Прескочи до съдържание

Хумор


Препоръчани мнения

 

Из бюлетина на австралийската Комисия за обезщетение

 

на пострадалите при трудови злополуки

 

"Уважаеми господине,

 

Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.

 

Причината за инцидента беше наречена от мен „недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.

 

По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключ их работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно.

 

В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента.

 

Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.

 

Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака.

 

Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви."

 

Вестник „Стършел“ – 13.09.2002

  • Харесвам 21
Връзка към коментар

Днес прочетох ето този и много ми хареса:

 

Рано сутринта на подводница. Екипажът е строен.
Командирът:
- Помощник, къде се намираме?
- Не знам, капитане!
- Радист, къде се намираме?
- Ми-и-и-и--
- Какво има на хоризонта?
- Търговски кораб на Либия..
- Първи торпеден апарат, в готовност... Огън! Радист, засечи координатите на сигнала SOS и това да ви е за последен път.

  • Харесвам 9
Връзка към коментар

Руснаците имат израз " конь в пальто":

 

V4YdaNurhtw.jpg

 

npkIdhptEBk.jpg

 

 

А тук заглавието е " Красиво жить не запретишь" :) :) :)

WBHnX9P5enM.jpg

Редактирано от AlexandraKo
  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Бащата мели месо за домашни суджуци. Прибира се 16 годишната щерка с някакъв младеж и заявява:
- Тате, това е Иван. От днес той ще живее у нас!
Бащата без да прекъсва заниманията си:
- Чудесно! И без това от Пешо почти нищо не остана...

___________________________________

  • Харесвам 9
Връзка към коментар

Дърт ерген се хвали:
- Мен са ма молили хиляди пъти да се оженя, ма аз не щях ...
- Е, кой пък толкова те е молил!?
- Ми ... наш'те ...

______________________

 

В кухнята майка се кара на 2-годишното си синче:
- Миткоооо, хиляда пъти ти казах да не ми се мотаеш в краката докато готвя!
Гледай сега какво направи, събори готварската книга, нито знам докъде бях стигнала, нито какво готвех…

______________________

 

Ако в семейството жената винаги е права, а мъжа не е... и мъжа каже, че жена му е права... права ли е или не е?

______________________

Редактирано от georgiev
  • Харесвам 9
Връзка към коментар

Майка пита дъщеря си: Какво ще правиш през уикенда?
- Ами готвене, пийване и секс!
- Моооляяяя?!????
- Майтап бе мамо, знаеш, че не мога да готвя!

 

...

 

Мъж пита жена си:
- Защо гледаш кулинарни предавания, като не можеш да готвиш?
- Млъкни, бе! Аз питам ли те защо гледаш порно, а?

 

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Хора, не знам дали познавате нашата приятелка, лечителката на народа, Човека д-р Радева, но трябва да ви кажа, че скоро време не се бях смял през сълзи, както с тази "статия", която ми попадна случайно :rofl:

 

Отворих вратата, лампата светна и сърцето ми замръзна... но не от студенината на хладилника, а от чувството на безпомощност, което изпитах когато осъзнах, че... РАКИЯТА БЕШЕ СВЪРШИЛА!...

Редактирано от seagull_29
  • Харесвам 5
Връзка към коментар
Казвам се Елена Иванова и стоя в чакалнята на зъболекарския кабинет. По едно време виждам цялото имe на зъболекаря си и се сещам за високо, красиво момче със същото име, по което бях залитнала в гимназията. Чудя се дали е същият човек, но когато виждам оплешивяващия, сбръчкан 40-годишен зъболекар, тази мисъл бързо ми излиза от главата - той е прекалено стар, за да ми бъде съученик. След като той ме преглежда, аз все пак го питам дали е учил в 97 ЕСПУ. Той ми отговаря, че наистина е учил там. Аз го питам кога е завършил. "През 1990" - ми отговаря той - "Защо питате?"

"Бил сте в моята гимназия"- му отвръщам. Тогава той почва внимателно да ме оглежда. И тогава този грозен, стар, плешив, сбръчкан, дебелогъз, прошарен кучи син ме пита: "По какво сте преподавала?".

  • Харесвам 18
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   1 магеланец

    • T.E.Lawrence
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.