дневник По-малко познатата Южна Италия

[mililia]

Заразена от ентусиазма на Жоро и на магеланците - инициатори на подобни теми, реших да пусна тема, с която да подготвя набързо и след това да опиша следващото ми пътешествие.

След известно умуване на къде да поемем, решихме все пак да отидем на топло, слънчево и свързано с кулинарни удоволствия място като Южна Италия. За сега програмата е:

Бергамо-Апулия (Пескичи-островите Тремити)- Амалхийското кройбрежие- Калабрия (Тропеа и Еолийските острови)- Иския и Неапол - Милано. При достатъчно време на връщане се предвижда посещение на Казерта или Гаета в Лацио.

Знам, че маршрутът е малко разхвърлян, но целта е все пак да няма прекалено дълги преходи, както и че е съобразен с възможностите за посещение на  островите извън туристическия сезон и избягването на задръстванията в някои от предвидените за посещения места. Предвидени са 2 дни за Апулия, 2 дни за Калабрия, по ден за Амалфийското крайбрежие и Неапол с Иския. Тръгвам без предварителна подготовка за посочените райони и единственото твърдо желание в плана ми е да се яде пица Маргарита в Неапол. В тази връзка давайте предложения какво точно, като забележителности, красиви гледки, заведения и т.н. да търся в тези райони.

Редактирано 17 септември, 2014 от mililia

[mililia]

Върнах се!  Върнах се невредима от Южна Италия.  Ура  .

Не, че в плана ми влизаха неприятности, ама си имах все пак едно наум. Предстоеше посещение на Неапол и Калабрия и нямах представа какво точно да очаквам от тях. Но, да карам подред..........

Както се казва животът е това, дето ни се случва, докато ние си правим планове. Обикновено подготвям внимателно всяко едно пътуване и успявам да го изпълня поне на 95%. Този път планирането просто не ми се отдаде, не проучих нищо предварително, не знаех какво искам да видя и защо въобще се сдобих със самолетни билети. Бягах от някои спомени и за това исках да пътувам. В последния момент нахвърляхме някаква програма, букнахме набързо  хотели и тръгнахме. Защо планирахме да посетим точно тези места си нямах идея.

 

Ден 1: От София до провинция Фоджа.

Уиз излита по разписание, пристига на летището в Бергамо по - рано от предвиденото с около 20 минути, натоварваме багажа и може да се каже, че пътуването започва.

Мислех, че поради дългия преход ще се пътува без спиране освен за бензин и кафе до Гаргано, но останах изненадана. Оказа се, че първата ни спирка ще бъде в малко познатото и не толкова туристическо градче Градара, намиращо се на границата на регионите Емилия Романя и Марке. Не знаех нищо за това градче, но още щом преминах през старите крепостни стени атмосферата му ме плени. Градчето се намира на хълм и в далечината се вижда морето. Архитектурата му е запазена и в него витае духа на средновековието. В градчето се намира замъка Rocca Demaniale di Gradara, някогашна собственост на фамилията Малатеста. В него се е развила трагично завършилата любовна история на Франческа и Паоло. За разлика от описаната от Шекспир история на Ромео и Жулието, историята на Франческа и Паоло е истинска и също толкова трагична. Тя е била отразена от Данте. Младата и красива Франческа е била принудена с измама да се ожени за  Джовани Малатеста, въпреки че била влюбена в неговия брат Паоло. Зад стените на крепостта се е зародила тайна любовна история. Когато Джовани Малатеста разбира за тайната любов, изненадва влюбените и ги убива. Всяка година градчето се посещава от много влюбени, които около Свети Валентин отделят седмица, за да прекарат там. Друга известна господарка на замъка е била отровителката Лукреция Борджия. Замъкът е отворен за посещение и в него могат да се разгледат оръжейната му, залата за мъчения и затвора, спалните помещения и др, а от крепостите стени се откриват невероятни гледки към морето и планината.

 

След посещението на градчето решаваме да излезем от магистралата и да продължим по крайбрежието, като спрем в няколко градчета последователно. Приятно е да се пътува покрай морето. Първи се появява град Пезаро. Правим няколко тигела с колата и търсим място, където да паркираме. Нещо обаче, градът не ни грабва и решаваме да не губим време. Продължаваме към Фано. Това е град, който също не ни впечатлява. След обиколка на центъра всичко е разгледано, няма какво повече да видим в града и продължаваме към целта си, втората спирка град Фермо. Докато пътуваме гледката към града е очарователна. За съжаление повечето неща за снимане се оказват от другата страна и ми остава само да се любувам на гледката. Градът е кацнал върху скала и задържа погледите ни, красиво е. В него има Катедрала, която в периода, в който сме там е затворена за обедна почивка, поради което е невъзможно да я посетим.

 

Продължаваме към Гаргано. Хотелът е близо до Лаго Варано, а целта е посещение на Пескичи и околностите. Не знаем какво ще открием в града, за който се казва, че е адриатическата перла на Италия. Знаем само, че в началото на септември Пескичи е бил удавен във вода. Случило се е нещо подобно на това в Аспарухово, само че тук единственият виновник е природата и невероятното количество дъжд, който се е изсипал за кратко време. Знаем също, че животът е възстановен, но пък едва ли за по-малко от месец са заличени всички щети.

 

Докато пътуваме пред очите ни става инцидент между камион и кола. Дейстието се развива в тунел и единствено ни остава да се опитаме да избегнем хвърчащите предмети. Неясна е причината за катастрофата. Просто си караме в опит да изпреварим и изведнъж колата пред нас се блъска в камиона пред нея. Разхвърчаха се части. За наша радост или поне така си мислим няма жертви. Камионът излиза от тунела и спира, докато колата намалява и остава за дълго някъде в тунела, вероятно в опит да се скрие. Успяваме да запишем регистрационния й номер и се оказваме в ролята на съвестни граждани, като предаваме информацията на шофьорите на камиона и продължаваме. По нашата кола почти няма щети или се оказват на ниска стойност, така че не възнамеряваме да чакаме идването на полицията, ако въобще някой реши да я повика.  Както успявам да разбера, намираме се в Южна Италия и тук правилата са други. 

На път за хотела преминаваме през ивица земя затворена между езерото и морето. При бурята тази ивица е била изцяло покрита с вода и на места разрушена. Виждат се следите от бурята. Туристите липсват и почти няма живот. Намираме хотела, настаняваме се и веднага се отправяме на вечеря в Роди Гаргано. Ресторантът ни е препоръчан от хотела с простото име "Панне и помодоро" или хлаб и домати. Бързаме да опитаме от местната кухня. Знаем, че районът е производител на маслини, рукула и зехтин. За мен изненадата идва от пълнени калмари с картофи.

Вече можем да отидем да спим. Плановете за утре са за посещение на островите Тремити, но са силно несигурни поради прогнозата за лошо време и недостатъчния брой туристи, за да се напълни лодката.

 

Редактирано 1 октомври, 2014 от mililia

[ECC]

Ти си написала цял роман без никаква подготовка.какво ли щеше да бъде,ако се беше подготвила.Чакам с нетърпение да прочета дали сте яли пица Маргарита.Ние ядохме на Капри,но освен че беше ненужно скъпа,с друго не бих я запомнил.

[mililia]

Ден 2: По план островите Тремити.

Планът, обаче се оказва мисия невъзможна. В Гаргано туристическият сезон е приключил и желаещите да посетят островите са малко. Агенцията, която ни обещаваше до последно да организира пътуване реши да не пуска лодка. Причината беше ту липса на достатъчно желаещи, ту прогнозата за лошото време. Навън е чудесен ден и ние сме разочаровани от липсата на организация, но какво да се прави на юг сме.  Единствената възможност да се посетят тези острови е да се пътува около час до Термоли и от там с ферибот. Да, ама вече е късно и когато агенцията ни отсвирва окончателно вече няма време да стигнем до Термоли. Решаваме да разгледаме Пескичи и после ще мислим. 

Още на път към Пескичи се открива прекрасна гледка към града. Заслужава си определението перлата на Адриатика. В града сме около 9 сутринта и животът все още не е започнал. Обикаляме пустите улици, но градчето ни харесва. Бели къщи, малки площадчета и много рисунки по стените. Градът е възникнал след като мястото е било подарено на славянските наемници, участвали в битките срещу сарацините на страната на Римската империя. Първоначално районът е бил използвано от пиратите, но в последствие там е възникнала славянска колония и името му има славянски произход.

 

Разходката ни води до крепостта, в която в момента се провежда изложение на уредите за мъчения. Влизаме и тръпки ме полазват. Изложени са не само различни уреди за мъчение, но и самият начин на мъчение е онагледен с картинки. Доста злокобно. Аз бързам да излезна навън, а половинката се забавлява и даже ме критикува, че бързам и не чета подробните описания на мъченията. След крепостта отиваме да разгледаме местното Презепио.

 

В Италия на Коледа оказват почитта си към Христос с направата на презепи /с малки фигурки се изобразяват сцени/, пресъздавайки раждането на Христос или просто отразявайки живота в съответното място. Знаех за тази традиция, но до този момент бях виждала презепи само на Коледа. Оказа се, че в Южна Италия има направени презепи, който стоят целогодишно и хората си ги поддържат и милеят за тях.  Една жена ни предложи да ни отвори и покаже местия Презепио. Заговорихме се и тя сподели мъката си от голямата беда, която ги е сполетяла. Каза, че търсят доброволци за възстановяването на града от пораженията и най-вече за възстановяване на плажната ивица. Плажът изцяло е разрушен и градът се нуждаеше от пари за закупуването на пясък, за да може догодина отново да бъдат посрещнати туристи.

След обиколката на града разбирам, че желанието ми за Алберобело ще бъде осъществено. Далече е, на повече от 200 км., но се отправяме натам. По пътя следва спирка за обяд В Джоя делла Кале и не след дълго сме в Алберобело.

Оказва се, че трулите не са из целия град, а само един квартал. Мястото е доста туристическо, но тъй като започва да вали няма много хора. Обикаляме из уличките, правя снимки на съединени трули, сиамски трули и църквата трула. Интересно е да се видят трулите, но пък малко е далеч от очакванията ми. Купуваме магнити и задължителните тарали, аз пробвам бадемов ликьор. Започва да вали силно и решаваме да си ходим. В последствие се изсипва силна буря и става ясно защо бяха отменени корабчетата до островите Тремити. Пътищата се превръщат на канали с вода и ние сме притеснени да не заседнем в дълбоките локви или пък да влезе в двигателя на колата вода. Междувременно се е стъмнило и установяваме, че един от фаровете не работи, което означава че утре първото посещение ще бъде при автомонтьор. 

[mililia]

Ден 3: По програма Амалфийския бряг

 

Ставаме рано и след обилна закуска се отправяме към местния автомонтьор за смяна на фара на колата. На място се оказва, че и другият фар вече не работи, та оправяме и него и потегляме към западния бряг на ботуша в посока Соренто. Радвам се, че напускаме Пулия. Гаргано е природен резерват, красив и заслужаващ посещение, но след опустошителната буря ми беше тъжно там. Не видях спокойствието на белите пясъчни плажове. Морето ги беше погълнало, а това което беше останало трябваше да бъде почистено от изхвърлените от водата боклуци. Хората бяха започнали разчистването, но предстоеше много работа и туризмът можеше да бъде възстановен едва през следващата година.

След около 3.30 ч. път  навлизаме в областта Кампаня. Пейзажът стана по зелен и планински и не след дълго излизаме от магистралата. Първоначалният план беше да започнем от Соренто и да караме подред градчетата, но решаваме да пропуснем Соренто и започваме от Vetri sull mare. Разглеждаме го от колата, докато се движим по крайбрежната улица. Изглежда приятно градче, кацнало върху скалите. Движението е доста бавно и остава време да се наслаждаваме на гледките. Аз вече съм в еуфория. Мястото много ми напомня Лигурийския бряг, а той до този момент ми беше фаворит. Пътят се вие около морето, тесен е, непрекъснати завой, на места колите трудно се разминават, почти е невъзможно изпреварването, страхотни гледки около нас, туристи връщащи се от плаж. От едната страна са къщите и вилите, кацнали сред страхотна зеленина върху скалите, а от другата страна се разкрива страхотна гледка към морето.  Голям кеф за мен, а за шофиращия ад. Пълзейки преминаваме през Majori и Minori. Хотелът ни се намира над Майори, но засега решаваме да го пропуснем и да продължим обиколката. Навлизаме в Амалфи и вече е истински фраш от хора и коли. Появяват се първите регулировчици с цел да внесат ред в движението. За наш късмет успяваме да намерим място точно на централния площад. Една кола се измъква и ния веднага се наместихме на освободеното от нея място.

Градчето веднага ме грабва и вече се намирам в Италия, такава каквато я харесвам. Препълнено е с туристи, но атмосферата си я бива. Слънчево, топло, шарени красиви сувенири и навсякъде много лимони и лимончело. На площада пред Дуомото звучи тихо неаполитанска музика от едно барче и това чудесно допълва пейзажа. Посещаваме Дуомото и то си заслужава изцяло. Аз като фен на величествените катедрали, изписани от ренесансовите майстори се чувствам в свои води.

 

След това предстои разходка по плащада, търговската и други малки типични за градчето улички.

Навсякъде магазинчета пълни с плодове, мастна паста, лимончело, сапуни с формата на лимони, подправки, сушени чушки и домати и други неща около, които се тълпят туристи. Докато разглеждам едно магазинче се заслушвам в разговора на турист с продавача. Туристът казва за нещо си, че е типично за Италия, а продавачът му отговаря "Това тук не е Италия, това е Амалфи." Замислям се. Всеки има някаква своя представа за Италия и я търси при посещенията си там. Най-често обаче представата ни за Италия е Рим. Когато обаче говорим за атмосфера, преплитаща местния бит и туризма, определено си представяме атмосфера като тази в Амалфи. Аз която определено не си падам по шопинга имах голямо желание да купувам джунджурии и всякакви сувенири. Добре, че мисълта за багажа и Уиз ми действаха възпиращо. Все пак се сдобих с няколко ненужни сувенири, които накрая оставих в Милано просто, защото нямаше място за тях в багажа ми.

Вече сме ужасно гладни и се отправяме да търсим къде да обядваме. Минаваме през пусти улички и разбирам, че те са типични за тези градчета, защото осигуряват хлад в жегата и защита от силното слънце.

Търсим точно определен ресторант Trattoria da Barracca. Там  храната е вкусна, приготвена според местния вкус и вече проверена от половината от нас. Успяваме да стигнем малко преди три следобяд. Настаняват ни, но ни обясняват че кухнята трябва да е получила поръчките ни да 3 часа, защото след това затваря за следобедна сиеста. Идва собственика на заведението и започва приятелски разговор с половинката. Оставам с впечатление, че се познават и даже че са приятели или роднини. В последствие разбирам, че половинката е била разпозната като редовен посетител на заведението /посещава го за трети път/ и това означава, че ще бъдем обслужени като желани клиенти. Взимаме предястие от карчофи, два вида паста с морски плодове, естествено различни, за да опитаме повече неща и десерти от местите вкусотии. Целият този район е прословут с лимоните си и правят страхотни десерти с тях.  Задължително е да се опита Лимоновата сладост, а също така и Рикота с круши.

Времето, заплатено за паркинг изтича и ние следва да побързаме към следващото градче. На мен толкова ми харесва Амалфи, че ми е трудно да продължа нататък. Щеше ми се да изкарам повече време тук. Просто да седна на някакви стълби или на открито на кафе и да зяпам хората цял ден. Естествено първото нещо, което правя е да започна да се пазаря за Коледните празници да се върнем отново тук. Чувствам, че това е моята Италия и не ми се тръгва.

............................................................... 

Пълзим по крайбрежието в колона. Пред нас е и автобусът, който обслужва грдчетата и принудително чакаме на всяка спирка пътниците да слизат и да се качват. От ляво се синее морето, а от дясно зеленеят хълмове, на места осеяни с вили и цветя.

Спираме на едно място пригодено за това и аз се заемам със снимките. Има и сергия с плодове и люти чушки. От плодовете изцеждат сокове. Няма начин да не опитам. Продавачът ми предлага да направи сок от нар с круши. Съгласявам се и докато чакам си флиртувам с него. Човекът ми казва, че е бил в София и Велинград. Бил идвал тук да си търси приятелка, но пък иска да не е заможна. Явно не е успял и търсенето му продължава. Пита ме дали имам приятелки и аз се усещам накъде клони разговора. Обяснявам му, че всички са заети. Докато се надлъгваме един друг той ми обяснява, че чаша сок струва 4 евро. Наясно съм, че яко е надул цените, ама грабвам две чаши и му пожелавам успех в търсенето на момиче.

Спирката ни дава чудесен изглед към Позитано, но слънцето не е в добра позиция. Нямам какво да направя, така че се задоволвам да снимам така, пък каквото излезе. 

И ето ни в Позитано.

След като се покатерихме нагоре-надолу по стълбите между къщите и разгледахме градчето решаваме, че е време да тръгваме. Започва да се смрачава и вече сме изморени. Идеята е да продължим по пътя към Massa Lubrense, Sorrento, Castelmare и не разбрах точно от къде да поемем към хотела ни. Идеята се оказа, че била да се види Капри в далечината. Вече доста уморена реших, че да гледам Капри в тъмнината едва ли ще е велико преживяване, но все пак не шофирах аз, поради което трябваше да се примиря. Е видяхме Капри. Видяхме и фарайолите в далечината. Тъй като островът не беше в програмата за този момент трябваше да се задоволя с тази гледка. Беше петък вечер и неаполитанци започваха своя уикенд като правиха задръствания с редици от коли, отправили се към Амалфийския бряг. Добре, че пътувахме в обратна посока. Соренто започваше вечерта с настроение и навън беше пълно с хора на вечерна разходка. Навсякъде скутери, градски шум и хора. Въпреки, че на картата пътят изглеждаше доста се оказа, че за около 40 мин сме в Трамонти. По пътя се наслаждавахме на чудесната панорама на градчетата в подножието на Везувии. Дори и в тъмното се отличаваха очертанията на хълма, а в подножието му блещукаха светлини. Успяхме да намерим хотела, който се намираше в планината, но все пак на 10 минути от плажовете на Майори. Ресторантчето на хотела ни обслужи въпреки, че пристигнахме към 10.30 вечерта. За мен пица и естествено за другия паста с лимонов сок. Определено се бях минала в избора си...ама нали за Коледа ще се връщаме, та тогава ще наваксам с пропуските си. За всички обаче, които пътуват в тази част на Италия не пропускайте вкусотийте приготвени от лимони, заслужават си напълно славата.  

Редактирано 5 октомври, 2014 от mililia

[mililia]

Ден 4: По програма Калабрия.

 

Събуждам се и първото нещо, което виждам е гледката от стаята.

 

На закуската разбирам, че късно вечерта е имало заметресение. Дори коментирахме, че съм го усетила, но тогава го отдадохме на завоите през деня. Съобщава ми се, че има промяна в плана. Ще се ходи в Калабрия, но чак вечерта. Ще се наложи да се откажем от остров Иския, тъй като е бил доста оптимистично включен в плана и нямаме шанс да го изпълним. Решението е, отиваме в Соренто, след което Неапол. По мое желание може да се вмести и Помепей, но аз отхвърлям идеята категорично. Предпочитам Помпей да остане за друг път и да отпътуваме за Калабрия възможно най-рано.

Първа спирка Соренто. Отстъпва на останалите градчета по амалфийския бряг, но все пак това е град, а не туристически център. Разглеждаме Катедралата, търговската улица и крайбрежната.

В Катедралата посещаваме отново изложба на Презепи, но този път рисувани.

 

Поемаме към Неапол

По пътя непрекъснато ни следва гледка към Везувии. Замислих се за миналото, как нищо неподозиращите помпейци са били заляти от лавата на изригналия вулкан. Е, ще има за какво да се върна. Помпей остана извън програмата.

Навлизаме в Неапол и колата се заключва отвсякъде, затварят се прозорците и се елиминира всякаква възможност да бъдем стресирани от мотористите около нас. Честно казано всичко това ми се отразява зле и допълнително ме плаши. Около нас боклуци, шосето е по зле от нашите павирани улици, навсякъде бръмчат мотори и всички бибиткат с клаксони. Трафикът няма много логика. Свирят ти с клаксон, ако спреш на жълто и още повече, ако чакаш да светне зелено. Чудя се какво ли правим тук в тази жега. Търсим място за паркиране, но мисията е трудна. Не може да оставим колата където и да е, а в паркингите са големи обирджии. В крайна сметка нямаме избор пък и аз се чувствам по-спокойна, ако целият ми багаж се намира в охраняем паркинг. Накрая се оказва, че плащаме за паркинг, толкова колкото нощувка в Калабрия. Самият паркинг е построен доста луксозно. Вътре магазини, някакви туристически измишльотини за песещение, луксозни реклами и много тунели.

Излизаме навън и поемаме към главната търговска артерия, на която така и не запомних името. Пълно с народ, който пазарува. Магазините всякакви - от известни марки до магазини в стил Илиянци. Отиваме в галерията Умберто, която се оказа че е започнала да се срутва. Имало е дори пострадали туристи. Първоначално е била затворена, но след като търговците вътре са надали вой са я отворили, но навсякъде са скелета и прилича на строеж. Не се впечатлявам много, като тази в Милано е. Разглеждаме зодиакалните знаци и се отправяме към Castello Nuovo. Тъй като е събота, вътре е пълно със младоженци, но все пак крепостта е отворена за посещения. Разглеждаме отвътре и отвън.

Опитваме се да разгледаме театъра в Неапол, но трябва да чакаме около час за организирано посещение и се отказваме. Следва посещение на Палацо Реале. Препоръчвам посещение на двореца. Залите са запазени и от тях лъха величието на древния Неапол. Веднага се усеща, че Неапол е бил едно от великите кралства. Луксозни апартаменти, изящна капела и много неща за гледане, вкл. библиотеката, която по наше време се оказва затворена незнайно защо.

Преминаваме пред луксозното заведение Гамбринус и отиваме на централния площад с църквата, построена на принципа на Пантеона в Рим, но паради това, че е време за сиеста не успяваме да влезем вътре.

 

Време е за обяд и преди да са затворили заведенията отиваме да похапнем нещо. Аз бях планувала пица Маргарита, но избираме малък ресторант вместо пицария и аз оставям пицата за последната вечер, когато пак ще бъдем в района на Неапол. Докато обядваме пристига уличен музикант и започват канцонетите. Атмосферата е супер приятна и аз вече съм обикнала града.

Разбирам, че певецът си е с чист неаполитански акцент и това което слушам си е част от атмосферата на града. Храната е чудесна, следва поредната доза сладки неща /боже, как ще се оправям с килограмите след това пътуване идея си нямам/, но няма сила която да ме спре да опитвам различни вкусотии. Както се казва за виншния си вид ще мисля друг път, сега съм във ваканция.

След обяда следва разходка в посока Castello dell'Uovo, Арката и крайбрежната улица около скъпите хотели. На кея са и изисканите скъпи ресторанти.

 

Посещаваме Кастелото и от него се разкрива страхотна гледка към града:

 

Говорим си за града и за славата, която му се носи. Въпреки страховете ми Неапол е очарователен. Не очаквах много от него, но останах доволна от деня. Разбрах, че въпреки всичко Неапол си е опасен за туристите град и човек следва да бъде винаги нащрек. Там опасните зони са на една пресечка от луксозната и скъпа част на града. Понякога границата е просто една пресечка. Успях да видя, как точно отзад на хотелите на крайбражната улица се намира циганското гето. Сигурна съм, че ако не ме водеха, а като самостоятелен турист вероятно бих се озовала точно там от любопитство. Контрастите на този град са много силно застъпени. Дори научих, че жителите на Неапол се делят на касти и дори не сключват брак с хората от другата каста или прослойка.

..............

Вече беше около 5 след обяд, а нас ни чакаше път до Калабрия. Трябваше да тръгваме. Останаха доста непосетени места в града, но си казвам, че по Коледа може и да се върна.

Още малко от духа на Неапол:

 

Поехме по пътя към Калабрия и след тежко пътуване и магистрала, позволяваща в голяма част от нея скорост от 60 км.ч, определено настроението ни се понижи. В крайна сметка към 23.30 ч. пристигнахме в хотелчето. Сънени собствениците ни чакаха да пристигнем. Вероятно можеше и по-добро място да се намери, където да отседнем, но пък едва ли можехме да попаднем на по-любезни собственици. Бяхме в непрекъсната връзка с тях през целия ден. Организираха ни пътуването за следващия ден до Еолийските острови, дадоха ни страхотна информация за района. Хотелчето по принцип действаще с цел морска почивка и под наем се даваха предимно апартаменти с кухня и тераси. Ние бяхме запазили само стая, без кухня. Цена 24 евро на нощувка без закуска. Чудесно мястосред зеленината.

 

 

 

 

 

[mililia]

Ден 5: Еолийските острови.

 

Туристическото корабче на нашата агенция отплава в 7.40 ч. сутринта за Еолийските острови. Това наложи ставане в 6.30 ч. сутринта и около 7.20 ч. паркираме на пристанището в Тропеа. По пътя до пристанището виждаме три коли с българска регистрация. Явно българите вече са признали за своя туристическа дестинация Калабрия. По-късно на няколко пъти чувам и българска реч. 

Взимаме си резервираните билети и сме на корабчето. От пристанището първото, което виждам от Тропеа е това:

 

На корабчето се оказваме в компанията на немскоговоряща група, малко италианци и група студенти, които с пари от Европейската общност практикуват изучаването на чужди езици. Морето е доста бурно, но това не ни плаши. Научавам, че Еолийските острови са били един остров, но след изригването на вулкан са станали 7 отделни острова. Представляват част от община Месина и следователно принадлежат на Сицилия. Носят името на г-н Еолие, който е описал или изучил природните явления на островите. По пътя ни съпровождат група делфини. Всички им се радваме. Не мога да ги хвана в кадър, но пък един изкача на метър от моето прозорче. В далечината пуши вилкана на остров Стромболи

Първата спирка е на остров Вулкано. Малко островче, богато на сяра. От скалите пуши, но пък не се усеща лош натрапчив мирис на сяра. Има малко горещо езерце, където могат да се правят серни бани и хората са оваляни в кал като хипопотами. 

Не сме очаровани от възможността да се пляцикаме в калта, та било тя и лечебна и решаваме да прекареме времето в разходка, ядене на гранити и евентуално на плажа. На островчето се продават екскурзии с лодка около острова, но нямаме време за това. На плажа установих, че морската вода е като чай и е леко мазна, вероятно от сярата. Тъй като беше още рано и не особено горещо направихме разходка из пристанището, по алеите до хотелчетата и така до времето за качване на корабчето:

 

Следваща спирка е остров Липари. Това е най-големият остров, а Липари е нещо като столицата на островната група. От корабчето са организирали бусчета за обиколка из острова. Останалите имат малко повече от два часа на острова свободно време. Оказа се, че има места само за автобусчето с немските туристи и ние категорично отказваме да обикаляме острова с тях. Решаваме да направим разходка из града и да се отдадем на кулинарни развлечения и почивка.

Следва ново посещение на местното Презепио, което ми се струва най-доброто от посетените досега.

 

Разходката из старата част на Липари е приятна. Тихи и тесни улички с цветни къщи.

 

Следва дълъг обяд с най вкусните сицилиански спагети, които съм яла. Спагети с аншоя, каперси, маслини и галета. После рибни шишчета. Докато се усетим два и половина часа са минали и ние се отправяме към малкото пристанище.

 

Отново потегляме и се отправяме към последната спирка от екскурзията, остров Стромболи. Островът става известен с филма "Стромболи", създаден от Роселини и с участието на Ингрид Бергман. По пътя ни се редуват чудесни гледки.

Наближаваме островът и го заобикаляме откъм страната на вулкана. Научаваме, че при нощната екскурзия се вижда огънят на вулкана. На самият остров се организират турове в близост до гърлото на вулкана, но те си изискват сериозна физическа подготовка за изкачване на върха. Това не е за нас, но и гледката от корабчето си заслужава и е достатъчно интересна.

 

Спираме на острова за около час и половина. Качваме се до църквата. Уличката е тясна, но по нея успешно се движат колони от хора и провиращи се малки камиончета.

Имаме време и решаваме да се възползваме от италианската пастичерия и опитваме сицилиански касати и каноли със сметана. Кафето също е част от удоволствието. Времето свършва и се отправяме към корабчето. С оглед на това, че групата е основно от немски туристи ние всеки път се оказваме последни при качването на корабчето, въпреки че сме на пристанището 10 минути преди акостирането на корабчето.

Към 19.30 ч.  ни стоварват на пристанището в Тропеа. Денят е бил много лежерен и това дава основание на умората от последните дни яко да ни налегне. Въпреки плановете за вечерна обиколка на Калабрийското крайбрежие и вечеря се прибираме и героите са уморени.

Заспиваме, без дори да се сетим за вечеря.

 

 

 

 

 

[mililia]

Ден 6: Калабрия

 

Последен ден от почивката и решаваме да го прекараме по калабрийското крайбрежие. Нямам предвид просто да се излежаваме на някой плаж. Желанието ни е да пътуваме по крайбрежието или както италианците го наричат по "лунгомаре" /lungomare/ и да спираме там, където ни хареса. Въпреки че предвиждахме плаж, време за това просто не намерихме, независимо от изумрудения цвят на морската вода. Нищо, може би някой друг път.

Напускаме хотела и първа спирка е белведерето в Capo Vaticano. В Италия belvedere наричат мястото, от където се разкрива красива гледка. 

После продължаваме към Santa Domenica. Понеделник е и се учудваме, че денят е определен за пазарен ден. Намираме място, където да паркираме, опитвайки се все пак да спазваме някакви правила. Другите оставят колите там, където успеят. Създава се страхотен хаос, който учудва и други почиващи си там италианци от севера. Една дама от Тревизо даже сподели с нас, че ако това се случи в нейния град полицията вече да е дошла и да е написала фишове на всички. 

Пазарът не е на голяма площ, но има много разпънати сергии със стока всякаква. Продават се дрехи, обувки, кухненски принадлежности, храна и то на добра цена. Обикаляме навсякъде, а аз опитвам от предложените ми сирена. Накрая се сдобиваме с прясна паста и един тиган. Правим и кратка разходка из центъра на градчето. Междувременно докато аз купувам типичен за Калабрия сос за спагетите дето си закупихме, половинката е успял да разучи къде се продава най-вкусната моцарела. Бях уведомена, че юга на Италия се слави с едни от най-вкусните видове моцарела и ние сме твърдо решени да опитаме от тях. Намираме препоръчаното магазинче и получаваме от продавача информация за това коя е най-добрата моцарела. Купуваме парче обикновена и парче биволска моцарела, като заявяваме, че искаме да я ядем веднага, поради което настояваме да ни я нареже на парчета. Човекът изпълни желанието ни и ето ни пред магазина набивайки прясна моцарела. Е няма такъв вкус. Все си мислех, че по принцип моцарелата си е доста вкусна, но тази беше уникална. Друг момент е, че колкото по прясна е моцарелата, толкова е по вкусна, а тук беше току що пусната за продажба. 

След като задоволихме вкуса си с прясна моцарела поехме към Тропеа. Едва днес имаме време да я разгледаме, въпреки че предишния ден успях да хвърля някой и друг поглед на градчето.

Калабрия е производител на червен лук и щайги с него се продават навсякъде. Друг типичен за юга продук са низите с люти чушлета, наречени "Калабрийска виагра".

Тропеа е южната перла на Калабрия и напълно заслужава славата си. Туристическият сезон всякаш е в разгара си и е пълно с хора. Въпреки че е време за обяд всички барчета са пълни и навсякъде се сервира сладолед. Малко са туристите, който обикалят по слънчевите улици в този топъл час.

Отново сме на място, от което се откриват чудесни гледки към различни части от града и плажа

 

След Тропеа следват Zambrone, Vibo Marina и Pizzo. Морето навсякъде е с изумруден цвят и много чисто. В Замброне дори решавам да поджапам малко из водата, но ми се стори доста студена. В Пицо искаме да посетим крепостта, една църква и да разгледаме площада. Бяха ни посъветвали да опитаме вид сладолед наречен Tartufo di Pizzo.

Центъра на Пицо веднага ме грабва

Посещаваме и крепостта, в която е живял Джоаким Мурад, далечен племенник на Наполен. Мастото е свързано с войната между Франция и Испания за завладяването на Южна Италия. В крайна сметка испанците са победили, но пък Мурат е останал завинаги в сърцата на италианците и сто и петдесет години след неговата смърт крепостта е възстановена като музей, посветен на французина. Там е и неговото лобно място. Крепостта е декорирана по начин, който да пресъздаде животът от онова време. Мисля, че за деца мястото би било доста интересно.

Докато чакаме да отворят църквата стоим на хлад на морския бряг хапвайки сладоледено тартуфо с кафе.

Следва уникалната по своя характер малка църквичка, направена в пещера. Измъчихме се докато я открием, въпреки табелата, но в крайна сметка крачим към нея. 

Свети Георги в битка със змея

Излизайки от църквата човек се оказва на плажа. Чудесно место за съчетаване на полезното с приятното.

Напускаме Пицо, но вместо по магистралата продължаваме да следваме крайбрежния път. Редят се малки градчета едно след друго. Въпреки че човек трудно би познал по нещо, че се намира в Италия, поради липсата на постройки в романски стил, то къщите са нови и повечето от тях поддържани. Така преминаваме през Амантеа, Сан Лусидо и достигаме Паола. В този град на хълм се намира най-голямото светилище /Santuario/ на Калабрия, наречено на името на свети Франческо ди Паола. Разбирам, че мястото е много красиво, въпреки че има много джебчии и крадци, както и членове на местната ндрангета. Въпреки всичко решаваме да го посетим.

На мястото се преплитат реалното с мистиката. Природата е чудесна. Изложена е неизбухнала бомба от Втората световна война. Има множество фрески, които пресъздават чудесата, извършени от свети Франческо, както и един кръст, който с помощта на светеца е бил пренесен от един вярващ от морето до хълма въпреки тежестта си.

В Светилището има две капели Стара и Нова. В Старата течеше меса, но песента, която пееха ме втрещи и поне десетина минути не можах да мръдна от мястото си. Всякаш някаква сила ме притисна до стената и дълго останах безмълвна така. Новата капела е изградена модерно.

А това са жилищата на монасите от светилището

 

Последна спирка в Калабрия е Diamante. Градчето носи прозвището "северната перла на Калабрия". Различава се по архитектура от Тропеа. Забележителност на градчето са фреските по къщите. По своята същност градчето се е превърнало в музей на открито. Някой от фреските са много добри, други наивни, но доста се забавлявах да ги откривам по сградите. Не успях да видя всички фрески, но Диаманте остави приятен спомен у мен.

А това е градчето:

 

След това напуснахме Калабрия и продължихме по магистралата до хотелът ни в Giuliano, едно от предградията на Неапол. Хотелът се оказа на супер ниво, въпреки първоначалните ни съмнения за това дали сме направили добър избор. Семейно хотелче, обслужващо близката база на НАТО, в което обаче хотелче нещата са направени със стил, а стаите звукоизолирани. 

Пристигнахме в хотела след 22 часа и мястото изглеждаше малко като индустриална зона без хора навън и без много заведения. Веднага отидохме да вечеряме в първата пицария, която се оказа и единствено отворената по това време. Крайно време беше да опитам прословутата неаполитанска пица "Маргарита". Е не бих казала, че е най-добрата пица която съм опитвала, но мисията беше изпълнена. Пицарията ми направи впечатление с избора на пици, които предлагаше. Менюто, вероятно повлияно от натовската база или пък жителите на предградието имаше пици от рода на Дюнер пица, която се оказа трдиционното бяло тесто с моцарела отрупано с пилешко месо от дюнер и пържени картофи. 

....................

На следващия ден ни предстоеше дълъг път към Милано.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[mililia]

Ден 7: Пътуване към Милано

 

След обилна закуска и вкусно капучино напуснахме хотела. От него ме изненадаха с подарък. Малък сувенир магнитче от Неапол.

Потеглихме и този път предградието изглеждаше съвсем прилично. Животът се беше завърнал и къщичките бяха много приятни. Излизайки обаче на околовръстното на Неапол се появиха проститутките, въпреки ранния час. През стотина метра имаше по една жрица на платената любов.

Отново поехме по крайбрежието, но морето не се виждаше от къщите. Докато се придвижвахме се забавлявахме много с движението. Зад нас караше камион, който непрекъснато ни бибиткаше. Имаше ограничение на скоростта до 50 км.ч, тъй като се минаваше през населени места, а ние се движехме с около 70 км.ч. Въпреки това шофьорът на камиона ни бибиткаше, подканяйки ни да караме по бързо, но нито веднъж не се опита да ни изпревари. Всеки път на светофара щом светнеше жълто бяхме подканяни да тръгваме и да не чакаме светването на зеленото.

В Mondragone отново закупихме прясна моцарела, но този път не бързахме да я изядем. Градът е голам производител на моцарела и магазините, подканящи те да си закупиш от нея са навсякъде по пътя. 

 

Липсата на предварителна подготовка за това, какво бихме могли да видим при кратките почивки по пътя този ден ни изигра лоша шега. Първоначално имаше две предложения, къде да спрем и какво да разгледаме. Казерта и Гаета. Казерта е известна с палацото си, докато за Гаета нищо не знаех. Погледнах някоя и друга снимка от нета и реших да заложа на Гаета. Това се оказа голяма грешка. Градчето не е туристическо и следователно там просто няма какво да се прави. Има една-две църкви и крепост, която не е отворена за посещение. Местното Дуомо се ремонтираше. Барчетата празни, а хората се бяха скрили някъде.

Видяхме и плажа, но веднага направих сравнение на водата относно цвят и чистота с тази от Калабрия. Сравнението беше в полза на Калабрийското море.

 

След половин часова разходка по крайбрежната решихме да отидем в местното Santuario, известно под името светилище на разцепената планина. Легендата разказва, че при разпъването на Христос планината се е разцепила и ще се съедини, когато дойде краят на света. В действителност силно земетресение е станало причина за разцепването на скалите. 

За съжаление не успяхме да разгледаме нито църквата, нито пещерата, която дава възможност за приятна гледка. И двете бяха затворени за обедна почивка. От светилището може да се направи изкачване на хълма, в чието подножие се намира града и казват, че от там има красива гледка. Изкачването трае повече от 30 мин. Ние не го направихме.

Последната снимка е на пещерата, но е направена на базата на друга снимка.

..............................................................

Това беше последната спирка от почивката. На другия ден рано сутринта взех полета за София от летището в Бергамо.

Редактирано 7 октомври, 2014 от mililia

[Зани]

Благодаря за чудесната разходка, запали отново в мен желанието за пътуване в Италия!

[Sofiq]

Ден 3: По програма Амалфийския бряг

 

Ставаме рано и след обилна закуска се отправяме към местния автомонтьор за смяна на фара на колата. На място се оказва, че и другият фар вече не работи, та оправяме и него и потегляме към западния бряг на ботуша в посока Соренто. Радвам се, че напускаме Пулия. Гаргано е природен резерват, красив и заслужаващ посещение, но след опустошителната буря ми беше тъжно там. Не видях спокойствието на белите пясъчни плажове. Морето ги беше погълнало, а това което беше останало трябваше да бъде почистено от изхвърлените от водата боклуци. Хората бяха започнали разчистването, но предстоеше много работа и туризмът можеше да бъде възстановен едва през следващата година.

След около 3.30 ч. път  навлизаме в областта Кампаня. Пейзажът стана по зелен и планински и не след дълго излизаме от магистралата. Първоначалният план беше да започнем от Соренто и да караме подред градчетата, но решаваме да пропуснем Соренто и започваме от Vetri sull mare. Разглеждаме го от колата, докато се движим по крайбрежната улица. Изглежда приятно градче, кацнало върху скалите. Движението е доста бавно и остава време да се наслаждаваме на гледките. Аз вече съм в еуфория. Мястото много ми напомня Лигурийския бряг, а той до този момент ми беше фаворит. Пътят се вие около морето, тесен е, непрекъснати завой, на места колите трудно се разминават, почти е невъзможно изпреварването, страхотни гледки около нас, туристи връщащи се от плаж. От едната страна са къщите и вилите, кацнали сред страхотна зеленина върху скалите, а от другата страна се разкрива страхотна гледка към морето.  Голям кеф за мен, а за шофиращия ад. Пълзейки преминаваме през Majori и Minori. Хотелът ни се намира над Майори, но засега решаваме да го пропуснем и да продължим обиколката. Навлизаме в Амалфи и вече е истински фраш от хора и коли. Появяват се първите регулировчици с цел да внесат ред в движението. За наш късмет успяваме да намерим място точно на централния площад. Една кола се измъква и ния веднага се наместихме на освободеното от нея място.

DSCN3301.JPGDSCN3302.JPGDSCN3303.JPG

Градчето веднага ме грабва и вече се намирам в Италия, такава каквато я харесвам. Препълнено е с туристи, но атмосферата си я бива. Слънчево, топло, шарени красиви сувенири и навсякъде много лимони и лимончело. На площада пред Дуомото звучи тихо неаполитанска музика от едно барче и това чудесно допълва пейзажа. Посещаваме Дуомото и то си заслужава изцяло. Аз като фен на величествените катедрали, изписани от ренесансовите майстори се чувствам в свои води.

 DSCN3312.JPGDSCN3332.JPG

След това предстои разходка по плащада, търговската и други малки типични за градчето улички.

Навсякъде магазинчета пълни с плодове, мастна паста, лимончело, сапуни с формата на лимони, подправки, сушени чушки и домати и други неща около, които се тълпят туристи. Докато разглеждам едно магазинче се заслушвам в разговора на турист с продавача. Туристът казва за нещо си, че е типично за Италия, а продавачът му отговаря "Това тук не е Италия, това е Амалфи." Замислям се. Всеки има някаква своя представа за Италия и я търси при посещенията си там. Най-често обаче представата ни за Италия е Рим. Когато обаче говорим за атмосфера, преплитаща местния бит и туризма, определено си представяме атмосфера като тази в Амалфи. Аз която определено не си падам по шопинга имах голямо желание да купувам джунджурии и всякакви сувенири. Добре, че мисълта за багажа и Уиз ми действаха възпиращо. Все пак се сдобих с няколко ненужни сувенири, които накрая оставих в Милано просто, защото нямаше място за тях в багажа ми.

DSCN3347.JPGDSCN3349.JPG

Вече сме ужасно гладни и се отправяме да търсим къде да обядваме. Минаваме през пусти улички и разбирам, че те са типични за тези градчета, защото осигуряват хлад в жегата и защита от силното слънце.

DSCN3357.JPGDSCN3376.JPG

Търсим точно определен ресторант Trattoria da Barracca. Там  храната е вкусна, приготвена според местния вкус и вече проверена от половината от нас. Успяваме да стигнем малко преди три следобяд. Настаняват ни, но ни обясняват че кухнята трябва да е получила поръчките ни да 3 часа, защото след това затваря за следобедна сиеста. Идва собственика на заведението и започва приятелски разговор с половинката. Оставам с впечатление, че се познават и даже че са приятели или роднини. В последствие разбирам, че половинката е била разпозната като редовен посетител на заведението /посещава го за трети път/ и това означава, че ще бъдем обслужени като желани клиенти. Взимаме предястие от карчофи, два вида паста с морски плодове, естествено различни, за да опитаме повече неща и десерти от местите вкусотии. Целият този район е прословут с лимоните си и правят страхотни десерти с тях.  Задължително е да се опита Лимоновата сладост, а също така и Рикота с круши.

Времето, заплатено за паркинг изтича и ние следва да побързаме към следващото градче. На мен толкова ми харесва Амалфи, че ми е трудно да продължа нататък. Щеше ми се да изкарам повече време тук. Просто да седна на някакви стълби или на открито на кафе и да зяпам хората цял ден. Естествено първото нещо, което правя е да започна да се пазаря за Коледните празници да се върнем отново тук. Чувствам, че това е моята Италия и не ми се тръгва.

............................................................... 

Пълзим по крайбрежието в колона. Пред нас е и автобусът, който обслужва грдчетата и принудително чакаме на всяка спирка пътниците да слизат и да се качват. От ляво се синее морето, а от дясно зеленеят хълмове, на места осеяни с вили и цветя.

DSCN3403.JPGDSCN3404.JPG

Спираме на едно място пригодено за това и аз се заемам със снимките. Има и сергия с плодове и люти чушки. От плодовете изцеждат сокове. Няма начин да не опитам. Продавачът ми предлага да направи сок от нар с круши. Съгласявам се и докато чакам си флиртувам с него. Човекът ми казва, че е бил в София и Велинград. Бил идвал тук да си търси приятелка, но пък иска да не е заможна. Явно не е успял и търсенето му продължава. Пита ме дали имам приятелки и аз се усещам накъде клони разговора. Обяснявам му, че всички са заети. Докато се надлъгваме един друг той ми обяснява, че чаша сок струва 4 евро. Наясно съм, че яко е надул цените, ама грабвам две чаши и му пожелавам успех в търсенето на момиче.

Спирката ни дава чудесен изглед към Позитано, но слънцето не е в добра позиция. Нямам какво да направя, така че се задоволвам да снимам така, пък каквото излезе. 

DSCN3396.JPG

И ето ни в Позитано.

DSCN3422.JPGDSCN3423.JPGDSCN3441.JPGDSCN3430.JPGDSCN3445.JPGDSCN3455.JPG

След като се покатерихме нагоре-надолу по стълбите между къщите и разгледахме градчето решаваме, че е време да тръгваме. Започва да се смрачава и вече сме изморени. Идеята е да продължим по пътя към Massa Lubrense, Sorrento, Castelmare и не разбрах точно от къде да поемем към хотела ни. Идеята се оказа, че била да се види Капри в далечината. Вече доста уморена реших, че да гледам Капри в тъмнината едва ли ще е велико преживяване, но все пак не шофирах аз, поради което трябваше да се примиря. Е видяхме Капри. Видяхме и фарайолите в далечината. Тъй като островът не беше в програмата за този момент трябваше да се задоволя с тази гледка. Беше петък вечер и неаполитанци започваха своя уикенд като правиха задръствания с редици от коли, отправили се към Амалфийския бряг. Добре, че пътувахме в обратна посока. Соренто започваше вечерта с настроение и навън беше пълно с хора на вечерна разходка. Навсякъде скутери, градски шум и хора. Въпреки, че на картата пътят изглеждаше доста се оказа, че за около 40 мин сме в Трамонти. По пътя се наслаждавахме на чудесната панорама на градчетата в подножието на Везувии. Дори и в тъмното се отличаваха очертанията на хълма, а в подножието му блещукаха светлини. Успяхме да намерим хотела, който се намираше в планината, но все пак на 10 минути от плажовете на Майори. Ресторантчето на хотела ни обслужи въпреки, че пристигнахме към 10.30 вечерта. За мен пица и естествено за другия паста с лимонов сок. Определено се бях минала в избора си...ама нали за Коледа ще се връщаме, та тогава ще наваксам с пропуските си. За всички обаче, които пътуват в тази част на Италия не пропускайте вкусотийте приготвени от лимони, заслужават си напълно славата.  

О  Mililia, благодаря ти за това подробно описание на Амалфи и крайбрежието. Бях там, но ние случихме лошо време, което не ни даде възможност да слизаме и да се разхождаме, така че твоят разказ ми дойде много добре

[mililia]

Благодаря за чудесната разходка, запали отново в мен желанието за пътуване в Италия!

 

О  Mililia, благодаря ти за това подробно описание на Амалфи и крайбрежието. Бях там, но ние случихме лошо време, което не ни даде възможност да слизаме и да се разхождаме, така че твоят разказ ми дойде много добре

Удоволствието е изцяло мое.  

Италия е безкрайна и винаги има нови неща, които да се видят. В допълнение с прекрасната храна, това е наистина добра дестинация. Аз открих за себе си юга, който макар и твърде различен от богатата в историческо и архитектурно отношение северна и централна Италия има своя чар и си заслужава посещението.

Редактирано 8 октомври, 2014 от mililia

[Sofiq]

Чудесен разказ! И приказни снимки! Благодаря за разходката!

Удоволствието е изцяло мое.  

Италия е безкрайна и винаги има нови неща, които да се видят. В допълнение с прекрасната храна, това е наистина добра дестинация. Аз открих за себе си юга, който макар и твърде разлричен от богатата в историческо и архитектурно отношение северна и централна Италия има своя чар и си заслужава посещението.

Съгласна съм с теб! И аз останах много доволна от южна Италия някак не е така напарфюмирана и много реална!

[mililia]

Съгласна съм с теб! И аз останах много доволна от южна Италия някак не е така напарфюмирана и много реална!

В Италия имам много приятели и това е страната, която съм посетила най-много пъти. Въпреки всичко не мога да кажа, че я познавам добре. Винаги има нещо, което да ме учуди. Имам своя представа в главата си /оформена от книгите и филмите/ за атмосферата на Италия и всеки път търся в реалността,  израза на тази моя представа. За пръв път я открих точно в Неаполитанското и Амалфийското крайбрежие. Споделих с приятеля ми, че точно такава съм си я представяла - с много слънце, мирис на лимони, зеленина и лазурно синьо море, местни водачи на камиончета, тананикащи си стари мелодии, вкусна храна, дружелюбно настроени хора и сергии, изпълнени с аромат на плодове, както и площади, пълни с маси и столове по които са насядали хора, наслаждаващи се на кафето и момента. Приятелят ми каза, че това е представата на повечето хора за Италия, но истинската Италия е друга и само на това късче от нея атмосферата е такава. Ами не знам дали е така, но със сигурност искам пак там да се върна.

[Цвете]

Благодаря за хубавия разказ! И за мен Италия е най- любима дестинация, на юг още не съм била. Ще трябва да поправя грешката!

[Duke]

Както повечето от форума знаят, ние принципно сме големи фенове на Италия, но може твърдо да се каже, че обожаваме Южна Италия. Колкото по на юг от Рим слизаш, толкова по-интересна става тази великолепна страна. Стерилният и богат север не ме привлича от много отдавна и избягвам да въртя в този район. За сметка на това мога да обикалям с часове малките градчета и селца на юг, които по един особен начин ми напомнят за Стара България, онази, която не помня, но винаги съм си представял...

[maialearrosto]

А-у-у-у, как съм пропуснал тази хубава тема. Complimenti, Милилия. Заканил съм се рано или късно да пиша едно писмо на Албано Каризи и да го питам кога ще си е в хотела (http://www.tripadvisor.it/Hotel_Review-g1986882-d2227945-Reviews-Tenute_Al_Bano_Carrisi-Cellino_San_Marco_Province_of_Brindisi_Puglia.html), да си побъбрим и да попее на г-жа Аросто.

 

Тази сутрин си изпих кафето със списанието "Дове" на в."Кориере дела сера" и попаднах на една чудесна статия (месец март 2010 г, стр.124) за най-добрите 10 пицерии в Италия, ако имам време някой ден, ще я преведа. Така или иначе, на първо място безапелационно са неаполитанските пицерии. Пътуващите за Неапол да си ги запишат:

 

1. BRANDI - ANTICA PIZZERIA DELLA REGINA D`ITALIA (тук е измислена пица "Маргерита")

2. CANTANAPOLI

 

[mililia]

А-у-у-у, как съм пропуснал тази хубава тема. Complimenti, Милилия.

 

Mille grazie, segnor Arrosto!

Определено съм горда от факта, че един познавач на Италия от твоята класа хареса темата и разказа ми. Благодаря !

[Asya Assenova]

Mililia, страхотен разказ за пътуването ти из Южна Италия. Явно всички във форума умеят да пишат. Ами като се замисля, как иначе, красотата на посетените от вас места определено вдъхновява! Утре заминавам за тази част на света, досега съм била само в северните части на страната, нямам търпение да посетя и Юга! Пожелавам ти още много пътувания и, разбира се, доказателствен материал - разкази и снимки!

Редактирано 22 април, 2015 от Asya Assenova

[lesy]

Mililia, страхотен разказ за пътуването ти из Южна Италия. Явно всички във форума умеят да пишат. Ами като се замисля, как иначе, красотата на посетените от вас места определено вдъхновява! Утре заминавам за тази част на света, досега съм била само в северните части на страната, нямам търпение да посетя и Юга! Пожелавам ти още много пътувания и, разбира се, доказателствен материал - разкази и снимки!

Лек път и много положителни емоции. И като се върнеш да разкажеш, че доста хора понакупихме билети с новите дестинации на уиз за южна Италия.

[Asya Assenova]

Благодаря! Много пътешествия на теб и всички съфорумци!

[Фил]

Тази сутрин си изпих кафето със списанието "Дове" на в."Кориере дела сера" и попаднах на една чудесна статия (месец март 2010 г, стр.124) за най-добрите 10 пицерии в Италия, ако имам време някой ден, ще я преведа. Така или иначе, на първо място безапелационно са неаполитанските пицерии. Пътуващите за Неапол да си ги запишат:

 

1. BRANDI - ANTICA PIZZERIA DELLA REGINA D`ITALIA (тук е измислена пица "Маргерита")

2. CANTANAPOLI

и другите 8 са?

[maialearrosto]

С ясното съзнание, че нарушавам авторските права на списание "Дове", притурка на вестник "Кориере дела сера", и на височайшото внимание Фичово, прилагам тази класация на пицериите.

 

Наздраве!

Редактирано 22 април, 2015 от maialearrosto

[nity]

Привет, 

Предстои ми пътуване до Италия след 2 седмици. Региона е Кампания. Имам горе долу идея какво искам да видя за 6 дни. Бих се радвал на идеи какво още си заслужава да се види. Отсядаме в Соренто. Един ден съм предвидил за Капри, един за Херкулан и Помпей. Един за Неапол и още един ден за Амалфийското крайбрежие - Позитано, Амалфи и Равело.

Примерно заслужава ли си двореца в Казерта и може ли да се направи за един ден със Неапол, или времето няма да стигне за двете? Ще разчитаме на обществения транспорт, Има ли нещо интересно в Салерно? Искаше ми се да отида до Пестум, но разстоянието е голямо от Соренто а и ще трябват 2-3 прекачвания. Нещо друго което може да се види около Амалфи и Равело?След Херкулан и Помпей има ли смисъл да се ходи и до Стабия или някои от другите разкопки? Ще бъда благодарен за идеи и съвети.

[neuromancer]

Добре ти е програмата. Мисля, че няма смисъл от чак толкова разкопки, освен ако сте фенове, даже може само Помпей и да включите Везувий, ако ви се качва. Соренто е добре за база, оттам имате корабчета за Капри, влак на север до Неапол, рейсове по крайбрежието.