Разни любопитни неща оттук-оттам

[traveler]

преди 17 часа, Topfly каза:

Медианната заплата 

Откъде пък ви дойде тази  "медианна" , не е ли средна, или има някаква разлика?

[Oshko]

преди 17 минути , traveler каза:

Откъде пък ви дойде тази  "медианна" , не е ли средна, или има някаква разлика?

Средната е събираме всички заплати и делим на броя хора.

Медианната е подреждаме всички заплати по големина и намираме числото, което е точно в средата.

[stanimir]

[Topfly]

преди 6 часа, traveler каза:

Откъде пък ви дойде тази  "медианна" , не е ли средна, или има някаква разлика?

Ако има 11 души и 10 души получават по 1000 лева заплата, а един получава 20 000 лева заплата, средната заплата на тези хора ще е 2727 лева, а медианната заплата ще е 1000 лева. Медианната заплата е тази, която получава шестият човек в тази група хора.. 

 

В Източна Европа горе долу 2/3 от хората получават заплата по ниска от средната и затова е по реална представа за икономическото положение и стандарта на населението дава медианната заплата.

[traveler]

преди 9 часа, traveler каза:

Откъде пък ви дойде тази  "медианна" , не е ли средна, или има някаква разлика?

 

преди 9 часа, Oshko каза:

Средната е събираме всички заплати и делим на броя хора.

Медианната е подреждаме всички заплати по големина и намираме числото, което е точно в средата.

 

преди 3 часа, Topfly каза:

Ако има 11 души и 10 души получават по 1000 лева заплата, а един получава 20 000 лева заплата, средната заплата на тези хора ще е 2727 лева, а медианната заплата ще е 1000 лева. Медианната заплата е тази, която получава шестият човек в тази група хора.. 

 

В Източна Европа горе долу 2/3 от хората получават заплата по ниска от средната и затова е по реална представа за икономическото положение и стандарта на населението дава медианната заплата.

Веднга след като попитах се сетих и четох доста по-въпроса. Честно, много добре бях забравил '' медианна'' по средата и средна аритметична стойност.

[Topfly]

[Иван Попов]

Японският влак-стрела, който лети с 600 км/ч: Защо Азия изпреварва Запада в технологичната надпревара?

Азия, с проекти като японския SCМаглев и шанхайската линия, доминира в сферата на влаковете с магнитна левитация. Междувременно скъпите и забавени проекти в САЩ и Великобритания илюстрират нарастващото технологично изоставане на Запада.

 

Представете си влак, който се носи безшумно над релсите със скорост, доближаваща тази на самолет. Без тракане на колела, без вибрации – просто плавно плъзгане през стотици километри. Това не е научна фантастика, а реалността на влаковете с магнитна левитация (Maglev). Докато Япония и Китай вече поставят световни рекорди и превръщат тази технология в ежедневие, западните държави се борят да завършат дори конвенционални високоскоростни проекти.

Наскоро репортери в Япония останаха безмълвни, наблюдавайки как тестовият влак от ново поколение прелита покрай тях със скорост от близо 500 км/ч. Това е само част от потенциала на технологията, която позволява достигането на скорости от над 600 км/ч. Но как Азия успя да се превърне в безспорен лидер, докато проектите в САЩ и Европа се провалят един след друг.

Физиката зад летящите влакове
В основата си Maglev технологията използва елегантен физичен принцип: магнетизъм. Чрез мощни електромагнити влакът се повдига, "плувайки" над релсовия път. Това елиминира съпротивлението от триенето на колелата и позволява развиването на невероятни скорости.

Съществуват два основни подхода:

• Електромагнитно окачване (EMS): Използвано в Шанхай, то привлича влака нагоре към стоманена релса с въздушна междина от едва 15 мм. Системата може да левитира дори в покой.
• Електродинамично окачване (EDS): Японската система SCMaglev използва свръхпроводими магнити. При скорост над 150 км/ч те генерират отблъскващи сили, които повдигат влака на около 10 см над пътя.

И при двете системи стабилността е гарантирана. Известна е демонстрация, при която монета, поставена на ръба си в японски Maglev влак, не пада дори при скорост от над 500 км/ч.

Азия в бъдещето: Шанхай и Токио като пионери
Високоскоростните влакове не са новост за Азия. Япония даде началото през 1964 г. с емблематичния влак-стрела Shinkansen. Днес обаче Китай доминира пазара, притежавайки около две трети от цялата високоскоростна железопътна мрежа в света.

 

За повече инфо тук.

 

 

[Topfly]

@Георги Матеев да се готви скоро за една нова държава 😉

 

 

[horus92]

3 hours ago, Иван Попов said:

Японският влак-стрела, който лети с 600 км/ч: Защо Азия изпреварва Запада в технологичната надпревара?

Азия, с проекти като японския SCМаглев и шанхайската линия, доминира в сферата на влаковете с магнитна левитация. Междувременно скъпите и забавени проекти в САЩ и Великобритания илюстрират нарастващото технологично изоставане на Запада.

 

Представете си влак, който се носи безшумно над релсите със скорост, доближаваща тази на самолет. Без тракане на колела, без вибрации – просто плавно плъзгане през стотици километри. Това не е научна фантастика, а реалността на влаковете с магнитна левитация (Maglev). Докато Япония и Китай вече поставят световни рекорди и превръщат тази технология в ежедневие, западните държави се борят да завършат дори конвенционални високоскоростни проекти.

Наскоро репортери в Япония останаха безмълвни, наблюдавайки как тестовият влак от ново поколение прелита покрай тях със скорост от близо 500 км/ч. Това е само част от потенциала на технологията, която позволява достигането на скорости от над 600 км/ч. Но как Азия успя да се превърне в безспорен лидер, докато проектите в САЩ и Европа се провалят един след друг.

Физиката зад летящите влакове
В основата си Maglev технологията използва елегантен физичен принцип: магнетизъм. Чрез мощни електромагнити влакът се повдига, "плувайки" над релсовия път. Това елиминира съпротивлението от триенето на колелата и позволява развиването на невероятни скорости.

Съществуват два основни подхода:

• Електромагнитно окачване (EMS): Използвано в Шанхай, то привлича влака нагоре към стоманена релса с въздушна междина от едва 15 мм. Системата може да левитира дори в покой.
• Електродинамично окачване (EDS): Японската система SCMaglev използва свръхпроводими магнити. При скорост над 150 км/ч те генерират отблъскващи сили, които повдигат влака на около 10 см над пътя.

И при двете системи стабилността е гарантирана. Известна е демонстрация, при която монета, поставена на ръба си в японски Maglev влак, не пада дори при скорост от над 500 км/ч.

Азия в бъдещето: Шанхай и Токио като пионери
Високоскоростните влакове не са новост за Азия. Япония даде началото през 1964 г. с емблематичния влак-стрела Shinkansen. Днес обаче Китай доминира пазара, притежавайки около две трети от цялата високоскоростна железопътна мрежа в света.

 

За повече инфо тук.

 

 

Аз не съм съгласен с тезата, че в Европа се проваля, просто в Европа нуждата не е толкова голяма като в Азия, там има много по голямо количество хора, които трябва да се премести и щат не щат трябва да търсят варианти. Европа е доста гъстонаселен континент. В момента само за да спре на влак с 300км/ч са му нужни 15км, за да развие скорост също доста. Новият Маглев в Япония ще е в ново трасе, което ще струва майка си и баща си, всички магнити по пътя ще трябва да бъдат постоянно охлаждани. За мен лично дали ще пътувам час и половина или 2 е все едно. В Европа такива технологии постоянно се разработват, рекорди за скорост също и то без супер магнити. Четох някъде коментари защо в Швейцария няма истински високоскоростни влакове. Ми там дори да направят най подходящата си линия за 300, спрямо сега реалното време ще се редуцира с 15минути. Напълно неоправдано. На първо време трябва да се мисли в свързаността и надежността на транспорта. Аз още си мечтая в България да има София Пловдив за час.

[stanimir]

Оправдания винаги ще се намерят.Да оставим Европа - нека погледнем САЩ.

Всъщност Испания и Франция имат истински  високоскоростни влакове и разбира се не спират на всяка паланка.Всъщност в пълната статия са посочени основните причини да не се реализира извън Азия.

 

Средна цена на високоскоростно трасе в Китай - около 20 млн.$ , не мисля че в България и магистрала в полето може да построим за толкова.

[horus92]

В САЩ имат прекалено голямо лоби, там самите хора не вярват в публичния транспорт толкова. Отделно че цената на земята е много висока, а цената за строеж също, това специално за линията от LA. Това естествено се ползва от лобито. В Китай имат най голямата мрежа и очевидно е недостатъчна, а представете си всички тия хора да се качат на самолети. За строежа последните данни за Китай от края на миналото десетилетие, които намерих са, цена от 200млн юана на километър за равнинен терен и от 300 до 500млн за планински. Това са съответно от 24 до 60млн евро на километър. В държава като Китай, ако решат могат да направят всичко, независимо от ограниченията, има евтина работна ръка, имат материали, имат кеш, а вече и нямат нужда от чужденци. Тук това няма как да се случи. В Европа само Испания, Франция и Италия имат високоскоростни железници, но както казах на много други не им е и нужна. Цената за строеж за линия от 200 до 300км/ч расте много, изискванията за криви се променят много. Ние в БГ в момента строим още линии за 130.

[stanimir]

Аз четох различни данни за цената на изграждане , но колкото и да ровим в детайлите наистина е непостижимо извън Азия.Влагат се колосални средства в обществена инфраструктура :

 

https://en.m.wikipedia.org/wiki/High-speed_rail_in_China

 

https://www.railjournal.com/in_depth/how-china-builds-high-speed-rail-for-less/

 

 

 

[Topfly]

преди 13 часа, stanimir каза:

Средна цена на високоскоростно трасе в Китай - около 20 млн.$ , не мисля че в България и магистрала в полето може да построим за толкова.

Гръцкият строителен гигант “Актор“ е с най-големи шансове да строи Лот 3 на автомагистрала “Тракия“, след като предложи рекордно ниска цена от 1.9 млн. евро на км с ДДС.

[stanimir]

8 minutes ago, Topfly said:

Гръцкият строителен гигант “Актор“ е с най-големи шансове да строи Лот 3 на автомагистрала “Тракия“, след като предложи рекордно ниска цена от 1.9 млн. евро на км с ДДС.

Статията е от преди 15 години.Много неща се промениха от 2010г насам.

 

 

Нещо по-актуално :

 

АПИ пусна изумителна поръчка - 60 км магистрала за 3 млрд. лв.

Рекордната прогнозна цена е за скоростния път Русе-Велико Търново

Линк

[Topfly]

преди 6 часа, stanimir каза:

АПИ пусна изумителна поръчка - 60 км магистрала за 3 млрд. лв.

Рекордната прогнозна цена е за скоростния път Русе-Велико Търново

Линк

Въпросът е колко струва, а не колко е корупцията! Ако преди 15 години заедно с корупцията са строили магаистрала за 1,9 милиона евро с ДДС, това означава, че и сега не би трявало да е с повече от 50% по скъпо.

[stanimir]

Невъзможно е да се изчисли колко точно e корупцията , а в строителството за последните 15 години цените са скочили много над 50%.Земята е поскъпнала в пъти (определени хора почти сигурно отдавна са изкупили терените, разполагайки с информация откъде ще.мине трасето) , труд и т.н.  Всеки който е сменял дори плочки в банята ще потвърди 🙂

[Topfly]

[crazyhorse]

Вероятно най-пътуващият човек в Света -https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/21366575

@Георги Матеев, @pepsii

[stanimir]

On 9/30/2025 at 1:32 AM, crazyhorse said:

Вероятно най-пътуващият човек в Света -https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/21366575

@Георги Матеев, @pepsii

Не му броя парите , но през 1990 г  510 000$ беше огромна сума 💰 

 

Много ценни съвети дава :

 

 

През безбройните си полети Стъкър е видял много, включително четири смъртни случая на борда. Той дава и полезни съвети.

„Помня ви! Миналата година ни обслужвахте чудесно. Искам да ви благодаря отново.

„дори и да не съм я срещал никога, съм сигурен, че ще ми донесе всякакви безплатни неща“

 

 

„Ако не сте успели да резервирате желаното място, дръжте телефона си отворен на приложението с картата на местата, докато се качвате на борда. Ако желаното от вас блокирано място се освободи, просто го заемете – на авиокомпаниите не им пука, защото не са го продали“

 

„Никога не чекирайте багажи не си носете много багаж – във всеки град има перални. И магазини“

 

„Не бъдете груби и не използвайте мобилния си телефон без слушалки. Когато някой води дълъг бизнес разговор на високоговорител, винаги му казвам: “Ей, следващия път, когато ни събереш всички на бизнес среща, поне донеси понички”.“

[Duke]

Преди 1 час, stanimir каза:

„Ако не сте успели да резервирате желаното място, дръжте телефона си отворен на приложението с картата на местата, докато се качвате на борда. Ако желаното от вас блокирано място се освободи, просто го заемете – на авиокомпаниите не им пука, защото не са го продали“

Това е малко подвеждащо или пък има грешка в превода. Няма приложение, което да следи в реално време местата на борда. Редки са случаите, при които някой от пътниците освобождава място, за да седне на друго, защото попада в същата ситуация и е възможно да бъде вдигнат. Единственият вариант да седнеш на желано свободно място е ако се качиш на борда буквално последен. Тогава вече можеш да избираш между свободните места, но може и да се наложи да се разходиш напред-назад по пътеката... 

[neuromancer]

Сигурно се има предвид картата на местата като правиш чек-ин, но не знам дали е достъпна толкова късно и ако вече си се чекирал...

 

На мен никога не ми е било важно къде седя, а и когато летях повече максималния избор беше "прозорец или пътека"

[stanimir]

Е това наистина е изключително :

 

 

[Иван Попов]

Залог за стотици милиони: Ще успее ли България навреме да изгради 7000 км оптична мрежа

Един от най-мащабните проекти за дигитализация в България от десетилетия насам е вече в ход. Времето обаче не работи в полза на изпълнителите, а на карта са заложени близо половин милиард лева. Както и по-малко видимата, но също толкова реална опасност от задълбочаване на дигиталното разделение между големите градове и отдалечените малки населени места – фактор, който в съвременния цифров свят влияе все повече върху местните икономики и конкурентоспособността.

Накратко: до лятото на 2026 г. трябва да бъдат изградени хиляди километри оптична мрежа в малки и слабонаселени места с високоскоростен интернет. За целта са осигурени 460 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), но краткият срок поставя сериозни предизвикателства пред реализацията на проекта. Рискът от загуба на европейските средства е реален – ако проектът не бъде завършен навреме, България може да загуби значителна част от финансирането по ПВУ. Това превръща следващите месеци в критични за успеха на инициативата.

 

За повече инфо тук.

[Topfly]

[Topfly]