Разни любопитни неща оттук-оттам

[traveler]

преди 51 минути , stanimir каза:

...сега може на румънски мечки да минат 

 

 

 

Британски депутати призовават новото правителство да спре използването на меча кожа за направата на емблематичните черни рунтави шапки на Кралската гвардия. Вместо естествената кожа и косъм депутатите предлагат да се намери изкуствена алтернатива.

В писмо до министъра на отбраната Люк Полард, групата от 18 депутати от Лейбъристката партия, Либералните демократи и Зелените заявява, че шапките от меча кожа, доставяни от Канада, трябва да бъдат заменени с изкуствена кожа, за да "отговарят на днешните етични стандарти“, добавяйки, че използването на истинската меча кожа е "невъзможно да се оправдае“. Британските законодатели подчертават, че, за да бъдат направени шапките на гвардейците, мечките се убиват с арбалети, а малките им осиротяват.

По данни на неправителствени организации поръчките за гвардейски шапки са се увеличили от 22 през 2024-та до 96 през 2025-та година.

Предишното правителство на Великобритания беше заявило, че са разглеждани множество изкуствени заместители на мечата кожа, но така и не е бил намерен подходящ такъв.

Шапките от меча кожа са въведени в британската армия след битката при Ватерло през 1815 г., за да изглеждат войниците по-страшно в боя. Те се носят от Кралската гвардия, която стои на пост пред Бъкингамския дворец и двореца "Сейнт Джеймс“, отбелязва Sky News.

Съсипаха я тази държава. Остава сега да им ушият шапки от булана.😁

Румънските мечки не са ли кафяви?

[neuromancer]

Румънските са кафяви, ама шапките били от канадски мечки. Странно, толкова изкуствени козини правят за палта, а за тия шапки да не могат

[Duke]

преди 17 минути , neuromancer каза:

Странно, толкова изкуствени козини правят за палта, а за тия шапки да не могат

Познавайки англичаните, всичко опира до традиции. Не бих се изненадал ако в някой кралски указ от векове насам не е описан с точност вида на материала за изработка на въпросните атрибути. Това е като онзи истински случай за студента по право в Оксфорд, който се явява преди двадесетина години на държавен изпит. Още преди да започне да говори пред комисията, студентът буквално се провиква: "Бираа!" Професорите смаяни го питат дали е наред и може ли да продължи с изпита. Студентът пак се провиква: "Бираа!" След трети пореден опит, студентът се смилява над комисията и цитира кралски указ от 17-ти век, според който на всеки студент по право, който се явява на държавен изпит се полага пинт бира. След кратко суетене, най-младия професор притичал до съседния пъб и донесъл на студента пинт бира...

[iaia_mama]

преди 2 часа, Duke каза:

Познавайки англичаните, всичко опира до традиции. Не бих се изненадал ако в някой кралски указ от векове насам не е описан с точност вида на материала за изработка на въпросните атрибути. Това е като онзи истински случай за студента по право в Оксфорд, който се явява преди двадесетина години на държавен изпит. Още преди да започне да говори пред комисията, студентът буквално се провиква: "Бираа!" Професорите смаяни го питат дали е наред и може ли да продължи с изпита. Студентът пак се провиква: "Бираа!" След трети пореден опит, студентът се смилява над комисията и цитира кралски указ от 17-ти век, според който на всеки студент по право, който се явява на държавен изпит се полага пинт бира. След кратко суетене, най-младия професор притичал до съседния пъб и донесъл на студента пинт бира...

И разбира се, Моше (въпросният студент е евреин) бил страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.

[Hadzhitodorovi]

На 15.09.2026 г. в 8:52, traveler каза:

малките им осиротяват.

Ако сменят добива на кожи от мечки на добив от мечоци, хем няма да има осиротели мечета, хем гвардейците ще имат ушанки.

[stanislavpp]

 

 

 

 

 

 

[Topfly]

[neuromancer]

Пустинята Атакама тези дни

 

 

(Снимки AFP)

[stanislavpp]

 

 

 

[T.E.Lawrence]

"Любимият" ми отговор от "експерти", когато някой попита,  дали е ок да посети Тайланд през дъждовния сезон,  е "всяко време е подходящо за посещение". Чета го сигурно стотици пъти годишно из чуждите тревъл форуми. Да, много хора ходят тогава и се наслаждават на евтини хотели без тълпи и са имали късмет с времето, но рискът си заслужава само ако не можеш да си вземеш отпуска през друго време, при малшанс са едни нерви и пари на вяръра. Това е Банкок тези дни, летището и града:

 

 

 

 

[stanimir]

8 minutes ago, T.E.Lawrence said:

"Любимият" ми отговор от "експерти", когато някой попита,  дали е ок да посети Тайланд през дъждовния сезон,  е "всяко време е подходящо за посещение". Чета го сигурно стотици пъти годишно из чуждите тревъл форуми. Да, много хора ходят тогава и се наслаждават на евтини хотели без тълпи и са имали късмет с времето, но рискът си заслужава само ако не можеш да си вземеш отпуска през друго време, при малшанс са едни нерви и пари на вяръра. Това е Банкок тези дни, летището и града:

 

 

 

 

Същото май важи за голяма част от региона.В последните години мусонният сезон става все по-дълъг.

[rgu]

14 minutes ago, T.E.Lawrence said:

"Любимият" ми отговор от "експерти", когато някой попита,  дали е ок да посети Тайланд през дъждовния сезон,  е "всяко време е подходящо за посещение". Чета го сигурно стотици пъти годишно из чуждите тревъл форуми. Да, много хора ходят тогава и се наслаждават на евтини хотели без тълпи и са имали късмет с времето, но рискът си заслужава само ако не можеш да си вземеш отпуска през друго време, при малшанс са едни нерви и пари на вяръра. Това е Банкок тези дни, летището и града:

 

 

 

 

Предполагам си прав. Обаче тенденцията е да се ходи вече извън топ сезона. Не самонв Тайланд.

Заради цените на хотелите и тн. 

Имам приятел, женен за тайландка. Лятото бяха за 3 седмици там и за 10 дни в Япония. Каза ,че цените в Тайланд са по-високи от Япония. На всичко. А дори не е плащал хотели. 

Човека е инженер и е депресиращо (за мен) детайлен и акуратен за всичко. Та му вярвам. 

[stanimir]

Ако.една седмица не си подадеш носа от бунгалото е**м ти и спестяването.Както беше казано , въпрос на късмет.е уцелването на хубаво време.Аз също понякога избирам гранични сезони , но не бих тръгнал през август/ септември към Тайланд или Кариби.Даже чак след средата на ноември за малко по-сигурно 😉

[stanislavpp]

 

 

 

 

 

 

[Martin]

Един типичен ден в Испания 🇪🇸

Един мъж зазижда входа на къщата си с тухли, за да попречи на мигранти да нахлуят вътре, докато той е на двуседмична почивка.

Според испанското законодателство мигрантът има право да нахлуе в жилище и да се настани в него.
Собственикът не може да го изгони, ако въпросният човек поне веднъж е поръчал пица на този адрес.
Касовите бележки за пица служат като неоспоримо доказателство за пребиваване на новия адрес.

[stanislavpp]

 

 

 

 

[stanimir]

Виетнамските власти арестуваха 12 души по обвинение в кражбата на 2700 котки, които са били предназначени за продажба за евентуална консумация в град Хошимин, предаде Ройтерс, като се позова на Министерството на обществената сигурност на Виетнам.

Заподозрените, на възраст между 16 и 39 години, са били част от група, която е крадяла котките с цел да бъдат използвани за храна. 

Ястия с котешко месо все още се предлагат в някои части на Виетнам, особено в селските райони, където понякога се нарича „тигърче“, като някои потребители вярват, че има лечебни свойства, отбелязва Ройтерс.

Арестите са извършени след оплаквания от жители за изчезването на домашните им котки нощем, се казва в съобщението.

Властите са идентифицирали 39-годишния Лиу Тхан Бин като предполагаемия ръководител на дейността и продавач на откраднатите животни. Според полицията Бин е работил с няколко съучастници, които са набирали по-млади от тях хора, за да залавят котки в жилищни квартали.

Групата е действала основно между 23:00 и 4:00 часа местно време, като е използвала риба за стръв и капани, поставяни пред домовете, в които имало домашни котки. След като били заловени, животните бързо са били събирани и транспортирани за продажба, съобщи полицията.

Полицията е върнала тринайсет от котките на стопаните им. Останалите животни са били поети от организацията за защита на животните “ХевПоус” (HavePaws), докато властите продължават да установяват техните собственици.

[Topfly]

Кога ще ги стигнем финландците?

 

[Zaro]

 

На 23 юли 2026 г. са изпълнени 153 359 полета в рамките на един ден. 

[neuromancer]

Селфи в Инстаграм доведе до откриването на нов вид.

През 2021 американецът Джеремая Харис публикувал селфи как плува в приток на Ориноко до гигантска водна лилия, която мислел за Виктория Регия. Ботаници от Kew gardens се усъмнили, защото тази лилия не се среща точно там, организирали експедиция и установили че е нов вид, Victoria Colombiana. 

 

[stanimir]

Хитлер Мусолини беше избран за кмет на град Керопалка, отдалечен район в перуанските Анди, информира Би Би Си. Пълното име на политика е Хитлер Мусолини Симеон Флорес и той е бил кандидат на лявоцентристката партия "Светът на нацията“. 229 жители са гласували за 45-годишния Хитлер, като той побеждава опонента си едва с 25 гласа.

Въпреки че е избран да представлява по-малко от 1000 души, фактът, че собствените му имена са тези на двама известни фашистки диктатори, привлече огромно международно внимание към малката част от страната.

Данните от избирателната комисия на Перу показват, че малко над 700 души са участвали в изборите, като Симеон е осигурил около 34% от гласовете.

Хитлер Мусолини е роден в областта в централния департамент на Уануко, на около 360 км от столицата Лима. Местният вестник Peru21 съобщи, че фактът, че той споделя името си с Адолф Хитлер и Бенито Мусолини - "две от най-известните фигури на европейските тоталитарни режими на 20-ти век“ - е превърнал кандидатурата му в "поразително събитие“.

Въпреки любопитния детайл, породен от името му, местните медии отбелязаха, че то не е прецедент за Перу. Хитлер Гесклин Алба Санчес е бил избран за кмет на Юнгар през 2018 г., като той е победил съперника си Ленин Владимир Родригес Валверде, след като е водил кампания под лозунга "Аз съм добрият Хитлер“.

[Иван Попов]

Топ 10 на скритите съкровища на Европа, които туристите още не са превзели

Знаем големите европейски столици - Париж е градът на романтиката, Рим е рай за любителите на храната, Берлин привлича с легендарния си нощен живот, а Мадрид е сърцето на испанската култура.

 

Но далеч от опашките пред най-популярните забележителности се крият десетки по-малки европейски градове, които предлагат също толкова история, архитектура, добра храна и атмосфера, само че с далеч по-малко туристи.

Тези т.нар. "втори градове" са идеални за онези, които искат да усетят Европа по-спокойно, да седнат в малко кафене, да се разходят без тълпи и да открият места, които все още не са превърнати в туристически декор.

От балтийски крепости и средновековни улици до италиански кулинарни столици и френски винени региони - ето някои от най-интересните европейски градове, които си заслужават пътуването.

 

Бордо

С архитектурата, кафенетата и елегантните си булеварди Бордо напомня на миниатюрен Париж, само че без същия хаос и туристически тълпи.

Градът е истински рай за любителите на храната и виното. Любопитен факт е, че самото име е тясно свързано с виното и регионът е един от най-известните винопроизводителни райони в света.

 

Валенсия

Докато Барселона, Майорка и Ибиса продължават да се сблъскват с огромен туристически поток, Валенсия предлага далеч по-спокойна алтернатива.

Тук можете да прекарате дни с чиния паеля пред себе си, а след това да се отправите към дългите пясъчни плажове. И има защо - Валенсия се смята за родното място на паелята. Традиционната версия е създадена в района около града и първоначално е била селско ястие, приготвяно с местни продукти.

Сред задължителните спирки са футуристичният Град на изкуствата и науките, ботаническите градини и

 

Манчестър

Често наричан вторият град на Англия, Манчестър предлага много от нещата, които туристите търсят в Лондон, но с по-непринудена атмосфера. Единственият проблем? Времето. Дъждът е почти част от местния пейзаж. Но с чадър и яке Манчестър се превръща в отлична градска дестинация.

 

Гент

Брюж е прекрасен. Проблемът е, че всички го знаят. Затова вместо да се борите с тълпите около централния площад, поемете на изток към Гент.

Градът предлага същата средновековна атмосфера, но с по-малко туристи и по-жива местна сцена. Тук можете да се разходите по едни от най-старите улици на Белгия, да опитате кубердон - малки конусовидни сладки с течен сироп, или да седнете за чаша местна бира.

Гент има и впечатляващо културно наследство. Катедралата "Свети Бавон" е на повече от хилядолетие и съхранява едно от най-значимите произведения на фламандското изкуство - "Поклонението на мистичния агнец".

 

Гданск

С население от около 487 000 души Гданск е значително по-малък от Варшава, но историята му е огромна.

Градът е известен като световна столица на кехлибара, а местните магазини са пълни с бижута и сувенири от прочутия балтийски камък. Но Гданск има и далеч по-мрачно наследство. Именно тук започва Втората световна война. На 1 септември 1939 г. германските сили атакуват полския гарнизон на полуостров Вестерплате.

Десетилетия по-късно градът отново се оказва в центъра на европейската история. В местните корабостроителници се ражда движението "Солидарност", което допринася за рухването на комунистическия режим в Полша. Днес районът около река Мотлава е пълен с ресторанти, барове и кафенета, а историческият център е идеален за разходки.

 

Лиепая

Лиепая не впечатлява от пръв поглед като Рига. Но именно това е част от чара й. Градът на Балтийско море ще бъде една от Европейските столици на културата през 2027 г., заедно с португалския Евора.

Една от най-интересните забележителности са Северните крепости, които днес буквално се рушат в морето. Гледката е почти сюрреалистична - бетонни руини, пясък и Балтийско море създават усещането, че сте попаднали във филм за бъдещето след края на цивилизацията.

 

Болоня

Докато туристите се тълпят около Колизеума в Рим и картините във Флоренция, Болоня остава малко встрани от прожекторите. А това е добра новина. Градът е известен като кулинарната столица на Италия. Болоня е и дом на най-стария университет в западния свят, основан през 1088 г.

Тук не е необходимо да имате строг план. Най-хубавото е просто да се изгубите сред аркадите, малките площади и ресторантите, докато опитвате местната кухня.

 

Тимишоара

На запад в Румъния, близо до границите със Сърбия и Унгария, се намира Тимишоара - град с около 250 000 жители и изненадващо богата история.

Центърът е изпъстрен с барокови и сецесионни сгради в пастелни цветове, а площадите са пълни с кафенета и малки ресторанти. Но Тимишоара има и особено важно място в историята на Румъния. Именно тук започват протестите на 16 декември 1989 г., които само за няколко дни довеждат до падането на режима на Николае Чаушеску.

В града можете да посетите Музея на комунистическия потребител, Музея на революцията от 1989 г., старинна австрийска крепост и красиви православни църкви.

 

Лече

В южната част на Италия се намира Лече, който е толкова богат на барокова архитектура, че често е наричан "Флоренция на Юга".

Градът е идеален за бавни разходки между богато украсени фасади, малки площади и градини. А храната е една от причините да останете по-дълго. Пицата и местните специалитети са значително по-достъпни от тези в големите туристически центрове.

 

Бристол

Бристол често остава в сянката на Лондон, но градът има собствен характер: по-спокоен, артистичен и непринуден.

Големите европейски столици едва ли скоро ще останат без туристи. Но ако искате да видите друга страна на континента, тези градове предлагат нещо, което Париж, Рим и Барселона все по-трудно могат да дадат.

[Иван Попов]

Селото в Япония, където куклите са повече от хората

Това, което започва като хоби на една жена, постепенно се превръща в необичаен паметник на един изчезващ начин на живот

На пръв поглед Нагоро изглежда като типично японско планинско село. Тесни пътища се вият между зелените склонове на остров Шикоку, градини се простират край къщите, а автобусните спирки и училището напомнят за ежедневието на малка селска общност.

Само че в Нагоро има нещо дълбоко необичайно. На спирката стои възрастна жена, която сякаш чака автобуса. В училището деца седят чинно на чиновете. В полето работят фермери, а край пътя велосипедисти са спрели за почивка. Но никой от тях не помръдва. Те са кукли.

Добре дошли в т.нар. "Селото на плашилата" - едно от най-странните и впечатляващи места в японската префектура Токушима. Тук реалните жители са едва около 30, докато куклите в естествен човешки размер са стотици.

Нагоро е сред местата, които усещат едновременно ефектите от застаряването на населението и масовото преселване на младите хора към големите градове. В продължение на десетилетия хората напускат отдалечените планински райони в търсене на образование, работа и по-добри възможности. Постепенно къщите остават празни, училищата затварят, а улиците се изпълват с тишина.

 

Днес на мястото на много от хората, които някога са живели тук, стоят кукли, облечени като фермери, ученици, работници и минувачи. Някои седят на автобусни спирки. Други разговарят в двора. Трети сякаш работят в градините. Отдалеч гледката може да бъде почти убедителна. Отблизо е зловеща.

Историята на куклите е свързана с местната жителка Цукими Аяно. Преди около три десетилетия тя изработва плашило за своето поле, като използва дрехите на баща си. Куклата обаче се оказва толкова реалистична, че хората я вземат за истински човек. Това дава идея на Аяно, която започва да изработва още фигури, но този път не просто като плашила, а като своеобразни портрети на хората и живота в селото.

"Винаги съм правила кукли като хоби. Никога не съм мислила, че хобито ми ще се превърне в нещо подобно", разказва тя пред ABC News.

Постепенно куклите стават все повече. Аяно им придава различни лица, възрасти и характери, облича ги в подходящи дрехи и ги поставя в сцени от ежедневието. Така едно обикновено планинско село постепенно се превръща в странна изложба на открито.

 

Една от най-силните гледки в Нагоро е изоставеното училище. След като броят на децата намалява, училището е затворено. Днес обаче класните стаи отново изглеждат населени. Само че учениците са кукли. Те седят на чиновете, сякаш чакат учителя. Някои са облечени в ученически дрехи, а други изглеждат като жители от миналото на селото. Сред фигурите има и малки деца, значително по-дребни от "родителите" си и понякога поставени с играчки или на триколки.

На други места могат да бъдат видени фермери с шапки и работни дрехи, велосипедисти с каски и възрастни хора, сякаш разговарят помежду си. Има дори своеобразен регистър, в който са записани имената на някои от куклите, техните характери и истории.

По данни, цитирани от Time Out, в селото живеят едва около 30 реални жители, докато броят на куклите е приблизително 350. Това съотношение превръща Нагоро в своеобразен символ на демографската криза в японските села. Особено впечатляващ е фактът, че в Нагоро няма раждано бебе от повече от 20 години. Но парадоксално именно куклите, които символизират отсъствието на хора, започват да връщат посетители в селото.

Туристи от Япония и от чужбина идват, за да видят необичайната инсталация. Някои пристигат заради странната атмосфера, други от любопитство, а трети искат да видят едно от местата, които най-добре илюстрират демографските промени в съвременна Япония.

Самата Аяно вижда в това нещо положително. "Сега, когато броят на куклите се увеличи, хора от цялата страна, а дори и от чужбина, идват да ги видят. Това градче стана много оживено", казва тя.

Посетителите често описват преживяването като смесица от любопитство, тъга и леко усещане за страх. Една от причините е пълната тишина. Фигурите изглеждат така, сякаш всеки момент могат да се раздвижат, но около тях няма истински човешки гласове. В отзивите на посетители мястото е описвано като "невероятно", "извънредно спокойно" и "едно от най-уникалните места" на остров Шикоку.

Необичайната история на Нагоро достига и до международната публика. Така селото, което някога постепенно е губело жителите си, започва да привлича хора отвън.

Това обаче не променя основния проблем. Куклите могат да създадат усещане за живот, но не могат да заменят хората. Те не могат да отворят отново училището, да напълнят улиците с деца или да превърнат празните къщи в домове.

В селото, където куклите са повече от хората, всяка фигура разказва история за присъствие, но и за отсъствие. Това, което започва като хоби на една жена, постепенно се превръща в необичаен паметник на един изчезващ начин на живот.