Бири, баири и бароци - ретроспективен фотодневник за едно пътуване из Абруцо (и не само)

[master_of_germs]

И след като сума ти време ви занимавах с баири, и чат-пат с бири, време е вече да обърнем внимание и на бароците от заглавието на темата. В последния ден на пътуването ни с @mary_shery. Домосед щеше да продължи още дв дни и да се прибере от Римини. Мисля, че ви е известна неговата пословична резистентност спрямо двупосочните самолетни билети 😉 

Ето все пак две снимки от Фара сан Мартино, които направих сутринта. Спътниците ми трябва да имат повече. В този ден гледах да си пестя батерията, че ни предстоеше вечерен полет - да не станеше така, че да нямам батерия да си покажа бордовата карта...

 

Но засега все още пътуваме заедно. Като прибавим и вчерашното пътуване заедно с днешното, правим почти пълна обиколка на масива Майелла, като минаваме през и покрай още от най-красивите села на Италия - Палена, Пескоконстанцо, Петторано сул Гидзио... Голяма атракция в този район е пещерата Гротта дел каваллоне, до която има много атрактивен лифт тип "кофичка".

https://grottadelcavallone.it/

 

Нашата цел обаче е Сулмона. Въпреки че не е флавен град на провинция, Сулмона не е малко градче и не влиза в графата на "най-красивите села" но пък е несъмнено най-красивият град в регион Абруцо. С история отпреди новата ера. Сулмо си е бил известен град още по времената на Римската империя и вероятно най-известният римлянин, роден там, е поетът Овидий (същият умира в днешна Добруджа след десетилетно заточение. В Томис, което е днешна Констанца). Чак толкова обекти от древен Рим не са останали запазени, Туристи в Сулмона не че съвсем няма, но дори и в пика на отпускарския август чужденци едва ли ще видите. Италианците са успели да скрият от света един от шедьоврите си. 🙂 

И, а, де. Не съм снимал статуята на Овидий в Сулмона. Та ще помоля за помощ от спътниците си в снимковото отразяване на Сулмона. още повече аз имам ограничена поносимост откъм брой църкви, посетени за ден, и също така не обичам много да снимам вътре в храмове...

 

Къде в Италия има концентрация на бароково изкуство? Я да ви видя? Лече, вероятно ще е първият ви отговор. ОК, Рим, естествено, ама в Рим има от всичко красиво и по много 🙂 Катания и малките градчета в Югоизточна Сицилия... Ама, ако не искате жега и тълпи, това не са вашите места. Щото в Рим по това време беше 40 градуса, а в Пулия и Сицилия не ми се мисли. И тогава - какво. Искате барок, не щете тълпи и жега. В Торино ли отивате? Става. Но не е моят град - ходил съм точно през август. В Торино барокът е разбираем - Савойската династия се е въздигнала баш в бароковия период. Лече също процъфтява под испанска власт в ерата на барока, а и варовиковите кариери наблизо доставят евтин материал, който лесно се обработва. В сицилия причината е друга. Етна и постоянните изригвания, придружени със земетръси. Та "бароковите градчета" просто са се сривали след земетресения и са били препостроявани в модерния тогава стил. Същият е случаят със Сулмона. Голямо земетресение през 1706 г. срива града и се препостроява в барок. Но все пак има останала и готика тук-там, което придава разнообразие. Цалото Абруцо е земетръсна зона...

 

 

 

 

 

 

 

Катедралата и стадионът на фона на Майелла

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И древноримски акведукт си има!

 

 

 

 

 

На тоя площад в последния уикенд на юли се провежда "палио" - конно надбягване от средновековен тип, по подобие на най-известното такова в Сиена.

 

 

 

 

 

 

Искате барок без туристи - Сулмона е вашето място. Грам не отстъпва на Лече! Всъщност според мене го превъзхожда, понеже Лече ми е прекалено еднообразен град.

Пък и нали навремето в Лече ни беше откраднат (заедно с фотоапарата) единственият и непрежалим Клъвдий I Бух, та не питая много топли чувства към града, Спасява го чудничкият сладкиш "пастичото лечезе" 😄 

Барокът си върви със сладкото, потвърждавам. И в Сулмона е така. На всяка крачка от разходката ви в Сулмона ще ви съпъстстват множество цветя. Които всъщност не са цветя. А са направени от "конфети" - шоколадови дражета във всевъзможни цветове, най-често аранжирани като маргаритки. Конфетите за запазената марка на Сулмона. Признавам си,ч е това бяха армаганите, които накупих от това пътуване за семейството и приятелите 🙂 

 

Италианските конфети са малки, бадемови сладки със захарно покритие. Първоначално са били покривани с мед, това преди захарната тръстика да почне да се отглежда масово  от колонизаторите в Карибите и Америките. Във Франция им казват дражета. та, отколе конфетите са ползвани в италия като част от ритуалите при сватби, кръщенета, юбилеи и прочие значими събития. Като почнало мощното пиратство в Карибите и галеоните масово били потапяни, цената на захарта се постепенно се вдигала и в началото на 19-ти век вероятно чрез спекула захарта станала безбожно скъпа. Тогава един милански текстилен предприемач се сетил, как да оптимизира разходите и да забие конкуренцията в земята, и почнал да произвежда цветни парченца плат, които да се хвърлят вместо оригиналните сладки по време на карнавали... Името "конфети" запазил. И заоптимизират разходите, заменили сладките с многоцветни хартиени листчета, но запазил думата "конфети". И неговата вариация се използва и до днес по света и в много езици "конфети" значи точно това. Даже вече не платнени, а хартиени лентички. Обаче това са "конфети - менте".

Истинските все още се произвеждат в Сулмона, чиито жители отказали снижат качеството. Фамилията Пеллино спасява поминъка и са собственици на най-голямата фабрика за конфети от 1783 г. На ширпотребата с платнени конфети може да се отговори само по един начин - с вдигане на качеството на истинските конфети. Пелини започват да работят само с най-висококачествен белгийски шоколад за пълнежа си. Останалите съставки също са без компромис с качеството и придружени със сертификати: бадеми от Авола, лешници от Пиемонт или Витербо.. Така се поддържа най-добрия възможен вкус и качество.

 

Pelino конфетите все още се  изработеват ръчно с традиционно оборудване според рецепта и процес датиращ от 300 години, който може да се види в музея на фабриката. Работното време е между 8:30-12:30 и 16:00- 18:30 часа. Входът е безплатен.

 

Според традицията конфети за събития се сервират в нечетен брой, като четните се смятат за нещастни. За сватби обикновено са пет, символизиращи петте традиционни пожелания за младото семейство- здраве, плодородие, благоденствие, щастие и дълголетие.

Има си и цветен "конфети-код": За сватба - бяло или екрю, за сребърна или златна сватба - със съответстващ цвят глазура; червено - за дипломиране; розово или синьо - за кръщене на момиче или момче (италианците не си падат по междинните полове 😉 ) ... И други, дето не ги запомних. 🙂 

 

Бяхме оставили колата на платен паркинг около градинката пред катедралата и бяхме платили с каквито стотинки имахме. Сулмона ни отне повече време, отколкото предполагахме, та накрав доста бързахме към колата и не съм направил и една снимка на конфетите. Моля @mary_shery и @домосед за помощ 🙂 

 

Докато бързахме към колата, @домосед измисли една промяна в плана. Той имаше резервирана нощувка в Рим и не искаше да ни притеснява да влизаме в града с колата. Затова просто го метнахме до гарата в Сулмона, за да може той да се качи на влак до Авецано след няколко минути и, след като разгледа и това градче, да продължи с железниците до Рим. 

А на нас ни предстоеше гвоздеят на пътуването! Защото на според италианците Сулмона е скритото им бароково бижу, но според нас има и по-скрито, и много по-красиво... и далеч не само бароково. 🙂 

 

...следва...

[master_of_germs]

Езерото Сканно е много популярно в Абруцо в летните жеги, понеже нито Адриатическо, нито Тиренско море са чак толкова близо. Движението около него беше организирано еднопосочно, като в посока към градчето Сканно трябваше да се отделим от главния път и да обиколим почти цялото езеро. А Движение много,защото постоянно някой се опитва да паркира отстрани или да излезе на пътчето, и то без реално да има определени места за паркиране. Та тоя участък допълнително ни забави, а ние имахме преходче да правим и да гоним самолет на часове път.

 

Пътеката на сърцето (il sentiero del cuore) ни привлече в тая част на страната. Тя започва от езерото, изкачва се на един рид и слиза от другата страна в градчето Сканно.

Но понеже бяхме с кола, продължихме до градчето и преди него се отклонихме нагоре към Гробището. ТАм паркирахме при другия край на пътеката на сърцето. Оттам денивелацията е по-малка, а и времето до местата с гледки. Забавяха ни само зрелите къпини 😉 

Точно на рида има една малка църквичка, която не е с нищо забележителна, но оттам в едната посока се гледа към градчето, а в другата - към езерото Сканно. Има и чешма, което в жегата е благодат 🙂 

 

 

 

 

 

Дотук нищо особено, ще кажете. За да се стигне до особеното, трябва да се отклоните няколко минути наляво по рида.

"Пътеката на сърцето" неслучайно е наречена така ❤️ 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

В плана ни беше да тръгваме обратно и да разгледаме съседното езеро Сан Доменико, покрай което често можело да се видят сърни и елени. Обаче на отиване видяхме, че там паркирането е почти невъзможно. Малкото възможни места, където да отбиеш половин кола до пътя и да рискуваш глоба, бяха заети. Та не смятахме, че и на връщане ще имаме късмет. Затова решихме да пробваме с колата да отидем към централната част на градчето Сканно. И тук удряхме на камък.  И двата пъти, когато минахме покрай два малки паркинга, бяха заети до дупка. Но все пак късметът ни се усмихна, когато вече бяхме решили да си ходим. В долната част на градчето видяхме уширение пред една църква и успяхме да вместим колата така,че да не пречи на никого.

Подсказка: Сканно също е в списъка на "най-красивите села на Италия" и съвсем заслужено - ние безспорно го класираме на първо място сред населените места, които посетихме в рамките на това пътуване. И ме хвана малко яд, че не останахме повече, защото на следващия ден (14 август) в навечерието на големия празник Успение Богородично (който италианците наричат Ferragosto) в Сканно ежегодно се провежда фестивал с възстановка на едновремешна сватбена процесия (Ju Catenace). А щеше да е и петък вечер, а градчето явно затова се каза много по-оживено, отколкото си мислехме, че ще е. Старинни високи къщи, простряно пране, саксии с цветя, стръмни улици със стъпала и пак барокови църкви насред иначе небарокова среда... А околоните хълмове зелени, та зелени... Ами много добре си паснаха тия неща според мене 🙂 А като влязохме в една пекарна да си вземем неща за хапване за изпът (че нямаше къде после да ядем и да вечеряме преди полета) вътре жените ни заговориха. Не знам, колко българи бяха виждали наживо, ама поне по телевизията са виждали една българка, щото веднага се сетиха за "Бангаранга". 😄 Няма отърване. 😄 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

И все пак - голям късмет. Успяхме да издебнем място, където да мушнем колата встрани от пътя до отвесна скала, като само левите гуми настъпваха асфалта и то само на няколко минути ходене от моста, по който в средната част може да се пресече езерото Сан Доменико И там има една църквица в скалите и интересна гледка. В контражур, обаче. Да се размотаваме по отсрещния бряг и да търсим сърни и елени обаче нямаше време, че времето ни притискаше.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На връщане се приготвих да снимам и още едно от най-красивите села на Италия - Анверса дели Абруци. Но съм го направил с фотоапарата на @mary_shery докато тя шофираше. Надявам се да качи снимката тук, защото беше много добре огряно. Ако се окажем отново в района, задължително ще спрем. Бих направил поне една нощувка в Сулмона, че недалеч от там има още едно красиво село - Пачентро - на което съм хвърлил око. Но сега трябваше да се държи добра скорост и да се надяваме, че няма да има никакви задръствания по околовръстната магистрала на Рим. Нямаше. Видяхме и Тиволи в далечината, а ни направи впечатление и още едно крайпътно градче с интересното си име - Мандела. Викам си - точно като за @домосед. Писах му в движение, а той даже ми върна снимка от гарата в Мандела, където влакът му направил няколкоминутен престой 😄 

Най-интересното беше, че по тая магистрала нямаше кьорава бензиностанция и взех да се притеснявам. Така ва намерихме чак на влизане в Остия. Всъшност офисът на фирмата за рентакар RecordGo беше доста извън летището, почти в Остия. Минахме покрай руините на Остия Антика, ама ние сме я посещавали между два полета до/от Фюмичино, че даже и нацелихме безплатен ден, а инак входът е възскъпичък. Върнахме колата в уреченото време, ама да знаете, че @mary_shery хич не обича да стои по летища, та това време беше не повече от час и половина преди полета. И зачакахме шатълчето. А то не идваше и сериозно се изнервих. Имало било пожари в района и големи задръствания към летището. Чакахме шатъла над половин час. Влязохме в летище Рим Фюмичино едва 45 минути преди полета, но с оглед на предишни наши преживелици на това летище, сега си беше всичко наред и безпроблемно си стигнахме гейта.

 

Ами това беше от мене: надявам се спътниците ми да допълнят темата със снимки и разкази 🙂 

[Otnesen]

Подмамен от заглавието внимателно проследих цялото пътешествие , но се чувствам измамен.....всичко на всичко 2 (две)  снимки на бири......😉....все пак благодаря за споделеното. 

[master_of_germs]

Преди 1 час, Otnesen каза:

Подмамен от заглавието внимателно проследих цялото пътешествие , но се чувствам измамен.....всичко на всичко 2 (две)  снимки на бири......😉....все пак благодаря за споделеното. 

Много съм гаден, нали?! 😄 

 

Да си призная, изпитвам вътрешна съпротива да снимам храна по какъв да е повод. А бирата е храна за душата 😄. Само заради бирената тема във форума го правя, ако е някоя непозната за мене бира, и то много рядко се сещам.  🙂 С конфетите беше същата работа... А реално без тях изобщо от снимките ми не може да се разбере, колко цветен град е Сулмона. 🙂 

@домосед е по-подреден човек от мене - относно колекционерски бирени снимки, всички вопли да се отправят към него. 😄