дневник Андалусия по нашият си начин- ден по ден. :)

[FlyTraveler]

Ронда изглежда чудесно, не съм ходил и се надявам някой ден да отида. След като прекарахме няколко дни в Малага пък, направо ми се прииска да живеем там, започнах да гледам сайтовете с цени на имоти, които никак не бяха лоши м-у другото, както и да проучвам други важни от практична гледна точка фактори. Всичко изглеждаше добре, но скоро след завръщането се оказа, че жена ми бременна и това за добро или за лошо ни отклони от тази идея, не че съм се отказал напълно де...

 

Андалусия е прекрасна, единствено Галисия ми харесва повече в Испания.

[Тони]

4,09

До Кордоба имахме 160 километра, които изобщо не се и усетиха. Този път хотелът не беше в центъра, а в квартал на града. Избрахме го заради басейните и надеждата, че ще ни остане време за тях. Само че не се получи, тъй като имаше за гледане, за мотане, за хапване...и така до края на деня.

Стигнахме, нанесохме се, метнахме багажите и веднага се отправихме към старата част на града. То точно по обяд, едно жежко слънце...позиционирахме се на първо време на едно площадче в опити да изпием бирата  и изядем храната на едно кръчме. Оказа се, безуспешно, не че не се постарахме.

Събрахме сили и се гмурнахме в уличките. Зяпайки си стигнахме до катедралата, понаснимахме се на площадчето отпред и влязохме. Бях чувала за нея , но все ми се струваше, че това е малко преувеличено и ще се повтори с безрбой катедралите, които вече съм виждала. Нищо подобно. Ама съвсем нищо. Това беше мястото, което наистина много ме впечатли. За историята и няма да разказвам, има изписано много...ноистина изумително място, от което не можах да се откъсна два часа. После се разходихме по моста, сле което изпратихме половината народ да почива в хотела, а ние си продължихме да се мотаем, без това имахме само ден за тук.

Денят мина бързо, разбираемо за обстановката, от която само попиваш и все ти е малко.

Когато вече не можехме почти да се движим си намерихме кръчме с гледка към реката...и долу-горе това беше нашата Кордоба.

[mililia]

La Mezquita в Кордоба е уникално място. Бих казала, че за мен тази катедрала стои на първо място по внушителност, изпълнение и красота, от всички останали, които съм разгледала при пътуванията ми. Истината обаче е, че това е по-скоро Джамия, а изградената в последствие в нея катедрала е най-слабото място в тази забележителност. 

 

Тони, извинявай, че ще използвам твоят разказ да споделя една "смешна" случка от Кордоба. Подсети ме написаното за хотела, който сте избрали.

При нашето пътуване аз избрах едно хотелче, което беше на супер цена - двойна стая 39 евро и което се намираше на 20 метра от един от входовете на Джамията. За първи път успявах да намеря хотел на топ място и то на много приемлива цена. В последствие този мой избор се оказа причина за невероятен скандал между мен и приятеля ми и даже в някакъв момент си мислех, че си е заминал и ме е зарязал сама без багаж в Кордоба. 

Та така случката:

Същият ден, в който ние трябваше да пристигнем в Кордоба се оказа, че има голям празник, с разнасяне на икона и шествия. От хотела в последния момент ми бяха пуснали имейл, който съвсем случайно видях, че трябва да пристигнем до 5.30 следобеда и че в противен случай ще имаме проблем с намирането на място за паркиране, тъй като ще има много хора за някакъв празник. Естествено аз не обърнах голямо внимание на този имейл, тъй като си помислих, че дори и да са заети всички места в паркинга все някъде ще намерим място да паркираме колата, както направихме във всички останали градове из Андалусия. Пристигнахме малко след 5.30 и почти веднага успяхме да намерим място за колата, но ни направи впечатление многото хора, които се мотаеха из центъра. Оставихме колата и с багажа тръгнахме към хотела, тъй като той се намира в пешеходна зона на 5 минути от там. Почти веднага обаче стигнахме до място пълно с хора, през които не успяхме да пробием. Празникът беше започнал и в далечината чувахме музиката, а пред нас виждахме само хора като на митинг. Опитахме се да заобиколим, откъм реката, но се оказа че оттам полицията е блокирала всички възможности за преминаване и пускат само хора с покани за празника. Вече доста поизнервени от жегата и невъзможността да стигнем до хотела попитах едни хора, кога им свършва празника, за да преценим какво да направим. Бихме рискували цената на хотела, но вече се стъмваше, а ние имахме неработещ фар на колата и беше вероятно да си докараме глоба. Хората казаха, че празникът ще свърши чак на другия ден. Явно по физономията ми разбраха, че сме  с голям проблем и обсъждайки какъв точно е проблема, хората издействаха от полицаите да ни пуснат, за да си стигнем до хотела. Преминахме загражденията, но след около 150 метра се оказахме пред нова тълпа от хора, през които беше невъзможно да преминем. Един от организаторите каза, че няма проблем да ни пуснат да вървим, но няма никакъв шанс да успеем да преминем през тълпата, дето скандираше, скачаше и се веселеше. Обадихме се в хотела и те ни дадоха съвет да се опитаме да заобикалим чак от северната страна на града и от там да се опитаме да достигнем до тях. На картата това се оказа около 3 км. обикаляне с багажа. Решихме да оставим куфарите и раниците в колата и така да отидем до хотела. В крайна сметка чрез заобикаляне успяхме да се доберем до хотела, където в знак на извинение и съчувствие към нас ни дадоха президенският апартамент. Явно видяха, че сме на границата да се изпокараме един с друг и решиха да вкарат малко лукс по-между ни, та да ни размекнат. Попитахме на рецепцията, в колко часа ще приключат нещата и момичето отговори без много да мисли, че в 23 всичко ще бъде приключило. Отидохме да вечеряме и решихме след това да се върнем и вземем багажите. След това около 23.30 решихме да проверем ситуацията и се оказа, че всички хора дето преди това са били в Мескитата са излязли и са се струпали точно пред хотела ни, тъй че дори и без багаж вече нямаше как да достигнем до вратата на хотела, която стоеше на около заветните 50 метра от нас. Сега като го пиша ми е смешно, но тогава бях толкова изнервена, че се разкрещях на някакво момче, дето се опита да ми обясни, че не може да ми направи място да минем /определено хората се бяха набутали нагъсто да гледат шествието, а имаше и доста насядали на земята с разпънати софри и всякакво движение се оказваше невъзможно/. След като се накрещях, човекът явно реши, че не съм с всичкия си и хората с мъка отвориха тесен коридор, по който да преминем. Добрахме се до стаята без абсолютно никакъм багаж, но вече не смеехме да излезем, че не се знаеше дали ще успеем пак да се върнем. През деня бяхме обикаляли из Толедо на около 40 градусова жега, след това няколко часа из Кордоба, за да се доберем до хотела ни, който беше на 5 минути пеша от паркинга, където оставихме колата. Определено бяхме ужасно изнервени и изтощени. Естествено виновната бях само аз защото не бях обърнала специално внимание на имейла, а освен това винаги съм била настоявала да сме в центъра, което било ужасно тъпо, особено ако си с кола. За капак се оказа, че в стаята изобщо не може да се спи, тъй като непрекъснато преминаваха духови оркестри и децибелите бяха на макс. Осъзнавах, че ако погледнем на историята от веселата страна можехме да сме свидетели на уникален празник, ама твърдоглавието и на двама ни не ни позволи да се насладим на празника от центъра на събитието. На другия ден  рано отидох да разгледам Джамията и когато се върнах стаята в хотела беше празна, а мобилния на приятеля ми изключен. Седнах на барчето пред хотела да обмисля ситуацията и да реша какво да правя. В последствие се оказа, че и приятелят ми е излязъл да разгледа Джамията, но по някаква случайност не сме се видяли, а е забравил мобилния си изключен от предната вечер. От тогава гледам да избирам хотели все далеч от центъра.

[Тони]

Ххаха, за мен има плюс, има и минус отсядането в центъра. Но наистина при наличието на кола времето и парите, които отиват за намиране на място за паркиране понякога са по-малко от нервите, които се хабят.

[slujitel]

La Mezquita в Кордоба е уникално място. Бих казала, че за мен тази катедрала стои на първо място по внушителност, изпълнение и красота, от всички останали, които съм разгледала при пътуванията ми. Истината обаче е, че това е по-скоро Джамия, а изградената в последствие в нея катедрала е най-слабото място в тази забележителност. 

 

Тони, извинявай, че ще използвам твоят разказ да споделя една "смешна" случка от Кордоба. Подсети ме написаното за хотела, който сте избрали.

При нашето пътуване аз избрах едно хотелче, което беше на супер цена - двойна стая 39 евро и което се намираше на 20 метра от един от входовете на Джамията. За първи път успявах да намеря хотел на топ място и то на много приемлива цена. В последствие този мой избор се оказа причина за невероятен скандал между мен и приятеля ми и даже в някакъв момент си мислех, че си е заминал и ме е зарязал сама без багаж в Кордоба. 

Та така случката:

Същият ден, в който ние трябваше да пристигнем в Кордоба се оказа, че има голям празник, с разнасяне на икона и шествия. От хотела в последния момент ми бяха пуснали имейл, който съвсем случайно видях, че трябва да пристигнем до 5.30 следобеда и че в противен случай ще имаме проблем с намирането на място за паркиране, тъй като ще има много хора за някакъв празник. Естествено аз не обърнах голямо внимание на този имейл, тъй като си помислих, че дори и да са заети всички места в паркинга все някъде ще намерим място да паркираме колата, както направихме във всички останали градове из Андалусия. Пристигнахме малко след 5.30 и почти веднага успяхме да намерим място за колата, но ни направи впечатление многото хора, които се мотаеха из центъра. Оставихме колата и с багажа тръгнахме към хотела, тъй като той се намира в пешеходна зона на 5 минути от там. Почти веднага обаче стигнахме до място пълно с хора, през които не успяхме да пробием. Празникът беше започнал и в далечината чувахме музиката, а пред нас виждахме само хора като на митинг. Опитахме се да заобиколим, откъм реката, но се оказа че оттам полицията е блокирала всички възможности за преминаване и пускат само хора с покани за празника. Вече доста поизнервени от жегата и невъзможността да стигнем до хотела попитах едни хора, кога им свършва празника, за да преценим какво да направим. Бихме рискували цената на хотела, но вече се стъмваше, а ние имахме неработещ фар на колата и беше вероятно да си докараме глоба. Хората казаха, че празникът ще свърши чак на другия ден. Явно по физономията ми разбраха, че сме  с голям проблем и обсъждайки какъв точно е проблема, хората издействаха от полицаите да ни пуснат, за да си стигнем до хотела. Преминахме загражденията, но след около 150 метра се оказахме пред нова тълпа от хора, през които беше невъзможно да преминем. Един от организаторите каза, че няма проблем да ни пуснат да вървим, но няма никакъв шанс да успеем да преминем през тълпата, дето скандираше, скачаше и се веселеше. Обадихме се в хотела и те ни дадоха съвет да се опитаме да заобикалим чак от северната страна на града и от там да се опитаме да достигнем до тях. На картата това се оказа около 3 км. обикаляне с багажа. Решихме да оставим куфарите и раниците в колата и така да отидем до хотела. В крайна сметка чрез заобикаляне успяхме да се доберем до хотела, където в знак на извинение и съчувствие към нас ни дадоха президенският апартамент. Явно видяха, че сме на границата да се изпокараме един с друг и решиха да вкарат малко лукс по-между ни, та да ни размекнат. Попитахме на рецепцията, в колко часа ще приключат нещата и момичето отговори без много да мисли, че в 23 всичко ще бъде приключило. Отидохме да вечеряме и решихме след това да се върнем и вземем багажите. След това около 23.30 решихме да проверем ситуацията и се оказа, че всички хора дето преди това са били в Мескитата са излязли и са се струпали точно пред хотела ни, тъй че дори и без багаж вече нямаше как да достигнем до вратата на хотела, която стоеше на около заветните 50 метра от нас. Сега като го пиша ми е смешно, но тогава бях толкова изнервена, че се разкрещях на някакво момче, дето се опита да ми обясни, че не може да ми направи място да минем /определено хората се бяха набутали нагъсто да гледат шествието, а имаше и доста насядали на земята с разпънати софри и всякакво движение се оказваше невъзможно/. След като се накрещях, човекът явно реши, че не съм с всичкия си и хората с мъка отвориха тесен коридор, по който да преминем. Добрахме се до стаята без абсолютно никакъм багаж, но вече не смеехме да излезем, че не се знаеше дали ще успеем пак да се върнем. През деня бяхме обикаляли из Толедо на около 40 градусова жега, след това няколко часа из Кордоба, за да се доберем до хотела ни, който беше на 5 минути пеша от паркинга, където оставихме колата. Определено бяхме ужасно изнервени и изтощени. Естествено виновната бях само аз защото не бях обърнала специално внимание на имейла, а освен това винаги съм била настоявала да сме в центъра, което било ужасно тъпо, особено ако си с кола. За капак се оказа, че в стаята изобщо не може да се спи, тъй като непрекъснато преминаваха духови оркестри и децибелите бяха на макс. Осъзнавах, че ако погледнем на историята от веселата страна можехме да сме свидетели на уникален празник, ама твърдоглавието и на двама ни не ни позволи да се насладим на празника от центъра на събитието. На другия ден  рано отидох да разгледам Джамията и когато се върнах стаята в хотела беше празна, а мобилния на приятеля ми изключен. Седнах на барчето пред хотела да обмисля ситуацията и да реша какво да правя. В последствие се оказа, че и приятелят ми е излязъл да разгледа Джамията, но по някаква случайност не сме се видяли, а е забравил мобилния си изключен от предната вечер. От тогава гледам да избирам хотели все далеч от центъра.

Ха ха ха, и аз все искам в центъра и при нас разправиите са точно такива, ама тия мъже все едно, че един баща ги е правил.

[Тони]

5.09
След прекарания цял ден в разглеждане на Кордоба днес беше време да потегляме за Севиля. Благодарение на Емилия обаче, тук бях вмъкнала отбиване до Алмодовар дел рио. Всъщност то е само на 25 километра, така че докато се усетим вече бяхме стигнали, въпреки че пътя до там е все едно само през населено място и ограниченията са от 40 км почти изцяло.
Още на 10-ина километра  замъкът изскача горе във високото, страхотна гледка. Пътят минава през градчето и се вие до горе, като паркирането е точно на самия вход на замъка, за сведение на по-мързеливите бъдещи посетители. Входната такса е 8 евро. С влизането започва да се лее подходяща музика и изцяло се потапяш в средновековна атмосфера.
Там прекарахме около 2 часа, мястото е прекрасно, вътре няма заведения, но за сметка на това има автомати за безалкохолни и разни хрупки, около които са сложени пейки и масички, прекрасно направено, за да можеш след катеренето насам-натам да поседнеш и да си починеш, зяпайки си.

[Тони]

5,09

В Севиля бяхме взели нощувка извън центъра, в Ибис, който се намира още на входа на града. Метнахме колите в паркинга им, разтоварихме се  и след упътванията на момчето на рецепцията взехме автобус от близката спирка. Той ни отведе на метри от плаца Испания. За тези, които са били там е излишно да обяснявам влиянието и усещането, което има този площад. Изумителен е! За мен това е със сигурност най-хубавия площад, на който съм била.

Сигурно зяпахме като онемели дълго, но пък какво значение има...

От там направихме една дълга разходка в посока катедралата, после се запиляхме по разни улички из централната част и прекарахме страхотна вечер, завършила в много добро ресторантче.

За следващия ден бяхме взели билети за хоп-он-хоп-оф автобус, но за мен това си беше грешка, някак не ми се стори добър вариант за оглеждане по този начин на града, пък и аз не съм им особен фен. И после, разбира се пак се върнахме на площада...няма откъсване от там.

 

 

[Polina]

Хех.. и ние спахме в Ибис. И ние бяхме очаровани от Плаза Еспаня... и въобще беше прекрасно там!

[mililia]

Той ни отведе на метри от плаца Испания. За тези, които са били там е излишно да обяснявам влиянието и усещането, което има този площад. Изумителен е! За мен това е със сигурност най-хубавия площад, на който съм била.

Сигурно зяпахме като онемели дълго, но пък какво значение има...

Изключително точно.   

[Тони]

Малко инфо относно градския транспорт там. Понеже ползвахме автобус и се прибирахме късно се оказа, че няма ядове- работят до 2 през нощта, на всеки половин час, така че става и за късно прибиране, тъй като разстоянието си е доста. Билетчето беше 1,30, ако не се лъжа? Друго, което може да е от полза за някого май не се сещам. Дадохме го по-лежерно там като цяло, не се напъвахме много да обиколим всичко, по-скоро попивахме от атмосферата и минахме само по най-важните неща за гледане.

[Цвете]

Спря ми дъха от последните снимки! Така го мечтая този град, площад.... Благодаря за удоволствието, което ми достави! Продължавай, моля!

[Тони]

 Благодаря ти много. Ще го видиш, действай.

7,09. Предстоеше да стигнем до Гибралтар, по-точно до Алхесирас, където очаквах все пак да си получа паспорта, по дяволите!

По пътя обаче се отклонихме към Сетенил де лас бодегас, за да видим това феноменално селце. Пътят в тази част на Андалусия е прекрасен- минава покрай така наречените бели градчета, изумителни гледки са, почти нереални. Караш и изведнъж се белне петно, къща до къща, като на етажи и всички до една същи. А пътя- като черта. Много красиво.

След отклоняването не е особено читав пътя, дори на едно място слизахме да гледаме дали ще успеем да минем, имаше някакво свлачище, ама се промъкнахме- корави момичета сме. :lol: :lol:

Стигнахме табелата и същото като с Ронда- ми селце...ама къде е прословутата красота? От тук се не види. Там се кара не повече от 20км, пътя е като спирала и се вие и суче, завоите са на 360 градуса..абе чудесия. Слязохме надолу- по нашата логика там трябваше да е красотата и хоп- насреща ни. Паркирахме се и на оглед. После похапнахме, починахме и отново на път.

 

Редактирано 29 октомври, 2014 от Тони

[iMari]

Разкошни снимки,ти си талант!

Много ме радва пътеписа ти.Припомня ми моите две седмици в Андалусия.

 

Но ние не посетихме Сетенил де лас бодегас и Ронда.Добре де,как така са построили къщите под скалите,няма ли риск да ги затрупат?

[Гост]

...и поредно се убеждавам колко съм назад с материала - не съм подозирала тези красоти. Благодаря ти. Ох, отткъде да изкопая време да я набутам тая Андалусия... 

 

Хех.. и ние спахме в Ибис. И ние бяхме очаровани от Плаза Еспаня... и въобще беше прекрасно там!

 

Не е истина колко ги мразя тия Ибис  Помня от една командировка в Румъния - получих пълна клаустрофобия. И толкова безличен... Предпочитам някой артистичен и супер евтин хостел - демек артистична мизерия, но с атмосфера. Извинявайте момичета!  хаха

[stefanrusev]

Е как на вашите снимките има толкова малко хора, а на моите - манифестации. Особено от Мескитата!  Верно, Сетенил го посетихме в неделя и трябваше да паркираме още на кръстовището, ама чак пък такова безлюдие...

Страхотни снимки!!!!! Поздравления!!!

П.С. Аз снимки на тоя сайт повече няма да публикувам че ще ми се смеете 

[Polina]

...и поредно се убеждавам колко съм назад с материала - не съм подозирала тези красоти. Благодаря ти. Ох, отткъде да изкопая време да я набутам тая Андалусия... 

 

 

 

Не е истина колко ги мразя тия Ибис  Помня от една командировка в Румъния - получих пълна клаустрофобия. И толкова безличен... Предпочитам някой артистичен и супер евтин хостел - демек артистична мизерия, но с атмосфера. Извинявайте момичета!  хаха

Оооо, и в Easy сме спали( на друго място де), разлика няма..но като дават оферта по-добра от хостел, се спи в Ибис. Банята беше в стаята..абе майтап, но това е. Оферта!!

[Тони]

Благодаря ви за думите.

Аз почти не снимам, обикновено най-много да мъкна една камера и само давам акъл. :D И все не харесвам. Снима мой приятел, но пък аз имам пълни права върху снимките. :D

Иначе за хората по снимките- ми то има хора, ама трябва малко да се чака, няма начин. И пак въпрос на късмет.

Ще завърша днес това, че много се замотах.

Гале, Андалусия я отлагам поне две години. Исках да го имам това достатъчно време, не ми се претупваше за 3-4 дни. И наистина не съжалявам.

[Тони]

Така, да довърша тая Андалусийска част.

Пак 7,09.

След спирката в скалното селце продължихме надолу. Само че джипиеса реши да ни прекара през безумни пътища, отне ни повече време, но пък беше приказно.

Стигнахме в късен следобед. Хотелчето беше точно на плажа, с невероятна гледка. От верандата направо си стъпваш на пясъка. За собственика вече обясних, много отзивчив тип, абе местенцето си е чудно за една нощувка, но само в топло време, предполагам зимата тука ще ги отвява вятъра. Та групата се пораздели- едни хукнаха по разходки по плажа, други се излегнаха на пясъка, трети поспаха...

След почивката "шефа" ни прати да се помотаме до близко градче, после вечеря и така...

Следващия ден ни предстоеше да минем с ферито /ако ми пристигне паспорта/ в Африка.

 

Та- ето го- хотелчето. https://www.booking.com/hotel/es/hostal-bahia-algeciras.bg.html?aid=339530;label=1284_city-banner_3star-1_v2-vQUBuQUA3AUCugUB;sid=f28f3b5794f107aff35444619e38cca7;dcid=2

 

Последните снимки са от ферито следващия ден.

[Тони]

И тъй като след Мароко прекарахме два дни в така любимата Барселона ето и малко снимки от там.

 

 

http://magelanci.com/gallery/image/13179-img-2174/

Редактирано 30 октомври, 2014 от Тони

[slujitel]

Тони, един въпрос, че ти следя организацията, ще препиша. Къде върнахте колата?

[Тони]

На фериботното пристанище в Алхесирас, касите за феритата и офисите на колите са на 20 метра едни от други.

 

ПП. Заредихме в града преди това, там няма бензиностанции на самото пристанище.

Редактирано 30 октомври, 2014 от Тони

[mililia]

Това акули ли са или риба тон?

 

Страхотен разказ, Тони. Благодаря ти, че ме върна година назад, когато изкарах две седмици из Андалусия.

Редактирано 30 октомври, 2014 от mililia

[Тони]

Не мога да ти кажа. Аз от риби хич не отбирам. Всъщност ТОВА със сигурност бяха риби.

[naTpuoT]

Ихаа имали сте ескорт по вода. Много готино.

[Polina]

Защо пък тия РИБИ да не са делфини?