Бири, баири и бароци - ретроспективен фотодневник за едно пътуване из Абруцо (и не само)

[master_of_germs]

С началото на септември (особено тази есен) времето, което мога да отделям да описвам пътуванията ни, рязко намалява, да не кажа, че изобщо липсва. Но все пак ще отворя темата, защото Абруцо е един регион на Италия, който рядко се споменава дори и в този форум. Всеки е ходил в Италия и почти всеки захваща в накаква друга посока. А Абруцо си струва. Първо, защото дори и в най-туристическия сезон няма тълпи (а дори да има туристи, те са италианци, а не чужденци) и втори, че е разположено нависоко и е идеално място да се избяга от летните жеги, пък който иска, нека се първи на два часа оттам в Рим 😉 

Започвам с темата с благодарности към спътниците си: @mary_shery, която шофираше "синята сойка", пардон - шкода по баирите, макар че след пътищата в Калабрия Абруцо й се стори елемнетарно. и @домосед който в последния момент се включи към нас, въпреки че само броени дни преди това се беше прибрал пак от Итъалия, а и остана още два дни след нас. Надявам се че спътниците ми ще се включат активно в темата със споделяне на впечатления, разкази и снимки. Още повече, че не навсякъде бяхме тримата заедно, тоест - видели сме различни неща, а и с различни очи.

 

По традиция: започвам ретроспективните фотодневници с един тюрлюгювеч от снимки за зарибяване, без ред и без описания 🙂 

Да ви е сладко! 😉 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Пътуването ни започна на 8-ми август надвечер с полет от София до Рим-Фюмичино. Ние с @mary_shery се бяхме прибрали само 3-4 дни по-рано от пътуването в Андора, а @домосед сякаш дори по-късно се прибра от пътуване, което включваше малко от Пулия и Калабрия. Отново, както и преди това на летище Барселона, бяхме резервирали кола от RecordGo. За разлика от в Испания, обаче, на Фюмичино те нямат офис на летището, а е на няколко километра в посока Остия (не са само те, де, доста фирми за коли под наем са в онзи район) и осигуряват (сравнително) редовен шатъл от летището до офиса. Шатълът е общ за няколко фирми, което е леко неудобно, понеже в един момент може да се окаже, че има твърде много чакащи за него. И все пак, това е Италия, така че на точност не бива баш да се разчита. На връщане доста се поизпотихме от притеснение с тоя шатъл. Ама това ще е накрая. сега на отиване проблеми нямахме. По спомен наемът беше към 200 евро за 5 дни.

 

Полетът беше пристигнал навреме, около 19:30 ч, но като не знаехме, колко време ще се бавим покрай взимането на колата, бяхме решили първата ни нощувка да не е прекалено далеч, за да не пътуваме дълго по тъмно. Пък и да имаме време да вечеряме нейде.  A това нейде се оказа в Ла Сторта, едно предградие на Рим което ни се оказа по пътя. Ресторантът се казва Fico d'India (,с което име което изненедващо разбрахме, че италианците наричат плода на кактуса). Имаше много просторна тераса и обслужването, вкусът и цените на вечерята много ни допаднаха.

https://ristoranteficodindia.it/#home

 

А накъде се бяхме запътили? Търсейки места в околностите на рим, по едно време ми щукна, че никой от нас не е бил във Вила Фарнезе в Капрарола, а на всички ни е в "бучнатите кабърчета по картата" за бъдещо посещение. И си намерихме много изгодно местенце в съседното градче Карбоняно. Като пристигнахме, отдавна беше мръкнало. Настаняването беше в историческия център на градчето, на половин пресечка от главния площад, но понеже в Италия си има ZTL, нямаше как да паркираме там. А из Италия градчетата са все на баири. Сами че карбонянци са го измислили, като от безплатния паркинг до и под старата част на градчето има асансьор, който ти спестява половината катерене. Хитра работа! Оттам още малко стръмно нагоре покрай градската "чешма", където стопанките перяли килими, черги и прочие. Ама що ви занимавам посред нощ.

След още една чупка се оказваме на площада, и с малко озъртане намираме нашето си къще. КАчваме се в него по много тясно и стръмно стълбище. Вътре много ни харесва.

 

 

 

 

 

 

 

 

Обаче е уикенд и отнейде се чува музика, нищо, че вече е към полунощ. @домосед решава да разузнае и установява, че е от заведение при замъка, който надвисва над нас.

 

Та тоя замък не е туристически, всъщност едновремешният му двор е усвоен и карбонянчани през вековете са почнали да строят къщите си в него и една над друга в една плетеница от малки улички и проходчета, Типично по италиански. А замъкът е бил на небезизвестната Джулия Фарнезе, може би най-възпяваната ренесансова красавица, омаяла с хубостта си не кой да е а самия папа Александър VI (Луиджи Борджия), който хич и не се опитвал да прикрива любовната си връзка с нея. Брат й Алесандро Фарнезе впоследствие съшо става папа (Павел III) но години след нейната смърт. Преди това е "само" кардинал. 

И макар да съм чувал за тая история, не съм някакъв вманиячен по ренесансовата история. Това всичкото го научавам сутринта, докато се разхождам по главната улица, а в това време спътниците ми се освестват с по кафенце и корнето в първото отворило кафене. Аз нали кафе не пия, обикалям 😄 

А след кафето, още малко обикаляме заедно. Но не се застояваме много, че си имаме други неща планувани за деня. 

А, да! И опъваме ушите на @mary_shery , понеже е пораснала с една година 🙂 

 

 

Карбонянчани много си гордеят с Джулия Фарнезе и си я тачат до степен, че житието, битието и добрите дела, що е сторила за благото на града са изписани по дървените врати на домовете и гаражите по главната улица, по капаците на прозорците. За който знае италиански, това си е цяла глава от историческа книга. Всъщност, Джулия тоя замък в Карбоняно не го получава нито от Папата, нито от брат си, кардинала, който никак не я е обичал, а по линия на болнавия си сляп съпруг. Обаче се оказала много оправна като градоначалник.  След смъртта й брат й гледал да нямери де що имало нейни портрети и да ги унищожи, Както и да я изчегърква от стенописи, та не е останало много. Ма хората си я тачат. И понеже гербът на рода фарнезе е еднорог, ще видите доста фигурки и графити с това митично същество.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Ако сте се понаситили на Рим (възможно ли е това?!), та по-скоро ако тълпите от туристи във вечния град ви идват в повече, вила Фарнезе в Капрарола е чудесно място за еднодневно бягство, а е достатъчно удобна за стигане и с обществен транспорт. Замислена е като проект за вече споменатия кардинал и бъдещ папа Алесандро Фарнезе, макар и той да не е успял да я види приживе в съвсем завършен вид. Вила не знам дали е точно определение, всъщност си е била дворец и основно седалище на влиятелния род Фарнезе бая дълго време. Но, айде, нека е вила. И то вила, която е връх в епохата на маниеризма. Сега, признавам си, че аз за тоя стил в изкуството и архитектурата не знаех много, но пък затова и се позабавих,е повече от предвиденото, за да научим, Входната такса е 10 евро и по моему си струва да се дадат. Та маниеризмът е естествено продължение на ренесанса, запазват се някои от важните ренесансови особености, но е опит за "разчупване". Особено на наложените симетрии в архитектурата, на простотата на изображенията с влагане на по-ярки цветове и пропорции, които да създават илюзии за триизмерност. Добавяне на наглед "безсмислени" елементи, чиято цел е просто да впечатляват. Например колони, които не са носещи. Петоъгълната форма на Вила Фарнезе определено е това, което първо ви е направило впечатление, ако сте гледали снимки. Само че такива снимки стават само с дрон. Не е тайна, че архитектите на Пентагона са поччерпили вдъхновение оттук. Другата характерна особеност е съвършено кръглият вътрешен двор. А това вече се забелязва и впечатлява 🙂 Ако сте били в Гранада няма как да не ви направи впечатление приликата с двореца на Карлос V в Аламбра, откъдето е взета идеята за йръглия двор. Макар че там е кръг в квадрат и поне на мене визуално не ми харесва чак толкова. Ако сте почитетели на колоезденето вчера в последния етап на колоездачната обиколка на Испания сте се нагледали на кадрите на Аламбра от хеликоптер 🙂 

 

 

 

далеч не всички стаи от вилата са реновирани, но се работи по тая част. не са жалени средства да впечатляват посетителите. Залата с подвизите на Херкулес, залата с подвизите на Алаксандър Велики... Залата с благочестивите дела и държавнически умения на кардинал АЛЕСАНДРО Фарнезе... като всеки опит за сравнение е напълно нарочен 😉 

 

 

 

 

 

 

 

Спиралното стълбище свързващо три етажа.

 

 

 

 

 

 

 

 

И за финал - залата с географските карти (sala de mappamundo), с таван, изобразяващ персонификация на съзвездията, карта на континентите по стените и много голяма карта на познатия свят. Малко едно към гьотере, ама толкова са си можели, а и са ползвали източници от най-различни времеви периоди, за да я изпишат. Жегна ни леко националната гордост, че няма България на Балканите, редом до надписи като Romania, Macedonia... 😕 ОООбаче, открижаме BVLGARIA ееее къде по Волга 😉 То и Волжска България по онова време вече не я е имало, обаче сме на картата. А актуалният в последните години въпрос "Чий е Крим?" получава еднозначен отговор: "на гЪзарите" 😄 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А, да! и Черно море е МАРЕ МАДЖОРЕ! 😉

 

След вилата градините (също включени в билета) са си направо постнички и загуба на време. Разходката може да продължи в обширен парк, но решаваме да не го правим, че денят ни е доста натоварен откъм обекти.

А, забравих да кажа. ПАркирането в Капрарола е платено в голяма зона. Има машинки за плащане. Зоната обаче свършва с площада пред Вила Фарнезина. около стените на комплекса вече има и места за безплатно паркиране. Имахме късмет и компактната синя Шкода успя да се мушне в едно отворило се такова местенце.

 

...следва...

[master_of_germs]

Знаете ли, кое й е "лошото" на Италия? Има толкова много красоти на всяка крачка, които си заслужават да спреш, ей така, дори и само за по снимка. А има и толкова много селца с марката "borghi pui belli d'Italia", заради които си струва да се отбиеш за доста повече от една снимка. И те примамват да се отклониш от предварително разчертания план 😄 Е, то ние не сме имали категоричен план. Каквото и колкото видим, просто в Италия всичко си е хубаво и няма как да останем разочаровани. Но някак си мислехме, че може да отидем в този ден до Сполето, че там има църква и театър, които са подобекти от два различни обекта на ЮНЕСКО, единият от които съвсем пресен, включен в списъка на световното наследство десетина дни преди пътуването ни. Обаче кратка справка за маршрута ни показва, че ще трябва да минем досами едно селце Виторкиано, буквално да завием пред портите му. А това село аз отдавна го имам като мощно забито кабърче. Има един бонус. Селото, макар да е на баир над речен меандър, горе си е почти по равно и ходенето в жегата не мори. Не че няма и много други пешеходни маршрути до съседни села, както и кръгови - да се слезе в долината и да се качиш пеш до отсрещните скали за гледки. Но си искат време. И по-малко жега. Успяваме да намерим безплатно да се паркираме на улицата пред едно кафене, където фиксираме, че има бирички и закуски. Заплюваме си го за лек обяд, като първо се уверяваме, че не затваря за сиеста. И влизаме да разгледаме старата укрепена част на селцето. Тя не е голяма и няколкото улици вътре не ме впечатлиха чак толкова. Не и ако го сравнявам със селата в Калабрия, които посещавахме пролетта. Но гледките към зелената долина и външните стени над скалите от няколкото панорамни площадки си ги биваше.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И, вече беше време за по биричка (без шофьорката) и по няколко парчета пинса. Това е нещо като правоъгълна пица на парче, каквато правят на много места из италия, включително в онова прословуто "магеланско" заведение в Бергамо. Обаче из тая част на Италия й казват не пица, а пинса или романа.

 

На няма и километър оттам има едно погледно място с места за паркиране. Ако бързате и не ви се разглежда селото, може просто да спрете там и да снимате, защото оттам е най-хубавата гледка.

 

И ако гледките към красиви старинни села са запазена марка на Италия, то статуята тук би била на мястото си може би само по великден. Абе, и тогава не би била 😄 

 

 

Този моаи е нещото, заради което най-вече си бях отбелязал селото. Комай е единствената статуя моаи, която е направена извън Великденския остров. Мисля, че по света има още няколко, например сещам се за една в Нова Зеландия, но тя е била подарена от чилийското правителство. А тази във Виторкиано си е направена в Италия от майстори, дошли от Великденския остров специално за тази цел. Мястото е избрано, защото околните скали са се оказали най-близки по строеж и състав до скалите, от които са били правени моаите от техните предци на острова. Използвали са същите техники да изваят статуята от монолитен блок, като са пеели същите песни и са извършвали същите ритуали. Дали е точно така, не знам, може и да е поукрасена история и нещо извън отъпканите пътеки. А и мястото е красиво и дори без статуята си струва да се види 🙂 

 

...следва...

 

П.П. Пропуснах, докато хапвахме момента с регистрационната табела на една лека кола, която силно заинтригува @домосед 🙂 А беше много готина случка. Обаче съм сигурен, че той ще я разкаже по-увлекателно от мене. А може и снимка да качи. И не само на тая табела... 🙂 

[master_of_germs]

Cascata delle Marmore

 

Основната ни цел  в този ден беше посещението на водопада Марморе. 

Ако ви пробвам на куизче с въпрос "Кой е най-високият  изкуствен (създаден от човека) водопад?", вероятно ще получа доста отговори: "На сингапурското летище", или в "cloud forest" пак в Сингапур... Или в птичия парк, пак там... Да, ама не! Ако ги съберем трите заедно, пак няма да стигнат височината на каскадата Марморе. Дори и китайците засега не са "построили" водопад, който да може да съперничи на инженерния гений на древните римляни. Макар че се опитват и те вече имат изкуствен водопад над сто метра висок. Обаче Марморе вече над две хилядолетия е най-високата и най-мощна водна каскада, създадена от хората. Каскадата има три основни пада, чиято обща височина възлиза на 165 метра.  Прокопани са тунели, които да отклонят течението на река Нера и така да се отводни една обширна равнина, която иначе постоянно се е заблатявала и така да се направи удобна за селско стопанство. Не че през вековете водопадът не е водел до наводнения и свлачища в съседната долина, но постепенно са били изграждани още и още съоръжание, които да регулрат водния поток. И всичко това без сериозно да се увреди цялостния вид и без да се съсипва природата наоколо.  Към водопадите има два основни достъпа - отдолу и отгоре, които се съединяват по добре изградени стълбища в парка. Входър за целия комплекс е 12 евро. Не че водопадите не могат да се зърнат и от пътя докато си шофирате, но усещането е доста различно. Има 6 основни пешеходни маршрута, които доста се различават. Един изкачва скала от другата страна на пътя точно срешу водопада за различна и висока гледна точка. Друга дървена пътека минава досами няколко от страничните разклонения на каскадата. Навсякъде има хора, които продават дъждобрани, защото на места си има нужда. Ама в тая жега нямахме проблем да ни опръскат яко студените води. Предлага се също така рафтинг в малкото ждрело под водопада. Изобщо, мястото е пригодено да поема голям брой посетители по едно и също време.

Може да стоите и половин час, и пет часа. От вас си зависи. Ама така и така сте си платили, насладете му се повечко време! 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И след водопадите (които са в регион Умбрия) вече наистина е време да се насочваме към Абруцо, че се оляхме 😉 

 

 

 

[master_of_germs]

След водопадите вече не правихме никакви други отбивки по пътя до мястото ни за нощувка, което се намираше в град Л'Акуила - столицата на регион Абруцо. Нощувката ни беше на доста централно място. Както навсякъде в Италия в центровете на градовете има проблем с паркирането. В случая се паркираше на дългата улица Via Castello, която почти обикаля тамошния замък. Паркиеаш.където се освободи място. Настаняването наистина беше близо, в никой от дните не сме ходили повече от 3-4 минути от колата. 

За Л'Акуила ще оставя да ви понапише сводка @домосед, понеже той имаше време да разгледа града много по-обстойно от нас. Колкото до тая първа вечер, бяхме харесали за вечеря едно съвсем близко заведение Arrosticini divini. Как ли пък не?! пръска се по шевовете, вътре, вънка, всичко е пълно. Даже и масите им през улицата в парка. Ясно, ще търсим друго, ама поне си правим резервация за следващата вечер. 

Че какво му е пък толкоз специалното на това заведение. Ами - това аростичините са регионалната кулинарна гордост на Абруцо и за тях ще стане дума и по-натам в повествованието. Ама най-общо казано - това са шишчета. в класическия случай - овнешки. Преди да поръчате - погледнете грамажа им, че да не останете неприятно изненадани 😄 

Продължаваме из вече направо нощна Л'Акуила и накрая сядаме на улицата пред едно заведение пак с такива правоъгълни "пинси" явно това ще ни е вечерята. То след толкоз дълъг ден това ни е достатъчно в комбо с по една-две бирки да заспим дълбоко. Но не и преди да си направим една нощна разходка из центъра, Жегата се усеща дори и тук и местни и туристи масово са наизлезли по главните улици. Аз снимки не съм правил, че батерията ми не държи, а доста обекти снимках по-рано през деня.

Но основноте нещо, което ще ви направи впечатление в Л'Акуила, а и навред из Абруцо, са скелета. И строителни кранове. Тоста от вас вероятно помнят разрушителното земетресение преди двадесетина години, което взе няколкостотин жертви и чийто епицентър беше много близо до Л'Акуила. Включително и седмица преди да тръгнем към Италия в Абруцо бяха станали серия от няколко труса  между 4 и 5 по Рихтер. Та реставрациите още дълги години няма да приключат, ама поне лека полека се случват...

Е, снимал съм един фонтан на црая на центъра...

Точно до него имаше много хубаво кафене към един хотел. Хостът ни го препоръча за закуска и го одобрихме. Rò by Caesar

 

При тоя фонтан спътниците ми също пиха накакви кафета (или пък бири?)

 

Тая арка е по Виа Кастело, малко след нея по уличка вляво беше квартирата ни.

 

Това е като тръгваме на следващата сутрин след кафенето към колата. Добре сме се наспали, но вече окъсняваме с плана за деня. Времето е чудно, а ние сме готови да изкачваме връх. И то не кой да е, а най-високият из тези земи...

 

...следва...