Хумор

[ven62]

преди 4 часа, AlexandraKo каза:

Всичко си е точно.

Очевидно ти нямаш нужда от уроци по български, но този, който не вижда грешката … да се записва веднага.

[AlexandraKo]

преди 18 минути , ven62 каза:

Всичко си е точно.

Очевидно ти нямаш нужда от уроци по български, но този, който не вижда грешката … да се записва веднага.

От друга страна пък, виж, как хубаво звОчи Орок

 

Още нещо, за татковци:

 

[Фил]

 

[KrasiKK]

- Тaте, кой е този Бaтмaн?
- Един човек, който рaботи денем, a нощем се мaскирa, зa дa излизa по улиците.
- Кaто чичо Гошо!?!
- Не, чичо ти Гошо е трaвестит!

[Diant]

Купидом - древногръцки бог на ипотеките.

[AlexandraKo]

[vesi]

Математиката била сложна?! А какво ще кажете за българския език 
Как се пише:
а.) Жена ми е засмяна
б.) Жена ми е за смяна
в.) Жена мие засмяна

 

Колеги решили да си направят майтап и след командировка сложили в багажа на колегата си опаковка презервативи. Жена му оправяйки багажа ги намерила. Мъжът съобразил бързо и казал, че им ги дали от работа, но той не ги ползвал.
Следващите две седмици майтапчиите обяснявали на жените си къде са техните презервативи.

[AlexandraKo]

[Polina]

"В час по руски влиза нова, секси учителка и казва:
- Ученици, днес започваме анализ на шедьовъра на Пушкин "Евгений Онегин". В глава (еди коя си), Онегин страстно целува Татяна с език, в глава (еди коя си), Онегин изненадва Татяна, облечена с ефирна нощница, която не скрива нищо от сексапилното и тяло. Следва подробно описание на женските прелести на Татяна. В глава (еди коя си), Пушкин описва първия див секс между Онегин и Татяна....
Тук пред описаниието на сцената от учителката, "Кама Сутра" направо бледне. На учениците им падат ченетата.
На следващия ден учениците посрещат учителката разярени:
- Госпожо, прочетохме произведението от кора до кора, но нищо такова не открихме. Вие ни излъгахте!
-Е, ученици, щом всички сте се запознали с творбата, вадете тетрадките и пишете съчинение на тема "Проблемът на неосъществената любов между Татяна и Онегин".

[bay_kolio]

 https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/43336533_1818563874866138_6653575511748378624_n.jpg?_nc_cat=101&_nc_oc=AQnPrytn5FGH36WSClznOtUSzYQ-FEkYAnvJSQoqPWtIhyKDFjop3czd8oNLM6PKbNM&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=6558fe848bd2887716206b5a2166895d&oe=5E1DC020

[Фил]

- За теб бих преплувал реки и морета, бих влязъл в горяща сграда, бих се бил с мечка в гората ... бих направил всичко, само и само да видя сладката ти усмивка! 
- О, колко си мил, хайде ела у нас, чакам те! 
- Хм, айде да е утре, че навън май вали.

[aleksandrina]

Благодаря ти, скъпа! :D

[akair]

[bad kid]

Спойлер

От Фейсбук

MariaSpirova

ЛетищеЛутън е радост.

Ако не за голямото множество граждани и повечето членове на разред примати, то поне за онзи рядък демографски сегмент, който обича безсънието, студа, и опияняващата комбинация от необезопасен алпинизъм, асфиксия, пого и етнографска работа на терен. 

В своята премъдрост летищните власти са решили, че опашката за качване на самолета за София трябва да е в разрез с максимален брой европейски и местни разпоредби за безопасност. За целта наблъскват пасажерите по протежението на стръмно сервизно стълбище, което представлява  анатомично точен модел на човешкия чревен тракт - тъмно, тясно и засукано. 

За разлика от хепиендът, който все пак очаква субстанциите, преминали успешно през чревния тракт, за пасажерите светлина в тунела няма. Стълбището завършва в кошара с размерите на щайга за домати. Там тълпата преминава през билетна проверка и се изпокарва на звънки родни диалекти с настръхналите английски служителки, които се опитват да обяснят на всеки втори, че багажът му е по-голям от стандартно изискуемия размер.

- Дис. Из. Ту. Биг! Ту биг, Сър!

- Ко искаш, ма? Таз що ми дърпа куфара ся?

В този напрегнат миг обикновено се намесва някой добър самарянин, който разтървава дуелистите и превежда на човека с куфара, че ще трябва да го чекира в багажното на самолета. Настъпва вайкане, което ескалира в пазарлък, а после в тръшкане. Тръшкането прекъсва рязко в момента, в който служителката високо и отчетливо изрече:

- Търти паундс!

Самарянинът измъчено поема въздух да преведе, но нашенецът това словосъчетание го е разбрал и кротко кляка, разопакова дисагите, вади ценностите си и смирено кандисва да предаде куфара за чекиране на носачите, които дремят пред самолета.

Тук идва и заслуженото наказание за комичните сноби, които са избрали да пътуват до България в говежди вагон с перки, но пък са платили за нещото, наречено Приорити бординг. В случая на Лутън, той се изразява в следното - служителка от земния екипаж нахлува на стълбището, и, движейки се нагоре срещу течението, чевръсто разблъсква множеството, за да образува своеобразен коридор откъм лявата стена. През него с мъка, но с високо вдигната глава, се изсухлят въпросните сноби, за да минат първи през билетна проверка. 

Самодоволните физиономии, с които са подминали простолюдието, обаче, скоро се претопяват в посърналите гримаси на хора, които осъзнават, че са били грубо изпързаляни - след като преминат бариерата, те трябва да престоят най-дълго от всички в гореспоменатата правостояща кошара без достъп до тоалетна, вода и, от един момент нататък, въздух. Така постепенно биват изтласкани от напиращото множество, докато залепнат като ваденки към стената. 
За бебетата и малките деца има специални пукнатини в пода.

Престоят в това чистилище е с непредвидима дължина. Кой разчиства стъпканите трупове, след като вратата към пистата най-сетне зейне и стадото се юрне навън, нямам представа. Предпочитам да не гледам назад. 

* * *

Пътуването с авиокомпания Wizzair е радост.

На качване в самолета българският екипаж ни наблюдаваше с каменни изражения. От запечатаните им устни не се отрони едничко добрютро.

- Ааа, тук не съ пуши, ш'та свалят!

Така ме заговори съседът на дясната седалка. 

- Че аз не пуша - смотолевих изненадано в отговор.

- Ааа, пък аз та гледам, че са пипаш по джобовете и си викам, сега 'ко 'земе да извади да запали, ше стане инфекция.

Смлях това бавно. Рекох да обясня:

- Исках телефона да си намеря.

Не биваше да обяснявам.

- Ма то и телефони не дават! Трябва да го угасиш!

- Да де, ама нали трябва да го намеря, за да го угася.

Разговорът продължи в този дух, докато не стана ясно, че господинът лети едва за втори път и още ужасно се вълнува да не би да свърши горивото и да паднем "някъде в сръбско". Съпругата му, която миналия път седяла до него и го успокоявала, този път не сварила да купи две места едно до друго:

- Посади ма ей на тоз стол, каза да мирувам и отиде напред. - оплака се човекът. 

Аз веднага предложих да си разменим местата с жена му и попитах кой номер е нейното място. Той не знаеше, но мисълта да се събере с жена си така го въодушеви, че веднага скокна и се провикна юнашки:

- АНИФЕ!

Стреснато от лъвския рев бебе писна да плаче. Млад господин изтърва куфарчето, което се опитваше да натъпче на рафта над седалките, върху главата на пълничка британка.

В настъпилата суматоха Анифе се обади със сходни децибели:

- Не са цепи тъй, бе!
- Ела, Анифе! Таз мома вика да са смените!

С пуфтене и видима досада Анифе се отправи назад по редицата, но мъжът й изглеждаше истински щастлив.

Потеглихме.

Старшият стюард имаше два доловими говорни дефекта плюс забележителна скороговорка. Тези особености на речта се състезаваха за ефирно време и превръщаха всяко негово включване в своеобразен пърформанс. 

На моменти прозодията му ставаше тъй особена, че почвах да се чудя дали логопедична намеса би била достатъчна. Докато изчиташе пасажа за аварийните изходи, например, сериозно се усъмних, че човекът всъщност е в процес на раздвоение на личността и, както си седим в кабината, доктор Джекил и мистър Хайд водят люта битка за достъп до говорния му апарат.

Изглежда тези начални усилия да ни приветства с добре дошли в зоната на здрача изтощиха Старшия, защото, като стигнахме до менюто, на високоговорителя застана негов колега. Той пък имаше остра нужда от мускулна инжекция адреналин. 
Говореше с тих (някой би казал отчаян) тон и накъсваше изреченията си с протяжни паузи на неочаквани места.

“Уважаеми....... дами и господа. Ще получите пакетче........... фъстъци като........ (къса сърцераздирателна въздишка) подарък.“

Започнах да се чудя дали получава инсулт или обмисля самоубийство.

След като излетяхме, пилотът се обади да ни даде информация за полета, която разкри донейде хлабава хватка върху фактите. В изявлението си на английски той посочи, че полетът ще трае един час, на български вече бяха станали два, а след него Стюард # 2 се обади и деликатно вдигна мизата до два часа и четиридесет минути.

* * *

Пътникът на седалката пред мен беше ял нещо, което никак не му бе понесло. Прекарах три часа от дълбоко опротивелия ми живот в отчаяни опити да отделя шестте молекули кислород, оцелели в близка орбита около носа ми, от гъстия облак храносмилателен метан, с който бях безмилостно обгазявана. 

Реших да ида до тоалетната да подишам чист въздух. Излязох почти веднага, за да съобщя на Старшия стюард, който се бореше с демоните си в задната част на самолета, че в канала на тоалетната чиния е затъкнато кенче от Red Bull. Старшият се запъти към местопроизшествието с мрачна решимост, но не и преди да ме изгледа по начин, който недвусмислено телеграфира желанието му да се спомина от чума, по възможност след като напусна самолета му.

Върнах се на мястото си тъкмо навреме, за да преустановя напрегнат спор между едър шоп и Флегматичния стюард на тема защо, д'е*а ма'а му, не могат да се смъкват облегалките на седалките, ако иска чу'ек да дремне малко, д'е*а. 

Седнах, затворих очи и се опитах да изпадна в кома посредством концентрирана сила на волята. 
Събудиха ме аплодисментите при кацането. 
Надявам се да не поискат бис.

Дълго е, но си струва

[dimitrov6]

преди 7 минути , bad kid каза:

  Скрий

Аз веднага предложих да си разменим местата с жена му и попитах кой номер е нейното място. Той не знаеше, но мисълта да се събере с жена си така го въодушеви, че веднага скокна и се провикна юнашки:

- АНИФЕ!

Стреснато от лъвския рев бебе писна да плаче. Млад господин изтърва куфарчето, което се опитваше да натъпче на рафта над седалките, върху главата на пълничка британка.

 

Дълго е, но си струва

Веднъж след спиране на самолета се присегнах отдалеч, с едната ръка да си дръпна раницата от горния багажник и бутнах найлонова торбичка с бутилка алкохол върху главата на един мъж отдолу.Ако е магеланец и чете това,се извинявам .

[neuromancer]

Частта за летище Лутън 100% съвпада с единствения ми полет оттам в последните 10тина години

[searus]

преди 3 часа, neuromancer каза:

Частта за летище Лутън 100% съвпада с единствения ми полет оттам в последните 10тина години

Ааа, вече не тъпчат по стълбището, преди няколко дни имах удоволствието и честта, и ако не се бъркам заплашваха с 57£ един с два големи багажа, обаче му се размина по чудо, само защото беше един от последните и твърде много бързаха... Направо се минах с това приорити 😁

[traveler]

[AlexandraKo]

преди 16 часа, akair каза:

Това, кърти миФки!

Колко трябва да си тъп, че да си купиш френч флаг?

[ven62]

преди 3 минути , AlexandraKo каза:

Това, кърти миФки!

Колко трябва да си тъп, че да си купиш френч флаг?

Достатъчно е да си французин...

[AlexandraKo]

преди 14 минути , ven62 каза:

Достатъчно е да си французин...

Така лиииии?

 

[Capitan Morgan]

Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само...
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.След това идва нова двойка, разменят се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода, но забелязва, че възрастната двойка седи в прединфарктно състояние, и го гледа…
А той не се сеща да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше... 😔

[Goal & Boss]

преди 57 минути , ven62 каза:

Достатъчно е да си французин...

Или да си падаш по Юго, Флобер, Дюма, Волтер, Дидро, Бастиа, Русо, Рабле, Сен-Санс, Берлиоз, Моне, Мане, Русо (митничаря), Лагранж, Кюри и рази други такива, които имАли наглостта да се бъркат в западната цивилизация и да я вдигат нагоре.

преди 25 минути , Capitan Morgan каза:

Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само...
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.След това идва нова двойка, разменят се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода, но забелязва, че възрастната двойка седи в прединфарктно състояние, и го гледа…
А той не се сеща да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше... 😔

 

Едно време най-хубавата филмова музика беше точно в порнофилмите 

[AlexandraKo]

преди 39 минути , Goal & Boss каза:

Или да си падаш по Юго, Флобер, Дюма, Волтер, Дидро, Бастиа, Русо, Рабле, Сен-Санс, Берлиоз, Моне, Мане, Русо (митничаря), Лагранж, Кюри и рази други такива, които имАли наглостта да се бъркат в западната цивилизация и да я вдигат нагоре.

 

Явно, не си разбрал, за какво иде реч:

 

Защо трябва да се купи френч флаг, за 16.99, като може да се купи другата възглавница, за 9.99, пък да си я завърти на 90 градуса, че да стане френч флаг, ама,за по-малко пари.

[Светославов]

Заприлича на английски виц 🙂