Разни любопитни неща оттук-оттам

[Topfly]

Карта на сезонното летене на щъркелите. Видимо е, че не обичат дълго да летят над открито море.

 

[Topfly]

Реклама във вестник Отечествен Фронт през 1970-та година...

 

 

[stanimir]

Медицински специалисти в Турция предупреждават, че вековният анадолски обичай за „осоляване на бебета“ (bebek tuzlama на турски език), предаван от поколение на поколение с цел предпазване от лоша телесна миризма и каляване на тялото, крие сериозни рискове за живота и здравето на новородените, съобщава вестник „Милиет“.

 

Изданието се позовава на експертното мнение на специалиста по детска спешна медицина доц. д-р Якуп Сьоютлю, който коментира възможните вреди от въпросната традиция. 

Традицията води корените си от древната символика на солта като естествен консервант и пречистващо средство, разказва „Милиет“ и припомня, че в миналото, когато не е имало хладилници, солта се е използвала за съхраняване на храната, поради което сред хората се е установило вярването, че тя притежава стягащи и съхраняващи свойства.

Според поверието, ако новороденото се осоли, в зряла възраст то няма да се изпотява прекомерно и няма да има тежка миризма на тялото, обяснява вестникът и уточнява, че приложението на традицията може да включва втриване на готварска или морска сол върху кожата на бебето, понякога смесена със зехтин, мед или билки; потапяне или поливане на детето с концентриран солен разтвор или пряко посипване със сол върху тялото, след което бебето се повива за определено време, преди да бъде изплакнато.

Въпреки че в народните вярвания обичаят се свързва с хигиена, издръжливост и защита от „зли очи“, медицинските експерти са категорични, че физиологичната конструкция и кожата на новородените не е пригодена за подобни интервенции.

Специалистът Сьоютлю коментира пред изданието, че вековната традиция всъщност представлява заплаха за новороденото и че схващането за предотвратяване на телесната миризма няма научна основа, тъй като потните жлези и миризмата се определят от генетични и хормонални фактори, които се активират едва през пубертета.

„Кожната бариера на новородените, и особено на недоносените бебета, е изключително тънка и чувствителна. В съчетание с голямото съотношение между повърхността на тялото и неговото тегло, нанесената сол се абсорбира директно и много бързо през кожата в кръвния поток“, казва Сьоютлю.

Специалистът предупреждава, че бъбреците на новороденото все още нямат развита висока филтрационна способност и не могат ефективно да изхвърлят излишния натрий чрез урината, а комбинацията от бързо абсорбиране и трудно изхвърляне на натрия води до критично повишаване на съдържанието на сол в кръвта и тежка дехидратация. 

Турският специалист обръща внимание и на друга популярна, но вредна според него народна практика - разтриването на бебето с вода с оцет, за сваляне на телесната температура. Според него, подобно на солта, оцетът дразни тънката кожа, може да се абсорбира в организма и не помага за трайното регулиране на телесната температура.

Педиатрите съветват родителите да разчитат единствено на безопасна и съвременна грижа: къпане с хладка, чиста вода без агресивни химикали, поддържане на пъпната връв суха и чиста, кърмене и редовни консултации със лекар, отбелязва вестник „Милиет“.

[Coo]

За новите сирийски паспорти властите просто си намерили някаква снимка от интернет на пазара в Дамаск. Но не махнали водния знак. Сега паспортът носи името на фотографа. 

 

[Фил]

преди 5 часа, Coo каза:

За новите сирийски паспорти властите просто си намерили някаква снимка от интернет на пазара в Дамаск. Но не махнали водния знак. Сега паспортът носи името на фотографа. 

 

Обаче по интересен и хитър начин си е подписал снимката този фотограф - хем да не се забелязва веднага, както би било ако си постави името по обичаен начин (например хоризонтален надпис в долния десен ъгъл), хем да може лесно да го покаже, ако се наложи да доказва авторство - например за да  си поиска хонорар от службата, издаваща паспортите.

 

Което ме подсеща за една любопитна подробност от историята на сградата на старото кметство на Торонто (Old City Hall).
Проектирано от известния по онова време архитект от Торонто Едуард Джеймс Ленъкс, изграждането на кметството отнема повече от десетилетие  и струва 2,5 милиона долара ( около 55 милиона на днешни цени). 
Ядосани от неспазените срокове и надвишения бюджет (колко познато) общинските съветници отказват на сградата да се постави плакет с името на автора. 
Ленъкс обаче не остава длъжен - той накарал каменоделците да впишат името му в елементи от фриза под основния корниз на последния етаж. Нещо повече - в орнаментите на капителите на колоните при главния вход пък са изобразени лицата на общинските съветници с изкривени, гротескни гримаси.

 

[Фил]

 

Голям айсберг с размерите на о-в Манхатън и предполагаема дебелина от около 150м. се е откъснал от ледника Петерман в Гренландия.

 

 

Ако се напрани аналогия с други подобни айсберги от този район и при съответната екстраполация, би могло да се направи предположение, че този гигантски айсберг е възможно да се появи край бреговете на Лабрадор и Нюфаундленд догодина юли-август. Разбира се, това е доста условно и е много рано да се каже - може айсбергът да се разчупи на по-малки парчета, може някъде да заседне ...

Но все пак - някой ако мерне промоция с билети за там по това време - да сигнализира.

[Topfly]

преди 19 часа, stanimir каза:

Медицински специалисти в Турция предупреждават, че вековният анадолски обичай за „осоляване на бебета“ (bebek tuzlama на турски език), предаван от поколение на поколение с цел предпазване от лоша телесна миризма и каляване на тялото, крие сериозни рискове за живота и здравето на новородените, съобщава вестник „Милиет“.

 

Турският обичай е бил и български обичай. Това е статия от 1930-та година преведена на български от унгарският вестник Kassai újság издаван в Кошице (Словакия):

 

 

 

Български градинар сряза пъпната връв на новороденото си дете със сърп и след това посоли бебето

 

(От нашия кореспондент.) В градската служба на главния лекар необичаен сигнал подаде една акушерка от Кошице. Тя се явила при главния лекар и разказала, че е асистирала при раждането на съпругата на българския градинар Радко Калицов, за които новороденото е вече пето дете. Когато детето се родило, член на семейството срязал пъпната връв на новороденото с остро наточен сърп и едва след това акушерката успяла да се заеме с бебето. Акушерката свършила обичайната си работа около родилката. Когато отново се върнала при детето, с изумление видяла, че новороденото бебе буквално било посолено, цялото му тяло било поръсено със сол.

 

Тъй като имало опасност от отравяне на кръвта, акушерката докладвала за случая на главния лекар, който се обадил в полицията, за да разследва тази необичайна история. Бащата бил призован в полицията, за да бъде разпитан и да даде обяснения за случилото се. Добрият български градинар възмутено отхвърлил намесата на градската служба на главния лекар в неговите семейни дела. Той разказал, че според българския обичай новородените се поръсват със сол, а пъпната им връв се реже със сърп или коса. По никакъв начин не искал да повярва каква опасност представлява този странен ритуал за новороденото и че го излага на риск от отравяне на кръвта. Радко Калицов гордо заявил, че това е вече петото им дете, при всяко от тях са прилагали този ритуал и на нито едно му няма нищо. Новороденото също се чувства добре. Властите не намерили основание за намеса и не започнали никакво производство срещу българския градинар.

[new one]

преди 14 минути , Topfly каза:

Турският обичай е бил и български обичай. Това е статия от 1930-та година преведена на български от унгарският вестник Kassai újság издаван в Кошице (Словакия):

 

 

 

Български градинар сряза пъпната връв на новороденото си дете със сърп и след това посоли бебето

 

(От нашия кореспондент.) В градската служба на главния лекар необичаен сигнал подаде една акушерка от Кошице. Тя се явила при главния лекар и разказала, че е асистирала при раждането на съпругата на българския градинар Радко Калицов, за които новороденото е вече пето дете. Когато детето се родило, член на семейството срязал пъпната връв на новороденото с остро наточен сърп и едва след това акушерката успяла да се заеме с бебето. Акушерката свършила обичайната си работа около родилката. Когато отново се върнала при детето, с изумление видяла, че новороденото бебе буквално било посолено, цялото му тяло било поръсено със сол.

 

Тъй като имало опасност от отравяне на кръвта, акушерката докладвала за случая на главния лекар, който се обадил в полицията, за да разследва тази необичайна история. Бащата бил призован в полицията, за да бъде разпитан и да даде обяснения за случилото се. Добрият български градинар възмутено отхвърлил намесата на градската служба на главния лекар в неговите семейни дела. Той разказал, че според българския обичай новородените се поръсват със сол, а пъпната им връв се реже със сърп или коса. По никакъв начин не искал да повярва каква опасност представлява този странен ритуал за новороденото и че го излага на риск от отравяне на кръвта. Радко Калицов гордо заявил, че това е вече петото им дете, при всяко от тях са прилагали този ритуал и на нито едно му няма нищо. Новороденото също се чувства добре. Властите не намерили основание за намеса и не започнали никакво производство срещу българския градинар.

Аз и в наши дни съм чувал, ме тази традиция си продължава в Добруджа, при това от мой колега. Вярно, в периода на неговото раждане към 1980, но лично ми го е казвал

като една от основните отлики за специфичната миризма на някои малцинства. @master_of_germs може би може да потвърди или отрече тази практика в района 

[horus92]

Мен също са ме мариновали. Майка ми ми е разказвала, че била ме оставила за малко на майка си, тя ме била изкъпала и натъркала със сол по нейно усмотрение. Точно от Шумен/Добрич района е. Може да са го научили от местното турско население.

[Argentique]

Из нашия асеновградски вилает има доста преселници от строежа на язовир Кърджали и като бях малка, за тях се знаеше, че правят така. 🙂 Сега надали.

[Zaro]

 В сураттефтера има групи за "бабини илачи", където подобни рецепти се препоръчват и днес.

Да се чете е смешно, но обстоятелството, че подобни методи се практикуват от доста хора е обезпокояващо.

[Фил]

Да, сега като стана дума - сещам се че и при нас го имаше тоя обичай едно време, като бяхме студенти ...
Е, малко по-различен, ама то винаги е така.
Първо - както е добре известно - за консервиране и дезинфекция в домашната кухня се използва не само сол, но и естествени киселини - най-често оцетна киселина - винен или ябълков оцет. Но при този ритуал се ползваше не оцетна, а киселина от лимон.
Второ - понеже бяха бедни години, а и нали студенти (то стипендията не стига даже да се плати квартрита и купоните за студентския стол), така че трябваше да се икономисва и се посипваше по-малко сол - няколоко щипки, които не стигат за цялото тяло, а само на определени места и само едно резенче лимон.
И трето - осоляването се правеше не на новородени бебенца, а на малко по-отраснали бебчета - някъде около и над 20 години. 
Трябва да имам някъде снимки в архива ..., а - ето:
 

Спойлер

и още нещо важно - за да е пълен ритуала, трябва да има и чашка текила 

Хубава традиция си беше, каквото и да разправят разни "учЕни" сега! Надявам се да е запазена, защото традициите са онова, което не бива да оставяме да изчезне!

И впрочем - солта е била много на почит в древнитe времена - даже са се разплащали в сол! И хич не е случайно, че в някои езици думата за заплата произлиза от думата за сол - ето например на френски заплата е  "salaire", на английски "salary"...

[Иван Попов]

21 от най-красивите замъци в света (снимки/видео)

Голяма част от очарованието им се крие в историята и човешките драми, разигравали се зад техните стени, както и във впечатляващата архитектура, характерна за много от тях. Те обаче носят и романтично, донякъде мистично усещане, което разпалва въображението и извиква картини на рицари в блестящи брони и могъщи кралици воини от отминали епохи.

Днес много от тях са средища на жива история, където посетителите могат да наблюдават рицарски двубои и други древни бойни умения, да слушат средновековна музика или да видят как занаятчии демонстрират изкуства, занаяти и всекидневни умения от преди хиляда години.

Представяме 21 от най-красивите замъци в света, които пренасят посетителите назад във времето в древни легенди и мистерии.

Замъкът Химеджи, Япония

Разположен на около 30 минути с високоскоростен влак западно от Осака и Кобе, Химеджи се извисява над Вътрешно Японско море и се смята за образец на японски феодален замък. Елегантната сграда с бели фасади е едновременно национално съкровище на Япония и обект от Световното наследство на ЮНЕСКО. Наричат я и "Замъкът на бялата чапла", тъй като напомня на огромна птица в полет.

Снимка: iStock by Getty Images

 

Завършен в началото на XVII век, замъкът Химеджи предлага ежедневни обиколки с гид на японски и английски език.

Дворецът на великия магистър на рицарите на Родос, Гърция

Този класически средновековен замък се издига над остров Родос в Егейско море. Първоначално изграден като византийска цитадела, той е преобразен в сегашния си готически облик от кръстоносците от Ордена на Свети Йоан, когато Родос е бил седалище на техния велик магистър.

Снимка: iStock by Getty Images

 

По време на кратката италианска окупация на Додеканезките острови Бенито Мусолини използвал замъка като ваканционна резиденция. Постоянните археологически изложби в него представят находки от Древна Гърция и раннохристиянския период.

Нойшванщайн, Германия

Макар мнозина да приемат този баварски шедьовър за въплъщение на германски замък, той всъщност е сравнително нов, издигнат в края на XIX век по нареждане на крал Лудвиг II.

Баварският монарх възложил на архитектите си да създадат нещо, което да отразява както оперите на Рихард Вагнер, така и романтичните представи за Средновековието. Резултатът е почти толкова приказен, колкото замъка на Спящата красавица в Дисниленд, но със заснежените Алпи на заден план и баварските равнини под него.

Снимка: iStock by Getty Images

 

Нойшванщайн е любим и на киното, като през годините се появява в редица филми, сред които "Chitty Chitty Bang Bang" и "The Great Escape".

Алкасарът в Сеговия, Испания

Един от най-впечатляващите замъци в Европа, Алкасарът е разположен върху тесен скалист нос, който се извисява над равнините на Стара Кастилия в централна Испания.

Макар началото му да е като римска крепост, през вековете строежът се развива в типичен средновековен замък с дълбок ров, подвижен мост, кръгли наблюдателни кули, масивен донжон и пищно украсени кралски покои.

 

Замъкът в Сеговия е най-известен като дом на кралица Изабела и могъщия Филип II, преди кралският двор да бъде преместен в Мадрид.

Дворецът Пена, Португалия

Пена е още едно рожба на романтичното движение, обхванало Европа през 19 век, и увенчава хълм близо до Синтра в Португалия.

Поръчан от крал Фердинанд II на мястото на разрушен манастир, посветен на Дева Мария от Пена, дворецът представлява ярка смесица от различни исторически стилове, включително готически, мавритански и ренесансови елементи.

Наситените червени и жълти цветове, както и ефектната часовникова кула, придават на Пена много по-колоритен облик от мрачните замъци, срещани на други места в Европа.

Крепостта Амбър, Индия

Издигната в началото на 17 век от моголския владетел на Раджастан, крепостта Амбър се намира на хълм край Джайпур, а здравите й стени се отразяват във водите на езерото Маота.

Дворцовият комплекс зад укрепленията е организиран около дворове, оградени от изящни образци на раджпутската архитектура, като апартаментите на махараджата, Сукх Нивас, или Залата на удоволствията, и Диван-и-Ам, или Залата за кралски аудиенции.

Снимка: iStock by Getty Images

 

Макар в миналото изкачването по стръмния входен път със слон да е било популярно, днес посетителите се съветват да вървят пеша или да използват такси с висока проходимост 4x4.

Ксар Айт Бен Хаду, Мароко

Тази огромна постройка на границата със Сахара е участвала в повече от десет филма и телевизионни продукции, сред които "Игра на тронове, "Гладиатор" и "Мъжът, който искаше да бъде крал"

Снимка: iStock by Getty Images

 

Комплексът включва укрепен долен град край река Асиф Унила, където и днес живеят хора, и частично разрушена цитадела на хълм.

Къщи за гости в берберски стил предлагат настаняване на посетителите на ксар, построен първоначално през XVII век като място за нощувка на кервани, пътуващи между Маракеш и Судан.

Замъкът Калмар, Швеция

Основан в последните години на епохата на викингите, замъкът Калмар води началото си от отбранителна кула от 12 век, издигната над протока Калмар на Балтийско море. Четири века по-късно крал Густав и синовете му превръщат Калмар в великолепна кралска резиденция, която след реставрации изглежда почти по същия начин, както през 1592 г.

Снимка: iStock by Getty Images

 

Освен изложби, детски занимания и обиколки с гид, най-добре запазеният ренесансов замък в Скандинавия предлага и специални събития, сред които изложба на древноегипетски артефакти, отворена до ноември 2025 г.

Кастильо Сан Фелипе дел Моро, Пуерто Рико

Пазеща входа към залива Сан Хуан, тази испанска цитадела от 16 век е сред най-внушителните постройки в Карибския регион.

Защитен с ров и подвижен мост, каменни бастиони и сурови морски скали, замъкът е отблъснал множество нападения, включително няколко атаки на френски пирати и щурма на сър Франсис Дрейк през 1595 г. Въпреки това той се предава на американските сили след ожесточен морски обстрел по време на Испано-американската война.

 

От 1962 г. Ел Моро и близкият Кастильо Сан Кристобал, най-голямата крепост, построена от испанците в Западното полукълбо, са част от Националния исторически обект Сан Хуан. Тревистото "поле на огъня" пред замъка днес е изключително предпочитано място за пикници и пускане на хвърчила.

Дворецът Топкапъ, Турция

Макар официално да носи определението дворец, огромният комплекс Топкапъ в Истанбул притежава всички белези на класически замък: защитимо местоположение, укрепени стени, мощни порти и кралска резиденция, обитавана от османските султани от края на XV век, когато е построена, до 50-те години на 19 век.

Снимка: iStock by Getty Images

 

Превърнат в музей след разпадането на Османската империя след Първата световна война, Топкапъ предлага обширни градини, алеи по крепостните стени с изглед към Босфора, Османския императорски харем, където са живели наложниците на владетеля, и Императорската съкровищница с прочутия златен кинжал, обсипан с изумруди, откраднат и впоследствие върнат.

Замъкът Единбург, Шотландия

Кацнал върху древен вулканичен хълм в края на Кралската миля, замъкът Единбург е смятан за "най-обсажданото място" във Великобритания, с най-малко 26 големи нападения през 1100-годишната си история.

Много известни британци, от Мери, кралицата на Шотландия, до Оливър Кромуел и сър Уолтър Скот, са неразривно свързани с тази древна сграда.

Снимка: iStock by Getty Images

 

Най-старите коронни бижута на Великобритания, известни като Почестите на Шотландия, се пазят в замъка, който е и изключително подходящо място за ежегодния Кралски военен фестивал в Единбург.

През годината зад стените му се провеждат музикални концерти, събития с жива история и демонстрации на оръжия. В гробището за кучета в замъка са погребани военни талисмани от миналото.

Шлос Вианден, Люксембург

Въпреки малките си размери, Великото херцогство Люксембург разполага с множество замъци. Над 50 са пръснати на територия, по-малка от столичния район на Лондон. Най-впечатляващият сред тях е Шлос Вианден, разположен високо над река Ур в северен Люксембург.

Построен върху мястото на древна римска крепост, която е защитавала империята от варварски нашествия, замъкът е издиган между 11 и 14 век.

Снимка: Pixabay

 

Съчетавайки романски, готически и ренесансови черти, той остава в кралски ръце до 1977 г., когато великият херцог го завещава на държавата. Най-голямото ежегодно събитие във Вианден е средновековният фестивал през август, включващ рицарски двубои, трубадури, жонгльори и занаятчии.

Новгородскят Кремъл, Русия

Кремъл в Москва вероятно е по-известен, но не може да се сравнява с този в Новгород по отношение на средновековната атмосфера.

Разположен на 200 километра южно от Санкт Петербург, Новгород е седалище на могъща руска република от 11 до 15 век, когато окончателно е засенчен от Москва.

Снимка: iStock by Getty Images

 

Тази власт е съсредоточена в детинеца, или кремъла, с неговите здрави стени и силно укрепени кули.

Сред забележителностите му днес са катедралата "Света София" със сребърните куполи, Новгородският музей и паметникът "Хилядолетието на Русия".

Шато дьо Шамбор, Франция

Едва ли има по-добър пример за прехода от укрепените средновековни замъци към дворцовите ренесансови резиденции от това огромно шато в долината на Лоара.

Поръчана като "ловна хижа" от крал Франсоа I в началото на 16 век, масивната сграда с 440 стаи се строи 28 години.

Снимка: iStock by Getty Images

 

Макар ровът, ъгловите кули и донжонът да са само декоративни, 500-годишният замък все пак пази истински съкровища, сред които великолепно двойно спираловидно стълбище, за което се смята, че е вдъхновено от Леонардо да Винчи.

Замъкът Шури, Окинава

Шури, крепост и дворцов комплекс на хълм на японския остров Окинава, е един от най-добрите образци на китайската замъчна архитектура.

Като кралски двор на независимото кралство Рюкю в продължение на повече от 450 години, когато островите са били силно повлияни от близкия Китай, Шури се развива като лабиринт от императорски жилища, зали за аудиенции, религиозни светилища и разкошна тронна зала, напомняща Забранения град в Пекин.

Снимка: iStock by Getty Images

 

Комплексът е  възстановен след Втората световна война, когато Шури е служил за местен щаб на Императорската японска армия. Днешните занимания в замъка включват сутрешния ритуал по отваряне на портите, наречен "Укеджо", многоезични аудиообиколки на територията, ежедневни танцови изпълнения и вечерно осветление.

Замъкът Предяма, Словения

Това, което прави словенския замък толкова особен, е зашеметяващото му местоположение. Предяма е разположен над входа на пещера, под естествена скална арка, отстрани на отвесна скала.

Високото му разположение го правело почти непревземаем при построяването му през 13 век. Нападателите обсаждали Предяма многократно, но таен проход, който съществува и днес, позволявал на защитниците свободно да влизат и излизат.

Снимка: iStock by Getty Images

 

На 62 километра от Любляна замъкът и парковата му територия са домакини на турнира на рицаря Еразъм, средновековен фестивал и състезание по рицарски двубои, провеждано всеки юли.

Арагонският замък, Италия

Тази островна крепост с изглед към Неаполския залив е най-старият замък в списъка. Началото й се проследява до 5 век пр.н.е., когато гърците колонизират региона. През годините Арагонският замък е бил обитаван от множество армии, от римски легионери до войските на Наполеон.

Снимка: iStock by Getty Images

 

Днес замъкът принадлежи на семейството на италиански адвокат, закупил го през 1912 г. и започнал реставрацията на неговите укрепления, църкви, манастири, крипти и градини. Освен гледки, простиращи се през целия залив до Везувий, Арагонският замък предлага кафенета на открито, книжарница, художествени изложби и прожекции на открито.

Пражкият замък, Чехия

Внушителната цитадела на Прага е и един от малкото замъци в света, които все още притежават реална политическа роля, тъй като е официална резиденция на президента на Чешката република.

Снимка: iStock by Getty Images

 

Сред останалите забележителности в обширния комплекс са катедралата "Свети Вит", Старият кралски дворец, 10 градини и редица къщички от 16 век, наречена Златната уличка, където някога са живели пазачите на замъка.

Обиколките с гид се предлагат през деня и вечерта и продължават около три часа.

Крак де Шевалие, Сирия

Смята се, че Крак де Шевалие е бил повредена по време на наскоро приключилата гражданска война в Сирия, но той остава един от великите замъци в света и единственият в този списък, преживял конфликт през 21 век.

Създаден през 12 век от рицарите на Свети Йоан, прочутият Крак се приема за въплъщение на кръстоносен замък в Близкия изток и за един от най-великите примери на средновековната военна архитектура.

Строежът има две мощни стени, разделени от ров, и се намира на стръмен хълм между Хомс и Средиземно море. Надеждата е, че краят на военните действия в Сирия ще позволи извършването на възстановителни и ремонтни работи.

[master_of_germs]

преди 12 часа, Фил каза:

И впрочем - солта е била много на почит в древнитe времена - даже са се разплащали в сол! И хич не е случайно, че в някои езици думата за заплата произлиза от думата за сол - ето например на френски заплата е  "salaire", на английски "salary"...

Съответно и нашата дума "тузар" произлиза от tuz, което е "сол" на турски.

 

[stanislavpp]

 

 

 

 

 

 

🤫

 

 

 

[Topfly]

Превод на статия от унгарският вестник Független Kisgazda 10.11.1940 г. 

 

Забрана за българо-еврейските смесени бракове в България

 

В сряда в Народното събрание беше внесен българският еврейски закон, чието обсъждане българският парламент ще започне през следващата седмица. Окончателният текст на законопроекта съдържа редица затягания спрямо първоначалния текст.

 

Предложението гласи, между другото, че смесеният брак е забранен между българи и евреи в същата степен, както и извънбрачната връзка. Броят на еврейските ученици, които могат да бъдат приети в българските училища, ще бъде ограничен; пропорцията на ограничението ще бъде установена по-късно. Евреите не могат да променят местоживеенето си без официално разрешение. В София повече няма да се дават разрешения за заселване на евреи. Министерският съвет може също така да постанови евреите да бъдат преселени от едно място на друго.

 

В свободните професии, като например лекарската и адвокатската, първоначалният план също е затегнат, доколкото разрешеният процент за евреите не се определя според местното съотношение в отделните градове или общини, а навсякъде се прави задължително прилагането на общодържавното съотношение. Участието на евреите в икономическия живот се регулира от Министерския съвет за всеки отделен случай. В пресата, издателствата, театрите и филмовата индустрия, както и във военните заводи, при никакви обстоятелства не трябва да се наемат евреи. Нито едно предприятие не може да наеме повече евреи, отколкото българи. В предприятията, чийто капитал е предимно в български ръце, евреите не могат да заемат ръководни длъжности. Еврейски капитал и еврейско имущество не бива да се изнасят в чужбина.

 

Предложенията за уреждане на еврейския въпрос представляват само една част от внесения в сряда законопроект. Другата част от предложението се отнася до забраната на тайни общества с международен характер и постановава, че имуществото на забранените общества се ликвидира в полза на държавата.

[neuromancer]

понеже наскоро имаше магеланци в района

Тия дни в пустинята Атакама (едно от най-сухите места по земята) е навалял сняг, на един път е наваляло 10 пъти повече отколкото средно годишно.

Заради екстремния Ел Ниньо тази година.

Предполагам, че ще има цъфтеж на пустинята после.

 

ПП прав съм, пика на цъфтежа се очаква през октомври

https://chile.travel/en/blog/flowering-desert-the-driest-in-the-world-fills-with-flowers-in-spring/

Редактирано 2 септември от neuromancer

[deaf]

Любопитно е да се знае,че в България има два ледника с размери на гарсониера в "панелка". Намират се в Пирин. Някои може да са ги виждали,но да не са знаели че са ледници. 

[Topfly]

Карта на Европа в унгарски вестник на 17.02.1944 г.

 

[Topfly]

 

Pécsi Napló, 06.01.1943. 

 

В България се въвежда данък върху ергените

 

Българският вътрешен министър — съобщава софийският кореспондент на Deutsche Allgemeine Zeitung — е разработил законопроект, който заплашва ергените, избягващи брака, с най-драконовските мерки, познати досега.

 

Основни разпоредби и възрастови граници

 

• Забрана за държавна и общинска работа: Мъж, който е навършил 27 години и все още не се е оженил, не може да получава никаква работа в държавните и общинските структури.
• Лица с висше образование: За мъжете, които кандидатстват за длъжности, изискващи висше образование, възрастовата граница за сключване на брак е 30 години.
• Настоящи държавни служители: Мъжете, които в момента на влизане в сила на закона вече са на държавна служба, но въпреки навършването на възрастовата граница са неженени, са длъжни да се оженят в рамките на 18 месеца, в противен случай ще бъдат уволнени.
• Частен сектор: Същите разпоредби важат и за всички ръководни длъжности в частния сектор. В случай на спорове административният орган определя кои позиции се считат за ръководни.

Правила относно вдовците и разведените

 

С вдовците и разведените мъже ще се третира по същия начин като с ергените, освен ако от брака им не е родено дете. Бездетните вдовци или разведени са длъжни да се оженят отново в рамките на 3 години от смъртта на съпругата или от обявяването на развода.

 

Изключения

 

Според законопроекта от задължението за сключване на брак се освобождават само ергените на възраст над 50 години, както и военнослужещите и монасите.

 

Системата на данъка за ергените

 

Въведеният данък за ергените обаче ще трябва да се плаща от всекиго, независимо от причината, поради която няма съпруга.

 

• При работниците: Този данък ще представлява стойността на работната заплата за 5–20 работни дни годишно.
• При лицата с фиксирани доходи: Данъкът ще се налага като процент.
• Максимална данъчна тежест: Максималният данък за ергени е половината от дохода.

С приходите от този данък ще бъдат подпомагани многодетните семейства.

 

Семейно данъчно облагане при липса на деца

 

И накрая, по-високи данъци върху доходите ще плащат онези семейства, в които дори 6 години след сключването на брак не се е родило дете.

[Бръмбар]

Мисля, че по-късно, по соц време се въвежда реално и просъществува до 91-92г. Може би без частта за държавна работа и ръководните позиции, а само като данък. 

[Topfly]

Реклама на България в Будапеща през 1976-та година.

 

[Иван Попов]

От слънцето извън сезона до снежните приключения: 10 от най-добрите европейски дестинации за зимна ваканция

Европа често се свързва с романтичните ваканции и бемзметежните почивки, а лятото е сред най-очакваните периоди в годината за много пътешественици. Зимата обаче предлага съвсем различен тип почивка, от снежни приключения под Северното сияние до слънчеви бягства на острови.

 

Нов гид представя най-добрите европейски места за посещение през идващата зима. В него има предложения както за хората, които искат да избягат от студа, така и за онези, които предпочитат да го "прегърнат", както и за любителите на спокойните градски разходки без обичайните тълпи.

Ето кои са 10-те най-добри европейски дестинации за тази зима според Lonely Planet.

 

Кападокия, Турция

Макар през зимата светлата част на деня да е по-кратка и времето за разглеждане на впечатляващите скални образувания и издълбаните в скалите сгради в Кападокия да е ограничено, пътуването извън активния сезон има своите предимства.

Цените на настаняването са по-ниски, а посетителите са значително по-малко. Това създава отлични условия за обиколка на пещерните църкви в музея на открито в Гьореме или за посещение на манастира в Кешлик.

Снимка: tga.gov.tr

Полетите с балон, една от най-популярните атракции в Кападокия, понякога се отменят при неподходящи зимни условия, включително когато скалите са покрити със сняг. Въпреки това има много занимания на закрито, разположени в самите скали, а посещението на хамам е чудесен начин да се стоплите след ден, изпълнен с разходки.

Фуертевентура, Канарски острови, Испания

За онези, които още не са готови да се разделят с лятото, Фуертевентура е един от най-добрите европейски избори за зимно слънце.

Докато в голяма част от континента хората копнеят за по-високи температури, вторият по големина Канарски остров отчита средни максимални стойности от 21 градуса дори през януари. Можете да прекарате деня на плажа Плая дел Маторал, сред дюните на природния парк Коралехо или на дивия и отдалечен плаж Кофете.

Снимка: iStock by Getty Images

Освен с едни от най-хубавите плажове в Европа, островът е известен и с възможностите си за уелнес. Йога на открито, медитация и тай чи лесно се съчетават с много чист морски въздух.

 

Ерири, Сноудония, Уелс

Зимата разкрива по-дивото лице на Ерири, познат и като Сноудония, в Уелс. Заснежените планински върхове, водопадите и древните гори създават впечатляващ пейзаж за преходи.

Можете да се включите в организирана зимна разходка, за да научите повече за безопасността и ориентирането в планината. Друг вариант е да слезете под земята и да разгледате някогашните мини в региона чрез въжени линии, маршрути за катерене или дори с подземна лодка.

Снимка: iStock by Getty Images

Националният център за бели води работи през цялата година и е отворен за всеки, готов да се впусне в бързеите.

 

Билбао, Испания

През зимата в Билбао може да бъде хладно и дъждовно, с максимални температури около 12°C, но това не е причина оживеният испански град да бъде подценяван.

По-ниските цени извън сезона оставят повече средства за пинчос, а музеят "Гугенхайм", Музеят на изящните изкуства и Azkuna Zentroa, където има целогодишен басейн на покрива, предлагат достатъчно занимания на закрито.

 

Източник: iStock by Getty Images

За да усетите местния ритъм, разходете се из средновековния квартал Casco Viejo и спрете на площад Plaza Nueva за обиколка с пинчос, където ще опитате едни от най-добрите баски хапки.

 

Мадейра, Португалия

Мадейра е отлична дестинация за зимно бягство. През февруари температурите са меки и достигат приблизително 20 гпадуса, а слънчевите дни са много.

По-хладните месеци са идеални за преходи покрай прочутите левади на острова, за опитване на понча, коктейл със спиртна напитка от захарна тръстика, или за разглеждане на пазарите и градините на Фуншал. По-авантюристично настроените туристи могат да изберат бягане по пътеки, планинско колоездене или каньонинг.

Източник: iStock by Getty Images

Не пропускайте Фуншал, историческата столица на Мадейра, както и живописното рибарско селище Камара де Лобуш, любимо място на покойния Уинстън Чърчил.

 

Лазурният бряг, Франция

Френската Ривиера обикновено се асоциира с летен блясък, но през зимата Средиземноморското крайбрежие може да бъде преживяно по много по-спокоен начин.

Празните заливчета и по-слабо натоварените пътища правят периода подходящ за разходки из Стария град на Ница, пристанището на Монако и живописната крайбрежна ивица между Ментон и Сен Тропе, без летните тълпи.

Местният микроклимат също така осигурява по-меки зими в сравнение с други райони на Франция.

Баварски Алпи, Германия

През зимата Баварските Алпи изглеждат още по-приказно. Покритите със сняг планини, замръзналите езера и дворците като от приказка напомнят за сцена от "Замръзналото кралство".

Снимка: iStock by Getty Images

Посетете емблематичния замък Нойшванщайн под снежна покривка, разгледайте средновековния град Фюсен и се стоплете в традиционна баварска механа. При подходящи условия околните пътеки са чудесни за зимни разходки и преходи със снегоходки, а замръзналите езера дават възможност за пързаляне с кънки.

 

Санторини, Гърция

През лятото Санторини е препълнен с посетители, но зимата разкрива по-тихата страна на прочутия гръцки остров.

С много по-малко круизни кораби и туристи този сезон е идеален за разходки по тесните улички на Ия и Фира без навалицата. Температурите достигат около 14 градуса така че времето не е подходящо за плаж, но ще можете да се насладите на впечатляващите гледки към калдерата, известните залези и значително по-ниските цени на хотелите.

Източник: iStock by Getty Images

Имайте предвид, че през зимните месеци до острова има малко международни полети. Санторини обаче остава достъпен с ежедневен ферибот от Атина. Част от хотелите също не работят през сезона.

 

Алентежу, Португалия

Зимата е подходящ период за опознаване на португалския регион Алентежу, когато ясното небе, хълмистите пейзажи и лозята предлагат спокойно убежище далеч от туристическите маси.

Настанете се в Евора, включен в списъка на ЮНЕСКО, и разгледайте историческия му център. След това поемете по Винения маршрут на Алентежу към винарните около Естремош и Монсараш.

Снимка: iStock by Getty Images

По-ниските цени на нощувките през зимата превръщат сезона в добър момент за няколко дни, посветени на дегустации на вино и засищаща местна храна.

 

Лион, Франция

Вторият по големина град във Франция е истинска мечта за любителите на добрата кухня. Тук има всичко, от ресторанти със звезди "Мишлен" до традиционни заведения, в които се сервират класически лионски ястия, включително гъби от Сен Боне льо Фроа и сирена от най-висок клас.

Зимата е особено подходящо време за посещение. Можете да се скриете от студа в красивите заведения на града, да разгледате хранителните пазари и да се настаните удобно в уютните ресторанти.

Не подминавайте местните магазини за колбаси, сирена, шоколад и хляб. Лион е и на кратко разстояние , което го прави идеална дестинация за комбиниране с почивка на ски.

Снимка: iStock by Getty Images

[stanimir]

Китайски контейнеровоз с  историческо първо търговско плаване до Великобритания по Северният маршрут. Вместо 40 дни през Суецкия канал , Северният път отнема само 20 :

 

 

 

[stanimir]

...сега може на румънски мечки да минат 

 

 

 

Британски депутати призовават новото правителство да спре използването на меча кожа за направата на емблематичните черни рунтави шапки на Кралската гвардия. Вместо естествената кожа и косъм депутатите предлагат да се намери изкуствена алтернатива.

В писмо до министъра на отбраната Люк Полард, групата от 18 депутати от Лейбъристката партия, Либералните демократи и Зелените заявява, че шапките от меча кожа, доставяни от Канада, трябва да бъдат заменени с изкуствена кожа, за да "отговарят на днешните етични стандарти“, добавяйки, че използването на истинската меча кожа е "невъзможно да се оправдае“. Британските законодатели подчертават, че, за да бъдат направени шапките на гвардейците, мечките се убиват с арбалети, а малките им осиротяват.

По данни на неправителствени организации поръчките за гвардейски шапки са се увеличили от 22 през 2024-та до 96 през 2025-та година.

Предишното правителство на Великобритания беше заявило, че са разглеждани множество изкуствени заместители на мечата кожа, но така и не е бил намерен подходящ такъв.

Шапките от меча кожа са въведени в британската армия след битката при Ватерло през 1815 г., за да изглеждат войниците по-страшно в боя. Те се носят от Кралската гвардия, която стои на пост пред Бъкингамския дворец и двореца "Сейнт Джеймс“, отбелязва Sky News.