Австралийското ни ноемврийско турне

[Цвете]

        Дойде ред на Австралия да бъде във фокуса на нашето внимание. Това фокусиране трая 1-2 години, докато Търкиш не решиха да ни побутнат към действия с поносима цена от София през април 2025.С @Mary не мислихме много и заковахме датите 1 – 17 ноември. Скоро се присъединиха @mililia и @izida и образувахме оптималната комбинация от 4 човека. И така до краят на  юли, когато беше крайно време да направим програма, резервации и всичко останало, получи се това:

 

1ден  Полет през Истанбул и Куала Лампур до Сидни

2 ден  Пристигане в Сидни в 19:20

3 ден Сидни

4 ден Сидни

5 ден Сидни

6 ден Полет Сидни – Прозерпайн / SYD – PPP/ – кола под наем – нощувка в Aierlie beach

7 ден Полет и шнорхелинг над Големият барирен риф

8 ден Пътуване от Aierlie beach до Cairns

9 ден Cairns

10 ден Cairns

11 ден Полет Cairns – Melbourne / CNS- MEL/

12 ден Great ocean road

13 ден Great ocean road

14 ден Phillip Island Day Tour from Melbourne                                  

15 ден Мелбърн

16 ден Мелбърн до обяд и полет към дома през Куала Лампур и Истанбул

17 ден Пристигане в София в 8:45

 

За Австралия се изисква ЕТА https://immi.homeaffairs.gov.au/visas/getting-a-visa/visa-listing/evisitor-651

Много важен детайл! При попълване на имената си напишете ИМЕ и БАЩИНО ИМЕ в графата  given name. Визата идва за секунди, безплатна е. Аз апликирах втори път, защото не бях попълнила правилно имената си. Отново дойде веднага.

При пристигане в страната не се допускат храни, семена, пръст, дървени предмети и още куп неща. Пакетирани оригинално могат да се внесат. Ние не рискувахме, имах само нес кафе дози за първите дни.

В самолетът се попълва форма – адрес на хотел, телефон за контакт. https://www.abf.gov.au/entering-leaving-australia/files/ipc-sample-english.pdf

 

Никой не ни провери, минава се на машинки, като ти изплюва една бележка със снимката ти. Аз от вълнение или от недоспиване прочетох само тикет и мушнах бордната карта в отвора и блокирах машината. Голям срам! Минахме на гише половината група и за награда ни сложиха печат като сувенир, попитаха ни искаме ли.

Необходим е преходник/ адаптор за контактите от този тип:

На 1 ноември заедно с будителите и ние се събрахме рано - рано на летище София. В салонът съвсем непредвидено се срещнахме с кадема ни в не едно пътуване @Георги Матеев и този път пожеланията се сбъднаха.

Можахме да се чекираме онлайн, но без да получим бордна карта за дългият полет, очаквано за страни с визи. Бяхме си запазили места, дадени автоматично и въобще не можахме да променим на гишето, самолетът беше абсолютно пълен. Добре, че всички бяхме на пътека. Дори в Истанбул търсеха доброволци срещу 600 евро, хотел и храна да останат за след 2 дни. Вероятно са се явили някои, ние литнахме.

Конфигурацията на седалките беше 3-3-3, доста беше тясно и до Куала Лампур си беше неприятно. Там уж щяхме да имаме технически стоп, но ни свалиха от самолета и ни вкараха за секюрити проверка, да се чудиш за какво. А да, за да ни изхвърлят водата. Слязоха някакъв брой хора, достатъчно, за да се разположим на цял ред и да поспим до Сидни.

 

След почти денонощие път в 19:20 кацнахме на австралийска земя, много бързо преминахме граничен контрол и излязохме в топлата вечер.

За придвижване до града има разни варианти – влакът нямаше смисъл за нас, а и бяхме решили да се движим с Uber. Има си специална стоянка за него. Извикахме и дойде бързо, платихме 57.41AUD. Летището е близо да града и за около 15-20 минути бяхме в хотела ни  No 9 Springfield    в  Kings Cross. Трудно мога да препоръчам този хотел- в стара сграда е, с малки стаи и бани, чисто беше, локацията е добра – движехме се почти само пеша. За това резервирайте по- рано, ние 3 месеца по- рано изпуснахме възможността за добра цена на по- добри хотели. Като се има предвид само преспиването в него беше добре. Самият квартал е малко странен, по- късно разбрахме защо красивите стари сгради изглеждат запуснати.  Около олимпиадата са го разчистили било си е  средище на разни дилъри и тъмни субекти.  Сега си е почти обикновен квартал, съвсем близо  до Ботаническата градина.    
 

 

И така, хвърляме багажа и хукваме навън – трябва да вземем нещо за ядене, пък и да огледаме наоколо. Насреща има супермаркет, който работи до 23ч. и първото нещо, което фиксирам е манго. Обожавам този плод и той ще стане лайт мотива на цялото турне – всеки ден по минимум едно на човек .
 

 

Разбира се пообиколихме и други магазини, за да се ориентираме, взехме си по нещо и направихме welcome вечеря на масичките пред хотела. За мангото поискахме нож от рецепцията – няма кухня тук, но на другия ден поради липса на продаващи се в района обикновени ножове, моята комбинативна мисъл ме насочи към един макетен нож от книжарницата до супера. Та…. реших проблемът с беленето и рязането на манго в Сидни.  

 

Следва....

[Цвете]

Ден 2

 

Започваме новият ден, обличам роклА, щото съм водила преговори за топло време с Шефа, но нещо не ме е разбрал и е мръчкаво и взимам жилетка. Поемаме около 7:30 към Ботаническата градина, минаваме покрай Finger Wharf, където са акостирали военни кораби, предполагам там си стоят постоянно.

 

Наоколо тичат доста хора, както и в самата градина. Прави ни впечатление още сега, че австралийците са спортен тип… половината, другата половина са американски тип – огромно безформени и с непукистко отношение към външен вид и облекло.

 

 

Великолепните огромни дървета ни запленяват, вече сме видели в нашият квартал първите си джакаранти – този взрив от лилави цветове ни е бонус в това пътуване.

   
 

 

Магнолии и всякаква друга растителност, поддържани алеи ни пълнят очите.
  

 

 

Достигаме до Mrs Macquarie's Chair от където за първи път виждаме Операта. Тази пуста опера, дето е клише и си мислим, че е прехвалена, наистина е фамозна и много фотогенична. Първите снимки не ни се нравят – много са мрачни! Хайде пусни малко светлина, моля!

 

Запътваме се към Операта като правим много снимки из градината, вече сме близо и слънцето се смилява и огрява.

   

 

 

 

Връщаме се на най- добрата позиция, за да направим по- красиви кадри. Този път сме доволни.

 

 

 

 

Вече спокойно можем да разгледаме отблизо архитектурният символ на Сидни. Красива е! И в комплект с елегантният Харбър брич правят чудесна композиция.

   

 

 

След 2-3 часа обикаляне и зяпане на това чудо остра нужда от кофеин ни принуди да минем в старият квартал The Rocks и да поседнем в градината на La Renaissance Patisserie and Cafe – чудно!

 

  

 

 

 

 

Тук ни се изяснява, че в Австралия чешмяната вода е хубава, безплатна и навсякъде има кран, гарафа, кана и чаши от където да си сипеш колкото искаш. Освен това навсякъде има чешми по улиците – да пиеш, да си напълниш бутилка, а най- впечатляващо за мен – кран отстрани и купа ниско долу – за животинките.

 

Нали си поръчах слънце – ето ти го австралийското изгарящо и силно. Търсех шапка да си купя – нищо не ми хареса. Продължаваме по  Harbour Bridge – има тротоар в дясно, ограден от пътното платно.

 

  

 

И като се почнаха едни гледки към залива и кое? Операта, разбира се! Имаме сигурно 200 снимки от всякакви позиции.
 

 

 

Отнело ни е около 40 минути преминаването по моста! Самият той е грандиозно строително постижение от началото но 20 век. Има опция да се катериш отгоре по дъгата, но не ни е представлявала интерес.

  

 

Целта ни е една истаграмска уличка с джакаранти  McDougall St. Ами много е красива! Очаквам скоро да я направят пешеходна, защото колите едва минават от непрекъснато чекнещи се и позиращи хора. Ние не останахме по- назад, но не може да се устои на уникалната лилава прелест.

 

 

 

  

 

      

 

Обядвахме бургери в района, който е китайски и се върнахме обратно по моста. Снимайки отново Операта, разбира се.

 

 

През The Rocks по  George St,  между стари сгради и небостъргачи достигнахме до Queen Victoria Building.

 

  

 

  

 

 

  

 

Поразгледахме вътре, хвърлихме поглед на Sydney Town Hall  St Andrew's Cathedral.

 

  

И в 17:30 внезапно ни „падна тока“. Заедно с 8 часовата разлика и дългият път, навъртаният километраж и жегата, доведоха до повикване на убер, ранна вечеря и по леглата.

 

Следва...

 

 

 

 

 

 

 

[Цвете]

Ден 3

 

Очаквано сме се ококорили рано и отиваме до магазина отсреща за закуска и манго, разбира се, добивам се с макетен нож, за обработката му и съм хепи. Тръгваме отново през Ботаническата градина, правим опит да снимаме Government House, но видимостта не е особено добра.

  

 

 

Покрай Операта и достигаме Circular Quay. Там от кей 3 се качваме на жълто – зеленият ферибот в посока Toronga zoo. Пътувайки през залива се наслаждаваме на гледките към града.
 

 

 

 

 

 

 

За около 10 -на минути сме отсреща, където ни очаква автобус, пътуващ до входа на зоопарка. Плащането на билетите за всички превозни средства става с банкова карта като се чекираш и на качване и на слизане. Има и карта Оpal, но за нас нямаше смисъл да я купуваме. Имахме предварително закупени  билети за зоото. До като чакахме да стане 9:30 и да отворят, най после намерих моята шапка, тънка и побираща се в джоб, и съм щастлива, че няма да слънчасам.

 

  

 

Хич не си падам по зоопаркове и си признавам, че отидох за ради спътничките ми. Не бях подготвена къде и какво има, как се разглежда, не бях единствената. Малко като мухи без глави се насочвахме от малкото табелки или от доброволците – млади и стари, които не бяха наясно с маршрутите като цяло. Хубаво място е, безспорно, има ендемичните видове, африкански животни, кътове за децата разни. Видяхме тасманийски дявол, но само Еми има търпението да го изчака да стане и разходи, уж не се спира, а ние го видяхме предимно дремещ.

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

  

   

 

Има много хубави аквариуми за пингвини и тюлени, забавно е. Има и красиви гледки към града. И тук видяхме първите си коали – нашата обща автралийска любов. Да кажа, че и тук можеш да се снимаш леко галейки животното, но трябва да се запази предварително. За нас тази дейност беше много важна, чудехме се къде точно да я упражним и решихме да е в Куранда. Но за това по- късно. 

 

 

Колкото и неентусиазирани да бяхме, пак сме изкарали 3 часа в зоопарка. Излязохме от долната страна, точно срещу кея и след малко се връщахме към Circular Quay, само за да сменим ферито с това към Manly beach. Манли е квартал на североизток от Торонга, но по- бързият начин е да се върнем и за около 30 минути да стигнем до него. Поразходихме се в посока фамозният плаж и седнахме в едно семпло място  Manly Fish Market да хапнем първото барамунди. Дори аз, която не обичам панирано и пържено, си облизах пръстите.

 

  

 

До като чакахме да ни приготвят обяда, гледахме по телевизията конните състезания в Мелбърн, почти като английските по стайлинг и т.н. И от новините разбрахме, че вали и е необичайно студено за сезона. Беше валяло през нощта и в Сидни, но по нищо не личеше сутринта, там където минахме. Към обяд започна да ръми.

 

 

И дойде ред на плажът на Манли. Огромно широк и дълъг, преброих 9 мрежи за волейбол, играеха и други игри, разхождаха се семейства, приятно беше, въпреки не най- доброто време. Поснимахме се, поседяхме и се отправихме обратно към Ситито.

 

От кеят посоката беше Hyde Park. Движехме се по оживената Pitt st, после по Martin Pl и случайно се озовахме на 8 Macquarie St, където е красивата сграда на

Sydney Eye Hospital. А пред неявиждаме копие на прасето от Флоренция.

След малко навлязохме в парка и пред нас беше впечатляващият Archibald Memorial Fountain. Разходихме се по алеите, поседяхме под огромните дървета, порадвахме се на пикниците на хората. Тук е мястото да спомена, че е много естествено да си направиш тържеството, дали детско или сватба в парк. Явно детските клубове за рождени дни не биха били добра идея за бизнес.

 

 

Разгледахме Saint Mary's Cathedral, доста пълна с туристи. Имаше много красиви стъклописи и розетки във френски стил.

 

  

 

Решихме, че ни стига толкава за днес и се отпарвихме към хотела.По пътя се насладихме на кокетните викториански къщи, още джакарантови улички и накрая завърших в магазина за вино, бодвайки бутилка бяло.

 

 

  (

 

 

     

 

 

Следва...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[mililia]

Да пусна тасманийския дявол в движение.

@Цвете само загатна, но 5 минути след като се бяхме прибрали в хотела първия ден започна силна буря, която беше създала доста поразии в региона. Ние се оказахме с късмет на сухо в хотела.

[Цвете]

Ден 4

 

 В днешният прекрасен слънчев ден е предвиден за Bondi to Coogee Coastal Walk, т.е. ще излезем от града и ще ни духа морският бриз цял ден. Има варианти за извървяването на тези около 6 км от едната или другата страна. Ние избрахме да отидем с убер до по- далечният край Coogee и да приключим на вondi beach. Това е плажната ивица на североизток от Ситито, както местните наричат централната част на Сидни, и всъщност са едни прекрасни предградия за живот и почивка с впечатляващи къщи с огромни прозорци или кокетни детайли. Плажовете са естественото продължение и наслада за очите.  Най- голямата ни грешка беше, че не си взехме бански, незнаейки колко много ще ни се иска до поплажуваме.

И така, вече се намираме в квартал Коджи, влизаме в паркът, който е на ръба на скалистият  бряг. Обзема те едно провинциално спокойствие и сам не искаш да бързаш. Плажът е в закътан залив, пуст и без никакви чадъри, шезлонги и т. н., такива са впрочем всички австралийски плажове . Имаш чувството, че е абсолютно див. А всъщност това е културата на австралийците - да бъдат максимално близо до природата.

 

 

 

 

Мотаем се лежерно, снимаме големите бели папагали, съзерцаваме морето.

 

 

  

 

 

И бавничко поемаме по чудесно видимата нарочно изградена пътека по маршрута. Някъде около Gordons Bay, малък плаж с изкарани на брега рибарски лодки, вероятно база на рибарите, както си говорим някакви неща,  една  жена  ни спира  с “Здравейте, от България ли сте?“ И ние и тя сме развълнувани от срещалата. Живее от 30 години тук, но говори идеален български, разпита ни за програмата, поговорихме още малко и се разделихме с усмивка и едно чувство на радост. Какъв е шансът да срещнеш българин, който не познаваш в Австралия? Голям за нас. На заминаване, стоим първи пред огражденията на гейта и дама от персонала идва до мен и ми взима паспорта. Здравейте, как сте? И цъфнаха усмивките ни, приятно е.

Продължаваме по пътеката, наслаждаваме се на природните красоти, надничаме към къщите, накацали по брега, коментираме колко красиви гледки виждат от терасите или прозорците.

 

 

 

 

 

 

Следващият плаж е Clovelly Beach, който е  по -скоро бетониран бряг, има басейн и е доста посещаван. Тук сме вече след час и половина ходене и е време за закуска. Сядаме в заведение с гледка и оставаме сравнително доволни от храната.

 

 

 

 

С неохота продължаваме по пътя. Бързо ни минава, защото красотата е навсякъде около нас. Дори минавайки покрай разположеното на брега гробище Waverley Cemetery не се нарушава хубавото естетическо усещане.

 

 

 

    

  

 

На  Bronte Beach вече не се издържа и посядаме на пясъка и поцапваме в топлата вода. Не искахме да тръгваме от тук и в един момент започваме да гледаме в захлас към небето, където малък самолет започва да изписва букви. След около 30 минути съдбовният въпрос е зададен и ние се чудим дали след този спектакъл е възможно да има отрицателен отговор.

          

 

 

Надигаме се бавно, мием краката от пясъка на чешми, после посещаваме обществена тоалетна/навсякъде са и са чисти и с всичко необходимо/, където се оказа, че има и душове.

 

Следва Tamarama Beach,

 

 

 

 

Mackenzies Bay

 

 

Някъде към 14ч. достигнахме до Bondi Beach, крайната точка на тази разходка. Видяхме инфинити басейна, който въобще не беше със скъп вход, нещо от сорта на 10-15 долара.

 

 

Гледахме огромният Бондай плаж, но нямахме желание да се наврем в калабалъка там.

 

Много правилно решихме да завършим там и за награда седнахме в първото изпречило ни се ресторантче за обяд. Моята закуска с яйца Бенедикт още ми държеше ситост на макс, се задоволих чаша вино. И непрекъснато поглеждане през бинокълът, оставен на всяка маса, дали няма да зърна някой кит. Уви, не ми се сбъдна виждането. Ще трябва пак да дебна нейде по света за тази ми мечта.

 

Вървейки нататък по крайбрежната минахме покрай още много и хубави заведения.

 

 

 

Нещо интересно за заведенията за хранене в Австралия. В повечето от тях отиваш на щанд, поръчваш, плащаш и с дадена табелка с номерче, сякаш на масата. Сервитьорът ти носи поръчката. Другаде поръчаш  на сервитьор, а плащаш на касата. Бакшиши не се очакват и не дават. Бяхме питали предварително местни приятели, да не се излагаме.

Върнахме се с убер до хотела, но си има и автобус 333 до центъра.

 

След малка почивка, скачаме в обувките и хукваме през ботаническата градина  към мястото за гледка към Операта /на картата се ориентирайте от точката Fleet Steps/. Вече се бяха събрали доста хора, очакващи златният час. Седнахме на високият бордюр и ние. Имаше облаци и се започват едни молби да се разчисти небето, за да се насладим на природните картини. Към 19:15 се започна – първо притъмняване. От синьо стана златно, оранжево, червено, магично!

 

 

  

 

 

 

 

 

В същото време от изток е изгряла пълната Луна. И се почна едно тичане от тук натам, да хванем всяка секундна промяна. Качихме се по стълбите на тераса в парка и тук при залезът се разхвърчаха огромните прилепи, населяващи клоните на дърветата. От начало е стряскащо, на после се свиква с писъците и прелитащите на милиметри над главата ти нощни обитатели.

 

Като се наситихме и стана съвсем тъмно се отправихме към хотела. Осветено е почти навсякъде, но не сме се чувствали притеснени дори в тъмните части на парка.

 

Тази вечер виното е това:

 

 

Следва...

 

[Тони]

Надявам се да позволиш да доуточня само няколко неща, Цвети.

Ако искате да купите билети за зоологическа градина е хубаво да проверяват и сайтове с отстъпки. Цените им тук са доста високи и си струва. За зоологическата градина в Сидни лично аз не съм с много положителни отзиви. Бих препоръчала посещение на такава в Мелбърн, но не централната - Кралската зоологическа градина в центъра, а тази в Werribee- много по- голяма и за мен много по-интересна.

 

CBD е наименованието на центъра на всеки по-голям град и всички табели са означени със CITY , всички квартали и предградия са със собствените си имена и понякога може да бъде объркващо, че си да кажем в Сидни, но табелите са си с името на квартала и  уж нямат нищо общо със Сидни, но са част от града.

 

 

За тасманийския дявол съм много изненадана.всеки път като го видя обикаля като луд в кръг.😃😃😃

 

Очаквам продължението с нетърпение.

[Цвете]

Ден 6

 

Както винаги ставаме рано- рано, кафе, закуска, белим последното за Сидни манго и зарязвам макетния нож в хотела/ кой знае какво са си помислили/.

Имаме полет с Jetstar  в 11:40 до Proserpine, най-близкото до Airlie Beach летище. С убер стигаме бързичко до летището, без никакви проблеми се качваме на борда. Не ни мериха багажа, очаквано. Ако не е станало ясно до сега, ние пътуваме както винаги с ръчен багаж – две от нас с базовият за Jetstar  7кг, другите две с упгрейдван  - 14кг. Благодарение на това излизаме бързо от малкото летище, което честно казано въобще не помня как изглеждаше. И сме втори на опашката за коли под наем на AVIS. Резервирала съм за 5 дни  седан, не най- малкият клас, като връщането е на друго място  и съм платила 500лв. Бях писала с въпрос колко струва пълна застраховка без самоучастие, отговориха ми 45 AUD/ ден. На място се оказа, че за асистанс и още незнам какво си цената е 60 AUD/ ден. Платихме ги. Дадоха ни чудничка Киа SUV, някакъв модел, незапомнен.

 

Товарим се и отпрашваме за Ерли бийч. Тук сме отседнали в Reef Gateway Hotel  - типичен мотел, малко овехтял, но с просторни стаи и бани, с балкон към вътрешния двор и гледка към ресторанта и игралната зала към комплекса. Бързаме да се регистрираме, щото хората не стоят след 16ч. После отиваме на пазар, пак бързо оставяме всичко

 

 

 

 

и потегляме към Coral Beach. А бързаме, за да не се стъмни. Пътят се изкачва сред зелени хълмове, откриват  се тук там морски гледки. На Shute Harbour паркираме за да започне цъкането и ахкането по впечатляващите гледки.

 

 

 

 

 

Продължихме нататък и достигнахме до паркинга. За да достигнем Coral Beach трябва да минем по пътека през джунглата и предупреждението на едни връщащи се индийци, че може да има змии, не ни помогна много да сме хладнокръвни при 15 минутното ни ходене. Срещнахме само диви пуйки.

  

 

А каква красота е този плаж! И розовото небе! Няма пясък – само натрошени корали. Сълрах си шепичка и за щастие си ги донесох без да ме хванат./ забранено е да се изнасят корали, миди и т.н./

 

 

 

Не можехме да си позволим да се радваме дълго на мястото, защото слънцето съвсем залезе. На много бърз ход и с фенерчета стигнахме до колата. Признавам си – беше ме шубе. Още повече, мъжът ми не спря да ме предупреждава преди да тръгнем,  как трябва много до внимавам с безбройните отровни твари. Ама оцеляхме!

Утре ни чака невероятен ден!

 

Следва....

[Mary]

Цвети, благодаря ти, че така хубаво ще опишеш нашето пътуване.

Обещах да се включвам и аз, а предвид че се върнах с 6 хиляди снимки, ще показвам и от моите по нещо от видяното, с уговорката че нито една снимка не може да предаде живото усещане на място.

 

Почвам с най-сниманата сграда в Сидни - операта, разбира се. Толкова много съм я снимала, че се чудя какво да покажа тук.

Хайде първо с едно самолетче - докато седяхме и чакахме залеза много самолети кацаха:

 

 

Опит за снимка на пълнолуние с телефона(само с телефон снимахме и четирите):

 

 

Залезът минава през различни цветови фази - жъл, оранжев, розов и накрая пак жълт. 

 

 

От околните дървета прилепите също наблюдаваха и понякога влизаха в кадър:

 

 

Със свечеряването започнаха да включват светлинките и бих казала, че и нощният поглед си го бива.

 

 

 

Аз бях от тези с големите багажи в Jetstar  и тарифата позволяваше избор на място - F си избрах, за да видя операта и от въздуха:

 

 

 

Дълго време летяхме над разни ниви, а облачетата придаваха очарование на пейзажа:

 

 

И ето ни вече на летището, където на големи постери е показано това, заради което се ходи там:

 

 

Самолетът беше пълен, но това вече не е нищо ново. Народа хукна по света. Повечето очевидно бяха местни, но имаше и туристи.

 

 

Не знам Цвети в коя Киа се е возила, ама аз бях с Мицубиши. 

 

 

Вечерната ни разходка в Арли беше тъврде прибързана, но нямахме време.

 

 

Кораловият плаж и наистина обсипан с корали. 

 

 

Имахме си и гостенче в банята, а mililia не ми позволи да се занимая лично с него, като го поканя да напусне, като не иска да плаща.  

Аз проблем с разните животинки нямам.

 

 

Австралия е пълна и препълнена с животинки от всякакъв вид, доста от тях трябва да се избягват. Нашето гущерче си беше обикновено.

[Цвете]

преди 51 минути , Mary каза:

Не знам Цвети в коя Киа се е возила, ама аз бях с Мицубиши. 

Както стана ясно въобще не се интересувам от марките 🤣, важното е да върви добре и да се управлява лесно. Идеална беше колата за каране. 
 

Благодаря за снимките, продължавай!

[Kamen]

Какви са ориентировъчно цените в заведенията, кафенета - примерно така харесваното барамунди и други подобни? Какво друго си струва да се опита?

След 2 дни поемам по вашите пътеки.

 

[Mary]

преди 21 минути , Kamen каза:

Какви са ориентировъчно цените в заведенията, кафенета - примерно така харесваното барамунди и други подобни? Какво друго си струва да се опита?

След 2 дни поемам по вашите пътеки.

 

Набързо извадих каквито сметки видях из моите снимки, както и менюта.

Ето го барамундито:

 

 

И всички останали за обща информация:

 

          

 

  

 

 

 

 

 

 

         

 

         

 

 

 

 

 

[Kamen]

Още два въпроса. Някъде трябваше ли Кеш? Някаква засечка с Бг карти (виза и Мастъркард).

[mililia]

Помня, че @Mary имаше някакъв проблем при маркирането за корабчета, тагвам я за да не пропусне. Другото, което се сещам на пазара в Мелбърн за някакви дреболии тип магнит не можеше с карта на някои места, а кеш. Но не беше общо правило. Май някъде пак там по пазара, единично място,  имаше и някаква такса за плащане с карта. Някави чорапи купувах и ми казаха че ще има такса, но не беше кой знае какво.

Като цяло не е имало проблем с плащането с карти никъде. Не се сещам за място в което да е имало нужда само от кеш.

Комбинирала съм плащане кеш с карта, за да изхарча всички монети. Искали сме отделно плащане на сметки - без проблем. В това отношение е супер спокойно и не създават притеснения.

Единственото което в Мелбърн не успяхме да се справим с картата за градски транспорт, но не си дадохме много зор, че за 4 човека Убър си е напълно ок.

[Mary]

преди 21 минути , mililia каза:

Помня, че @Mary имаше някакъв проблем при маркирането за корабчета

Едната ми карта(дебитна Виза Инфинити) успях да я маркирам само веднъж. С друга карта нямах проблем на корабчетата.

Инфинитито след това отново го ползвах, но през чипа, а не с докосване.  

 

преди 20 часа, Kamen каза:

Още два въпроса. Някъде трябваше ли Кеш? Някаква засечка с Бг карти (виза и Мастъркард).

По-скоро имаше места, където не може кеш. 

[Biser Hong]

Изглежда супер пътуването ви!

 

На мен ми предстои да тръгна следващата неделя, но сега ми излезе още един въпрос, може би малко късно.

 

Ще си издам международна шофьорска книжка от СБА, имате ли представа дали това, което издават, ще се приеме? Казаха ми, че не издават пластика, а някакъв сертификат. Четох, че международната книжка е нужна, @Цвете с каква книжка кара?

[Тони]

Може да шофирате със съвсем нормална книжка, на която има името ви и вид лиценз на английски език. 

[Цвете]

 

Ден 7

 

 

            Когато разглеждахме възможностите да достигнем до Големият бариерен риф, най- силно впечатление ни направи Whitwhaven beach. За това и решихме да летим до Прозерпайн и да достъпим до него от Ерли бийч.Тъй като ноември е началото на дъждовният период за района на Рифа, имахме сериозни притеснения дали ще успеем да изпълним замисленото. Намерих комбиниран еднодневен тур с полет и шнорхелинг от Ocean Rafting. Запазихме го през Viator с най-добра цена, но имахме план Б – ако времето е лошо, да направим повторен опит от Кернс. Полетът ни беше приоритет №1 и за това оставихме за района 5 дни – все щяхме да го направим. Има сборни пунктове, но след като писах се съгласиха да ни вземат от хотела.

И така  в 6ч. сме строени пред хотела нетърпеливи да преживеем неземна красота. Пристигна малък автобус, отметна ни и потеглихме. Спряхме на още 2-3 места, за да запълним местата в буса. Пристигнахме на летището, където има касети за оставяне на багажа, тоалетни и кафене. Направиха ни инструктаж и ни изведоха на пистата, където вече се бяха строили няколко малки самолетчета.

 

Заехме местата си и пилотката ни потегли и литнахме. Първо над островите наоколо,

 

 

 

  

 

 

после над невероятният Whitwhaven beach.Такава красота никога не избледнява във спомените! Наистина е най-красивият плаж!

 

 

 

 

  

 

И накрая над Големият бариерен риф – най-дългият в света. Гледките са прекрасни. Все пак Рифът е далеч от брега и се вижда само малка част от него.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След час полет се приземяваме и ни насочват към автобусите, които ни откарват до пристанището. Там се регистрираме, а една веселячка, чието име забравих, ни посреща с радостни възгласи и ни връчва по един гащеризон, но не неопрен, а от тънка материя – нещо средно между жарсе и ликра.Имахме време  да си вземем по един сандвич и добре, че го направихме.

  

Посочват ни лодката и се товарим заедно с още 20- на човека. Тая лодка е доста странна – като надуваема е, но по-голяма. Настаняваме се най- отзад. Не бих казала, че седящите на страничните пейки и на надуваемите перила на лодката са се чувствали удобно. Е, може и да греша, повечето се кефеха, че ги подмята и духа.

Достигнахме до Whitsundays island, островът, на който се намира фамозният Whitwhaven beach. Само че акостираме „на гърба му”. От тук тръгваме по пътечки и направени алеи, стълби, с табели, начертани маршрути до 3 точки за наслаждаващи гледки към плажа.

 

 

Имахме точни указания в каква посока да се движим, а и сме достатъчно ориентирани, но това не пречеше на гидката ни да ни посочва при всяка среща по пътеките на къде да се движим. Все си мисля, че не изглеждаме малоумни, но вероятно момичето е имало изживявания с подобни хора.

След като направихме безброй снимки, щото не можеш да се спреш, слязохме надолу към плажа.

 

 

 

 

Този безкраен плаж от фин като брашно бял пясък, който не е горещ от напичащото слънце е прекрасен и на допир. Както може да се очаква имаше мноого народ както по пътеките, така и на плажа.

  

 

Лодката ни чакаше тук, преджапахме през плитката вода, преоблякохме се на борда с гащеризоните и се върнахме във водата. Бяхме си запазили вариант с по- малко плажуване и повече шнорхелинг, за това имахме около 40минути да се поплицикаме. Когато се качихме ни раздадоха хранат а, която почти пропуснахме – беше гадна, даже не помня какво точно имаше. Та добре, че си хапнахме по един сандвич сутринта.

Поехме с бясна скорост към местата за гмуркане. През цялото време звучеше музика от мойто детство и бях втрещена как се забавлява младата ни водачка, пък и повдигаше настроението на пътниците, сладурка си беше.

И на двете места, където спирахме за гмуркане водата беше чай. Коралите не много, имаше живи и красиви, но имаше и мъртви. Рибките бяха много малко, може би най- постният ми шнорхелинг. Но пък самото изживяване си беше зареждащо и приятно. Имаше една възрастна китайка с дъщеря си, която се оказа рожденичка. Момичето направи всичко възможно майка й да види подводния свят, но милата жена беше по- скоро ужасена, но се опита. Трогнахме се от грижата и отношението.

Все така под звуците на стари шлагери и с бясна скорост се насочихме обратно.

 

Някъде към 16ч. бяхме на пристанището.На брегът дойде момиче с пос терминал и подканяше кой каквото е пил да си плати. Ей така, всичко е на доверие. Взехме си довиждане с екипажа и ни насочиха към бус, който да ни откара до хотела.

 

 

Като оценка за организацията и преживяването мога да кажа, че е много добра. За полетът – не се вижда кой знае колко от рифа, но гледката към белия плаж е 10 от 10. От шнорхелинга съм разочарована, от топлата вода, обаче съм възторг. Подобно преживяване е в пъти по- добро на вторият по големина бариерен риф край Белиз, препоръчвам!

Все пак това е най- красивият ни ден в това турне!

След  като се приведохме в приличен вид,  към 18ч се качихме на колата и след 10-на минути паркирах пред Northerlies Beach Bar & Grill. Мястото е много красиво и като местоположение и като интериор, а и храната беше добра. На брега е, както повечето заведения – плащаш на касата и си чакаш на масата храната. Отделно има бар с наливна бира, вино и т.н. Момичетата пробваха бирата и я одобриха. Аз се включих за чаша вино на балкона в хотела.

 

 

 

 

 

Следва....

 

 

[mililia]

Да пусна снимки и от другата страна на самолета.
Само на Белия плаж въртя всички да го видят. Разчитам, че и Мари ще пусне още.

 

Този ден беше много приятен и запомнящ се. Аз явно одобрих храната на корабчето, че даже си взех и допълнително.

Накрая раздаваха и нарязани плодове, както и едни сладкиши с кокос.

[Mary]

Да дам и моите 5 цента за този ден. 

 

Whitehaven Beach е изумително място. И долу на брега е хубав, ситен пясък, топла вода, но от въздуа е незабравим. За мен беше едно от най-красивите места в Австралия. 

 

 

Както Цвети вече написа, Големия бариерен риф е трудно да се види в пълна мащабност от височината на полетите с малко самолетче, но поне надникнахме. Ако искате да видите истинския риф под водата, то трябва да отделите време за тур с нощувка на рифа. Има много предложения, ние нямахме такива мераци, затова и се задоволихме с някакви покрайнини. Ето къде отиват лодките, а на снимката има и една платформа, откъдето правят гмуркания.

 

 

 

Ето я нашата лодка за разходка:

 

 

Когато слизахме за шнорхелинг, отстрани пускаха стълбичка. 

Ние стояхме най-отзад, не беше неприятно като се движим, но докато тръгнем така ми се замота главата, че за малко да изкарам двете хапки обяд, който взех. Комичното беше, че бях купила предишните дни хапчета против повръщане по поръчка на приятели, но дори не се сетих да си взема едно хапче и за мен. Важното е, че бързо мина клатушкането на главата ми и се насладих на останалата част от деня. Обръщайки се назад от мястото ми, се виждахе такива гледки:

 

 

Забележка към тура имам единствено в многото хора, което качват на една лодка. Би било прекрасно да са десетина човека, но ...

Ето едно от местата за шнорхелинг:

 

 

На първото място нямаше много за гледане, водата беше мътна, моите умения за подводни снимки - малки, та колкото да не е без хич, ще покажа снимка:

 

 

Китайско изглеждащите на лодката, бяха екипирани добре:

 

 

Не мога да кажа със сигурност колко време бяхме на първата спирка, но поне половин час. Бях си нацелала очила, които ми пасваха добре на главата, затова си ги запазих и за следващото гмуркане, но смених плавниците - първите ми бяха малки и много дискомфортни. Не сме си носили наше оборудване, както разбрахте, само с ръчен багаж сме. На лодката дават всичко, включително жилетки, макарони за неуверените в плуването. Аз не съм се възползвала, не съм и гледала какво правят тези, които не плуват добре. Обикалях на воля територията, което ни препоръчака при всяко спиране.

Втората спирка беше на по-хубав, водата малко по-малко мътна, но пак нямаше добри условия за подводно снимане. Не се оправдавам за моженето си, но дори с гледане си имаше мътна вода. Хайде и малко снимки от там:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Много живи корали имаше, доста рибки, но някак се сливаха повечето с цвета на водата. Правя сравнение с Малдивите, където има много шарени рибки.

И аз бях там, доказателство:

 

 

След като направихме и втория шнорхелинг, бързо се отправихме към пристанището. Ето и една снимка на околността с фотоапарата за подводни снимки, където се вижда че снима цветно, че от подводните снимки много не личи. 

 

 

 

Благодаря, Цвети, че записваш хубавите ни спомени.  

 

[Цвете]

Ден 8

 

Днешният ден е за дълго пътуване към следващата точка от турнето – Cairns. Точно за тази цел наехме колата. Има варианти със самолет, с автобус, с влак, но ние предпочитаме свободата на придвижване и възможността да видим красотите по пътя. Маршрутът, който успяхме да изминем е този.

Понеже ставаме рано, нямаше никакъв проблем да тръгнем около 6:30, беше чудесен ден и усмивките ни се закачиха на лицата още от начало. Пътищата са чудесни, нищо специално, с по една лента в посока без много трафик. Трябва да се спазват ограниченията и няма да има грижи. След около 50 минути спираме пред вратите на една мангова ферма с огромно манго изтипосано пред тях. Разбира се в този ранен час е затворено и се задоволяваме само с няколко снимки.

 

 

Продължаваме по пътя и непрекъснато се оглеждаме за сергии пред безкрайните мангови градини, но уви, хората не си дават зор да стават толкова рано. После следват бананови плантации като чепките с плодовете са завити в чували, разбрахме, че е заради безбройните диви животни. И там никой не ни предложи да си купим банани.

Спряхме при един рокерски ресторант пълен със стари земеделски машини и ретро камиони, но ползвахме единствено тоалетните.

 После се натъкнахме до град Coolbie на работещ базар най-сетне и пихме кафе и сок от манго, и забърсах чуден  ананас.

 

 

По пътя спирахме на няколко места като една от впечатляващите гледки беше към ждрело на река, Crawford's Lookout. Има табели с маршрут за разходка наоколо, но нямахме време за това.

 

 

Насочихме се към следващата цел Millaa Millaa fals. Както за всяка забележителност и тук има указателни табели, водещи до паркинг. Всъщност има два паркинга – горен – слиза се по стълби в подножието на водопада където имаш е много предимно млади хора, които си правеха пикници, къпеха се във вира, повечето бяха с ванове, в които спяха, вероятно обикаляха както е популярно за австралийците. Беше приятно разхлаждащо около водопада, но ние му се насладихме на бързо.

 

 

 

 

Следва Crater lake с невероятно синьо – зелената си вода, костенурки, птици и джунглеста растителност наоколо. Има и нарочно място за плаж. Въобще в този район човек може да изкара лежерно – съзерцателно поне няколко дни.

 

 

 

 

 

Е, ние не го бяхме предвидили и поехме към Danbulla, за да видим прочутото Cathedral Fig Tree – наистина огромно дърво, подобаващо презентирано с табели, огради, пътеки.

 

  

 

А наоколо е просто неземна красота! Няма как от снимките да се разбере за просторът, невероятното зелено на полята, красивите цветове на дърветата, идиличният дух наоколо. Просто е великолепно.

 

 

 

 

 

 

 

 

Следваше доста натоварен планински път, като почти всеки завой е на 180 градуса, много красив, но трудно успявах да спра, защото отбивките при разгледни места не бяха много. Насладихме се на прелестна природна картина в златния час почти на залез.

 

Кернс го прекосихме без да му обръщаме внимание много – много, стигнахме до хотела ни Coral Sands Beachfront в предградието Triniy beach. Абсолютно го препоръчвам. Апартаментът ни беше огромен и много хубав, градината великолепна, а басейнът със солена вода чуден бонус. А каква птича песен беше почти непрекъснато! Паркирах в подземният гараж след като напазарувахме за вечеря.

 

   

 

  

 

  

 

С удоволствие изпихме по чаша вино, което не съм снимала, но беше добро.

 

Въпреки дългият ден и многото километри, препоръчвам този вариант за придвижване между Ерли бийч и Кернс. Невероятно красив ден беше. А и за активен шофьор с опит няма никакви пречки или натоварвания, беше много приятно. Само ще чакам @Mary да се включи със снимки, тъй като аз нямах възможност да снимам много.

 

Следва....

 

 

 

[Цвете]

Ден 9

След като вече сме летели над и сме се гмуркали около Големия бариерен риф, нямаме нужда от буфери и се очертават 2 дни с волна програма, единствено за утрешната сутрин имаме закупена близка среща с любимите коали. За това днес уж спахме до по-късно, хайде да кажем тръгнахме по- късно, към 8:30ч. Иначе пак вампирясахме към 6. Планът е да видим най-старите дъждовни гори Daintree Rainforest, обект на UNESCO. Разглеждайки на картата се откриват няколко места, където е достъпно да се навлезе и разгледа. Заплюваме си най-близкото място -Mossman Gorge Cultural Centre.

 

След около час по приятният път паркираме пред сградата на центъра.

     

 

Тук си купуваш билет от  сувенирният магазин, мисля за 15 AUD, качваш се на малък автобус, който те закарва към началото на маршрутите. Има дълъг и изкачващ се към хълм и по-къс и по равно около реката.

 

Естествено избираме вторият – по дървени пътеки до разни площадки с гледки, достъп до реката, буйна растителност.

   

 

 

 

 

 

 

  

 

Поразходихме се, определихме мястото като …. ммм, не особено атрактивно и се натоварихме в колата.

 

Целта е да стигнем до реката Ddintree като точката е Daintree Public Wharf. Тук се правят разходки с лодки за наблюдаване на крокодили. Реката е широка, красиво е наоколо и слънцето напича безмилостно. Температурата е над 30 градуса, а следващата лодка е след 2 часа.

 

 

 

Има едни с по-малка лодка, но не ни вдъхват доверие, а и момчето продавач ни обясни, че сега е топло и крокодили йок. Ние се помотвме и се чудим виси ли ни се още 2 часа за плаване по мътната река или не. В това време акостира  лодката и аз питам възрастните туристи дали са видели крокодили. Отрицателният отговор беше катализатор на облекченото ни настаняване в приятната прохлада на колата и отпрашване към Port Douglas. Дружно решехме, че ни стига толкова джунгла.

 

Порт Даглас е курортно градче с хубави къщи, хотели и заведения. Попадаме на неделният пазар, където се предлагат всякакви ръчно изработени стоки. Лепваме се за едни рокли и поли, но бързо ни отказаха с  цени от 150долара за басмена пола. Айде нЕма нужда!

 

 

 

 

В крайна сметка май нищо не си купихме от там, но вече ни стържеха стомасите и си избрахме един голям ресторант The Court House Hotel с жива музика, изпълнявана от един стар кънтри певец. И публиката беше в болшинството си такава, но се забавляваха и танцуваха, бяха супер симпатични. Поръчахме  си разни риби, моята беше туна, готвена незанм си как – студена се сервира, вкусно беше. Гарнитурата беше гадна. С малко думи, не случихме на добра храна, но случва се.

 

  

 

Отидохме да плажа, имаше доста хора. Тук, като навсякъде има табели за внимание за медузи и крокодили. На всеки плаж има изградени заграждения с мрежа, а на повърхността – надуваеми „тръби”. В тези басейни е охраняема зона – има спасители. Но никой не може да те спаси от миниатюрните медузи – трябва да си облечен или да тичаш да се поливаш с оцет, оставен до знаците.

  

 

 

Прибрахме се за кратка почивка, ходихме на плаж, който е пред хотела ни, рискувахме да се поплицикаме в топлата вода във заграденото – нямаше жертви. И се преместихме на басейна. А той – само за нас, нямаше други желаещи. Добре си изкарахме и отчетохме, че е добре да има и такива дни за нищоправене, приятно е някак.

 

Вечерта дегустирахме австралийските телешки стекове, одобрихме ги. Имаше и вино, но снимки – не.

 

 

Следва….

[Цвете]

Ден 10

Остана ни да изпълним предпоследното задължително преживяване в Австралия, да имаме близка среща с любимите ни коали. Ровихме, четохме, мислихме и избрахме мястото на срещата да е Kuranda Koala Garden. В щата Куисланд все още дават да се докосват животните, но не и да се гушкат, както до скоро. Въпреки това е задължително да се купи предварително билет с отделна такса за снимка.

Та днес е Коала денят!

Пътят до градчето Куранда, намиращо се на запад от Кернс, е планински, правещ го автоматично много красив, имаше доста ремонти.
За половин час бяхме на входа. Разбира се бяхме подранили поне 15 минути за отварянето, не сме спали да видим пухчовците! Но не бяхме първи, пред нас имаше две дами.

Точно в  9:30ч отвориха врати и влязохме в нещо като малък двор, минахме по мост над езерце, пълно с крокодили

  

 

и пред нас съвсем близо зад ниски огради видяхме коалките. Толкова са сладки! Като двуутробни, бебетата след раждането стоят в торбата на мама до 6 – я месец. Едва след това се осмеляват да излизат и да се адаптират към външния свят. Записахме и любовен зов, както разбрахме след това, на един мъжки, който зов е нещо средно между грухтене и давене. След два дни ни влезе в употреба този запис, за да открием в дивата гора свободни коали по Големият океански път.

 

 

   

 

 

 

  

 

 

 

     

 

Има и други интересни ендемични животни,

    

 

 

  

 

  

 

 

 

 

бързо ги посетихме и зачакахме да стане 11ч, когато ще се снимаме. Звездата на шоуто спинкаше  закрит от евкалиптови клонки на специалната за това площадка, а ние се настанихме на пейките до нея.

Когато настана време се наложи да напомня на заформилата се голяма опашка, че ние сме номер едно в реда. Дойде една девойка, махна клонките и ни представи Пит, даде инструкции и покани първата от нас.

 

Влизаш, галиш коалата в долната част на гърба, правят ти снимка и беш. През това време приятелите ти могат да те снимат колкото искат от мястото на влизане. Направихме доста снимки. Аз бях последна,но тъкмо погалих Пит и той реши, че му е писнало от снимки и тръгна да си ходи. Изнесоха го и доведоха следващият, Ник. Изкарах късметът за снимки и галене на две коали.

 

А аз почти никога не пипам животни и даже се потрисам като докосна козина. Ама на, тези мили пухчовци ме влюбиха. Много са мекички и ти се иска да ги гушкаш дълго.

Крайно време беше да си ходим, минахме през пазар за арт неща, но неработещ в понеделник. Една от малкото отворени сергии беше за бижута от перли. Не устоях и взех за дъщерите ми. Възрастната дама ми казваше „Darling”, говореше бавно и отчетливо, явно наясно, че австралийския английски е леко неразбираем. Беше много мила!

По главната улица на Куранда вече бяха отворили някои магазини. Има много арт дюкяни, сувенирни боклучки, сладоледаджийници, шоколад и т.н. Вече имаше доста народ, хапнахме и се изнесохме от градчето.

 

 

 

Следобедът го изкарахме на басейна.

  

 

 

Ден 11

Днес имаме полет отново с Jetstar в 14:35 за Мелбърн. Помотахме се в мола  преди да  върнем колата, без проблеми и литнахме. На летището в Мелбърн ни очакваше @Тони, за да ни заведе у тях и да ни нагости с вкусна вечеря и много сладки приказки. Не се бяхме виждали от доста години и едвам се надигнахме от масата. Беше много мило да ни посрещне и развежда в следващите дни, за което сме й много благодарни!

 

Следва....

[Цвете]

Ден 12

 

Станали сме рано и поемаме по Great Ocean Road. Може да се преведе като големият, великият, аз го намирам за Великолепният океански път. Много е разказвано за него, но нищо не може да предаде преживяването. Бях абсолютно запленена, на места хипнотизирана от мощта на вълните, разбиващи се в непристъпен скалист бряг и от морската спокойна шир, галеща безкрайни пясъчни плажове. А селищата по протежението на пътя са като бисери на огърлица – малки, кокетни и гостоприемни.

Ще сложа снимки от местата, за да има илюстрация на цялото това великолепие.

 

Първо спряхме пред Royal Yacht Club в град Geelong.
 

 

 

 

Наоколо е като нарисувано и най-голямата забележителност са старите дървени пилони, превърнати в групи от най-различни професии човеци. Беше хладно и мрачно, тук на юг е така – времето се мени в големи граници. Не ни спря да се радваме на красотата, която природата и хората ни предоставяха.
 

  

 

  

 

  

 

 

Отбихме се да закусим с прочутите австралийски пайове, одобрихме ги и продължихме нататък.

 

Anglesea beach

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е детска площадка

  

Aireys Inlet

  

 

 

 

 

 

Fairhaven

 

Memorial Arch – посветена на загиналите войници, както и целият път, построен с усилията на ветераните от армията, най- големият мемориал в света, може би.

  

 

 

Lorne, чудно градче, където и обядвахме.

 

 

  

 

 

 

 

Wye River

 

 

Kennet River – тук се отбиваме по черен път, до като стигнем евкалиптовата гора, дом на диви коали. Може би половин час се взирахме във високите дървета, изкривиха ни се вратовете. Пуснахме любовния зов, записан в Куранда и о, чудо! Чухме отговор. Успяхме да видим 2 или 3 сгушили се пухкавелковци, даже едната се събуди и поразмърда леко, гледайки ни осъдително, че сме я обезпокоили.

 

 

Apollo Bay Foreshore

  

 

 

 

Glenaire

 

 

 

 

И към 18 ч. спряхме на паркинга при 12 – те Апостола. Тони подаде от багажника дебелите якета, които беше взела за всяка от нас, защото тук духало страшно. Уверихме се лично и го подчертавам дебело – облечете се добре, тук имат любовна среща всички ветрове. Още повече, че стояхме повече от час в очакване на залеза и в документирането му. Незабравими картини, които ще помня вечно!

 

 

 

  

 

 

 

Вече по тъмно се запътихме към днешният ни дом в Port Cambel – Summers Rest Units. Това са няколко къщи с различен капацитет, добре обзаведени и с оборудвани кухни, не са първа младост, но за целта на турнето са чудесни. Ние имахме къща с 3 спални, малък хол и голяма кухня с трапезария.

 

 

Беше ни оставено отключено, пуснахме отопление по стаите и спретнахме вечеря. След този красив ден всички бяхме доволни и щастливи. Ние с @izida  ставахме посред нощите да снимаме южното сияние, аз неуспешно. Беше слабо видимо, но го имаше и го броим за отбелязано.

 

Следва...

[Mary]

Към ден 9

Докато Цвети си нагласи снимките, аз ще ви върна малко назад, че не успявам с нейното темпо. Нещо ново едва ли имам какво да кажа, но ще покажа снимките от пътуването ни от Арли Бийч до хотела ни около Кернс.

 

Рано, много рано тръгнахме, та не успяхме да разберем тези огромни градини с манго дали продават на сергийки покрай тях свежи плодове.

 

 

Бананите ги пазеха от мераклии за похапване - предполагам животни, че някак не си представям австралийците да се втурнат да гепят нещо от градините.

 

 

Минавайки по този път с кола, успяхме да видим една нова Австралия - зелена, хълмиста, носеща спокойствие, а пасторалните картини с живонти бяха супер.

 

 

 

 

 

На Eacham lake не случихме много с времето, не защото беше лошо, а слънцето се криеше през повечето време и не можахме да заснемем с най-хубавата гледна точка езерото. Обаче тази табелка мирно си съществуваше с къпещите се в езерото хора, та явно им е добричък крокодила:

 

 

 

Дървото-катедрала и цялата гора около него беше направо мистично, защото нямаше хора, а само звуците от птиците се чуват и сякаш си извън света.

 

 

Показвам малко приятелки покрай пътя:

 

 

 

 

 

 

А пътчето си го биваше, за съжаление всички вю пойнтове бяха от другата посока на движение, а завоите и маркировката не позволяваха да спрем на тях, за което много съжалявам. Имаше изумителни гледки към цялата долина, които през шубряците няма как да се снимат.

 

 

Една гледка от терасата ни:

 

 

[Тони]

Покриват всичко заради птиците  главно папагалите. Пристигат на огромни групи и опоскват всичко.  Мисля, че минахме и покрай ябълкови  и черешови градини, които дървета са изцяло покрити с мрежи, иначе няма да остане нищо. Също така има огромни колонии от летящи лисици / разпознават се като прилепи/, които са плодоядни и също искат да си опитат.

 

А иначе не вие, а аз трябва да кажа благодаря, че споделихте част от пътуването си с мен!❤️