VladimirK Публикувано: 8 февруари, 2016 Публикувано: 8 февруари, 2016 От няколко дни на пазара е книгата на Елена Костюкович "Храната – италианското щастие”, издателство Авлига. Предговор - самия Умберто Еко. Някой чел ли я е вече? Може да се окаже, че след изчерпването на "В главата на италианците" на Бепе Севернини, "Храната..." ще бъде следващия хитов магелански коледен подарък.
bad kid Публикувано: 8 февруари, 2016 Публикувано: 8 февруари, 2016 Моментите за мене са стотици, и (почти) всички са положителни: 1. На опашка в супермаркет, като съм взел бутилка минерална вода и един банан примерно. Хората пред мен ме избутват да мина пред тях да не чакам, без да намеквам или да съм ги молил за това, случвало ми се е поне 20 пъти... 2. Ненормалният трафик в Неапол, колите прелитат с доста висока скорост, не се съобразяват със скорост и т.н, в момента в който стъпиш на платното и тръгнеш да пресичаш дори и да не е на пешеходна пътека, колите спират и изчакват. 3. В 7 сутринта в Модика полузаспал с куфара отивам към автогарата за автобуса за Катаня, тръгнал съм в последния момент и срещу мен идва автобус, почвам да му махам, защото мисля, че е моят и е тръгнал по-рано, човекът спира и ми обяснява любезно, че не е за Катаня, да отида до автогарата. ... 3
bad kid Публикувано: 8 февруари, 2016 Публикувано: 8 февруари, 2016 За малко да пропусна друга много италианска случка. Първо посещение на Италия - Рим, концерт на Стадио Олимпико в деня, в който летим. В последния момент ни местят хотела в доста хубав квартал, но отдалечен от стадиона, до там се стига със смяна на 2 автобуса. Концертът свършва, излизаме около час по късно, стигаме до някъде с първия автобус, но вторият не идва, явно вече са спрели, минава 1 часа. Не знаем къде сме, няма таксита наоколо, естествено по улиците са наизлезни хората да си плямпат, както се прави в Италия през лятото. Почваме да разпитваме за таксита, оказва се че част от групичката, след малко тръгват в нашата посока. И ни предложиха да ни закарат. А, да добавя и удоволствието да си на концерт в Италия...ехх... 4
Гост Публикувано: 8 февруари, 2016 Публикувано: 8 февруари, 2016 Каква прекрасна тема... А аз години, години не съм ходила в Италия. Преди само служебно. Какъв пропуск... Основателю, ти преди години доста по-меко си звучал
Дани Магелани Публикувано: 8 февруари, 2016 Публикувано: 8 февруари, 2016 Радвам се, че попаднах на тази тема! Подвикването след жена, без значение на възрастта и, "чао белла!" е израз на кавалерство и уважение към жената, и не трябва да се възприема като обида и като българското подвикване. А случки много: Неапол. На крайна спирка са паркирани автобуси. Питаме шофьорите за транспорт до определено място. Един от тях ни завежда почти до трамвайната спирка, която ни трябва. След доста чакане минава с автобуса си същият шофьор, спира, маха ни да се качим и ни закарва безплатно до по-възлово място, без да има спирка ни оставя там. Вземаме трамвая и ватманът не ни взема пари за билети, защото било близо - 2 спирки. Това бяха млади мъже, а ние сме жени на 50. Милано. Пицария, в която се крием от дъжда и похапваме пици в 17 ч. Само двете сме на масите, другите клиенти купуват нещо и излизат. Касиерът, възрастен достолепен мъж, с престилка, пуска музика, взема микрофона и ни пее италиански евъргрийни, при това великолепно. Прави прекъсване, обслужва следващите клиенти, след което продължава да пее за нас. Как да не възкликнеш "Това е моята Италия!" 6
ven62 Публикувано: 8 февруари, 2016 Публикувано: 8 февруари, 2016 (редактирано) Ох... от привършилото наскоро пътуване в Северна Италия бих казала.... извънградски път, на всеки 400 м. кръгово, всяко кръгово с поне 4-5 изхода - това е Италия. Зави ни се свят. Не, не ... Това е Холандия, или не - това е Малта. Или май си е EU, като цяло с тази мода на кръговите. Чувал съм, че в щатите кръговите не са популярни, щото някои нямали толкова мозък и директно си завивали наляво. За мен Италия също е многолика. - Езерото Комо и красивите вили, накацали по стръмните брегове. Това е Италия..., или пък Швейцария - Тесните хотелски стаи - Това е Италия - Неповторимата атмосфера на Трастевере - Това е Италия - Зализан (гелосан) италианец бъркащ си в носа. Упорития ресърч се увенчава с огромен успех, който той най-невъзмутимо го избърсва в дънките си. - Това е Италия (Не, не искам да е Италия) - Сладоледите в Италия (най-вече в Рим и Лидо Ди Езело) - Това е Италия - Мъжките костюми и ризи (задължително в синята гама) - Това е Италия p.s. Боже, забравих: - Кафето, КАФЕТО - ТОВА Е ИТАЛИЯ Редактирано 8 февруари, 2016 от ven62 1
Mary Публикувано: 8 февруари, 2016 Публикувано: 8 февруари, 2016 Каква прекрасна тема... А аз години, години не съм ходила в Италия. Преди само служебно. Какъв пропуск... ... Я си помисли само колко моменти те чакат другата седмица и ще ти стане едно хубаво, хубаво, хубавооооо... Защото аз съм сигурна, че моментите ще са незабравими, нищо, че ще бъдат с български привкус. Важното е, че ще са се случили в Италия! 1
Spqr Публикувано: 8 февруари, 2016 Публикувано: 8 февруари, 2016 (редактирано) - Мъжките костюми и ризи (задължително в синята гама) - Това е Италия А знаеш ли защо в този цвят? Италия е моделът и вдига нивото на обща култура на човека. Може би не е споменавано досега. Знанията, които може човек да придобие свързани с Италия, се пренасят на глобално ниво. Защо най-елитният цвят е пурпурният? И защо синият е почитан? Лесно може да бъде асоциирано ако сме запознати с културата на Италия. Редактирано 8 февруари, 2016 от Spqr
Di.Va Публикувано: 8 февруари, 2016 Публикувано: 8 февруари, 2016 Неапол. Купуваме билети за Амалфи, продадоха ни ги.... Отиваме и чакаме, 15 мин. преди часа, на часа, 15 мин след часа, 30 мин, 40 мин. На всеки спиращ автобус въпрос - автобуса за Амалфи. Ни са го чували, ни са го виждали, и никой нищо не знае.....Върнахме се на гарата да попитаме, какво, защо и т.н. Човека най-невъзмутимо каза споко билета ви важи за 200 мин. Не го губите.... Това е Италия. Много важно, че нямаше къде да спим, защото не можахме да стигнем в Амалфи....А движението - няма логика в нищо. Мотане на гарата в Бари. Една гара три компании обслужващи гарата. Е ако не попаднеш на точната се сърдят, че ги питаш за конкуренцията. Ама забавно..... И Матера - ей този хазаин беше сладурчо. Взе ни от гарата и ни закара до саса-та. И на другия ден ни взе багажа и след мотаене цял ден ни го докара на гарата. И във влака от Бари до Алберобелло един младеж Франческо, след като го попитахме кога трябва да слезем, той каза една спирка след като сляза аз.Преброди вагона, дойде и каза аз слизам да знаете. И кондуктора мина няколко пъти да ни провери дали сме добре. Това е Италия..... Обичам я! 4
Mamas Публикувано: 8 февруари, 2016 Публикувано: 8 февруари, 2016 Бари - последна попътна бензиностанция за зареждане на рент-а-кара. Работи само колонката с кредитна карта и един черничък седи и показва какво да правиш. Вкарвам картата, пин-а и зареждам гориво. Междувременно ми идва СМС за задържани 100 евро. Излиза касова бележка-33 евро!!!! Обясняваме се на някакъв английски, че ще дойде човек. До 5 минути пристига един сладур на моторче и започва на италиански... може ли на английски го питаме ...английски !!! не ! и отново по-отчетливо и бавно обяснява на италиански на съпруга и дъщеря ми, докато аз говоря с банката у дома. Е разбрахме се, ама ... Италия! Рим - виждам дама носи торбичка от известен магазин и питам за магазина, явно е наблизо, защото него търся. Отговаря ми, че не разбира английски, а това е Рим и трябвало да питам на италиански! Та такива работи ... :-) 1
Roberto Baggio Публикувано: 19 юли, 2016 Публикувано: 19 юли, 2016 Здравейте, нека да се включа и аз със своя първи коментар във форума. Преди няколко години, при моето първо посещение в Северна Италия, по -точно на езерото Гарда, решихме да се повозим на моторна лодка. Харесахме една от многото спрели на кея, платихме си и се настанихме на борда.Представете си всеобщото ни учудване, когато се появи нашия капитан - беловлас дядо много отдавна прехвърлил годините за пенсиониране, в безурурен външен вид и с песен на уста. Човекът беше толкова магнетичен, че зарази целия екипаж на борда с веселото си настроение, като през цялото време, докато управляваше лодката пееше, танцуваше и ни показваше своите черно-бели фотографии с известни личности, посещавали неговата лодка, много от които отдавна не бяха на този свят (включително и Чърчил). Когато го попитах на колко е години, човекът с гордост отбеляза, че преди няколко месеца е навършил 90 години, а когато попитах каква е тайната на неговото дълголетие и жизненост, той ми отговори така: "Момиче, животът е това, което поддържа живота. Ако аз се бях пенсионирал преди 25 години, отдавна вече нямаше да съм между живите, но вместо това аз идвам тук всеки ден, радвам се на слънцето и на езерото, общувам с хората, смея се, пея и съм полезен - правя това, което обичам и което съм правил цели 73 години от моя живот." Та на въпроса, това е моята Италия...... пълна с надежда и живот, неспирна, шумна, весела и много, много истинска. 16
Rositsa88 Публикувано: 19 юли, 2016 Публикувано: 19 юли, 2016 По навик аз и приятеля ми всяка година ходим веднъж до Италия...и всеки път се случва нещо. Най-интересното беше когато отидохме да си купим билети за влака от Флоренция до Пиза. Идеята беше разходка към Пиза и после вечерта нощувка в Ла Специя преди обиколката на Чинкуе Тере. Отидохме да си купим билети(рано сутрин с раничките), взехме билетите и тръгнахме да търсим влака....оказа се, че този ден има стачка и влаковете няма да работят и можело да ни върнат парите,но след 18 часа след като свърши стачката. Трябваше да хванем автобус, за който чакахме 4 часа(всички туристи се бяха ориентирали към автобусите и дори да бяха на 30 мин. Бяха изкупили местата за няколко часа напред) и да водим спор на ЖП гарата в Пиза да ни върнат парите. Стигайте късно верчета към 11 часа в Ла Специя, едва събудихме баба италианка спяща на рецепция. Типично за Италия не говореше английски и обесненията бяха с ръкомахания и колко ресто трябва да ни върне....И се пак обожавам Италия J
Georgi_G Публикувано: 19 юли, 2016 Публикувано: 19 юли, 2016 (редактирано) Мра да слушам дикторите по високоговорителите по гарите или същите във влака. Мога да седна на някоя пейка, да ги слушам и с часове да не стана. Редактирано 19 юли, 2016 от Georgi_G
bulpa Публикувано: 20 юли, 2016 Публикувано: 20 юли, 2016 Моят "Това е Италия" момент е свързан предимно с храна Да се забуташ из малките китни улички и случайно да седнеш, в наглед, супер непретенциозно заведение, и да ти донесат винена листа от 50 страници, а храната да е безумно вкусна... Да ядеш сладолед седнал на земята до колоните на Пантеона... 8
Georgi_G Публикувано: 20 юли, 2016 Публикувано: 20 юли, 2016 ... Да ядеш сладолед седнал на земята до ................ и/или кафенце пак на земята, стълбите или бордюра! 3
palia4i Публикувано: 20 юли, 2016 Публикувано: 20 юли, 2016 (редактирано) ето това четиво е винената листа в един фиорентински ресторант един от многото ми "Италия моменти" Редактирано 20 юли, 2016 от palia4i 5
bulpa Публикувано: 20 юли, 2016 Публикувано: 20 юли, 2016 ето това четиво е винената листа в един фиорентински ресторант един от многото ми "Италия моменти" Как ме разбра
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега