Първо самолетно пътуване с бебето: Фуертевентура и Гран Канария

[ivailo_radev]

Усещам, че ще ни пратите постепенно на лов за мамути и ще трябва да си палим огън с някакви кремъци :D

[ven62]

преди 46 минути , ivailo_radev каза:

Усещам, че ще ни пратите постепенно на лов за мамути и ще трябва да си палим огън с някакви кремъци 😄

🙂

Не, разбира се.

Исках само да отбележа, че във форума има и хора, които помнят как са хващали мамутите.

[Фил]

 

преди 3 часа, ivailo_radev каза:

... и ще трябва да си палим огън с някакви кремъци 😄

При масаите не те ли научиха как става с клечка? 

[Дани Магелани]

преди 5 часа, Lyubina каза:

 

(до скоро обяснявах на моите наследници, как повечето от техните набори са отгледани на кисело мляко от магазина 🤣 със захар! )

Някои квасехме мляко от крава. 

Като поотраснаха, добавяхме и натрошени бисквити, за да получат наследниците по-добро качество.

Помним и рекордните 27 сменени и изпрани  комплекта пелени за денонощие на пикльовците.

[Lindt]

Супер Ели излита

 

Когато купувахме билетите бебето нямаше 3 месеца и ние си мислехме, че разбираме от пътуване. Какво пък толкова, по-бавничко се обикаля, някъде с количка, другаде с раница, ако натежи, ще я носи баща й...Спи върху мен, спи си върху баща си, не плаче. Лъчезарно и любопитно дете, с удоволствие да го заведем някъде. 

Е, да, ама после нещата се промениха. Пак си е лъчезарна и любопитна де, ама не спи като другите бебета в количка, в раница, на ръце, в колата, в багажника...иска си в легло, на тихо. 

Това нали е дневник, а и детето някой ден може ще пита защо не е прекарала първата си зима в Тайланд, първата си Коледа в Бари и някакви такива, няма да съм забавна в описанието си. 

 

Ден 1

 

Елито стана ухилена още преди алармата в 3:28. Въпреки безбожния час почетният дядо беше така добър да ни закара от тях до летището с нашата си кола, а малката не оправда надеждите ми да спи поне до летището.

Чекирахме си куфара и столчето до крайна дестинация, а количката и 1 раница взехме на борда. Образцови откъдето и да ни погледнеш! 

Бебето се закачаше с всички хора, смело пръскаше чар и усмивки и явно гореше от нетърпение посетените държави да станат повече от зъбите й.

 

 

Полетът до Мюнхен беше почти пълен и до нас имаше човек. Въпреки ранния час обаче Ели не му позволи да спи особено или да скучае, попипва го по ръката, дърпа му списанието, четоха заедно, опитваше се да го изяде, пълна идилия. 

Естествено, както се спомена по-горе, магеланските бебета не плачат на полети или поне не и без основателни причини. Така и нашето бебе интуитивно реши да се храни и на излитане, и на кацане, така че и да е имало дискомфорт от промяната в налягането, не го показа.

За полета бяхме взели много и нови дребни играчки, но Ели предпочиташе да скача върху нас и да се закача с пътниците.

 

 

 

 

На летището в Мюнхен нямаше бебешки люлки или нещо подобно като съоръжение, но Ели си беше доволна да има картонена чаша или да се клатушка по корем с количката си: 

 

 

За мой ужас, но не и изненада, дремна с мъки и малко рев 3 пъти по 30 минути и при пристигане 13 часа по-късно в легло, беше напълно изтощена, така че в 2 часа следобед приключи деня. За съжаление ние също, защото нямаше как да я оставим и да прекараме време поне в градината на хотела. Детето се будеше толкова често стресната и с плач, че ние доста пъти се почудихме защо сме й причинили това и кога всъщност ще имаме възможност ние да се възстановим от полетите.

Ели стана привечер за 1 час да поиграе малко, усмихна се няколко пъти и пак заспа неспокойно до...4 сутринта.

 

[ven62]

преди 12 часа, Lindt каза:

Супер Ели излита

...

 

Елито стана ухилена още преди алармата в 3:28. Въпреки безбожния час почетният дядо беше така добър да ни закара от тях до летището с нашата си кола, а малката не оправда надеждите ми да спи поне до летището.

...

 

Кажи на "почетният дядо", че има и такива, които се качват на самолета заедно с клетото семейство и гледат бебето на далечния остров, докато мама и тати, първоначално и със страх, се разхождат в градината на хотела, но още на следващия ден хващат гората,

[Lyubina]

Мдааа, и аз ще се радвам да бъда почетна баба и да помагам при подобни туристически експерименти, но нашите наследници за сега оцеляват самостоятелно. 

[antea]

преди 12 часа, Lindt каза:

Супер Ели излита

 

Това нали е дневник, а и детето някой ден може ще пита защо не е прекарала първата си зима в Тайланд, първата си Коледа в Бари и някакви такива, няма да съм забавна в описанието си. 

 

 

 

просто нямам идея как си представяш, че няма да си забавна 

 

на мен лично ще ми е интересно и след като приключи описанието, @ven62 да поразкаже за мотивацията си, така че да събера аргументи за и против, когато някой ден се окажем в ролята на почетните, както и общи приказки полезно и желано ли е това от младите родители от тяхна перспектива - в смисъл чакаме ли да ни поканят на интересен остров или се самопредлагаме, и съответно - самофинансираме да сме помощници там 

[ven62]

преди 48 минути , antea каза:

...

, @ven62 да поразкаже за мотивацията си, ... в смисъл чакаме ли да ни поканят на интересен остров или се самопредлагаме, и съответно - самофинансираме да сме помощници там 

Мотивация?!?!?! - Ъъъ не разбрах.

Самопредлагане - не, не е необходимо. Те знаят, че баба и дядо са винаги готови.

Самофинансиране - не само. С незначителни разлики (около 10%) пълно финасиране на цялата група.

 

---

@Lindt, Айде, докога ще чакаме продълженията. Толкова ли няма кой да те позамести във всекидневните грижи. @Gentleman Basta да намали почивките си, стоейки пред компютъра.

Ели е такава сладурана. Дълбоко се съмнявам, че чат-пат плачела. Тя, изобщо, може ли да плаче?

[Captain45]

Ние ще сме на Фуерте в неделя. Явно ще се разминем с вас и Ели. Видях, че сте питали за Лос Лобос. Ако решите да се разходите до там вижте само какво е времето от към вълни, за да може бебето да е добре. Около 30 минути е трансфера с лодка. Има хубави заливи и няколко кръчми. Има трекинг пътеки по които може и с количка да се разходите. Само погледнете предварително да няма силен вятър, че там си духа силно. Иначе някой беше споделил за плажовете с пуканките, до тях от Коралехо може да стигнете с колата за 10 минути. Пътя е черен и се кара бавно. Може да се разходите по дюните под Коралехо. Има ботаническа градина но тя е в южната част на острова, не че е много голям и с кола бързо се стига. Има и няколко трекинга с гледки и катерици по пътя да забавляват Ели, но не съм много сигурен колко е удобно с бебе ако нямате самар. Кога тръгвате за Гран Канария?

[searus]

преди 14 минути , Captain45 каза:

Кога тръгвате за Гран Канария?

Вече трябва да са там май... А пуканки има и в самото Коралехо, не знам защо ги пращаш по черните пътища 😁

[Captain45]

Понеже не съм виждал в Коралехо плаж, който целият да е покрит с пуканки, затова ги изпращам към Попкорн бей, където могат да направят много хубави снимки на Ели.

[Lindt]

Преди 1 час, Captain45 каза:

Ние ще сме на Фуерте в неделя. Явно ще се разминем с вас и Ели. Видях, че сте питали за Лос Лобос. Ако решите да се разходите до там вижте само какво е времето от към вълни, за да може бебето да е добре. Около 30 минути е трансфера с лодка. Има хубави заливи и няколко кръчми. Има трекинг пътеки по които може и с количка да се разходите. Само погледнете предварително да няма силен вятър, че там си духа силно. Иначе някой беше споделил за плажовете с пуканките, до тях от Коралехо може да стигнете с колата за 10 минути. Пътя е черен и се кара бавно. Може да се разходите по дюните под Коралехо. Има ботаническа градина но тя е в южната част на острова, не че е много голям и с кола бързо се стига. Има и няколко трекинга с гледки и катерици по пътя да забавляват Ели, но не съм много сигурен колко е удобно с бебе ако нямате самар. Кога тръгвате за Гран Канария?

 

Вече сме на Гран Канария, макар че бихме си се върнали на Фуертевентура 🙂

Отказахме се от Лос Лобос, не е подходящ за нашето бебе на този етап. Не би трябвало да има кръчми там, предупрежденията в описанията на лодките бяха, че дори киоскът не винаги работи.

 

Имай предвид, че има комари на островите и си вземете нещо. Весело изкарване!

 

преди 5 часа, ven62 каза:

Мотивация?!?!?! - Ъъъ не разбрах.

Самопредлагане - не, не е необходимо. Те знаят, че баба и дядо са винаги готови.

Самофинансиране - не само. С незначителни разлики (около 10%) пълно финасиране на цялата група.

 

---

@Lindt, Айде, докога ще чакаме продълженията. Толкова ли няма кой да те позамести във всекидневните грижи. @Gentleman Basta да намали почивките си, стоейки пред компютъра.

Ели е такава сладурана. Дълбоко се съмнявам, че чат-пат плачела. Тя, изобщо, може ли да плаче?

А, може да плаче, тренира активно тези дни. Даже така се дере докато сменяме памперси в багажника на колата, че се опасяваме злите норвежци да не ни я вземат 

Иначе да, с баба щеше да ни е в пъти по-лесно, но въпреки този допълнителен стимул не мога да измисля къде да отидем за празниците и да се възползваме от малко помощ.

[Captain45]

Сега погледнах в мапса, още си има кръчми там : https://maps.app.goo.gl/kkazGhyTL2Gzqan58

[Argentique]

преди 27 минути , Lindt каза:

не мога да измисля къде да отидем за празниците

Южна Италия е винаги добра идея. В Солун също има вкусни неща. 😃 Поне е топло, студено си имате.

[searus]

преди 1 час, Captain45 каза:

Понеже не съм виждал в Коралехо плаж, който целият да е покрит с пуканки, затова ги изпращам към Попкорн бей, където могат да направят много хубави снимки на Ели.

Ами има такъв плаж на Коралехо, поне ние като бяхме юли месец, не забелязахме особена количествена и качествена разлика с Playа del Bajo Dе la Burra, ако него имаш предвид... Даже там беше доста прошарено с черни камъчета,но може би зависи от условията и времето...

[Lindt]

Ден 2

 

Нито Ели, нито родителите й, бяха в кондиция на сутринта. Ама пък се бяхме домъкнали до Канарите, за да отложим зимната ми депресия и да прекарваме време на открито, така че излязохме на разходка. Искахме да се върнем след максимум два часа в стаята, за да дремнем всички. Така избрахме посока център и тръгнахме с количката, надявайки се да видим достатъчно кучета, че да доставим радост на детето и да заличим пристъпите на вина. 

 

По пътя към Коралехо предния ден бяхме видели основно сух камънак плюс някое и друго накипрено кръгово с красиво аранжирани кактуси и сукуленти. Затова и градините на апартхотела изглеждаха като оазис, а улиците не чак толкова ... Ама пък беше 20 градуса, можеш да ходиш, тичаш, играеш тенис... и разбирахме защо европейците си купуват имоти в района.

 

Сега, връщайки се назад, си мисля, че можеше просто да си поседим около басейна и щяхме да видим достатъчно птици и кучета, а бебето да хапне повече прясно набрани цветя и листа, но тогава разходката ни се видя приятна. 

 

 

 

 

Следобед някои по-наспани, други не, тръгнахме към дюните на Коралехо с намерение детето да спре да пасе растения, че са кът в района и да се захрани с пясък. Ели се развълнува още в колата, и ентусиазирано подскачаше в ръцете ни първите 50 метра. Макар и по-бавничко, разбра, че не харесва вятъра и гласува да прекратим щурма и да се върнем в колата, а нейният глас е малко по-силен от нашите. 

 

 

След кратка борба с палатката и вятъра, накрая успяхме да осигурим на бебето достатъчно сянка, че да може да си поиграе и хапне спокойно каквото си намери на плаж Grandes Playas. То май на първородните не се дава да ядат камъни и пясък, но ние не искаме да се лишаване от времето, в което бебето само се занимава с нещо.

 

 

 

 

Не съм очаквала да се оплаквам, че пясъчната ивица е твърде широка, но когато трябва да се подслониш от вятъра така, че да не виждаш океана, е доста дразнещо. Не виждахме и кайтсърфистите от базата си, а те са доста интересна гледка.

Понеже после започна голямото приспиване на бебе в шумяща от вятъра палатка, изискваща над час фалшиво пеене от моя страна, това е най-близката снимка на водата, която можах да направя. Дали не е и със зуум? 

 

Таткото като освободен от наказателните часове по музика, успя да снима от по-близо: 

 

 

Ели прецени, че е по-добре да изпуснем шарените облачета и да се приберем вкъщи преди залез: 

 

[Lindt]

Ден 3

 

Честно казано бяхме паникьосани от този вятър. Не, че не сме знаели, че духа, ама с това неискащо да спи в плющящата палатка бебе, което спи през 3 часа, къде и кога да отидеш, че и да се прибереш?

Понеже прогнозите бяха от следобяд и за следващите два дни да утихва, решихме да пием кафе на басейна и да се разходим из вътрешността на острова.

 

Супер находката ни е едно алжирско таралежче в градината. Ели не му обръща внимание, но е изумена от бабата в басейна и чаровно се усмихва всеки път, когато й обърне внимание.

 

 

 

Набелязахме си Ла Олива и Бетанкурия с няколко попътни мирадора и се отправихме на културен туризъм. 

 

Ели в колата веднага започва да се преструва, че умира за сън, и ние вече 11-ти ден й се връзваме на актьорската игра. Така че набързо прекрояваме плана първо да разгледаме старата столица докато тя си поспи в количката, и спираме първо в Ла Олива, подминавайки всички мелници по околните хълмове, които плачат за отбивка и снимки.

Малкото, естествено, веднага забравя за рев, търкане на очи и прозявки, и започва да оглежда със завиден интерес местната църква и всеки минувач, така че докато се разберем с нея и се полюлее на люлките, вече ни е писнало от вятъра и се натоварваме пак в колата, без особени снимки. 

 

 

 

Този път Ели заспива и започваме да умуваме какво да правим в колата 1 час като крайната ни цел е на 20 минути. Това определено се очертава като най-новото ни хоби, но не усещам как уменията ни са измислим решение се подобряват.

 

Подминаваме града и се редуваме на мирадорите. За кратко в душите ни пламва лек интерес, виждайки катерички, но са твърде далеч за хубави снимки. С гарвана обаче имам голям късмет и го щраквам над пущинака: 

 

 

 

 

Добре все пак, че спирахме на отиване, защото на връщане гледките бяха станали типичните за нас, тоест скрити.

 

 

Бетанкурия привличаше вниманието още от пътя с много цветя. За жалост беше миниатюрна и заведенията бяха пълна трагедия. Ние седнахме в най-тъпото и за да бъде още по-добре, поръчах на сляпо тапаси, та ядохме супер изсъхнали тортия и паея, плюс някакво месо. Но пък в градината имаше котки, а сервитьорката закачаше Ели, така че не прекарахме толкова зле. 

 

 

 

 

 

Когато се върнахме още подухваше, но се търпеше, a щурмът на дюните  беше успешен. Даже пипнахме океана! 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Lindt]

Ден 4 

 

В първия ни безветрен ден имахме намерение да си почиваме, че даже и да се чудим какво да правим толкова време на плаж. Бяхме обнадеждени, че ще успеем да седнем в заведение и бях проверила кои гуачинчета в Коралехо работят днес. 

Ей го нашия градински приятел: 

 

 

Бяхме задраскали всички амбициозни планове като посещение на Лобос с лодка, обиколка на вулкан с раница за бебе носене и дори повечето плажове в района, до които се стига по черен път. Затова и се насочихме към не чак толкова атрактивните, но лесно достъпни плажове преди дюните. 

 

 

 

 

Разпънахме палатката на пясъка и оставихме бебето да се замозабавлява, а ние да си почиваме цели...15 минути.

Редувахме се за някоя разходка покрай океана, но не стигнахме нито до плажния петанк, нито до кинделите си. Нищо, след 17 години 

С очакване, че в това спокойно време Ели ще спи поне 1,5 часа, пратих Жижо до магазина за суши и тортия, че да не прегладнеем. Естествено, малкото се събуди точно когато той се върна, така че амбициозните ни планове за лежерен обяд и предзалезно хранене навън заминаха за друг ден. В това отношение пълната дивотия на плажовете тук не ни беше много удобна, нито заведения, нито тоалетни има, но пък ни се струваше красиво.

 

Едно пиленце ни гостува в бивака, та го черпихме обяд и имахме някакъв социален живот. 

 

 

 

Когато ни омръзна да броим ( а някои ги хапваха) песъчинките, се отправихме към плажа с пуканките, че да видим как са на вкус камъчетата. Не е точно място за дълъг престой, но детето се позабавлява да ни имитира и се позабавихме малко повече от очакваното: 

 

 

Не измислихме как да ги заснемем тези пуканки, че бяха по-малко от предзалезните посетители на плажа, но ни беше интересно да ги видим.

 

За компенсация, че ни се размина яденето, взех октопод и цяла шоколадова торта от магазина. 

[ven62]

@Lindt, така като те чета ... живот си живеете. А и кога друг път ще бъде така.

[Monika_Koko]

Интересното е ,че тъкмо, когато мислите ,че сте нагласили режима и може би сте свикнали с него.... Ели ще мине на етап ходене и тичане.  Което е основен фактор за липсата на скука 🙂 А, ние читателите във форума ще следим вашите приключения с  голяма усмивка и виртуална подкрепа!

[ven62]

преди 49 минути , Monika_Koko каза:

Интересното е ,че тъкмо, когато мислите ,че сте нагласили режима и може би сте свикнали с него.... Ели ще мине на етап ходене и тичане.  Което е основен фактор за липсата на скука 🙂 А, ние читателите във форума ще следим вашите приключения с  голяма усмивка и виртуална подкрепа!

Тогава освен, че ще хапва пясък, ше пие и морска вода.