Прескочи до съдържание

Забележителностите: автентични или не?


Препоръчани мнения

Когато посещавате дадено място, доколко сте повлияни от това дали съответната сграда е 'оригинална' или реставрирана такава? Например, бихте ли предпочели да видите само руини, но да знаете, че са в състоянието, в което са били намерени (изключвам някои неотложни мерки за съхранение) или предпочитате нещата да бъдат възстановени по начина, по който са изглеждали, за да добиете по-добра представа за тях?

 

Разбира се, това, че нещо е реконструирано, не значи, че не е автентично: много немски градове са разрушени през войната и след това възстановени.

 

И все пак, усещането, поне за мен, когато съм на място, което е било 'недокоснато' в продължение на хиляди години е трудно да се опише, ако и да се състои само от полуразрушена стена. От друга страна, трудно се привличат туристи и се добива представа за мястото само с останки на основи...

Връзка към коментар

аз лично, нямам проблем ако нещо не е "автентично" стига да е добре направено :) не като крепостта на Кракра в Перник...

Исках да напиша същото, цитирайки Царевец и най-вече Патриаршията...

Що се отнася до природните феномени и забележителности, определено ги предпочитам Untouched by Human Hands, както би казал г-н Шекли.

Редактирано от noshtna_ptica
Връзка към коментар

За природа - обичам девствената, недокоснатата, за архитектура - обичам реставрираното. Давам пример с дворците в Санкт Петербург, били са разрушени по време на войната, ако сега бяха руини, едва ли щеше да има какво да се види там. 

Връзка към коментар

Е те дворците са нещо доста съвременно.

Аз говорех за истинските старини.

 

Примерно един реставриран Форум в Рим ще е като в Дисниленд :)

Съгласна. Обаче един нереставриран античен театър в Пловдив ще е като този в СОфия.
  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Нямам нищо против дадена забележителност да бъде реставрирана, но при реставрацията й тя трябва да запази оригиналния си облик (като Античния театър в Пловдив). Това е нещо съвсем нормално да се опитваме да възстановим историята чрез реставрирането на сгради. Дори и Колизеума го реставрират, защото фасадата му е повредена вследствие на валежите и е почерняла в резултат на автомобилното замърсяване. Но не бих го възприела, ако възстановят падналата му от земетресението част... много симетричен ще се получи и би изгубил от чара си :) 

Връзка към коментар

Интересна тема за дискусия. За мен автентичността е един от основните критерии, по които съдя за един град. Нямам предвид реставрациите, които са много тънък момент дали и кога са сполучливи. А по-скоро дали дадената забележителност е новаторска и модел за подражание, в този смисъл аз го разбирам автентичността.

 

Веднага мога да дам пример с ротондата "Свети Георги" в София. Обект на 1700 години, една от първите християнски църкви. 100% световно културно наследство. Автентичен ли е?

Да, от историческа и архитектурна гледна точка.

Не, от гледна точка на автентичността като оригиналност. Сградата е повлияна от Пантеона, което разбира се е напълно нормално, когато говорим за най-влиятелната архитектурна забележителност в последните 2000 години.

 

Което ме подсеща за една тема, която отдавна съм я намислил: "На кого е повлиял Пантеона"?

Връзка към коментар

Малко ми е трудно да преценя. От една страна предпочитам автентичното (разбира се една боя или закрепване на камъните да не падат е задължително да има). От друга страна, ако не се възстановява понякога няма да има какво да се види. Понякога си трябват навеси и подобни, за да не се разрушат разкопките от стихиите, и като погледнем, по-добре да се възстанови, отколкото да седи почти нищо със съвременен навес отгоре.

Примерно Царевец ми харесва как е станал, въпреки че си е възстановка (и дори арматурата се вижда тук-там). Патриаршията също, но като образец на съвременно изкуство, ясно е че няма нищо общо с това което е било. А ако не бяха реставрирани, нямаше да има какво да се види.

Връзка към коментар

Примерно Царевец ми харесва как е станал, въпреки че си е възстановка (и дори арматурата се вижда тук-там). Патриаршията също, но като образец на съвременно изкуство, ясно е че няма нищо общо с това което е било. А ако не бяха реставрирани, нямаше да има какво да се види.

 

Прав си, но не трябва да се прекалява. Цари мали град например е като лунапарк - усещането, че преди 2 години там е нямало нищо не те оставя през цялото време.

Редактирано от naTpuoT
Връзка към коментар

Е те дворците са нещо доста съвременно.

Аз говорех за истинските старини.

 

Примерно един реставриран Форум в Рим ще е като в Дисниленд :)

Съвременно?!? Е,има и дворци на по 900 години,така че не са първа младост,а старините за които ти говориш обхващат периодите на древността и античността,покриващ времето от 3300 год. пр.Х.до-475 год.сл.Хр.

 

По темата:

-руините и античните градове според мен не могат да бъдат възстановени(пример-Храмът на Артемида,с едната останала колона на мястото,където е бил а и всички останали от древно гръцкия,древно римския.древно египетския и месопотамския период).

-реставрирани забележителности(пример-катедралите в Германия,построени след войната с тухли,изпечени в специални пещи и изкуствено състарени с 600 години,за да може реставрацията да е едно към едно с оригинала).

 

Тук искам да ви разкажа една случка от Египет.Мястото-"Долината на царете" край Луксор.Посещаваме гробницата на Тутмос и аз се възмущавам гласно как прахосват и нехаят за историческите си богатства!Гида започва да ми обяснява,че политиката на правителството била да се "вземе" възможно най-много от даден исторически обект,и след това да се затвори и да се отвори нов.Защо да поддържаме една гробница,като имаме още три хиляди........гробници???

 

Реставрациите са супер,защото ни дават възможността да се докоснем до отдавна отминали епохи на средновековието и неговото забележително изкуство(Романски стил,Готика и Ренесанс)

Редактирано от krasen_denev
  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Имах предвид конкретно тези в Санкт Петербург , но да не издребняваме.

Разбрах те,но аз пък обобщавах като цяло. :)  :)  :).Така или иначе няма останали дворци от епохите преди средновековието!

Редактирано от krasen_denev
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Определено предпочитам когато даден архитектурен обект е реставриран. Най-малкото така се пренасяш в съответната историческа епоха.

 

Един страхотен пример е "Златната уличка" в Прага, където могат да се видят реставрирани, стаи на Средновековен Билкар, на Дърводелец, на Ковач, На жените и децата.Само като видиш малкото дървено легло в което едвам се побира човек и дървените съдове в които са си готвели и събирали зимнина си представяш как хората са живяли в Средните Векове. Как са минавали дните им.

 

Ако всичко това не беше реставрирано, единствено щяхме да четем за битки и дати от книгите но би било трудно да си представим живота на обикновенния човек от тази епоха.

Редактирано от niko_88y
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Определено предпочитам когато даден архитектурен обект е реставриран. Най-малкото така се пренасяш в съответната историческа епоха.

 

Аз лично виждам противоречие в това, което казваш.

В коя епоха би се пренесъл човек в Цари мали град, или крепостта Кракра? Скопска античност?

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Аз лично виждам противоречие в това, което казваш.

В коя епоха би се пренесъл човек в Цари мали град, или крепостта Кракра? Скопска античност?

 

Говоря точно за Златната Уличка в Прага, за останалите не съм бил и не мога да дам мнение. Но Специално за Златната Уличка са От Вискоите Средни Векове До края на Просвещението.

Аз лично виждам противоречие в това, което казваш.

В коя епоха би се пренесъл човек в Цари мали град, или крепостта Кракра? Скопска античност?

Няма противоречие.

Връзка към коментар

Преди юли миналата година Цари мали град край самоковското село Белчин беше един от хилядите хълмове в България с културни пластове. Ако не беше Симеон Пешов, шеф на гиганта "Главболгарстрой", роден в село Белчин, туй селце щеше да си вегетира, мъжовете да си пият в селските кръчми под звуците на тракащите щъркове и да се интересуват само от картофите: апропо, едни от най-хубавите в България. Ако Пешови бяха родени в съседното село Алино, добър производител на синап, комплексът щеше да е въздигнат там.

 

Разбира се, има какво да се желае от т.нар. възстановка, която всъщност е нов комплекс върху хълма Свети Спас, кулите от вътрешната им страна не би следвало да са облицовани с гипсокартон и още ред недомислици, но нейсе... какво да правим, когато нямаме Пантеона в задния си двор, че да ахкаме и пъшкаме в захлас на пиаца Ротонда в Рим.

 

От друга страна, този комплекс увеличи неимоверно посещаемостта на селцето особено през почивните дни, увеличи броя на кебапчетата и кюфтетата в ресторанта при кметството, както и на работните места в селото и към Регионалния исторически музей в Самоков..

 

Та макар и да създава у опитните пътешественици чувството за неистински паметник, то е добро и полезно дело за самоковския край. Да не би повечето от магеланците да са направили повече неща от Пешов, а, амичи? Дела трябват, думите са инфлационно понятие...

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

 Ако не беше Симеон Пешов, шеф на гиганта "Главболгарстрой", роден в село Белчин, туй селце щеше да си вегетира,

 

...

Бе, туй, Главболгарстрой, не беше ли едно такова държавно предприятие?

 

Че с държавни пари и аз знам баница да меся!

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Че с държавни пари и аз знам баница да меся!

 

Ами меси де.  Аз искам да виждам резултати,  независимо с какви пари.  Предпочитам нещо да го има, независимо дали е с държавни, комунистически или европейски пари, отколкото да се руши и тъне в забрава, или още по-лошо - да се разруши съзнателно.  Примери колкото щеш....

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

По повод реставрирането на скулптури забелязвам по музеи, че умишлено оставят следи, за да се види коя е добавената част (примерно ръка). Мисля това е един честен начин.

 

Венера Милоска е имала ръце и макар древногръцка е открита чак 19 век. Какво е пречело да й внедрят ръце и така би излгеждала по-съвършена? Само че то това е чара на изкуството, че няма един универсален модел, по който да се съди. Много артисти са се вдъхновявали именно от нейната недовършеност, подобно е с незавършените роби на Микеланджело. Същото може да се отнесе и за реставрацията на сградите. В някои случаи предпочитам да стои недостроена.

 

Всеки значим рекламиран и реставриран обект с необходимата инфраструктура би донесъл икономически облаги. Само че на каква цена? Вампирите на Б.Д. също допринасят за туристически прогрес и са по-известни от единствения по рода си паметник в България на Скърбящия войн във Видин. Само че първият е медиен герой и си популяризира своите откровени глупости, даже реставрират скелетите. Мисълта ми е, че се акцентира върху сензационното, а не върху стойностното и как е осъществено. Кич ли е или не е кич? Щом като се строят хотели и се продават кебапчета, демек продаваемо, значи е добре да се реставрира. 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Да се включа и аз по темата. Дали предпочитам реставрирани забележителности или такива в автентичен вид.....ами зависи от конкретната забележителност и от качеството на реставрацията. Ако се отнася до някоя фреска в църква или друга картина предпочитам реставрираните. Друг е въпросът, че и да днес например има картини на Караваджо, дето са с по-свежи и ярки цветове от такива направени от преди 50 год. от не толкова известни таланти. Ако се отнася до сграда, храм и т.н. предпичитам да бъде автентичен, но все пак да мога да разбера какво е представлявал и как се е използвал. Римския форум ми харесва в този си вид, но когато посетих древния Картаген и ми обясняваха къде какво е било, а на мястото липсваха каквито и да било останки и въобще не можех да си представя как е изглеждал не останах доволна. Въобще не мога да сложа в сметката за реставрирани паметници тези от Скопие. За мен това е просто един кич. Така че, когато за запазването на автентичния облик е било необходимо да се направи известна реставрация на обекта и това е направено с много мисъл и висококачествено, го приемам. Не приемам кича и зле изработените копия. Никога не бих отишла да видя паметника на Ал. Македонски в Скопие и естествено за тази цел ще посетя Солун. Е заслужава си и да се помисли все пак коя статуя бих предпочела да видя когато говорим за статуята на свободата - дали тези в Париж или тази от Ню Йорк. Всяка една от тях обаче има свое собствено запазено място в историята и своя ценност.

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.