и резервни части на най-различни други автомобили и после я продали на тоя същия шофьор. Щото години наред издържа по тия пътища, значи си разбират от работата, казвам ви! 🙂 

 

 

Там при извора мина едно момче с магаренце, пак познато на Фируз (имам чувството че в тоя Таджикистан всеки познава всеки ❤️ ) и най-накрая извадихме Знамето да го снимаме връз магаре, както бях обещал на @Argentique 😉 

 

 

 

@mary_shery с Фируз Камаров - почетен таджикистански магеланец и Марко (Поло) вече-не-помня кой-номер-поред със светинята на форума ❤️ 

 

Надолу след Шинг Фируз ни вози по малко по-различен път, за да видим и златодобивния комбинат по-отблизо. 

А за вечеря Бибиджон беше наготвила пълнени чушки, по-късно дойдоха и дъщеря им със зетя (директорът на музея) и вечерта мина в разговори и веселба. Научих още много думи на таджикски, което имаше значение за следващата глава от пътеописанието 😉 

 

...следва...

[master_of_germs]

На следващия ден трябваше да се разделяме с Фанските планини, с Фируз и семейството му. Но нямаше да си позволим да сме тъжни. Защото си имахме рожденичка. Понякога завиждам на @mary_shery , че е родена в отпускарски сезон, а аз през учебната година, и винаги нейният рожден ден се празнува на все по-хубави места. После пък се сещам: да де, ама нали и аз съм там 🙂 

 

С Фируз тайничко бяхме поръчали предната вечер и една малка тортичка от близката пекарна.

 

Той, естествено, нямаше да ни пусне, без да ни е показал Пенджакент. Минахме  през градас колата и после поехме към границата с Узбекистан. Няколко километра по-рано се намира най0известният археологически обект в Таджикистан - древният град Саразм. Да запишем и един обект на ЮНЕСКО, все пак. 

 

Всъщност, ако не се влиза в музея, не е необходимо нищо да се плаща, а то доста от нещата се виждат и отвън. Разкопките са покрити отгоре с покриви, има указателни табели с доста информация. А за беседа в музея се плаща, като цената за чужденци беше в пъти по-скъпа, отколкото за таджикистанци. Фируз го сметна за крайно обидно и реши да разиграем една сценка. Вика: "Ще убедя уредниците, че вие сте наши хора. Никакви чужденци не сте! Таджиките и българите сме братовчеди. Я, колко сходни думи има в езиците ни, а и вие колко таджикски думи и изрази научихте за тия няколко дни". Което си беше така де. Особено аз много се вживявам да науча колкото може повече от местния език, докато съм на път. И ето, поздравихме и казахме по няколко думи на таджикски и се сдобихме с евтините билетчета (А това, че Фуриз, както и преди ви споменах, се явява тъст на директора, сме убедени, че няма нищо общо 😉 и ни най-малко не намалява нашето постижение) 😄.

 

 

 

 

 

 

 

Тази дама беше най-ценният експонат

 

 

 

Хареса ми, как на стената зад доста от експонатите имаше картини, от които се разбираше предназначението му и без да четеш описания.

 

 

 

 

 

 

 

След Саразм Фируз ни заведе на разкопките на Стария Пенджакент, които са на хълм над града и се разкрива панорамна гледка. И тук разходката из археологическия обект е безплатна и има още по-малко музейче с вход, но решихме този път да не влизаме.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Върнахме се в дома на Фируз, къдете вече наистина трябваше да се разделим. Мина година оттогава, а спомените са толкова живи.

 

Фируз нямаше да идва с нас към Душанбе. В таджикистан са много популярни споделените пътувания и има много шофьори, които предлагат колите си като споделени таксита. има, естествено и маршрутки. Но Фируз беше говорил и платил на човек, който да ни вози в комфортна кола с добър климатик, на каквато екстра дотогава не  бяхме се наслаждавали. Пътьом спирахме за по някоя разхладителна напитка.

 

...следва...

 

[master_of_germs]

В Душанбе отново се настанихме в същия хостел Грин Хаус, както в нощта на пристигането ни в Таджикистан.

 

Градът, както и в началото писах, е изключително чист, с нови сгради, широки булеварди и изненадващо много зелени паркове. Има маршрутки и тролейбуси, като билетчетата струват някакви стотинки, но също тъй евтини са и такситата (не говоря за копърките на летището, естествено_. Такситата са електрически коли, познават се лесно, колите са в бяло-зелено и сноват навсякъде. Първоначалната такса включва пътуване до 2,5 км, броячът започва да отброява след това. Не си спомням точните цени, но не мисля, че сме дали повече от 1,5 евро за от хостела до центъра или обратно. Вее на другия ден взехме такси до Хисар, но и за такова голямо разстояние до друг град сумата беше смешно ниска.

 

Нямахме някаква точно определена програма. Казахме на таксито да ни остави при парка Рудаки, близо до паметника на Исмаил Сомони и хубаво се разходихме преди и след залез. Уцелихме и някакъв музикален фестивал на сцената в парка. Имаше много млади танцуващи хора. Правеше впечатление, че младите жени масово се облиюат в традиционни многоцветни дрехи и често ни молеха да ги снимаме.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За вечеря @mary_shery избра да отпразнуваме рождения ден в едно място, което комбинираше грузински (Швили) и италиански (Ostero) ресторанти. Останахме много доволни. Беше скъпичко като за стандарта в Таджикистан, но нищо на фона на цените в Европа.

 

...следва...

[Hakkâri Spor]

преди 2 часа, master_of_germs каза:

също тъй евтини са и такситата (не говоря за копърките на летището, естествено_. Такситата са електрически коли, познават се лесно, колите са в бяло-зелено и сноват навсякъде.

За Jura ли става въпрос?

 

А иначе до Душанбе с Пегасус ли?

[master_of_germs]

преди 2 часа, Hakkâri Spor каза:

За Jura ли става въпрос?

 

А иначе до Душанбе с Пегасус ли?

Има едно приложение EcoTaxi, но изобщо не се наложи да го ползваме. Тия бяло-зелениге са навсякъде из града.

 

Преди година Пегасус все още не летяха до Душанбе. 🙂

 

[master_of_germs]

Дойде време и за последния ни ден в Таджикистан, но трябваше да го запълним някак, защото полетът щеше да е чак среднощен.

Отново беше неделя и като си попостегнахме багажа, отидохме да закусим пак в хипстърското Cafe Moose.

Ама се зачудихме дали да не пробваме пиленца по английски... Правописът ни отказа 😄 

 

ОСтавихме раниците си на рецепцията в хостела и си взехме такси до Хисорската крепост. С маршрутки щеше да е много по-евтино и по-бавно. Преценихме, че имаме достатъчно налични сомони. Таксиджията предложи да ни изчака примерно два часа да поразгледаме и да ни върне обратно. и без това в убийствената обедна жега едва ли някой щеше да го викне, а пък с тоя курс ние си му изкарахме добра сума.

 

За Хисор има доста разнопосочни мнения. Че не е баш автентична, че е бутафория, филмови декори и прочие. Или пък че е егати купонът 😉

Разликата идва от това, кога е било посещението. Та, ако може, планирайте си ходене до Хисор в неделя, защото тогава е ден за сватби и купонът наистина е на макс. Снимките никаква представа няма да ви дадат , а трябва някой път да кача клип с ютюб да видите за какви танци идеше реч. Нагледахме се на булки и сватбари.

Почти никой не влизаше вътре в крепостта, хеле пък в обедната жега. Не съм запомнил и колко беше входната такса. Но така можехме да се снимаме, колкото и където си щем. 

Крепостта не е кой знае какво а вътре общо взето има само една уличка с няколко дюкянчетам където продавт сувенири но и ръчно изработени неша, музикални инструменти, дрежи. Нямаше начин, продавачите ни вмъкваха навсякъде. Отваряхме си лаф-моабет. И никой не се сърдеше, ако стоиш, гледаш и нищо не купуваш. Говорехме си и за вино (оказа се, че този толкова слънчев район на Таджикистан е известен с лозята си и сладките червени вина. 

Най-оправен се оказа един продавач. който предлагаше да ни облече в традиционни дрехи и не мога да отрека, че на @mary_shery одеждите много й паснаха. Също така човекът извади един традиционен струнен инструмент и й го даде, а той самият започна да пее и да бие ударните, та се получи чудно клипче. Ами, така се печелят клиенти - от него си взехме разни сувенирчета. В магазина влязоха и млада двойка местни годеници, които също нагиздиха, все пак сватба им предстоеше. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

След като се върнахме в Душанбе, дойде време и да си напазаруваме. В базара Мехргон. Което си е душанбейските централни хали, ама далеч по-джиджани. Че си имах магелански поръчки и накрая на летището за една бройка да не ме пуснат за свръхбагаж. Сушените плодове бяха чуднички, както и чая.

 

 

 

 

 

А ето и една популярна верига заведения 😄 

 

После решихме да се поразходим почти безцелно. В района имаше доста лъскави къщи и улиците бяха много чисти и зелени. И безопасни...

 

Обърнете внимание на милиционерската кола. Независимо, че ползват кирилицата ( и за разлика от някои съседни държави нямат никакво намерение да я променят), таджиките са я адаптирали към езика си  с няколко допълнителни букви (кирилицата е много благодатна в това отношение), но са махнали излишната им буква "Ц" (такъв звук в таджикския език няма) и не я ползват дори и в чуждици.

 

 

 

 

Седнахме да си направим късен обяд със самси (ако не се лъжа, заведението се казваше Деха), после минахме през джамията Хаджи Якуб

 

 

 

 

 

После отидохме до паметника на независимостта (Монумент Истиклол), който се намира на огромен площад сред парк. Постоянно сновяха водоноски, да да се поддържа площадът изрядно чист. @mary_shery поиска да влезе вътре и да разгледа (и да се качи горе за панорамни гледки), а на мене и на Марина ни се стори твърде голям кич, а и искахме да оптимизираме разходите. Таджикските ни сомони намаляваха и искахме да имаме за вечеря и такси до хостела и после до летището. Затова се шматкахме наоколо в парка, седнахме на пейка и чакахме да мръкне и паметникът да свети. Да си призная, предната нощ, като го гледахме отдалеч, си мислехме, че е някой луна-парк 😄 

Та това наше безпаричие ни спаси и да не отнесем глоба. Седим на пейка, до нас има кошче с вграден пепелник и Марина пупи до него (Фируз ни беше предупредил, че в града се пуши само така, например на автобусните спирки). Обаче идва към нас млад милиционер, поиска ни документите и рече, че сме в нарушение и на тоя площад пушенето е напълно забранено. Все пак накрая излезе разбран човек, а и ние наистина нямахме достатъчно пари да платим глоба. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като наснимахме монумента и по тъмно (отблизо все пак изглежда добре и не толква лунапаркско) беше време за вечеря. Тя се състоя в кафе Сафо точно срещу площада. Основно турска кухня се предлагаше.

 

 

Това ми е последната снимка от Таджикистан.

 

Прибрахме се в хостела, взехме си багажите и отидохме към летището за среднощния полет към Баку. Бяхме много притеснени, понеже още в Пенджакент бяхме получили съобщение от AZAL, че полетът ни Баку-Истанбул (Сабиха Гьокчен) е отменен и не могат да ни сложат на полета на Търкиш същата сутртин, и оставаме в на летището Баку чак до вечерта. Беше се случило, докато нямахме обхват в планините и нищо вече не можехме да направим, освен да се надяваме на място нещата да се разрешат. Което се и случи, по най-странния начин.

 

Кацнахме в Баку призори. Отидохме до информация и разяснихме случая. Казаха, че ще извикат служител на AZAL. Почакахме го известно време, но когато дойде един младеж, широко се усмихна на Марина и й каза: "Помниш ли ме? Пушихме заедно, докато си чакаше полета за Китай преди няколко месеца и ме почерпи от твоя тютюн". 😉 ...

Ta, с този внезапен обрат нещата много бързо се наредиха и бяхме натоварени на полет на Търкиш само час след отменения полет на AZAL. при това до голямото летище IST,  а не до SAW (Сабиха Гьокчен). Което беше идеално, че колата ни беше на Airpark недалеч от IST.

 

Остава само да ви напиша набързо, какво импровизирахме за половин ден в Истанбул. @mary_shery пазбираемо не искаше да шофира към България веднага след безсънна нощ с два полета и бяхме резервирали нощувка в Арнавуткьой, на две спирки с метро от летището. La case de airport hotel, много спокойно местенце на края на градчето, но доста близо пеш до метростанция Ташолук.

 

...следва...

[master_of_germs]

Истанбул не беше цел на пътуването, та си нямахме изграден план. Имах някаква идея за Принцовите острови, че никой от нас не е бил, но се предполагаше, че ще кацнем на Сабиха, а всъщност ни пренасочиха към IST и това промени плана. Беше понеделник и повечето обекти щяха да са затворени. Пук времето беше хубаво.  Всъщност, това ми беше четвъртото стъпване в Истанбул. Предишните три бяха съответно през есенно, зимно и пролетно време, редно беше да го видя и през лятото.  И сега за първи път успях да се насладя, без да се подразня от нищо. Никога не съм крил, че Истанбул ми е сред сравнително неприятните градове за посещение.

 

Сменяхме метро и автобуси, за да стигнем до отагтепе с гледката към моста над босфора. Оттам пеш се разходихме до Анадолухисар.  В този район никой от нас не беше ходил. После решихме да използваме няколко ферибота от градския транспорт по Босфора и стигнахме до Юскюдар, където похапнахме рибоци. Яваш, яваш за финал, както си е редно в тая държава. Ама това е по-скоро за другата ми тема; "Мейби ту минитс, мейби ту... мороу" 😄 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

И, без да съм го целял, завършвам темата с изненада от социалната мрежа, която ме подсеща, че днес се навършва една година, откакто с Фируз сме станали виртуални приятели. 🙂

 

П.П. @ven62, за протокола и тефтера: приключвам темата два дни преди да изтече една година от началото на пътуването. 😄

Все е нещо 😀 

 

ЕПИЛОГ:  Заключителни мисли, относно таджиките, Таджикистан и в частност Фанските планини.

 

Таджиките са най-гостоприемните хора, които някога съм срещал. Знам, че това го казват за всички народи от Средна Азия и сигурно ще ме опонирате - ама те и киргизи, и узбеки, и казахи са такива. Искам да напомня, обаче, че тъкмо таджиките са най-многолюдният етнос в Средна Азия и е много вероятно из останалите "-станове" да сте гостували именно на таджики. А това, че държавата Таджикистан е толкова мъничка в среавнение с останалите, се дължи на изцяло политически, разбирай - съветски, причини. В Самарканд и Бухара и до днес се говори повече на таджикски, отколкото на узбекски и историческото наследство там е толкова узбекско, колкото примерно в Охрид е югославско... 

Разбира се, аз не съм бил в Иран. Който е бил, винаги слага иранците като най-гостоприемния народ. И съм съгласен с това твърдение, тъй като съм имал съквартирант иранец по време на специализацията си, а сред най-лъчезарните, отзивчиви и ученолюбиви студенти, които съм имал в предподавателската си кариера, са именно иранците. Но пак да напомня - таджиките и персите са повече от първи братовчеди. Таджикският език е по-близък до оригиналния персийски от съвременния фарси и основоположникът на персийската литература - Рудаки - е таджик.

 

По отношение на Фанските планини - повечето хора отиват от Душанбе до Искандеркул или от Самарканд до Хафткул (седемте езера), което по моему не може да предаде и частица от истинската красота на Фанските планини. Да, някои от тези езера са големи, над тях има красиви скалисти върхове, има известен приключенски офроуд (до Искандеркул въпреки че е черен път, няма истински друсащи участъци), а и до шестото от седемте езера. Но нищо общо с Алаудин и Куликалон.

Не е необходимо да се преодолява Алауддинския превал, нито да се морите до суровата красота около Мътното езеро, за да видите най-красивото от планината. Това си беше за нашето собствено удовлетворение като планинари.

Ако ще ходите до седмото езеро, значи така и така сте с много високо возило. Вземете деган против повръщане, ако трябва, но си причинете офроуда до Алплагер Вертикал. Оттам разходката до Алаудинските езера е напълно по силите на всеки, който не е на инвалидна количка - няма и двеста метра денивелация, теренът не е дори и средно труден. Ако толкова не можете, ще ви се предложи и езда на магарета. Макар че аз съм твърдо против претоварването на добичетата. Цветовете на алаудинските езера нямат аналог в цялата ми планинарска кариера, пък мисля, че съм пообиколил тук-там по света...

Като се стигне до Голямото алаудинско езеро, направете още няколко минути усилие, за да отидете и до езерото Китара (или Ширпарфом - имате два дни да си го гледате на стенните магелански календари до края на месеца 🙂 ). И полсе слезте обратно до Вертикал, ако не искате да спите на палатка.

Единствените други подобни езера са дълбоко в планинските дебри, например езерата Голямо и Малко Алло...

 

Вече не като цвят, а като цялостен пейзаж, още по-красиви, особено по залез са езерата в района на Куликалон. И те могат да се направят без нощувка, или пък с нощувка на хижа Артуч, до която всъщност си има нормален асфалтов път. Но си е едни поне 800 метра денивелация, ако някой се реши на такова пешачене и нагоре е стръмничко и ще се лее пот. Но, щом веднъж си там, е толкова красиво, и не се ограничавайте само до голямото езеро Куликалон. Много по-пищни са по-малките езера малко над него. Обиколете ги всичките и стигнете поне до Бибиджон. Още по-добре би било да стигнете до Душоха под тази гигантска скална стена и ледника Мирали. Отново, има възможност да се направи това и на гърба на муле, но за мене натъртването от това да се друсам на магарешки гръб е по-стряскащо от мускулната треска в краката след целодневен преход...

 

За мене беше сбъдната мечта!

Не от тези, за които съм мечтал от дете. А от тези, за които съм разбрал от магелански разкази и фотографии, които впоследствие са спохождали най-приятните ми сънища... И ако смогна да накарам някой друг да помечтае, значи това пътуване си е струвало 🙂 

 

"Я сердце оставил в Фанских горах.

Теперь бессердечный хожу по равнинам.

И в тихих беседах и в шумных пирах

я молча мечтаю о синих вершинах.." ❤️