Говорим си за Танзания

[Kyuubi]

Преди 6 месеца нито в Танзания, нито в Занзибар някой е проверявал за жълти книжки...

[chandni]

ако директно влизаш в Занзибар, без да си бил в Танзания, не ти проверяват книжката. Ако от Танзания влизаш, обаче, искат..

Първо влизам в Танзания, после в Занзибар ... 

[Kyuubi]

cck може да изкаже по-компетентно мнение, но последните данни бяха, че ако директно влизаш в Занзибар, без да си бил в Танзания, не ти проверяват книжката. Ако от Танзания влизаш, обаче, искат..

 

Къде я искат точно? На летището не са ми искали... може да са се променили нещата за половин година, ама надали...

[macf1an]

Човекът ще сподели опит скоро.

[FlyTraveler]

Има си официални и абсолютно надеждни източници относно изискванията за ваксини при влизане в Танзания - http://travel.gc.ca/destinations/tanzania

Yellow Fever Vaccination

Yellow fever is a disease caused by a flavivirus from the bite of an infected mosquito.

Travellers get vaccinated either because it is required to enter a country or because it is recommended for their protection.

  Risk

• There is low potential for yellow fever exposure in this country.

Country Entry Requirement^*

• Proof of vaccination is required if you are coming from or have transited through an airport of a country where yellow fever occurs.
• Vaccination may be recommended depending on your itinerary.
• Discuss travel plans, activities, and destinations with a health care provider.
• Protect yourself from mosquito bites.

 

Демек ако идваш от Замбия или друга държава, където болеста е по-разпространена, като влизаш в Танзания ще ти искат да имаш ваксина за жълта треска. Ако идваш от държави, където болеста не е разпространена, не се иска. Някъде може да се правят на интересни за да изкарат някоя кинта, но ако човек е твърд и покаже, че е наясно с изискванията, няма начин да го накарат да си прави ваксина на място или да го върнат. На мен лично не са ми искали такава ваксина в Танзания,  искали са ми примерно в Ю. Африка след като видяха в паспорта, че съм бил в Замбия и Зимбабве.

Друг е въпроса ако ваксината се прави за собствено спокойствие и/или в плановете за посещения са и други държави, където се изисква такава ваксина (по-скоро я изискват на летищата, където се каца след пребиваване в такива държави). Ваксината е валидна за 10 години. 

Редактирано 21 октомври, 2015 от FlyTraveler

[cck]

Звъних до Националният център по заразни и паразитни болести и ми казаха, че имунизацията срещу жълта треска при пътуване до Танзания е задължителна. Никак не ми се иска да си слагам тази ваксина, на всичко отгоре тази имунизация се извършва само в София, Бургас и Варна и се издава жълтата книжка :/  Много се колебая какво да правя ...

 

По горе в темата дискутирахме "задължителността" на ваксинацията. На мен ми искаха заверена жълта книжка на порта в Стоун Таун при пътуване от континенталната част на Танзания (Дар ес Салаам). Предната спирка е била Катар, т.е. не е държава в списъка със застрашени от жълта треска. Това обаче както е посочил Fly не е в официалните изисквания за държавата. Т.е. най-вероятно иде реч да изкарат някой лев допълнителни такси на самия порт, ако нямаш книжката.

 

Съвсем отделен е въпросът дали ти трябва такава ваксина. Аз лично мисля, че е добре да имаш. Заболяването не е шега работа, ваксинацията е доколкото знам - единствената превенция. Важна е особено, ако решиш да посещаваш други райони в Африка, които са под риск. Все пак е лично решение, така че ти ще си прецениш. Добре да се консултираш със специалист от Националният център по заразни и паразитни болести за ефикасността / евентуалните странични ефекти / противопоказания и после вече по-информирано да вземеш решение.

 

В тази тема си говорим за самата процедура.

[chandni]

Тъй като ще сме с кола под наем в Занзибар, а политиката  там е "празно-празно", не искаме да наливаме повече гориво, отколкото бихме могли да изгорим. Някой може ли да каже има ли много бензиностанции по острова или да се "презапасим" от Стоун таун? 

 

Благодаря

[FlyTraveler]

Тъй като ще сме с кола под наем в Занзибар, а политиката  там е "празно-празно", не искаме да наливаме повече гориво, отколкото бихме могли да изгорим. Някой може ли да каже има ли много бензиностанции по острова или да се "презапасим" от Стоун таун? 

 

Благодаря

 

Аз не мога да си спомня, защото бях взел и шофьор с колата за 24 часа + 2 трансфера пак с шофьор. Не си струва да се занимавате с тяхната корумпирана полиция, на която е много вероятно да дадете разликата в цената и да ги мислите пътищата.

[FlyTraveler]

 

FlyTraveler,

 

...

Това е предложението на Боби къмпинг.

 

...

 

п.с. Флай, след прочитане на блога ти, започнах малко да съжалям, че няма да посетих Руаха.... Снимките са повече от прекрасни!

 

 

Абе какво стана, направихте ли го това сафари с Боби къмпинг? За Руаха недейте да съжалявате, парка е страхотен, но за първо сафари вашият маршрут е по-подходящ. Любопитно ми е как е минало и доволни ли сте от тази фирма, че и аз нещо съм им хвърлил око.

[chandni]

Аз не мога да си спомня, защото бях взел и шофьор с колата за 24 часа + 2 трансфера пак с шофьор. Не си струва да се занимавате с тяхната корумпирана полиция, на която е много вероятно да дадете разликата в цената и да ги мислите пътищата.

При нас въпросът не стои в това кое ще излезе по-евтино. Просто ще бъдем там две денонощия и няма как шофьор да ни е на разположение денонощно и да ни превозва. Обичаме да използваме времето на макс - сутрин излизаме рано, вечер се прибираме късно. Дори и да има вариант шофьорът да ни чака през цялото време, ние самите няма да се чувстваме комфортно, а и не обичаме да се съобразяваме с нечий друг график, освен с нашия. Четохме в трип адвайзор за полицията им и за многобройните проверки, ще проверим и застраховките, и стикерите, и резервната гума...Мъжът ми е внимателен шофьор, няма да прави щуротии. Освен това нито той обича да го возят, нито пък аз се доверявам на друг, освен него...

[chandni]

Изникна ни следното колебание: придвижването от Занзибар до Аруша с ферибот + автобус или със самолет...

Първоначалният ни план беше от Занзибар да вземем ферибот до Дар, където нощуваме (заради разписанията на ферибота и автобуса), след което рано сутрин отпътуваме с автобус към Аруша, където ще ни очакват за старт на сафарито.

Идеята да използваме автобус беше за да може по време на пътя да разглеждаме наоколо и да придобием някаква представа за страната. А пътуването с автобус е изморително - цял ден.

Но .. човекът от фирмата, с която организираме сафарито, ни предупреди, че Дар е опасен град. В ревюто на някакъв хотел в букинг мъжът ми чете, че хората били нападнати от местни с цел грабеж в околността на хотела.  И започваме да се стряскаме и да се колебаем дали да не зарежем идеята с автобуса, да увеличим престоя си в Занзибар с още един ден и да се транспортираме директно до Аруша със самолет.   Приемам съвети.

В Дар избрахме голям хотел, 4*, уж на по-оживено място. Искаше ми се и там да направим малка разходка наоколо, но ако остане този вариант май ще си висим в хотела от страх ...   А и ни посъветваха да ядем само в хотела, явно за да не нацелим лоша храна ... Офф ... Този Дар хем ме гъделичка отвътре да го видя, хем ме е шубе. 

Редактирано 10 март, 2016 от chandni

[Георги Матеев]

Но .. човекът от фирмата, с която организираме сафарито, ни предупреди, че Дар е опасен град. В ревюто на някакъв хотел в букинг мъжът ми чете, че хората били нападнати от местни с цел грабеж в околността на хотела.  И започваме да се стряскаме и да се колебаем дали да не зарежем идеята с автобуса, да увеличим престоя си в Занзибар с още един ден и да се транспортираме директно до Аруша със самолет.   Приемам съвети.

В Дар избрахме голям хотел, 4*, уж на по-оживено място. Искаше ми се и там да направим малка разходка наоколо, но ако остане този вариант май ще си висим в хотела от страх ...   А и ни посъветваха да ядем само в хотела, явно за да не нацелим лоша храна ... Офф ... Този Дар хем ме гъделичка отвътре да го видя, хем ме е шубе. 

 

Пълна глупост. 2 дни обикалях абсолютно сам из Дар, включително и по тъмно, при това със смартфон в ръка (за да снимам) и дори за секунда не се почувствах в опасност. А хотелът ми беше нискобюджетен и сравнително забит и пак нямаше абсолютно никакъв проблем. Също така ядох 4 пъти навън и всъщност беше доста вкусно. Според мен фирмаджията лекичко е попреувеличил.

Съвсем отделен е въпроса, че в Дар няма нищо особено за гледане по принцип

[chandni]

Пълна глупост. 2 дни обикалях абсолютно сам из Дар, включително и по тъмно, при това със смартфон в ръка (за да снимам) и дори за секунда не се почувствах в опасност. А хотелът ми беше нискобюджетен и сравнително забит и пак нямаше абсолютно никакъв проблем. Също така ядох 4 пъти навън и всъщност беше доста вкусно. Според мен фирмаджията лекичко е попреувеличил.

Съвсем отделен е въпроса, че в Дар няма нищо особено за гледане по принцип

 

Благодаря, Георги!

 

Значи пак към план "А" - фери до Дар Ес Салаам и после автобус до Аруша. А случайно по време на 2-дневните ти обиколко да си забелязал къде в централната част се намира спирката на Kilimanjaro express, от която тръгват най-ранните автобуси, защото информацията в нета е много оскъдна... Пише само, че е на Libya street, но не мога да разбера къде точно, а не ни се ходи чак до Ubungo терминала сутринта рано и предпочитаме да хванем автобуса от централния им офис.

[chandni]

Дойде време да споделя впечатления от пътуването ни до Танзания - разходка из остров Занзибар и сафари в няколко национални парка. Бяхме се подготвили за този първи сблъсък с Африка и реалността не се размина особено с очакванията ни. Полетът с катарците мина спокойно и комфортно, а в Занзибар ни посрещна слънце, приятен ветрец и леко дезорганизирани служители на летището, които малко ни замотаха с издаването на визите. Предстоеше ни да разберем, че дезорганизацията е масово явление тук ... Визата се заплаща само с карта, не приемат пари в брой. Жълта книжка не ни искаха. 

 

 

Над острова:

 

 

 

След паспортните проверки потърсихме багажа си. Двете раници лежаха самотно върху покрит с прах и строителни отпадъци под  (наоколо течеше освежителен ремонт). Поизтупахме ги и се огледахме за обменно бюро, за да се сдобием с известна сума в танзанийски шилинги. Имаше 4 бюра с еднакъв обявен обменен курс. Вероятно ако сменяхме по-голяма сума, можехме да договорим по-изгоден курс.  С растящо нетърпение се отправихме към изхода, където ни посрещна тълпа местни. Един от тях трябваше да ни очаква с ключ и разрешително за шофиране в Занзибар. И с кола, естествено. Бяхме наели RAV4 с 3 врати за 45 $/ден. На място получихме 5-вратия RAV, чиято цена в сайта беше 55 $/ден. Автомобилът беше чист и поддържан, което рядко се вижда там. От някъде изникна и собственикът на рент-а-кар компанията - Мr Kibabu от Kibabu cars -  много вежлив, усмихнат млад мъж - обясни за шофирането, корумпираните полицаи, упъти ни към близка бензиностанция и потеглихме. Мъжът ми за първи път управляваше автомобил с десен волан. Стоеше сериозен и зорко следеше пътната обстановка. А аз се забавлявах с трафика по пътищата и попивах всичко, което минаваше пред погледа ми. 30 минути по-късно, половинката ми беше истински танзаниец, който умело си служеше с клаксона и си проправяше път в трафика. 

 

 

Отседнахме на източния бряг, до селището Pwani Mchangani. Времето на острова използвахме за обиколки. Придвижването навигирахме със свалена офлайн карта на google maps. Наблюдавахме местните във фермите за водорасли, хранихме костенурките в Mnarani Aquarium, разходихме се в Jozani Forest, за да се срещнем със симпатичните  червени колобуси.

 

 

 

 

 

 

Дала-дала: 

 

Луксозните вили по крайбрежието се издигаха в рязък контраст със скромните къщи в прашните селца. Дрипави дечица намираха търкалянето на велосипедна гума или играта с камъчета за много забавно занимание. Видяхме усмивки на лицата им когато спирахме и им раздавахме бутилки вода и подаръчета, които носихме от България. От ранните часове на деня до смрачаване навсякъде виждахме групи мъже, мързеливо насядали под сенките. Може би през деня почиваха, а вечер щяха да излязат с лодките си в океана.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Една нощувка отделихме на Стоун Таун. Трафикът в Zanzibar City се оказа безумен - бяхме в последните дни на Рамадан и имах чувството, че всичко живо се е изнесло по улиците. Около пазарите цареше изключително оживление. Пътната обстановка беше много динамична - непрестанно пред колата изскачаха пешеходци, велосипедисти, мотоциклетисти, което налагаше движение с бавна скорост и сериозно внимание от страна на половинката. В комбинация с всичко това булевардът, по който влязохме в града, не беше асфалтиран.  Не разбрахме дали беше в ремонт или просто си е такъв.  Хотелчето в Стоун Таун се оказа прилично - Tausi Hotel, с добра локация и приятен ресторант на покрива с вкусно приготвена храна.  

 

 

 

 

Стоун Таун не ни впечатли особено, като изключим интересните резбовани врати. Криволичещи, тесни улички с малки магазинчета. Тъкмо се залисаш по нещо и му се любуваш и току ти се "залепи" някой досаден местен. "Здравей, как си? От къде си? Искаш ли тур? Такси? Лодка?" ... Ако минеш 5 пъти покрай една такава "лепка" всичките 5 пъти ще бъдеш неминуемо удостоен с внимание, репертоарът е един и същ, а отскубването - трудно. Това ни се стори крайно неприятно. Изключвайки тези досадници, отсядането в Стоун Таун определено си заслужаваше. Залезът, наблюдаван от Фородани Гардън, беше наистина впечатляващ. Заради Рамадана и холерата традиционният Forodhani Gardens Food Market беше редуциран до 3 сергии. Не се престрашихме да си купим храна от там след като видяхме, че наоколо няма течаща вода и хигиената е съмнителна. 

 

Old fort - Старата крепост, построена през 1700 г., за да предпазва града от португалците. В наши дни е амфитеатър на открито.

 

 

 

Старият диспансер със своите ментовозелени балкони:

 

 

 

 

 

 

Залезът, наблюдаван от Фородани гардънс:

 

В Стоун Таун върнахме колата. Без проблеми получихме обратно 100-те $ депозит, който бяхме платили. Собственикът на рент-а-кар компанията се оказа много приятен и точен и решихме да уговорим с него на следващия ден да ни закара до летището за полет към Аруша. Уговорки за цена не сме правили. На рецепцията на хотела видяхме, че са обявили 10 $ за този маршрут. Когато слязохме на летището попитахме какво дължим. Момчето отговори да дадем толкова, колкото преценим. Платихме 10$. Един от малкото чистосърдечни хора, които срещнахме там се оказа Mr Kibabu. 

 

От Занзибар до Аруша летяхме с http://www.flightlinkaircharters.com/contact.aspx. Билета закупихме за 91 $/човек.

 

 

Аруша се оказа град със сериозни размери и още по-сериозен брой население - близо 2 милиона. Трафикът - отново луд, огромни пъстри тълпи навсякъде. Организаторът на сафарито ни настани в къща за гости в близост до джамия  и се наложи да слушаме безкрайни молитви - беше Рамадан. Издържахме стоически  някакви си 5-6 часа. Ние се изморихме, ходжата - не!

 

 

Сафарито, както можехме да предположим, понакуцваше откъм организация. Но за краткото време, в което бяхме на континента разбрахме, че местните полагат много усилия всичко около тях да се случва "поле, поле". И бяхме свикнали всеки наш въпрос да получава шеговития отговор: "Хакуна матата, рафики!". Както някой беше писал тук, когато си на първо сафари всичко ти харесва. Да, обиколките из парковете бяха силно емоционални. Избрахме стандартна програма - Tarangire, Lake Manyara, Serengeti, Ngorongoro crater.

 

 

 

 

Най-силно ни впечатлиха необятните равнини на Серенгети и изобилието от животни. От "големите пет" пропуснахме леопарда. Много усърдно се кри от нас, за голямо разочарование. Но за сметка на това рано сутрин, в Серенгети видяхме прайд лъвове в непосредствена близост до джипа. Изнесоха ни шоу с позиране и игри. Нямаше време да мръднем на север, за да потърсим голямата миграция. Видяхме големи стада импали и гну да се движат заедно, беше наистина внушително, не мога да си предствано какво щеше да е да наблюдаваш миграцията в северните части. Огромната калдера на Нгоронгоро е много красива - зелени пасища, поточета, езеро. Там видяхме огромна популация розово фламинго и бял носорог.

 

В Tarangire National Park:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В Lake Manyara National Park:

 

 

 

 

 

 

 

 

Пресъхналото корито на реката, която тече тук по време на дъждовния сезон

 

 

 

 

 

 

 

 

На път към Серенгети:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Hippo pool

 

 

 

 

 

 

 

Над Нгоронгоро кратера:

 

 

Изглед към калдерата:

 

Нгоронгоро изобилстваше от животни:

 

 

 

Посетихме и масайско селище (Maasai Boma). Пяха, танцуваха, поканиха ни в къщите си и ни разказаха за бита си. В края на тура из селото, когато нашият водач ни попита от къде сме и ние отговорихме "България", върху устните му се появи закачлива усмивка. На въпроса ни дали наши сънародници са посещавали неговото село, той весело подхвърли: "Не, но аз знам тази държава". На нашето учудено: "От къде?" отговори: "Познавам ваш футболист - Бéрбатов!". Останахме с отворена уста - това момче с масайско одеало, откъснато от цивилизацията, беше чувало за нашата малка държава. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Онова, което най-силно ме впечатли и със сигурност няма да забравя са кървавочервените залези и розововиолетовите изгреви над Серенгети. И онези едри и ярки звезди, които обсипваха небето нощем. Имаш чувството, че ако протегнеш ръка, ще ги докоснеш ...

 

 

 

[slujitel]

Прекрасни снимки, за първи път се запалвам по тези места. Може ли да споделиш за колко дни бяхте, с коя фирма си организирахте сафарито, изобщо ако може малко цени и логистика.

[chandni]

На 7/31/2016 в 21:00, slujitel каза:

Прекрасни снимки, за първи път се запалвам по тези места. Може ли да споделиш за колко дни бяхте, с коя фирма си организирахте сафарито, изобщо ако може малко цени и логистика.

Тези места наистина "запалват". Природата е красива, а усещането да наблюдаваш отблизо животните в естествената им среда е наистина завладяващо. Бяхме на 5-дневно сафари, което започва от град Аруша. Тъй като ни беше първо сафари избрахме стандартен вариант - Серенгети, Лейк Маняра, Нгогоронгоро и Тарангире. Ако сега трябваше да правя избора за паркове, бих се спряла на Серенгети и Нгоронгоро. В Серенгети за един час видяхме повече животни, отколкото в Тарангире и Лейк Маняра за двата предходни дни. Някои намират Серенгети за прекалено комерсиален (да, наистина е пренаселено с джипове), но това не пречи по никакъв начин на изживяването. При гейм драйв в лейк Маняра и Тарангире трябва да обикаляш, за да срещнеш животни, а в Серенгети няма нужда да ги търсиш - те са навсякъде наоколо. В парка Лейк Маняра растителността е гъста и висока и животните лесно се скриват от погледа ти. Самото езеро наистина е живописно.

Сафарито си букнахме още през декември с фирма, от която не останахме очаровани и която препоръчвам да се избягва - http://africantraveltour.com/. Свързахме се с няколко сафари оператори от https://www.safaribookings.com и се спряхме на един от тях. Цената може да се договаря. Бяхме на къмпинг сафари, цените варират между 800 - 1000 $ / човек за 5-дневно сафари в споменатите национални паркове. В цената е включен гид и готвач, 1.5 л бутилирана вода/човек на ден и храна. Къмпингите, както може да се предположи, не са луксозни. Но това беше част от тръпката на това пътуване. Да се събудиш сутринта и на две крачки от теб да пасат кротко зебри или в храстите да преживя огромен бивол. Страхотно преживяване е престоя в саваната.

Първите 2 нощувки бяха в тези иглута (Панорама Къмпинг):

 

 

В цената на сафарито беше включена нощувка преди сафарито, трансфер от и до летището. 

 

Полетът ни беше София - Доха - Занзибар, Килиманджаро - Доха - София. 

Редактирано 4 август, 2017 от chandni

[FlyTraveler]

 

Дойде време да споделя впечатления от пътуването ни до Танзания - разходка из остров Занзибар и сафари в няколко национални парка. Бяхме се подготвили за този първи сблъсък с Африка и реалността не се размина особено с очакванията ни.

Онова, което най-силно ме впечатли и със сигурност няма да забравя са кървавочервените залези и розововиолетовите изгреви над Серенгети. И онези едри и ярки звезди, които обсипваха небето нощем. Имаш чувството, че ако протегнеш ръка, ще ги докоснеш ...

 

 

Много хубаво се е получило, то просто няма как да не се получи така по тези паркове. Много красив мъжки лъв и хубава снимка на ивичести мангусти (те по принцип не стоят мирно и трудно се снимат). Копи-то също много хубаво е излязло на снимката, за Серенгети класика му трябваше един лъв на върха :)

 

 

Сподели повече за местата за преспиване в Тарангире, кратера и Серенгети. На обществени къмпинги ли бяхте? Ако да, на кои? Или пък лагери / лоджи? Над кратера Нгоронгоро ми изглежда доста приятен обществения къмпинг от снимки поне.

 

В колко часа сутрин тръгвахте на гейм драйвс? По колко време продължаваха гейм драйвс? Връщаха ли ви за обяд или бяха целодневни?

 

Как беше трафика на посетители долу в кратера?

 

В Серенгети предполагам сте се мотали предимно в района на Серонера.

 

Леопард най-трудно се намира по принцип, освен ако не отидеш специално в резервати, където се срещат повече от лъвовете (има такива в Замбия и Ю. Африка). Последните ми две сафари пътешествия бяха без леопарди и на мен (въпреки, че по принцип ги имаше в резерватите и парковете, където ходихме).

[chandni]

На 31.07.2016 г. в 21:46, FlyTraveler каза:

Сподели повече за местата за преспиване в Тарангире, кратера и Серенгети. На обществени къмпинги ли бяхте? Ако да, на кои? Или пък лагери / лоджи? Над кратера Нгоронгоро ми изглежда доста приятен обществения къмпинг от снимки поне.

 

В колко часа сутрин тръгвахте на гейм драйвс? По колко време продължаваха гейм драйвс? Връщаха ли ви за обяд или бяха целодневни?

 

Как беше трафика на посетители долу в кратера?

 

В Серенгети предполагам сте се мотали предимно в района на Серонера.

Първите 2 нощувки (Тарангире и Лейк Маняра) бяха в Panorama Campsite - http://panoramasafaricamp.com в иглутата, които пуснах по-горе (това беше изненада, защото очаквахме и там да сме на палатка). Имаше голяма трапезария, програма, организирана от къмпинга. Африкански песни, традиционни танци и акробатични номера. Беше много забавно, към края всички присъстващи се включиха в танците. Топлата вода навсякъде беше кът. Душовете бяха с проточен нагревател на питата, но водата определено не беше топла. В Серенгети нощувката беше в Seronera Campsite, а в Нгоронгоро нощувахме на ръба на калдерата в къмпинг Simba A (там имаше топла вода).  Гледката към кратера беше впечатляваща, но температурите през нощта паднаха доста и на сутринта къмпингът беше обвит с гъста мъгла. Излизайки от палатките в мъглата видяхме, че сме обградени от зебри. Когато мъглата се вдигна из къмпинга се разхождаха няколко птици марабу. В къмпинга Серонера в 4 часа през нощта в близките храсти чухме звучно хрупане, оказа се, че е бил бивол. Страхотно беше! Емоциите, които преживяхме трудно могат да се опишат. Закуската и вечерята бяха в трапезариите на къмпингите. Обядът беше в кутия в зони за почивка в парковете. Гейм драйвът беше цял ден, но единствено в Серенгети излязохме в 6 часа сутринта, в останалите след 9 часа. Именно това ни подразни изключително много в африканците - липсата на организация. 

В кратера имаше доста джипове, но това не пречеше да наблюдаваме спокойно животните във всички посоки. Пътищата, по които се движат джиповете са леко отдалечени от езерото и поточетата, около които се струпват животните и трябва сериозна оптика, за да се наблюдават детайлно. 

В Серенгети бяхма около Серонера, да. 

Ивичестите мангусти видяхме около къмпинга Seronera. Ядяха остатъци от храна, които им подхвърляха готвачите. 

[cumalissa]

За Занзибар е хубаво да се отседне и от двете страни на острова.Много е различно като всичко.Ние бяхме в района а Paje от югоизток и Nungwi от северозапад.Първият ни хотел беше безумно евтин и прекрасен . Twisted palms.Държат го много сладка двойка италиани от Бари,бунгалата са на плажа и ако не обръщаш внимание на гущерите  по стените всичко е 6. Ресторанта е сносен и чист ,закуската е прекрасна ,а обяда се носи от рибарите в 11 и след половин час ти е в чинията.Местните са малко тарикати,всеки иска да ти носи манго,ананаси и щуротии за по долар-два.Сигурно ги берат до хотела.За мен това беше най-екзотичната част от почивката ни,защото морето буквално изчезва и не можеш да се къпеш.С което се свиква на втория ден . Ние си направихме така разходка до рифа.

В "цивилизованата" част към Нунгуи хотелите са кат за бели,с градинки,хамаци и тем подобни,но при излизане от хотела се срещаш автоматично със занзибарската мизерия,мърляви деца и сламени къщури.Всеки иска да ти продаде нещо или да ти сплете косата ,абе чудо е.Мнемба е прекрасно за гмуркане място на 20-30 мин с лодка от Нунгви.

[мая]

Вече има супер много снимки от Танзания, така че за разнообразие ето едно клипче. Не е кой знае какво, но аз си го харесвам

http://fantatravels.blogspot.bg/p/blog-page_6.html

 

[cck]

Вече има супер много снимки от Танзания, така че за разнообразие ето едно клипче. Не е кой знае какво, но аз си го харесвам

http://fantatravels.blogspot.bg/p/blog-page_6.html

 

Хубаво е клипчето и аз ти го харесвам Поздравления и за избора на музика.

[FlyTraveler]

Вече има супер много снимки от Танзания, така че за разнообразие ето едно клипче. Не е кой знае какво, но аз си го харесвам

http://fantatravels.blogspot.bg/p/blog-page_6.html

 

Чудесно пътешествие и много хубави снимки. Имали сте много голям късмет да видите и снимате каракал, аз още не съм виждал на диво, след посещение на близо 30 африкански парка и резервата.

[мая]

Чудесно пътешествие и много хубави снимки. Имали сте много голям късмет да видите и снимате каракал, аз още не съм виждал на диво, след посещение на близо 30 африкански парка и резервата.

 

Каракал-а даже го видяхме как си хвана мишле Да, за наш късмет видяхме всички големи котки за един ден, аз на леопарда най много се зарадвах, страшно красив е

 

П.С. най накрая успях да оправя качеството на клипчето че блогър-а много го смачква

[FlyTraveler]

Каракал-а даже го видяхме как си хвана мишле Да, за наш късмет видяхме всички големи котки за един ден, аз на леопарда най много се зарадвах, страшно красив е

 

П.С. най накрая успях да оправя качеството на клипчето че блогър-а много го смачква

 

Леопардите са много красиви (и много умни), но каракал много по-рядко се вижда, а пък и да ловува... Трябват ти сървъл (serval) и дженет (genet) за да си попълниш колекцията от африкански котки Има и африканска дива котка, но не в Източна Африка...

[cck]

На 11.10.2016 г. в 12:34, мая каза:

П.С. най накрая успях да оправя качеството на клипчето че блогър-а много го смачква

 

Ама добавяй и тук. Тя видеогалерията е за това