Разкази за снимките за календар 2027

[MayaS]

Хайде тук да си разкажем какво стои зад снимките, които сме публикували в конкурса за календар 2027. Кажете ни какво сте изпитали когато сте били на мястото, интересна случка от там, нещо повече за това място освен заглавието. и каквото още на душа ви хрумне.

[MayaS]

Ето аз ще започна първа. България, Ахтополския фар брулен от вълните. В година 2025 минах през доста изпитания на тялото и волята. Почти никъде не пътувах след Виетнам през Март. Така имах възможността да отида отново на Фотоваканция 2025, едно много приятно събитие провеждано всяка година септември някъде по нашето Черноморие. Това  участие не изискваше, много физически сили и щеше да бъде все пак някаква почивка за мен. Мястото беше Приморско ММЦ. Разхождахме се по южното Черноморие в търсене на кадри по зададени и свободни теми. Някой спомена, че ще има лунно нещо си (пълнолуние ли, затъмнение ли или някаква си луна - не помня). Решавам че ще идем с IvoS на Ахтополския фар (никога не бях ходила дотогава) пък ще видим на място какво ще снимаме. Обичам да се изненадвам, не търся конкретни неща, защото в много случаи не ги намирам. И си намерих интересни неща. Така направих и тази снимка. 

[Mary]

Започвам ги една по една, като колкото и клиширано да звучи и трите са ми сбъднати мечти.

Първата, която влезе в календара, е от много харесвано от мен място - веднага след кацането на самолета са отправихме натам, защото имаше проблясъци на слънце и исках поне тази снимка да я имам, защото гаранция с времето на Фарьорите няма. Докато момичетата си снимаха в близост, аз залягах по тревата да търся перфектната гледна точка. Не вярам, че съм я намерила, но снимката завинаги остава в любимите ми и много, много се радвам, че влиза в календара. 

 

 

Втората снимка е от Австралия и прословутия плаж, видян от въздуха - реално снимката можеше и да я няма, ако @Цвете благородно не ми беше отстъпила мястото в дясно на самолетчето.

Какво да ви кажа за нея?! И тя е от тези - видях я на снимка и искам да я вида на живо. Реалността е дори по-красива от снимката, защото фотографията е статична, а мястото е живо. 

 

 

И третата снимка, също много любима за мен - Туркменистан и Дарваза - едно място, което грабна съцето ми. Не само с огъня, а с цялостното изжияване, което подробно съм описала и в темата.  За снимката се покачих на близкия хълм на изглев слънце и въпреки това почти не се виждаше огъня в дупката, протягах ръце, подскачах, търсих поне малко огън да вкарам там. А колко лесно щеше да е, ако имах един прост стик, или пък бх помолила някой по-висок да снима, но нямаше никого по това време. Зазоряване, само аз и огнената стихия. Е, после дойде и @Ивайла да наднича, но за снимката си бях сама. 

 

 

С две думи ... защо не можеше да имам три снимки в календара?!   

Изборът беше ваш, аз си харесвам и трите тазгодишни кандидатки.