Австралийското ни ноемврийско турне

[Mary]

И от мен нещо по Ден 9.

Мотането по горите ще го пропусна, не видяхме казуари, каквито табели имаха, затова няма да пиша нищо за тях. 

 

Плажът в Порт Дъглас е наистина голям, ситен пясък, на по-голямата му чяст няма хора.

 

 

Където може да се влиза във водата обаче е гмеж:

 

 

Добре наяли се, се прибрахме в нашето си село, на нашия си плаж, който е също толкова обширен и още по-празен.

 

 

Ето как изглеждат загражденията, където може да се влиза в морето:

 

 

 

Имаше си хора вътре, че и ние направихме малко калабалък:

 

 

Задължителните атрибути за всеки плаж:

 

 

И още по-регулярните табели какво те очаква на плажа:

 

 

Попитах чичко Гугъл кога се е явявал крокодил в нашето градче, той ми отговори - през май 2024-та и ми показа снимки:

 

 

 

Към Ден 10

 

Не е мит, те същесвуват - австралийските пожарникари. 

 

 

 

За съжаление се разминахме за две минути, че тръгнаха нанякъде.

 

С коалите обаче не се разминахме, а здраво ги наснимахме и погалихме по дупетата.

 

 

 

 

 

[Цвете]

 

Ден 13

 

Днес продължаваме още на запад, достигайки поти до град Warrnambool. И този ден беше изпълнен с красотища морски и сухоземни, с много цветя.

Ще ми е трудно да намеря думи, за да опиша всички впечатляващи гледки, но винаги ще помня екзалтиращото чувство, което ме държеше цял ден. Природата е най- талантливият художник и съм благодарна, че имам възможността да се наслаждавам на творбите й по света. А в Австралия Творецът се е раздал! И сякаш всички растения са на стероиди – огромни и толкова различни видове.

 

Port Cambel Nacional park

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

  

 

   

 

Peterborough Front Beach

  

 

  

 

 

  

 

Bay of Islands Coast

 

 

 

 

 

Warnambool

 

 

 

От тук тръгнахме обратно, но се прибрахме по безплатната магистрала. Всяка платена магистрала има дублираща безплатна. Една от многото странности, особено за нас, дето чакаме от 50 години да пътуваме по магистрала до Варна.

 

Спираме за кратко в Inverleigh за почивка.

Скоро се вклиняваме в задръстването в час пик на Мелбърн и аз съм тъжна, щото градовете отдавна не ме кефят. Тони ни оставя в хотела и най-накрая може да се прибере да си почине. Отново ще кажа – огромно благодаря!

 

Ние се настаняваме в скапания хотел, Miami Hotel, но оцеляхме. Поне е близо до Виктория маркет.

 

Тръгваме към Docklands, после покрай река Яра  в оживените алеи на града.

 

  

 

  

 

  

 

 

 

 

  

 

 

 

 

Хората свършили с работния ден пиеха и се забавляваха навсякъде из многобройните заведения. Разходихме се водени от интуиция и чат пат от навигация. Много ни хареса духът на града. Накрая към 21ч. се качихме на безплатния трамвай от Flinders street station. /Безплатният кръг е означен и в него се движат много номера трамваи./

 

Слязохме на спирката, от която свършва безплатната зона, защото нямаме карти и се прибрахме пеша до хотела.

 

Следва….

 

 

[Тони]

Само едно уточнение- извън градовете платени магистрали няма. Всичко е безплатно , в градовете има платени и алтернативните безплатни за да стигаш до някой от кварталите. Сини табели с жълти надписи са за платените, а всички зелени са безплатни.

[Mary]

Към Ден 11

 

Ето го самолета, който ще ни отведе на юг.

 

 

Малко гледки от въздуха, явно място А съм си избрала, не знам по какви съображение - май да съм от страната на рифа, но от тези полети не се вижда риф, защото летят над континента.

 

 

 

 

 

 

 

Доооста време летяхме в облаци и някакви нивески пейзажи, но с наближаването да кацнем в Мелбърн, отново се появиха зелените ниви и фотогенични облачета:

 

 

 

Тони ни чакаше на летището, намерихме се, натовари ни на колата и се отправихме към тях. А залезът нетърпеливо ми намигваше през прозореца: 

 

 

 

 

 

Където и да ходя по света, изключително рядко нощувам при познати - просто не се чувствам комфортно да се натрапвам на хората. В този случай не бях сама и дружно се прие поканата на @Тони да ѝ гостуваме първата вечер. 

Посрещнаха ни топло и много сърдечно. Не само Тони, но и другият домакин се раздадоха за нас, не само в този ден, но и до края на престоя ни.

Благодаря им и на двамата!  

Мястото на което живеят е изключително добре направено, поддържано и с романтичен двор, на който не можахме да се насладим, заради студеното време, което случихме.

 

 

 

Обаче на вечерята се насладихме напълно! Ех, какви вкусотийки ни беше подготвила Тони! 

За съжаление резултата на скарата не съм снимала, но съм била сигурно с мазни ръце и пълна уста. 

 

[Mary]

Към Ден 12

Ако трябва да опиша този ден с една дума, това ще е наслада.

Насладата беше за всички сетива, красотите са огромни, а компанията - великолепна.

Цвети разказа най-подробно за целия ни ден, аз ще оставя моите акценти.

Тони ни заведе в заведение, където ни направиха чудна риба.

 

 

Да търсиш коали сред гората се оказа доста интересно преживяване. Дърветата са високи, а симпатягите свити някъде, където изобщо не е лесно да се намерят. За малко да се откажем, мислейки че няма да намерим нищо, пък се сетихме да пуснем любовния зов на коалата, която бяхме записали и ... о, чудо, чухме отговор. Не видяхме отговарящия, но вече бяхме сигурни, че са там и е въпрос на време да открие малките пухкави топки по дърветата. Имахме късмет и някак горди се почувствахме, че сами сме ги намерили. Няма как да се доближим до тях, защото са високо, а дори и да бяха ниско, са диви животни и не е добре да ги безспокоим.

 

 

 

 

 

А пътят на слизане е ей такъв:

 

 

Ние бяхме от малкото, влезли с кола по пътя. Повече туристи бяха с групи, които ги оставят долу и вървят кой колкото има сили и търпение в търсене на коалите.

Търпението се възнаграждава.

 

От всички прекрасни гледки през деня, които Цвети показа, за мен най-най-най красиво и запомнящо се беше около 12-те апостоли.

В едната посока красота:

 

 

 

В другата още повече.

 

 

 

 

По време на нашето посещение през ноември, слънцето не залязва точно зад "апостолите", а над морето, и беше малко трудно да направим перфектиге кадри, но и това, което видяхме и снимахме, беше уникално.

Тони, благодаря за чудесното шофиране през целия ден, за показаните немероятни красоти и за перфектния тайминг да ни доведеш при 12-те апостоли в точното време. Хем имахме време да се наснимаме преди залезе, хем после да снимаме на воля и самия залез. Благодаря и за якетата, които беше взела за нас. Времето беше хладно, ветровито и направо ни спази от замръзване. 

 

Къщата ни за тази нощ беше близо, та като се насладихме на залеза, бързо се отправихме натам с надеждата да се стоплим. Хубавото е, че във всяка стая имаше допълнителен електрически радиатор, който включихме веднага. 

 

 

Беше време сами да си направим вечеря, с което не се справихме по най-добрия начин, но ще го отдадем на непознаните учери и съдове. 

 

 

[mililia]

Да се включа и аз с няколко кадъра от описаните по-горе дни в компанията на Тони.

Да кажа, че ГОР е прекрасен и великолепен, но за чудното настроение и изобилието от гледки допринесе много и @Тони. Ако не беше тя, вероятно щяхме да пропуснем много неща. Да не говорим и за грижата, която положи за нас. Якетата, откриването на нещата, които искаме да ядем и неспирния смях и забавление станаха с нейно участие. Беше чудно и много вкусно. 
Благодаря за гостоприемството, Тони!

[Тони]

На мен ми е много на сърце да споделям местата, които обичам.

И благодаря, ама стига ме хвалете, че сега който идва ще очаква кой знае какво. А то просто си беше една чудесна разходка за мен самата може би повече и от за вас.

А Апостолите са наистина магично място. Била съм вече над 30 пъти със сигурност и всеки път гледките запленяват  и може да стоиш и се взираш с часове.

❤️

[Mary]

Към Ден 13

 

Почти настигам Цвети в края на пътуването.

В този ден видяхме още много по "12 апостоли", но не са толкова известни, което е хубаво, защото имаше в пъти по-малко народ от известните им събратя.

Цялото крайбрежие е обсипано с чудновати форми, които се показват скрити или наперени, огласени от рева на океана, криещи пещери и арки.

Малко по малко океанът взима своето и брега се оформя в нови причудливи форми.

 

 

 

 

 

 

 

Навсякъде са оформени пътеки. На първо място е помислено за сугирността на хората и веднага след това за запазване на природата(сега като се замисля, може и първо да е природата). И тук, както и в Нова Зеландия отношението към природата е изведено на едно доста високо ниво. 

Изключително удоволствие беше да разглеждаш всички тези места с обособени за разходки пътеки, с ред и сигурност. Произволно място показвам, но навсякъде беше супер уредено за престой, паркиране на коли, разходки пеша. 

 

 

А океанът, ах океанът! 

Толкова много ме привличаха тези огромни вълни, разбиващи се в скалите, че често застивах омагьосана. Не знам как може да се опише тази мощ, за да се усети от далече. Океанът беше далеч от бурен - просто ежедневие за него, но за мен си беше опиянение.

 

 

 

 

Ако в Мианмар в началото на годината ядях само ориз, тук не пропусках ден без риба, обикновено с картофки. Та и в този ден пак така:

 

 

 

[Цвете]

Ден 14

 

Днес ще затворим списъкът със задължителните преживявания в Австралия за нас. Парадът на пингвините, който се състои всяка вечер на остров Филип и е превърнат в основен източник на доходи от жителите му. На този остров живеят така известните little penguins, дребни и много сладки представители на този вид, големи са колкото малки кокошки. През деня влизат в океана, за да търсят храна и когато се стъмни на големи групи се завръщат обратно. Самото им излизане от водата и прибирането им по дупките е наречено парад. И понеже пингвините са ни любими и аз ги търся навсякъде, където живеят, закупихме предварително онлайн  организирана еднодневна екскурзия Day Tour + Upgrade to Penguin Plus  с Go West Tours. В програмата се включва 30-40 минутен престой на Brighton beach, известен с плажните си къщички, боядисани в различни цветове. Втората спирка е доста дълга като времетраене е поредната зоологическа градина Moonlit Sanctuary.

Имаме сборен пункт пред един Radison близо до Victoria market в 11ч. Имаме достатъчно време за ранна закуска в близко кафене.

  

 

По пътят ни е църквата Saint Mary Star of the Sea, която не е нещо запомнящо се, но къщата в ляво от нея е  чудно красива, обгърната от градина с бели рози.

   
 

  
 

 

Стигаме до пазарът Виктория, който има закрита и открита част. Доста колоритен и богат, правим няколко тегела и набелязваме някакви неща за утре.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Скоро вече сме в автобусът и поемаме в посока на изток. След около час сме в Брайтън, богато градче с много красиви къщи и градини. Разбрахме, че плажните бунгала струват по 400000 долара!! и се втурнахме да ги разгледаме и да разберем, аджеба, какво им е толкова ценното.

Не разбрахме, но явно не сме достатъчно компетентни. Поне са шарени и впечатляващ фон за снимки.

 

 

 

 

 

Moonlit Sanctuary има много животни и птици, и влечуги. Тук ни оставиха 2 часа, в които можехме и да обядваме.

 

 

  

 

 

   

 

   

 

 

Към 17ч. стигнахме до Phillip island, свързан с мост към сушата. Спряхме на един плаж, после ни оставиха в центъра на градчето за ранна вечеря.

 

 

Стигнахме до най-западният край на острова, където са изградени платформи – пътеки, обикалящи около къщичките на пингвините.

 

 

Гледките към океана бяха драматични.

 

Придвижвайки се към визитър центъра с автобуса видяхме диви уолаби/вид малки кенгура/, ехидна, много птици.

  

 

 

 

И най- сетне се насочихме към платформата, за която сме си купили билети – такава с близък поглед до пътя на пингвините. Намира се най- вдясно, ако си с лице към морето и е като трибуна на стадион. Отдолу има закрита част – гледаш през стъкло на нивото на земята, беше по-скъпо. Когато стигнахме трудно намерихме места, настанихме се и зачакахме. Добре, че си взехме якетата на Тони, щеше да ни отвее леденият вятър. Да не говорим, че зад мен имаше бебе, доведено по тънки дрешки с една жилетчица. Скъса се да реве докато майка му не отиде да му купи от магазина пончо и за себе си одеяло. Предупреждавам и за това място – облечете се добре!

 

 

Смрачи се. В един момент забелязах във водата точици. Бяха почти на брега, но не излизаха. Все още можехме да снимаме. След като стане тъмно не се разрешава и следят зорко. Разказваха някакви неща, но озвучаването беше лошо и се отказах а слушам.

Излезе едно пингвинче плахо брега, повъртя се и се върна. След малко пак излезе, върна се и после групичка от 20-на се скупчиха до сами водата. Постояха малко и полека се заклатушкаха в сладката си походка към нас. Застанаха на 1-2 и можехме добре да ги огледаме. Много вълнуващо беше. И започнаха да излизат още групички по същия начин- първо разузнавач, после всички. Стояха пред платформата съвсем близко, оглеждаха се, двама се чифтосаха/ не ги е срам!/ и поемаха покрай дървените повдигнати пътеки към домовете си.

    

 

 

 

 

 

 

Много вдъхновяващо за мен преживяване и сбъдната пингвинска мечта.

Следваше път обратно около 1:30ч, пеша до хотела и към 0:20 се прибрахме. Чуден ден!

 

Следва....

 

[Цвете]

Ден 15

Последен пълен ден в Австралия, посветен на Мелбърн. Първо отидохме до Виктория маркет да си купим разни сувенири и други набелязани стоки. Има доста интересни дървени изделия, има и обичайните боклучки. Беше събота и местните пазаруваха прясна храна, интересно и много хареса как използват си старите детски колички, за да си прекарват покупките. Някои ги ползваха с бебешкия кош, други само шасито с добавении касетки. Уважавам повторната употреба на всякакви вещи, най – малкото, защото се намаляват отпадаците.

 

  

 

 

 

 

Тук е моментът да кажа, че закупувайки нехранителни стоки на един касов бон за сума над 300AUD, можете да получите обратно 10% на летището. Аз се възползвах за малка сума, получих обратно след 3 дни.

 

Следобяд Тони ни срещна и ни заведе в центъра. Първо хапнахме японски неща във фууд корта на един мол. После видяхме пеещият часовник в Melbourne Central, Не само часовникът е интересен, а и вградената стара фабрика в сградата на мола.

 

  

 

Повървяхме по улицата, която ми напомни на „Графа” с трамвайните си линии и почти същата ширина на места, пълна с народ и много зелена, за разлика от нашата централна улица.
 

Посетихме библиотеката, качихме се до последният етаж, за да снимаме от високо красивата зала.

 

 

 

После аз се качих на трамвая, за да отида към Ботаническата градина за среща с моя съученичка, която дойде тук на 16 години. Няма да казвам преди колко години, че и аз се стряскам колко съм древна.

Не бяхме се виждали от 2 години и имахме доста за разказване. Започнахме с Srine of Remembrance, голям военен монумент, с много красиви гледки от балкона на последния етаж.

 

    

 

 

 

 

 

После повече от час се разхождахме по алеите на прекрасната ботаническа градина, видях две сватби и три детски рождени дни по поляните.
 

 

 

  

 

  

 

  

 

 

 

  

 

 

  

 

  

 

Пийнахме по чаша вино в заведение наблизо и след това приятелката ми ме откара до St Kilda, за да се присъединя към момичетата. Хората отиваха на театър, други в Луна парка.
 

 

 

Ние се разходихме по брега, по кея, вечеряхме в малко заведение и се прибрахме с убер. Трябваше да стягаме багажа.

 

 

 

 

 

Следва...

[Цвете]

Ден 16

 

Тони дойде да ни вземе от хотела за последна разходка. Доста рано, за да са отворени кафенетата, та се отправихме към мол по пътя ни за кафе и закуска. Помотахме се и по магазините след това някои се сдобиха с добри находки.
 

 

 

Искахме да отидем до парка близо до летището, където има много диви кенгура, но потегляйки на там небето се смрачи и се изсипа. Не се разсърдихме, все пак имахме 15 чудни дни и този последен предиобед явно трябваше да го караме по - лежерно. Разделихме се с Тони на летището с благодарност за преживяното и за мангото, донесено ни за вкъщи.

 

Бяхме на полетът ни до Куала Лампур с Malaysia airlines, а с тях можещ да се качиш на борда с един ръчен багаж 7 кг , та ни прибраха куфарчетата и литнахме само с раниците. Другото е скучен дълъг път, който за мен мина по-леко от на идване.

 

В заключение ще кажа, че Австралия е прекрасна страна с много разнообразна природа, любезни хора и строги правила, които се спазват. Научихме, че е много социална държава с безплатно здравеопазване и образование, има абсолютна толерантност и зачитане на националните особености. Нещата стигат до там, че има хора, живеещи от години  там и не са научили пет думи на английски. Ако е необходимо да върши някаква административна работа, осигуряват му преводач. Както казвах няколко пъти – построили са комунизма.

Ние видяхме това, което искахме от Австралия, малка част от огромната й територия, вероятно друг би избрал да отдели повече време, за да я опознае. Ние сме доволни и благодарни, че ни се разкри гостоприемно в най-добрата си  светлина. Благодарим!

Благодаря на момичетата, с които преживяхме пътя!
Благодаря и на нас, които прочетохте за нашето прекрасно австралийско турне! 
 

Край.  

[Plamsi]

Много хубав разказ! Браво!

 

Тъй като и аз планирам посещение тази година, да попитам като кандидатствахте за визи, трябваше ли да се посочи изрично периода в който ще е пътуването? Защото още не съм сигурна за месеца.

[Цвете]

преди 1 час, Plamsi каза:

Много хубав разказ! Браво!

 

Тъй като и аз планирам посещение тази година, да попитам като кандидатствахте за визи, трябваше ли да се посочи изрично периода в който ще е пътуването? Защото още не съм сигурна за месеца.

Не изискват да се посочи период. Визата важи една година, подава се като си предвидите дните там да се включат.

[Mary]

Цвети, благодаря ти, че записа нашето пътуване. 

Австралия е прекрасна, има много какво да се види, нашият скромен поглед беше само в източната част, но дано някога имаме шанс и за други области. 

Последен кадър от мен на цялата ни група, заедно с местната представителка - Тони.

Момичета: @Цвете, @izida, @mililia и @Тони, удоволствие беше за мен да споделим това пътуване.   

 

 

ПП Малко като отбора на блондинките, срещу отбора на брюнетките сме се подредили, но е чиста случайност. 

[Jenbel]

Благодаря, че споделихте и показахте! Снимките ви са чудесни 👌 и от разказа се усеща, че сте си прекарали хубаво. 

След месец и половина, живот и здраве, и ние потегляме натам за 15 дни ваканция. Ще летим през Куала Лумпур, където ще направим престой и в двете посоки. Ще повторим частично вашия маршрут - започваме със Сидни, следва Еърли бийч за достъп до Рифа и Уитсъндейс, после ще отидем в Нуса на Sunshine coast за плаж и сърф (дъщеря ми) и ще финишираме в Бризбън, откъдето ще летим обратно за Куала Лумпур. Вътрешните полети са купени и всички резервации са направени. На този етап разглеждам туровете, които се предлагат от Еърли и зоопарковете, които ще са ни достъпни, за да избера място за среща с коалите. 

 

@Цвете, имам въпрос, откъде купи адаптора, който си показала? Ние сме трима и трябва да вземем поне 3, а по-добре 5 такива. Намерихме и поръчахме преди 2 месеца от Али експрес, но не пристигнаха, очевидно няма да ги получим и трябва резервен вариант.      

И още един въпрос имам, какви застраховки си направихте за Австралия и конкретно медицинската ме интересува. Има ли нещо специфично, което ни трябва за там?   

[Mary]

Преди 1 час, Jenbel каза:

адаптора, който си показала?

Аз ползвах комбиниран преходник - има доста разновидности. Не мисля, че е необходимо за имате 5 преходника. В моя например могат да се включат три неща - едното през обикновен контакт и още две с usb. Не мога да кажа конкретен модел, че съм го купила от реален магазин в Италия.  

Такъв тип и използвах най-горната част:

 

 

Преди 1 час, Jenbel каза:

какви застраховки си направихте за Австралия и конкретно медицинската ме интересува

Лично за себе си отговарям - имам годишна застраховка за пътуване към Алианц, не съм правила друга. Не знам да има особености за Австралия.

 

[Тони]

@Jenbel във всеки магазин за долар, каквито имам във всеки единп шопинг център ще ги намерите. Също така в KMart, които също са неизменно във всеки шопинг център. Поръчай от тиму ще дойдат със сигурност.

 

https://www.kmart.com.au/product/eu-travel-adaptor-42564850/?sku=42564850&offer_id=1&utm_source=google&utm_medium=cpc&utm_campaign=Kmart|AU|NA|Active+(Sport+%26+Outdoor)|NA|SEM|Google|PMax|NA:kmabrd020225&ds_eid=3962755682&ds_e=GOOGLE&gclsrc=aw.ds&&gad_source=1&gad_campaignid=20038500363&gbraid=0AAAAAD4f9KoDMjeVzuxZD3VFPzujvbxJz&gclid=Cj0KCQiA18DMBhDeARIsABtYwT30CcY5ler7Y7tHAq3P2sZv2FjuW2muj3y_S03jV1lDm4sIibySEcoaArifEALw_wcB