Разни любопитни неща оттук-оттам

[Doctor Who]

преди 1 час, Antigona каза:

В Язд, Иран, се използват повече от 700 ветроуловители (баджири) поче от 2500 години, които намаляват температурата в помещенията с 15°C без електричество, побеждавайки пустинната жега с най-гениалната технология в света за естествено охлаждане.

В сърцето на иранската пустиня, където температурите редовно достигат 45°C, се намира град Язд с толкова ефективно решение за охлаждане, че климатиците изглеждат примитивни. Повече от 700-те ветроуловителя (баджири), които се издигат над града, са високи 5-33 метра тухлени кули, които функционират като истински естествени климатични инсталации, някои от които са на възраст 2500 години и все още функционират напълно.

Принципът на тези ветроуловители е шедьовър на приложната физика и разбирането на динамиката на въздуха. Кулите са изградени с множество вътрешни отделения и отвори, ориентирани в различни посоки, за да улавят вятъра, независимо от посоката, в която духа. Когато вятърът се удари в кулата, въздухът се спуска през вътрешните канали и влиза в къщата, но не преди да бъде охладен по няколко гениални метода: преминавайки над водни басейни, през мокри канали или чрез контакт с дебели тухлени стени, които остават хладни.

Най-сложният аспект е двупосочната вентилационна система: докато едната страна на кулата вкарва хладен въздух отвън, другата страна изхвърля топлия въздух от вътрешността на къщата, създавайки постоянна циркулация. Когато няма вятър, колекторите работят на принципа на комина - топлият въздух се издига нагоре и излиза през върха, като засмуква по-хладен въздух от основата на кулата. Някои колектори са свързани с qanate (подземни водни канали), които допълнително охлаждат въздуха чрез изпарение, намалявайки температурата с до 15°C в сравнение с горещата външна температура.

Град Язд е построен почти изцяло от глинени тухли - материал с изключителни топлоизолационни свойства. Къщите имат стени с дебелина 60 см, дворове с фонтани и умивалници и малки прозорци, стратегически разположени така, че да намаляват слънчевата топлина. Вятърните колектори се извисяват величествено над тази архитектура, някои от тях са с осмоъгълна или шестоъгълна форма, за да се постигне максимално улавяне на вятъра от всички посоки. Най-високият ветроуловител в света се намира в градината Dolat Abad в Язд и е висок 33 метра.

Ефективността на тези системи е толкова висока, че в богатите дворци и домове в Язд температурата в помещенията се поддържа на 25-30°C, дори когато навън е 45°C - и всичко това без да се консумира нито един ват електроенергия. По-големите колектори могат да преместват 60 кубически метра въздух в минута, което е равностойно на индустриален климатик. Технологията е толкова напреднала, че съвременните архитекти изучават тези структури, за да разработят устойчиви системи за охлаждане на съвременните сгради.

Днес, в епохата на енергийна криза и глобално затопляне, ветроуловителите на Язд предлагат важни уроци по устойчива архитектура. ЮНЕСКО е обявила град Язд за обект на световното културно наследство не само заради красотата му, но и защото демонстрира, че 2500-годишната технология може да бъде по-ефективна и екологична от съвременните решения. Тези кули не са просто исторически паметници - те са модели за бъдещето на архитектурата в един бързо затоплящ се свят.

Още малко по темата:

 

Яхчал (на персийски: یخچال), в превод „яма за лед“ (یخ ях – лед,چال чал – яма) в старинното му значение е хладилно съоръжение от изпарителен вид, традиционно използвано в Персия за съхраняване на лед през горещите сезони. Построени преди векове, много от тези съоръжения са се запазили до днес в Иран.^[1] В повечето случаи те представляват комплекс от подземно хранилище, покрито с купол, до което се намират плитък водоем за производство на лед и висока стена, осигуряваща целодневна сянка. В съвременния персийски език думата яхчал се използва за битови хладилници.

 

 

История

Не са намерени директни писмени или други обективни свидетелства за древния произход на яхчалите, но въз основа на преразкази на древни историци и някои легенди се предполага, че яхчалите са се появили векове преди нашата ера. Първите техни описания са от времето на Сефевидите (17 век) и са за яхчалите на Исфахан в пътеписите на френския пътешественик Жан Шарден.^[1][2]

Яхчал в Сирджан, Южен Иран

До появата на съвременните, промишлено произвеждани хладилници яхчал е един от основните елементи на традиционната иранска архитектура и наред с вятърните кули (бадгири) и водни резервоари (аб анбари) демонстрира нейната адаптивност към сухия и горещ климат на иранското плато. До началото на 20 век съоръжението се наричало яхдан (в превод „контейнер за лед“). В някои провинции на Иран това наименование продължава да се използва като синоним на яхчал.^[3]

Ледът, произвеждан и съхраняван в яхчали се използвал в домакинствата за разнообразни цели, включително за запазване на храните през лятото, охлаждане на напитки, приготвяне на традиционен ирански десерт фалуде.

Конструкция и функциониране ^[2]

Яхчал имал различни варианти на реализация. Най-елементарният от тях представлявал изкоп в земята, в който нареждали блокове лед, а за изолация от въздуха и защита от слънчевите лъчи отгоре покривали със слама, папур и пръст. При по-сложните видове яхчал върху дълбокия изкоп се изграждал висок купол.

Яхчал се наричал и цял комплекс за производство и съхранение на лед. Той се състоял от три основни части, всяка от които имала отделна функция:

• висока и масивна стена за осигуряване на плътна сянка;
• открит водоем за производство на лед;
• затворено хладилно пространство за съхраняване на лед;

Стена

За осигуряването на сянка се построявал масивен зид, чиято височина можела да стига до 10 m. Основната стена била в направление изток-запад, с което се ограничавало слънчевото греене от юг. В зависимост от географските условия и местния релеф понякога към основния зид пристроявали допълнителни по-къси крила, ограничаващи терена от изток и запад. Зидът се изграждал от кирпич. Стените на някои комплекси украсявали с геометричен релеф.

Водоем

Ледът обикновено се произвеждал през студените нощи на зимните месеци. За целта използвали изкопаните в земята правоъгълни водоеми с дълбочина до 50 cm. Водоемът се намирал успоредно на северната страна на стената и бил с дължина малко по-къса от нейната. За пълненето му използвали различни водоизточници, като в повечето случаи водата се доставяла чрез система от изкуствени подземни канали, наречени ганати.

Ледът във водоемите се произвеждал на няколко стъпки.^[3] Отначало се наливал тънък около 5 – 10 cm слой вода. След като той замръзвал, на следващия ден върху него се доливал нов слой вода. Действието се повтаряло докато дебелината на леда се изравни с дълбочината на водоема. След начупването на леда и преместването му в хранилището процесът започвал отново.

В районите, където наблизо имало планини, от тях доставяли естествено замръзнал лед. Този лед освен за съхраняване бил също използван като източник, стимулиращ замръзването на водата във водоема.

Външен и вътрешен изглед на яхчал в Мейбод, централен Иран

Хранилище за лед

Ледът се трупал и съхранявал в хранилища, вкопани в земята. Над повърхността на земята ги покривали с куполи с височина до 10 m. Обемът на подземното хладилно пространство при някои яхчали стигал 5000 m³. Изкопът за него се правел с цилиндрична форма и диаметърът му при големите яхчали можел да бъде над 20 m. Дълбочината на изкопа зависела от климатичните особености на местността и степента на прогряването на земята и понякога стигала 15 m. Дебелите около 2 m стени били изграждани от материали с много ниска топлопроводност– камъни или приготвени по определена рецепта тухли. Като мазилка използвали специална смес, наричана сарудж, в чийто състав имало в определени пропорции пясък, вар, яйчен белтък, глина, козя козина и пепел.

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Яхчал

 

[stanimir]

Когато тези дни швейцарци ми казаха, че има гондоли с които фермерите пренасят кравите от планината в долината по време на есенното прибиране на добитъка много много не повярвах  🙂 Оказа се истина ,а кабинките са направе с размера на една крава  :

 

https://www.bbc.com/travel/article/20180509-switzerlands-valley-of-the-cable-cars

 

 

П.П. Между другото драмата на Швейцария в последните години била, че със затоплянето на климата много от малките планински курорти фалират и затварят лифтовете.Няма сняг , няма ски туристи ,а приходите през лятото са недостатъчни да покриват скъпите съоръжения.Затова и предлагат безплатни или на символична цена пасове с цел да оцелеят и да привлекат някакви туристи.По-големите имат пари за машини за изкуствен сняг.

[Гост]

преди 5 часа, stanimir каза:

Когато тези дни швейцарци ми казаха, че има гондоли с които фермерите пренасят кравите от планината в долината по време на есенното прибиране на добитъка много много не повярвах  🙂 Оказа се истина ,а кабинките са направе с размера на една крава  :

 

https://www.bbc.com/travel/article/20180509-switzerlands-valley-of-the-cable-cars

 

 

П.П. Между другото драмата на Швейцария в последните години била, че със затоплянето на климата много от малките планински курорти фалират и затварят лифтовете.Няма сняг , няма ски туристи ,а приходите през лятото са недостатъчни да покриват скъпите съоръжения.Затова и предлагат безплатни или на символична цена пасове с цел да оцелеят и да привлекат някакви туристи.По-големите имат пари за машини за изкуствен сняг.

тези гондоли за крави ще  паснат добре и за някои хора, мисля аз 🙂

[Гост]

Как се е увеличило населението на тези региони за 150на години ...

 

[Гост]

[Topfly]

[Hakkâri Spor]

Delta Air Lines sued over man’s use of lost iPad to record explicit videos. 

 

A South Carolina family had forgotten the device on a trip and later found the clips uploaded to their cloud account

https://www.theguardian.com/us-news/2025/jul/30/delta-air-lines-lawsuit-explicit-videos

 

Delta Air Lines съдени за използването на изгубен iPad от мъж за запис на интимни видеоклипове.
Семейство от Южна Каролина забравило устройството по време на пътуване и по-късно намерило клиповете, качени в облачния им акаунт.

Служител на Delta Air Lines откраднал таблет, оставен в самолет от дете от Южна Каролина, след което го използвал, за да запише сексуално  видеоклипове на себе си – които били запазени в облачно хранилище и открити от родителите на непълнолетния, твърди скорошен федерален иск.

Родителите на детето, Тори и Брук Бруър, съдили Delta в окръжния съд на САЩ в Чарлстън на 16 юли, заявявайки, че семейството им дължи обезщетение за небрежност, умишлено причиняване на емоционален стрес и тормоз, наред с други причини.

„Това, което трябваше да бъде забавно семейно бягство, беше изпълнено с объркване и безпокойство заради неоторизиран достъп до личните им устройства, нарушаване на личния живот и предаването на крайно неподходящи, откровени видеозаписи, изпратени чрез личните устройства на детето им, нещо, което никога не биха очаквали“, се казва в изявление на адвоката на Brewers, Тола Фамилони от адвокатска кантора Motley Rice.

 

 

 

[Topfly]

[Гост]

[stanimir]

[stanimir]

[Иван Попов]

Как изкуственият интелект може да съсипе лятната ви ваканция?

По време на скорошно пътуване до Тайван помолих ChatGPT за препоръка къде наблизо правят най-добрите говежди нудли - със съвсем конкретното условие заведението да приема кредитни карти, защото ми свършваше местната валута, пише Катрин Торбек, колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ технологиите в Азия.

 

Чатботът веднага посочи място на няколко минути пеша, където сервираха едни от най-вкусните, буквално топящи се в устата нудли, които съм опитвала. Бях доволна, че съм единственият чужденец в непретенциозното заведение без климатик, обитавано от едра, оранжева котка, дремеща под металните столчета. След като се наядох обаче, изпаднах в паника: нетърпеливата жена зад щанда остави настрана готвенето, за да ми обясни на развален английски, че се плаща само в брой. Дори бързо търсене в Google за това капанчe щеше да ме спаси, и се почувствах глупаво, че се доверих сляпо на резултатите от AI.

След разговори с други пътешественици осъзнах, че съм извадила късмет, че ресторантът изобщо съществува: чух истории как инструменти с AI пращат объркани туристи на закрити или дори несъществуващи места. Въпреки това бях впечатлена колко полезен бе чатботът, докато обикалях чужд град: използвах го не само за откриване на места за хранене, но и за превод на менюта и табели, както и за разговори с местни хора чрез гласов режим. Чувствах го като върховната хитринка за пътувания в Азия.

Обратно у дома в Токио - където евтината йена прави Япония топ дестинация за световните туристи - реших да подложа различни платформи с AI на тест. Помолих DeepSeek, ChatGPT и инструмента Manus да създадат маршрути за човек, който посещава града или Япония за първи път. Резултатите бяха впечатляващи и изключително натоварени, но включваха предимно същите туристически места, които излизат най-отгоре в сайтове като TripAdvisor.

Някои препоръки бяха и леко остарели; ChatGPT ме посъветва да посетя традиционна гостилница, която е затворена повече от година. Дори когато попитах за по-нетипични места, ботът извади квартали, които нарочно избягвам в пиковите часове - например Шимокитазава - заради тълпите туристи.

Снимка: Славчо Панов/ Издателство "Изток-Запад"

 

Получените отговори са логични, тъй като тези инструменти представляват амалгама от данни, "изстъргани" от интернет. Наистина спестяват на пътешествениците стъпката да преглеждат стотици сайтове и сами да си сглобяват маршрут. Но разчитането на тази технология крие риск от още по‑голяма хомогенизация на пътуванията.

Вече в туристическите горещи точки технологичната индустрия е обвинявана, че създава "обратни връзки", които тласкат посетителите към едни и същи дестинации — с победители и губещи, избрани от могъщ алгоритъм. Тъй като системите за AI се обучават предимно върху текстове на английски, местни "скрити съкровища" лесно могат да се изплъзнат от обучителните данни. Не мога да си представя, че покойният Антъни Бурдейн е ядял фо̀ на ниско пластмасово столче на място из Виетнам, което изобщо е имало уебсайт.

 

Не само AI е виновен, макар че увеличава мащаба на проблема. Още преди възхода на тези инструменти социалните медии вече променяха пътуванията в Азия — понякога в причудливи посоки. В моя квартал има един железопътен прелез, който инфлуенсър показа в китайската платформа Xiaohongshu, и сега постоянно е пълен с хора, снимащи фотосесии. Едно от любимите ми места за къпане край града неочаквано стана вайръл в TikTok миналото лято и бе шокиращо да видя колко претъпкани се оказаха бреговете на реката с чужденци. Миналата година едно градче близо до Фуджи попадна в международните новини, след като временно издигна бариера, за да блокира гледката към емблематичния връх, когато туристите го бяха окупирали — при това зад... квартален супермаркет.

 

Разбира се, това не се ограничава до Азия. С разрастването на приложенията за AI все повече хора ги използват, за да планират ваканции — от Барселона до Ню Орлиънс. Вместо само съвети за местни обичаи, форумите за пътувания станаха популярни и за споделяне на хитри "промптове", с които генеративните инструменти създават по‑персонализирани маршрути. Все пак в данните, на които са обучени, има присъщи ограничения. Може би не е зле понякога да приберем телефона и просто да попитаме местен жител за любимите му места.

В крайна сметка AI може да разбива езикови и културни бариери по начини, немислими допреди десетилетие. Това е нещо добро и удобството е безспорно. Но е важно да помним, че най‑прекрасните моменти от пътуването никога не могат да бъдат оптимизирани от машина.

[Topfly]

Слънцето и хубавата храна явно не са достатъчни за да се чувстваш щастлив. 

 

[Topfly]

Ново софийско метровлакче Шкода пътува транзит през Унгария.

 

[stanimir]

След направено проучване и доклад от Министерство на образованието във Великобритания, стана ясно, че в 454 училища етническите британски ученици са едва 2%, а в 72 учебни заведения дори не са регистрирани етнически британци. В академията "Рокууд“ в Бирмингам нито един от 1084-те ученици не е регистриран нито един етнически британец. Това съобщиха от GB News, позовавайки се на The Telegraph.

 

В големите мултикултурни градове като Лондон, Манчестър и Бирмингам демографската промяна е осезаема. Данните са публикувани след доклад на Министерството на образованието, в който се прогнозира за превръщане на етническите британци в малцинство в рамките на следващите 40 години. В академията "Рокууд“ в Бирмингам нито един от 1084-те ученици не се е регистрирал като етнически британец.

 

Статистика на Министерството на образованието на Великобритания посочва нарастването на броя институции и училища, в които етническите британци са се превърнали в малцинство. Проучване на Бъкингамския университет прогнозира увеличаване на броя жители на Великобритания, родени извън Обединеното кралство или второ поколение имигранти, от под 20% до 33,5 % през следващите 25 години. Според проф. Мат Гудуин до края на века шест от десет души или няма да бъдат родени в Англия, или ще имат поне един родител имигрант.

 

Също прогнозира, че един от всеки петима ще бъде мюсюлманин.

 

Данните за толкова драстичното намаляване на етническите британци в училищата, касаят по-скоро големите населени места, докато в по-слабо населените региони, мнозинството от ученици продължава да е с британски етнически корени. Етническите британски ученици в Лондон обаче са малцинство във всичките 32 района на града. В Бромли е единственото изключение, където етническите британци съставляват 50,3%, а в Нюхам – едва 5%.

 

Ник Харисън, главен изпълнителен директор на благотворителната организация за социална мобилност Sutton Trust, заяви, че ниските постижения на британската (бялата) работническа класа са "тиктакаща бомба със закъснител за равенството на възможностите в нашата страна“.

 

Всеобхватно проучване от Камарата на общините през 2021г. Установи значителни разлики в постиженията в академичната среда на учениците с британски корени и тези с имигрантски. Това се дължи на по-малко или недостатъчни ресурси в семействата, по-ниско качество на преподаване и липса на инвестиции в някои региони.

 

Линк

[stanimir]

[stanimir]

[Hakkâri Spor]

На 10.08.2025 г. в 22:20, Topfly каза:

Ново софийско метровлакче Шкода пътува транзит през Унгария.

 

Ето и видео

 

[Topfly]

преди 2 минути , Hakkâri Spor каза:

Ето и видео

 

Това метро от горната ли жица взима ток? Явно няма да има компатибилност с руските влакчета, които взимат ток от една долна трета релса..

[Фил]

преди 22 минути , Topfly каза:

Това метро от горната ли жица взима ток?

Линия №3 е с горна контактна мрежа и панграф.  Но пък там са най-новите влакчета - Сименс. 

[Topfly]

преди 3 минути , Фил каза:

Линия №3 е с горна контактна мрежа и панграф.  Но пък там са най-новите влакчета - Сименс. 

Това обаче означава, че при нужда влакчетата не могат да се разменят между отделните линии.  Реално в София тогава има не едно, а две различни метра.

[Oshko]

Тези влакчета би трябвало да сменят руските, така бях чел че е търга. Може би могат да се захранват и по двата начина…

[horus92]

Пантографите са само временни, после ще ги свалят и ще ползват само трета релса. Руските и те имаха при тестването преди да дойдат. Нивото на автоматизация на третата линия е много по модерно и позволява по кратки интервали в някакъв момент, защото има точна информация коя мотриса къде е спрямо другите, докато на старата линия е на блокове и само знаеш, че мотриса е в някой блок, но не и къде в него. Уж трябва да заменят най старите руски, защото заради войната не може да минат модернизация, но и би трябвало да покрият теоретичното разширение в Люлин. А с окончателното разделяне на линия 1 и 2, ще може 2 да има независими интервали, което би увеличило нуждата от нови мотриси.

[Topfly]

[Иван Попов]

Статуите на Великденския остров могат да бъдат погълнати от океана до края на века

До края на века покачващото се морско равнище може да залее с мощни сезонни вълни 15-те емблематични статуи Моаи на Великденския остров. Това сочи изследване, публикувано в специализираното издание Journal of Cultural Heritage, цитирано от Асошиейтед прес, пише БТА.

 

"Повишаването на морското равнище е факт - това не е далечна заплаха", казва Ноа Паоа, водещ автор на проучването и докторант в Хавайския университет в Маноа.

Паоа, родом от Великденския остров - наричан от местното население Рапа Нуи - и екипът му са създали "дигитален близнак" на източното крайбрежие на острова. Чрез компютърни модели те са симулирали бъдещото въздействие на вълните при различни сценарии за покачване на морското равнище. Резултатите от симулациите са нанесени върху карти на културните обекти, за да се установи кои от тях са най-застрашени през следващите десетилетия.

Проучването показва, че най-рано през 2080 г. вълните могат да достигнат най-голямата церемониална платформа на острова. Там се издигат 15-те Моаи, които всяка година привличат десетки хиляди посетители. Мястото е ключово за туристическата индустрия и е важна част от културната идентичност на Рапа Нуи. То се намира в рамките на Национален парк Рапа

 

Нуи - обект от световното наследство на ЮНЕСКО, който обхваща по-голямата част от острова.

Моаите, близо 900 на брой, са издигнати от народа на Рапа Нуи между X и XVI век в чест на техните предци и вождове.

Заплахата не е без исторически прецедент. През 1960 г. край бреговете на Чили най-силното измерено земетресение - с магнитуд 9,5 по Рихтер - предизвиква цунами, което преминава през Тихия океан и връхлита Рапа Нуи. Вълната завлича вече преобърнатите статуи навътре в сушата и им нанася щети. Паметникът е реставриран през 90-те години на XX век.

Макар изследването да е фокусирано върху Рапа Нуи, изводите му потвърждават една глобална реалност: културни забележителности по целия свят са застрашени от покачването на морското равнище. Според доклад на ЮНЕСКО, публикуван миналия месец, около 50 обекта от световното наследство са под висок риск от крайбрежни наводнения.

 

Информацията е взета от този сайт.