Кой е първият ми полет - дестинация, авиокомпания, самолет, цени и... незабравимо преживяване?

[Георги Василев]

Тунис, през 1999г. Полет на Бг еър. Летяхме на 31.12. и беше един студ, едно чакане, но хванахме новата година. На връщане полета беше с кацане в Малта, за да качим някаква група (алпинисти, изследователи....нямам спомен), които 9 месеца били на експедиция някъде в Китай. По време на полета от Малта за София стана нещо с единия двигател и помня, че онези веселяци непрекъснато се базикаха с това и не беше много яко. В крайна сметка се прибрахме "на магия" ( в последствие го разбрахме) и кацнахме в Пловдив, защото София беше под 5см лед. От Пловдив с рейс до София и те така. Бил съм на 13 години тогава, но още помня по-голямата част от пътуването .

Редактирано 12 октомври, 2015 от Георги Василев

[water]

Помня много ясно първия полет, и по-скоро втория, на връщане. Като студентка, някъде 2003-та, отивам в Германия на рожден ден на една приятелка за седмица. За първи път летя, сама съм си купила билета и сама пътувам - приключение! Беше супер приятно, полет на Луфтханза (или пък беше codeshare на Бг Еър с германците?) до Мюнхен. През цялото време в самолета някакъв чичко досаждаше на мен и на девойката до мен, черпеше ни със сладкиши, искаше телефони и прочие глупости. А аз исках само да гледам навън! На слизане се подредихме на опашаката за Non-EU граждани, бая завиждах на другата опашка, че минаваха бързичко. Основно разпитваха имам ли пари и колко и защо съм помъкнала саксия с цвете

 

По-забавно беше на връщане. Мюнхен е огромно летище, мотая се аз из него 3 часа преди полета, на чекирането питам човека къде трябва дасе подредя за полета, на същия изход ли, той потвърждава и аз продължавам бавничко да си се шматкам. Идва времето да се качвам, нареждам се на опашката - там само араби. Решавам, че нещо не е както трябва, питам някакъв служител и той ми обяснява, че моят полет рязко е преместен на друг терминал, до който се стига с влакче. Но нямало смисъл да бързам - "you've already missed the flight, lady". Аз се облещвам: "Как така missed the flight, аз утре съм на работа, абсурд!" И се почва едно тичане с едни токчета, веят се дамски чанти и фотоапарати...

 

Стигам на другия терминал, а там фамилията ми кънти навсякъде (което си е постижение, защото почти  непроизносима дори за българи) и чакат само мен. Човекът на проверката, явно с чувство за хумор, почна да се шегува - ами я да видим сега, не бързайте, ама защо не останете тук още малко, те ще ви изчакат, я колко са ви чакали досега...

 

Допълнително през това време умирам от страх да не ми направят някакъв проблем, защото в Мюнхен ни бяха издали глоба в метрото и моите познати там ме наплашиха, че няма да ме пуснат да изляза от страната, докато не платя глобата, а аз, естествено, бях свършила парите и 50 евро просто нямах. Оказа се, че това са глупости, разбира се, ама аз нали лесно се връзвам...

 

Та няма да го забравя това пътуване - колкото и рано да е човек на летището, винаги може да закъснеее и да образува малко паника

[Diana Doncheva]

Нямам спомен от първият ми полет, но първият ми полет САМА е когато съм била на невръстните 5 години. Полетът е Варна - София, вероятно с АН-че на Балкан. Помня, че стюардесите ми отделяха специално внимание, а когато се отвори вратата на самолета и първа се появих на стълбата, като кралска особа, видях майка ми и баща ми да тичат по пистата да ме посрещнат (е тогава това беше възможно, а може и да са успели да убедят някой да ги пусне). С бяла рокличка и панделка на главата, важно слязох и още докато ме разпитваха как е минал полета, извадих от малката си чантичка талона за багажа и с премерен жест го подадох на баща ми: "Това е за багажа ми". От тогава полети - много, но споменът за този не избледнява.

[veseliache]

аз също не си спомням моят първи полет, но предполагам, че съм била доста малка. Понеже баща ми работеше в Балкан и имахме безплатни билети полетите до Горна Оряховица, Варна и Бургас ни бяха като ежедневие ))! Миля, че летяхме с Ан. 

За сметка на това си спомням моето първо возене на корабче! Ужас!

[Duke]

Първи полет: София-Виена, с компания Sky Europe, цена около 40 евро (вкл. платено място до прозореца). Дата: 1 ноември 2007. Цената по това време включваше и куфар, както и чек-ин на летището. Полетът имаше закъснение от 4 часа, дадоха ни сандвичи. Самолет- Airbus (предполагам, че са същия модел като на Уиз).

 

 

Тц. Не е бил Еърбъс, а някоя от модификациите на Боинг 737 с които Sky Europe летяха...

[Meidj]

Та няма да го забравя това пътуване - колкото и рано да е човек на летището, винаги може да закъснеее и да образува малко паника 

 

Това ми напомня един от последните ми полети. Още съм преди проверките, гледам на таблото пише, че моят полет закъснява с незнам си колко минути. И си се зашматках наоколо в тягостно мъдруване на план Б, ако си изпусна всичките три връзки след това. По едно време си викам да погледна все пак дали закъснението не е станало няколко часа, че да имам още един повод да си изпсувам от душа. Гледам, полетът си излита навреме, пък закъснението преместено на съседния ред. Десет минути до затваряне на качването в самолета, а още не съм минал проверки. За капак точно мен трябваше да изберат да си изпробват новото "секюрити" малоумие за улавяне на невидими бомби по ръцете, дрехите и клавишите. Ама си хванах полета де, дори не бях последен на опашката за качване  

 

Относно темата. Аз си имам първи първи полет - когато беше организирана екскурзия и не мислех за нищо, освен да не се изгубя от групата и да изпусна обратния полет. Имам и втори първи полет, десет години по-късно, абсолютно сам до другия край на света с преспивания и прекачвания, забравил вече какво се прави на пустото летище - чекинове, проверки, багажи, работи... А нямаше и Магеланци да ударят едно рамо  

[bori]

Нямам спомен от първият ми полет, но първият ми полет САМА е когато съм била на невръстните 5 години. Полетът е Варна - София, вероятно с АН-че на Балкан. Помня, че стюардесите ми отделяха специално внимание, а когато се отвори вратата на самолета и първа се появих на стълбата, като кралска особа, видях майка ми и баща ми да тичат по пистата да ме посрещнат (е тогава това беше възможно, а може и да са успели да убедят някой да ги пусне). С бяла рокличка и панделка на главата, важно слязох и още докато ме разпитваха как е минал полета, извадих от малката си чантичка талона за багажа и с премерен жест го подадох на баща ми: "Това е за багажа ми". От тогава полети - много, но споменът за този не избледнява.

     Това направо си звучи, като извадка от филм Страхотно емоционално Сега дали някой би си пуснал детенцето само със самолет (или каквото и да е превозно средство) само  

[Diana Doncheva]

     Това направо си звучи, като извадка от филм Страхотно емоционално Сега дали някой би си пуснал детенцето само със самолет (или каквото и да е превозно средство) само

В интерес на истината съм изпращала дъщеря си сама за Виена, когато е била 3-4 клас. На отиване на летище София ме пуснаха в транзитна зала да чакам с нея до бординга, но на връщане е брала голям страх. След като са я чекирали, с още две други деца (добре, че са били те и са знаели малко немски) са ги оставили да чакат. Но самолетът е имал закъснение и никой нищо не им е казал, а само са чували на говорителите "дърн-дърн-София-дърн-дърн". Добре, че другите са разбрали, че ще има закъснение, а не че са изпуснали полета. Разбира се, после стюардесата ги е взела, но бяха доста уплашени. Когато деца  пътуват сами, те са под надзора на длъжностно лице и при пристигане се предават на родител. Слагат им прозрачна чантичка с документи на врата и ги превозват почти като пратка.

[Alexander]

Дъщеря ми летя сама Мадрид-София на 8 години, но имаше стаж от 50+ полета и нямаше никакъв проблем.

[tanil1965]

Летят си децата сами и въобще не  се впечатляват особено. В началото на  лятото  кръщелникът ми, който живее в Кипър, бива натоварван на самолетчето и при баба на село. В края на август обратно. Сега  вече е 10 годишен, но практиката е от поне 3, 4 години.

[bori]

Летят си децата сами и въобще не  се впечатляват особено. В началото на  лятото  кръщелникът ми, който живее в Кипър, бива натоварван на самолетчето и при баба на село. В края на август обратно. Сега  вече е 10 годишен, но практиката е от поне 3, 4 години.

 

Направо съм впечатлена, явно моето мислене е малко изкривено по този въпрос  

[Климент]

1996 София - Будапеща , Ан 24 на БАЛКАН, още не бяха фалирали.

[fam]

Януари 2006г. София - Братислава със Скай Юръп. Още не бяха фалирали.

[Евгени Димитров]

Моят първи полет беше с България Еър до Лондон (2005 г.), с цел - първа студентска бригада в Сащ. Запомнил съм го с емоцията за първи път да летя на самолет и то извън Европа (преди това съм летял много пъти на вертолет Бел-206 и Ми 17). А от Лондон до Атланта летях на голям самолет, но не помня точно какъв, май беше боинг 747. Вътре имаше 3 седалки, пътека 4 или 5 седалки, пътека 3 седалки. Вторият полет беше по-интересен, с моят най-добър приятел (лека му пръст, загубих го безвъзвратно лятото на 2015) седяхме на тройна седалка, а до нас стоеше един американец, от ЛА, който от доста години живееше в Севиля. Та, по-интересното беше, че ние носихме ракия в ръчния багаж (тогава все още беше разрешено в ръчния), съответно на вечерята я извадихме и му наляхме на онзи младеж два пъти по 50 грама. Американеца като я ошета и му стана едно весело, а на третия път ни отказа, с думите че е много силна и главата му кантяла (показваше ни с ръце как му пулсира). Абе голяма веселба беше. 

Редактирано 6 януари, 2016 от Evgenikd

[КолЮ]

Здравейте,

Моято представа от първите полети е само една мъглявина, защото по думите на родителското тяло ссъм нямал 2 годинки когаот през лятото на 76-та сме летяли до Бургас и обратно. После някъде 1979-1980 имам и едно прибиране към София от Силистра. Докладаваха че всичките са били с АН-чета, ама какви...

Реален спомен от първата екскурзия, е от лятото на 2009. Тогава отидох да видя другаря Боно как се справя "на живо" и то където си трябва - пред родне публика, в Дъблин  Имах едни премеждия с Аерлингус, които по това време летяха дирктно от София, и след провала с тях, най-изгодният вариант беше с Air France с прекачване на CDG. Самолетите до Париж и обратно бяха някакви еърбъси 319-20-21, а от Париж до Дъблин AVRO RJ-85. Общата цена за двама възрастни беше 595-599евро (помня че беше малко под 300 на човек).

Много забавно случка имах преди първия полет, имам лека фамилна обремененост и понякога ми прилошава когато се возя в кола, в резултат на което бях тотално притеснен преди първия полет. Полета беше някъде по обед и почти умрял от глад (идеята беше да намаля повръщането до минимум) се качих на борда. Жена ми се настани до прозореца, заредена с детски непукизиъм и крайно въодушевление, а аз се свих на средната и още преди да са заработили двигателите започнах да ровя в джоба на седалката пред мен. Другото място до мен (това до пътеката) беше заето от достолепен френски чичко, видно бизнесмен не успял да се докопа до място в първа класа. Помня перфектно лъснати обувки, страхотен костюм, риза с ръкавели, вратовръзка, прошарена коса и позитивно настоение. С гооляма усмивка и ррррр-кащ фррррренски акцент ме попитам има ли прррроблем и какво търрррррся. Отговорих кратко и ясно - не намирам къде ми е хартиения плик! Не мога да ви опиша какво се случи с усмивката и позитивното настроение на франсето... Толкова изплашен и потресен човек не бях виждал - както се казаваше в една реклама : безценно  Добрата новина е че преодолях безпроблемно (и с помощта на духалката на самолета насочена централно в челото ми) признаците на прилошаване и от тук натам постоянно имам едно на ум за някое въздушно пътуване.

[Nevena]

Първото ми пътуване беше от Бургас до София някъде средата на 90 г с приятели ,но по вълнуващо беше второто ми пътуване Виена-Амстердам-Кито края на 2003 пътувах със мъжът ми(тогава още неженени).Като се качих на самолета направо треперех не от страх а от вълнение.Предстоеше ми много дълъг път,едно ново начало,нула SPANISH среща със бъдещата ми свекърва и много въпроси.Този самолет ме закара до Еквадор.Една невероятна година изпълнена с много емоций ,фантастични,забавни и много тъжни моменти(двама души от семействоро ми си отидоха завинаги).Еквадор беше моето училише на живота.Стигнах и до джунглата,влюбих се в какаото,ядох странни животни и плодове,пих чича (след което разбрах как се приготвя),возих се в кану ,научих испански и още много други неща.Е това беше моя втори път със самолет.

[vickito]

Дестинация: Цюрих, Швейцария (2008 г.)

Авиокомпания: България Еър

Самолет: ???

Цени: ???

Спомени: вечни – витрини отрупани с ръчно приготвен шоколад, езера и лебеди плуващи в тях, аромат на печени кестени, първото фондю, което вкусих (жалко, че не разбрах какви сирена участваха в смесицата).

Е, не мина и без емоции - покрай непристигнал багаж (от тогава много внимателно обмислям състава на ръчния багаж) и покрай един опит да си поръчам “портокалов juice” към вечерята: келнерът ме гледа неразбиращо, аз в отговор го гледам възмутено докато повтарям няколкократно искането си – е беше изпълнено след намеса от страна на сътрапезниците ми и в крайна сметка получих своя „orange juice”. Доста време ме вземаха на подбив с моя  “портокалов juice” след това 

[jungfraujoch]

Еха,каква хубава тема открих.

Моят първи полет беше през 1985 година с БГА Балкан. До Варна.Йес!😀

Беше много яко,защото пътувахме сами с братовчедка ми.Току що завършили 10-ти клас.Помня,че купих билетите от гише на летището.

Такъв лукс-направо фърст.Пихме кафе и ни черпиха от киселичките бонбонки.

После там на терасата ни очакваше наш роднина,който ни закара до Бяла,където изкарахме цял месец в купон.Чисто нова ролба -невиждано дотогава чудо.И вечер песните на Modern Talking в дискотеката.

Дотогава винаги сме пътували с колата  навсякъде.

Иначе  от 6-ти клас ходех на летището сама всяка неделя в продължение на 2 години,докато татко ми беше на работа в Либия.Давах писмата по човек,пътуващ за Триполи,защото по пощата пристигаха за един месец.

Помислете си само колко ни се опростил и улеснил живота в това отношение.

Благодарна съм и оценявам възможността да пътувам и не я приемам като даденост.

 

[Olianata]

Моят 1ви полет беше София-Бургас,1985или 1986,не помня,натъпкани в пилотската кабина няколко деца.Самолета беше пълен и моя баща беше част от екипажа и затова пътувахме в пилотската кабина.Беше много интересно,обясняваха ни разни неща .

Сега се замислям,че на Кармен/моето дете/ 1вия полет и беше  на 4 годинки и то 4 полета наведнъж.

[dimitrov6]

Преди 1 час, jungfraujoch каза:

Беше много яко,защото пътувахме сами с братовчедка ми.Току що завършили 10-ти клас.

И аз 1985 година завършвах 10-ти клас.

Първия ми полет Пловдив-Бергамо с Раян през 2011 и бях толкова развълнуван ,че на връщане кондукторката във влака от Пловдив го забеляза.

[Lirea]

Аз дори не знам от коя точка е бил първият ми полет 😄 Знам, че е било през 1987 г., когато съм била на цяла 1 годинка и съм летяла с военен самолет някъде от България за Москва. Общо три такива незапомнени полета имам от и до там.

А първия, който помня, беше - София-Париж-Ню Йорк за студентска бригада през 2007 г. Бях супер развълнувана не само защото за първи път (в съзнателния ми живот) щях да летя със самолет, но и отивах на друг континент. 

[master_of_germs]

преди 2 часа, jungfraujoch каза:

Еха,каква хубава тема открих.

Моят първи полет беше през 1985 година с БГА Балкан. До Варна.Йес!😀

 

Година след тебе. Юни месец 1986 г. В разгара на световното в Мексико майка ми ме води в София да ме оперират в ИСУЛ 😕 Ама със самолет от Варна, а от Добрич до Варна не помня как точно стигнахме. Самолетът, естествено, АН-24. Друса като за световно 🙂 Майка ми примира от страх, а аз - седемгодишно пишлеме, току що завършило първи клас - лукаво се умилквам на стюардесите за още от киселите бонбончета.

Най-яркият спомен беше на летището във Варна контрол по сигурността. Пищи, та се къса, щот съм джиджан, късо подстриган русичък сладур с бяло панталонче и електриково-синя ризка с метални копчета "тик-так". Идват да ме проверят ръчно с портативния металодетектор, а аз чинно им настоявам да го доближат до всяко едно копче на ризата, за да изпищи пак и пак 😄

От полета на връщане нямам спомен, че киснах десет дни да проучвам лабиринтите на ИСУЛ да избягам от сестрите, които ме дебнеха навсвякъде да си спазвам режима... Чак към четвърти-пети курс студент по медицина бих могъл да кажа, че съм изучил повечето скрити дебри на тази болница 😄 Най-лошият спомен между двата полета - не можах да гледам как нашите играха срещу Аржентина на Марадона, че мачът беше в малките часове и "гадните" сестри не ми разрешиха да го гледам. И прословутата "водна топка" срещу Южна Корея не гледах по същата причина, а бях в еуфория след равния срещу Италия в мача на откриването.

В знак на протест, една  нощ успях да издебна чист коридор и се изпишках пред кабинета на старшата сестра...  Бих казал, че след тая нощ нямаше как да поема по друг професионален път, освен към медицината 😄

 

П.П. Цените на полетите, ако се не лъжа, бяха по 22 лв, но трябва да се допитам до майка си. Тя ще помни, че оттагава не се е качвала повече на самолет...

 

 

[Adventurer]

Има такива, от които нямам съзнателен спомен, само си знам за тях, но този който си го смятам за първи и се си качих сам на него беше Варна-София с Як-40 на Хемус Еър през лятото на 2000 г. Бях студент първи курс на 18 години и бяхме на море с приятелката ми в Златни пясъци, явно не си бях изхарчил всичките пари, които бях изкарал и ми хрумна, че можем да се приберем със самолет, от което приятелката ми изпадна в ужас, но аз бях решил, че и на рамо, ако трябва ще я нося, но ще се лети, отстрани сигурно гледката е била интересна. Сутринта се обадих на рецепцията на хотела, които бяха изключително неадекватни и нищо не свършиха освен да ми донесат телефония номер на летището на листче, който се оказа стар, когато отидох да се разправям, една жена им вдигна скандал, че за нищо не стават и само ги събират такива млади и некадърни всяка година и за не знам кой път им казва поне да си запишат новия номер. Ентусиазиран, аз, а вероятно гледал и много филми, звъня на новия номер и искам да си запазя места за... самолета! Амм, ми то така не може. Ама защо? Ми така. Ама те няма да свършат, купете си там от някъде. Ама аз искам да си избера! Има, господине, има. Нищо де аз лесно не се отказвам, отидохме до морето да се изкъпем за последно, напуснахме хотела и после тръгнахме към Варна, взех билети от офиса в хотел Черно море в морската градина, писаха ми едни там листчета с индиго и дадох около триста лева за двата билета, самолетчето беше наполовина празно, та да имаше..., както и кутия с храна, напитки и приятни гледки през кръглите прозорци. Накрая стана весело, защото в София валеше страшен дъжд, като кацнахме летището (терминал 1) ми се видя тотална дупка (след 20 години още не съм си променил отношението, или съм страшно твърдоглав или нещо друго кардинално е сбъркано) и естествено се наложи да се разправям с един таксиджия, които се чудеше как да ни измами.

 

 

[ivan69]

Първият ми полет трябва да е бил през 70-те , София - Бургас .Цената мисля , че беше 18 лв в посока .  Баба ми живееше в Бургас и често пътувахме със самолет . Беше ми отвратително да се возя , защото повръщах в самолета . Вози ли сме се с Ан-24 и Ту 134 . През 82 летях с баща ми до Берлин с Ту 154. Първият ми полет като възрастен беше през 2005 с фалиралата Sky Europe  , София-Братислава . Доста се учудих , че нямах проблеми с вистибуларния апарат. Цената беше 0,01 Е, имаше разни такси , но с жената летяхме двупосочно за 30Е . Най Дългият ми полет беше през 2014 с Катарците София-Букурещ( за нови пътници) - Доха - Коломбо.

[darinamarinova]

Първия ми полет беше с Air France до Париж през 2007ма в гимназията. Не бях с родители, пътувах сама, беше ми лошо, въпреки че с кола пътувам горе-долу добре, разбрах, че със самолет ще е кофти. Бях до прозореца и печеше, затова сега винаги искам до пътеката каквото ще да става, ако и да е полет за 1ч.

 

И даже самия самолет не беше нищо особено, а за парите тогава беше направо мизерен. 😄