Разкази за снимките за календар 2027

[zvezda9001]

преди 16 минути , домосед каза:

Фицрой, Аржентина

 

 

Историята е тук:

 

 

Мечта ми е, ще използвам разказа ти, при осъществяването на тази мечта 🙂

[ДиянаВ]

Историята на другите две снимки не е толкова вълнуваща за външни лица, но аз си ги харесвам 😃

Франция, Баският бряг (La Corniche Basque) е снимка за лично удоволствие и като такава неписано правило е, че няма шанс 😉 - доказа го, не се класира.

Снимката не е правена от дрон, а с моите две ръце от ново за мен превозно средство - парамотор или парапланер с мотор. Голям кеф беше, а за да го достигна бая крачки маʼах от Сен Жан де Люз до полетата към Юрюн (Urrugne). Даже се наложи да стана и потегля по тъмно преди изгрев…

Освен емоционалната страна полетът над тези земи провокира мисли. Няма да забравя, когато инструктурът Оливиер ми каза: Ето там е Испания, тук е Франция, но ние сме едно и също. Изтълкувах го, че това са баските, а политическата граница минаваше по средата на села, долини и планини…

Обичам Испания повече от всяка друга европейска и не само държава 🤩 Нямам най-най град, но в Севиля имах много приятни моменти на фона на впечатляващи архитектурни шедьоври.

Куриозното е, че след като изкарах часове в изгреви, залези и нощи на площад Испания, от стотици снимки нито една не ми допадна за календара. Влиза в действие другото правило - ако нещо не се получава, то не става по-добре или на сила хубост не става🙂

 
 

Преглеждайки снимките обаче, намирам тая от точното място и в точното време, върху която не съм се съсредоточавала, насочвала, целяла и подобни. Разбирам, че светлината ми е липсвала и така за няма и 5 минути с горе-долу толкова кадъра се е получила снимката - Севиля, неподправена — Майсторът и светлината

Майсторът е творецът на тази великолепна сграда в уникално съчетание с вода и разбира се светлината. В моята глава това е Севиля 🥰

Проумях, че благодарение на светлината се е получила снимка, аз само съм бутнала нещо по устройство, за да се запечата. Колкото повече я гледах, толкова повече не исках да я развалям с допълнителни обработки. Оставих я така, както е излязла… Нещо повече, реших да не бутам и още една снимка - Мазалат от България. Има ли подходяща светлина, всичко си има снимката 🤩

Ето така участвах с 2 от 3 небутани, но само от мен, снимки 😃

 

[master_of_germs]

Знаете, че винаги си запазвам една от трите ми снимки да е различна. Да разсмива, да шокира, да стресира, да те накара да се замислиш. Но да провокира реакции, а не да събира харесвания. 

Колебаех се, дали да ви да ви пусна кадър от възстановка на пътуване с исторически османски влак в Йордания, който бива нападнат от терористи или борци за свобода /в зависимост от гледната точка/, или пък един кадър от фермерски протести в Мадрид с разноцветни трактори пред фонтана Сибелес (испанците дори и протестите обръщат на купон 😄 ). И после си дадох сметка, че нито желая престрелки, нито протести в Календарите. Прекалено често те са били тема на пререкания през годините.

Понякога имаме нужда просто да бъдем един до друг и да си подадем ръка. Такава беше годината за мене - буреносна и разтърсваща. Наскоро станаха десет години, откак се регистрирах във форума, и през това време винаги той ми е бил спасителната сламка в тежките моменти.

Благодаря на хората тук, които не ме оставиха сам, когато светът ми се сриваше.

 

"Щом ти е трудно не се колебай,
не страдай току-така,
ела приятел и лапата дай,
аз ще ти дам ръка."

 

 

 

Рядко съм в коледно настроение. Или по-скоро глъчката на коледните базари ме изнервя, защото за мене не това е идеята на Коледа. В по-южните части на Европа пък сякаш твърде се вживяват религиозно... Франция се оказа за мене добър баланс нейде по средата. Имах възможност на два пъти да съм там през декември и да посетя най-големия фестивал на светлините в Лион и фамозно светлинно шоу с фойерверки на прочутия мост на Авиньон. Та и от тези събития се чудех дали да сложа снимки...

Обаче тези две ескимосчета/инуитчета или както им е името, сякаш са най-въздействащата коледна украса, която съм виждал. В случая на фасадата на кметството в Авиньон, но ги имаше из целия стар град.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А нощта наистина беше тиха и свята...

Най-въздействащата ми коледа, ако не броя а онези милиони светулки в Малайзия...

 

[ДиянаВ]

Ако някой пусне в бъдещ календар коледна украса, ама да е стопляща или есенен пейзаж, ама да те онтася, ще гласувам без значение мястото 😃

[neuromancer]

Мастера щеше да пише нещо за магарето, само да подсетя 🤪

Иначе аз си падам по есенни пейзажи, ама от десетина години не съм виждал истинска есен на живо, че все по друго време ходя към Европата (есента не съвпада с ваканцията).

[master_of_germs]

преди 2 минути , neuromancer каза:

Мастера щеше да пише нещо за магарето, само да подсетя 🤪

Иначе аз си падам по есенни пейзажи, ама от десетина години не съм виждал истинска есен на живо, че все по друго време ходя към Европата (есента не съвпада с ваканцията).

Есен виждам постоянно, всеки понеделник през септември и октомври с БДЖ до Враца и обратно през Искърския пролом. Обаче прозорците на БДЖ не са най-чистото нещо на света 😉

Я, да видя, имам ли нещо сполучливо...

 

 

 

 

А магарето е назад по годините, има си ред тука. Кой знае в кой външен харддиск е завряно. 😛

[Роми]

И аз обичам много есенни пейзажи. Нямах нещо късмет с есента в Канада - просто си беше не толкова червена и златна, както си я представях. Но миналата седмица ранната есен в  района на Лиеж ме изненада повече от приятно. Късмет си е с цветовете...

[ДиянаВ]

преди 4 минути , master_of_germs каза:

Ами магарето е назад по годините, има си ред тука 😛

Само не чакай всички от текущия календар да се изредят, че няма за стане 😜

[Травеолани]

преди 1 час, Роми каза:

И аз обичам много есенни пейзажи. Нямах нещо късмет с есента в Канада - просто си беше не толкова червена и златна, както си я представях. Но миналата седмица ранната есен в  района на Лиеж ме изненада повече от приятно. Късмет си е с цветовете...

На кое място в Канада и по кое време си била? Есента принципно е прекрасна, с невероятни цветове. 

[Роми]

преди 8 часа, Травеолани каза:

На кое място в Канада и по кое време си била? Есента принципно е прекрасна, с невероятни цветове. 

Източна Канада-Онтарио и Квебек. Само около Мон Траблан беше повече червено и по моите представи канадски есенно. Времето беше разкошно, просто бях наложила от няколко красиви снимки, видени от нет, много високи снандарти. То си е късмет и/или грешни очаквания.

Иначе Канада ми хареса дори повече от очакваното и искам за посетя и други части. Просто явно есента в червено не ми се получи. То и аз направих заблуждаващи снимки на отделни дървета;)))

[Roberto Baggio]

Хайде и аз да разкажа няколко думи за моите снимки. И двете са от едно страхотно пътуване до Чили, Боливия и Перу. В Чили бяхме съвсем за кратко  – всъщност само два дни в пустинята Атакама. Много малко време отделихме за този район, отчитам грешка в планирането, но се надявам да има поправителен. Именно от Сан Педро де Атакама правихме и тура до Пиедрас Рохас. Много красота видяхме в този ден – студена, сурова красота. Самият район на Пиедрас Рохас е в сърцето на Андите, на над 4000 метра надморска височина, съответно няма никаква растителност освен малки туфи, от които се хранят викуните. Нижат се безкрайни планинско-пустинни пастелни пейзажи, които са почти сюрреалистични. Там за първи път усетихме и какво причинява височинната болест - през целия ден ходихме замаяни и отпаднали, но това по никакъв начин не намали нито впечатленията от видяното, нито удивлението ни. От Сан Педро де Атакама могат да се направят доста разнообразни турове - гейзери, солени езера, фламинго, лунни пейзажи и не на последно място турове за наблюдение на звездното небе. Все пак пустинята Атакама се счита за едно от най-добрите места за нощно наблюдение на звездите, не случaйно именно там се намира и една от най-значимите наземни астрономически обсерватории, ALMA. С две думи, ако имате път към Чили - не пропускайте Атакама 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Roberto Baggio]

Втората снимка, която на мен ми е по-любима, е от Салар де Уюни. И него посетихме отново от Сан Педро де Атакама. Предлагат се тридневни  турове с тръгване от Сан Педро и край в Уюни. Има и вариант с връщане отново в Сан Педро. Ние избрахме първия вариант. Честно казано самият тур, извън посещението на Салара, не ме впечатли особено и не съм сигурна, че си заслужава, но пък е много удобен логистично вариант, ако искаш да посетиш и Атакама и Салар де Уюни. Тук извадихме много голям късмет, че успяхме да хванем този ефект на водното огледало, който в никакъв случай не е гарантиран през април, когато беше нашето посещение. В случая обаче, беше валяло силен дъжд два дни преди нас и имахме перфектните условия за посещение. Освен това и водачът ни беше доста опитен, знаеше къде точно да отиде. Доста време карахме из Салара преди да намерим участък с вода, т.е. дори и при силен дъжд  не е задължително да откриете подходящото място, което е логично, предвид че говорим за пустиня с площ от над 10 000 кв.км. Водата при нас беше доста тънък слой, може би 1-2 см., но напълно достатъчно за постигане на този ефект, при който хоризонтът почти изчезва и изглежда сякаш небето и земята са се слели в едно огромно огледало. Тръгнахме много рано сутринта и пристигнахме на мястото около 15 мин. преди да изгрее слънцето. Страшен студ е, да знаете. Заради водата дават да се обуят гумени ботуши, които не изолират студа по никакъв начин, дори и да си с няколко чифта дебели чорапи. Но това са бели кахъри, както се казва. Измръзването на крайниците е малка цена за гледката и усещането, които получаваш в замяна от това място. Ако някога съм се чувствала напълно извън времето и пространството, то това е било там. И понеже с думи няма как да се опише или поне аз не мога, пускам малко снимки. Ех, как ме е яд, че не влезе тази снимка в календара!

 

 

 

 

 

 

 

[zvezda9001]

преди 23 часа, master_of_germs каза:

Знаете, че винаги си запазвам една от трите ми снимки да е различна. Да разсмива, да шокира, да стресира, да те накара да се замислиш. Но да провокира реакции, а не да събира харесвания. 

Колебаех се, дали да ви да ви пусна кадър от възстановка на пътуване с исторически османски влак в Йордания, който бива нападнат от терористи или борци за свобода /в зависимост от гледната точка/, или пък един кадър от фермерски протести в Мадрид с разноцветни трактори пред фонтана Сибелес (испанците дори и протестите обръщат на купон 😄 ). И после си дадох сметка, че нито желая престрелки, нито протести в Календарите. Прекалено често те са били тема на пререкания през годините.

Понякога имаме нужда просто да бъдем един до друг и да си подадем ръка. Такава беше годината за мене - буреносна и разтърсваща. Наскоро станаха десет години, откак се регистрирах във форума, и през това време винаги той ми е бил спасителната сламка в тежките моменти.

Благодаря на хората тук, които не ме оставиха сам, когато светът ми се сриваше.

 

"Щом ти е трудно не се колебай,
не страдай току-така,
ела приятел и лапата дай,
аз ще ти дам ръка."

 

 

 

Рядко съм в коледно настроение. Или по-скоро глъчката на коледните базари ме изнервя, защото за мене не това е идеята на Коледа. В по-южните части на Европа пък сякаш твърде се вживяват религиозно... Франция се оказа за мене добър баланс нейде по средата. Имах възможност на два пъти да съм там през декември и да посетя най-големия фестивал на светлините в Лион и фамозно светлинно шоу с фойерверки на прочутия мост на Авиньон. Та и от тези събития се чудех дали да сложа снимки...

Обаче тези две ескимосчета/инуитчета или както им е името, сякаш са най-въздействащата коледна украса, която съм виждал. В случая на фасадата на кметството в Авиньон, но ги имаше из целия стар град.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А нощта наистина беше тиха и свята...

Най-въздействащата ми коледа, ако не броя а онези милиони светулки в Малайзия...

 

Твоята различна снимка винаги я очаквам и винаги ме изненадва! Носят настроение

[Травеолани]

преди 15 часа, Роми каза:

Източна Канада-Онтарио и Квебек. Само около Мон Траблан беше повече червено и по моите представи канадски есенно. Времето беше разкошно, просто бях наложила от няколко красиви снимки, видени от нет, много високи снандарти. То си е късмет и/или грешни очаквания.

Иначе Канада ми хареса дори повече от очакваното и искам за посетя и други части. Просто явно есента в червено не ми се получи. То и аз направих заблуждаващи снимки на отделни дървета;)))

Може би е била ранна есен. Обикновено след средата на октомври до началото/средата на ноември са най-хубавите цветове. Различно е всяка година и на всяко място. Точно това е, че снимките в интернет са най-добрите, може би от местни, които са там винаги и могат да уловят най-хубавия момент. И на мен ми се е случвало да отида някъде и да очаквам слънце и синьо небе - а то облачно, мрачно дъждовно 🙂 

[neuromancer]

ee, цветовете си зависят от датата и времето конкретната година

аз за България ги гоних едно време, та имам опит...

 

[Роми]

преди 11 часа, Травеолани каза:

Може би е била ранна есен. Обикновено след средата на октомври до началото/средата на ноември са най-хубавите цветове. Различно е всяка година и на всяко място. Точно това е, че снимките в интернет са най-добрите, може би от местни, които са там винаги и могат да уловят най-хубавия момент. И на мен ми се е случвало да отида някъде и да очаквам слънце и синьо небе - а то облачно, мрачно дъждовно 🙂 

Не беше ранна есен, а трета-четвърта седмица на октомври. А навсякъде пише , че още от началото на октомври е разгара на есента. Но и сега една приятелка е в Квебек сити и изпраща снимки само с доста зелени дървета и  много малко цветове в червено. Брат ми пък по същото време беше заснел почти голи дървета и то с кафяви листа, явно след някоя слана. С тези климатични промени не е неочаквано.

[krasen_denev]

Да разкажа и аз историята около направата на снимката, избрана за един от месеците в тазгодишния календар.

 

Това е снимката на Зееалпзее.

 

 

 

Пътуване до Швейцария през месец юли-топ сезон. Цени на нощувките абсолютно непосилни за нормалния български бачкатор. Все пак успявам да намеря пет нощувки на що-годе нормална цена в Лаутербрунен с гледка към водопада. Но снимката е от друг район.За да опознаем северните части на Швейцария избрахме Фелдкирх/Австрия/.Това малко австрийско градче бе наш дом и логистичен център през следващите няколко дни.Бях замислил това качване до Зееалпзее с цел изпитване възможностите на жената и децата и тяхната физическа издържливост за предстоящите планински преходи.От разказите на моята швейцарска приятелка-Галя знаех,че изкачването до езерото е трудно,но за сметка на това е по асфалтов път. За наше съжаление трябваше да направим тази разходка през почивните дни,когато всички швейцарци /а и не само те/, тръгват по планините на разходка. Рано-рано сутринта оставихме колата на паркинга близо до станцията за кабинковия лифт Wasserauen.Това ранно идване ни даде възможност да намерим лесно място за паркиране и то максимално близко до началото на пътя водещ към езерото. С щеки "чаткащи" по асфалтовата пътека се отправихме към заветната цел. Преходът е труден! Казвам ви го и аз. Беше много горещо и двете шишета с вода свършиха докато се качим до езерото. И от тук започва интересното! Стигаме ние на езерото и гледаме чешми, а от тях буквално падат кубчета лед.Как да не се напиеш? Кой да обърне внимание на надписа Kein Trinkwasser?!? На Красен шестото чувство обаче му казва,че нещо не е наред! Стоя аз и гледам. Идват хора,хора-жадни,хора без вода и никой не си пълни бутилките.Мият си лицето,потапят си шапките и продължават.Съмненията ми се потвърдиха тотално в момента, когато двама младежи, без грам вода в шишетата се приближиха към чешмата ритнаха табелата и продължиха. Последва периода на снимкоправене, кафепиене и ядене с малка доза разхлаждане на крайниците в бих казал доста топлото планинско езеро.Скитахме се надлъж и нашир,обиколихме езерото няколко пъти и посетихме малките кравеферми пръснати из района. Забравих да спомена,че нямахме интернет поради факта,че не бяхме в ЕС, а планът които щях да активирам щеше да е наличен след два дни.Върнахме се във Фелдкирх и веднага се разрових в нета за да разбера повече за тази Kein Trinkwasser. Ами то страшна работа! Зарази,симптоми,периоди на инкубация.....ужас! Намерих денонощна аптека,спешен кабинет,номерата на медицинския център в града,локация на болницата и какво ли още не и зачаках. Не в буквалния смисъл,но с едно наум. Слава Богу нищо не лошо не се случи и следващите 10 дни си изкарахме прекрасно!

 

Ето още няколко кадъра от езерото и околностите му.