zvezda9001 Публикувано: вчера в 12:06 Публикувано: вчера в 12:06 преди 16 минути , домосед каза: Фицрой, Аржентина Историята е тук: Мечта ми е, ще използвам разказа ти, при осъществяването на тази мечта 🙂 1 1
ДиянаВ Публикувано: вчера в 18:39 Публикувано: вчера в 18:39 Историята на другите две снимки не е толкова вълнуваща за външни лица, но аз си ги харесвам 😃 Франция, Баският бряг (La Corniche Basque) е снимка за лично удоволствие и като такава неписано правило е, че няма шанс 😉 - доказа го, не се класира. Снимката не е правена от дрон, а с моите две ръце от ново за мен превозно средство - парамотор или парапланер с мотор. Голям кеф беше, а за да го достигна бая крачки маʼах от Сен Жан де Люз до полетата към Юрюн (Urrugne). Даже се наложи да стана и потегля по тъмно преди изгрев… Освен емоционалната страна полетът над тези земи провокира мисли. Няма да забравя, когато инструктурът Оливиер ми каза: Ето там е Испания, тук е Франция, но ние сме едно и също. Изтълкувах го, че това са баските, а политическата граница минаваше по средата на села, долини и планини… Обичам Испания повече от всяка друга европейска и не само държава 🤩 Нямам най-най град, но в Севиля имах много приятни моменти на фона на впечатляващи архитектурни шедьоври. Куриозното е, че след като изкарах часове в изгреви, залези и нощи на площад Испания, от стотици снимки нито една не ми допадна за календара. Влиза в действие другото правило - ако нещо не се получава, то не става по-добре или на сила хубост не става🙂 Преглеждайки снимките обаче, намирам тая от точното място и в точното време, върху която не съм се съсредоточавала, насочвала, целяла и подобни. Разбирам, че светлината ми е липсвала и така за няма и 5 минути с горе-долу толкова кадъра се е получила снимката - Севиля, неподправена — Майсторът и светлината Майсторът е творецът на тази великолепна сграда в уникално съчетание с вода и разбира се светлината. В моята глава това е Севиля 🥰 Проумях, че благодарение на светлината се е получила снимка, аз само съм бутнала нещо по устройство, за да се запечата. Колкото повече я гледах, толкова повече не исках да я развалям с допълнителни обработки. Оставих я така, както е излязла… Нещо повече, реших да не бутам и още една снимка - Мазалат от България. Има ли подходяща светлина, всичко си има снимката 🤩 Ето така участвах с 2 от 3 небутани, но само от мен, снимки 😃 14 1 3
master_of_germs Публикувано: вчера в 18:45 Публикувано: вчера в 18:45 Знаете, че винаги си запазвам една от трите ми снимки да е различна. Да разсмива, да шокира, да стресира, да те накара да се замислиш. Но да провокира реакции, а не да събира харесвания. Колебаех се, дали да ви да ви пусна кадър от възстановка на пътуване с исторически османски влак в Йордания, който бива нападнат от терористи или борци за свобода /в зависимост от гледната точка/, или пък един кадър от фермерски протести в Мадрид с разноцветни трактори пред фонтана Сибелес (испанците дори и протестите обръщат на купон 😄 ). И после си дадох сметка, че нито желая престрелки, нито протести в Календарите. Прекалено често те са били тема на пререкания през годините. Понякога имаме нужда просто да бъдем един до друг и да си подадем ръка. Такава беше годината за мене - буреносна и разтърсваща. Наскоро станаха десет години, откак се регистрирах във форума, и през това време винаги той ми е бил спасителната сламка в тежките моменти. Благодаря на хората тук, които не ме оставиха сам, когато светът ми се сриваше. "Щом ти е трудно не се колебай, не страдай току-така, ела приятел и лапата дай, аз ще ти дам ръка." Рядко съм в коледно настроение. Или по-скоро глъчката на коледните базари ме изнервя, защото за мене не това е идеята на Коледа. В по-южните части на Европа пък сякаш твърде се вживяват религиозно... Франция се оказа за мене добър баланс нейде по средата. Имах възможност на два пъти да съм там през декември и да посетя най-големия фестивал на светлините в Лион и фамозно светлинно шоу с фойерверки на прочутия мост на Авиньон. Та и от тези събития се чудех дали да сложа снимки... Обаче тези две ескимосчета/инуитчета или както им е името, сякаш са най-въздействащата коледна украса, която съм виждал. В случая на фасадата на кметството в Авиньон, но ги имаше из целия стар град. А нощта наистина беше тиха и свята... Най-въздействащата ми коледа, ако не броя а онези милиони светулки в Малайзия... 16 5
ДиянаВ Публикувано: вчера в 19:05 Публикувано: вчера в 19:05 Ако някой пусне в бъдещ календар коледна украса, ама да е стопляща или есенен пейзаж, ама да те онтася, ще гласувам без значение мястото 😃 1 2
neuromancer Публикувано: вчера в 19:28 Публикувано: вчера в 19:28 Мастера щеше да пише нещо за магарето, само да подсетя 🤪 Иначе аз си падам по есенни пейзажи, ама от десетина години не съм виждал истинска есен на живо, че все по друго време ходя към Европата (есента не съвпада с ваканцията). 1 1
master_of_germs Публикувано: преди 23 часа Публикувано: преди 23 часа преди 2 минути , neuromancer каза: Мастера щеше да пише нещо за магарето, само да подсетя 🤪 Иначе аз си падам по есенни пейзажи, ама от десетина години не съм виждал истинска есен на живо, че все по друго време ходя към Европата (есента не съвпада с ваканцията). Есен виждам постоянно, всеки понеделник през септември и октомври с БДЖ до Враца и обратно през Искърския пролом. Обаче прозорците на БДЖ не са най-чистото нещо на света 😉 Я, да видя, имам ли нещо сполучливо... А магарето е назад по годините, има си ред тука. Кой знае в кой външен харддиск е завряно. 😛 9 1
Роми Публикувано: преди 23 часа Публикувано: преди 23 часа И аз обичам много есенни пейзажи. Нямах нещо късмет с есента в Канада - просто си беше не толкова червена и златна, както си я представях. Но миналата седмица ранната есен в района на Лиеж ме изненада повече от приятно. Късмет си е с цветовете... 1
ДиянаВ Публикувано: преди 23 часа Публикувано: преди 23 часа преди 4 минути , master_of_germs каза: Ами магарето е назад по годините, има си ред тука 😛 Само не чакай всички от текущия календар да се изредят, че няма за стане 😜 2
Травеолани Публикувано: преди 22 часа Публикувано: преди 22 часа преди 1 час, Роми каза: И аз обичам много есенни пейзажи. Нямах нещо късмет с есента в Канада - просто си беше не толкова червена и златна, както си я представях. Но миналата седмица ранната есен в района на Лиеж ме изненада повече от приятно. Късмет си е с цветовете... На кое място в Канада и по кое време си била? Есента принципно е прекрасна, с невероятни цветове.
Роми Публикувано: преди 13 часа Публикувано: преди 13 часа преди 8 часа, Травеолани каза: На кое място в Канада и по кое време си била? Есента принципно е прекрасна, с невероятни цветове. Източна Канада-Онтарио и Квебек. Само около Мон Траблан беше повече червено и по моите представи канадски есенно. Времето беше разкошно, просто бях наложила от няколко красиви снимки, видени от нет, много високи снандарти. То си е късмет и/или грешни очаквания. Иначе Канада ми хареса дори повече от очакваното и искам за посетя и други части. Просто явно есента в червено не ми се получи. То и аз направих заблуждаващи снимки на отделни дървета;)))
Roberto Baggio Публикувано: преди 11 часа Публикувано: преди 11 часа Хайде и аз да разкажа няколко думи за моите снимки. И двете са от едно страхотно пътуване до Чили, Боливия и Перу. В Чили бяхме съвсем за кратко – всъщност само два дни в пустинята Атакама. Много малко време отделихме за този район, отчитам грешка в планирането, но се надявам да има поправителен. Именно от Сан Педро де Атакама правихме и тура до Пиедрас Рохас. Много красота видяхме в този ден – студена, сурова красота. Самият район на Пиедрас Рохас е в сърцето на Андите, на над 4000 метра надморска височина, съответно няма никаква растителност освен малки туфи, от които се хранят викуните. Нижат се безкрайни планинско-пустинни пастелни пейзажи, които са почти сюрреалистични. Там за първи път усетихме и какво причинява височинната болест - през целия ден ходихме замаяни и отпаднали, но това по никакъв начин не намали нито впечатленията от видяното, нито удивлението ни. От Сан Педро де Атакама могат да се направят доста разнообразни турове - гейзери, солени езера, фламинго, лунни пейзажи и не на последно място турове за наблюдение на звездното небе. Все пак пустинята Атакама се счита за едно от най-добрите места за нощно наблюдение на звездите, не случaйно именно там се намира и една от най-значимите наземни астрономически обсерватории, ALMA. С две думи, ако имате път към Чили - не пропускайте Атакама 🙂 12 1 4
Roberto Baggio Публикувано: преди 10 часа Публикувано: преди 10 часа Втората снимка, която на мен ми е по-любима, е от Салар де Уюни. И него посетихме отново от Сан Педро де Атакама. Предлагат се тридневни турове с тръгване от Сан Педро и край в Уюни. Има и вариант с връщане отново в Сан Педро. Ние избрахме първия вариант. Честно казано самият тур, извън посещението на Салара, не ме впечатли особено и не съм сигурна, че си заслужава, но пък е много удобен логистично вариант, ако искаш да посетиш и Атакама и Салар де Уюни. Тук извадихме много голям късмет, че успяхме да хванем този ефект на водното огледало, който в никакъв случай не е гарантиран през април, когато беше нашето посещение. В случая обаче, беше валяло силен дъжд два дни преди нас и имахме перфектните условия за посещение. Освен това и водачът ни беше доста опитен, знаеше къде точно да отиде. Доста време карахме из Салара преди да намерим участък с вода, т.е. дори и при силен дъжд не е задължително да откриете подходящото място, което е логично, предвид че говорим за пустиня с площ от над 10 000 кв.км. Водата при нас беше доста тънък слой, може би 1-2 см., но напълно достатъчно за постигане на този ефект, при който хоризонтът почти изчезва и изглежда сякаш небето и земята са се слели в едно огромно огледало. Тръгнахме много рано сутринта и пристигнахме на мястото около 15 мин. преди да изгрее слънцето. Страшен студ е, да знаете. Заради водата дават да се обуят гумени ботуши, които не изолират студа по никакъв начин, дори и да си с няколко чифта дебели чорапи. Но това са бели кахъри, както се казва. Измръзването на крайниците е малка цена за гледката и усещането, които получаваш в замяна от това място. Ако някога съм се чувствала напълно извън времето и пространството, то това е било там. И понеже с думи няма как да се опише или поне аз не мога, пускам малко снимки. Ех, как ме е яд, че не влезе тази снимка в календара! 10 1 3 1
zvezda9001 Публикувано: преди 1 час Публикувано: преди 1 час преди 23 часа, master_of_germs каза: Знаете, че винаги си запазвам една от трите ми снимки да е различна. Да разсмива, да шокира, да стресира, да те накара да се замислиш. Но да провокира реакции, а не да събира харесвания. Колебаех се, дали да ви да ви пусна кадър от възстановка на пътуване с исторически османски влак в Йордания, който бива нападнат от терористи или борци за свобода /в зависимост от гледната точка/, или пък един кадър от фермерски протести в Мадрид с разноцветни трактори пред фонтана Сибелес (испанците дори и протестите обръщат на купон 😄 ). И после си дадох сметка, че нито желая престрелки, нито протести в Календарите. Прекалено често те са били тема на пререкания през годините. Понякога имаме нужда просто да бъдем един до друг и да си подадем ръка. Такава беше годината за мене - буреносна и разтърсваща. Наскоро станаха десет години, откак се регистрирах във форума, и през това време винаги той ми е бил спасителната сламка в тежките моменти. Благодаря на хората тук, които не ме оставиха сам, когато светът ми се сриваше. "Щом ти е трудно не се колебай, не страдай току-така, ела приятел и лапата дай, аз ще ти дам ръка." Рядко съм в коледно настроение. Или по-скоро глъчката на коледните базари ме изнервя, защото за мене не това е идеята на Коледа. В по-южните части на Европа пък сякаш твърде се вживяват религиозно... Франция се оказа за мене добър баланс нейде по средата. Имах възможност на два пъти да съм там през декември и да посетя най-големия фестивал на светлините в Лион и фамозно светлинно шоу с фойерверки на прочутия мост на Авиньон. Та и от тези събития се чудех дали да сложа снимки... Обаче тези две ескимосчета/инуитчета или както им е името, сякаш са най-въздействащата коледна украса, която съм виждал. В случая на фасадата на кметството в Авиньон, но ги имаше из целия стар град. А нощта наистина беше тиха и свята... Най-въздействащата ми коледа, ако не броя а онези милиони светулки в Малайзия... Твоята различна снимка винаги я очаквам и винаги ме изненадва! Носят настроение
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега