Прескочи до съдържание

Вашият "Това е Италия" момент?


Георги

Препоръчани мнения

Гледам си дъжда през прозореца навън и ...абе не питайте защо, много сложни асоциации, но нещо се замислих за Италия. И друг път е ставало въпрос във форума, че прекалено често се случва там нещата не вървят според логиката на здравия закостенял разум.

 

Да си кибича 20 минути и да си чакам автобусчето за летището, само за да разбера, че е тръгнало 10 минути по-рано от разписанието, и в последствие да разбера, че това е нещо нормално. Това е Италия.

 

Да се опитам да си купя интернет достъп на летището във Венеция. Всичко ОК, приема се плащане с кредитна карта, въвеждам си данните на моята холандска карта, която за да се верифицира трябва да си въведа secure 3D кода, който е на външен сайт, до който нямам достъп... понеже не съм си платил интернет! Това е Италия.

 

Когато след 10 часа полет ми се наложи да влача 20кг куфар и 10кг раница по тесните улички на Венеция. Колелцата на куфара засядаха между камъните, често се налагаше на ръка да го катеря нагоре-надолу по стълбите по мостчетата. Вървях по уличките да си търся хостела, без никакъв шанс да разбера коя улица как се казва и как да я намеря на принтираната ми карта. Епизодичните табели не ми даваха никаква информация. И уличките бяха толкова много, и в толкова различни посоки, че GPS-а постоянно прескачаше от една на друга. Случваше се да вървя по типичната тунеловидна уличка в продължение на 200м, само за да стигна до една врата и единственото, което ми оставаше е да обърна обратно, пак с тежкия куфар... Това е Италия.

 

Когато бях заведен на един купон, в който по едно време един пич спря музиката и помоли за внимание за да обясни на всички на висок глас (на италиански и после на английски за чужденците) колко се радва, че пак се е събрал с приятелката си след като са били скарани за известно време. Мислех си, че са се сгодили или подобно епохално събитие заслужаващо вниманието на всички. После да разбера, че такива изповеди не са нещо нечувано и нищо чудно следващата седмица пак да са скарани. Това е Италия. 

 

Какви са вашите случки, в които единственото, което ви остава е да повдигнете рамене и да си промърморите тихо "Това е Италия", независимо дали в положителен или отрицателен аспект? Няма ограничения, пълна свобода на чувствата, емоциите и изживяванията!

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Някак не мога да мисля за Италия в този аспект, който предлагаш. Явно от многото посещения на тази страна съм развил особено чувство към нея. Италия е толкова многолика, че трудно бих могъл да определя с думи всяко нейно проявление при ежегодните ни срещи. И все пак, сред всички силни моменти, които съм имал в Италия, някак най-ярък е онзи, който ме накара да се изкача на кулата в Сиена, да погледна отгоре към Кианти и да си пожелая да се върна на същото място отново. Говоря за снимката, която стои като аватар под потребителското ми име...

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Другари мои, зарежете пътеводители, бабини спомени от Венеция и дедови мераци от Рим.

 

Вземете си книгата "В главата на италианците" и ще разберете каквото трябва. Чета я и се хиля като малоумен. Отдавна не бях срещал толкова оригинален, хаплив и правдив стил. Та, похарчете ги тия десетина-дванайсет лева, ще си струва.

http://www.colibri.bg/knigi/566/bepe-severnini-v-glavata-na-italiancite

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Ох... от привършилото наскоро пътуване в Северна Италия бих казала.... извънградски път, на всеки 400 м. кръгово, всяко кръгово с поне 4-5 изхода - това е Италия. Зави ни се свят. 

 

И още. Магистрала в делник. Караш със 140 БМВ(рента кар ;-). Изведнъж от нищото те задминава Смарт, почти не го виждаш с периферното зрение, влиза ти в предницата на милиметри (макар пред теб да има огромна дистанция) и отпрашва напред незнайно с каква скорост - това е Италия. През повечето време пътувах или със затворени очи или си чоплех телефона. ;-)

Редактирано от Bliss
  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Отиваме в Трастевере. Насочваме се към спирката на трамвай 8. Чакаме. И други също чакат. Спокойни сме, че не сме само ние, значи сме на правилното място. По едно време, след около 10-15 минути се появи един с жилетка на АТАС и каза - не чакайте трамвай, днес няма. Отивайте ееей там, на Пиаца "Венеция" има спирка на специален автобус 8. 

 

Отиваме ние на автобусната спирка и голяма изненада - автобус наистина има. С хартиени номера, както нашите в София. Отидохме, разгледахме, връщаме се вечерта. Вече си знаем урока - автобус номер 8. Дойде автобусът, качихме се и си пътуваме. На предпоследната спирка шофьорът излезе и много ядно скъса хартиените номера. Явно беше последен курс. От там до Пиаца "Венеция" кара почти само в насрещното, надмина 15 коли и 3 автобуса, напсува всички по 3 пъти, както и Берлускони. На 30 метра преди спирката наби спирачките, отвори вратите и даде да се разбере, че от нас се иска да се изнесем, преди да се е качил някой навлек. Отзад в автобуса имаше едни бедни и измъчени пребледнели скандинавчета, които не знаеха на кой свят се намират. 

 

А ние тримата с жена ми и малкия бяхме  :party:. Как да не ги заобича човек. 

 

После разказах случката на моята даскалица тосканина, а тя отговори - виждаш ли защо на италианците им харесва в България....

Редактирано от Zaro
  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Отивам си аз на Термини, почти един час преди да тръгне влака за Чампино, с надеждата спокойно да се кача на регионалния влак, който да ме отведе до споменатото предградие, от където да продължа пътуването си. Малко странно, но за Чампино все още нямаше определен перон, въпреки, че за няколко от по-късните влакове вече имаше информация. Минаха 20-30 минути и вече след 40-тата започнах леко да се изнервям. Бях ходил и преди това да питам за инфо, но лелките ми казваха "ще чакаш - ще се появи". И разгеле 5-6 минути преди да тръгне влака се появява съобщение "влакът за Чампино на 16-ти коловоз". Бегом с багажите и натам....13-ти,14-ти,15-ти,17-ти коловоз. WTF?! Миг преди да избеснея виждам млада италианка с провесен език бяга към 15-ти коловоз. Викам й: "аз съм за 16-ти, ама го няма, какво правим?". "Давайте след мен, и аз съм за там". Оказа се, че 16-ти коловоз не е нареден като всички останали в редица, ами се намира от далечната страна на 15-ти. Италия...

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Via del Castro Pretorio  и Viale Castro Pretorio са булевард и улица които се пресичат на 100-на метра от Термини и само миг невнимание и обикалях рано сутринта 2-3 км докато се добера до гарата.Също така ми харесват и площадите които разделят една супер права улица(Via) и изведнъж става булевард (Viale) с друго име.Това е един прекрасен начин за объркване и опознаване на Рим.

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Вече не помня точно откъде извират моите дълбоки чувства (любов и омраза) към Италия, но като чели и животът тече по начин, че все нещо ме свързва с тази страна. Други градове и страни са ми вече сред любимите и Италия ми е повече като дом, който не забелязвам отколкото като вълнуващо ново и непознато пътешествие. 

Помня първото си пътуване до там. В далечната 1992 г. отидох за пръв път в Италия с виза, която изстрадах пред посолството в София, въпреки официалната ми покана от италиански граждани. Щях да отседна в Лигурия, но взимайки ме от летището Малпенса поисках да ес отбием до Милано мислейки си, че е нещо като Софийското летище, на педя от града. Още при първото паркиране се стресирах. Човекът дето ме взе от летището започна да си пробива място с удари между две коли, за да паркира. Колата макар и не последен модел беше БМВ и аз си помислих, че е луд. После разбрах, че това е редовен номер и по този начин италианците си наместват колите при паркиране.

В София си купувахме храната благодарение на Янчулевите купони, а там в галерия Виторио Емануеле ядох най-вкусния сладолед. И магазините лъскави едни такива. Това ми е първия спомен от страната, а мечтата ми беше да се върна и живея в Милано.

С течение на годините се отказах да емигрирам, дори ядосана на италианците се зарекох да не стъпя повече там. Взимането на виза беше свързано винаги с голям хаос и спане пред посолството. Отпадането на визите също не промени първоначалното ми намерение. След първото ми посещения на цяла Лигурия, последвани от Рим и Флоренция не стъпих 16 год. в тази страна. Случайно се върнах отново в Рим, непланирано. И оттогава всяка година за рождения си ден съм там.Имам толкова много емоции от  страната, но вече поулегнаха и когато пътувам за там се чувствам като тук. Преди два дни приятелят ми, изпращайки ме на Малпенса каза, че нещо съм започнала да знам всичко за Милано. Но любимият ми град там е Венеция. Аз обаче избегнах туристическите грешки на Георги и наех хотел на самата гара. Хем в града, хем не влача багажа по мостчетата. Непрекъснато се губех в този град. Веднъж питайки един продавач на книги на някакво площадче "Извинете къде се намирам?", смеейки се ми отвърна "Как къде? на Земята, в Европа, в Италия, във Венеция, толкова е просто."

 

А да добавя и нещо от Сицилия. Опитвам се да намеря спирката на автобуса, с който трябва да отида от Палермо до Монреале. Докато съм на едно малко площадче с карта в ръка идва един възрастен сицилианец и пита дали може с нещо да помогне. Казвам му аз какво търся и той тръгва с мен (посока обратна на тази, в която вървеше) и ме води до спирката. Обяснява ми къде да стоя и като видя еди-кой си автобус да махам с ръка. Та така седя си аз там от доста време, въпреки разписанието, което показва че автобуса вече трябва не само да е дошъл, но и заминал и си чакам. Идва един ама много възрастен сицилианец и ме пита какво чакам аз на тази спирка, та не се качвам на никакъв автобус от тези дето вече са идвали. Обяснявам какво искам и той почва да се чуди ще мине ли автобуса, няма ли да мине и защо все още не е дошъл след като в разписанието пише, че е трябвало да дойде. Както се чуди тръгва да разпитва из всички магазинчета наоколо и всеки местен, който срещне по пътя си. Човекът изглежда на около 90 год. и ходи с бастун трудно. Няколко пъти пресича улицата, което си е живо изпитание, имайки пред вид клаксоните и трафика. Идва при мен и ми казва да чакам, щото може и да дойде, но никой не могъл да му каже защо до този момент автобусът не е минал. Предупреждава ме, че нещо стачкуват отвреме-навреме, та да не се качвам, без да съм попитала дали ще има друг автобус, за да се върна с думите "Не искаме да отидем някъде, откъдето няма да можем да се върнем". Значи това дето го правим вече е обща работа и моят проблем е станал и негов. Аз продължавам да чакам. След около 20 минути, през които виждам, че човекът продължава да обикаля и да разпитва какво става с автобуса ми стана неудобно и си тръгнах, махвайки му за довиждане, а той ми се извинява, че така е станало, ама що го нямало тоз автобус дявол да го вземе.........

Обичам тази страна.

Редактирано от mililia
  • Харесвам 18
Връзка към коментар

Странно нещо е живота и пътуването-все ме води към Италия.И все повече се влюбвам в тази страна.Не е любов от пръв поглед,не вярвам в това.Но ми влезе под кожата с особеното си усещане за красота,с многоликия си образ,с историята,с онова особено усещане на въздуха,което не съм усетила никъде другаде освен в България,със сладоледа от 100 годишна работилница.

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

За мен "Това е Италия" е свързана с естетиката. Виждам нещо красиво, клатя глава за пореден път и си казвам: "Нормално, това е Италия!" Като попадна случайно в интернет на поредния прекрасен площад на някое знайно или незнайно градче, селце, градище ... питал съм се как може в малко градче да имат поредния приказен фонтан, вместо да "минат по-тънко" с някое чучурче ... питам се и до ден днешен как успяват да аранжират по италиански=красиво кътчета от местата, където живеят без да е свързано непременно с много пари ... кефя се, че умеят да ценят и имат високи критерии за стойностни неща от човешкия живот като храна и изкуство.

 

На какво се дължи всичко това? С една дума манталитет, а с две думи манталитет и капитал. В тази държава се е изляло такова колосално богаство през вековете в съчетание с афининета на населението към красивото, а резултатът го знаем и виждаме. Как така в Италия са се родили най-много количествено най-значими хора в изкуството спрямо която и да е друга държава? Защо други също богати империи в миналото не са създали своите Леонардовци?

 

Само Тоскана е един "дрийм тийм" в състав: 

- вратар Данте като най-опитен и фундаментален;

- централен защитник - овчарчето, което рисуваше добре овчици върху камъче, Джото;

- централен защитник - човекът, изобретил научната перспектива, Брунелески;

- десен бек Мазачо - изяви желание за централен, но за да е в състава треньора го преквалифицира. В "Санта Мария дел Кармине" във Флоренция може да видим първия триизмерен образ в ренесансовото изкуство;

- ляв бек Леон Батиста Алберти, помним го като всестранно развит талант, първообраз на Ренесансовия човек;

- дефанзивен халф Фра Анджелико със своя консерватизъм, упоритост и трудолюбие се е издигнал до висок пост в ордена, в който е служил (fra-брат);

- десен халф Донатело, недоволен от резервния му статут в атомното нападение, твърди: "Как аз, който създадох първата свободно стояща фигура в естествен размер Давид от античността насам, не мога да намеря място в нападението?"

- ляв халф Сандро Ботичели, любимец на Медичи с една от емблемите на Ренесана "Раждането на Венера";

- дясно крило Бенвенуто Челини - всестранно развита личност, представител на Късния Ренесанс;

- ляво крило Леонардо - не можа да се пребори с егото на звездата на отбора;

- централен нападател Микеланджело, звездата на отбора, човекът осъществил неосъществимото в 89 годишния си живот.

За забележки относно състава се обръщайте към тосканеца Марчело Липи, треньор на световния шампион Италия от световното първенство 2006 година. :P  

 

А нали знаете, че Тоскана не е Италия!  :rolleyes:

Редактирано от Spqr
  • Харесвам 19
Връзка към коментар

За мен "Това е Италия" е свързана с естетиката. Виждам нещо красиво, клатя глава за пореден път и си казвам: "Нормално, това е Италия!" Като попадна случайно в интернет на поредния прекрасен площад на някое знайно или незнайно градче, селце, градище ... питал съм се как може в малко градче да имат поредния приказен фонтан, вместо да "минат по-тънко" с някое чучурче ... питам се и до ден днешен как успяват да аранжират по италиански=красиво кътчета от местата, където живеят без да е свързано непременно с много пари ... кефя се, че умеят да ценят и имат високи критерии за стойностни неща от човешкия живот като храна и изкуство.

 

На какво се дължи всичко това? С една дума манталитет, а с две думи манталитет и капитал. В тази държава се е изляло такова колосално богаство през вековете в съчетание с афининета на населението към красивото, а резултатът го знаем и виждаме. Как така в Италия са се родили най-много количествено най-значими хора в изкуството спрямо която и да е друга държава? Защо други също богати империи в миналото не са създали своите Леонардовци?

 

Само Тоскана е един "дрийм тийм" в състав: 

- вратар Данте като най-опитен и фундаментален;

- централен защитник - овчарчето, което рисуваше добре овчици върху камъче, Джото;

- централен защитник - човекът, изобретил научната перспектива, Брунелески;

- десен бек Мазачо - изяви желание за централен, но за да е в състава треньора го преквалифицира. В "Санта Мария дел Кармине" във Флоренция може да видим първия триизмерен образ в ренесансовото изкуство;

- ляв бек Леон Батиста Алберти, помним го като всестранно развит талант, първообраз на Ренесансовия човек;

- дефанзивен халф Фра Анджелико със своя консерватизъм, упоритост и трудолюбие се е издигнал до висок пост в ордена, в който е служил (fra-брат);

- десен халф Донатело, недоволен от резервния му статут в атомното нападение, твърди: "Как аз, който създадох първата свободно стояща фигура в естествен размер Давид от античността насам, не мога да намеря място в нападението?"

- ляв халф Сандро Ботичели, любимец на Медичи с една от емблемите на Ренесана "Раждането на Венера";

- дясно крило Бенвенуто Челини - всестранно развита личност, представител на Късния Ренесанс;

- ляво крило Леонардо - не можа да се пребори с егото на звездата на отбора;

- централен нападател Микеланджело, звездата на отбора, човекът осъществил неосъществимото в 89 годишния си живот.

За забележки относно състава се обръщайте към тосканеца Марчело Липи, треньор на световния шампион Италия от световното първенство 2006 година. :P  

 

А нали знаете, че Тоскана не е Италия!  :rolleyes:

Напълно съгласна с горенаписаното, но все пак да дам повод и за родна гордост.

При последното ми посещение на Боянската църква с италианци, дето са много на ти с изобразителното изкуство и въобще културата, слушайки обясненията на гида на църквата пред стенописите, че са направени 200 год. преди началото на Италианския Ренесанс и Рафаело, и 6 год. преди да се роди Джото на излизане ми беше казано "Вие сте били страшно напред преди да паднете под турска власт".

Просто стечение на обстоятелства.

Редактирано от mililia
  • Харесвам 9
Връзка към коментар

Малка тясна каменна квартална уличка, рано сутрин едно до друго са кафето и пекарната, хора на път за работа минават и през двете, поздравяват се усмихват се, а по улицата се носи един страхотен аромат... това за мен е Италия...

  • Харесвам 11
Връзка към коментар

Флоренция, пресичам улицата на забранено място :blush:  и аха да стъпя на платното полицейска кола намаля и спира до мен. Докато се чудех какви ли са глобите, ченгетата ми се ухилиха и ми направиха знак да мина, просто ми дадоха път.  :)

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Седейки на чудно площадче в Стреса, когато сервитьора каквото и да поръчахме отговаряше само перфетто! И накрая, след като хапнахме похвалихме храната отговори- това е животът, синьора! Чудно вино, прекрасна храна и добри приятели!

Когато пристигайки във Венеция за пръв път се качихме на автобус /правилния/, а джипиеса показваше, че се отдалечаваме от нашата точка. Опитвайки се да попитаме шофьора, който, разбира се не говореше английски само вдигаше рамене, накрая ни стовари на една спирка и извика- финито!

Когато сядайки да хапнем в едно ресторантче в Кунео прочетох надписа на картината над масата.

Когато заведох във Венеция мой приятел и нарочно до тъмно не го заведох на Сан Марко, а после го накарах да затвори очи и гледах емоциите му като видя на какво прекрасно място се намира.

И още много когато, когато...

Жоро, страхотна тема. Накара ме да се сетя защо толкова много обичам Италия. А за по-южните  и кътчета още не съм отворила дума дори. :)

  • Харесвам 13
Връзка към коментар

Дрийм тима на Тоскана ме накара да заобичам Италия.

И още много дребни, но впечатляващи мигове на внимание. Особено мили са по-възрастните италианци. В Генуа и Санремо над 80 годишни се опитват да говорят английски само за да те попитат имаш ли нужда от нещо...

Няма да забравя една възрастна дама във Венеция какъв ключ извади за да отключи дома си - голям, колкото ръката и, а сигурно и по-стар от нея.

Обожавам сутрешните пазари в Италия, с гласовитите продавачи, с прясната риба и т.н.

 

Да се залуташ из тесните улички на Венеция(без куфар, естествено), да попаднеш на местни жители, които не се вълнуват толкова от гледките, колкото от ежедневните си грижи...

 

Да крачиш по големите каменни плочи във Флоренция и да се пренесеш няколко века назад...

 

Това и още много е "Моята Италия"

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

 

*Помня първото си пътуване до там. В далечната 1992 г. отидох за пръв път в Италия с виза, която изстрадах пред посолството в София, въпреки официалната ми покана от италиански граждани.*

 

Eх, Милилиа! Това ми напомни моята 1996 - също визи, посолства и учудващ факт, че огромни изложения изпращат персонални покани на всеки един от нас, за да можем да си вземе заветните визи. Даже двуразово изпращат поканите, защото в един момент ни смениха изписването на имената в паспортите - кой по това време тук обръщаше внимание на отделния човек?! Долара става цели 3000 лв и всички мислим само и единствено, как да спасим нещичко от бизнеса си.

 

Та след изложението бърз престой във Венеция. Февруари. Леко хладно, но приятно . Обожавам, когато съм на път да стана рано и да се разхождам по улиците...и изведнъж до ушите ми стигат трели. Някой свири с уста невероятна тяхна мелодия... музиката ту приближава до мен, ту се отдалечава и така цели 10на минути! И изведнъж се сблъсквам с музиката! Оказва се млад мъж с куфарче, облечен по офис протокол, отива към работа и си свирка с уста! Онемях.... В този момент си пожелах някога, някъде и аз да отивам с такова настроение на работа......

.....Това е Италия :)

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Гледам си дъжда през прозореца навън и ...абе не питайте защо, много сложни асоциации, но нещо се замислих за Италия. И друг път е ставало въпрос във форума, че прекалено често се случва там нещата не вървят според логиката на здравия закостенял разум.

 

Гледай на Италия като на красивата любовница , няма как да не и простиш дребните кусури :)

Много я обичам тази страна и се чуствам толкова на място.

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Мъжът с музиката на Angelika, ме подсети за още нещо запомнящо се във Венеция...

Миналата година няколко дни преди Великден, отново бях във Венеция. Вървяхме с детето по някакви малки улички в Канаджерио вечерта около 6 часа. Започна вече да става сумрачно(беше през март) и изведнъж започнаха да бият камбаните на църквите, обаче на много църкви заедно(имах чувството, че от всяка сграда се чува камбанен звън).

Цяла Венеция ехтеше от звън на камбани. Прекрасно беше.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Казвам ви аз на вас, както съм казал неведнъж, време е да се обсъди първата международна магеланска среща. Поради добрата свързаност на Италия с БГ и Европа, добре е да помислим за среща в Италия. Разбира се, когато му дойде времето. Нека първият записан да бъда аз.

 

Що се отнася до сицилианската група, амичи, какво става с отчетите? :)

Ма върнете се, пишете, че да видим и допълнително да се вдъхновим - ако сте открили свои места, ма пишете, да знаем, да ги посетим, да ги видим и през вашите очи.

 

Ето, след толкова ходения във Венеция, наложи ми се да се кача на гондола онзи ден. И в най-големия дъжд си викам, я да заснема Моста на въздишките от носа на гондолата, тъй щото братятя и сестрите магеланци да видят, да усетят... Е, малко крива излезе снимката, е, тез гондолиери - андрешковци - ама нейсе...

 

Ха много здраве!

 

 

  • Харесвам 16
Връзка към коментар

Да добавя още нещо.... "Влизам" на площад Свети Петър за първи път. Първият поглед е за площада, втория за базиликата, третия за.... карабинерите ;-). Разногледа станах. Чудех се на кое по напред от трите да се любувам. Женската част ще ме разбере.  ;)

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Да добавя още нещо.... "Влизам" на площад Свети Петър за първи път. Първият поглед е за площада, втория за базиликата, третия за.... карабинерите ;-). Разногледа станах. Чудех се на кое по напред от трите да се любувам. Женската част ще ме разбере.  ;)

 

 

Мъжката част обаче ще потърси с поглед карабинерите-жени, а там има чудни хубавици... :lol:

 

Фетишизъм ли, знам ли какво, ама я да видим една статия, наречена: "Хубави жени в униформа: 50 фотографии на полицайки, по държави"... Понякога законът трябва, струва ми се, да се нарушава...

 

http://www.immenso.org/23225/belle-donne-uniforme-50-foto-poliziotte-nazione-nazione/

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Да добавя още нещо за "Моята Италия".

Сега за мен това е да се возиш на скутер по калдъръмените улички, докато вятъра те гали нежно крепяща с  ръце пакет пълен с покупки, между който яйца и бутилка Пистакио. Голям кеф е. ;)

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Първи път в Италия с кола. Магистралата за Верона-Венеция. Станция за плащане на магистрални такси на изхода. В суматохата обаче минаваме през "аутопаса". Бързо се усещаме и спираме на около 10 метра след това. Притичваме до пункта да питаме служителя какво да правим. Обяснява ни се, че на крак не можело да се плаща, трябвало да минеш с колата, за да те отчете системата. На заден не можело да върнем 10 метра - щели да ни глобят. Можело да влезем пак в магистралата (иначе казано - да се върнем около 100 км и да влезем от предишния изход) и да минем по читавия начин, но тогава пък щели да ни отчетат само за второто минаване, не и за първото  :lol:  Решение - да сме търсили някакъв пункт ("пунто блю"), където да си платим таксата на ръка. Оказва се, че най-близкото "пунто блю" е на 50-60 км, на някакво увъртяно място буквално в полето. Стигаме криво-ляво след доста лутане и питане. И цялата тази одисея свършва на оригинална италианска пица в центъра на случайно изпречило ни се на пътя уникално градче, което го няма по туристическите карти... Ами това е Италия :) 

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.